№ 14341
гр. С., 21.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20241110109979 по описа за 2024 година
Предявени са от ищеца „Топлофикация - С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.” № 23Б, обективно и субективно кумулативно
съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, срещу Л. Г. А., ЕГН ********** и М.
Б. А., ЕГН: ********** - двамата с адрес: гр. С., ж.к. „Л.“, бл. ***, вх. Г, ет. 5, ап. 74,
искове за установяване на вземания по издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК за следните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение от 16.10.2023 г. по ч. гр. д. № 54491/2023 г. на СРС, 157 състав, в
условията на разделна отговорност при следните квоти: ответникът Л. Г. А. - 223,44
лв. главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022
г., ведно със законната лихва от 03.10.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането; 36,53 лв. обезщетение за забава от 15.09.2021 г. до 25.09.2023 г.; 21,94 лв.
цена за услугата за дялово разпределение за периода 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законната лихва от 03.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и
5,03 лв. обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
16.10.2020 г. до 25.09.2023 г., а ответникът М. Б. А. - 223,43 лв. главница за
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 03.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 36,53 лв.
обезщетение за забава от 15.09.2021 г. до 25.09.2023 г.; 21,93 лв. цена за услугата за
дялово разпределение за периода 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната
лихва от 03.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и 5,03 лв.
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
1
16.10.2020 г. до 25.09.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от
16.10.2023 г. по ч. гр. д. № 54491/2023 г. на СРС, 157 състав.
Ищецът „Топлофикация С.“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение,
възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия до притежавания от
тях недвижим имот, а именно: апартамент № 74, находящ се в гр. С., ж.к. „Л.“, бл. ***,
вх. Г, ет. 5, аб. № *****. Поддържа, че купувачите не са заплатили дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по
реда за дялово разпределение. Посочва, че на ответниците била предоставена и услуга
за дялово разпределение, но не заплатили стойността на същата. Твърди, че съгласно
приложимите през процесния период общи условия купувачите на топлинна енергия
са длъжни да заплащат дължимите суми в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Предвид неизплащането на дължимите суми на падежа, ищецът
счита, че ответниците следва да му заплатят и мораторна лихва в претендираните
размери за посочените в исковата молба периоди. Претендира присъждане на разноски
в исковото и заповедното производства.
Ответниците, чрез назначен от съда особен представител, са депозирали отговор
на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Излагат се подробни аргументи за
липса на облигационно отношение между страните, както и на реална доставка на
топлинна енергия до процесния имот на претендираната стойност през процесния
период. Развиват се съображения, че ответниците не са собственици на имота, не са
обвързани от общите условия на ищеца, не са поръчвали доставка на топлинна енергия
и не са подписвали заявление-декларация за откриване на партида. Поддържа се, че
ответниците не следвало да дължат на ищеца такса за дялово разпределение, тъй като
това било вземане на дружеството за топлинно счетоводство, а доколкото нямало
покана за плащане, то не следвало да се дължи и обезщетение за забава върху тази
главница. Оспорва се размерът на претендираните суми с твърдения, че същият не се
доказва от представените съобщения към фактури. Моли се за отхвърляне на
предявените искове.
Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната
на ищеца „Бруната” ООД не изразява становище по предявените искове.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
НОМЕР, том III, рег. № ***, дело № *** от ДАТА г., въз основа на който ответниците
са придобили собствеността върху 1/6 ид.част от недвижим имот, представляващ
Апартамент № 74, находящ се в гр. С., ж.к. „Л.“, бл. ***, (стара номерация блок № 18-
24), вх. Г, ет. 5, при равни квоти.
С Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека НОМЕР, том II, рег.
№***, дело № *** от ДАТА г. ответниците са учредили в полза на „Юробанк
България“ ЕАД договорна ипотека върху техния собствен недвижим имот
представляващ Апартамент № 74, находящ се в гр. С., ж.к. „Л.“, бл. ***, (стара
номерация блок № 18-24), вх. Г, ет. 5.
Представен е Договор от ДАТА г. между етажните собственици на сграда,
находяща се на адрес: гр. С., ж.к. „Л.“, бл. ***, вх. В и Г и третото лице - помагач
„Бруната“ ООД (с предишно наименование „Бруната България“ ООД за извършване от
последното на индивидуално разпределение на топлинна енергия по апартаменти,
съгласно системата за индивидуално измерване, за сключването на който е взето
решение от общото събрание на етажната собственост на 16.07.2002 г., както и
Договор от 09.06.2020 г., сключен между ищеца и третото лице-помагач за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради
етажна собственост.
2
Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация С.“ АД на потребителите в гр. С..
По делото са представени съобщение към фактура № *********/31.07.2021 г.,
издадена след годишното изравнение с отразени количествата потребена топлинна
енергия и дължимата цена за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г., съобщение към
фактура № **********/31.07.2022 г., издадена след годишното изравнение с отразени
количествата потребена топлинна енергия и дължимата цена за периода 01.05.2021 г. –
30.04.2022 г.и извлечение от сметка, общи фактури и месечни фактури, издавани през
процесния период, кредитни и дебитни известия, съобщения към ежемесечните
фактури, както справки за дялово разпределение за процесния период, изготвени от
третото лице-помагач и формуляри за отчет.
Според заключението на вещото лице инж. М. Т. по допуснатата съдебно-
техническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, сумите за топлинна енергия за имота са били начисление в
съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба. През процесния
период абонатите са предоставили достъп за отчет и главните отчети от 30.06.2021 г. и
от 09.06.2022 г. са подписани. Според главните отчети и изравнителните сметки на
ФДР за процесния период в имота има 1 бр. радиатор с индивидуален разпределител
на разходите за отопление. За процесния период абонатът не полза и не заплаща
топлинна енергия за отопление на имот. Абонатът заплаща топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация, разпределяна от ФДР между всички абонати пропорционално
на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект, като в случая отопляемата
кубатура е 221 куб.м. В имота се ползва топла вода, отчитана по монтирани 2 бр.
водомери. Според експерта общите топломери в абонатната станция, по които е
отчитана топлоенергията са изправни. От заключението на съдебно–техническата
експертиза се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за
процесния период е в размер на 481,78 лева.
Според заключението на вещото лице И. Н. Г. по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, начислените суми за процесния период по ежемесечни фактури
по прогнозни данни са 528,28 лв. След годишното отчитане и изравнението от ФДР
дължимите суми за топлинна енергия са в размер на 446,87 лв. Вещото лице е
установило, че не са постъпвали плащания от ответниците след завеждане на делото.
Вещото лице е посочило размера на законната лихва, считано от датата на изпадане на
ответниците в забава до 25.09.2023 г. – 70,41 лв. Размерът на главницата за
предоставена услуга дялово разпределение от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г. е 43,87 лв.,
а законната лихва върху тази сума за периода 16.10.2020 г. – 25.09.2023 г. е в размер на
10,30 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил
топлинна енергия в твърдяните количества и за ответниците е възникнало задължение
за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния
период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана
услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е
възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
3
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които
възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените
имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение
с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право
върху имота – собственост или вещно право на ползване, или ползване на имота на
друго облигационно основание.
От събраните по делото доказателства може да се обоснове извод, че през
процесния период ответниците са били собственици на 1/6 ид.част от процесния имот,
т.е. всеки от тях на по 1/12 ид.ч. По отношение на притежаваните права на другата
част от имота, а именно 11/12 ид.ч. ищецът не реализирал пълно и главно доказване, за
което му е оказана тежест. Същият е представил нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека, в който обаче не е упомената всеки от длъжниците каква част от
имота притежава. Действително е налице индиция за притежаваното право на
собственост върху целия имот, доколкото нотариусът при изготвяне на нотариалния
акт за договорна ипотека проверява собствеността върху имота, но в случая
отговорността на ответниците е ангажирана при разделна отговорност, съобразно
квотите в съсобствеността, а преки доказателства, доказващи притежавано право на
собственост от всеки от тях при заявения от ищеца обем (по ½) не са представени. Ето
защо и след като не са представени други доказателства за съществувалата
облигационна връзка при посочените права (например заявление за откриване на
партида) или че същите са в брак и отговарят солидарно за задълженията, то следва да
се приеме, че такава е съществувала само до размера на притежаваните права, а
именно до размера на 1/12 ид.ч. от всеки от ответниците. Следователно може да се
обоснове извод за съществувалото между страните облигационно правоотношение по
повод доставка на топлинна енергия в притежавания от ответниците имот, като за
задълженията по договора обаче ответниците отговарят до размера на притежаваните
права.
Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от
Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е
служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са
влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.
Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се
налага извод, че между ответниците и ищеца съществува облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за
ищеца „Топлофикация С.” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект
топлинна енергия, а за ответниците е налице задължение да заплащат нейната цена, в
качеството им на потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение № 2/2016 г.,
постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е посочено,
че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в
сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката,
които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Не е спорно по делото, че имотът на ответниците се намира в сграда – етажна
собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в
сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в
4
публичния регистър по чл. 139а. В случая от представените протокол от общото
събрание на етажните собственици, договор и от представените изравнителни сметки,
се установи, че дяловото разпределение е възложено на третото лице – помагач
„Бруната“ ООД.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и
топлинната енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между
топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на
имотите, след което се разпределя между всички клиенти пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба на чл. 155, ал. 1 ЗЕ
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни
месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по
реална месечна консумация.
В случая с неоспореното заключение на СТЕ и представените по делото
писмени доказателства (фактури, съобщения към фактури, счетоводна справка,
изравнителни сметки и главни отчети), беше доказано, че за процесния период в имота
на ответниците е доставена топлинна енергия на стойност 481,78 лв. Според
заключението на ССчЕ неплатените суми за доставена топлинна енергия за процесния
период, след годишното изравнение за двата периода, е в размер на 446,87 лв. По
делото не се събраха доказателства сумите да са платени, а ответниците не излагат
такива твърдения. Предвид разделната отговорност на ответниците и размера на
притежаваните права, последните отговорят за по 1/6 от неплатената цена за доставена
топлинна енергия, или всеки от тях дължи сумата от по 37,24 лв. Следователно
предявените искова за доставена топлинна енергия срещу всеки от ответниците се
явяват основателни до размера на 37,24 лв., а за горницата до пълните предявени
размери, исковете подлежат на отхвърляне.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия съдът
изходи от разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия, съгласно който клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 ако не платят задълженията си след тази
дата дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. Съгласно, чл. 33, ал. 4
от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2., т.е. за
реално потребеното количество топлинна енергия след годишното отчитане и
издаването на обща фактура за отчетния период. От заключението на ССчЕ се доказа
размерът на дължимата лихва за периода от 15.09.2021 г. до 25.09.2023 г., а именно
лихва в размер на 70,41 лв. Ответниците отговарят за задължението за лихва,
съобразно квотите в съсобствеността (1/6) или в размер на по 5,87 лв., до който размер
се явяват основателни претенциите срещу всеки от ответниците, а за горницата над
5
този размер исковете подлежат на отхвърляне.
По иска за дължимото възнаграждение за услугата дялово разпределение, съдът
намира, че съгласно чл. 36 от сега действащите ОУ и чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените
услуги на дружествата за дялово разпределение. Видно от представените по делото
писмени доказателства, в това число протокол от общото събрание на етажните
собственици в процесната сграда, същите са избрали „Бруната“ ООД за извършване на
услугата дялово разпределение в сградата. От заключението на СТЕ се установи, че
именно това дружество е извършвало услугата дялово разпределение. От приетото
заключение по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се установи, че дължимата
и незаплатена сума за предоставена услуга дялово разпределение за периода
01.08.2020 г. – 30.04.2022 г. е в размер на 43,87 лв., като всеки от ответниците
отговаря, съобразно квотата в съсобствеността, а именно за по 3,66 лв. Следователно
предявените искове за дялово разпределение се явяват изцяло основателни, поради
което следва да бъдат уважени.
По отношение на претенцията за обезщетение за забава върху цената за услугата
дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84,
ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от
кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
исковата молба, въпреки изричните указания на съда в тази насока, поради което
акцесорната претенция и в тази част се явява неоснователна.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него
разноски в заповедното производство съразмерно уважената част от исковата
претенция. В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер 25 лева -
заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева,
определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия, материалния
интерес, фактическата и правна сложност на делото). Съобразно уважената част от
иска на ищеца следва да се присъди съответна част от сторените в заповедното
производство разноски, а именно сумата от 12,22 лв., отговорността за която следва да
се разпредели между ответниците по равно. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят
(ищец) има право на направените от него разноски в исковото производство, съобразно
уважената част от исковете. Същият е сторил разноски в размер 75 лв. държавна такса,
800 лв. платени депозити за особен представител на ответниците, 400 лв. депозит за
6
вещо лице по СТЕ, 350 лв. депозит за вещо лице по ССчЕ и юрисконсултско
възнаграждение определено от съда в размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при
съобразяване извършените действия, материалния интерес, фактическата и правна
сложност на делото. От тях съобразно уважената част на иска следва да се присъди
съответна част, а именно сумата от 281,17 лв., отговорността за която следва да се
разпредели между ответниците по равно.
Ответниците на основание чл. 78, ал. 3 ГПК също имат право на разноски,
съобразно отхвърлената част на предявените искове, но същите не са направили
искане за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне в този
смисъл
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация С.” ЕАД
по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Л. Г. А., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Л.“, бл.
***, вх. Г, ет. 5, ап. 74 ДЪЛЖИ НА „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.” № 23Б, сумите 37,24 лв. главница за
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за имот с
адрес: гр. С., ж.к. „Л.“, бл. ***, вх. Г, ет. 5, ап. 74, аб. № *****, ведно със законната
лихва от 03.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 5,87 лв. обезщетение
за забава от 15.09.2021 г. до 25.09.2023 г. и 3,66 лв. цена за услугата за дялово
разпределение за периода 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от
03.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена заповед за
изпълнение от 16.10.2023 г. по ч. гр. д. № 54491/2023 г. на СРС, 157 състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за горницата над 37,24 лв. до пълния предявен размер
223,44 лева главница за топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., за
горницата над 5,87 лв. до пълния предявен размер от 36,53 лв. обезщетение за забава
за периода от 15.09.2021 г. до 25.09.2023 г., за горницата над 3,66 лв. до пълния
предявен размер от 21,94 лв. цена за услугата за дялово разпределение за периода
01.08.2020 г. до 30.04.2022 г. и за сумата 5,03 лв. обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 16.10.2020 г. до 25.09.2023 г., за
които е издадена заповед за изпълнение от от 16.10.2023 г. по ч. гр. д. № 54491/2023 г.
на СРС, 157 състав, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация С.” ЕАД
по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М. Б. А., ЕГН: ********** - двамата с адрес: гр. С., ж.к.
7
„Л.“, бл. ***, вх. Г, ет. 5, ап. 74 ДЪЛЖИ НА „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.” № 23Б, сумите 37,24 лв. главница
за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за имот с
адрес: гр. С., ж.к. „Л.“, бл. ***, вх. Г, ет. 5, ап. 74, аб. № *****, ведно със законната
лихва от 03.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 5,87 лв. обезщетение
за забава от 15.09.2021 г. до 25.09.2023 г. и 3,66 лв. цена за услугата за дялово
разпределение за периода 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от
03.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена заповед за
изпълнение от 16.10.2023 г. по ч. гр. д. № 54491/2023 г. на СРС, 157 състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за горницата над 37,24 лв. до пълния предявен размер
223,43 лева главница за топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., за
горницата над 5,87 лв. до пълния предявен размер от 36,53 лв. обезщетение за забава
за периода от 15.09.2021 г. до 25.09.2023 г., за горницата над 3,66 лв. до пълния
предявен размер от 21,93 лв. цена за услугата за дялово разпределение за периода
01.08.2020 г. до 30.04.2022 г. и за сумата 5,03 лв. обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 16.10.2020 г. до 25.09.2023 г., за
които е издадена заповед за изпълнение от от 16.10.2023 г. по ч. гр. д. № 54491/2023 г.
на СРС, 157 състав, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Л. Г. А., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Л.“, бл. ***, вх. Г, ет. 5,
ап. 74 ДА ЗАПЛАТИ НА „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. „Я.” № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
6,11 лв. – разноски в заповедното производство, както и сумата от 140,59 лв. –
разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА М. Б. А., ЕГН: ********** - двамата с адрес: гр. С., ж.к. „Л.“, бл. ***,
вх. Г, ет. 5, ап. 74 ДА ЗАПЛАТИ НА „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.” № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 6,11 лв. – разноски в заповедното производство, както и сумата от
140,59 лв. – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Топлофикация С.” ЕАД – „Бруната“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8