№ 3953
гр. София, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Й Г
при участието на секретаря С Р
като разгледа докладваното от Й Г Гражданско дело № 20221110133239 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът – „фирма“ ЕАД, твърди, че предоставя обществено достъпна
услуга, представляваща откриване и наемане на електрически автомобили
през мобилен телефон срещу наемна цена, като на 09.07.2019 г. сключил
договор за наем на електрическо превозно средство с ответника – М. М. Г..
Твърди, че на 21.12.2019 г. в 20:32 ч. ответникът резервирал лек автомобил
„Хюндай Айоник“, с рег. № ххх, като в 20:34 ч. същият стартирал
управлението на автомобила, а минути след това в гр. София, в района на
пътната връзка на бул. „Цариградско шосе“ и бул. „Александър Малинов“
настъпило ПТП с процесния автомобил, при което са настъпили вреди за
процесното пътно превозно средство, представляващи тотална щета. Твърди,
че по време на инцидента автомобилът е бил управляван не от наемателя, а от
трето лице – М С Т, с което ответникът нарушил чл. 3.4. от договора, поради
което същият дължал заплащане на предвидената в т. 7 от Приложение № 1
към договора неустойка в размер на 400 лв. Твърди още, че наемателят не е
изпълнил задължението си по чл. 4.1. от договора, поради което същият
дължал неустойка в размер на 9000 лв. по т. 9 от списъка на неустойките.
1
Излага, че за транспортирането и дерегистрацията на автомобила е направил
разходи в общ размер на 390 лв., поради което претендира заплащането на
същите от ответника. Претендира заплащането и на обезщетение по чл. 4.16.
от договора в размер на 60 лв., представляваща разходи за ангажиране
административния капацитет на ищеца. Ето защо предявява настоящите
искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца посочените суми,
ведно със законната лихва върху претендираните суми от датата на подаване
на исковата молба до окончателното плащане. Претендира и разноски по
производството.
Ответникът – М. М. Г., оспорва предявените искове с твърдението, че не
е налице наемно правоотношение между страните. Твърди, че процесният
договор противоречи чл. 47 – 49 ЗЗП. Счита, че договорът е нищожен,
доколкото същият противоречи на чл. 26, ал. 1, предл. последно ЗЗД. Счита
също така за нищожни клаузите за неустойка по т. 7 и т. 9 от списъка с
неустойките, както и предвиденото в чл. 4.16. от договора обезщетение.
Твърди, че не са налице вреди за ищеца, доколкото, от една страна, същият се
явявал само ползвател, не и собственик на процесния автомобил, а от друга –
вредите били обезщетени от застрахователя на ищеца. Оспорва твърдението
да е налице тотална щета на автомобила, както и процесното ПТП да е
настъпило по вина на ответника. Ето защо моли за отхвърляне на предявените
искове. В условията на евентуалност релевира възражение за прекомерност на
предвидената в т. 9 неустойка. Претендира и разноски по производството.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК,
приема за установено следното:
Между страните не се спори и от представения по делото заверен
препис от договор за наемане на превозни средства и предоставяне на услуги
от 09.07.2019 г. се установява, че страните са били обвързани от валидно
облигационно правоотношение. По делото е представено и Приложение № 1
към договора – Списък на неустойки, в което са описани дължими неустойки
от наемателя в полза на наемодателя за неизпълнение на договора, Съгласно
т.7 от приложението в случай, че превозното средство се предава за
шофиране на трето лице се дължи неустойка в размер на 400 лева, тъй като
съгласно договора само потребителят има право да управлява превозното
2
средство, а според т.9 от приложението – в случай, че превозното средство е
повредено или унищожено при ПТП по вина на потребителя се дължи
неустойка в размер на 9000 лева за при пълна щета (погиване на превозното
средство) за лекия автомобил, нает с процесния договор – Хюндай Айоник.
По делото са представени и приложимите Общи условия към договора,
одобрени на 09.07.2019 г.
Видно от приложените по делото справки от GPS системата за
дистанционно наблюдение, които не са оспорени от ответника, на 21.12.2019
г. в 20:32:26 ч. последният е запазил през мобилно приложение, лек
автомобил Hyundai IONIQ 30 с рег. № ххх, като автомобилът е стартиран на
21.12.2019 г. в 20:34:51 часа и пътуването е приключило на 22.12.2019г. в
00:22:36 часа.
