№ 1323
гр. София, 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело №
20231000500417 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД
против решение № 3416 от 25.11.2022 г., постановено по гр. д. № 10504/2021
г. на СГС, ГО, 6-ти състав, с което дружеството-жалбоподател е осъдено да
заплати на ищеца А. К. Т. на основание чл. 405 ал.1 от КЗ сумата 27 272.44
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, нанесени на лек
автомобил марка „Мерцедес“ с рег.№ ********, при ПТП на 14.05.2021 г.,
дължими по договор № ********** и ликвидационна преписка по щета №
44012132113715, ведно със законна лихва от 03.06.2021 г., до окончателното
изплащане на сумата.
Въззивникът поддържа, че в случая се касае за изключен от
застрахователно покритие риск по смисъла на т.9.1.9 от ОУ, а именно – опит
за измама на застрахователя. В тази връзка излага, че механизмът на
настъпилото произшествие не е бил установен надлежно, този, описан в
заключението на авто-техническата експертиза се основавал на изложеното в
1
исковата молба и на двустранния протокол, съставен от двете участвали в
произшествието лица, което не установява тотална щета. Моли въззивната
инстанция да постанови решение, с което да отмени обжалваното като
неправилно поради противоречие с материалния закон и процесуалните
правила и вместо него да отхвърли изцяло исковата претенция, евентуално -
при установяване на тотална щета на застрахования автомобил да бъде
приспадната стойността на запазените части.
Въззиваемият А. в срока за отговор оспорва въззивната жалба и моли
решението да бъде потвърдено.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта -
само в обжалваната му част, а относно правилността му той е ограничен от
посоченото в жалбата. При така очертаните правомощия, като съобрази
доводите на страните и събраните доказателства по делото, Апелативен съд -
София намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ от А. К. Т. срещу
„ДЗИ-Общо Застраховане“ ЕАД за заплащане на сумата от 27 272.44 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди,
нанесени при ПТП на 14.05.2021 г. на застрахования при ответника по
имуществена застраховка «Каско» лек автомобил „Мерцедес“ с рег.№
********, дължими по договор № ********** и ликвидационна преписка по
щета № 44012132113715, ведно със законна лихва от 03.06.2021 г., до
окончателното изплащане на сумата.
Съгласно чл. 405 КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в
уговорения срок. Следователно, фактическият състав, пораждащ правото на
обезщетение на застрахования по имуществена застраховка включва два
елемента: валидно застрахователно правоотношение между страните и
настъпване на застрахователно събитие в периода на осигуреното
застрахователно покритие. За извършване на плащането е необходимо и
уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие,
както и представяне на необходимите документи за неговото установяване,
тъй като вземането на застрахования е търсимо, а не носимо.
2
В случая между страните е сключен застрахователен договор за
имуществена застраховка "Каско на МПС" за лек автомобил марка
„Мерцедес“ с рег.№ ********, със срок на действие от 18.05.2020 г. до
17.05.2021 г., с включен застрахователен риск "клауза пълно КАСКО",
обективиран в надлежно оформена застрахователна полица № **********,
поради което е налице валидно възникнало застрахователно правоотношение.
По силата на същото ответникът е поел задължение в случай на настъпване на
застрахователно събитие да плати на застрахования ищец обезщетение в
размер на действителната стойност на вредите по застрахованото МПС към
датата на събитието в границите на договорената застрахователна сума.
Съдържанието на застрахователната полица е допълнено от това на Общите
условия, които са били надлежно връчени на застрахования (чл. 298, ал. 1, т. 1
ТЗ, чл. 298, ал. 3 ТЗ). В срока на действие на застраховката е настъпило
застрахователно събитие – ПТП, за което е съставен двустранен протокол за
ПТП между лицата, участващи в произшествието. При ответната
застрахователна компания е заведена щета №44012132113715, по която след
оглед на автомобила е постановен отказ, поради това, че обстоятелствата,
декларирани при завеждането на щетата, не съответстват на установените
факти и събраните данни относно настъпилото събитие, естеството на
уврежданията и механизма на получаването им.
От приетата по делото САТЕ е видно, че за лекия автомобил ударът е
настъпил отдясно централно в зоната на средната колонка, като е обхванал
задния десен панел и предна дясна врата. За лек автомобил «БМВ 727»
ударът е настъпил челно. Според вещото лице уврежданията по двата
автомобила отговарят, като местоположение и интензитет на такива,
получени по описания в исковата молба механизъм. Експертът е заключил, че
е възможно от техническа гледна точка уврежданията да са получени по
описания в исковата молба механизъм, а описаните увреди се намират в
причинно-следствена връзка с твърдяното събитие.
При тези данни настоящият състав приема от правна страна, че
предявеният иск се явява основателен и доказан. От събраните по делото
доказателства се установи, че са налице всички предпоставки за ангажиране
на отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователното
обезщетение по имуществена застраховка «Каско» по настъпилото
застрахователно събитие на 14.05.2021 г. – ПТП, при което е увреден лек
3
автомобил марка „Мерцедес“, с рег.№ ********, собственост на ищеца.
Възражението на ответника, поддържано и пред първата съдебна
инстанция, че събитието не представлява покрит риск по застраховка «Каско»
на МПС, а риск, изрично изключен от застрахователното покритие по т.9.1.9
от ОУ, е неоснователно. Противно на развитите от жалбоподателя доводи, по
делото не бяха установени действия на застрахования, които да представляват
опит за измама или измама на застрахователя, в това число - умишлено
деклариране на обстоятелства от застрахования или негов представител,
различни от действително настъпилите, или представяне на документи с
невярно съдържание. Соченото в отговора на исковата молба твърдение за
наличие на следи по лекия автомобил, наподобяващи стрелба с ловно оръжие
(групирани вдлъбнатини), също не бе установено по категоричен начин в
производството. Но дори такива щети да са били налични, това обстоятелство
е правно безразлично, тъй като обезщетението, което се търси, е за поправяне
на щетите от процесното ПТП, а не на тях. Тежестта на доказване на така
противопоставеното възражение пада върху страната, която го е направила и
след като същата не е провела доказване в тази насока, то следва да се
приеме, че не е налице посочената хипотеза на изключен риск от ОУ на
договора за застраховка "Каско" на "ДЗИ Общо застраховане" ЕАД.
Дължимото обезщетение е определено на база размера на щетата към
деня на настъпване на застрахователното събитие, но не повече от
действителната стойност на застрахованото имущество. За целта е съобразено
заключението на изслушаната автотехническа експертиза и правилно е
прието, че искът е основателен за сумата от 27 272.44 лв., ведно със законна
лихва от 03.06.2021 г., до окончателното изплащане на сумата.
Поради съвпадане на изводите на двете инстанции решението подлежи
на потвърждаване.
При този изход на делото и на основание чл. 38 от ЗА на адв.П. В.
следва да се присъди адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в
размер на 2 832 лв.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №3416 от 25.11.2022 г., постановено по гр.д.
4
№10504/2021 г. по описа на СГС, ГО, 6-ти състав.
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо Застраховане“ ЕАД, с ЕИК-*********, cъc
ceдaлищe и aдpec нa yпpaвлeниe: гp. Coфия, бул. „Витоша“ № 89Б, да заплати
на адвокат П. В. на основание чл. 38, ал. 1 ЗАдв, сумата от 2832 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му
на страните с касационна жалба пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 и
ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5