Решение по дело №328/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Н. В. Н., [ЕГН], от гр. Варна, чрез адвокат Т. Н. – С., срещу Решение № 14/08.01.2025г., постановено по н.а.х.д. № 20243110203767/2024г. по описа на Районен съд – Варна, шести състав, с което е потвърдено Наказателно постановление № 783814 – F778651/13.08.2024г., издадено от Заместник директора на ТД на НАП - Варна.

Решението е оспорено с твърдения за неправилно приложение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуални правила – касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Касатора счита за неправилни изводите на районния съд. Твърди, че не е било установено по безспорен и категоричен начин от процесните АУАН и НП била ли е върната някаква част от процесния заем или не е била върната, било ли е посочено мястото, където е следвало да се подаде декларацията по чл.50 от ЗДДФЛ, както и най късната дата, до която е следвало същата да се подаде. Направено е искане да бъде отменено решението на първоинстанционния съд и да бъде отменено изцяло издаденото наказателно постановление. В условията на евентуалност моли да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. С молба с.д. № 4773/20.03.2025г. поддържа жалбата на основанията посочени в нея.

Ответникът по делото в писмено становище от 12.02.2025г., подадено чрез процесуален представител Д. Ф. – старши юрисконсулт, оспорва жалбата, като счита същата за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно. В писмено становище с.д. № 4469/17.03.2025г. поддържа изложените доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно, постановено при спазване на процесуалните правила и закона.

Административен съд – Варна, като обсъди първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

С обжалваното решение състав на Районен съд – Варна е потвърдил Наказателно постановление № 783814 – F778651/13.08.2024г., издадено от Заместник директора на ТД на НАП - Варна, с което на Н. В. Н., [ЕГН], от гр. Варна, за нарушение на чл. 50, ал. 1, т.5, б.“в“ от ЗДДФЛ и на основание чл. 80а, ал.1 от ЗДДФЛ, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 5000,00 /пет хиляди/ лева.

В хода на съдебното производство е било установено, че с Резолюция № П-03000324042023-0РП-001/06.03.2024г. на св. Р. Н. И. – инспектор по приходите при ТД на НАП било възложено да извърши проверка на въззивника Н. В. Н. с оглед спазване на ЗДДФЛ. Проверката обхващала периода от 01.01.2019г. до 31.12.2023г. и следвало да се извърши в срок до 05.06.2024г.

В хода на проверката въз основа на писмени обяснения от Н. и представени от него извлечения от банкова сметка от 27.05.2024г. и договор за заем, св. И. установил, че на 05.12.2022г. по банков път Н. получил от И. П. П. в заем сума в размер на 50 000.00 лева, която сума следвало да се върне съобразно договора в срок до 14.12.2023г. и към 31.12.2022г. не била върната. След проверка в информационния масив на ТД на НАП Варна св. И. констатирал, че Н. не е подал в законоустановения срок годишна данъчна декларация за 2022г. по чл.50, ал.1 от ЗДДФЛ. Срещу Н  Н  бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F778651/17.07.2024г. за нарушение на чл.50, ал.1, т.5, б.“в“ от ЗДДФЛ, а въз основа на него е било издадено и процесното наказателно постановление.

За да потвърди наказателното постановление въззивния съд е приел, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни длъжностни лица, в сроковете по чл.34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел за безспорно доказано, че Н. Н. е осъществил от обективна и субективна страна елементите от състава на посоченото административно нарушение, поради това, че в качеството си на данъчно задължено лице по ЗДДФЛ не е изпълнил задължението си да декларира в подадена в съответната териториална дирекция на НАП по постоянен адрес годишна данъчна декларация за отчетната 2022г., непогасената част от получената от него на 05.12.2022г., в заем от И. П., сума в размер на 50 000.00 лева, като към 31.12.2022г. не е бил погасил никаква част от заема.

Настоящия състав намира постановеното решение за незаконосъобразно.

Както в АУАН, така и в НП е посочена крайна дата, до която е следвало да се подаде процесната декларация – 30.04.2023г. В случая обаче не е посочена датата на която е извършено нарушението, описано в АУАН и НП, с оглед на което административнонаказващият орган е нарушил чл. 42, ал.1, т.3 от ЗАНН по отношение на съставеният АУАН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН по отношение на издаденото НП. Предвид това, остава неясна волята на АНО за това, на коя дата счита нарушението за извършено, а с оглед съдебната практика, датата на извършване на нарушението е денят, следващ деня, в който срокът е изтекъл.

Изискванията за съдържание и реквизити на АУАН и НП са императивни по своя характер и датата на извършване на нарушението е сред тях и поради това пропускането й не може да бъде отстранено в процес по обжалване на НП и води до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице.

От изложеното се налага извод, че като е потвърдил процесното наказателно постановление, приемайки, че правилно е била ангажирана админстративнонаказателната отговорност на касатора, районният съд е постановил съдебен акт в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Следва да бъде постановено решение по съществото на делото, с което касационната жалба да бъде уважена. Решението на ВРС е незаконосъобразно и като такова следва да се отмени и вместо него да се постанови съдебно решение, с което да се отмени оспореното по реда на чл. 59 от ЗАНН наказателно постановление.

С оглед изхода на спора, и предвид обстоятелството, че от касатора не е направено искане за присъждане на направени по делото разноски, съдът не дължи произнасяне.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Административен съд – Варна, Втори тричленен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 14/08.01.2025г., постановено по н.а.х.д. № 20243110203767/2024г. по описа на Районен съд – Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление № 783814 – F778651/13.08.2024г., издадено от Заместник директора на ТД на НАП - Варна, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №783814 – F778651/13.08.2024г., издадено от Заместник директора на ТД на НАП - Варна

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.