Видно от приложения по делото в заверен препис протокол за ПТП рег.
№1766800/21.12.2019г., на 21.12.2019г. в 21:00 часа е настъпило ПТП, при
което процесното МПС „Хюндай Айоник“ с рег. №ххх, управлявано от М С Т
при движение по бул. „Цариградско шосе“ с посока от бул. „Хр. и Евл.
Георгиеви“ към ОП, и на връзката с бул. „Ал. Малинов“ поради движение с
несъобразена скорост с релефа на местността (остър десен завой) напуска
платното за движение и блъска мантинела с указателна табела.
От приложеното по делото в заверен препис свидетелство за
регистрация Част I се установява, че ответното дружество е вписано като
ползвател на лек автомобил „Хюндай Айоник“ с рег.№ххх.
Представени са проформа фактура №8137205/28.01.2020г., в която е
отразено, че стойността на ремонта на увредения при ПТП автомобил възлиза
на 64257,67 лева с ДДС, както и удостоверение за застрахователна стойност
на МПС №325/23.12.2019г., в което е посочено, че застрахователната
стойност на процесния автомобил е 63820 лева.
Приети са като доказателства по делото фактура №**********,
издадена от „Р“ ЕООД с получател „фирма“ АД за сумата от 120 лева – такса
за регистрация в КАТ/КТИ дерегистрация Hyundai IONIQ 30 с рег. № ххх,
както и преводно нареждане за плащане по фактурата.
Ищцовото дружество е изпратило покана до ответника за плащане на
претендираните в настоящото производство вземания, връчена на адресата на
04.03.2020г., видно от представената обратна разписка.
3
Представена е по делото справка от Гаранционния фонд, от която се
установява, че към дата 02.09.2021 г. процесният автомобил е валидно
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗАД „А“ АД със
срок на застрахователната полица от 02.09.2021 г. до 01.09.2022 г.
От представеното по делото споразумение от 28.08.2020 г. към договори
за финансов лизинг от 30.05.2019 г. се установява, че страните по лизинговите
договори са се уговорили лизингополучателят и ищец по настоящото дело да
заплати на лизингодателя - „Р“ ЕООД, сумата в размер на 12 991,64 лв. във
връзка с настъпилите щети по процесния автомобил и като се вземе предвид
изплатеното от застрахователя обезщетение в размер на 38 247 лв., като в т. 6
от споразумението е уговорено, че останките на превозното средство остават
във владение на лизингополучателя.
По делото е представена още фактура № ********** от 01.05.2020 г.,
издадена от лизингодателя за сумата в размер на 162,74 лв., представляваща
12-та вноска по застраховка „Каско“ на процесния автомобил.
Представена е още застрахователна полица на процесния автомобил със
срок на действие от 02.09.2022 г. до 01.09.2023 г. при ЗАД „А“ АД.
От представеното по делото удостоверение № 433200-19 от 03.01.2023
от СДВР – ОПП се установява, че процесният автомобил е с рег. № ххх и от
02.08.2021 г. е собственост на „Л а“ ЕООД.
При така събраните по делото доказателства съдът намира, че не са
налице основания за ангажиране на договорната отговорност на ответника за
заплащане на разходи в общ размер на 390 лв. за транспортиране и
дерегистрация на автомобила, тъй като липсват доказателства такива разходи
реално да са направени. Не са ангажирани никакви доказателства по делото в
подкрепа на твърдението на ищеца, че е направил разходи за репатриране на
автомобила. По отношение на претендираните разходи за заплатена такса за
дерегистрация на автомобила са представени доказателства за заплащане на
сумата от 120 лева на „Р“ ЕООД, но липсват доказателства последното
дружество от своя страна да е заплатило посочената такса, а и видно от
представеното удостоверение от СДВР, Отдел „Пътна полиция“, автомобилът
не е с прекратена регистрация и е регистриран като собственост на „Л а“
ЕООД.
Неоснователна е и претенцията за осъждане на ответника да заплати
4
обезщетение по чл.4.16 от договора в размер на 60 лева, представляващо
разходи за ангажиране административния капацитет на ищеца, тъй като не са
ангажирани от страна на ищеца никакви доказателства за направен разход в
посочения размер.
Поради изложеното предявените искове за заплащане на сумата в
размер на 390 лева за репатриране и дерегистрация на автомобила, както и на
сумата в размер на 60 лева – разходи за ангажиране на административния
капацитет на ищеца, се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По предявените искове с правно основание чл. 92, ал.1 ЗЗД:
Неустойката, съгласно разпоредбите на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД,
представлява предварително определен от страните размер на обезщетението
за вредите, които кредиторът, би претърпял от неизпълнението или лошото
изпълнение на договора. Фактическият състав, който следва да се осъществи,
за да възникне основанието за заплащане на неустойка за неизпълнение на
договор, е: наличие на валидно договорно задължение, неизпълнение на
задължението, уговорена неустойка. При неустойка, съгласно чл. 92, ал. 1 от
ЗЗД, вредите се обезщетяват, без да е нужно да бъдат доказвани. Неустойката
има обезпечителна и обезщетителна функции. Основание за нейната
дължимост е неизпълнението на договора, поради което тя се дължи,
независимо дали от неизпълнението са настъпили вреди.
В случая се установява от събраните по делото доказателства, че
ответникът е нарушил задължението си по т.3.4 от договора да не предоставя
превозното средство за ползване от друго лице, като видно от съставения
протокол за ПТП при настъпването му автомобилът е бил управляван от
трето за спора лице – М С Т, поради което наемателят дължи заплащане на
неустойката, предвидена в т.7 от приложение 1 към договора, а именно 400
лева.
Не се установява в настоящото производство наличие на основание за
осъждане на ответника да заплати на ищеца неустойка по т.9 от приложение 1
към договора, тъй като съгласно уговорката между страните същата се дължи
в случай, че превозното средство е повредено или унищожено при ПТП по
вина на потребителя. В случая при настъпване на ПТП превозното средство е
било управлявано от трето за спора лице, а не от ответника, поради което не
може да се приеме, че ПТП е настъпило по негова вина, като фактът на
5
предоставяне на автомобила за управление на това трето лице сам по себе си
не обосновава подобен извод.
Поради изложеното претенцията за неустойка по т.7 от приложение 1
към договора в размер на 400 лева се явява основателна и доказана и следва
да бъде уважена, а претенцията за неустойка по т.9 от приложение 1 към
договора в размер на 9000 лева е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски,
съразмерно с уважената част от исковете, в общ размер на 51,16 лева. На
основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от исковете, в
размер на 936 лева.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.92, ал.1 от ЗЗД М. М. Г., ЕГН **********, с
адрес гр. ххх, да заплати на „фирма“ ЕАД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на
управление гр. ххх, сумата от 400 лева, представляваща договорна неустойка
по т.7 от приложение №1 към договор за наемане на превозни средства и
предоставяне на услуги от 09.07.2019 г., за неизпълнение на задължението на
наемателя да не предоставя на трето лице наетия на 21.12.2019г. лек
автомобил Хюндай Айоник с рег. №ххх, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 21.06.2022г. до окончателното изплащане, както и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 51,16 лева, представляваща разноски
по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „фирма“ ЕАД, ЕИК ххх, със седалище и
адрес на управление гр. ххх, срещу М. М. Г., ЕГН **********, с адрес гр. ххх,
осъдителни искове с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1
ЗЗД за заплащане на следните суми: 9000 лева – неустойка по т.9 от
приложение №1 към договор за наемане на превозни средства и предоставяне
на услуги от 09.07.2019 г. за погиване на наетия на 21.12.2019г. лек
автомобил Хюндай Айоник с рег. №ххх, вследствие на ПТП; 390 лева –
обезщетение за извършени разходи за транспортиране и дерегистрация на
6
автомобила; и 60 лева – обезщетение по чл.4.16 от договора за наем,
представляващо разходи за ангажиране административния капацитет на
ищеца, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 21.06.2022г. до
окончателното им изплащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК „фирма“ ЕАД, ЕИК ххх, със
седалище и адрес на управление гр. ххх, да заплати на М. М. Г., ЕГН
**********, с адрес гр. ххх, разноски по делото в размер на 936 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7