РЕШЕНИЕ
№ 1026
гр. Варна, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Татяна Лефтерова
при участието на секретаря Димитричка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело №
20223110103443 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано въз основа искова молба на
ЗЕАД „***”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, пл. „***”,
№***, с която против *** „***, гр. *** бул. „***” № ***, чрез Областно *** –
***, с адрес: гр. *** ул. „***“ №***, са предявени следните обективно
кумулативно съединени осъдителни искове за следните суми: 1179,71 лева,
представляваща сбор от изплатено застрахователно обезщетение в размер на
1154,71 лева, по договор за застраховка „***“, с покритие „***“, обективиран
в застрахователна полица № *** за щета на МПС „****”, рег. № ***,
причинена вследствие ПТП настъпило на 30.07.2021 г. и разноски по
ликвидация на щетата в ***, в размер на 25 лева, ведно със законна лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
17.03.2022 г. до окончателното плащане, както и сумата от 94,34 лева,
представляваща лихва за забава, начислена за периода от 16.08.2021 г. до
17.03.2022 г. Претендират се сторените разноски.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:
На 30.07.2021 г., при движение по път I-9, на 4 км преди гр. *** в посока
гр. ***, възниква ПТП, вследствие преминаване на управлявания от водача Д.
1
К., т.а. „***”, с рег. № № ***, през необезопасена и необозначена дупка на
пътното платно, при което на превозното средство са нанесени увреждания по
предна и задна десни гуми. Към датата на инцидента, за увредедения
автомобил е налице валиден застрахователен договор за застраховка ***
стандарт, сключен между ищеца и собственика на превозното средство -
„***” ООД. Срокът на действие на договора обхваща периода от 28.12.2020 г.
до 27.12.2021 г. В исковата молба се сочи, че за нанесените вреди,
застрахователят е изплатил обезщетение в размер на 1154,71 лева, като
плащането е извършено на 16.08.2021 г. За ликвидация на щетата в ЗЕАД
„***” са сторени ликвидационни разноски в размер на 25 лева. Според ищеца,
причината за настъпване на ПТП е необозначена дупка на пътното платно.
Тъй като работници и служители на ответника не са изпълнили задължението
по чл. 167 ЗДвП за поддръжка на пътното платно, то АПИ следва да носи
отговорността за вредоносния резултат, пред собственика на превозното
средство.
В срока по чл.131 ГПК ответникът представя отговор на исковата
молба, с който оспорва основателността на ищцовата претенция и моли за
нейното отхвърляне. Не спори, че път I-9 e част от републиканската пътна
мрежа и че на основание чл.19, ал.1, т.1 ЗП, се управлява от Агенция „***“.
Оспорва процедурата по регистриране на щетата и изплащане на
застрахователно обезщетение, като твърди, че застрахователят изобщо не е
следвало да изплаща застрахователно обезщетение. Оспорва соченото от
ищеца застрахователно събитие да е било регистрирано по предвидения ред.
Намира, че дори да се приеме, че щетата е регистрирана на датата, на
подаване на заявлението пред застрахователя – 10.08.2021 г., то доколкото
тази дата е 10 дни след датата на настъпване на щетата е налице нарушение на
Общите правила на ищеца. Намира, че са налице пречки за суброгиране на
ищеца в правата на удовлетворения кредитор, поради което ответникът не
следва да отговаря като собственик на пътя. Въвежда възражението, че за
ПТП не е съставен протокол от компетентните органи, като към преписката
са приложени само декларации на водача и един свидетел.
Оспорва механизма на настъпване на ПТП, отразен в декларациите,
както и че произшествието е възникнало на посоченото място от път I-9.
Оспорва заявените имуществени вреди, както и че същите са причинени при
ПТП. Заявява, че на път I-9, в участъка, посочен от ищеца, не е имало
2
необозначено и необезопасено препятствие на пътя – дупка. Намира, че
причината за ПТП не следва да се търси в действията или бездействията на
ответника, или в свойствата на вещта, а в поведението на водача, на МПС,
който има изключителна вина за настъпване на произшествието. Отбелязва,
че в заявлението до застрахователя, водачът изрично е посочил, че вината за
инцидента е негова.
Сочи, че към датата на настъпване на инцидента, поддържането на
републиканските пътища на територията на Област *** е възложено на ДЗЗД
„***”, образувано от „***” ЕООД, гр. *** ЕИК ***„*** ЕИК ***, „*** ЕООД,
ЕИК *** и „***”АД, ЕИК ***, по договор за обществена поръчка №*** г. с
предмет: „Определяне на изпълнител за извършване на поддържане
(превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при
аварийни ситуации) на републиканските пътища на Североизточен район,
стопанисвани от АПИ, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата” по
обособена позиция №1: ****”. Поради това е поискал привличането на трето
лице – помагач на страната на ответника - „***”АД.
В съдебно заседание, ищецът и ответникът, чрез процесуалните си
представители, поддържат заявените си становища. Третото лице – помагач -
„***”АД не се явява, не се представлява, не заема становище по предявения
иск.
Варененският районен съд, като прецени доказателствата по делото
и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна,
следното:
На 09.12.2020 г., в гр. ***, между ищеца и „***“ ООД -собственик на
т.а. „***”, рег. № ***, е сключен договор за застраховка „*** на автомобил, с
покритие „***“, обективиран в застрахователна полица № ***, подписана от
застраховащия и от брокер на застрахователя. Срокът на действие на
застрахователния договор е от 00,00 ч. на 28.12.2020 г. до 23,59 ч. на
27.12.2021 г. Договорената застрахователна премия е в общ размер на 3289,50
лева, платима в брой, еднократно. Горните обстоятелства се установяват от
представен от ищцовото дружество препис от застрахователна полица № ****
и СРМПС, част II ***, изд. от МВР.
Към датата на настъпване на застрахователното събитие, процесният
3
автомобил е технически изправно превозно средство, съгласно издадено
удостоверение за извършен на 25.05.2021 г., технически преглед на МПС, със
срок на валидност до 25.05.2022 г.
Видно от заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, на
01.08.2021 г. Д. К. – водач на „***”, рег. № ***, заявява настъпване на
застрахователно събитие по отношение на застрахования автомобил. В
заявлението е посочено, че на 30.07.2021 г. при движение по пътя от с. Св.
***, в посока гр. ***, на 4 км преди гр. ***, автомобилът е претърпял ПТП,
при което са му нанесени щети по предна и задна десни гуми. Като причина
за настъпилото ПТП е посочено, че автомобилът е преминал през дупка на
пътното платно. По делото е представена и декларация за настъпване на
застрахователно събитие по полица „***“ от водача, в която същият, в
качеството на водач на застрахования автомобил декларира претърпяното
ПТП, както и обстоятелствата, при които същото е настъпило. В заявлението
е посочено, че свидетел на инцидента е Г. Ц. К., която с декларация
потвърждава, че на 30.07.2021 г., при управление на застрахования
автомобил, нейният съпруг Д. К. е преминал през дупка на пътя.
След заявяване на настъпилото застрахователно събитие, ищецът
извършва оглед и заснемане на процесния автомобил, като по делото са
представени: опис на претенция №*** г., опис-заключение по претенция
№*** г., от които се установява, че на автомобила са нанесени щети на
предна и задна десни гуми, като същите следва да се подменят. От
представена фактура за продажба на 2 бр. гуми, демонтаж, монтаж и баланс
на гуми, както и ремонт на джанта, се установява, че обща стойност на
щетата е в размер на1217,60 лева.
Видно от представено по делото писмени доказателства – доклад по
щета и преводно нареждане за кредитен превод, застрахователят определя
обезщетение в размер на 1154,71 лева, като същото е изплатено на
собственика на увредения автомобил, на дата 16.08.2021 г.
С регресна покана ЗАД „***“ отправя искане към ответника да му
възстанови сумата от 1154,71 лева, представляваща застрахователно
обезщетение, изплатено на собственика на процесния автомобил, за нанесени
щети при ПТП, настъпило поради попадане на застрахованото МПС в
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно. Поканата е
4
получена от ответното дружество на 19.11.2021 г., видно от представено
известие за доставяне.
С писмо до ищеца, ответникът отказва възстановяване на изплатеното
застрахователно обезщетение.
С възлагателно писмо към договор *** г., с предмет: „Определяне на
изпълнител за извършване на поддържане (превантивно, текущо, зимно и
ремонтно-възстанвовителни работи при аварийни ситуации) на
републиканските пътища по обособени позиции на територията на ****
стопанисвани от АПИ, съгласно чл.19, ал.1, т.1 ЗП“, ответникът възлага на
извършването на горепосочените дейностти на ДЗЗД „****“, считано от
01.04.2020 г.
