Р Е Ш Е Н И Е
№ 4899/30.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII - ти състав в
публично съдебно заседание, проведено на девети
ноември през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С. Колев
при участието на секретар Дарина Д., като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 4112 по описа
за 2018 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е за делба във фазата по
допускането.
Предявен иск Г.Й.И. с ЕГН ********** с адрес: *** срещу Д.Д.Н. с ЕГН ********** , с адрес: ***, aп.
1; С.Н.Д. с ЕГН ********** , с адрес: ***; М.И.П. с ЕГН **********, с адрес: ***;
С.П.Г. с ЕГН **********, с адрес: ***; И.П.П. с ЕГН **********,
с адрес: ***; С.Г.П. с ЕГН **********, с адрес: ***; С.Щ.М. с ЕГН **********, с
адрес: ***; С.И.Т. с ЕГН **********, с адрес: ***; Д.И.Д. с ЕГН **********, с
адрес: ***; Т.И.Д. с ЕГН **********, с адрес: *** и „Х.Х.М."
ООД със седалище и адрес на управление:***, ЕИК: ********* за делба на недвижим имот представляващ
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор: 10135.2573.198 /десет хиляди сто тридесет и пет,
точка, две хиляди петстотин седемдесет и три , точка, сто деветдесет и осем /
по кадастралната карта на район Приморски, град Варна, одобрена със заповед №
РД-18-92 от 14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в
землището на гр. В., кв. В,, кк Ч.с площ от 1 125
/хиляда сто двадесет и пет / кв.м., с трайно предназначение - урбанизирана
територия, начин на трайно ползване - ниско застрояване, идентичен на ПИ № 42
/четиридесет и две/, по КП на к.к. „Ч." 1, идентичен на ПИ 3556 по КП —
1987 г., идентичен с части от имоти стар пл. № 50 /петдесет/ и 51 /петдесет и
едно/ по КП-1956 г. при граници и съседи: имоти: 10135.2573.197; 10135.2573.201
- пътека; 10135.2573.1202; 10135.2573.271
– плажна ивица; 10135.2573.194 и 10135.2573.195.
Ищецът обосновава правния си интерес за предявяване на иска за делба,
налагайки следните фактически твърдения:
С ответниците са съсобственици на гореописания недвижим имот, като
съсобствеността е придобита по наследство от общия наследодател Г. Т. М.,
починал на 26.11.1962 г., бивш жител ***, а от „Х.Х.М."
ООД с продажба.
Твърди се в исковата молба, че страните не могат да се поделят
доброволно, налице е правен интерес за предявяване на иск за делба и моли съда
да допусне делбата на недвижимия имот при законоустановени квоти.
В срока за отговор по реда на чл. 131 ГПК, ответниците
М.И.П.; С.П.Г.; И.П.П.; С.Г.П.; С.Щ.М.; С.И.Т.; Д.И.Д.; Т.И.Д. и „Х.Х.М."
ООД депозират отговор по исковата молба, с който не оспорват иска за делба като
недопустим и неоснователен, не оспорват размера на посочените в исковата молба
квоти в собствеността на имота. Излагат, че делбата на имота е недопустима
поради наличието в същия на постройки, индивидуална собственост на отделни
съсобственици в имота, съставляващи пет самостоятелни сгради:
-сграда с ид.№10135.2573.198.1, представляваща вилна едноетажна сграда,
застроена площ 160 кв.м.
сгради с ид.№ 10135.2573.198.2, представляваща вилна едноетажна сграда,
застроена площ 56 кв.м.
-сграда с ид.№10135.2573.198.3, представляваща вилна едноетажна сграда,
застроена площ 73 кв.м.
-сграда с ид.№ 10135.2573.198.4, представляваща вилна едноетажна сграда,
застроена площ 12 кв.м.
-сграда с ид.№ 10135.2573.198.5, представляваща вилна едноетажна сграда,
застроена площ 25 кв.м..
Твърди се в тази връзка, че три от сградите са собственост на Х.Х.М. ООД, а другите две са собственост на Д.Д.Н. и С.Н.Д., които са съсобственици на съответните
идеални части от терена. Съсобственици на поземленият имот са останалите страни
по делото. Твърди се, че е налице съсобствен поземлен имот в който има сгради,
поземленият имот е общ, но сградите принадлежат на отделни собственици, които
са съсобственици и на поземленият имот, което според изложеното в отговорите на
ответниците прави делбата недопустима.
Ответникът С.Н.Д. изразява становище за основателност на иска за делба.
Съдът след преценка на
събраните по делото доказателства и направените от страните доводи, прие за
установено следното от фактическа страна:
Страните не спорят, а и видно от приложените с исковата молба Нотариален
акт за собственост на недвижим имот №153, том II, рег.№7013, дело №296/2013 г.
по описа на нотариус Т. Милков, с №237 в регистъра на Нотариалната камара,
вписан в Служба по вписванията Варна, вх.рег.№30214 от 20.12.2013 г., Акт
рег.№42, том LXXXI, ДЕЛО 16851/2013 г. – л.6-7; Скица №15-389329/14.08.2017 г.
на поземлен имот с идентификатор 10135.2573. 198 от СГКК Варна – л.8-10;
Удостоверение изх.№**********/ 03.08.2017 г. – л.11-12 че страните по делото са
съсобственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от 1 125 кв.м. и идентификатор: 10135.2573.198
по кадастралната карта на район П., град В., одобрена със заповед № РД-18-92 от
14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в землището на град
В., квартал В., курортен комплекс „Ч.“.
Не е спорно между страните и че за съсобствениците – физически лица съсобствеността е придобита по
наследство от общия наследодател Г. Т. М., починал на 26.11.1962 г., бивш жител
***, а за „Х.Х.М." ООД чрез правна сделка –
продажба.
С нотариален акт №42, T.LXXXI, дело 16851, вх.рег.30214, 20.12.2013г. на
СВ-Варна, за собственост на недвижим имот, е призната собствеността на „Х.Х.М."ООД, Д.Д.Н., С.Н.Д., П.
Г.П., С.Г.П., С.Щ.М., С.И.Т., М.И.Й., Г.Й.И., Д.И. Д., Т. И. Д., на
поземлен имот с идентификатор 10135.2573.198 по КК на гр.В.,
к.к.Ч., с площ от 1125кв.м, с трайно предназначение -
урбанизирана територия, идентичен на ПИ №42 по КП на к.к Ч. - I, идентичен на
имот пл. №3556 по КП-1987-1990г , идентичен на част от пл.№№50 и 51 по КП-1956г
, при граници по КК- 10135.2573.197, 10135.2573.201, 10135.2573.202, 10135.2573.271,
10135.2573.194 и 10135.2573.195, при следните квоти: „Х.Х.М."ООД-574.47кв.м/ид.части; Д.Д.Н.-101.23кв.м/ид.части, С.Н.Д.-25.31кв.м/ид.части;
П. Г.П.-70.67кв.м/ид части; С.Г.П.-70 67кв м/ид.части; С.Щ.М.-23.55кв м/ид.части;
С.И.Т.-23.55кв м/ид.части; М.И. И.-23.55кв м/ид части; Г.Й.И.-70 67кв.м/ид.части;
Д.И.Д.-70.67кв.м/ид части и Т.И.Д.-70.67кв.м/ид части
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета СТЕ се установи,
че по кадастралната карта на административен район П. от 2008г., и описания
имот по НА №42/20.12.201Зг. се индивидуализират с имот с идентификатор 10135.2573.198,
с площ от 1125 кв.м, като в кадастралните регистри са записани за собственици „Х.Х.М."ООД, Д.Д.Н., С.Н.Д., П.
Г.П., С.Г.П., С.Щ.М., С.И.Т., М.И.Й., Г.Й.И., Д.И. Д., Т. И. Д.,
при граници на имота: 10135.2573 197, 10135 2573.201, 10135.2573.202,
10135.2573.271, 10135.2573.194 и 10135.2573 195
След извършеното проучване на представените документи за собственост,
скица, както и картните основи за процесната територия, изготвените комбинирани
скици, вещото лице установява, че има съвпадение на ПИ 10135.2573.198 /по КК/с
НА №42/2013г. и скица, по местонахождение, площ /с малки разминавания на
площите по предходните планове/, запис на собствениците и описани граници по
КК.
От справките извършени с действащата кадастрална карта и кадастрални
регистри на административен район П., гр. В., одобрена със заповед №РД-18-92/14.10.2008г.
на Изпълнителен директор на АГКК и от представените по делото скици от
СГКК-Варна, в ПИ с идентификатор 10135.2573 198 има отразени 5 броя сгради:
- сграда с идентификатор 10135 2573.198.1 - еднофамилна 2 ет. вилна
сграда с площ от 160 кв.м;
- сграда с идентификатор 10135.2573.198.2 - еднофамилна едноетажна вилна
сграда с площ от 56 кв.м;
- сграда с идентификатор 10135.2573.198.3 - еднофамилна едноетажна вилна
сграда с площ от 73 кв.м.;
- сграда с идентификатор 10135.2573.198.4 - еднофамилна едноетажна вилна
сграда с площ от 12 кв.м и
- сграда с идентификатор 10135.2573.198.5 - еднофамилна едноетажна вилна
сграда с площ от 25 кв.м.
След извършен оглед на място вещото лице е установило, че имот 198
попада в обхвата на локален свлачищен циркус „Трифон Зарезан" и в обхвата
на наложената „Строителна забрана" със заповед № РД-02-14-3 00/21.04.1997г.
на МРРБ, която територия /в която попада имот 198/ продължава да е активно
свлачище. Подходът до имота, по изменените и напукани от свлачищните процеси стръмни
стъпала е със забранителен знак. Сградите са компрометирани както в основите си
така и в конструктивните елементи. Същите съществуват на терена, но на практика
са неизползваеми поради настъпилите активни свлачищни и ерозионни действия на
конкретната територия на морския бряг. В сградите има пропаднали плочи, със
стърчаща на места армировка от стоманобетоновата конструкция, напукани стени,
пропаднали основи, зеещи пукнати от разместването на слоевете на земните маси.
Монтираните дограми са счупени и изкривени от свличането на терена.
След справка в техническата служба на община Варна, дирекция ИИБ,
относно заповедта за забраните в териториите със свлачищни дейности на
бреговата ивица на Черно море и извършения визуален оглед на място, вещото лице
е установило, че съществуващите на терена сгради са непригодни за обитаване
поради настъпилото активно свлачище, компрометирани сгради в конструктивно
отношение, неизползваеми-поради опасност за обитаване и не отговарят на
основните изисквания за ползването им.
В обясненията изложени в съдебно заседания вещото лице пояснява, че свлачището
е от преди 4-5 г. Заявени са писмени доказателства пред Община Варна и все още
е активно. Разрешенията за строеж, са от
2007-ма или 2008-ма, като в този период са изградени самите сгради, а след това
се е активизирало и свлачището. Сградите имат разрешение за строеж и необходимите
документи. Според проучената документация същите са законни, но неизползваеми. Според
проучванията на вещото лице сградите не могат да бъдат възстановени, но не могат да бъдат и премахнати. Това е така, защото в част от сградите има
пилонни фундаменти, чието премахване би довело до активиране на свлачището. Същите
държат терена и имат укрепващо значение.
От Технически паспорт рег. №273/21.12.2007 г.- л. 98-104; Разрешение за
строеж №39/06.06.2002 г. от Община Варна – л. 105; Акт за узаконяване
№78/30.11.2007 г. от Район „Приморски“ – Община Варна – л. 106 и Удостоверение
№317/21.12.2007 г. от Район „Приморски“ – Община Варна за въвеждане в
експлоатация – л.107, се установява, че основната сграда в имота е въведена в
експлоатация към 21.12.2007 г.
Предвид изложената
фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
По допустимостта на иска:
Съдът намира иска за допустим, доколкото се твърди, че по отношение имотите
е налице режим на съсобственост, възникнала при смесен фактически състав - на основание
правна сделка и наследство. Не се споделят възраженията на част от ответниците,
че искът по чл. 34 ЗС е недопустим, поради недопустимост на делбата, във връзка
с наличието на хоризонтална етажна собственост в имота. В производствата по
делба проблемът за допустимостта на делбата не е идентичен по характер с този
относно допустимостта на предявения иск. Съгласно трайно установената съдебна
практика, за да оформи своята преценка относно допустимостта на делбата на
определен имот, съдът следва да установи в хода на съдебно дирене, дали са
налице предпоставките за допускане на делбата на този имот. Едва след като
събере необходимите доказателства съдът следва с решение да се произнесе дали
да допусне делбата на имота, между кои съделители и при какви квоти, или да
отхвърли иска за делба, ако същата се явява недопустима поради това, че законът
разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението
на вещта.
Установи се по безспорен начин, а и от приетите по делото доказателства
е видно, че страните по делото са съсобственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от 1
125 кв.м. и идентификатор: 10135.2573.198 по кадастралната карта на район П.,
град В., одобрена със заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в землището на град В., квартал В., курортен
комплекс „Ч.“.
От събраните по делото писмени доказателства беше установено, че в недвижимия
имот с идентификатор 10135.2573.198 са построени 5 -броя сгради, както е
отразено в кадастралната карта и кадастралните регистри, които по своето предназначение
са вилни. Три от сградите са собственост на Х.Х.М.
ООД, а другите две са собственост на Д.Д.Н. и С.Н.Д..
Установи се от заключението на вещото лице и че същите сгради са
компрометирани от развили се в периода след 2007 г. свлачищни процеси, като не
са годни за използване по предназначение. Съдът кредитира заключението на
вещото лице, като обективно, всестранно и компетентно изготвено. Кредитира също
и констатациите изложени при изслушването на вещото лице в съдебно заседание, относно
конструктивната цялост и законността на постройките. Следва да се кредитира
също и извода на вещото лице, че част от тези постройки имат укрепващи терена
функции и не може да бъдат премахнати на този етап.
В този смисъл съдът приема, че макар и компрометирани и негодни за
ползване по първоначалното си предназначение, изградените в поземления имот
сгради все още съществуват. Няма данни, а и не се твърди наличието на
административен акт или друго изявление на държавен орган с което да е
разпоредено премахването им. Точно обратното – част от същите имат
брегоукрепващи функции и тяхното премахване би активизирало свлачищните процеси
в терена и района. Освен това, се касае за законно изградени и въведени в
експлоатация постройки. Обстоятелството, че същите към този момент са
компрометирани и не могат да бъдат ползвани за жилищни и курортни нужди, не игнорира
тяхното съществуване. Установява се от заключението на вещото лице и от
приложения към него снимков материал, че същите реално съществуват и не са
напълно погинали. В контекста на изложеното следва да се посочи, че отношенията
между съсобственика, притежаващ индивидуалното право на собственост
по-отношение на постройка в имота и останалите съсобственици, които не
притежават сгради се уреждат по правилата на чл. 63 и сл. ЗС. Съгласно чл. 66,
ал. 2 ЗС правото на строеж не се погасява, ако постройката или част от нея
погине, поради което дори сградите да са компрометирани, свързаното с тях
ограничено вещно право на строеж продължава да обременява правото на
собственост на останалите съсобственици.
Предвид гореизложените съображения съдът намира, че за поземления имот с
идентификатор 10135.2573.198 извършването на делба е недопустимо, тъй като в
случая той представлява обща част, съгласно чл. 38, ал.1 ЗС. Касае се за така
наречената хоризонтална етажна собственост, при която теренът се превръща в
обслужваща отделните обекти - сгради обща част и делбата му е недопустима,
поради предназначението му и поради разпоредбата на чл. 38, ал. 3 ЗС. В
посочената хипотеза, съдебната делба може да обхване при наличие на
съсобственост и изискуемите условия, само самостоятелните обекти - жилищни
сгради и обектите в тях, но не и дворното място. В този смисъл са
задължителните по смисъла на чл. 130, ал. 2 ЗСВ актуални и към действащия ГПК указания
на т. 1, букви „д“ и „е“ от Постановление № 2 от 4.V.1982 г., Пленум на ВС,
както и константната съдебна практика провеждана с Решение № 242 от 20.12.2011
г. на ВКС по гр. д. № 1459/2010 г., II г. о., ГК, Решение № 192 от 26.09.2014
г. на ВКС по гр. д. № 409/2012 г., II г. о., ГК, Решение № 174 от 18.10.2016 г.
на ВКС по гр. д. № 1627/2016 г., I г. о., ГК и др..
Предявеният иск за делба на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 10135.2573.198
по кадастралната карта на район П., град В., одобрена със заповед № РД-18-92 от
14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в землището на гр.
В., кв. В,, кк Ч.с площ от 1125 кв.м., с трайно
предназначение - урбанизирана територия, начин на трайно ползване - ниско
застрояване, идентичен на ПИ № 42 /четиридесет и две/, по КП на к.к. „Ч."
1, идентичен на ПИ 3556 по КП — 1987 г., идентичен с части от имоти стар пл. №
50 /петдесет/ и 51 /петдесет и едно/ по КП-1956 г. при граници и съседи: имоти:
10135.2573.197; 10135.2573.201 - пътека; 10135.2573.1202; 10135.2573.271 – плажна ивица; 10135.2573.194
и 10135.2573.195, следва да бъде отхвърлен.
Предвид отхвърляне на исковата претенция, подлежи на разглеждане и
искането за присъждане на разноски в полза на ответниците, съгласно чл. 78, ал.
1 ГПК, съобразно представени списъци по чл. 80 от ГПК и писмените
доказателства. Същите възлизат на сумата от 2000,00 лева за ответниците
М.И.П.; С.П.Г.; И.П.П.; С.Г.П.; С.Щ.М.; С.И.Т.; Д.И.Д.
и Т.И.Д. и на сумата от 2500,00 лева за ответника „Х.Х.М."
ООД.
От страна на процесуалния представител на ищците е направено възражение по
реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
претендирано от ответниците. Предвид действителната правна и фактическа
сложност на делото, ангажираните в производството доказателства и при
съобразяване с минималния размер на възнаграждението, изчислено по реда на чл.
7, ал. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съобразно броя на представляваните лица съдът приема, че
възражението за прекомерност е основателно само по отношение на поисканото за
присъждане от ответника „Х.Х.М." ООД адвокатско
възнаграждение. В случая минималният размер на възнаграждението за процесуално
представителство, защита и съдействие по делото за делба се определя съобразно
интереса на представляваната страна, но не по-малко от 600 лв. за всяка фаза. Тъй
като претендираният размер на адвокатското възнаграждение е много над
минималния такъв, при липса на значителна правна и фактическа сложност и липса
на съществен материален интерес, съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 4 НМРАВ
съдът редуцира размера на дължимото такова за този ответник до 600,00 лева.
Възражението с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК по отношение на възнаграждението
за процесуално представителство на ответниците физически лица е неоснователно.
В случая са представлявани осем ответника, а при минимално възнаграждение в
размер на 600,00 лева за всеки от тях това означава, че платеният от същите
адвокатски хонорар не е прекомерен.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. чл. 9 ТДТГПК, съдът следва да осъди
ищеца да заплати в полза на държавата, държавна такса в размер от 50,00 лева.
Мотивиран от гореизложеното на осн. чл. 344 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Й.И., с ЕГН ********** с адрес: *** срещу Д.Д.Н., с ЕГН **********,
с адрес: ***, aп. 1; С.Н.Д., с ЕГН **********, с
адрес: ***; М.И.П., с ЕГН **********, с адрес: ***; С.П.Г., с ЕГН **********, с
адрес: ***; И.П.П., с ЕГН **********, с адрес: ***; С.Г.П.,
с ЕГН **********, с адрес: ***; С.Щ.М., с ЕГН **********, с адрес: ***; С.И.Т.,
с ЕГН **********, с адрес: ***; Д.И.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***; Т.И.Д.,
с ЕГН **********, с адрес: *** и „Х.Х.М." ООД, със
седалище и адрес на управление:***, с ЕИК: ********* иск с правно основание чл.
34 ЗС за допускане на делба на
следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор: 10135.2573.198 (десет хиляди сто тридесет
и пет, точка, две хиляди петстотин седемдесет и три , точка, сто деветдесет и
осем) по кадастралната карта на район П., град В.,
одобрена със заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, находящ се в землището на гр. В., кв. В,, кк Ч.с
площ от 1 125 (хиляда сто двадесет и пет) кв.м., с трайно предназначение -
урбанизирана територия, начин на трайно ползване - ниско застрояване, идентичен
на ПИ № 42 (четиридесет и две), по КП на к.к. „Ч." 1, идентичен на ПИ 3556
по КП — 1987 г., идентичен с части от имоти стар пл. № 50 (петдесет) и 51 (петдесет
и едно) по КП-1956 г. при граници и съседи: имоти: 10135.2573.197;
10135.2573.201 - пътека; 10135.2573.1202; 10135.2573.271
– плажна ивица; 10135.2573.194 и 10135.2573.195, като неоснователен.
ОСЪЖДА Г.Й.И., с ЕГН ********** с адрес: ***
да заплати на М.И.П., с ЕГН **********, с адрес: ***; С.П.Г., с ЕГН **********,
с адрес: ***; И.П.П., с ЕГН **********, с адрес: ***;
С.Г.П., с ЕГН **********, с адрес: ***; С.Щ.М., с ЕГН **********, с адрес: ***;
С.И.Т., с ЕГН **********, с адрес: ***; Д.И.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***;
Т.И.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер от 2000,00 (две хиляди)
лева, представляваща направени от ответниците съдебни разноски, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА Г.Й.И., с ЕГН ********** с адрес: ***
да заплати на „Х.Х.М." ООД, със седалище
и адрес на управление:***, ЕИК: *********, сумата в размер от 600,00
(шестстотин) лева, представляваща направени от ответниците съдебни разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА Г.Й.И., с ЕГН ********** с адрес: ***
ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт по
сметка на ВРС сумата от 50,00 лева (петдесет лева), представляваща окончателна
държавна такса по иска за делба, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. чл. 9
ТДТГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно
със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: