№ 150
гр. С., 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
гражданско дело № 20222200500202 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №158/07.03.2022г. по гр.д.
№2101/2021г. на С.ски районен съд, с което е осъдено „Дженерали застраховане“ АД,
гр. С. да заплати на Х. С. АХМ. сумата 1000лв., представляваща обезщетение по
застраховка „Гражданска отговорност“ за неимуществени вреди от непозволено
увреждане, ведно със законната лихва, считано от 19.04.2021г. до окончателното й
изплащане и разноски по делото в размер на 650лв.
Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство
„Дженерали застраховане“ АД, гр. С., който обжалва изцяло първоинстанционното
решение.
Въззивникът „Дженерали застраховане“ АД, гр.С. чрез пълномощника гл.
юриск. М.М. посочва, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно и
необосновано, а предявените искове са неоснователни и недоказани. Посочва, че съдът
се е позовал изцяло на субективни доказателства, неотговарящи на обективно
събраните, т.е. само на свидетелски показания. Заключенията на двете експертизи
също се базирали само на свидетелски показания. Нямало данни ищцата да е
1
потърсила медицинска помощ веднага след инцидента, въпреки, че твърди, че е
потеглила с такси, притеснена за здравето си. В съдебномедицинското удостоверение
били посочени само данни, заявени от ищцата. Доказателства за посещение при личния
лекар няма. Данните от прегледа от гинеколога не сочели за наличие на травми.
Заявява, че липсват обективни данни за увредено здраве. Нямало данни за участието на
ищцата в ПТП и травми, в резултат на него. Твърди, че съдът не ценил обективните
доказателства – протокола за ПТП, който е официален документ и не съдържа данни за
свидетели на произшествието и пострадали лица. От ПТП, видно от разпита на свид.
Г., нямало нанесени щети по автомобилите и пострадали лица. Сектор ПП нямал
информация лицето Х. С. АХМ. да е пътувала в някой от автомобилите. Показанията
на свид. М. били в явно противоречие с обективната фактическа обстановка, тъй като
според него ищцата излязла от колата след като дошли от пътен контрол. Тези
показания не следвало да се кредитират. Дружеството въззивник твърди, че районният
съд изобщо не е обсъдил направеното с отговора възражение за съпричиняване, поради
непоставяне на предпазен колан, в случай, че ищцата е била в МПС. Налице били
данни, че ищцата е напълно здрава, бременността е протекла безпроблемно, раждането
е успешно. Нямало допирни точки с процесното ПТП. С оглед изложеното,
въззивникът моли съда да отмени обжалваното решение, като неправилно и
незаконосъобразно и да постанови ново, с което да отхвърли предявения иск.
Претендира присъждане на направените по делото разноски, в т.ч. юрисконсултско
възнаграждение. Прави в условията на евентуалност възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение да пълномощника на въззиваемата страна.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещната страна – ищеца в първоинстанционното производство Х. С. АХМ..
В срока по чл.263, ал.2, вр. ал.1 от ГПК не е подадена насрещна въззивна жалба.
С отговора на въззивната жалба, въззиваемата Х. С. АХМ. чрез пълномощника
си адв. К. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Намира обжалваното
първоинстанционно решение за правилно и законосъобразно и моли за
потвърждаването му. Счита, че районният съд правилно е установил фактическата
обстановка и въз основа на нея е формирал правилни и обосновани правни изводи.
Посочва, че пред първоинстанционния съд е установен механизма на ПТП, участието й
в него и са посочени причините, поради които тя не била на място при съставянето на
протокола. Нараняванията не винаги се проявяват на място и в момента. От
съдебномедицинското удостоверение се установявало състоянието й вследствие на
ПТП. Въззиваемата намира за неоснователни възраженията за допуснати процесуални
нарушения при проведеното съдебно дирене и във връзка със събирането на
доказателствата. Претендира присъждане на направените по делото пред въззивната
инстанция разноски.
2
С определението по чл.267 от ГПК съдът се е произнесъл по направеното с
въззивната жалба доказателствено искане, като е оставил същото без уважение.
В с.з., дружеството въззивник „Дженерали застраховане“ АД, гр.С., редовно
призовано, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от
процесуалният му представител по пълномощие гл. юриск. М., която посочва, че
поддържа подадената въззивна жалба. Развива аналогични на изложените в жалбата
съображения. Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение и да отхвърли
предявения против дружеството иск. Претендира присъждане в пълен размер на
направените по делото разноски пред двете инстанции. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на въззиваемата
страна.
В с.з. въззиваемата Х. С. АХМ., редовно призована, не се явява. Представлява се
от процесуален представител по пълномощие адв. Н.К., който оспорва въззивната
жалба като неоснователна и моли съда потвърди обжалваното решение като правилно
и законосъобразно. Претендира присъждане на направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в минималния размер от 300лв.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния
обхват на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение в обжалваната му част, в рамките на въззивната жалба,
настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства,
намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния
съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на
чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. Пред въззивната инстанция не са
събирани доказателства.
Въззивният състав СПОДЕЛЯ напълно правните изводи на районния съд, които
са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към
настоящия спор. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и
относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически
констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по
3
този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с пряк иск, предявен като частичен,
срещу застраховател по договор за застраховка “Гражданска отговорност” за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания,
вследствие непозволено увреждане – ПТП от 25.02.2021г., причинено от
застрахованото лице, в размер на 1000лв. от 10000лв. целия иск, ведно със законната
лихва за забава, считано от 19.04.2021г. – датата на постановяване на отказа на
застрахователя за изплащане на обезщетение, с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ.
Разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ регламентира право на увредения, спрямо
който застрахованият е отговорен, да иска пряко от застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ обезщетение за причинените му вреди. Ищцата безспорно е
увредено лице по смисъла на чл.478 от КЗ.
Процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на иск е
увреденият да е сезирал с искане за плащане на застрахователно обезщетение
застрахователя по реда на чл.380 от КЗ. Това е абсолютна положителна процесуална
предпоставка за упражняване на правото на иск пред съда, предвидена в специален
закон и свързана с изтичането на определен срок - чл. 498, ал.3 от КЗ. Срокът е
тримесечен, регламентиран в чл. 496, ал.1 от КЗ и с изтичането му преди или по време
на процеса е обусловена допустимостта на претенцията. Последното обстоятелство
съдът е длъжен да съобрази на основание чл. 235, ал.3 от ГПК.
По делото не се спори, а и от доказателствата се установява, че ищцата Х. С.
АХМ. е отправила писмена претенция към въззивника - застраховател на 01.03.2021г.
С уведомление от 19.04.2021г. застрахователят „Дженерали застраховане“ АД, гр.С. е
отказал плащане по претенцията на А. с мотиви липса на доказателства относно
участието й в ПТП от 25.02.2021г. и че е претърпяла вреди, като последица от това
ПТП и от противоправно и виновно поведение на водача на л.а. „Тойота Авенсис“.
С оглед на това, следва да се приеме, че предявеният иск с правно основание чл.
432, ал.1 от КЗ е допустим.
Застрахователят по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" по
смисъла на чл.429, ал.1 и чл.477 от КЗ отговаря за чужди виновни действия и по
характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна. Той има задължението да
покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него вреди на трети лица, които са
пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Отговорността на
застрахователя по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” е
функционално обусловена от деликтната отговорност на застрахования – пряк
причинител на увреждането.
4
По делото е прието по реда на чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че е налице сключена застраховка
“Гражданска отговорност” на лек автомобил м. “Тойота Авенсис”, с рег. №СН 6637
АС /участник в ПТП на 25.02.2021г./ в ответното дружество „Дженерали застраховане“
АД, гр.С., валидна към деня на настъпване на застрахователното събитие.
Тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от
деликтната отговорност на застрахования, то следва да се установят елементите на
сложния фактически състав на непозволеното увреждане - деяние /действие или
бездействие/, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и
причинената вреда и вина.
Безспорно от събраните пред първа инстанция доказателства е установено
извършването на деянието и противоправността му – причинено от застрахования
водач ПТП. Механизма на настъпване на ПТП е установен с помощта на вещо лице,
изготвило заключение по съдебна автотехническа експертиза, като е установено, че
водача на застрахования в ответното застрахователно дружество лек автомобил
„Тойота Авенсис“ е причинил на 25.02.2021г. пътно-транспортно произшествие в гр.
С., кв. „Д.“ пред пекарна „Желев“, като предприел маневра за движение на заден ход
без да наблюдава непрекъснато цялата зона зад лекия автомобил и ударил паркирания
зад него лек автомобил м. „Пежо 407“ с рег. №СН **** КА в предната челна част.
Технически правилно било водачът на лекия автомобил да наблюдава непрекъснато
платното зад автомобила при предприета маневра за движение на заден ход, а при
невъзможност за това, да осигури човек, който да контролира непрекъснато
предприетата маневра.
Основният спор между страните е дали ищцата Х. С. АХМ. се е намирала в
лекия автомобил „Пежо 407“ по време на ПТП и претърпяла ли е вреди, вследствие на
това ПТП.
Въззивният съд споделя напълно правните изводи на първоинстанционния съд,
че от събраните по делото доказателства, преценени заедно и поотделно в тяхната
съвкупност, се установява факта, че ищцата се е намирала в лекия автомобил м. „Пежо
407“ към момента на произшествието, като е била на предната дясна седалка в
момента на удара. Това обстоятелство се установява от гласните доказателства и не е
опровергано от останалия доказателствен материал. В тази насока възраженията на
въззивника са неоснователни. Това, че в протокола за ПТП не е отбелязано пострадало
лице, респ. свидетел на инцидента, не означава априори, че ищцата не се е намирала в
автомобила. Освен това отбелязаното в писмото на ОД на МВР – С. до ответното
застрахователно дружество за липса на информация в сектор ПП – С. дали лицето Х.
С. АХМ. е пътувала в някой от автомобилите по време на произшествието и дали е
претърпяла телесни увреждания, също не означава, че А. не е била в ударения
5
автомобил, нито изключва възможността за това. Напротив, от събраните по делото
годни и допустими гласни доказателствени средства – разпит на свидетели,
присъствали на инцидента /свид. А. и свид. М./ се установява категорично, че ищцата е
била в паркирания пред пекарната лек автомобил „Пежо 407“ по време на удара, като
се е намирала на предната дясна седалка. Показанията на заинтересования свидетел –
съпруга А. се подкрепят от показанията на свид. М., както и косвено от показанията на
свид. Ч.. Свидетелите са обяснил, че след удара ищцата – въззиваема е излязла от
автомобила и тъй като се почувствала зле, се е качила на такси и е напуснала мястото
на ПТП. За нея няма задължение да остане на мястото на произшествието до
пристигане на органите на ПП, тъй като не е водач на автомобил. С оглед
притесненията си за здравето /бременна/ тя е напуснала мястото на инцидента, поради
която причина не е отразена като свидетел/пострадал в протокола за ПТП. Косвени
доказателства, разколебаващи този извод няма ангажирани по делото. Ищцата по пътя
на пълното, пряко и главно доказване, с помощта на годни и допустими
доказателствени средства, е установила този спорен факт, за който тя носи
доказателствената тежест, поради което въззивният състав приема, че тя се е намирала
в лекия автомобил Пежо по време на инцидента на 25.02.2021г.
Следващият основен елемент на непозволеното увреждане е вредата. Без
наличие на такава не може да се говори за непозволено увреждане. Вредата се схваща
като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на човека,
представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и
психическо състояние.
От събраните по делото доказателства, според настоящия състав, се установява
по безспорен начин, че в резултат на деянието, извършено от водача на застрахования
лек автомобил м. “Тойота Авенсис”, с рег. №СН 6637 АС - причинено пътно-
транспортно произшествие на 25.02.2021г., ищцата в първоинстанционното
производство Х. С. АХМ. е получила автомобилна травма /травма в салона на лек
автомобил, на предна дясна седалка, в резултат на удар в предните състави на
автомобила от движещ се на заден ход паркиран преди това отпред лек автомобил/,
изразяваща се в следните телесни увреждания: Контузия на левия крак, изразяваща се в
наличие на умерено изразен травматичен оток по предната повърхност на колянната
му става с размери около 5-6 см., с умерена функционална /при движение/ и
палпаторна /при опипване и натиск с ръка/ болезненост; Контузия в долната половина
на предната коремна стена без видими травматични изменения, изразена в лека до
умерена функционална и палпаторна болезненост. В резултат на тези увреждания се
установи, че А. е търпяла болки и страдания. Следователно е налице вреда под формата
на накърняване на телесната цялост и здраве на ищцата.
Съдът намира за неоснователни възраженията на въззивника за недоказаност на
6
уврежданията на ищцата. Те се установяват от свидетелските показания на свид. Ч. и
свид. А., съдебно-медицинското удостоверение, като съдебният медик е извършил
освидетелстването на същия ден на произшествието /около 12 часа, при ПТП около 08
часа/ и е възприел непосредствено здравословното състояние на ищцата. Установил е
умерено изразена подутина в областта на предната повърхност на лявата колянна става
с размери около 5-6 см. и болки в областта на долната половина на корема, засилващи
се при опипване с ръка и при придвижване. Съдебният медик е заключил, че
уврежданията са получени вследствие действието на твърди тъпи и тъпоръбести
предмети и добре отговарят да са получени по начин и време, както съобщава
освидетелстваната, т.е. при процесното ПТП. Контузиите са установени обективно при
прегледа, а не са в резултат само на база нейни твърдения. Налице са безспорно
обективни находки за телесни увреди, установени от компетентно лице при преглед
няколко часа /около 4 часа/ след инцидента.
От друга страна вещото лице, изготвило заключението по изслушаната от
районния съд и кредитирана и от въззивната инстанция съдебно-медицинска
експертиза е посочило, че телесните увреждания, получени от Х. С. АХМ. имат
травматична генеза, дължат се на механичното действие на твърди тъпи предмети и е
възможно да се получат по време и начин, описан в исковата молба.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от
заключенията на изслушаните пред първоинстанционния съд съдебно-медицинска и
авто-техническа експертизи, се установява причинната връзка между деянието и
причинените на ищцата Х.А. увреждания, описани по-горе /леки телесни повреди/,
както и вината на водача на застрахования автомобил. Установената с помощта на
вещо лице техническа причина, довела до възникването на ПТП, до възникване на
удара между застрахования лек автомобил м. “Тойота Авенсис”, с рег. №СН 6637 АС и
лекия автомобил м. „Пежо 407“ с рег. №СН **** КА, в който ищцата е била на
предната дясна седалка по време на паркирането му пред пекарната в кв. „Д.“, гр. С., е
предприетата маневра за движение на заден ход от водача на лекия автомобил Тойота,
без да наблюдава непрекъснато платното зад автомобила, като е имал техническата
възможност да предотврати ПТП, като бъде особено внимателен при извършване на
маневра за движение на заден ход и е имал техническата възможност да наблюдава
непрекъснато зоната, непосредствено зад автомобила в огледалата за обратно виждане.
Освен това следва да се отбележи и че съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД
вината се предполага до доказване на противното, т.е. тя е установена по силата на
законоустановената презумпция.
С оглед изложеното, съдът е мотивиран и приема, че са налице всички
предвидени в закона елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане. В
случая увреденото лице – ищцата в първоинстанционното производство е насочила
7
претенциите си за обезвреда пряко срещу застрахователя. Застрахователят отговаря в
обема, в който отговаря и причинителят на вредата. Той следва да покрие
отговорността на застрахования за причинените от него имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от непозволеното
увреждане /чл.429, ал.1 и ал.2 от КЗ/, в случая – неимуществени вреди.
Обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по
справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Във всеки отделен случай
размерът му следва да се определя съобразно претърпените телесни увреждания –
характер, брой, отражението им върху здравето на увреденото лице, годността на
увредения за нормален живот, продължителността на страданието във времето. Целта
на законовата разпоредба е да се репарират в относително пълен обем претърпените
болки, страдания и неудобства, които с оглед характера си, са трудно оценими.
При определяне на дължимото обезщетение в случая, съдът взе предвид всички
тези обстоятелства, като прецени, че на Х. С. АХМ. в резултат на деликта са
причинени две леки телесни повреди във вида временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, т.е. разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от
НК и болки, изразяващи се в подробно описани по-горе контузии в областта на долния
ляв крайник и предна коремна стена.
Съдът взе предвид възрастта на ищцата /26-годишна/ към момента на
увреждането и възможността за сравнително по-бързо възстановяване в тази възраст, с
оглед чисто физиологичните процеси; интензитета и продължителността на търпените
болки, страдания и неудобства – отзвучали за срок от около 2-3 седмици /арг.
заключението на СМЕ/.
На следващо място, извън физическите болките и страданията, съдът отчете и
психическите, душевни страдания у ищцата, в резултат на ПТП, установени от
свидетелските показания – силната уплаха и стреса, преживян от произшествието, като
ищцата се тревожила най-вече за бебето /била е бременна в третия месец по време на
инцидента/. От свидетелските показания се установява, че страхът й продължил, както
по време на бременността, така и след раждането, като ищцата от инцидента не
желаела да шофира, макар и шофьор и при пътуване се притеснявала и страхувала.
От друга страна съдът взе предвид и установеното от вещото лице много добро
общо състояние на ищцата към момента на прегледа и липсата на оплаквания,
свързани с процесното ПТП, липса на видими следи или белези, свързани с
произшествието.
Съобразявайки всички тези обстоятелства, оказващи влияние при определяне на
дължимото обезщетение, съдът намира, че справедливия паричен еквивалент на
причинените увреждания - неимуществени вреди, възлиза на сумата от 1000лв.
Ответното застрахователно дружество с отговора на исковата молба е направило
8
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата с
непоставянето на обезопасителен колан. Тежестта на доказване на направеното
възражение се носи от застрахователя, който обаче не е ангажирал абсолютно никакви
доказателства за установяването му. Поради това съдът следва да приеме, че
възражението е недоказано и като такова неоснователно.
С оглед всичко изложено, като е достигнал до същите правни изводи, районният
съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се потвърди.
Правилно е присъдена и законната лихва върху главницата, както е претендирана – от
датата на отказа за застрахователя. Въззивната жалба се явява изцяло неоснователна.
С оглед изхода на спора, правилно районният съд присъдил на ищцата сторените
от нея разноски в първоинстанционното производство, на основание чл.78, ал.1 от
ГПК.
Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед
неоснователността на въззивната жалба, следва да се възложи на дружеството
въззивник, като то следва да понесе своите така, както са направени и да заплати на
въззиваемата страна направените разноски. В случая, разноските са за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 350лв., като е направено своевременно от
въззивника възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК. Съдът намира
възражението за основателно. Минималният размер на адвокатското възнаграждение,
съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения е 300лв. С оглед фактическата и правна сложност на
делото няма основания за определяне на по-висок размер на адвокатския хонорар.
Поради това съдът следва да присъди на въззиваемата страна разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300лв.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение №158/07.03.2022г.,
постановено по гр.д. №2101/2021г. по описа на С.ски районен съд.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.С., бул. „Княз Ал. Дондуков“ №68 да заплати Х.
С. АХМ. с ЕГН ********** от гр. С., кв. „Б.“ 40-В-11 сумата от 300лв.,
представляваща направени пред въззивната инстанция разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10