Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2009
гр.
Пловдив, 04.11.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на осемнадесети октомври, две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при
участието на секретаря Тихомира Калчева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 4475/ 2019г., по описа на РС- Пловдив,
IV- ти наказателен състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на „Холоан“ ООД, ЕИК *********, против
Наказателно постановление № 36- 0000310 от 03.07.2019г., издадено от А. В. Г. -
и. д. Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“- гр. Пловдив, с което
на „Холоан“ ООД, ЕИК *********, за нарушаване състава на чл. 10, § 2, изр. 1,
пр. 1 от Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15
март 2006 година, на основание чл. 104, ал. 1 Закон за автомобилните превози, е
наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. / хиляда лева/.
С жалбата се оспорва законосъобразността
на атакуваното наказателно постановление. Сочи се, че при съставянето на АУАН и
издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения,
опорочаващи административно- наказателното производство и водещи до
ограничаване правото на защита на нарушителя. Поддържа се, че посочената за
нарушена в НП норма- чл. 10, § 2, изр. 1, пр. 1 от Регламент ( ЕО) № 561/06,
изобщо не съдържа в себе си правило за поведение, а е препращата такава.
Същевременно, в атакуваното НП не е отразен конкретен нормативен акт и
разпоредба от него, към която препраща цитираната норма и която да съдържа в
себе си правило за поведение. Сочи се, че АУАН е изготвен в нарушение на чл.
40, ал. 3 ЗАНН, тъй като е съставен в присъствието само на един свидетел. Моли
се атакуваното наказателно постановление да бъде отменено в своята цялост.
В съдебно заседание, дружеството-
жалбоподател, редовно призовано, изпраща процесуален представител в лицето на
адв. Н.. Поддържа се така депозираната жалба. Излага се допълнително становище
по същество на спора. Акцентира се върху обстоятелството, че от приетия по
делото Констативен протокол за извършена комплексна проверка на „Холоан“ ООД се
изяснява, че същата е осъществена в периода от 01.08.2018г. до 31.01.2019г.
Същевременно, АУАН е съставен на 12.06.2019г.- тоест, почти два месеца след
изтичане на разписания в чл. 34, ал. 1 ЗАНН тримесечен срок за съставяне на
АУАН, отброяван от установяване на нарушителя.
В съдебно заседание, въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща
представител. На дата 15.08.2019г. е депозирано писмено становище от ОО „АА“, с
което се оспорва подадената жалба и се моли атакуваното наказателно
постановление да бъде потвърдено. Излага се становище по същество на спора.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното
постановление, счита следното:
Жалбата
е подадена в законово установения седемдневен срок, считано от получаване на
препис от атакуваното наказателно постановление, произтича от процесуално
легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелен контрол по
съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Относно приложението на процесуалните
правила:
Съдът, след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП счита, че процесният АУАН е съставен след изтичане на установения в чл. 34,
ал. 1 ЗАНН тримесечен давностен срок, отброяван от откриване на нарушителя.
Този категоричен извод се налага от прочита на приетия като писмено
доказателство по делото Констативен протокол за извършена комплексна проверка
на дружеството- жалбоподател „Холоан“ ООД ( л. 18- 23 от съдебното производство ). На
стр. 1-ва от цитирания протокол, в неговия последен абзац е посочено, че
протоколът се съставя „за извършена проверка в периода от 01.08.2018г. до 31.01.2019г.
по спазване изискванията за законовите и подзаконови нормативни актове, касаещи
компетенциите на ИА „АА“….“. Следва да се посочи, че след като проверката на
дружеството- жалбоподател е приключила още на 31.01.2019г., то тогава именно и
ОО „АА“ е разполагала с целия набор от релевантна за случая информация и
документи, и е следвало да състави АУАН най- късно до 31.04.2019г., а не както
е в процесния случай- на 12.06.2019г. Изцяло без значение е обстоятелството, че
цитираният протокол е съставен на 16.05.2019г. и му е присвоен вх. №
12-00-00-257/9 от 13.06.2019г. За спазването на срока по чл. 34, ал. 1 ЗАНН е
релевантен единствено моментът, в който е приключила проверката. Датата, на
която е съставен самият констативен протокол е без значение, тъй като това е
вътрешноорганизационен въпрос и неговото датиране няма отношение към момента, в
който органите на ОО „АА“ са узнали за извършеното нарушение и неговия автор.
Съдържанието на съставения констативен протокол обаче, е ценен източник на информация
за периода, в който е извършена проверката и са обследвани документите,
съхранявани от дружеството- жалбоподател във връзка с извършваната от него
дейност. Нещо повече- в атакуваното наказателно постановление се твърди
нарушението да е извършено на дата 24.12.2018г.- тоест, същото е осъществено в
рамките на провеждащата се тогава проверка от служители на ОО „АА“. Предвид
изложеното, то за настоящия съдебен състав не съществува каквото и да било
съмнение, че както нарушението, така и нарушителят са открити още преди
приключването на комплексната проверка на „Холоан“ ООД на дата 31.01.2018г.
Съобразно изричните разяснения,
предоставени с Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015г. на ОСС от НК на
ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, сроковете по чл. 34 от Закона за
административните нарушения и наказания са давностни. Давността, като институт
на административнонаказателното право, се счита за период от време, през който
органите, на които са делегирани съответните правомощия бездействат, като с
изтичането на предвидения в закона срок, се губи възможността те да реализират
правомощията си по административнонаказателното правоотношение. Именно такъв е
и процесният случай, като предвид изричната констатация от страна на съда за
изтекла тримесечна погасителна давност за съставяне на АУАН, считано от
установяване на нарушението и нарушителя, то всякакви по- нататъшни действия по
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, във
връзка с процесното нарушение, се явяват процесуално недопустими. Така
изложеното мотивира необходимостта от отмяна на атакуваното наказателно
постановление само на това основание.
За яснота и пълнота на
изложението, съдът счита за нужно да посочи, че както в АУАН, така и в
процесното наказателно постановление е допуснато нарушение на чл. 42, т. 5 ЗАНН, съответно чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН. Цитираните разпоредби са с идентично
съдържание, като поставят изискване досежно реквизитите на АУАН и НП, а именно-
в същите да е налице пълно, ясно и точно посочване на нарушените законови
разпоредби. В случая, както в АУАН, така и в атакуваното НП е посочено, че
дружеството- жалбоподател е нарушило състава на чл. 10, § 2, пр. 1 от Регламент
(ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година.
Цитираната норма ( имаща пряко приложение и директен ефект в националното
законодателство), гласи следното: „Транспортното предприятие организира
работата на водачите, посочена в параграф 1, по такъв начин, че водачите да са
в състояние да спазват Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава II от настоящия
регламент. Транспортното предприятие надлежно инструктира водачите и извършва
редовни проверки за осигуряване на спазването на Регламент (ЕИО) № 3821/85 и
глава II от настоящия регламент“. Прочитът на посочената норма налага извода,
че същата не съдържа в себе си диспозиция, с която правните субекти следва да
съобразяват поведението си. Чл. 10, § 2, пр. 1 от Регламента възвежда
единствено принципа, че транспортните предприятия следва да организират
работата на водачите по начин, който да позволява спазването на гл. II- ра от посочения регламент.
Всъщност, именно в гл. II- ра от Регламента, именувана „Екипажи, време на управление, почивки по
време на работа и почивки“ са отразени конкретни правила за поведение, с които
транспортните предприятия следва да се съобразяват. В случая, след като нито в
АУАН, нито в НП е посочена съответната правна норма, съдържаща конкретно
правило за поведение, то това е приравнено на пълна липса на правна
квалификация. Този пропуск е дотолкова съществен, че води до необходимост от
отмяна на атакуваното наказателно постановление и на това основание.
Съобразно гореизложеното, атакуваното
наказателно постановление, като незаконосъобразно, следва да бъде отменено в
своята цялост.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 36- 0000310 от 03.07.2019г., издадено от А. В. Г. - и. д.
Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“- гр. Пловдив, с което на „Холоан“
ООД, ЕИК *********, за нарушаване състава на чл. 10, § 2, изр. 1, пр. 1 от Регламент
(ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година, на
основание чл. 104, ал. 1 Закон за автомобилните превози, е наложена имуществена
санкция в размер на 1000 лв. / хиляда лева/.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд- Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението
до страните за постановяването му, по реда на гл. XII АПК и на касационните
основания, разписани в НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
С. Д.