МОТИВИ:
По НОХД № 359 /
2017г. по описа на Софийски Окръжен съд
Обвинението против подсъдимия В.Н.Г. *** за
престъпление по чл.199 ал.1, т.4, във вр. с чл. 198 ал. 1 от НК и във вр. с
чл.29 ал.1 б. „а" от НК е за това, че за времето от 00.00 часа до 00.30
часа на 30.12.2016 год. в с. Литаково, обл.Софийска е отнел чужди движими
вещи-банкноти на обща стойност 250/ двеста и петдесет/ лева от владението на
собственика П.И.С. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като е
употребил за това сила / хванал ръцете на П.С., блъснал я и извикал „давай
парите"/, като деянието представлява опасен рецидив, предвид наличието на
осъждане за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от
една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК - /
Определение на Районен съд гр. Ботевград по н.о.х.д.№ 430/2015 год., влязло в
сила на 30.06.2015 год., с което е наложено наказание „лишаване от
свобода" за срок от една година, което да изтърпи в затворническо
общежитие от закрит тип при първоначален общ режим за извършено престъпление по
чл. 196 ал.1 т.2, вр. чл. 195 ал.1 т.З и т.4 , във вр. с чл. 20 ал.2 от НК и
във вр. с чл. 29 ал.1 б. „а" от НК/ - престъпление по чл. 199 ал.1, т.4,
във вр. с чл. 198 ал. 1 от НК и във вр. с чл.29 ал.1 б. „а" от НК.
В съдебно заседание представителят на СОП поддържа
това обвинение, като по същество пледира наказателната отговорност по отношение
на подс. Г. да се реализира при превес
на отегчаващите отговорността обстоятелства, като се вземат под внимание
многобройните осъждания на подсъдимия
за престъпления от общ характер-
предимно посегателства срещу собствеността– над 15 на брой. Имайки предвид тези
обстоятелства следва да бъде определено наказание лишаване от свобода в размер
на 10 години, което на осн.чл.58а НК да бъде редуцирано с 1/3 –да се
наложи и определи за изтърпяване
окончателно наказание 6г. и 8 месеца, което да бъде изтърпяно ефективно при
първоначален „строг” режим. Заема становище, че предвид липсата на имущество,
на подсъдимия не следва да се налага кумулативното наказание „конфискация”, за
което законодателят е предвидил да се налага по преценка на съда.
Към становището на подсъдимия изцяло се присъединява
представителят на частното обвинение, който от името на пострадалата, в подкрепа на изявеното от представителя на
обвинението, за наличие на превес на отегчаващи отговорността обстоятелства при
индивидуализацията на наказателната отговорност, акцентира върху характеристиките
на жертвата- възрастна, болна и немощна жена, което обстоятелство завишава
обществената опасност на престъплението и на извършителя.Не съществува
основание обаче да се налага допълнителното наказание конфискация, предвидено в
закона.
Защитата на подсъдимия пледира, че са налице
смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства и не се констатират
отегчаващи такива. Счита, че следва да
бъдат взети под внимание направеното самопризнание и съдействието на
разследването по досъдебното производство,
с.т. и направеното самопризнание хода
на съдебното производство.Моли, имайки
предвид тези обстоятелства наказанието лишаване от свобода на подс. Г. да се
определи в минималния размер, предвиден в специалната разпоредба и да бъде
редуцирано с 1/ 3 по правилата на съкратеното съдебно следствие – чл.373,ал.2 НПК, и чл.58а,ал.1 НК.
Подсъдимият
В.Н.Г. изцяло се присъединява към становището на защитата си.
В последната си дума изразява съжаление и моли за по-
леко наказание.
Съдебното производство протече по реда на съкратеното
съдебно следствие по чл.371, т.2 НПК, след като подсъдимият призна фактите, на
които се гради обвинението. В съответствие с констатациите, че самопризнанието
се подкрепя от събраните по делото доказателства, а последните са процесуално
годни- събрани по реда и условията, визирани в НПК, съдът възприе, като изцяло
доказана фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, а именно:
Подсъдимият В.Г. ***, но през 2016 год. живеел в с.
Литаково, общ. Ботевград, обл. Софийска. Същият е осъждан петнадесет пъти за
извършени престъпления против собствеността, за които са му налагани различни
по вид и размер наказания. С така наложените наказания, обаче целения
поправителен и превъзпитателен ефект не бил постигнат. Подсъдимият В.Г.
продължил да извършва посегателства срещу собствеността на гражданите.
Последното осъждане на Г. е за престъпление по чл. 196
ал.1 т.2, вр. чл. 195 ал.1 т.З и т.4, вр. чл. 194 ал.1, вр. чл. 20 ал.2 от НК и
във връзка с чл. 29 ал.1 бук. „а" от НК, за което с протоколно определение
на Районен съд Ботевград от 30.06.2015 год. е одобрено споразумение от същата
дата по н.о.х.д. №430/2015 год. по описа на PC Ботевград, като му е наложено
наказание „лишаване от свобода" за срок от една година, което да изтърпи в
затворническо общежитие от закрит тип при първоначален общ режим.
На 23.03.2016 год. В.Г. е бил освободен от затвора,
където изтърпял наказанието по описаната присъда. От тогава е безработен и
нямал постоянна работа, но осигурявал средства за собствената си издръжка, като
помагал на свидетеля Никола И. при събиране и нарязване на дърва за огрев,
които последният продавал.
На 23.12.2016 год. обвиняемият В.Г. и свидетелят
Никола И. посетили домът на свидетелката П.С.,***, където, по нейна молба,
нарязали и подредили закупените от нея дърва за огрев. За свършената от тях
работа св. С. заплатила сумата от 120 лв., като банкнотите извадила от
витрината на салонния шкаф в нейния дом, в присъствието на обвиняемия В.Г. и
свидетеля Никола И..
Възрастната / 87 годишна/ свидетелка П.С. живеела сама
в дома си, но срещу заплащане, от около десет години, същата била подпомагана
от друга жена - 69 годишната свидетелка М.К.. Последната се грижела за
градината и помагала в домакинството на св. П.С.. Нощувала в дома й, като всеки
ден отивала там в 17.00 часа и си тръгвала около 07.30 часа на следващия ден.
На 28 срещу 29.12.2016 год. св. М.К. нощувала в дома
на П.С., а сутринта, преди да си тръгне била помолена от нея да изтегли от
банковата й карта сумата от 150 / сто и петдесет/ лева. Същата сутрин /на
29.12.2016 год./, св. М.К. изтеглила от банкомат на Банка ДСК в Ботевград
сумата от 150 / сто и петдесет/ лева, съставляваща З/три/ банкноти с номинал
50/петдесет/ лева. Още същия ден занесла описаните банкноти на св. П.С., която
ги прибрала във витрината на салонния шкаф в стаята, където спели със св. М.К.,
като ги поставила до купчина от други пет банкноти с номинал 20 / двадесет/
лева.
Вечерта на 29.12.2016 год. св. К. отишла отново в дома
на П.С. и около 21.30 часа заключила входната врата на къщата /на приземния
етаж/ и затворила вътрешната решетка на металната врата, без да я заключва.
Около 22.30 часа двете свидетелки си легнали да спят в една и съща стая, като
св. К. легнала на леглото до вратата, а св. С. - на леглото, разположено до
салонния шкаф, в който съхранявала парите си.
Подсъдимият В.Г. знаел, че във витрината на салонния
шкаф в една от стаите в дома й свидетелката С. държи наличните си парични
средства и решил да ги отнеме. За целта, през нощта на 29 срещу 30.12.2016 год.
Г. ***, влязъл в двора на жилището на П.С. през незаключената метална врата, а
впоследствие преодолял и втората метална врата. След около 30 метра стигнал до
заключената дървена врата на приземния етаж на къщата, която разбил с рамо и
успял да проникне в къщата. Осветявайки пред себе си пространството с фенерче,
монтирано на запалка, подс. Г. стигнал до стаята, в която спели двете възрастни
жени. Когато отворил вратата на стаята свидетелките К. и С. се събудили и го
видели, че влиза, държейки в ръката си светеща запалка. Подсъдимият Г. отишъл
до салонния шкаф, където знаел, че П.С. държи парите си, и след като видял, че
тя е будна й извикал заплашително „ дай парите". Едновременно с това Г.
протегнал ръка над леглото към витрината на салонния шкаф, за да вземе
намиращите се там банкноти. Св. П.С. също протегнала ръка към шкафа в опит да
запази парите си, но подсъдимият хванал с една ръка нейните две ръце, ударил я
с ръка в областта на лицето, след което я блъснал и съборил върху намиращата се
в близост до леглото дървена маса.Тогава св. М.К. включила осветлението в
стаята, но Г. незабавно го изключил и блъснал свидетелката К. върху леглото й.
Когато тя започнала да вика на помощ С., подсъдимият я ударил с ръка в областта
на лицето и изкрещял „не викай". След което взел от витрината на шкафа
двете купчини банкноти на обща стойност 250 /двеста и петдесет/ лева и напуснал
дома на св. П.С.. Банкнотите от едната купчина / 5 бр. с номинал 20 / двадесет/
лева / подсъдимият поставил в страничния джоб на якето си, а банкнотите от
другата купчина /3 бр. с номинал 50/петдесет/ лева/ - в джоба на анцуга. Около
00.30 часа на 30.12.2016 год. В.Г. напуснал дома на пострадалата, като тичал до
жилището, което обитавал на ул. „Любен Каравелов" № 58 в с. Литаково, общ.
Ботевград. Там установил, че петте банкноти с номинал 20 /двадесет/ лева са
паднали от скъсания му джоб на якето, но другите три банкноти с номинал
50/петдесет/ лева - скрил в отвор на тавана.
След като В.Г. излязъл от жилището на пострадалата П.С.,
същата позвънила на частна охранителна фирма COT -„Велислава" гр.
Ботевград, чийто услуги ползвала преди време, като уведомила за извършеното
посегателство. Дежурният служител на COT, който посетил дома й сигнализирал
органите на РУ Ботевград и около 02.30 часа на 30.12.2016 год. екип на РУ
Ботевград, сред които полицейските служители - свидетелите О.Д. и М.П.
извършили оглед на местопроизшествие в дома на П.С..
При извършения оглед на местопроизшествието на
30.12.2016год. е иззета дактилоскопна следа, намерена върху дървения салонен
бюфет пред стъклената витрина от страната на печката, срещу входната врата на
стаята, описана в протокола за оглед на местопроизшествие под № 1 / едно/.
Същата е подложена на сравнително изследване, за целите на което са били снети
сравнителни образци - дактилоскопни отпечатъци от пръстите и дланите на левите
и десните ръце на обитателите на стаята, в която е намерена описаната
дактилоскопна следа - П.С. и М.К.. За изследването са използвани сравнителни
образци -дактилоскопни отпечатъци от пръстите и дланите на лявата и дясната
ръка на подсъдимия, намиращи се в Европейска дактилископна карта от полицейска
регистрация на В.Н.Г. с ЕГН: ********** ***/01.03.2013 год.
От заключението на дактилоскопната експертиза
/протокол № 10/14.03.2017 год./ е видно, че дактилоскопната следа, иззета с цитирания
протокол за оглед на местопроизшествие е годна за сравнително изследване и
идентификация. Следата не е оставена от пострадалата П.С., както и от
свидетелката М.К.. В точка 7.3 от заключението на дактилоскопната експертиза
вещото лице сочи, че „дактилоскопната следа под № 1 от картон № 1 е идентична с
дактилоскопен отпечатък от лявата длан на подсъдимия В.Н.Г. с ЕГН: **********.
При проведения следствен експеримент, обективиран в
протокол от 30.12.2016 год., онагледен със снимков материал / л.67-л.74 от ДП/,
подсъдимият В.Г. е посочил мястото в обитаваното от него жилище, находящо се на
ул.„ Любен Каравелов" № 58 в с. Литаково, общ. Ботевград, където е укрил
отнетите от пострадалата три банкноти с номинал 50 /петдесет/ лева/, а именно в
отвор на тавана с размери около 60 / 60 см. С протокол за доброволно предаване от
30.12.2016год., банкнотите са предадени от подс. Г., а впоследствие - приобщени
като веществени доказателства по делото.
От заключението на приложената по делото
съдебномедицинска експертиза /л.147 от ДП/ се установява, че в резултат на
нанесения й побой, пострадалата П.И.С. е получила следните увреждания:
кръвонасядания в областта на главата около лявото око, в областта на палеца на
дясната ръка и на лявата седалищна половина, което е причинило на пострадалата
болка и страдание. Установените увреждания представляват лека телесна повреда
по смисъла на чл. 130 ал.2 от НК.
Експертът, изготвил съдебномедицинската експертиза е
посочил, че травматични увреждания на пострадалата П.С. се дължат на три
отделни удара, нанесени с твърди тъпи предмети, каквито са частите на човешкото
тяло- крака, ръце и други, като отговарят да са получени при нанесен побой.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ
От анализа на събраните по делото доказателства се
установява, че действайки по описания начин, В.Н.Г. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.199 ал.1, т.4, във вр. с чл.
198 ал. 1 от НК и във вр. с чл.29 ал.1 б. „а" от НК, КАТО на 30.12.2016г. за времето от 00.00 часа до
00.30 часа в с. Литаково, обл.Софийска е отнел чужди движими вещи-банкноти на
обща стойност 250/ двеста и петдесет/ лева от владението на собственика П.И.С. ***,
с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила /
хванал ръцете на П.С., блъснал я и извикал „давай парите", като деянието
представлява опасен рецидив, предвид наличието на осъждане за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по чл. 66 от НК - / Определение на Районен съд гр.
Ботевград по н.о.х.д.№ 430/2015 год., влязло в сила на 30.06.2015 год., с което
е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от една година, което
да изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален общ режим
за извършено престъпление по чл. 196 ал.1 т.2, вр. чл. 195 ал.1 т.З и т.4 , във
вр. с чл. 20 ал.2 от НК и във вр. с чл. 29 ал.1 б. „а" от НК.
Касае се до съставно престъпление -отнемане на чужди
движими вещи от владението на собственика, с цел -присвояване, като отнемането се
осъществява посредством употреба на сила за сломяване на съпротивата на жертвата. Престъплението
представлява опасен рецидив, предвид наличието на осъждане за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по реда на чл. 66 от НК – чл.29, ал.1 б. „а” НК.
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия
В.Г. виновно под формата пряк умисъл по
смисъла на чл.11, ал.2 от НК, който обхваща съзнание у дееца за всички елементи
от обективна страна, с които се характеризира съставното престъпление
–отнемането на чужди движими вещи и прилагане на сила, с цел преодоляване на
съпротивата на собственика им. Обвиняемият е пълнолетно и вменяемо лице.
Съзнавал е общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
общественоопасните му последици и е искал и целял именно тяхното настъпване.
Налице е съзнателна дейност, относно всички елементи от обективната страна на
престъплението.
ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ
НА НАКАЗАТЕЛНАТА ОТГОВОРНОСТ
Съгласно принципа на законоустановеност особената
разпоредба на чл. 199,ал.1 т.4 НК предвижда наказание лишаване от свобода от 5
до 15 години и конфискация до ½ от имуществото на виновния, която се
налага по преценка на съда.
Обвиняемият В.Н.Г. е роден на *** ***, с постоянен
адрес:*** и настоящ адрес:***. Същият е неженен, безработен, осъждан е
петнадесет пъти за престъпления от общ характер.
Обстоятелства, които отегчават наказателната
отговорност на Г. са многобройните му осъждания -15 пъти за посегателства срещу
собствеността, формиране на трайни нагласи за облагодетелстване по престъпен
начин, за сметка на чуждата собственост, недобри характеристични данни.
Самопризнанието, направено пред съда от подсъдимия Г.
е условие за преминаване от общия исков ред към диференцирана процедура, която
предвижда наказателна отговорност в редуциран размер. Поради това не следва да
се цени като смекчаващо наказателната отговорност обстоятелство.
Съдът обаче не би могъл да се съгласи с държавното и
частното обвинение, че изцяло липсват по отношение на Г. обстоятелства, които
биха могли да смекчат отговорността му.
Такива безспорно са оказаното съдействие на
разследването по ДП, признаване на извършеното и показване на мястото, където
се съхраняват отнетите от пострадалата пари, предаването им на органите на ДП. Доказателства за това се
съдържат в досъдебното производство- протокол за извършен следствен експеримент
с участие на подсъдимия, протокол за доброволно предаване.
При съвкупната преценка на обстоятелствата, определящи
отговорността, съдът намира, че същата следва да се реализира при баланс на
обстоятелствата смекчаващи и отегчаващи същата и следва да бъде наложено
наказание на подсъдимия в близост и под средния размер, като за справедливо
такова съдът намери – лишаване от свобода за срок от 7г. и 6 месеца, което
редуцирано по правилата на чл.373,ал.2 НПК и чл.58а, ал.1 НК се свежда до
наказание- лишаване от свобода в размер на 5 години.
Съдът не съзира
необходимост от налагане на исканото от
представителя на обвинението по- тежко наказание, като счита ,че наказанието в
посочен по- горе размер е необходимо и достатъчно и ще реализира необходимата
постепенност във въздействието на наказателната репресия по отношения на подсъдимия,
който до настоящия момент е търпял наказания лишава,не от свобода в размер
около 1 година.
Същевременно съдът се съгласява със становището, около
което се обединиха всички страни, че наказанието конфискация, предвидено като
възможност, в конкретния случай е неприложимо.
Първоначалният режим на изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода следва да бъде определен като строг на осн. чл.57,ал.1 т.2,
б. „б” ЗИНЗС.
От така определеното наказание на осн. чл.59,ал.1 НК
следва да се зачете и приспадне времето по което подсъдимият Г. е бил задържан
с МН по досъдебното производство и всички задържания, свързани с настоящото
обвинение.
Вещественото доказателство- газова запалка следва да
бъде отнето като вещ, послужила за извършване на престъплението, а доброволно
предадените три броя банкноти с номинал
50 лева –да бъдат върнати на техния собственик –пострадалата.
Разноските по делото следва да се възложат в тежест на
подсъдимия.
Мотивиран от изложеното по- горе съдът постанови
присъдата.
СЪДИЯ: