Р Е Ш Е Н И Е №..
гр.Козлодуй, 10 май 2017 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ в публично заседание на 27.04.2017г. /Двадесет и седми април две хиляди и седемнадесета година/ в състав:
Районен съдия: Адриана Добрева
при секретаря М.М.
като разгледа докладваното от съдията Адриана Добрева гражданско дело № 1569 описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по искова молба на М.П.С. с ЕГН ********** *** чрез адвокат Е.О. ***, с която е предявил против „Ч.Е.Б.” АД *** с ЕИК ********* отрицателен установителен иск за признаване за установено, че не дължи вземането по изпълнителен лист от 2009 г. издаден по ч.гр.д. № 390/2009 г. по описа на Районен съд Козлодуй, както следва: главница 625.68 лева за доставена ел. енергия; обезщетение за забавено плащане в размер на 403.84 лева и 83.00 лева разноски по делото, претендирани по изпълнително дело № 418/2009 г. по описа на СИС при РС Козлодуй, тъй като е погасено по давност. Претендира и разноските в процеса.
Ответника е подал писмен отговор на исковата молба, с които излага подробни съображения за недопустимост, евентуално неоснователност на иска.
В съдебно заседание ищецът участва чрез пълномощник адвокат О. и поддържа иска.
Ответника не изпраща представител.
В хода на съдебното дирене са събрани
писмени доказателства и е приложено изпълнително дело № 418/2019 г. по описа на
СИС при РС Козлодуй, от които съдът приема за установени от фактическа страна
следните обстоятелства:
В полза на ответника в производството „Ч.Е.Б.” АД е издаден изпълнителен лист от 2009 г. на основание влязла в законна сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с № 306 от 13.04.2009 г. по ч. гр. д. № 390/2009 г. по описа на районен съд гр.Козлодуй срещу ищеца в производството М.П.С. за сумата 625.68 лева главница, представляваща стойността на доставена електрическа енергия за периода от 01.01.2004 г. до 30.09.2008 г., обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на 403.84 лева, законната лихва от датата на подаване на заявлението на 08.04.2009 г. и 83.00 лева разноски.
Въз основа на този изпълнителен лист и молба на ответника, на 13.10.2009 г. в СИС при КРС е образувано изпълнително дело № 418/2009 г. На 29.10.2009 г. на длъжника, ищец в спора е връчена призовка за доброволно изпълнение и друго действие по изпълнителното дело не искано и извършвано.
С постановление от 01.11.2016 г. изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал.1 т.8 ГПК.
Ищецът като длъжник е предявил установителен иск за признаване отношенията му с взискателя кредитор, ответник, че не дължи сумите предмет на изпълнителното производство тъй като са погасени по давност.
Ответника оспорва иска като недопустим поради липсата на правен интерес у ищеца, евентуално като неоснователен по съображения коментиращи просторно института на погасителната давност.
Съдът приема от правна
страна следното:
Иска
предмет на спора е с правно основание чл. 124 и във вр. с чл. 439 ал. І от ГПК и
чл. 86 от ЗЗД и е допустим. Съдът съобрази нормата на чл. 439, ал. 1 от ГПК за
установяване недължимост на вземането предмет на изпълнително производство и
намира, че иска така както е заявен е допустим, тъй като се основава на новонастъпили
факти след влизане в сила на заповедта за изпълнение на парично задължение, а именно последващо погасяване по давност
на съдебно признатото вземане. У ищеца очевидно е налице интерес от
предявяването му предвид претенцията на ищеца.
Така по съществото на спора съда намира, че с подаване на заявлението от ответника срещу ищеца за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 390/2009 г. на КРС на 08.04.2009 г., погасителната давност за вземането се прекъсва и давността спира да тече. С издаване на исканата заповед за незабавно изпълнение на 13.04.2009 г. започва да тече нова давност, която е тригодишна, тъй като вземането е периодично и не е установено с влязло в сила съдебно решение, а изпълнителния лист за вземането е издаден на извънсъдебно изпълнително основание, влязла в сила заповед за изпълнение. На основание чл. 116 б. "в" и чл. 115 б. "ж" от ЗЗД давността за вземането е отново прекъсната и спряна, тъй като взискателят и настоящ ответник "Ч.Е.Б.” АД е предприел действия по принудителното изпълнение на вземането. Това действие касае молбата на дружеството от 13.10.2009 г.., по която е образувано на изп. дело № 418/2009 г. на ДСИ при районен съд гр. Козлодуй. В молбата на образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал извършване на справки за имущественото състояние на длъжника и такива са били извършени от съдия изпълнител. На длъжника е била редовно връчена призовка за доброволно изпълнение на 29.10.2009 г. В хода на изпълнителния процес, взикателя не е предприел последващи действия
На основание чл. 433 ал. І т. 8 от ГПК, считано от последното извършено от взискателя, съответно предприето от съдия изпълител изп. действие, което в казуса е връчването на призовка за доброволно изпълнение на 29.10.2009 г., започва да тече 2-годишен преклузивен срок, който изтича на 29.10.2011 г. По силата на цитираната законова норма, с изтичане на двегодишния срок настъпва прекратяване на изп. дело. Поради което, постановлението на съдия изпълнител за прекратяване на делото има декларативен характер, а не конститутивен и само прогласява вече настъпилото прекратяване на производството. В тази връзка факта, че съдия изпълнител е издал такова постановление на 01.11.2016 г. за прекратяване на делото, за спора е без значение.
В описаната хипотеза, за вземането започва да тече нова погасителна давност, като в съдебната практика е съществувало противоречие по въпроса от кога започва да тече тази нова погасителна давност - от последната дата, на която е поискано или е предприето последното валидно изп. действие срещу длъжника или от изтичане на двегодишния срок по чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК. Това противоречие е преодоляно с издаване на ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, задължително за съдилищата, чиято т. 10 разпорежда, че в случаи като процесия, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. И тъй като в случая, последното предприето от съдия изпълнител валидно изп. действия, по молба на взискателя, е връчването на призовка за доброволно изпълнение на длъжника на 29.10.2009 г., погасителната давност започва да тече именно от тази дата. Давността е тригодишна, като правни съображения във вр. с продължителността на давностния срок съда вече изложи по-горе. Същата е изтекла на 29.10.2012 г.. И тъй като процесния отрицателен установителен иск за недължимост на вземането поради погасяването му по давност е предявен на 09.12.2016 г., то съдът намира, че същият е основателен и доказан. Това е така, тъй като въведеното с исковата молба правопогасяващо възражение за давност е основателно, което обуславя и основателността и на предявения отрицателен установителен иск.
С погасяване на главницата на задължението безспорно се погасяват и акцесорните задължения за лихви.
С оглед изхода от спора пред настоящата съдебна инстанция, на ищеца съгласно чл.78, ал.1 ГПК се дължат направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в минималния размер от 300.00 лева
Тъй като ищеца е освободен от съда от първоначалното внасяне на държавна такса при този изход на спора, съгласно 78, ал.6 ГПК ответника дължи държавната такса на съда в размер на 50.00 лева.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124 и във вр. с чл. 439 ал. І от ГПК по отношение на „Ч.Е.Б.” АД *** с ЕИК *********, че М.П.С. с ЕГН ********** *** не дължи вземането по изпълнителен лист от 2009 г. издаден по ч.гр.д. № 390/2009 г. по описа на Районен съд Козлодуй, както следва: главница 625.68 лева за доставена ел. енергия; обезщетение за забавено плащане в размер на 403.84 лева и 83.00 лева разноски, претендирани по изпълнително дело № 418/2009 г. по описа на СИС при РС Козлодуй, като е погасено по давност.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „Ч.Е.Б.” АД *** с ЕИК ********* да заплати на М.П.С. с ЕГН ********** *** разноски за възнаграждение на адвокат в размер на 300.00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК „Ч.Е.Б.” АД *** с ЕИК ********* да заплати на РС Козлодуй държавна такса в размер на 50.00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Враца от страните в двуседмичен срок от връчването на преписи.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: