№ 482
гр. Сливен, 08.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20232230100922 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „КЕЙ ЕНД
ВИ“ ООД срещу „ФЕСТА ХОТЕЛИ“ АД, с която са предявени осъдителни
искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че между ответното дружество като
възложител и ищцовото дружество като изпълнител бил сключен Договор за
пране от 28.03.2022 г. на хотелско и ресторантско бельо от обектите на
ответника със срок от 06.04.2022 г. до 05.04.2023 г. Цената на услугата била
уговорена на 1,10 лв. за кг сухо бельо без ДДС, в която цена бил включен и
транспортът, като заплащането на цената се извършвало срещу представена
фактура от изпълнителя. Ищецът твърди, че в периода на действие на
договора ответникът преустановил изплащането на дължимите цени за
доставените от ищеца услуги по договора по описаните фактури. По Фактура
№ **********/31.08.2022 г. ответникът заплатил частично задължението,
като дължима останала единствено сумата от 3234,36 лв. Останалите две
фактури били връчени на ответника по e-mail адрес съответно на 04.10.2022 г.
и на 03.11.2022 г., но въпреки многократните покани ответникът не заплатил
дължимите суми. На изложените основания ищецът моли за осъждане на
ответника да му заплати сумата от общо 8089,55 лв. - главница,
представляваща неплатена цена на услугата по Договор за пране от 28.03.2022
г. по фактури, както следва: по Фактура № **********/31.08.2022 г. в размер
1
на 3234,36 лв., по Фактура № **********/30.09.2022 г. в размер на 4675,67
лв. и по Фактура № **********/31.10.2022 г. в размер на 179,52 лв., както и
сумата от 313,54 лв., представляваща обезщетение за забава в общ размер
върху всяка главница по отделните фактури. Ищецът претендира и
направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба,
с който излага становище за допустимост, но неоснователност на предявените
искове. Не оспорва сключения между страните договор и обстоятелството, че
ищецът е издал процесните фактури, но излага, че ищецът никога не е
прилагал копия от приемо-предавателните протоколи към издадените
фактури, както е уговорено в договора, поради което за ответника съществува
основание да задържи плащанията, докато не получи необходимите
документи. Оспорва представените фактури, тъй като от тях не става ясно за
какви услуги са издадени и изтъква, че осчетоводяването им не означава
признание за извършени услуги и техния обем. Ответникът излага, че в
продължение на целия летен сезон ищецът е доставял чуждо бельо в обектите
на ответника, за чието изпиране ответникът е заплащал, като с протоколи от
13.07.2022 г., 12.09.2022 г., 28.09.2022 г. и 22.11.2022 г. ответникът е върнал
чуждите вещи на ищеца. Цената на изпиране на тези 112,793 кг. чуждо бельо
възлиза на 148,89 лв. с ДДС, но ищецът не издал кредитно известие. Наред с
това ответникът оспорва изцяло Фактура № **********/31.10.2022 г. за
задължение в размер на 179,52 лв. с твърдения, че изобщо не е получил такава
услуга. На изложените основания ответникът моли за отхвърляне на исковете
и претендира присъждане на направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, се
представлява от своя пълномощник - адвокат, чрез който поддържа
предявените искове, моли да бъдат уважени и претендира направените по
делото разноски.
Ответното дружество, редовно призовано, се представлява от своя
пълномощник - юрисконсулт, чрез който оспорва предявените искове и моли
да бъдат отхвърлени. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Като взе предвид събраните по делото доказателства и
2
становищата на страните, съдът прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 8089,55 лв. - главница в общ размер, представляваща
неплатена цена на услугата по Договор за пране от 28.03.2022 г. по фактури,
както следва: по Фактура № **********/31.08.2022 г. в размер на 3234,36 лв.,
по Фактура № **********/30.09.2022 г. в размер на 4675,67 лв. и по Фактура
№ **********/31.10.2022 г. в размер на 179,52 лв. и с правна квалификация
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
313,54 лв., представляваща обезщетение за забава в общ размер, както следва:
143,75 лв. върху сумата от 3234,36 лв. по Фактура № **********/31.08.2022 г.
за периода от 01.09.2022 г. 07.02.2023 г., 164,95 лв. върху сумата от 4675,67
лв. по Фактура № **********/30.09.2022 г. за периода от 05.10.2022 г.
07.02.2023 г. и 4,84 лв. върху сумата от 179,52 лв. по Фактура №
**********/31.10.2022 г. за периода от 04.11.2022 г. 07.02.2023 г.
Предявените искове са процесуално допустими.
Разгледани по същество, съдът намира предявеният иск за главница по
чл. 79, ал. 1 ЗЗД и за основателен, а предявеният акцесорен иск за
обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за частично основателен.
Безспорно е между страните, а се установява и от представените
писмени доказателства, че между ищеца, в качеството на изпълнител и
ответника, в качеството на възложител, е сключен Договор за пране от
28.03.2022 г. на хотелско и ресторантско бельо от обектите на ответника със
срок от 06.04.2022 г. до 05.04.2023 г. Цената на услугата е уговорена в чл. 4,
ал. 1 от Договора в размер на 1,10 лв. за кг сухо бельо без ДДС, като цената
включва и транспорта.
За извършени услуги по договора ищецът е издал Фактура №
**********/31.08.2022 г. на стойност 32834,36 лв., Фактура №
**********/30.09.2022 г. в размер на 4675,67 лв. и Фактура №
**********/31.10.2022 г. в размер на 179,52 лв.
Видно от представеното авизо за платежно нареждане, на 29.09.2022 г.
ответникът е извършил частично плащане по Фактура №
**********/31.08.2022 г. в размер на 29 600,00 лв.
3
От заключението на допуснатата съдебно-икономическа експертиза,
което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено, както
и неоспорено от страните, се установява, че в счетоводството на ответното
дружество процесните фактури са осчетоводени систематично и
хронологично, като са отнесени - записани по Кредита на ска 401 Доставчици
партида „Кей Енд Ви“ ООД. По този начин е изразено задължение към
ищеца. Фактурите са включени и в данъчни регистри по ДДС - Дневник на
покупките, на ответника по делото. Задълженията по трите фактури са
следните: фактура № **********/31.8.2022 г. в размер на 3 234,36 лв.;
фактура № **********/30.9.2022 г. в размер на 4 675,67 лв.и фактура №
**********/31.10.2022 г. в размер на 179,52 лв. Извършено е еднократно
частично плащане по банков път по фактура № **********/31.8.2022 г. в
размер на 29 600,00 лв. на 29.09.2022 г.
В случая, въпреки че ответникът оспорва процесните фактури, той ги е
осчетоводил и е ползвал данъчен кредит по ЗДДС. Съгласно Решение № 109
от 07.09.2011 г. по т. д. № 465/2010 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС само по себе си,
отразяването на фактурата в счетоводството на ответното дружество,
включването й в дневника за покупко-продажбите по ЗДДС и ползването на
данъчен кредит по същата представляват недвусмислено признание на
задължението и доказват неговото съществуване.
Наред с това, извършеното частично плащане по Фактура №
**********/31.08.2022 г. също представлява признание на приетото без
забележки задължение по фактурата, тоест извършената точно услуга от
изпълнителя по договора.
В този смисъл неоснователни се явяват възраженията на ответника, че
липсват приемо-предавателни протоколи към фактурите, тъй като с
извършеното осчетоводяване и частично плащане, ответникът е приел и
признал задълженията.
Възраженията на ответника за недължимост или за задържане на
плащанията по договора съдът намира за недоказани. Ответникът твърди, че
не дължи плащане по фактурите, тъй като във фактурираната цена на
услугите е включено изпирането на чуждо бельо, което ответникът е върнал
на ищеца с приемо-предавателни протоколи. Въпреки това, в представените
по делото протоколи, вещите са описани като брой, а не и като килограми.
4
Ответникът не е упражнил навременно правото си по чл. 10, т. 2 от Договора
при установени липси на свое бельо да прави прихващане от дължими текущи
плащания, напротив, осчетоводил е процесните фактури в пълните им
размери.
Предвид изложеното, предявеният иск с правна квалификация чл. 79,
ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 8089,55 лв.
- главница в общ размер, представляваща неплатена цена на услугата по
Договор за пране от 28.03.2022 г. по фактури, както следва: по Фактура №
**********/31.08.2022 г. в размер на 3234,36 лв., по Фактура №
**********/30.09.2022 г. в размер на 4675,67 лв. и по Фактура №
**********/31.10.2022 г. в размер на 179,52 лв. следва да бъде изцяло уважен
като основателен и доказан.
Що се отнася до предявеният акцесорен иск за обезщетение за забава,
съдът го намира за частично основателен.
В чл. 9, т. 7 от Договора е уговорено, че изпълнителят е длъжен да
заплаща дължимите суми за пране при условията и сроковете на договора. В
договора между страните обаче липсва изрично уговорен срок за плащане.
Съгласно чл. 303а, ал. 3 ТЗ ако не е уговорен срок за плащане, паричното
задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на
фактура или на друга покана за плащане.
По отношение на Фактура № **********/31.08.2022 г. липсват
доказателства по делото за датата на връчването й на ответника. Установи се
обаче, че ответникът е извършил частично плащане по фактурата на
29.09.2022 г., поради което може да се приеме за безспорно установено, че
фактурата е била надлежно връчена, падежът й е настъпил и след тази дата
ответникът е изпаднал в забава.
Ето защо претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата от 3234,36
лв. по Фактура № **********/31.08.2022 г. е частично основателна до
размера от 117,69 лв. и за периода от 30.09.2022 г. до 07.02.2023 г.
На следващо място, видно от представените писмени доказателства по
делото Фактура № **********/30.09.2022 г. е получена от ответника по e-
mail на 04.10.2022 г., а Фактура № **********/31.10.2022 г. - на 03.11.2022 г.
Ето защо, съобразявайки разпоредбата на чл. 303а, ал. 3 ТЗ, ответникът е
изпаднал в забава съответно на 19.10.2022 г. и на 18.11.2022 г. Тоест
5
претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата от 4675,67 лв. по Фактура
№ **********/30.09.2022 г. е частично основателна до размера от 145,47 лв.
и за периода от 19.10.2022 г. до 07.02.2023 г., а претенцията по чл. 86, ал. 1
ЗЗД върху главницата от 179,52 лв. по Фактура № **********/31.10.2022 г. е
частично основателна до размера от 4,09 лв. и за периода от 18.11.2022 г. до
07.02.2023 г.
Предвид изложеното, предявеният акцесорен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
следва да бъде частично уважен за сумата от 267,25 лв., както следва: 117,69
лв. върху сумата от 3234,36 лв. по Фактура № **********/31.08.2022 г. за
периода от 30.09.2022 г. 07.02.2023 г., 145,47 лв. върху сумата от 4675,67 лв.
по Фактура № **********/30.09.2022 г. за периода от 19.10.2022 г. 07.02.2023
г. и 4,09 лв. върху сумата от 179,52 лв. по Фактура № **********/31.10.2022
г. за периода от 18.11.2022 г. 07.02.2023 г., а за разликата над уважения
размер от 267,25 лв. до пълния предявен размер от 313,54 лв. и за периода от
01.09.2022 г. до 29.09.2022 г. по Фактура № **********/31.08.2022 г., за
периода от 05.10.2022 г. до 18.10.2022 г. по Фактура № **********/30.09.2022
г. и за периода от 04.11.2022 г. до 17.11.2022 г. по Фактура №
**********/31.10.2022 г. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Относно разноските:
При този изход на спора правото на разноски възниква в полза и на
двете страни, съразмерно с уважената, съответно с отхвърлената част от
исковете.
Ищецът претендира заплащането както на адвокатско, така и на
юрисконсултско възнаграждение. Съгласно Определение № 477 от 22.11.2018
г. по ч. т. д. № 2249/2018 г. по описа на ВКС на РБ, Т. К., I т. о. двете
възнаграждения не се дължат едновременно, а за страната се поражда правото
да избере дали да претендира присъждането на заплатеното от нея адвокатско
възнаграждение или юрисконсултско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8
ГПК. В случая съдът намира, че следва да се присъди адвокатското
възнаграждение, тъй като основната защита по предявените искове, във вида
на осъществено процесуалното представителство, е реализирана от адвоката.
На следващо място, възражението на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца, съдът намира за
неоснователно. С оглед цената на исковете, минималното възнаграждение по
6
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения възлиза на 1140,31 лв. Наред с това
пълномощникът на ищцовото дружество е реализирал пълноценно
процесуалната си роля за защита правата на доверителя си, поради което
заплатеното адвокатското възнаграждение от 1200,00 лв. не е прекомерно.
Ето защо, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 1926,33 лв., съразмерно с уважената
част от исковете, от общо направени разноски в размер на 1937,00 лв., от
които 337,00 лв. заплатена държавна такса, 400,00 лв. заплатен депозит за
съдебно-икономическа експертиза и 1200,00 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение съгласно Договор от 24.04.2023 г. (л. 93 от делото).
Ответникът претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя в
размер на 360,00 лв. Следователно, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 1,98 лв., съразмерно
с отхвърлената част от исковете, от общо определеното от съда
юрисконсултско възнаграждение в размер на 360,00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ФЕСТА ХОТЕЛИ“ АД , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район Триадица, бул. „България“ № 83А ДА
ЗАПЛАТИ на „КЕЙ ЕНД ВИ“ ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Сливен, бул. „Цар Освободител“ № 7, вх. А, ап. 10 на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 8089,55 лв. /осем хиляди осемдесет и
девет лева и петдесет и пет стотинки/ - главница в общ размер,
представляваща неплатена цена на услугата по Договор за пране от 28.03.2022
г. по фактури, както следва: по Фактура № **********/31.08.2022 г. в размер
на 3234,36 лв., по Фактура № **********/30.09.2022 г. в размер на 4675,67
лв. и по Фактура № **********/31.10.2022 г. в размер на 179,52 лв., както и
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 267,25 лв. /двеста шестдесет и седем
лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за забава в
общ размер, както следва: 117,69 лв. върху сумата от 3234,36 лв. по Фактура
7
№ **********/31.08.2022 г. за периода от 30.09.2022 г. 07.02.2023 г., 145,47
лв. върху сумата от 4675,67 лв. по Фактура № **********/30.09.2022 г. за
периода от 19.10.2022 г. 07.02.2023 г. и 4,09 лв. върху сумата от 179,52 лв. по
Фактура № **********/31.10.2022 г. за периода от 18.11.2022 г. 07.02.2023 г.,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над
уважения размер от 267,25 лв. /двеста шестдесет и седем лева и двадесет и
пет стотинки/ до пълния предявен размер от 313,54 лв. /триста и тринадесет
лева и четиринадесет стотинки/ и за периода от 01.09.2022 г. до 29.09.2022 г.
по Фактура № **********/31.08.2022 г., за периода от 05.10.2022 г. до
18.10.2022 г. по Фактура № **********/30.09.2022 г. и за периода от
04.11.2022 г. до 17.11.2022 г. по Фактура № **********/31.10.2022 г. като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ФЕСТА ХОТЕЛИ“ АД , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район Триадица, бул. „България“ № 83А ДА
ЗАПЛАТИ на „КЕЙ ЕНД ВИ“ ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Сливен, бул. „Цар Освободител“ № 7, вх. А, ап. 10 на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1926,33 лв. /хиляда деветстотин
двадесет и шест лева и тридесет и три стотинки/, представляваща разноски по
делото, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „КЕЙ ЕНД ВИ“ ООД , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Сливен, бул. „Цар Освободител“ № 7, вх. А, ап. 10
ДА ЗАПЛАТИ на „ФЕСТА ХОТЕЛИ“ АД , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район Триадица, бул. „България“ № 83А на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1,98 лв. /един лев и деветдесет и осем
стотинки/, представляваща разноски по делото, съразмерно с отхвърлената
част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8