Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на осми октомври две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. СИЛВИЯ ТАЧЕВА
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №2929
по описа на СГС за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца „С.в.“ АД срещу
решение от 14.12.2020 г. по гр.д. №26621/2020 г. по описа на СРС, 43 състав, с
което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу Г.Т.Н. кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.79
ал.1 пр.1 ЗЗД, чл.198о ал.1 ЗВ и чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата от 1266,03 лв.,
представляваща главница за потребена вода за периода 01.09.2017 г. – 31.03.2019
г. в имот, находящ се в с. Бистрица, ул. „******, кл. №**********, ведно със законната лихва от 27.06.2019 г. до
окончателното плащане, и за сумата от 399,71 лв., представляваща
лихва за забава за периода 02.10.2017 г. – 31.03.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д.
№36741/2019 г. по описа на СРС, 43 състав, като ищецът е осъден да
заплати на ответника разноски в исковото производство.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно,
незаконосъобразно и постановено при нарушение на процесуалните правила. Сочи,
че неправилно и в противоречие с материалния и процесуалния закон СРС е приел,
че ответникът не е собственик на процесния недвижим имот, респ. не е в
облигационни отношения с ищцовото дружество и че няма качеството на потребител.
Поддържа, че в противоречие със събраните по делото доказателства
първоинстанционният съд е приел, че по делото не е доказано стойността на
предоставените ВиК услуги през процесния период. Предвид изложеното,
жалбоподателят моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение и да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна Г.Т.Н. в срока за отговор по чл.263
ал.1 ГПК не взема становище по жалбата. Не претендира разноски.
Съдът, като
обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните
по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по
наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно
като краен резултат, но по следните съображения:
Предмет на разглеждане в настоящото производство са положителни
установителни искове за наличието на вземания на ищеца спрямо ответника за заплащане на доставена и потребена вода за
периода 01.09.2017 г. - 31.03.2019 г. и съответната мораторна лихва върху
главницата за периода 02.10.2017 г. - 31.03.2019 г.
В първоинстанционното производство в срока за отговор по чл.131 ГПК
ответникът е оспорил издаването на ежемесечни фактури от страна на
дружеството-ищец за потребените и начислени ВиК услуги, респ. връчването им, количеството
на потребената вода, както и размера на неплатената част. Оспорил е и
качеството на предоставените му ВиК услуги.
В
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него
и ответника, по силата на което е предоставял ВиК услуги на ответника. В негова
тежест е да докаже и че за процесния период ответникът е ползвал ВиК услуги в
съответното количество, равняващо се на претендираната сума.
В
тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащането.
През процесния период е приложим Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, като в ДР
е предвидено, че „потребители“ по смисъла на закона са юридически
или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които
се предоставят ВиК услуги и юридически или физически лица - собственици или
ползватели на имоти в етажната собственост. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното
отношение с водоснабдителния оператор, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – на собственост
или вещно право на ползване.
Съгласно разпоредбата на чл.8 Наредба
№4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителни и канализационни системи, получаването на ВиК услуги става чрез публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните
и канализационни системи или от съответния регулаторен орган. Правоотношенията
между страните са регламентирани и от Общи условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператор „С.в.” АД, одобрени от ДКЕВР с Решение
№ОУ-064/17.07.2006 г. Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 т.1 от ОУ, потребители
на ВиК услуги са юридически или физически лица, собственици или ползватели на
имоти, за които се предоставят ВиК услуги. Ответникът не е възразил да е
собственик или ползвател на процесния имот в едномесечния срок по чл.131 ГПК,
като това обстоятелство се установява и от представената и неоспорена справка
по лице от Служба по вписванията – София, поради което следва да се приеме, че
има качеството „потребител“ на ВиК услуги през процесния период, противно на
прието от първоинстанционния съд, който в нарушение на процесуалните правила е
приел, че ответникът е оспорил наличието на облигационни отношения с ищцовото
дружество. По
делото съществуват и достатъчно косвени доказателства, че между страните действително
съществува облигационна връзка. В тази насока следва да бъде ценени представените
и неоспорени споразумителен протокол №СВ133/15.07.2015 г., контролен лист
№0243254/13.09.2018 г. и приемо-предавателен протокол №152757/15.05.2019 г.,
носещи подписа на ищеца в качеството му на клиент с кл. №**********, т.е. и от тях е видно, че ищецът се
явява потребител на услугата.
Съгласно обвързващите ищеца, като абонат на търговското
дружество – ответник, и потребител на предоставяните от него ВиК услуги Общи условия – чл.6 т.2 - за ищеца е възникнало задължение
да заплати ползваните ВиК услуги за исковия период в 30-дневен срок след датата
на фактурирането им /чл.31 ал.2 от общите условия/.
Съгласно разпоредбата на чл.327 ал.1 ТЗ, за предадената
стока купувачът дължи цена, или основанието на продавача да претендира цената е
освен наличието на валидна облигационна връзка – договор за продажба, но и
предаване на стоката. Както се установи в обстоятелствената част, страните са в
облигационни отношения – договор за предоставяне на ВиК услуги, като, както
вече бе посочено, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване количеството доставена, отведена и пречистена питейна вода в
имота на ответника.
Съгласно чл.32 Наредба №4
от 14.09.2004 г., ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното
количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на
всяко водопроводно отклонение.
Единственото ангажирано в тази насока доказателство е
заключението на приетата КСТСчЕ, от което се установява, че процесния имот е
водоснабден, като задълженията на кл. номер на ответника са формирани по
показанията на монтирания в сградното водопроводно отклонение водомер, а за
процесния период 01.09.2017 г. – 31.03.2019 г. дължимата сума за доставка на
питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води е в общ размер на 1266,03
лв. Вещото лице сочи още, че заключението е изготвено въз основа на счетоводни
документи по издадени през процесния период фактури.
При тези данни и с
оглед на събраните по делото доказателства, настоящият въззивен състав намира,
че ищецът не е доказал размера на претенциите си за главница. От приетото по
делото заключение на КСТСчЕ не се установява по безспорен начин, че във
водоснабдения недвижим имот са доставени твърдените в исковата молба количества
питейна вода, както и да са били отведени твърдените количества отпадъчни води, доколкото същото е изготвено единствено на база издадени
от дружеството-ищец счетоводни документи, но не и въз основа на данните от
отчетите на водомера, т.е. по делото не се установи при условията на пълно и
главно доказване действителното количество доставена, отведена и пречистена
питейна вода.
Поради изложеното, съдът намира, че предявеният иск за
главницата за доставена, отведена и пречистена питейна вода е неоснователен и
като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
Основателността на иска за лихва
за забава предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му.
Доколкото съдът не достигна до извод за наличието на такъв, то и този иск също
следва да бъда отхвърлен.
Поради изложеното и поради съвпадане
на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да
бъде потвърдено изцяло.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло решение №20275050/14.12.2020 г., постановено
по гр.д. №26621/2020 г. по описа на СРС, ГО, 43 състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.