Р Е Ш Е Н И Е
№ 2382
Гр. Пловдив, 21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Пловдив, XX състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА ЮРУКОВА
М.
НИКОЛОВА
при секретаря Ваня Петкова и прокурор Иляна
Джубелиева, като разгледа докладваното от съдия Николова КАНД № 2558 по описа
на съда за 2023 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Делото
е образувано по жалба на Н.Х.Х., ЕГН **********,***, чрез адв. М.Ш.,***, офис
7, против Решение № 1315/26.07.2022 г., постановено по АНД № 2025/2023г. по
описа на Районен съд – Пловдив, с което е потвърдено Наказателно постановление
/НП/ № 13/01.03.2022 г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция “Медицински надзор“, с което на Н.Х.Х. е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 100 лева, на основание чл.229 ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/, за нарушение на чл.86 ал.1 т.3 във връзка с чл.81
ал.2 т.1 от същия закон.
В
жалбата се развиват съображения, че решението на ПРС е необосновано и
постановено при неправилно прилагане на процесуалния и материалния закон.
Твърди се от касатора, че ПРС не е обсъдил изложените в жалбата подробни доводи
за несъставомерността на нарушението, като по този начин е достигнал да
неправилен извод, че следва да потвърди НП. Излагат се подробни доводи в тази
насока и се иска от съда да постанови решение, с което да отмени решението на
Районен съд – Пловдив, респ. да отмени наказателното постановление.
В
съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител. По делото е депозирана молба от процесуалния му представител, с
която поддържа касационната жалба.
Ответникът
– изпълнителен директор на ИА „Медицински надзор“ се представлява от
процесуалния си представител – служител с юридическа правоспособност – Д.Д.,
който оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението на РС – Пловдив, като
правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на сторените по делото
разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура – гр. Пловдив, изразява
становище за неоснователност на жалбата.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети
в тяхната съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в
жалбата, Административният съд прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения
за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради
което същата се явява ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата се явява
ОСНОВАТЕЛНА.
Обстоятелствата
установени във фактическата обстановка, която районният съд е приел, се
споделят и от настоящия състав на съда, поради което и последният не намира за
необходимо да ги преповтаря.
Твърди
се от наказващия орган, че на 21.12.2021 г. д-р Х., специалист по „Ортопедия и
травматология“, при извършване на вторичен преглед на пациентката М. Илинова С.
е допуснал пропуски, изразяващи се в липса на необходимост от болнично лечение.
В издадения от д-р Х. амбулаторен лист лекарят поставил диагноза „Счупване на
горния край на раменната кост /хумерус/“, придружаващи заболявания не са
установени. В графа анамнеза лекарят посочва, че пациентката била паднала преди
10 дни, удряйки лявата си ръка, а като терапия е определена: „гипс по Колдуел
за 35 дни, контроли 7 и 14 ден към личен лекар“. Три месеца след прегледа С.
продължила да има болки, което довело до нов преглед при друг специалист, който
направил снимка и на 19.052022 г. е извършена интервенция с пълна анестезия за
поставяне на имплант.
Във
връзка с горните обстоятелства, С. сезирала ИА „Медицински надзор“, която
инициирала проверка по случая, като в хода на проверката е взето и становище от
д-р Х.. Последния посочва, че след обсъждане и преценка на придружаващите
заболявания и общото здравословно състояние, преценил, че оперативният риск е
много висок и лечението следва са продължи консервативно с гипсова мобилизация
по Колдуел, като приблизителният срок на лечение е определен от 35 до 45 дни, в
зависимост от степента на костното срастване.
Прието
е, че с описаното бездействие д-р Х. е осъществил нарушение по чл.86 ал.1 т.3 от ЗЗ и в тази връзка, на 21.12.2022 г.
актосъставителят д-р И.Х.съставил АУАН № А –258, в който е посочено, че е
нарушена разпоредбата на чл.86 ал.1 т.3 във връзка с чл.81 ал.2 т.1 от ЗЗ. Въз
основа на акта е издадено и НП, с което на д-р Х. е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 100 лева на основание чл.229 ал.1 от ЗЗ за нарушение на чл.86 ал.1 т.3 във връзка с чл.81
ал.2 т.1 от същия закон.
Районен
съд е приел, че описаната фактическа обстановка е обективно и правилно
установена. Прието е също така, че в НП и в АУАН освен нормата на чл.86 ал.1
т.3 от ЗЗ, която е бланкетна, липсва цифрово посочване на нарушените медицински
стандарти по ортопедия и травматология, утвърдени в Наредба № 1/28.01.2021 г., но
е направен извод, че този пропуск не е съществен, тъй като в НП словесно са
посочени текстовете на наредбата, които не са изпълнени от специалиста и изпълнението
на които изисквания е критерий за качество на медицинската помощ. В решението е
посочено, че словесното описание на нарушението възпроизвежда напълно част
4.4.2.2. от Наредбата, като подробно се излагат процедурите описани в нея.
Крайният
извод на съда е, че материалният закон е правилно приложен и че не са допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила при издаване
на АУАН и НП.
Решението
е неправилно.
В
тежест на административнонаказващият орган е да докаже и подкрепи със
съответните доказателства, твърденията и констатациите си, относно извършено
административно нарушение.
От
събраните по делото доказателства се установява, че НП е издадено при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които обосновават
незаконосъобразността му и водят до неговата отмяна.
Атакуваното
НП е постановено при нарушение правото на защита на наказаното лице, а
посочените в акта и НП, като нарушени правни норми не представляват коректна
правна квалификация, тъй като не съдържат всички съставомерни признаци на
твърдяното като извършено нарушение. Видно от НП, макар и обемно по съдържание
в него не е описано конкретно, точно и ясно извършеното нарушение. Не е описано
какво е следвало да извърши наказаното лице, в качеството си на специалист по
ортопедия и травматология, нито кои точно от регламентираните конкретни
дейности, които е следвало да бъдат извършени, не са извършени.
Съгласно
чл.86 ал.1 т.3 от ЗЗ, който текст се твърди от наказващия
орган, че е нарушен, като пациент всеки има право на достъпна и качествена
здравна помощ. От друга страна, според чл.81 ал.2 т.1 от ЗЗ правото на достъпна медицинска помощ
се осъществява при прилагане на принципа за
своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ. А в чл.229 ал.1 от ЗЗ са предвидени наказанията за
извършените нарушения на разпоредбите на този закон или нормативните актове по прилагането му извън случаите по
чл.209 - 228в, а именно глоба от 100 до 600 лева, а при повторно извършване на
същото нарушение - от 500 до 3 000 лева.
Основателен
е доводът на касационния жалбоподател за допуснато в хода на производството
съществено процесуално нарушение на правото на защита на уличеното лице в
горния смисъл, което е довело до нарушаване на правото на защита на наказаното
лице, предвид липсата на посочване на нарушените от него правни норми.
На
първо място, наказващият орган не е изпълнил задължението си да опише
конкретно, точно и ясно извършеното нарушение с всички съставомерни признаци и
да му даде коректна правна квалификация. Посочената като нарушена разпоредба на
чл.86 ал.1 т.3 от ЗЗ установява принципи, които следва да
се спазват при осъществяване на медицинска помощ на пациента, но те са от
категорията на несамостоятелните норми и не вменяват конкретни задължения за
лицата, предоставящи медицинска помощ, а очертават само правната рамка, в която
следва да вместват конкретните задължения, гарантиращи правата на пациентите в
пълен обем.
Съобразно
изискванията на Закона за нормативните актове, посочената от
административнонаказващия орган разпоредба на чл.86 ал.1 т.3 от ЗЗ установява принципите, които следва
да се спазват при реализиране правата на пациента и предоставяне на здравна
помощ за него. Те не вменяват конкретни задължения за лицата, а очертават обща
правна рамка, общ принцип, който следва да се спазва, но който детайлно е
разработен като правила за поведение в други конкретни норми. За да бъде
ангажирана административнонаказателната отговорност на конкретно лице, следва
да бъде посочена като нарушена норма от закон или подзаконов нормативен акт,
която има ясно и конкретно предписание на задълженията, които са вменени на
това лице. Затова, наказващият орган след като е описал факти, които счита за
съставомерни е следвало да посочи конкретните разпоредби от медицинския
стандарт, които са нарушени, а не да се позовава на общи правни принципи.
Следва
да се посочи също, че съгласно чл.80 ал.1 от ЗЗ, качеството на медицинската помощ,
съставляващо принцип по чл.81 ал.2 т.1 от ЗЗ се основава на медицинските
стандарти, утвърдени по реда на чл.6 ал.1 от Закона за лечебните
заведения и
Правилата за добрата медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл.5 т.4 от Закона за съсловните
организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина /ЗСОЛЛДМ/. В нормативната уредба липсва
легална дефиниция за "достатъчност на медицинската помощ", с оглед на
което, следва да бъдат съобразени видовете и обема на медицинските дейности,
утвърдени с гореописаните медицински стандарти. Предвид на това, посочената в
НП като нарушена норма на чл.86 ал.1 т.3 – правото на достъпна и качествена
медицинска помощ няма самостоятелно приложение. Същата не съдържа конкретен
състав на административно нарушение, а регламентира един от принципите,
посочени в чл.81 ал.2 от ЗЗ - правото на всеки български
гражданин на достъпна медицинска помощ, а именно този на зачитане на неговите
права, като само нейното посочване не е достатъчно за индивидуализацията на
нарушението. Посочената разпоредба следва да се прилага във връзка с чл.80 от ЗЗ, чрез посочване на конкретното
нормативно установено задължение от съответния утвърден медицински стандарт,
което наказващия орган приема, че е нарушен.
Наказателното
постановление е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила, тъй
като не съдържа конкретни норми, които са били нарушени, а вместо тях са
посочени общи принципи за достъпна и качествена здравна помощ.
Основателни
са твърденията за нарушение на процесуалните правила, изложени в касационната
жалба. В хода на производството пред наказващия орган е допуснато съществено
нарушение, което води до отмяна на атакуваното НП и което няма как да бъде
санирано от съда. Според настоящата инстанция са налице съществени процесуални
нарушения, които водят до незаконосъобразност на обжалваното обжалваното
решение, респ. на НП и са достатъчни, за да обосноват отмяната му.
Предвид горното, решението на районен съд
следва да бъде отменено, като бъде постановено ново решение по съществото на
спора, с което да се отмени процесното наказателно постановление.
С
оглед изхода на делото, на ответната страна не следва да се присъждат разноски
по делото.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 1316/26.07.2023г., постановено по АНД № 2025/2023г. по описа на Районен съд -
Пловдив и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ №
13/01.03.2022 г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
“Медицински надзор“, с което на Н.Х.Х., ЕГН ********** е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 100 лева, на основание
чл.229 ал.1 от Закона за здравето за нарушение на чл.86 ал.1 т.3 във връзка с
чл.81 ал.2 т.1 от Закона за здравето.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.