Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 09.12.2016 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен състав в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
НЕВЕНА ВЕЛИКОВА
при секретаря Ц. Павлова, като разгледа докладваното от съдия ДОНКОВА гр. д. № 361/2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 293 от 24.11.2015 г. по гр. д. № 516/2012
г. на С.ския районен съд са отхвърлени предявените от М.Т.Д. и С.Г.Й. срещу В.Х.Ц.
искове с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението на следния недвижим
имот: поземлен имот с идентификатор 61604.51.332 по кадастралната карта на с. Р.,
община С., с площ от
Решението е обжалвано изцяло от ищците и
третото лице помагач, конституирано на страната на ищците. Изложени са доводи
за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост, както и твърдение
за допуснато процесуално нарушение по отношение на третото лице помагач.
Направено е искане за отмяна на решението и постановяването на ново по същество,
с което исковете да се уважат. В жалбата се посочва, че неправилно районният
съд е зачел силата на пресъдено нещо, формирана с решение по гр. д. № 833/2011
г. на С.ския районен съд, тъй като субективните й предели не се разпростират спрямо
тях. Праводателката им се е легитимирала като собственик по силата на договор
за покупко-проджба, сключен с нотариален акт № 170/1999 г. Неправилно е прието
за недоказано твърдението за придобиване на правото на собственост от продавача
по същия на основание придобивна давност.
Ответниците по жалба, чрез
процесуалния си представител, оспорват същата.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните, прие за установено следното:
Предявените искове пред
районния съд са с правно основание чл.108 ЗС.
Твърди се в исковата
молба, че ищците са придобили правото на собственост върху процесния имот и
построените в него сгради по силата на договор за покупко-продажба, сключен с
нотариален акт № 110/12.08.2011 г. Ответницата упражнява фактическа власт върху
тях без основание.
В с. з. на 15.04.2015 г.
на основание чл.218 ГПК е допуснато встъпването на С.В.П. като трето лице
помагач на страната на ищците.
Ответницата и третото лице
помагач В.П.Л. са оспорвали исковете с твърдението, че са ищците не са активно
материално-правно легитимирани, тъй като договорът за покупко-продажба, въведен
като придобивно основание, не е породил вещно-правно действие. Продавачът по
същия не се е легитимирал като собственик. С влязло в сила съдебно решение по
отношение на С.В.П. е признато за установено съществуването на право на
собственост в тяхна полза върху процесния имот.
Софийският окръжен съд,
след като прецени събраните доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
Видно от нотариален акт № 110,
т.1А, н. д. № 94/12.08.2011 г. за покупко-продажба на недвижим имот, С.В.П. е
прехвърлила правото на собственост на М.Т.Д. и С.Г.Й. при равни квоти върху
следния недвижим имот, находящ се в с. Р., община С.: поземлен имот с
идентификатор 61604.51.332 по кадастралната карта на с. Р., община С., с площ
от
Установява се от влязло в
сила на 22.04.1988 г. решение по гр. д. № 428/1987 г. на С.ския районен съд, че
в дял на П.Л. Ц. е възложен парцел XXI-178 в кв.12 по плана на с. Р., заедно с
построената в него сграда. Делбата е извършена с участието на съделителите П.Л.
Ц. и Й.Л. Ц.. Съсобствеността е възникнала на основание правни сделки: договори
за покупко-продажба, сключени с нотариален акт № 141/1964 г. и нотариален акт №
10/1971 г. и е удостоверена с констативен нотариален акт № 61/1985 г. С
нотариален акт № 80/1988 г., издаден на основание чл.483, ал.1 ГПК /отм./ е
удостоверено правото на собственост в полза на П.Л. Ц. и В.Х.Ц. върху описаното
по-горе дворно място, придобито въз основа на съдебна делба, както и върху
построената в него паянтова жилищна сграда, застроена върху
Решението по извършване на
делбата е било отменено по реда на надзора с решение от 17.11.1989 г. по гр. д.
№ 326/1989 г. на ВКС в частта относно начина на нейното извършване и делото е
върнато за ново разглеждане в тази част. С влязло в сила на 13.12.1990 г.
решение по гр. д. № 378/1989 г. на С.ския районен съд на основание чл.288, ал.2 ГПК /отм./ в дял на Й.Л. Ц. е поставен описания по-горе недвижим имот.
Видно от решение от
21.12.1994 г. по гр. д. № 1694/1994 г. на Софийския окръжен съд, със същото е
отменено първоинстанционното решение по гр. д. № 356/1992 г. на С.ския районен
съд, като вместо него е постановено ново по същество, с което делбеният парцел
XXI-178 в кв.12 по плана на с. Р., община С., заедно с находящите се в него
сгради, е изнесен на публична продан. Отхвърлено е искането на П. и В. Ц. за
възлагане на имота по реда на чл.288, ал.2 ГПК /отм./. С влязло в сила решение
по цитираното по-горе гр. д. № 356/1992 г. на С.ския районен съд, е било
допуснато извършването на съдебна делба на описания имот и построените в него
сгради между съделителите П.Л. Ц., В.Х.Ц. и Й.Л. Ц. при следните квоти: за
съделителите П.Л. Ц. и В.Х.Ц. – 1/2 ид.
ч. при условията на СИО и за съделителя Й.Л. Ц. – 1/2 ид. ч. Делбата е
допусната предвид неучастието в предходното делбено производство на В.Х.Ц. като
съделител и констатиране нищожността на извършената съдебна делба.
В.Х.Ц. и В.П.Л. са
наследници по закон: съответно преживяла съпруга и дъщеря на П.Л. Ц., починал
на 09.11.2000 г. /удостоверение за наследници от 06.06.2007 г./.
С влязло в сила на
28.11.2014 г. решение по гр. д. № 833/2011 г. по описа на С.ския районен съд от
23.04.2013 г., поправено с решение от 26.11.2013 г., е признато за установено
по отношение на С.В.П. съществуването на право на собственост в полза на В.Х.Ц.
и В.П.Л. върху процесния имот и сгради, като първата ищца е призната за носител
на правото на собственост върху 3/4 ид. ч. от същите, а втората ищца – върху
1/4 ид. ч. от тях, по силата на наследствено правоприемство от П.Л. Ц. и
придобивна давност. На основание чл.537, ал.2 ГПК е отменен нотариален акт №
166, т.1Б, н. д. № 289/27.04.1999 г. за собственост върху недвижим имот,
придобит по давностно владение. Със същия Й.Л. Ц. е бил признат за собственик
на цитираното по-горе основание.
В процеса по цитираното
по-горе гражданско дело ответницата С.В.П. е въвела като евентуално
правоизключващо възражение за придобиване по давност на процесния имот чрез
упражнявано владение от 30.04.1999 г. до 12.08.2011 г., към което е
присъединила и упражняваното от нейния праводател Й.Л. Ц. владение от
С решение по гр. д. №
4406/2015 г. на ВКС е оставена без уважение молбата за отмяна на влязлото в
сила решение по гр. д. № 833/2011 г. на С.ския районен съд.
В с. з. на 10.03.2015 г. на основание чл.146, ал.1, т.4 ГПК първоинстанционният съд е обявил за ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че процесния имот се владее от ответницата.
В показанията
на разпитаните свидетели се възпроизвеждат факти за упражняваната фактическа
власт върху процесния имот в периода
Въззивният
съд, като обсъди по същество наведените във въззивната жалба доводи и въз
основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл.235 във
вр. чл.273 ГПК, намира следното :
Съгласно разпоредбата
на чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. Обжалваното първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Разгледано по същество, същото е
правилно.
Предявените искове за ревандикация са неоснователни
и подлежат на отхвърляне.
Действително, основателни са
съображенията във въззивната жалба, че силата на пресъдено нещо, формирана с
решението по гр. д. № 833/2011 г. на С.ския районен съд, не се разпростира спрямо
тях на основание чл.298, ал.2 ГПК. Разпростирането на СПН поради правоприемство
предпоставя, че в деня на правоприемството СПН вече е настъпила. Само тогава
правоприемството съставлява основание, за да се пренесе обвързаността на
праводателя върху правоприемника. Затова разпростирането на СПН спрямо
приобретателя на спорното право /чл.226 ГПК/ не е проява на правоприемство
относно СПН. Тя още не е възникнала в деня, когато третото лице придобива
спорното право, защото придобиването става в течение на висящия процес. В
случая на чл.226 ГПК силата на пресъдено нещо се разпростира поради
правомощието на праводателя да продължи да води процеса относно правото, което
вече е прехвърлил, а не поради правоприемството в спорното право.
В настоящата хипотеза разпростирането на силата на
пресъдено нещо е настъпило именно на основание чл.226 ГПК. С влязлото в сила решение по
цитираното по-горе дело е признато за установено по отношение на С.В.П., че В.Х.Ц.
и В.П.Л. са носители на правото на собственост на основание наследствено
правоприемство от П.Л. Ц. и придобивна давност чрез упражнявано давностно
владение в периода
Ищците са обвързани от силата
на пресъдено нещо в качеството си на приобретатели на спорното право заедно с
ответницата В.Ц. и третото лице помагач в настоящото производство В.Л. като
противопоставени субекти на същото процесуално правоотношение. Налице е
идентитет между правото, предмет на решението, и придобитото от
правоприемниците право. В настоящия процес СПН между ищците – правоприемници и
противната страна важи в същите обективни предели, в които е важала между нея и
праводателя – С.В.П..
Дори да се
приеме, че исковата молба по установителните искове не е била вписана, следва
да се посочи, че в случая това е без правно значение, тъй като вписването на
актовете за придобиване на собственост защитава само лицата, които са придобили
един имот и са вписали придобивното си основание по-рано от лицата, които
валидно са придобили същия имот от същия праводател, тоест в случаите на
конкуренция на права между лица, придобили един и същ имот от едно лице, но не
защитава лица, които са придобили имот от праводател, който не е собственик
спрямо действителния собственик на този имот /в този смисъл са решение № 1029
от 07.01.2010 г. по гр. д. № 2588 от
В предходния процес е било
разгледано въведеното от С.П. – праводател на ищците възражение за придобиване
по давност на процесния имот чрез упражнявано владение в периода
Тъй
като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено, като се имат предвид и мотивите на
настоящата инстанция.
С оглед
изхода на делото жалбоподателите трябва да заплатят на ответницата по жалба припадащата
й се част от направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 500 лв.
/адвокатско възнаграждение/. Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.10 ГПК на
третото лице помагач не се дължат разноски, поради което такива в полза на В.Л.
не трябва да се присъждат.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 293 от 24.11.2015 г., постановено по гр. д. № 516/2012 г. по описа на С.ския районен съд.
Осъжда М.Т.Д. и С.Г.Й., със съдебен адрес:***, адв. Д.К. - П., да заплатят на В.Х.Ц., със съдебен адрес: ***, адв. Ч., направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 500 лв.
Решението е постановено при участието на трето
лице помагач на страната на ищците – С.В.П. и при участието на трето лице
помагач на страната на ответницата – В.П.Л..
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.