№ 1593
гр. Варна, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. Иванов
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213100501817 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по Глава Двадесета от ГПК. Развива се по реда на чл. 294 от ГПК
след като с Решение № 60146 от 15.07.2021 г. по гр.д. № 3300/2020 г., III г.о. на ВКС, е
отменено въззивното Решение № 260281 от 06.08.2020 г. по в. гр. д. № 1107/2020 г. на ВОС
и делото е върнато на въззивния съд за ново разглеждане със задължителни указания.
С Решение № 45 от 28.02.2020 г., постановено по гр. д. № 749/2019 г. по описа на РС -
Девня, ГО, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, е прието за установено в отношенията между
страните, че С. М. И., ЕГН: **********, с адрес: ***, действаща чрез адв. К.Т., не дължи на
„Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 258, „Варна Тауърс - Г”, сумата в размер на 9139,32 лева,
представляваща паричната стойност на ел. енергия, начислена след едностранна
корекционна процедура за периода от 02.04.2017 г. до 01.04.2018 г. за обект с кл.№
********** и аб. № **********, за адрес на потребление: ***, по фактура № ********** от
10.05.2019 г.
Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от „Енерго-Про
Продажби” АД. Във въззивната жалба се навеждат подробни доводи за това, че атакуваният
съдебен акт е постановен в нарушение на материалния и процесуален закон. Твърди се, че
приетите за установени фактически положения не съответстват на събрания и приобщен по
делото доказателствен материал. Моли се за неговата отмяна и присъждане на сторените
съдебно-деловодни разноски. Сочи се, че е налице правно основание за съществуването на
вземането на ответника–въззивник, а именно чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД.
Счита се, че е осъществен правопораждащият юридически състав за начисляване на реално
1
потребено от абоната количество ел. енергия, защото е налице неправомерно вмешателство
в системата на електромера, което я пренасочва към скрит регистър и по този начин не се
визуализира и отчита. Излага се, че безспорно натрупаната в скрития регистър ел. енергия е
реално потребена именно от ищцата-въззиваема, поради което се дължи заплащането и.
́
Сочи се, че елекетрическата енергия е родово определена движима вещ и собствеността
върху нея се прехвърля след индивидуализацията , т.е. чрез измерване от средство за
търговско измерване и преминаването към електропреносната мрежа. Поддържа се, че в
конкретния случай е налице специална хипотеза на коригиране на сметката на потребителя
за минало време, различна от предвидените в чл. 48 от ПИКЕЕ корекционни основания. В
условията на евентуалност е обективирано искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В срока по чл. 263 от ГПК въззиваемият е подал писмен отговор на въззивната жалба
с вх. № 2833/26.05.2020 г. В отговора се твърди, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно, поради което депозираната въззивна жалба се явява неоснователна и като
такава следва да се остави без уважение. Въззиваемият оспорва доводите на въззивника за
наличие на правно основание, от което да произтича гражданското притезание, предмет на
настоящото производство, доколкото към датата на проверката – 01.04.2018 г. – ПИКЕЕ са
частично отменени. Отделно, фактите по конкретното дело не могат да бъдат подведени под
хипотезата на чл. 50 от ПИКЕЕ. Сочи, че проверката чрез софтуерен продукт лишава
потребителя от възможността да упражни контрол върху показанията на електромера, което
е в разрез с чл. 10 от ПИКЕЕ. Твърди се, че е нарушена и разпоредбата на чл. 622 от
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, приета с
ПМС № 239 от 2003 г. Моли за присъждане на сторените разноски, като в условията на
евентуалност е инвокирано и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
уговорено в полза на процесуалния представител на въззивника.
С протоколно определение от 15.07.2020 г., на основание чл. 227 от ГПК, съдът
конституира на мястото на починалата въззиваема С. М. И. нейните наследници по закон М.
ИВ. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, и Д. ИВ. К., ЕГН **********, с адрес: ***.
В съдебно заседание въззивната страна „Енерго-Про Продажби“ АД, редовно
призована, се представлява от адвокат Н.Б.. Поддържа въззивната жалба.
В съдебно заседание въззиваемите М. ИВ. Д. и Д. ИВ. К., редовно призовани, не се
явяват лично, представляват се от адвокат П. Г.. Оспорва въззивната жалба, поддържа
отговора на същата.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от ищцата С. М. И.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу ответника „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 258,
„Варна Тауърс - Г”, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК
за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на
ответника сумата в размер на 9139,22 лева, начислена по фактура № **********/10.05.2019
г. в резултат на извършена корекция на сметката за ел. енергия на потребителя за периода от
02.04.2017 г. до 01.04.2018 г., за обект, находящ се в ***, с кл. № ********** и аб. №
**********.
В исковата молба се излага, че при проверка на текущото си задължение в
електронната страница на „Енерго-Про Продажби“ АД ищцата установила, че по партидата
й е начислена сума в размер на 9139,22 лева, като при справка в Център за обслужване на
клиенти служители на ответника я уведомили, че сумата е начислена в резултат на корекция
2
на сметка за минал период от време. Оспорва количеството електроенергия, за което
процесната сума е начислена, да е потребено от абоната за посочения период. Счита, че към
датата на извършване на проверката от служители на „Електроразпределение Север“ АД –
01.04.2018 г., не е съществувал нормативно установен ред за коригиране на сметката на
потребителя при неточно измерване на СТИ. Навежда, че демонтираният електромер не е
представен за експертиза на компетентния орган за метрологичен надзор в състоянието, в
което е бил демонтиран. Изразява становище, че отговорността на абоната може да бъде
ангажирана чрез еднострана корекция на сметка само при доказано виновно поведение на
същия. Оспорва дължимостта на сумата, като излага подробни съображения за
незаконосъобразност на корекционната процедура. Моли искът да бъде уважен. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на ответното дружество чрез
адвокат Н. Г. - ВАК, преупълномощен от Адвокатско дружество „Величков, Желязков и
партньори“, в който се излагат подробни доводи, че искът е неоснователен. Излага, че
между страните е налице облигационно правоотношение по договор за пренос на ел. енергия
през електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение Север“ АД, като
ответното дружество изпълнява задълженията си по договора добросъвестно и точно. Сочи,
че на 01.04.2018 г. от служители на „Електроразпределение Север“ АД е извършена
техническа проверка на СТИ в процесния обект, като в невизуализирания регистър 1.8.4 на
същото е установено наличие на електроенергия в размер на 51570 кВтч, в регистър 1.8.1 –
6842 кВтч, в регистър 1.8.2 – 10807 кВтч, в сумарния регистър 1.8.0 – 69220 кВтч., за което
е съставен констативен протокол, подписан от член на домакинството на абоната и един
независим свидетел. Излага, че след проверката процесният електромер е демонтиран,
подменен с нов такъв и изпратен в Български институт по метрология, Регионален отдел –
Русе, за експертиза, при която е установена намеса в тарифната схема на електромера и
наличие на преминала енергия в невизуализираната на дисплея тарифа 15.8.4 в размер на
51570,597 кВтч. Сочи, че установеното количество електроенергия е реално доставено и
потребено от абоната и се дължи на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал. 1, предл. 1
от ЗЗД, както и на основание чл. 183 от ЗЗД. Настоява предявеният иск да бъде отхвърлен.
Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Безспорно по делото е обстоятелството, че страните са обвързани от валидно
договорно правоотношение, по силата на което ищецът е потребител на електроенергия за
битови нужди и клиент на ответното дружеството за описания в исковата молба обект на
потребление.
Видно от Констативен протокол № 1002632, на 15.06.2015 г. на обекта на ищцата от
служители на „Енерго-Про Мрежи“ АД е монтиран електромер с фабричен № 1114 0215
6434 4691 с нулеви показания по нощна и дневна тарифа. В протокола не е отразено какви
са били показанията на електромера при неговия монтаж по отчетен регистър 1.8.4.
От приложен към делото Констативен протокол № 1900985 се установява, че на
01.04.2018 г. служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили техническа
проверка на електромер със същия фабричен номер на обекта на ищцата, при която, при
замерване с еталонен прибор, са отчетени следните показания: по регистър 1.8.1 (нощна
тарифа) – 006842 кВтч; по регистър 1.8.2 (дневна тарифа) – 010807 кВтч, по регистър 1.8.4 –
051570 кВтч, по регистър 1.8.0 (сумарен) – 069220 кВтч. Отбелязано е, че електромерът е
демонтиран и подменен с нов, изправен, както и че демонтираният електромер е поставен в
индивидуална опаковка, запечатана с пломба № 508526, за изпращане за експертиза в БИМ.
3
Протоколът е подписан от ищцата - титуляр на партидата, и един независим свидетел.
Видно от Констативен протокол № 758/02.05.2019 г. на БИМ, Регионален отдел –
Русе, от метрологичната експертиза на електромера тип МЕ162-D1А52-М3К0 с ид. № 1114
0215 6434 4691, при извършените проверки на точността на отчитане на СТИ не са
констатирани грешки извън допустимите. Отбелязано е, че електромерът съответства на
метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на
електрическата енергия, но не съответства на технически характеристики. Посочено е, че
при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера и
наличие на преминала енергия на тарифа 15.8.4 – 0051570,597 кВтч, която не е
визуализирана на дисплея. Отразено е, че експертизата е извършена въз основа на заявление
от 04.04.2018 г. от „Електроразпределение Север“ АД, като при огледа на електромера е
установено съответствие с КП № 1900985/01.04.2018 г., както и че няма механични дефекти
на кутията, на клемите и клемния блок и че необходимите означения на табелката на
електромера са налични. Отбелязано е още, че електромерите от този тип са с оценено
съответствие и имат допълнителна метрологична маркировка и идентификационен номер на
нотифицирания орган, извършил оценяването, изписани върху табелата на електромера: СЕ
М15 1304.
От Становище за начисление на електрическа енергия на „Електроразпределение
Север“ АД е видно, че същото е издадено на 09.05.2019 г. въз основа на горецитирания
протокол, като с него е одобрено начисляването на допълнително количество ел. енергия
общо в размер на 51570 кВтч, от които 707 кВтч за периода 02.04.2017 г. – 06.04.2017 г.,
12009 кВтч за периода 07.04.2017 г. – 30.06.2017 г., и 38854 кВтч за периода 01.07.2017 г. –
01.04.2018 г. За одобреното количество ел. енергия е издадена фактура ********** от
10.05.2019 г. за сумата от 9139,32 лева с вкл. ДДС.
От заключението на изготвената пред първа инстанция съдебно-електротехническа
експертиза се установява, че електромерът тип МЕ162 с фабричен № 1114021564344691,
монтиран на процесния обект, е от одобрен тип, преминал първоначална метрологична
проверка през 2015 г., като срокът му на метрологична годност е 6 години. Вещото лице
сочи, че техническите предпоставки за извършване на корекция по чл. 50 ПИКЕЕ са
констатациите на БИМ - Русе, обективирани в КП № 758/02.05.2019 г., а именно:
електромерът не съответства на технически характеристики; външна намеса в тарифната
схема на електромера, установена при софтуерно четене; наличие на преминала енергия на
тарифа 1.8.4 – 51570,597 кВтч, както и показанията на сумарния регистър 1.8.0, който също
е отчел количеството ел. енергия от невизуализирания регистър 1.8.4. Излага, че при
неманипулирана схема на присъединяване на абонат към електроразпределителната мрежа
цялото потребявано количество ел. енергия преминава през измервателната система на СТИ,
като изтъква, че в КП № 1900985/01.04.2018 г. не е описана намеса в схемата на
присъединяване. Уточнява, че констатираната при експертизата на БИМ външна намеса в
тарифната схема на електромера представлява софтуерно препрограмиране на СТИ, при
наличие на две видими по заводска настройка тарифи, да натрупва част от отчетената
електроенергия в трета тарифа, която не се визуализира при обикновен прочит. Изяснява, че
горният процес се осъществява с помощта на специализирана техника и парола за достъп до
второ ниво. В съдебно заседание на 15.10.2019 г. вещото лице излага, че при направено
запитване до производителя на съответния тип електромер, същият е отговорил, че
функционално не съществува възможност да се вкарват или изтриват отчети по софтуерен
път, като софтуерното претарифиране е свързано с начина на измерване. Заявява, че в
случая електромерът е софтуерно претарифиран да отчита част от енергията в тарифа, която
по заводски настройки не се визуализира. Счита, че е възможно количеството
електроенергия, отчетено в невизуализирания регистър, да е натрупано за повече от една
4
година, като изтъква, че едногодишният период е определен спрямо изискванията на
ПИКЕЕ. Сочи, че електромерът е произведен през 2015 г. и преминал метрологична
проверка в БИМ с нулеви показания, като има и технически причини да няма натрупвания в
тарифите.
В изпълнение на задължителните указания на ВКС, пред въззивната инстанция е
допусната повторна съдебно-техническа експертиза с вещо лице – софтуерен специалист.
От заключението по същата, което настоящият състав кредитира като компетентно
изготвено, се установява, че отчетеното в невизуализирания регистър 1.8.4 количество
електроенергия в размер на 51570,597 кВтч е реално преминало през процесното СТИ и
потребено. Уточнено е, че не може да се установи точно откога е започнало неправомерното
натрупване на електроенергия в посочения регистър, но това е станало след монтажа на
СТИ на процесния обект, тъй като електромерът е монтиран нов, с нулеви показания по
нощна и дневна тарифа, при което показанията и в останалите му регистри не могат да
бъдат различни от нула. Излага се, че съгласно Закона за енергетиката, КЕВР определя
тарифирането за битови абонати по две тарифи – регистри 1.8.1 и 1.8.2. В отделна част от
паметта на СТИ се записва времевата схема на отчитане на потребената електроенергия,
като при нормално използване същата се разпределя между двата регистъра. Наличието на
показания в регистър 1.8.4, който не е предвиден за битови абонати, се дължи на
неправомерно вмешателство в тарифната схема, извършена през инфрачервения порт на
електромера. Изтъква се, че посоченото претарифиране определено е човешко дело - не е
възможно да се касае за софтуерна грешка, като с осъществяването му се постига скриване
на част от потребената енергия в неправилно активирана тарифа и съответно незаплащането
й.
Експертът излага, че съгласно презентацията на производителя на процесното СТИ,
се предлагат два вида клиентски софтуер за работа със същото – MeterView (Iskraemeko
software) и MeterRead (Iskraemeko software). Сочи, че при проверка на място е установил, че
„Електроразпределение Север“ АД разполага със софтуер MeterView, версия 4.5.1, защитен
с пароли, осигуряващи различен достъп до функционалностите му: параметризиране,
отчитане, сверяване на часовника, смяна на паролите за вход в програмата и за достъп до
електромера, като промяна в показанията за преминалата електроенергия в регистрите по
софтуерен път не е възможна. Изтъква, че видно от Констативния протокол на БИМ, СТИ не
е отваряно с цел неправомерен достъп.
Вещото лице потвърждава, че процесното СТИ е измерило правилно отчетеното
количество електроенергия в невизуализирания регистър, като обосновава това с подробно
описаните проверки за точност при експертизата в БИМ и липсата на отклонения от
максимално допустимите грешки при всички режими на работа и зададени стойности.
Потвърждава и че фактурираната от въззивното дружество стойност от 9139,32 лева с вкл.
ДДС отговаря на цените, определени от КЕВР за посочения във фактурата период.
При така изложената фактическа обстановка, въззивният съд достига до следните
правни изводи:
Служебното начисляване на допълнителни количества ел. енергия по партидата на
ищцата е извършено по реда и условията на обнародваните в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г.
Правила за измерване на количеството електрическа енергия, в сила от 16.11.2013 г., изм.
ДВ, бр. 15 от 14.05.2017 г. Съгласно нормата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, ПИКЕЕ
регламентират принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда
за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за
предоставената електроенергия. Цитираните правила имат правната характеристика на
5
подзаконов нормативен акт към ЗЕ, който е задължителен за страните. Към датата на
проверката на процесния електромер (01.04.2018 г.) нормите на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от
ПИКЕЕ са отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-
членен състав, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г., и не са част от действащото право. По силата
на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, въпреки че чл. 48-51 ПИКЕЕ от 2013 г. са все
още част от действащото право, това прави последните неприложими към посочената дата -
съответно хипотезата на чл. 50 ПИКЕЕ, на която въззивното дружество се позовава като
правно основание за дължимост на вземането му, не се явява годно такова.
Горното обаче не отменя задължението за заплащане на цената на потребена, но
неотчетена при редовен месечен отчет електроенергия, доколкото предвидените в ЗЕ
специални норми, регулиращи отношенията между доставчиците на електроенергия и
крайните потребители, не изключват общото правило, че купувачът дължи заплащане на
цената на доставената стока. В случая налице е продажбено правоотношение, за което на
общо основание са приложими правилата на ЗЗД. В този смисъл е и най-новата практика на
ВКС, обективирана в Решение № 75 от 13.04.2021 г. по гр. д. № 2206/2020 г., ВКС, IV г. о.,
Решение № 76 от 8.04.2021 г. по гр. д. № 2209/2020 г., ВКС, IV г. о., и др.
Съгласно чл. 183, ал.1 от ЗЗД, с договора за продажба продавачът се задължава да
прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която
купувачът се задължава да му заплати. Основание за заплащането на дадено количество
електроенергия по договора за покупко-продажба между страните е доставката на същото. В
конкретния казус, за да бъде дължима стойността на констатираното в невизуализирания
регистър 1.8.4 на процесния електромер количество електроенергия в размер на 51570 кВтч,
в тежест на ответното дружество е да докаже, че то действително е доставено и потребено от
абоната.
Съгласно чл. 38 от Закона за измерванията (Изм. ДВ, бр. 95 от 2005 г., в сила от
01.03.2006 г.), първоначалните и последващите проверки на средства за измерване се
извършват от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. В дадения
случай наличието на процесното количество електроенергия в невизуализирания регистър
1.8.4 на електромер с фабричен № 1114 0215 6434 4691 е установено именно с Констативен
протокол № 758/02.05.2019 г. на БИМ, Регионален отдел – Русе, от метрологичната
експертиза на СТИ, който е официален свидетелстващ документ и съгласно който при
софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера и наличие
на преминала енергия на тарифа 15.8.4 – 0051570,597 кВтч, която не е визуализирана на
дисплея.
Констативен протокол № 1900985/01.04.2018 г. от техническата проверка, извършена
от „Електроразпределение Север“ АД, съдържа същите данни, а подписът на ищцата
удостоверява релевантните за самата проверка обстоятелства: че показанията, отразени в
протокола, са снетите от СТИ към момента на демонтирането му; че СТИ е поставено в
безшевна торба и запечатано с пломба в състоянието, в което е демонтирано, и в момента на
демонтажа; че номерът на пломбата е отразен правилно в протокола; че самият протокол е
съставен в момента на демонтирането.
Натрупването на съответното количество електроенергия в регистър 1.8.4 вследствие
на констатирано неправомерно софтуерно вмешателство в тарифната схема на електромера
е потвърдено и от заключенията на вещите лица по изготвените пред двете инстанции
експеризи: съдебно-електротехническа – пред първа инстанция, и съдебно-техническа с
вещо лице софтуерен специалист – пред настоящата инстанция. И двамата експерти са
категорични, че процесното количество електроенергия е реално преминало през
6
измервателната система на СТИ, съответно потребено, тъй като по софтуерен път вкарване
на отчет и промяна в показанията за преминалата електроенергия в регистрите не е
възможно, а данните от КП на БИМ сочат, че процесният електромер не е отварян с цел
неправомерен достъп до вътрешността му.
Както КП на БИМ, така и изготвените пред двете инстанции експертизи установяват,
че наличното количеството ел. енергия в регистър 1.8.4 е отчетено точно, тъй като към
датата на проверката – 01.04.2018 г., процесното СТИ е било в метрологична годност и при
проверките за точност на отчитане на същото не са констатирани грешки извън
допустимите.
Невъзможността да се определи точният момент, от който е започнало натрупването
в невизуализирания регистър, няма отношение към валидността на задължението за
заплащане на стойността на потребената ел. енергия, тъй като за периода от монтажа до
демонтажа на процесния електромер не е имало смяна на абоната, а заключенията и по
двете изготвени експертизи са, че електромерът е монтиран на обекта на ищцата с нулеви
показания по регистър 1.8.4.
В конкретния казус ирелевантно е дали част от процесното количество ел. енергия не
е натрупано преди периода от 02.04.2017 г. до 01.04.2018 г., посочен в Становището за
начисление на електрическа енергия на „Електроразпределение Север“ АД и фактура №
**********/10.05.2019 г. Горният период, съгласно заключението на вещото лице по
допуснатата от първа инстанция СТЕ, е определен спрямо изискванията на чл. 50 ПИКЕЕ
(ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г.), чиято разпоредба гласи, че в случаите на установяване на
несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в
информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от
клиента количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира
количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното количество електрическа
енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на
грешката до установяването й, но за период не по-дълъг от една година. При обосноватата
по-горе неприложимост на чл. 50 ПИКЕЕ в настоящия случай, последното изискване отпада
(така Решение № 150 от 26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г., ВКС, III г. о.). Съобразно
нормата на чл. 183, ал.1 от ЗЗД, дължима е стойността на цялото доставено и потребено от
абоната, но останало незаплатено от последния количество електроенергия, независимо от
периода на потреблението.
Съдът намира за неоснователно възражението, направено във въззивната жалба, че при
липса на доказателство за виновно поведение на потребителя, не могат в негова тежест да
бъдат вменени последиците от установено неправомерно въздействие върху СТИ, тъй като
настоящият казус не касае реализиране на отговорност за вреди от неизпълнение на
договорно задължение.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че М. ИВ. Д.,
ЕГН**********, с адрес: ***, и Д. ИВ. К., ЕГН **********, с адрес: ***, конституирани на
мястото на починалата ищца и въззиваема С. М. И. като нейни наследници по закон, дължат
на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 258, „Варна Тауърс - Г”, сумата от 9139,32 лева,
представляваща дължима по извършена корекция на сметка стойност на електроенергия за
обект с кл. № ********** и аб. № **********, за адрес на потребление: ***, за която сума е
издадена фактура № **********/10.05.2019 г.
Предявеният отрицателен установителен иск следва да се отхвърли, а решението на
първоинстанционния съд - да се отмени, включително в частта за разноските.
7
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, право на разноски за
трите съдебни инстанции има ответното, сега въззивно дружество. Същото претендира,
съгласно представени списъци по чл. 80 от ГПК, договори за правна защита и съдействие,
фактури и платежни нареждания за Б.и преводи, сторени по делото разноски както следва:
за първа инстанция - в размер на 2084,00 лева, включващи платено адвокатско
възнаграждение - 1884,00 лева с вкл. ДДС, и депозит за съдебно-техническа експертиза –
200,00 лева; за въззивното производство – общо 3950,80 лева, включващи държавна такса
по гр. д. № 1107/2020 г. – 182,80 лева, депозит за изготвяне на съдебно-техническа
експертиза по гр. д. № 1817/2021 г. – 250,00 лева, платени адвокатски възнаграждения по в.
гр. д. № 1107/2020 г. и в. гр. д. № 1817/2021 г. - 3768,00 лева с вкл. ДДС; за касационно
обжалване – общо 2096,80 лева, включващи държавна такса – 182,80 лева, държавна такса за
допускане до касационно обжалване – 30,00 лева, както и платено адвокатско
възнаграждение – 1884,00 лева с вкл. ДДС.
По възражението за прекомерност:
Съдът намира направеното от процесуалния представител на ищцата и
конституираните на нейно място въззиваеми възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар на насрещната страна за всяка от инстанциите за основателно, тъй като делото не се
отличава с фактическа и правна сложност. В съответствие с Наредба №1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, на „Енерго-Про Продажби“ АД за
всяка от инстанциите следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на
786,97 лева без вкл. ДДС, съответно 944,36 лева с вкл. ДДС.
Водим от горното, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, настоящият състав на въззивния
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 45 от 28.02.2020 г. по гр. д. № 749/2019 г. по описа на РС -
Девня, I състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. М. И., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу „Енерго-
Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.
„Вл. Варненчик” № 258, „Варна Тауърс – Г“, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното
дружество сумата в размер на 9139,32 лева (Девет хиляди сто тридесет и девет лева 32 ст.),
представляваща дължима по извършена корекция на сметка стойност на електроенергия за
обект с кл. № ********** и аб. № **********, за адрес на потребление: ***, за която сума е
издадена фактура № **********/10.05.2019 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, М. ИВ. Д., ЕГН**********, с адрес: ***,
и Д. ИВ. К., ЕГН **********, с адрес: ***, конституирани на основание чл. 227 от ГПК в
качеството им на правоприемници на починалата ищца С. М. И., ЕГН: **********, ДА
ЗАПЛАТЯТ солидарно на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 258, „Варна Тауърс – Г“, сумата в
размер на 4623,04 лева (Четири хиляди шестстотин двадесет и три лева и 04 ст.),
представляваща сторени пред трите инстанции съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
8
България в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1
ГПК
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9