Р Е Ш Е Н И Е

 

                                         гр. София, 09.12.2016 г.

 

                                      В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен състав в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

                                                    ЧЛЕНОВЕ:  ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

                                                                           НЕВЕНА ВЕЛИКОВА

                                                                                                

 

при секретаря Ц. Павлова, като разгледа докладваното от съдия ДОНКОВА гр. д. № 361/2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

            С решение № 293 от 24.11.2015 г. по гр. д. № 516/2012 г. на С.ския районен съд са отхвърлени предявените от М.Т.Д. и С.Г.Й. срещу В.Х.Ц. искове с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 61604.51.332 по кадастралната карта на с. Р., община С., с площ от 472 кв. м., съставляващ парцел XXI-178 в кв.12 по предходен план, при граници: поземлен имот № 61604.51.585, поземлен имот № 61604.51.333, поземлен имот № 61604.51.331 и поземлен имот № 61604.51.568, заедно с построените в него сгради: сграда с идентификатор 61604.51.332.1, на един етаж, със застроена площ 32 кв. м., с предназначение – жилищна еднофамилна сграда, сграда с идентификатор № 61604.51.332.2, на един етаж, със застроена площ 48 кв. м., с предназначение – жилищна еднофамилна сграда, сграда с идентификатор № 61604.51.332.3, на един етаж, със застроена площ 20 кв. м., с предназначение – селскостопанска сграда. Ищците са осъдени да заплатят на ответницата направените по делото разноски в размер на 700 лв. Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищците – С.В.П. и при участието на трето лице помагач на страната на ответницата – В.П.Л..

           Решението е обжалвано изцяло от ищците и третото лице помагач, конституирано на страната на ищците. Изложени са доводи за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост, както и твърдение за допуснато процесуално нарушение по отношение на третото лице помагач. Направено е искане за отмяна на решението и постановяването на ново по същество, с което исковете да се уважат. В жалбата се посочва, че неправилно районният съд е зачел силата на пресъдено нещо, формирана с решение по гр. д. № 833/2011 г. на С.ския районен съд, тъй като субективните й предели не се разпростират спрямо тях. Праводателката им се е легитимирала като собственик по силата на договор за покупко-проджба, сключен с нотариален акт № 170/1999 г. Неправилно е прието за недоказано твърдението за придобиване на правото на собственост от продавача по същия на основание придобивна давност.

           Ответниците по жалба, чрез процесуалния си представител, оспорват същата.

           Съдът, след като обсъди доводите на страните, прие за установено следното:

           Предявените искове пред районния съд са с правно основание чл.108 ЗС.     

           Твърди се в исковата молба, че ищците са придобили правото на собственост върху процесния имот и построените в него сгради по силата на договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 110/12.08.2011 г. Ответницата упражнява фактическа власт върху тях без основание.

           В с. з. на 15.04.2015 г. на основание чл.218 ГПК е допуснато встъпването на С.В.П. като трето лице помагач на страната на ищците.

           Ответницата и третото лице помагач В.П.Л. са оспорвали исковете с твърдението, че са ищците не са активно материално-правно легитимирани, тъй като договорът за покупко-продажба, въведен като придобивно основание, не е породил вещно-правно действие. Продавачът по същия не се е легитимирал като собственик. С влязло в сила съдебно решение по отношение на С.В.П. е признато за установено съществуването на право на собственост в тяхна полза върху процесния имот.   

           Софийският окръжен съд, след като прецени събраните доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

           Видно от нотариален акт № 110, т.1А, н. д. № 94/12.08.2011 г. за покупко-продажба на недвижим имот, С.В.П. е прехвърлила правото на собственост на М.Т.Д. и С.Г.Й. при равни квоти върху следния недвижим имот, находящ се в с. Р., община С.: поземлен имот с идентификатор 61604.51.332 по кадастралната карта на с. Р., община С., с площ от 472 кв. м., съставляващ парцел XXI-178 в кв.12 по предходен план, при граници: поземлен имот № 61604.51.585, поземлен имот № 61604.51.333, поземлен имот № 61604.51.331 и поземлен имот № 61604.51.568, заедно с построените в него сгради: сграда с идентификатор 61604.51.332.1, на един етаж, със застроена площ 32 кв. м., с предназначение – жилищна еднофамилна сграда, сграда с идентификатор № 61604.51.332.2, на един етаж, със застроена площ 48 кв. м., с предназначение – жилищна еднофамилна сграда, сграда с идентификатор № 61604.51.332.3, на един етаж, със застроена площ 20 кв. м., с предназначение – селскостопанска сграда. Правото на собственост на продавача е било удостоверено с нотариален акт № 170/1999 г. и нотариален акт № 133/1999 г.   

           Установява се от влязло в сила на 22.04.1988 г. решение по гр. д. № 428/1987 г. на С.ския районен съд, че в дял на П.Л. Ц. е възложен парцел XXI-178 в кв.12 по плана на с. Р., заедно с построената в него сграда. Делбата е извършена с участието на съделителите П.Л. Ц. и Й.Л. Ц.. Съсобствеността е възникнала на основание правни сделки: договори за покупко-продажба, сключени с нотариален акт № 141/1964 г. и нотариален акт № 10/1971 г. и е удостоверена с констативен нотариален акт № 61/1985 г. С нотариален акт № 80/1988 г., издаден на основание чл.483, ал.1 ГПК /отм./ е удостоверено правото на собственост в полза на П.Л. Ц. и В.Х.Ц. върху описаното по-горе дворно място, придобито въз основа на съдебна делба, както и върху построената в него паянтова жилищна сграда, застроена върху 47,73 кв. м., състояща се от мазе и етаж – стая, кухни и тераса, лятна кухня, стопанска сграда и навеси.

           Решението по извършване на делбата е било отменено по реда на надзора с решение от 17.11.1989 г. по гр. д. № 326/1989 г. на ВКС в частта относно начина на нейното извършване и делото е върнато за ново разглеждане в тази част. С влязло в сила на 13.12.1990 г. решение по гр. д. № 378/1989 г. на С.ския районен съд на основание чл.288, ал.2 ГПК /отм./ в дял на Й.Л. Ц. е поставен описания по-горе недвижим имот.

          Видно от решение от 21.12.1994 г. по гр. д. № 1694/1994 г. на Софийския окръжен съд, със същото е отменено първоинстанционното решение по гр. д. № 356/1992 г. на С.ския районен съд, като вместо него е постановено ново по същество, с което делбеният парцел XXI-178 в кв.12 по плана на с. Р., община С., заедно с находящите се в него сгради, е изнесен на публична продан. Отхвърлено е искането на П. и В. Ц. за възлагане на имота по реда на чл.288, ал.2 ГПК /отм./. С влязло в сила решение по цитираното по-горе гр. д. № 356/1992 г. на С.ския районен съд, е било допуснато извършването на съдебна делба на описания имот и построените в него сгради между съделителите П.Л. Ц., В.Х.Ц. и Й.Л. Ц. при следните квоти: за съделителите  П.Л. Ц. и В.Х.Ц. – 1/2 ид. ч. при условията на СИО и за съделителя Й.Л. Ц. – 1/2 ид. ч. Делбата е допусната предвид неучастието в предходното делбено производство на В.Х.Ц. като съделител и констатиране нищожността на извършената съдебна делба.   

          В.Х.Ц. и В.П.Л. са наследници по закон: съответно преживяла съпруга и дъщеря на П.Л. Ц., починал на 09.11.2000 г. /удостоверение за наследници от 06.06.2007 г./.  

          С влязло в сила на 28.11.2014 г. решение по гр. д. № 833/2011 г. по описа на С.ския районен съд от 23.04.2013 г., поправено с решение от 26.11.2013 г., е признато за установено по отношение на С.В.П. съществуването на право на собственост в полза на В.Х.Ц. и В.П.Л. върху процесния имот и сгради, като първата ищца е призната за носител на правото на собственост върху 3/4 ид. ч. от същите, а втората ищца – върху 1/4 ид. ч. от тях, по силата на наследствено правоприемство от П.Л. Ц. и придобивна давност. На основание чл.537, ал.2 ГПК е отменен нотариален акт № 166, т.1Б, н. д. № 289/27.04.1999 г. за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение. Със същия Й.Л. Ц. е бил признат за собственик на цитираното по-горе основание.

          В процеса по цитираното по-горе гражданско дело ответницата С.В.П. е въвела като евентуално правоизключващо възражение за придобиване по давност на процесния имот чрез упражнявано владение от 30.04.1999 г. до 12.08.2011 г., към което е присъединила и упражняваното от нейния праводател Й.Л. Ц. владение от 1988 г. до 1999 г. Видно от мотивите на постановения съдебен акт ответницата се е легитимирала като собственик на основание договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 170/30.04.1999 г., като продавач по същия е Й.Л. Ц.. От мотивите, свързани с допустимостта на предявените искове, е видно, че прехвърлянето на имота на ищците в настоящото производство, е било извършено по време на висящия процес. Горното се установява и от мотивите на въззивното решение по гр. д. № 507/2014 г., образувано по жалба срещу първоинстанционното решение, както и от определението по приложеното ч. гр. д. № 1037/2013 г. на Софийския окръжен съд.

         С решение по гр. д. № 4406/2015 г. на ВКС е оставена без уважение молбата за отмяна на влязлото в сила решение по гр. д. № 833/2011 г. на С.ския районен съд.

         В с. з. на 10.03.2015 г. на основание чл.146, ал.1, т.4 ГПК първоинстанционният съд е обявил за ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че процесния имот се владее от ответницата. 

         В показанията на разпитаните свидетели се възпроизвеждат факти за упражняваната фактическа власт върху процесния имот в периода 1988 г. – 2011 г., изследвани в производството по гр. д. № 833/2011 г. с оглед въведеното от ответницата С.П. възражение за изтекла придобивна давност в горния период.   

         Въззивният съд, като обсъди по същество наведените във въззивната жалба доводи и въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл.235 във вр. чл.273 ГПК, намира следното :

        Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество, същото е правилно.

        Предявените искове за ревандикация са неоснователни и подлежат на отхвърляне.

        Действително, основателни са съображенията във въззивната жалба, че силата на пресъдено нещо, формирана с решението по гр. д. № 833/2011 г. на С.ския районен съд, не се разпростира спрямо тях на основание чл.298, ал.2 ГПК. Разпростирането на СПН поради правоприемство предпоставя, че в деня на правоприемството СПН вече е настъпила. Само тогава правоприемството съставлява основание, за да се пренесе обвързаността на праводателя върху правоприемника. Затова разпростирането на СПН спрямо приобретателя на спорното право /чл.226 ГПК/ не е проява на правоприемство относно СПН. Тя още не е възникнала в деня, когато третото лице придобива спорното право, защото придобиването става в течение на висящия процес. В случая на чл.226 ГПК силата на пресъдено нещо се разпростира поради правомощието на праводателя да продължи да води процеса относно правото, което вече е прехвърлил, а не поради правоприемството в спорното право.   

        В настоящата хипотеза разпростирането на силата на пресъдено нещо е настъпило именно на основание чл.226 ГПК. С влязлото в сила решение по цитираното по-горе дело е признато за установено по отношение на С.В.П., че В.Х.Ц. и В.П.Л. са носители на правото на собственост на основание наследствено правоприемство от П.Л. Ц. и придобивна давност чрез упражнявано давностно владение в периода 1987 г. – 2000 г. Силата на пресъдено нещо, формирана с това решение, следва да бъде зачетена в настоящия процес, тъй като правоотношението, неин предмет, е елемент от фактическия състав, от който се поражда твърдяното право. Самото зачитане се състои в задължението на съда да приеме, че правното положение между лицата, обвързани от силата на пресъдено нещо, е такова, каквото е установено с влезлия в сила съдебен акт, като решението по настоящото дело следва да бъде съобразено със съдебно установеното правно положение, когато то я обуславя, както и да откаже произнасяне по въпроса, дали установеното със сила на пресъдено нещо правно положение е отговаряло на действителното правно положение по времето, за което тя се отнася.

          Ищците са обвързани от силата на пресъдено нещо в качеството си на приобретатели на спорното право заедно с ответницата В.Ц. и третото лице помагач в настоящото производство В.Л. като противопоставени субекти на същото процесуално правоотношение. Налице е идентитет между правото, предмет на решението, и придобитото от правоприемниците право. В настоящия процес СПН между ищците – правоприемници и противната страна важи в същите обективни предели, в които е важала между нея и праводателя – С.В.П.. 

            Дори да се приеме, че исковата молба по установителните искове не е била вписана, следва да се посочи, че в случая това е без правно значение, тъй като вписването на актовете за придобиване на собственост защитава само лицата, които са придобили един имот и са вписали придобивното си основание по-рано от лицата, които валидно са придобили същия имот от същия праводател, тоест в случаите на конкуренция на права между лица, придобили един и същ имот от едно лице, но не защитава лица, които са придобили имот от праводател, който не е собственик спрямо действителния собственик на този имот /в този смисъл са решение № 1029 от 07.01.2010 г. по гр. д. № 2588 от 2008 г. и решение № 121 от 11.04.2011 г. по гр. д. № 1400 от 2009 г. на ВКС, I г. о., постановени по реда на чл.290 ГПК/. Същото е от евентуално значение при преценка на вида на владението с оглед релевираното възражение за придобиване на имота по давност от праводателя на ищците, но в настоящата хипотеза същото е било преклудирано от формираната сила на пресъдено нещо. 

         В предходния процес е било разгледано въведеното от С.П. – праводател на ищците възражение за придобиване по давност на процесния имот чрез упражнявано владение в периода 1999 г. – 2011 г. и присъединено владение на Й.Л. Ц. за времето от 1988 г. до 1999 г. Съдебно установеното и признато право на собственост върху процесния имот в полза на В.Ц. и В.Л. следва да се счита за безспорно. С влязлото в сила съдебно решение е отменен и констативният нотариален акт № 166/1999 г., с който е било удостоверено правото на собственост на Й.Л. Ц.. С оглед на изложеното първоинстанционният съд не е могъл да извършва нова проверка на фактите, свързани с упражняваното владение в описания по-горе период и обуславящи съдебно установеното право, нито ново прилагане на закона към установените факти. Й.Л. Ц. не е закупил изнесеният с решението по гр. д. № 1694 от 1994 г. на Софийския окръжен съд на публична продан имот, поради което съществуващата съсобственост между него, П.Л. Ц. и В.Х.Ц. не е била прекратена и притежаваната 1/2 ид. ч. от имота е могла да бъде обект на придобивна давност. Жалбоподателите – ищци не са се позовали на други основания за придобиване на спорното право, съответно на новонастъпили след правоприемството факти, които са погасили правото, предмет на предходния процес.

        Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като се имат предвид и мотивите на настоящата инстанция.

        С оглед изхода на делото жалбоподателите трябва да заплатят на ответницата по жалба припадащата й се част от направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 500 лв. /адвокатско възнаграждение/. Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.10 ГПК на третото лице помагач не се дължат разноски, поради което такива в полза на В.Л. не трябва да се присъждат.

        Воден от горното, съдът

 

                                             

                                         Р Е Ш И :

 

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 293 от 24.11.2015 г., постановено по гр. д. № 516/2012 г. по описа на С.ския районен съд.

       Осъжда М.Т.Д. и С.Г.Й., със съдебен адрес:***, адв. Д.К. - П., да заплатят на В.Х.Ц., със съдебен адрес: ***, адв. Ч., направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 500 лв.

       Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищците – С.В.П. и при участието на трето лице помагач на страната на ответницата – В.П.Л..

       Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на РБ  в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                            ЧЛЕНОВЕ:        1.

 

                                                                                                          2.