№ 636
гр. София, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20241000502381 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Столична община
срещу решение № 1810/27.03.2024г.на СГС, ГО, 7 състав, постановено по
гр.д. № 12748/22г. в частта, в която са уважени исковете по чл.49 от ЗЗД за
присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, както и
в частта, в която е отхвърлен предявеният от нея обратен иск срещу „ГБС-
Инфраструктурно строителство“ АД.
Жалбоподателят твърди, че в атакуваната от него част съдебният акт е
неправилен, защото е постановен по нередовна искова молба. Допуснати са
съществени процесуални нарушения поради необсъждане на възраженията
на СО, направени в отговора на исковата молба. Неправилен е изводът на
съда, че има пряка причинна връзка между инцидента и вредите, както и за
наличието на противоправно деяние, изразяващо се в бездействие на СО.
Фактът на увреждането се установява от събраните медицински документи, но
не и от гласни доказателства. Допуснатите експертизи не доказват виновно
поведение на жалбоподателя. Събраните доказателства водят към извода за
липсата на елементите от фактическия състав на чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД.
За това моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в
1
частта, в която са уважени предявените искове по чл.49 от ЗЗД и постанови
друго като ги отхвърли изцяло или намали присъдено обезщетение за
неимуществени вреди. Моли при потвърждавана не решението да се уважи
предявения обратен иск.
В депозиран писмен отговор Б. С., първоначален ищец и в съдебно
заседание чрез процесуалния си представител оспорва въззивната жалба на
СО като неоснователна.
Постъпил е писмен отговор от „ГБС- Инфраструктурно строителство“
АД по жалбата. Счита я за неоснователна в частта по отношение на обратния
иск.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с искове по чл.49 от ЗЗД за присъждане на имуществени
и неимуществени вреди. В исковата молба ищецът Б. С., заместена в хода на
процеса от законния й наследник К. С., твърди, че на 07.01.2019г. около
15.00ч. в гр. София, е била придружавана от В. М. и се е придвижвала към
МБАЛНП „ Св. Наум“, за да посети своята майка. Слязла е от автобус № 280
на спирка „Изток“ и след това е поела пеша към лечебното заведение.
Вървяла е по десния тротоар на ул. „ д-р Любен Русев“ в посока към
болницата. На 20-25м. от отбивката, водеща към комплекс „Каса Вива“,
левият й крак е попаднал в необезопасена дупка на тротоара, съставляващ
пространство, на което изцяло липсват поставени плочки. Мястото не е
сигнализирано и обезопасено. Ищецът С. е загубила равновесие и е паднала.
Настанена е в УМБАЛ „ Св. Анна- гр. София“ АД“. Там е констатирано,
след образно изследване, че има петрохантерна фрактура на ляв фемур на
ляв долен крайник и в областта на ляв горен крайник в областта на раменната
става- фрактура коли хумери. Лечението е оперативно. На 08.01.2019г. е била
операцията на тазобедрената става, а на 14.01.2019г. на раменната става.
Престоят в болницата е бил от 07.01.2019г. до 17.01.2019г. В последствие е
провела рехабилитационни процедури в „НСБФТР“ ЕАД за периода
04.04.2019г. до 11.04.2019г. През време на възстановяването си в домашни
условия през първите три седмици ищецът С. е изпитвала интензивни болки в
областта на фрактурите, невъзможност да осъществява движения с ляв долен
2
и ляв горен крайник. Налагало се е да приема обезболяващи средства. Сънят
й е бил нарушен. Имала е нужда от чужда помощ за ежедневните битови
нужди. Възстановителният период е бил повече от 5 месеца. В следствие на
изживения шок тя е имала оплаквания от тревожност, понижено настроение,
нарушения на съня и притеснение, че движенията на крайниците няма да се
възстановят. Във връзка с лечението е направила разходи в размер на 4080лв.
Вреди са пряка и непосредствена последица от неизпълнение на
задълженията на СО да поддържа тротоарната площ, която е нейна публична
собственост съгласно чл.8, ал.3 от ЗП и с грижата на добрия стопанин,
задължение, произтичащо от чл.31 от ЗП. Затова моли съда осъди ответника
СО да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лв.
и имуществени вреди от 4080 лв. в едно със законната лихва от 07.01.2019г.
до окончателното изплащане на сумите. Претендира разноски.
Ответникът Столична община в депозиран писмен отговор в срока по
чл.131 от ГПК оспорва исковете. Счита, исковата молба за нередовна.
Поддържа, че не са налице предпоставките на чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Счита, предявените искове за вреди за недоказани. Твърди, че не е доказано
мястото на инцидента и липсва причинно – следствена връзка между
инцидента и състоянието на процесния участък. Няма доказателства за
наличието на необезопасена дупка на пътя. Като пешеходец е разполагала с
възможност да възприеме повърхността на тротоара при обичайно внимание
и да премине без да претърпи инцидент. Тя е могла да заобиколи участъкът с
липсващи плочки и с дупка. Счита претендираното обезщетение за
прекомерно по размер. Прави възражение за съпричиняване, защото ищецът
не е проявил необходимата обичайна грижа при придвижването си.
С отговора на исковата молба СО е направила искане за конституиране
като трето лице помагач „ГБС- Инфраструктурно строителство“ АД и е
предявила обратен иск срещу него за сумата от 64080лв. Завила е, че с
дружеството имат сключен договор № СО15-РД-09-02-83/03.04.2015г. за
поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения в
районите "„Панчарево“, „Младост“, „Студентски“ и „Изгрев“.
С определение от 28.03.2023г. „ГБС- Инфраструктурно строителство“
АД е конституирано като трето лице помагач на страната на ответника и е
приет за съвместно разглеждане обратният иск.
3
В депозиран писмен отговор дружеството оспорва иска, предявен
срещу него като неоснователен. Посочило е, че няма спор, че с със СО са
сключили договор № СО15-РД-09-02-83/03.04.2015г. За ул. „ д-р Любен
Русев“ ремонтни работи могат да се извършват само след изрично възлагане
от възложителя СО. Имало е възлагане на СМР на 30.04.2018г., а последното
е от 15.03.2019г. след инцидента. Но и тогава не е възложен ремонт на
тротоарите.
Към отговора на третото лице помагач са представени писмени
доказателства.
На 07.01.2019г. в гр. София, ул. „Д-р Любен Русев“ в близост до
отбивката за комплекс „Каса Вива“ първоначалният ищец Б. С. е претъпял
инцидент.
Безспорно е, че същият ден е бил прегледан в УМБАЛ „Св. Анна“ АД-
София, където е проведено и лечението- 2бр. епикризи. Представена е
епикриза от „НСБФТР“ ЕАД.
Във връзка с иска за имуществени вреди са представени две фактури от
08.01.2019г. и 16.01.2019г.
Към отговора на исковата молба СО е представила договора, сключен с
третото лице помагач и допълнителни споразумения към него
От заключението на медицинската експертиза са установява, че ищецът
е получила следните травми: счупване на горния край на лява раменна кост и
счупване на горния край на лява бедрена кост-пертрохантерно. Вещото лице е
описало предприетото лечение и възстановителния период, прогнозата за в
бъдеще. Извършен е личен преглед на ищеца и в заключението е описано
констатираното при него състояние на ищеца. В съдебно заседание вещото
лице е допълнило заключението си.
В хода на съдебното дирене е приета техническа експертиза, която е
направила оглед на мястото на инцидента. В заключението е описано това,
което вещото лице е установило по отношение състоянието на тротоарната
настилка.
Съдът възприема заключенията като компетентни, безпристрастни,
основаващо се на научните правила и професионалния опит на експерта.
В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.
4
Свидетелят М. е очевидец на инцидента, станал с ищеца. Той е видяла
как е паднала и къде Б. С. на 07.01.2019г. От гр. Перник до гр. София са се
придвижили с обществен транспорт. Слезли са на спирка „Изток“ от автобус
280. Тръгнали са пеша, защото болницата, където е била настанена майката на
С. е била на 200-300м. Вървели са едни след друг, тъй като тротоарът е бил
тесен. Времето е било лошо, но тротоарът е бил почистен. Там е имало
комплекс „Каса“, от който са завили надясно. На тротоара е имало много
дълбока дупка на нивото на асфалта, която не е била обозначена. Била е като
току- що изкопана. С. е стъпила в нея, изкрещяла е силно и е паднала.
Повикали са линейка.
Свидетелят М. живее на семейни начала със С.. Описва проведеното
лечение в болницата. След изписването се е нуждаела непрекъснато от чужди
грижи. Не е можела да става и да се обслужва. Била е на обзеболяващи.
Започнала е да се раздвижва с проходилка, не е могла да ползва патерици.
След това е ходила на рехабилитация. След това е започнала да ходи с бастун
и продължава. Има външни белези от операциите.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи се на
лични впечатления за фактите, които излагат. Тези на свидетеля М. ги
преценява при условията на чл.172 от ГПК поради близката връзка между
него и ищеца, но ги счита за достоверни и убедителни.
СГС е уважил иска за неимуществени вреди частично по чл.49 от ЗЗД
за и изцяло този за имуществени вреди. В отхвърлителната част решението е
влязло в сила.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане са обективно съединени искове
по чл.49 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди.
Въззивния съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК, с
изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна
норма.
5
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Отговорността по чл.49 от ЗЗД е гаранционно – обезпечителна и за да се
ангажира трябва да са налице следните предпоставки: деяние- действие или
бездействие, то да е противоправно, вреда и тя да е причинена от лице, на
което е възложена работата при или по повод на изпълнението й и този,
комуто е възложена работата да има вина за причинените вреди.
Отговорността по чл.49 от ЗЗД се реализира въз основа на правната норма,
чиито фактически състав изисква установяването на определени
предпоставки. При осъществяването им се достига до ангажиране на
отговорността на възложителя на работата. Отговорността е гаранционно –
обезпечителна. В случая се претендира ангажиране на тази на Столична
община. Възложителят може да се освободи от отговорност, ако докаже, че
този, комуто е възложена работата не е причинил вреда и действията му не са
виновни и противоправни или ако вредата не е причинена при или по повод на
възложената работа/ПП на ВС № 7/29.12.1958г./. Първоначалния ищец,
твърди, че в резултат на бездействие на СО, изразяващо се в неподдържане
на тротоара, което задължение произтича от закона, е настъпил процесният
инцидент. Възложителят на работата следва да отговаря за виновното
неизпълнение на задълженията от страна на лицето, на което е възложено да
поддържа общинските пътища, респективно тротоара и конкретно този, на
който е станало произшествието. Общинска собственост са общинските
пътища, улиците и булевардите. Това е записано в чл.8, ал.3 от Закона за
пътищата/ЗП/. Съгласно чл.31 от него изграждането, ремонтът и
поддържането на общинските пътища е задължения на общината. Тротоарът,
като част от земното платно, според пар.1, т.2 от ДР на ЗП, е собственост на
общината. Не се спори, че инцидентът с ищеца е станал на тротоара в гр.
София, на ул. „ Д-р Любен Русев“ . Той може да се дефинира като издигнато
място от двете страни на улицата покрай сградите за движение на
пешеходци/определение в Тълковен речник/. Като част от общинската
инфраструктура той служи за безпрепятствено и безопасно преминаване на
пешеходци по него. Неговото поддържане в изправност попада в
задължението на собственика Столична община, за поддържането на тротоара
целогодишно във вид, в който той може да се използва по предназначение и
от всякакъв вид пешеходци, включително и такива със затруднение в
походката. Столична община има задължението, вменено й от ЗОбС да
6
полага грижата на добрия стопанин при поддържането на общинската
собственост- чл.11 от ЗОбС. От заключението на техническата експертиза се
установява, че тротоара на ул. „Д-р Л.Русев“ има четири участъка, които са
със счупени , неравно поставени тротоарни плочки. Около 20-25м. преди
МБАЛНП „Св. Наум“ има липсващи плочки, лошо подредени и изпочупени,
от което са се образували дупки. На това място има дълбока дупка/отвор/, в
която се събират течащите води от улицата. Към момента на огледа тротоарът
е невъзможно да се ползва нормално и необходимо повишено внимание от
страна на пешеходците. Поради това следва да се приеме, че има виновно и
противоправно поведение, изразено чрез бездействие на лица, на който СО е
възложила поддържането на общинската инфраструктура, респективно в
района, където е станал инцидентът с ищеца. От показанията на свидетеля М.
се установява механизма на настъпване на инцидента, както и че той е станал
поради неремонтиран и неравен тротоар, собственост на СО. Т.е.
установена е връзката между противоправното поведение и вредата.
Столична община чрез своя процесуален представител, не е оспорила, че
тротоарът, където е настъпил инцидента, е общинска собственост.
Осъществен е фактическият състав на деликтната отговорност по чл.49 от
ЗЗД и СО е пасивно материалноправно легитимирана да отговаря по
предявения иск. Нейната отговорност е гаранционно- обезпечителна, тъй като
е за чужди виновни действия на лица, на които е възложила определена
работа, в случая поддържането на тротоара като част от общинската
инфраструктура. е възложил поддържането на тротоара като част от пътното
платно.
Жалбоподателят поддържа, че в първонистанционното решение не са
били обсъдени всички негови възражения.
Първото от тях, поддържано и в жалбата, е за нередовност на исковата
молба, защото тя не отговоря на изискването на чл.127, ал.-1, т.4 от ГПК- не е
посочено точното място на инцидента. Това възпрепятства правото му на
защита.
Всяка искова молба трябва да отговаря на определени изисквания,
въведени в чл.127 и чл.128 от ГПК. Ако това не е така съдът има
правомощието на чл.129 от ГПК да я остави без движение и да даде указания
на ищеца да отстрани констатираната нередовност. От исковата молба, по
7
която е образувано настоящото дело, е ясно мястото на настъпване на
инцидента. Т.е. тя е редовна и не е възпрепятствано правото на защита на
ответника. Напротив, той е бил наясно с това обстоятелство, след като е
поискал конституирането на третото лице помагач, осъществяващо
поддръжката на пътя и тротоарите, и е предявил обратен иск спрямо него.
Това възражение е неоснователно.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост- чл.52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То
включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на
уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни
поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото
здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на
здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези/ПП №
4/23.12.1968г. на ВС/. На основание чл.154 от ГПК всяка страна има
задължението да докаже всички факти, от които черпи за себе си
благоприятни правни последици. В това се състои тежестта на доказване.
Затова ищецът в настоящия процес е длъжен да докаже, при пълно и главно
доказване и с всички допустими и относими доказателства, претърпените от
него болки и страдания. От заключението на медицинската експертиза се
установява, че Б. С. е получила : счупване на горния край на лява раменна
кост и счупване на горния край на лява бедрена кост-пертрохантерно .
Фрактурите са средна телесна повреда, а по своя медикобиологичен характер
са предизвикали трайно затруднение на движението на левия горен и левия
долен крайник за период повече от 30 дни, при ищеца около 5-6 месеца.
Фрактурите не са застрашили живота на пострадалата, но са внесли
значителен дискомфорт в ежедневието й, тъй като не е могла да се обслужва
нормално, нуждаела се е от чужда помощ/св.М./. Била е затруднена
изключително в пидвижването си поради травмата на левия горен крайник.
Счупванията са в причинна връзка с установения механизъм по делото.
Предприетото лечение е било оперативно, като и на двете фрактури е
поставена фиксация. То е било адекватно, необходимо и целесъобразно.
Ищецът е търпяла болки с много голям интензитет през първите 7-8 дни
непосредствено след инцидента, с голям интензитет около 30 дни и с умерен
интензитет около 7-8 месеца, след което болките са намалели. Пострадалата
ще изпитва болки при промяна на времето и при продължително натоварване.
8
Ищецът е провеждала и рехабилитация, за което има писмени доказателства и
показанията на свидетеля М.. В следствие на травмите са настъпили трайни
последици- походка затруднена с бастун. Има останали два белега от
оперативните интервенции. В бъдеще не се очаква подобрение. Ползвала е
обезболяващи медикаменти. Към момента на прегледа има ограничен обем
на движението на лявата тазобедрена става 88% от нормата. Вещото лице е
установило тази последица от травмата при личния преглед на пострадалата.
С оглед на изложеното и като прецени здравословното състояние на ищеца С.,
възрастта й към момента на настъпване на травмата-58 г., проведеното
оперативно лечение, продължителността на лечебно-възстановителния
процес, както и трайната последица, изразяваща се в двигателен дефицит на
лявата тазобедрена става, счита, че справедливото обезщетение за
неимуществени вреди е 40 000лв.
При определяне на размера на обезщетението съдът съобрази, че
произшествието е настъпило през 2019г., икономическата конюктура и
минималната работна заплата за страната. Обезщетението отразява степента
на уврежданията, трайните последици от тях, ако има такива, както и други
обективни факти, които са предмет на доказване и които да са доказани в
хода на съдебното дирене. Определеното обезщетение е съответно на
жизнения стандарт на страната към правнорелевантния момент.
Ответникът СО е направил своевременно възражение за съпричиняване
с правно основание чл.51, ал.2 от ЗЗД. Тази разпоредба предвижда санкция
за увредения, ако е допринесъл за вредите, чрез намаляване на обезщетението,
което му се дължи. Съпричиняването на вредоносния резултат изисква
поведението на пострадалия, изразяващо се в действие или бездействие, да е
било противоправно или не, но фактически да е в причинна връзка и да е
допринесло за настъпилите вреди. За да е налице съпричиняване не е
необходимо пострадалият да има вина за увреждането. На основание чл.154
от ГПК в тежест на ответника е да докаже с всички допустими и относими
доказателства съпричиняването на вредите от страна на пострадалия. От
него той черпи благоприятни правни последици и при недоказването му,
следва да се приеме, че не са се осъществили твърдените факти по
съпричиняването на вредите. Ответникът е заявил, че пострадалата е
допринесла за увреждането си, защото е разполагала с възможността да
9
възприеме повърхността на тротоара и да премине без да претърпи инцидент.
Тя не е положила необходимата и обичайна грижа за себе си и сама е създала
причината за настъпването му. Следва да се посочи, че тротоарите трябва да
се поддържат в такова състояние, че да бъдат достъпни и нормално
проходими за пешеходците. Те имат право да преминават по тях
безпрепятствено и безопасно. Бездействието на собственика на тротоара не
може да изисква по- голяма грижа от страна на пешеходеца при преминаване
по тротоара от нормалната, както и да служи за намаляване на отговорността
му. Изложеното налага извод за неоснователност на направеното възражение
за съпричиняване.
По иска с правно основание чл.49 от ЗЗД за присъждане на обезщетение
за имуществени вреди.
Деликвентът, възложителят на работата, отговоря и за претърпените от
пострадалия имуществени вреди и дължи да го възмезди за тях. В случая
първоначалният ищец претендира като такива направените разходи за
лечение, за които от приетите два броя фактури и заключението на вещото
лице се установява, че са в причинна връзка с увреждането. Искът е
основателен изцяло.
Поради изложеното в обжалваната част решението следва да се
потвърди.
По обратния иск.
Няма спор, че между СО и третото лице помагач е имало облигационни
отношения, произтичащи от договор, сключен на 04.05.2015г., действащ към
момента на настъпване на инцидента през 2019г. Според клаузите му „ГБС
-Инфраструктурно строителство“ АД поема да извършва на територията на
СО- VI зона, действия по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и
пътните съоръжения, посочени в приложения № 11. За цялата останала част на
уличната мрежа, включена в обхвата на зоната и извън списъка на това
приложение, изпълнителят приема да извършва дейностите по поддържане и
текущ ремонт на базата на конкретни възлагания при необходимост. Видно от
приложение № 11 е, че ул. „Д-р Любен Русев“ не е включена в него, поради
което ремонтните работи от страна на ответника по обратния иск, трябва да се
извършват при изрично възлагане. По делото такова не е имало за тротоара
към 07.01.2019г., поради което и отговорността на изпълнителя не може да
10
бъде ангажирана. Няма неизпълнение на договорни задължения от негова
страна.
Обратният иск е неоснователен.
По разноските.
Поради изхода на спора на жалбоподателя не се дължат разноски за
САС.
На адв. Х. се дължи адвокатско възнаграждение за САС по реда на
чл.38 ЗАдв. в размер на 2000лв. При определянето му съдът съобрази
фактическата и правна сложност на делото пред въззивния съд – проведено
едно съдебно заседание и без събиране на доказателства.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1810/27.03.2024г.на СГС, ГО, 7 състав,
постановено по гр.д. № 12748/22г. в частта, в която са уважени исковете по
чл.49 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди, както и в частта, в която е отхвърлен предявеният
обратен иск, предявен от Столична община срещу „ГБС- Инфраструктурно
строителство“ АД.
ОСЪЖДА Столична община, ЕИК *********, гр. София, ул.
„Московска“ № 33 и със съдебен адрес: гр. София, ул. „Атанас Далчев“ № 2-
СО- район „Изгрев“ да заплати на адв. Т. Х. Х., гр. ***, ул. „***“ № *, ет.*,
офис * сумата от 2000 лв./ две хиляди лева/ адвокатско възнаграждение по
чл.38 от ЗАдв. по делото пред САС .
Решението на СГС е влязло в сила в частта, в която е отхвърлен искът с
правно основание чл.49 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди над 40 000лв. до 60 000лв.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12