В качеството на свидетели, по делото са разпитани водачът на
процесния автомобил – Д. К., както и неговата съпруга – Г. К. – пътник в
авомобила при настъпване на инцидента.
В показанията си Д. К. заявява, че застрахователното събитие е
настъпило на пътя от с. Св. ***с към гр. ***, след като управляваният от него
автомобил попаднал в дупка с дълбочина около 7-8 см и широчина около 25
см. Скоростта на превозното средство при настъпване на ицидента била около
40 км/ч, тъй като обичайно за летния сезон, по пътя е имало много коли.
Заявява, че на пътя не е имало обозначения за препятствия, като общото му
състояние не било добро. Пътното произшествие е настъпило в светлата част
на деня, като времето било слънчево.
Св. Г. К. сочи фактическа обстановка, идентична на заявената от св. Д.
К. – на пътя от с. **** в посока гр. *** преди с. ***, управляваният от Д. К.
автомобил рязко попаднал в дупка с дълбочина 7-8 см и ширина около 30 см,
при което се увредили предна и задна гуми, както и една от джантите. Тъй
като гумите били с нисък профил, те се спукали толкова сериозно, че
възстановяването им било невъзможно. В показанията си св. Г. К. заявява, че
цялостното състояние на пътя било лошо.
По делото е допусната и е изготвена съдебна автотехническа
експертиза, заключението, на която не е оспорено от страните и е прието от
съда като обективно и компетентно. Съгласно същото, уврежданията по
процесния автомобил се дължат на пропадане на купето на превозното
средство и преминаване на колелото през препятствие, каквото би могло да
5
бъде ръбът на дупка на пътното платно, и изкачването на колелото при
излизането от нея обратно на пътната настилка. Според вещото лице, при
съпоставяне механизма на произшествието и установените увреждания, е
налице причинно-следствена връзка между ПТП и вредите, настъпили за т.а.
„***”, с рег. № № *** като е възможно същите да са причинени по степен и
вид от настъпилото събитие. Експертът е намерил, че изплатеното от
застрахователя обезщетение, в размер на 1154,71 лева, съответства на
нужните средства за отстраняване на причинените щети, съобразно
действащата, към момента на събитието, методика за определяне на
обезщетения по застраховка автокаско. Сторените от ищеца разходи в размер
на 25 лева за оглед и експертиза, съответсват на обичайните такива, при такъв
тип щети. В пътния участък, където се сочи, че е настъпило произшествието,
към м.08.2021 г, не е бил извършен цялостен ремонт, като са налице
увреждания и ремонтирани следи от увреждания по пътната настилка.
Поради оспорване от страна на ответника, в частта относно отговора на
вещото лице, касателно състоянието на пътната настилка в участъка, в който
се твърди, че е настъпло произшествието, по делото е допуснато провеждане
на повторна експертиза, заключението на която сочи, че във всички
изследвани от вещото лице участъци от пътното платно, са установени
неравности и/или следи от извършвани ремонти на платното за движение.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Претендираните права имат идвъндоговорен характер – непозволено
увреждане. Исковете черпят правно основание от разпоредбите на чл.410,
ал.1, т.2 КЗ вр. чл.49 ЗЗД.
В процесния случай, в тежест на ищеца е да установи, в условията на
пълно и главно доказване: наличие на валидно застрахователно
правоотношение между застрахователя и увреденото лице по договор за
застраховка на МПС, настъпване на застрахователно събитие – ПТП,
механизъм на настъпване на същото и причинно-следствената връзка между
ПТП и нанесените щети; да докаже, че е изпълнил задълженията си по
договора за застраховка – плащане на обезщетение на застрахованото лице за
вредите, причинени в резултат на противоправно бездействие на ответника,
6
размер на вредите, както и че същите са причинени виновно от лице, на което
ответникът е възложил поддръжката на пътната настилка. Вредите следва да
са причинени при или по повод изпълнението, а вината на делинквента се
предполага до доказване на противното.
Ответникът не оспорва действителността на сключения застрахователен
договор между ищеца и собственика на увреденото превозно средство, поради
което следва да се приеме, че към датата на настъпване на процесното
произшествие, страните по същия са обвързани във валидна облигационна
връзка.
Заявеното от ответника възражение, че ищецът не е следвало да
изплаща обезщетение за увреждания, нанесени на гумите на автомобила е
бланкетно, като в подкрепа на същото, не се сочи причина, поради която
застрахователят да откаже репариране на вредите, в т.ч. дали се касае за
непокрит застрахователен риск. Тук следва да се посочи, че съгласно
относимите Общи условия към сключения застрахователен договор,
служебно известни на съда и публично достъпни на интернет сайта на
застрахователя, при нанесени щети по гумите, джантите и декоративните
тасове на автомобила, в случаите, когато уврежданията са в резултат на
преминаване през дупки и неравности на пътното платно, застрахователят
обезщетява до две увредени гуми и/или джанти, и/или тасове, в срока на
действие на полицата, след представяне на писмени свидетелски показания на
лице, различно от застрахования или упълномощения водач на МПС.
Видно от горното, застрахователят е поел риска да обезщети
застрахования, при настъпване на застрахователно събитие, при което бъдат
нанесени щети на гумите и/или джантите на автомобила, като отговорността
за заплащане на обезщетение се свежда до броя на гумите/джантите, за които
то се дължи, а именно – два броя. Обстоятелството, че в застрахователната
полица не е отбелязано допълнително покритие „Гуми“ не променя извода, че
при настъпване на застрахователно събитие, при наличие на сключена
застраховка с покритие „Пълно каско“, застрахователят дължи обезщетение
за увредени гуми и/или джанти на застрахования автомобил.
Възражението на ответника, че не са изпълнени изискванията на
застрахователя за регистриране, уведомяване и доказване на
застрахователното събитие, доколкото същото не е регистрирано на тел.
7
****и не са изпълнени инструкциите на застрахователя, е неоснователно.
Съгласно Общите условия към застраховка *** представляващи
неразделна част от застрахователния договор, задължение на застрахования е
да докаже твърдяно застрахователно събитие, като в тридневен срок от
настъпването му, уведоми застрахователя. Обаждането до Контактен център
на тел. номер *** не е единственият, а е само един от посочените в ОУ начини
застрахователят да бъде уведомен. Уведомяване може да бъде извършено чрез
регистрация в Интернет сайта, както и в писмен вид, в офисите на
застрахователя.
По делото са представени доказателства, че са спазени както срокът за
уведомяване – три дни, така и начинът, по който следва да бъде извършено
уведомяването. На 01.08.2021 г. Д. К., водач на увредения автомобил, подава
в офис на застрахователя декларация за настъпване на застрахователно
събитие по полица „***“, в която подробно е описан механизмът на ПТП. На
застрахователя е представено и заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение по застраховка „***“, от същата дата. За доказване на щети от
настъпило ПТП, когато съгласно действащата нормативна уредба,
компетентните органи не посещават мястото на събитието, е достатъчно
представяне на писмени свидетелски показания на лице, различно от
застрахования и водача на автомобила. Това изискване на застрахователя е
изпълнено, като пред него е представена декларация от Г. Ц.К. – пътник в
процесния автомобил.
Съдът намира, че механизмът на настъпване на процесното ПТП е
доказан по безспорен начин. Възражението, че за същото не е съставен
протокол от компетентните органи, е неоснователно, доколкото по аргумент
на противното, в хипотезите извън посочените в чл.125 ЗДвП, службите за
контрол на МВР не посещават мястото на ПТП. Същевременно, съгласно
изричния текст на чл.6, т.4 от Наредба № І-з – 41 от 12.01.2009 г. за
документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и
реда за информиране между Министерството на вътрешните работи,
Комисията за финансов надзор и ***, не се посещават от органите на МВР –
„***” и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени
от друго ППС, какъвто е и настоящият случай.
Показанията на свидетелите кореспондират както със събраните по
8
делото писмени доказателства, така и със заключението на съдебно-
автотехническата експертиза, поради което съдът изцяло кредитира същите
като достоверни.
Пътно-транспортното произшествие е настъпило на път, по отношение
на който страните не спорят, че е част от републиканската пътна мрежа.
Съгласно разпоредбата на чл.30, ал.1 ЗП, Агенция „***” осъществява
дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските
пътища. Задължение на ответника е да осигури безопасно и безпрепятствено
ползване на пътната мрежа, която съгласно чл.19 ЗП управлява. Според
нормата на чл.167, ал.1 ЗДвП, лицата, които стопанисват пътя го поддържат в
изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги
отстраняват във възможно най-кратък срок. Наличието на необезопасенa и
несигнализиранa дупка на пътното платно, представлява препятствие, което
ответникът е бил длъжен своевременно да отстрани, като бездействието му
представлява неизпълнение на вменено със закон задължение. Именно поради
неизпълнението на това задължение, на застрахования автомобил са били
нанесени материални щети, които са били обезщетени от ищеца.
Възражението на ответника за виновно поведение на водача на
увредения автомобил е заявено бланкетно, а доколкото в подкрепа на същото
не се събраха каквито и да е доказателства, то следва да се приеме и за
недоказано. Обстоятелството, че в уведомлението за настъпилото
застрахователно събитие, Д. К. сам е посочил, че е негова вината, като е
преминал през дупка в пътното платно, не освобождава ответника от
отговорността му за допуснатото бездействие, тъй като в случай, че той бе
изпълнил вмененото му от закона задължение и бе поддържал пътя в изрядно
състояние, застрахователното събитие не би възникнало. Пътното
произшествие настъпва само и единствено поради лошото състояние на
пътната настилка, като обстоятелството, че двете десни гуми на превозното
средство са едновременно увредени, сочи, че десните колела на автомобила са
преминали последователно през едно и също препятствие. От ангажираните
от ищеца гласни доказателства се установи, че това препятстви по какъвто и
да е начин.
Установени са всички елементи от фактическия състав на чл.49 ЗЗД, в
т.ч. и сочената от ищеца причинно-следствена връзка между пътния инцидент
9
и вредоносния резултат. Репарирането на щетата от страна на ищеца е
безспорно установено, а извършените разноски по щетата са в обичаен
размер. Ответникът отговаря спрямо увреденото лице на основание чл.49 ЗЗД,
като с оглед осъществената суброгация, застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу ответника за вредата, до размера на обезщетението,
което е платил.
При горните доводи, съдът намира ищцовата претенция за основателна
и като такава същата следва да бъде уважена изцяло. Основателна е и
претенцията за заплащане на законната лихва върху главното задължение,
считано от датата на подаване на исковата молба – 17.03.2022 г. до
окончателното плащане. С оглед основателността на главния иск, доказан по
своето основание е и акцесорният иск за заплащане на лихва за забава,
начислена за периода от 16.08.2021 г. до 16.03.2022 г. На основание чл.162
ГПК, съдът намира, че дължимата лихва за забава е в размер на 69,80 лева. До
този размер искът следва да бъде уважен, като за разликата над 69,80 лева до
претендирания размер от 94,34 лева, същият следва да бъде отхвърлен. Искът
следва да бъде отхвърлен и за дата 17.03.2022 г., доколкото в противен случай
ще се стигне до недопустимо кумулиране на две лихви за един и същи
период.
С оглед изхода от спора, съразмерно на уважената част от исковете и на
основание чл.78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
сторените разноски по делото, в размер на 789,49 лева, съгласно представен
списък по чл.80 ГПК.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, в полза на ответника се следват разноски
в размер на 8,76 лева, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА *** „***”, гр. ***бул. „*** № ***, чрез *** – ***, с адрес:
гр. *** ул. „***“ №***, да заплати на *** „***”, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. ***, пл. „***”, №***, сумата от 1179,71 лева,
представляваща сбор от изплатено застрахователно обезщетение в размер на
1154,71 лева, по договор за застраховка „***“, с покритие „***“, обективиран
в застрахователна полица № *** за щета на МПС „***”, рег. № ***,
10
причинена вследствие ПТП настъпило на 30.07.2021 г. и разноски по
ликвидация на щетата в ЗЕАД „***, в размер на 25 лева, ведно законна лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
17.03.2022 г. до окончателното плащане, както и сумата от 69,80 лева,
представляваща лихва за забава, начислена за периода от 16.08.2021 г. до
16.03.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за забава, за разликата над 69,80
лева до претендирания размер от 94,34 лева, както и за дата 17.03.2022 г.
ОСЪЖДА *** „***”, гр. ****, чрез *** – ***, с адрес: ***, да заплати
на ЗАД „***”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
сторените разноски по делото, в размер на 789,49 лева, на осн. чл.78, ал.1
ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД „***”, ЕИК **** със седалище и адрес на управление:
гр. ***, №***, да заплати на ***„***, гр. *** бул. „***” № *** чрез *** – ***,
с адрес: **** сторените разноски по делото, в размер на 789,49 лева, на осн.
чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трето лице – помагач на
страната на ответника, а именно - „***” ***, гр.***, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. ***
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба, пред
Окръжен съд – Варна, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11