Р Е Ш Е Н И Е
№…………
гр. Варна, ……………….2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, ХIV състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети
ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ
при секретаря Наталия Зирковска, като разгледа докладваното
от съдия Пеловски административно дело № 2192/2022 г. по описа на Административен съд – гр. Варна, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на П.Я.С., с адрес ***, срещу Заповед
№ ЗСП/Д-В-П/1579/08/.08.2022 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“
– гр. Провадия, с която е отказано отпускането на целева помощ за отопление с
твърдо гориво за отоплителен сезон 2022/2023 г. по реда на Наредба № РД-07-5 от
16.05.2008 г. за
условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление (наричана на кратко Наредбата).
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на заповедта, с която на оспорващия е отказана целева помощ за отопление на твърдо гориво за отоплителен сезон 2022 г. – 2023 г. Сочи, че единственият мотив в заповедта, предмет на съдебен контрол според нейното съдържание е, че не е изпълнил условието на чл. 2, ал. 1 от Наредбата, а именно средномесечният доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението – декларация, е по-висок от диференцирания доход за отопление. Твърди се, че констатациите на административния орган не кореспондират с реалната фактическа обстановка, като ангажира и доказателства в същата насока. Счита, че оспореният административен акт не съдържа мотиви, както и че АО не е извършил преценка на нито един от критериите, въведени в нормата на чл. 12 ЗСП. В хода по съществото на спора поддържа релевираните доводи и моли съда да отмени оспорената заповед. В открито съдебно заседание от оспорващия е направено възражение, че целевата помощ следва да се отпусне на заявителя (жалбоподателя).
Ответникът
оспорва жалбата, като счита заповедта за законосъобразно издадена. Изтъква, че
при преценката си дирекция „Социално подпомагане“ се ръководи изцяло от ЗСП,
ППЗСП и Наредбата, като според
поддържаната от ответника теза, отказът се основава на чл. 2, ал. 1 от
Наредбата, според която средномесечният доход за предходните 6 (шест) месеца
преди месеца на подаване на заявлението – декларация трябва да е по – нисък или
равен на диференцирания доход за отопление и да отговаря на условията по чл. 10
и чл. 11 ППЗСП. Изрично заявява, че цитираната разпоредба Дирекцията прилага и по
отношение на член от семейството на заявителя.
Административен съд –
Варна като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Със заявление –декларация № ЗСП(Д-В-П)1579/21.07.2022 г. П.С. е поискал да му се отпусне целева помощ за отопление с твърдо гориво. На основание Експертно решение на ТЕЛК С. е с 91 % ТНР без чужда помощ, което е отбелязано и в заявлението – декларация, а именно – ТЕЛК - 90 и над 90 %. На следващо място е посочено, че брутните доходи на семейството през предходните 6 (шест) месеца преди подаването на заявлението – декларация са в общ размер на 4 662,53 лева.
Въз основа на
тези данни е изготвен социален доклад, в който е отбелязано: П.С. е семеен,
съпругата му е в трудоспособна възраст; общият доход на семейството от
предходните 6 (шест) месеца е общо 4 622,53 лева; не е извършвано прехвърляне
или продажба на жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или ид. части
от тях през последните 5 години; доходи на семейството са от трудово
възнаграждения на съпругата и пенсии на заявителя; заявителят е освидетелстван
с ЕР на ТЕЛК; по отношение на имотното състояние на заявителя е установено, че
той заедно със съпругата си притежават ид. части и обитават наследствен имот в
гр. Дългопол, ***, състоящ се от 3 стаи, който се ползва и от други наследници.
Не са извършвани сделки с недвижим имот в последните 5 години и няма данни за
притежание на друга движима или недвижима собственост (съсобственост).
В заключение
относно преценката на нуждите от социално
подпомагане, като констатации социалният работник
е отразил, че диференцираният доход за отопление (ДДО) за заявителя е в размер
на 1,00 + 1,72 = 2,72 х 150,00 лева (базов доход за отопление) = 408,00 лева. В
социалния доклад като констатации е отразено, че средномесечният размер на
месечния доход за отопление за предходните 6 месеца на молителката е в размер
на 511,65 лева. Със социалния доклад социалният работник е направил предложение
на П.С. да му бъде отказана исканата социална помощ, тъй като същият не
отговаря на условията на чл. 2, ал. 1 Наредбата, поради това че средномесечният
доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението –
декларация е по висок от диференцирания доход за отопление.
Въз основа на подаденото
заявление – декларация с вх. № ЗСП(Д-В-П)1579/21.07.2022г. от П.Я.С. и изготвения
социален доклад, Директорът на Дирекция „СП“ - Провадия е издал оспорената
Заповед № ЗСП(Д-В-П)1579/08.08.2022 г., с която на оспорващия е отказано
отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво, за отоплителен сезон от
01.11.2022 г. до 31.03.2023 г.
Заповедта е обжалвана
по административен ред пред директора на Регионалната дирекция за социално
подпомагане – Варна, който с Решение № 03-РД06-0052/30.08.2022 г. отхвърля
жалбата на П.С.. Решението е надлежно съобщено на оспорващият на 15.09.2022 г.
При така установените
факти, като извърши цялостна проверка за законосъобразността на оспорения
административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 АПК и на всички основания по чл.
146 АПК, Административен съд - Варна, XIV състав достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна
- адресат на оспорения административен акт и в преклузивния срок по чл. 149,
ал. 1 АПК, а именно решението е получено от оспорващия на 15.09.2022 г., а
жалбата срещу него е подадена в деловодството на АдмС – Варна на 20.09.2022 г.,
т. е. в 14-дневния срок за оспорване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2 ЗСП, на основание на която е издадена обжалваната заповед, социалните помощи се отпускат (респ. отказват) със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ или от упълномощено от него длъжностно лице след преценка на всички данни и обстоятелства, констатирани със социална анкета. Предвид предметното съдържание на обжалваната в случая заповед, тя е издадена от материално и териториално компетентния административен орган в лицето на Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ - Провадия. Заповедта е издадена в изискуемата форма и съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, като по отношение на съдържанието й и разпоредените с нея последици не се установява порок, обуславящ незаконосъобразността й.
Посочено е както
правното основание за упражненото административно правомощие, така и
релевантното обстоятелство за постановения отказ за отпускане на целева помощ за
отопление по чл. 2, ал. 1 от Наредбата – средномесечният доход за предходните 6 месеца преди
месеца на подаване на заявлението – декларация е по висок от диференцирания
доход за отопление. А и съгласно разрешението,
дадено в ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК, няма пречка мотивите да се съдържат в
отделен документ, предхождащ постановяването на акта и когато този документ е
съставен с оглед предстоящото издаване на заповедта. В случая фактическите
обстоятелства, въз основа на които административният орган е приел, че не е
налице нормативно регламентираната материалноправна предпоставка за отпускане
на целева помощ за отопление на заявителя, се съдържат не само в оспорената
заповед, но и еднозначно се извличат и от обуславящия издаването на крайния
административен акт Социален доклад от 21.07.2022 г., изготвен съгласно
Приложение № 2 към чл. 27, ал. 1 ППЗСП. Посоченият социален доклад обективира
констатациите на органите за социално подпомагане и резултатите от извършената
социална анкета по подаденото от П.С.. Заявление – декларация вх. № ЗСП/Д-В-П/1579/21.07.2022
г., както и направеното въз основа проведеното социално проучване предложение
да бъде отказано отпускането на помощта. С оглед на което съдът приема, че е
изпълнено законово установеното изискване по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, вр. с чл.
13, ал. 3 ЗСП за постановяване на мотивиран административен акт.
Съдебният контрол за материална
законосъобразност на административния акт обхваща проверка дали са налице
установените от издателя на акта юридически факти (изложени като мотиви в акта),
преценка на съответствието им с правната норма, посочена като правно основание
за издаването на акта и преценка дали се следват разпоредените с акта правни
последици.
В конкретния случай оспорващият е
подал заявление – декларация за отпускане на целева помощ за отопление.
Редът и начинът на отпускане на помощи
за отопление са регламентирани в Наредбата за отоплителния сезон 2022 – 2023 г.
Производството започва въз основа на подадено заявление – декларация по
образец. В самото заявление се декларират точно определени обстоятелства, които
се явяват и предпоставки за отпускането на помощта. В чл. 5 от Наредбата е
посочено, че молби декларации за отпускане на целевата помощ за отопление се
подават в дирекциите „Социално подпомагане“ в периода от 01 юли до 31 октомври.
Законодателят е предвидил дълъг период за подаване на молбите – декларации (четири
месеца), който дава възможност дори и да са налице временни пречки пред
нуждаещите си, след премахването им да се подадат и да се задоволят нуждите им.
Заявлението – декларация е подадено в предвидения от законодателя срок.
При извършената проверка на
процедурата по отпускането на помощите и доколкото тя е съобразена със
предвидените в ЗСП и правилника за прилагането му, процесуални норми, съдът не
установи допуснати съществени нарушения. Съгласно чл. 27, ал. 2 ППЗСП,
социалната анкета се изразява в установяване на
факти и обстоятелства, които имат отношение в конкретния случай към правото на
подпомагане на заявителя и неговото семейство. Изготвеният от социалните
служители доклад представлява официален документ и има доказателствена сила за
извършеното от длъжностните лица.
В доклада е отразено, че общият доход
на семейството от предходните 6 (шест) месеца е общо 4 622,53 лева. В доклада е
предложено отказването на целевата помощ, поради обстоятелството, че СМД за
предходните 6 месеца от пенсии и трудово възнаграждение надвишава ДДО. ДДО е
изчислен на 408,00 лева, а СМДО за предходните шест месеца е 511,65 лева. Така
съставеният социален доклад е послужил за издаването на оспорената в настоящето
производство заповед, като са изложени същите мотиви като тези, посочени в
доклада.
В разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от
посочената Наредба е предвидено, че право на целева помощ за отопление имат
лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди
месеца за подаване на молбата-декларация е по-нисък или равен от диференциран
минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и чл. 11 ППЗСП.
Следователно отрицателна предпоставка по чл. 2, ал. 1 от Наредбата е средномесечен
доход за предходните 6 месеца преди месеца за подаване на заявлението -
декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление о.
Като основание за постановеният отказ
е посочено, че средномесечният доход на оспорващия за последните шест месеца
преди датата на подаване на заявлението-декларация е по висок от
диференцираният доход за отопление.
Условието относно размера на
средномесечния доход на заявителя за предходните 6 месеца преди месеца на
подаване на заявлението – декларация, който следва да е по – нисък или равен на
диференцирания минимален доход е императивно и се установява по документи. Тъй
като заявлението за отпускане на помощ за отопление е подадено на 21.07.2022
г., предходните 6 месеца, за които се вземат предвид доходите на П.С., за да се
прецени дали е правоимащ, са 01.01.2022 – 30.06.2022 г. При преценката за
отпускане на процесната помощ се вземат предвид всички брутни доходи по смисъла
на § 1, т. 9 от ДР на ППЗСП вр. с § 1 от ДР на Наредбата, произхождащи от:
трудова дейност; дейности в областта на селското, горското и водното
стопанство; продажба и/или замяна на движимо или недвижимо имущество; продажба
на акции, дялове и други участия в търговски дружества и други форми на
съвместна дейност; наем, рента и аренда; авторски и лицензионни възнаграждения;
дивиденти и доходи от дялово участие; премии и награди от спортни състезания;
обезщетения и помощи; пенсии; стипендии; еднократни и месечни помощи, средства
и добавки за деца; присъдени издръжки; други. В този смисъл от доказателствата
по делото се установява, че П.С. има доходи от пенсия за процесния шестмесечен
период в общ размер на 2 553,00 лева, както и трудово възнаграждение
получено от съпругата му процесния период в размер на 2 069,53 лева. Или общо дохода й през
последните шест месеца преди подаването на заявлението се равнява на 4 622,53
лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от
Наредбата, право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто
средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на
заявлението – декларация е по-нисък или равен от диференцирания доход за
отопление. Разписано е в Наредбата, обаче, че при определяне правото на целеви
помощи за отопление размерът на пенсиите, определени след 01.07.2008 г., се
намалява с коефициент 1.384, като за всеки нов отоплителен сезон със заповед на
министъра на труда и социалната политика, коефициентът се актуализира на
верижна основа с процент, равен или по-голям от процента, определен по
правилото на чл. 100, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Определеният корекционен коефициент по чл. 2, ал. 3 от Наредбата, съобразно
Заповед № РД-01-228/19.07.2022 г. на Министъра на труда и социалната политика (която
не е приложена по делото, но е достъпна на официалния сайт на министерството - https://www.mlsp.government.bg/uploads/41/test/rd-01-228-19072022.pdf
) за процесния отоплителен сезон, е в размер на 2,552. Следователно общият
размер на пенсията на П.С. за шестмесечния период от 2 553,00 лева,
намален с корекционен коефициент от 2,552 се равнява на 1 000,39 лева.
Този доход следва да се увеличи с полученото от съпругата му трудово възнаграждение
за периода от 01.01.2022г. до 30.06.2022 г. в размер на 2 069,00 лева. и
разделен на шест месеца, определя месечен доход от 511,65 лева, до какъвто
правилен извод е достигнал и решаващият орган.
Както беше казано, право на целева
помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за
предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация е
по-нисък или равен от диференцирания доход за отопление. Съобразно чл. 2, ал. 4
от Наредбата, основа за определяне на диференцирания доход за отопление е
базовият доход за отопление (БДО), който, съгласно ал. 5 на същия текст е
диференциран и зависи от членовете на семейството. В процесния случай
относимата за оспорващия разпоредба е тази на чл. 2, ал. 5, т. 20 от Наредбата
- за лице с трайно намалена работоспособност 90
и над 90 на сто – 1,72 от БДО, а за съпругата му разпоредбата на чл. 2,
ал. 5, т. 5 от Наредбата - за всеки един от
съвместно живеещи съпрузи – 1,00 от БД. Последният е равен на двойния
размер на определения месечен гарантиран минимален доход. Гарантираният
минимален доход, е в размер на 75,00 лева, т. е. БДО е в размер на 150,00 лева.
Следователно, за процесния отоплителен сезон, диференцираният доход за
отопление по отношение на П.С. се определя по следния начин: 1 + 1,72 = 2,72 х 150,00
лева = 408,00 лева.
След като средномесечният доход за
предходните шест месеца, получен от заявителя и съпругата му, намален със
съответния корекционен коефициент по отношение на пенсията, е 511,65 лева, той
се явява по-висок от диференцирания доход за отопление от 408,00 лева. Поради това
не е налице едно от изискванията за отпускане на помощта за отопление.
Въз основа на гореизложеното съдът
намира, че оспорената заповед е постановена в съответствие с материалноправните
разпоредби и при спазването на административнопроизводствените правила, поради
което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК
и чл. 13, ал. 6 ЗСП, Административен съд – Варна, XIV състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Я.С., с адрес ***, срещу
Заповед № ЗСП/Д-В-П/1579/08/.08.2022 г. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ – гр. Провадия, с която е отказано отпускането на целева помощ за
отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2022/2023 г. по реда на Наредба
№ РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за
отопление, потвърдена с Решение № 03-РД06-0052/30.08.2022 г. на Директора на
Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, като неоснователна.
Решението не подлежи на обжалване и е
окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: