№ 1219
гр. Варна, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Валя Цуцакова
при участието на секретаря Радостина Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно
дело № 20243110201923 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на С.А. Н. ЕГН **********, против Електронен фиш серия К
№7403711 на ОД на МВР-Варна , с който за
нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП на въз.Н. е било наложено адм. наказание
глоба в размер на 100лв. на основание чл.189 ал.4 вр. с чл. 182, ал.1, т.3 от
ЗДвП.
С жалбата се изразява становище, че ЕФ е незаконосъобразен, тъй като
е издаден в нарушение на процесуалните правила и материалния
закон.Твърди се, че използваното техническо средство не притежавало
удостоверение за одобрен тип и не било вписано в регистъра на БИМ, нямало
доказателства за техническата му изправност,не било използвано съобразно
инструкцията на производителя, не било поставено на място, определено въз
основа на анализ, не бил съставен протокол за използването на техническото
средство, не било обслужвано периодично от служител.Освен горното се
твърди, че не е бил изготвен месечен план за използване на техническото
средство, мястото на поставяне на техническото средство не било обозначено
като място за контрол,оспорват се и компетентността и правомощията на
полицейския служител, боравил с техническото средство и се иска ЕФ да бъде
1
отменен.
В съдебно заседание, възз.Н., при редовност на призоваването, не се
явява лично, не се представлява, не ангажира доказателства в подкрепа на
жалбата и не изразява становище в хода на делото по същество.
Процесуален представител на въззиваемата страна не се явява в с.з., като
се депозира писмено становище с молба за потвърждаване на ЕФ, като
законосъобразен и правилен и се иска присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Обжалваният Електронният фиш е съставен от ОД на МВР-Варна, за
това, че на 15.07.2021г. в 10:01 часа, в гр.Варна, по бул.“Васил Левски“ срещу
бл.60-62 на жк“Чайка“в посока КК „Златни пясъци”, е било констатирано, че
с автомобил марка „Мерцедес МЛ 270 ЦДИ”- товарен, с рег.№ В6504ВС е
било извършено нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, тъй като автомобилът е
бил управляван със скорост 72 км. в час/ след приспадане на допустимата
грешка при фиксирането на скоростта/, при разрешена скорост за населено
място 50 км. В час и е прието, че превишението е с 22 км. в час. Нарушението
било констатирано с АТСС / CORDON –M2/ с № MD 1194.
Тъй като собственик на процесния автомобил била В.Г. Н.а,
първоначално срещу нея бил издаден ЕФ серия К № 5152257, но тъй като Н.а
депозирала декларация, в която посочила, че въз.Н. на процесната дата е
управлявал посоченото в ЕФ МПС и представила и копие от СУМПС,
първоначално издаденият ЕФ бил анулиран и бил издаден обжалваният от
въз.Н. ЕФ.
Посочено било, че е нарушена нормата на чл.21 ал.1 от ЗДвП и
наказващият орган наложил административно наказание „глоба“ на
жалбоподателя на основание чл.189 ал.4 вр.чл. 182 ал.1 т.3 от ЗДвП.
Приобщени са доказателства, че техническото средство, фиксирало
превишената скорост, е одобрен тип средство за измерване и е преминало
съответната проверка.
По делото се изискаха и приобщиха копие на план за използване на
преносими и мобилни технически средства за периода от 01.07.2021г. до
2
31.07.2021г., копие на часови график за работа за 15.07.2021г., копие на
ежедневна ведомост на личния състав от „АСКПД“ за същата дата и копие на
протокол за извършено обучение на мл. автоконтрольори от сектор ПП за
работа с процесното техническо средство.
Проведен бе и разпит на св.П., който на процесната дата и в съответния
пътен участък е позиционирал техническото средство, фиксирало скоростта на
управлявания от жалбоподателя лек автомобил.
Съдът напълно кредитира показанията на св.П., тъй като същите са
последователни, конкретни и кореспондиращи с писмените доказателства по
делото.
Съдът кредитира и писмените доказателства по делото, тъй като същите
са непротиворечиви по между си и взаимно се допълват.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – писмени
доказателства, приложени в преписката и допълнително изисканите и
приобщени в с.з. и от показанията на св.П..
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради
което същата е процесуално допустима.
Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДвП. В ЕФ
са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото на
доброволното й заплащане, поради което съдът намира, че ЕФ формално
притежава всички изискуеми реквизити, в това число ясно и категорично е
визирано и мястото на извършване на нарушението.От приобщените по
делото писмени доказателства безспорно се установи, че техническото
средство, фиксирало превишената скорост е било позиционирано от св. П.
3
именно на мястото, което е отразено в протокола от използването му.
В приложените по делото снимков материал от фиксираното нарушение,
се съдържат всички изискуеми данни- локализация на запис, скорост,
разстояние, дата и час на записа, лимитирана скорост, GPS координати, номер
на снимка, а и мястото на нарушението е индивидуализирано в достатъчна
степен в ЕФ, като съдът не споделя възраженията, че липсва снимков
материал. По делото е приложен изискуемият протокол от проверката, а
протоколът от използването на техническото средство съдържа всички
изискуеми реквизити – ясни са дата, час на поставяне на техническото
средство, безспорно е и с кое техническо средство е установено нарушението,
като същото категорично е посочено в изготвения протокол от използването
му, поради което съдът не споделя възраженията в тази насока.
От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че
извършването на процесното административно нарушение е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство, като видът и номерът на
техническото средство е отразен в протокола от използването му.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 година по т.д. №
1/2013 година на ВАС, издаването на електронния фиш е строго ограничено и
възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани
технически средства със съответните предварителни обозначения за
съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 ЗДвП), същите да работят на
автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. В
останалите случаи при използване на мобилни технически средства,
обслужвани и използвани непосредствено от контролен орган, тази
разпоредба е неприложима и за констатираните с тези технически средства
нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне на АУАН и издаване
на наказателно постановление.
Редакцията на чл.189, ал.4 от ЗДвП към момента на установяване на
нарушението, гласи, че при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствие на контролен
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.)
от ДР на ЗДвП определя, че "Автоматизирани технически средства и
системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани,
4
одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес.
На основание чл.165, ал.3 от Закона за движението по пътищата
Министърът на вътрешните работи е издал НАРЕДБА №8121з-532 от
12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн.,
ДВ, бр. 36 от 19.05.2015г., с която се уреждат условията и редът за използване
на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на
правилата за движение по пътищата. В чл.2 от Наредбата се прави
разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл.3 гласи, че за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се
издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система. Анализирайки посочените нормативни разпоредби
се налага извода, че към дата на Ел.фиш, нарушенията на правилата за
движение по пътищата могат да се установяват и санкционират, чрез издаване
на електронен фиш, не само чрез използване на стационарни АТСС, а и
посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за
контрол.
От доказателствата по АНП се установява, че контролът е извършен с
АТСС, одобрено по реда на Закона за измерванията, притежаващо
удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминало нужната
проверка, поради което и тези възражения не се споделят.
Същевременно, използването на мобилното АТСС на съответното място
за контрол е удостоверено с протокол , съставен от обслужващия го
полицейският служител, в който изчерпателно са посочени точното място на
контрол и посоката, в която е осъществяван, въведения за контролирания
участък скоростен режим, режимът на измерване, началото и края на
работната смяна, поради което и съдът намира, че нарушението е доказано по
несъмнен и категоричен начин.
5
Данните в протокола, ведно с приобщения снимков материал от записа,
извършен с мобилното АТСС доказват, че нарушението е установено в
границите на контролирания участък, при ограничение на скоростта от 50км. в
час за населено място.
На кадрите от снимковия материал се наблюдава ясно рег.№ на
автомобила, визиран в електронния фиш, чието разположение и посока на
движение в момента на сработването на мобилното средство за видеоконтрол,
изключват всяко съмнение чия скорост е регистрирало АТСС, тъй като видно
от данните на снимковия материал, заснемането е осъществено при
приближаващ трафик, съответен на движението на превозното средство на
жалбоподателя и техническото средство е заснело именно рег. номер на този, а
не на друг автомобил. Рег.№ на превозното средство е идентичен на посочения
в ЕФ.Клипове процесното АТСС не изготвя, изготвя се само снимков материал
на фиксираното нарушение и това е известно. Няма и никакво съмнение
относно длъжността и компетентността на лицето, боравило с техническото
средство, като на снимката и от събраните в хода на съдебното производство
доказателства се установи от кого и кога същата е изготвена и че това лице е
преминало съответното обучение, че е спазен планът и часовият график за
използване на техническото средство, фиксирало нарушението, поради което
и тези възражения не се споделят.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че електронният фиш
е със изискуемо съдържание по чл.189 ал.4 от ЗДвП и утвърдения образец,
съдържа точно и ясно описание на нарушението, правната му квалификация и
основанието за налагане на наказанието, и не е допуснато съществено
нарушение при издаването му.
Измерената скорост на движение на автомобила е 75 км/ч., като е
приспадната допустимата грешка при измерването в тези случаи и във фиша е
отразена наказуема скорост от 72 км/ч, поради което процесното нарушение е
безспорно установено .
Използваното АТСС е посочено по ясен и категоричен начин, като по
делото са ангажирани достатъчно доказателства, че същото е одобрен тип
средство за измерване и е преминало нужната проверка.
Доказателства, че друго лице, а не жалбоподателят, е управлявало
процесното МПС не са ангажирани в нито един момент от хода на
6
административно наказателното производство.В тази връзка следва да се
посочи, че съгласно разпоредбата на чл.188 ал.1 от ЗДвП, собственикът или
този, на когото е предоставил МПС отговаря за извършеното с него
нарушение.Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение само, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство.В конкретния случай собственикът е спазил изискванията
на закона и е декларирал, че именно жалбоподателят е управлявал процесното
МПС, поради което правилно е била ангажирана отговорността на Н..
Въпреки горното съдът намира следното:
Разпоредбата на чл.34 от ЗАНН е специална и регламентира случаите,
в които не следва да се образува АНП,както и случаите, когато образуваното
такова следва да се прекрати, но тези специални срокове касаят процесуалните
срокове за съставяне на АУАН и издаването на НП и са свързани с основния
принцип за бързина в АНП.
Съгласно Решение на Адм. съд-Варна по кнахд № 2446/23г. с
измененията на ЗДвП е въведена възможност за установяване на някои видове
административни нарушения по този закон и ангажиране на
административнонаказателна отговорност за тях по опростена процедура, чрез
издаването на електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител. Т.е. специалният закон – ЗДвП въвежда особено производство по
установяването на административното нарушение и неговото санкциониране,
но не регламентира отклонение по отношение на давностните срокове за
неговото започване и приключване.
От своя страна нормата на чл.1 от ЗАНН въвежда субсидиарна
приложимост на разпоредбите на този общ закон относно реда за
установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на
административните наказания, във всеки случай, когато липсва друга
специална уредба, каквато както беше посочено и по-горе липсва по
отношение на давностните срокове за производствата по издаване на ЕФ. При
липсата на специална уредба относно сроковете за образуване, съответно за
приключване на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя и
предвид разпоредбата на чл. 1 от ЗАНН, настоящият състав на ВРС намира, че
приложим в производствата по чл. 189 ал.4 от ЗДвП, е цитираният текст от общия
закон.
7
Съгласно императивните разпоредби на чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН не се
образува АНП, ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а
образуваното АНП се прекратява ако не е издадено НП /ЕФ/ в шестмесечен
срок от съставянето на акта, а според т.1 от Тълкувателно постановление № 1
от 27.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на ОСНК на ВКС и ОС на
Втора колегия на ВАС сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни и с тяхното
изтичане се погасява възможността да бъдат реализирани правомощията на
АНО. За тези срокове съдът следи служебно. Налага се извод, че издаването
на електронен фиш, респ. НП след изтичане на предвидените в чл. 34 от
ЗАНН давностни срокове, е абсолютна процесуална пречка за продължаване на
АНП и е достатъчно основание за отмяна на атакувания електронен фиш като
незаконосъобразно издаден.
Според становището на Адм. съд-Варна, приемането за електронния фиш
на последици, различни от установените за наказателното постановление, би
означавало различно третиране на нарушителите, извършили едно и също
нарушение, в зависимост единствено от това дали то е заснето с електронната
система или констатирано от контролен орган, каквото различно третиране
нито е нормативно предвидено, нито е оправдано от гледище на закона.
Аргумент в подкрепа на горното е и това, че специалната процедура за
санкциониране на нарушителите чрез издаване на електронен фиш цели
осъществяването на едно ускорено производство по ангажиране на
административнонаказателна отговорност, а ефектът от неприлагането на
нормите на чл. 34 от ЗАНН би бил противоположен, тъй като създава
възможност за продължително бездействие на администрацията,
незастрашено от санкцията за изключване на отговорността на нарушителя.
Следва да се посочи, че горните мотиви не са в противоречие с
Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015г. по т.д. № 1/2013г. В същото
е прието, че ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП само по
отношение на правното му действие /чл.189, ал.11 от ЗДвП/, но не и по форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва единствено,
че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН
и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш. Никъде обаче в цитираното ТР /в т.ч. и в мотивите/ не е
прието, че тази разлика е и по отношение на сроковете в производствата
8
по чл.189ал.4 от ЗДвП. Подобно разширително тълкуване е недопустимо в АНП.
Същото освен това и противоречи на целта на закона, с оглед изложените по-
горе мотиви за преследваната от закона цел за бързина на това специално
производство.
Т.е. отликата по отношение на форма, съдържание и реквизити на ЕФ
спрямо НП, по никакъв начин не възпрепятства възможността за проследяване
на давността по чл.34, ал. 1 от ЗАНН. Давността, изключваща наказателното
преследване е три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една
година от извършване на нарушението.
В процесния случай не се спори и се установява от събраните по делото
доказателства, че нарушението е извършено на 15.07.2021г., а ЕФ е съставен
едва на 05.05.2023г./ съгласно приобщената по делото разпечатка от АИС
АНД/, т.е. много след изтичане на едногодишния давностен срок по чл.34 ал.1 от
ЗАНН. В този смисъл съдът намира, че в конкретния случай ЕФ е издаден
извън сроковете, визирани в чл.34 от ЗАНН, което налага отмяната на ЕФ и
прекратяването на административнонаказателното производство.
Предвид изхода на спора съдът намира, че искането за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на АНО е неоснователно.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че в случая
ЕФ следва да бъде отменен, поради което:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К №7403711 на ОД на МВР-Варна, с
който за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП на С.А. Н. ЕГН **********, е било
наложено адм. наказание глоба в размер на 100лв. на основание чл.189 ал.4 вр.
с чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП и ПРЕКРАТЯВА АНП.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение в полза на АНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9