О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 498
гр. Враца 21.10.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, пети състав, в публично заседание на 13.10.2021 г. /тринадесети октомври две хиляди
двадесет и първа година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: МИГЛЕНА
РАДЕНКОВА
при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА адм. дело № 428 по описа на АдмС – Враца за
2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.
268, ал. 1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК), във вр. с чл.
171 от същия кодекс
Образувано е по жалба на Н.Р.А. ***
против Решение № 77/14.06.2021 г. на Директора на ТД на НАП гр.Велико Търново,
с което е оставена без уважение жалбата й с вх. № 94-Н-1/28.05.2021 г. срещу
мълчалив отказ на Публичен изпълнител за признаване на несеквестируемост на
средства, постъпили по банкова сметка *** „Земеделие“.
Твърди се, че решението е неправилно
и незаконосъобразно. Иска се отмяната му. Претендират се разноски в размер на
10,00 лева внесена държавна такса.
Ответникът -
Директорът на ТД на НАП гр.Велико Търново, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Д.М., в съдебно заседание, оспорва жалбата като неоснователна, с
оглед на което иска да бъде оставена без уважение, а оспореното с нея решение,
като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Претендира присъждането на направените
по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият съдебен състав, след като се запозна с депозираната жалба, с
доводите и съображенията на страните, доказателствата в административната
преписка и след служебна проверка на оспорения акт съобразно вмененото му
задължение по чл. 168, ал. 1 от АПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е подадена от лице с
надлежна процесуална легитимация и интерес от оспорването – адресат на акта.
При наличните доказателства съдът приема, че жалбата е депозирана в рамките на
преклузивния 7-дневен срок по чл.
268, ал. 1 от ДОПК. Изчерпана е задължителната фаза на административния
контрол, съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.
268, ал. 1 от ДОПК.
Делото е подсъдно на
АдмС - Враца по правилата на родовата и местна подсъдност като съд по
постоянния адрес на длъжника, съгласно чл. 268, ал. 1 от ДОПК.
Предмет на делото е Решение № 77/14.06.2021 г. на
Директора на ТД на НАП гр.Велико Търново, с което е оставена без уважение
жалбата й с вх. № 94-Н-1/28.05.2021 г. срещу мълчалив отказ на Публичен
изпълнител за признаване на несеквестируемост на средства, постъпили по банкова
сметка *** „Земеделие“.
От доказателствата по
делото се установява, че в ТД на НАП – Велико Търново, офис Враца, по отношение
на Н.Р.А. е образувано изпълнително дело № *********/2019 г. за принудително
събиране на публични вземания.
За обезпечаване на
публичните задължения са наложени обезпечителни мерки – запор на банкови сметки
в 4 банки, с Постановление за налагане на обезпечителни мерки (ПНОМ) №
С19006-022-0077031/28.08.2019 г., за което липсват данни да е обжалвано.
С молби от 29.04.2021
г.; 13.05.2020 г. и 24.11.2020 г., с идентично съдържание, жалбоподателката е
поискала от публичния изпълнител да уведоми банките, до които са изпратени
запорни съобщения по изпълнително дело № *********/2019 г., че постъпващите
суми от ДФ „Земеделие“ по различни мерки за директни плащания, са
несеквестируеми по смисъла на Регламент № 1307/2013 г., както и да им бъде
указано, че така постъпили суми се изплащат само на земеделският производител
бенефициер.
С писмо изх. №
С200006-178-0013295/29.05.2020 г. Публичен изпълнител е отговорил на молба на А.
от 13.05.2020 г., приемайки, че
постъпващите от ДФ „Земеделие“ плащания, не са несеквестируеми.
С писма от 31.05.2021
г. и 02.12.2020 г., Публичен изпълнител е отговорил на писмата на А. от
29.04.2021 г. и 24.11.2020 г., като е препратил към отговора даден
с писмо изх. № С200006-178-0013295/29.05.2020 г.
За да постанови
оспореното в настоящето производство решение, Директора на ТД на НАП гр.Велико Търново е приел, че в
случая не е налице мълчалив отказ, доколкото публичният изпълнител, на
декларираният от жалбоподателката email адрес е изпратил писмо изх. №
С200006-178-0013295/29.05.2020 г.
Мълчалив отказ е налице само тогава,
когато искането до административния орган се отнася до издаване на индивидуален
административен акт и то само когато органът има задължение да се произнесе по
направеното искане. Съгласно чл. 58, ал. 1 от АПК непроизнасянето в срок се
смята за мълчалив отказ да се издаде актът.
Не всяко бездействие като
непроизнасяне на администрацията е мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК. Мълчалив отказ е налице само тогава, когато искането до административния
орган се отнася до издаване на индивидуален административен акт или до отказ на
административния орган да извърши или да се въздържи да извърши определено
действие и то само когато органът има задължение да се произнесе по направеното
искане. Задължението и правомощието на административния орган трябва да е
нормативно предвидено, т. е. искането за издаване на административния акт
следва също да е допустимо, тъй като само тогава се засягат признати права и
интереси на заинтересованата от издаването му страна.
Актовете, издавани от
публичния изпълнител са тези, посочени в чл. 226 от ДОПК, като в
тях са включени и предприетите и извършени действия от него, за които се
съставя протокол, неразделна част от образуваното изпълнително дело. Тези
действия съгласно чл. 266, ал. 1 от ДОПК подлежат на обжалване
пред директора на компетентната териториална дирекция, а неговото решение по чл. 267, ал. 2, т. 2, 4, 5 и 6 може да се обжалва пред административния
съд по постоянният адрес или седалището на длъжника според чл. 268, ал. 1 от ДОПК. Съответно,
постановеното от административния съд решение не подлежи на обжалване, както
предвижда чл. 268, ал. 2 от ДОПК.
По делото няма
твърдения, данни и доказателства Постановление за налагане на обезпечителни
мерки № С19006-022-0077031/28.08.2019 г. да е обжалвано.
С молби от 29.04.2021
г.; 13.05.2020 г. и 24.11.2020 г., с идентично съдържание, жалбоподателката е
поискала от публичния изпълнител да уведоми банките, до които са изпратени
запорни съобщения по изпълнително дело № *********/2019 г., че постъпващите от
ДФ „Земеделие“ по различни мерки за директни плащания, са несеквестируеми по
смисъла на Регламент № 1307/2013 г., както и да им бъде указано, че така
постъпили суми се изплащат само на земеделският производител бенефициер.
Съдът намира, че по
така формулираното в цитираните молби искане публичният изпълнител не дължи
произнасяне. Изявленията на жалбоподателя Н.Р.А. не притежават белезите на жалби срещу
конкретни актове и/или действия/бездействия на публичния изпълнител, по които
последният да дължи произнасяне, респ. препращане на компетентният горестоящ
административен орган.
На следващо място,
мълчалив отказ в случая не е формиран, предвид доказателствата по делото, а
именно изпратен е нарочен отговор на всяка една от молбите.
И на последно място,
но не и по значение, жалбата до директора на ТД на НАП – Велико Търново,
депозирана на 28.05.2021 г. е подадена след срока по чл. 266 от ДОПК, респ.
след изтичане на 14-дневния срок от изтичане на срока за произнасяне при
обжалване на мълчалив отказ.
Фактът, че горестоящият
административен орган се е произнесъл по жалба, подадена след изтичане на законоустановените
срокове не санира просрочието на жалбата срещу първоначалния административен
акт, тъй като срокът за обжалване е преклузивен. Произнасянето на компетентния
орган, отхвърляйки жалбата, не дава възможност на засегнатия от
административния акт да го обжалва по съдебен ред, тъй като на него не му се
предоставя нов срок за обжалване, нито се новира изтеклият срок..
Срокът за обжалване е
преклузивен и с неговото изтичане правото на оспорване се
погасява. Недопустимостта на жалбата е пречка за разглеждането й по
същество с произнасяне по нейната основателност. Това налага оставяне на
жалбата без разглеждане и прекратяване на производството по делото.
При този изход на делото разноски в полза
на жалбоподателя не следва да бъдат присъждани.
В полза на ответника следва да бъдат
присъдени претендираните разноски в размер на 100,00 лева за юрисконсултско
възнаграждение
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Определението си постановено в съдебно заседание на 13.10.2021 г., с което
е даден ход на делото по същество.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Н.Р.А.
*** против Решение № 77/14.06.2021 г. на Директора на ТД на НАП гр.Велико Търново,
с което е оставена без уважение жалбата й с вх. № 94-Н-1/28.05.2021 г. срещу
мълчалив отказ на Публичен изпълнител за признаване на несеквестируемост на
средства, постъпили по банкова сметка *** „Земеделие“.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №428/2021 г. по описа на АдмС – Враца.
ОСЪЖДА Н.Р.А. *** ДА ЗАПЛАТИ на ТД на НАП гр.Велико
Търново направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100,00 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховния административен съд в 7 - дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМ. СЪДИЯ: