№ 42
гр. София, 11.01.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Руси Алексиев
Членове:Николай Николов
Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно частно
наказателно дело № 20211100605115 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXII от НПК, вр. чл. 309, ал. 6 от НПК.
Постъпила е частна жалба от 23.12.2021 г., подадена от адв. Д.Д. – служебен
защитник на подсъдимия Я.Д. Ш., срещу протоколно определение от 21.12.2021 г.,
постановено по НОХД № 14097/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно
отделение, 18 – ти състав, с което съдът след постановяване на присъдата си, по реда на чл.
309, ал. 2 от НПК, е изменил взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение от „парична
гаранция“ в „задържане под стража".
В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на
обжалваното определение. Сочи се липса на предпоставки за изменение на взетата спрямо
подсъдимия МНО в по-тежка такава предвид обстоятелството, че същият е проявявал
добросъвестно процесуално поведение до датата на постановяване на първоинстанционния
акт. Поддържа се подсъдимият Ш. да е имал уважителни причини за неявяването си в
проведеното на 21.12.2021 г. открито съдебно заседание, доколкото неговият защитник бил
уведомен при телефонен разговор със сестра му за влошаване на здравословното му
състояние, считано от 19.12.2021 г. Изтъква се, че предвид актуалната епидемична
обстановка в страната, районният съд е следвало да отложи делото и да предостави
възможност на подсъдимия да ангажира доказателства за наличие на уважителни причини за
неявяването си в съдебно заседание. При изложените съображения се прави искане за
изменение на определената спрямо Я.Д. Ш. мярка за неотклонение в по – лека такава.
Софийски градски съд, Наказателно отделение, X – ти въззивен състав, след като се
запозна с доводите, изложени в подадената жалба, и с доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа страна следното:
С постановление от 12.08.2021 г. по ДП № 227 ЗМК 688/2021 г. по описа на 03 РУ –
СДВР, пр. пр. № 12601/2021 г. по описа на СРП, Я.Д. Ш. е привлечен в процесуалното
качество на обвиняем за извършване на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1,
т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
В хода на досъдебното производство, с постановление на прокурор при Софийска
районна прокуратура от 28.09.2021 г., по отношение на Я.Д. Ш. е взета МНО „гаранция в
пари“ в размер на 300 /триста/ лева.
С обвинителен акт, внесен в Софийски районен съд на 08.10.2021 г., Софийска
районна прокуратура е повдигнала обвинение на подсъдимия Я.Д. Ш. за извършване на
1
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.
„а“, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Въз основа на внесения обвинителен акт е образувано НОХД № 14097/2021 г. по
описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 18 – ти състав.
В хода на първоинстанционното производство, на насроченото на 21.12.2021 г.
открито съдебно заседание, подсъдимият Ш., редовно уведомен от предходно съдебно
заседание, не се е явил и не е представил доказателства за наличие на уважителни причини
за отсъствието си. Районният съд, като е счел, че са налице предпоставките на чл. 269, ал. 3,
т. 3 от НПК, е разгледал делото по отношение на Ш. при условията на задочното
производство.
В същото съдебно заседание на 21.12.2021 г. първоинстанционният съд е обявил
присъдата си, с която е признал подсъдимия Ш. за виновен по повдигнатото му обвинение и
му е наложил наказание "лишаване от свобода" за срок от 6 /шест/ години и 6 /шест/ месеца,
което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
След обявяване на присъдата и по реда на чл. 309 от НПК, съставът на СРС се е
произнесъл по мярката за неотклонение на подсъдимия, като е изменил наложената такава, а
именно „гаранция в пари“, в по-тежка – "задържане под стража". Видно от мотивната част
на определението, предмет на настоящото въззивно производство, първоинстанционният
съд е приел, че предвид постановената осъдителна присъда, с която Ш. е признат за виновен
по повдигнатото му обвинение, тежестта на наложеното му наказание "лишаване от
свобода" и с оглед неявяването му в съдебно заседание без наличие на доказателства за
уважителни причини за това, са налице предпоставки за влошаване на процесуалното му
положение чрез изменение на МНО в „задържане под стража“.
При така установеното от фактическа страна, въззивният съд достигна до следните
правни изводи:
При служебна проверка на жалбата се установява, че същата е допустима и редовна,
като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от страна по делото, която има
интерес от неговото обжалване, и в преклузивния за това срок по чл. 342, ал. 1 от НПК, при
спазване изискванията на процесуалния закон.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предмет на въззивна проверка е определение на СРС, постановено след произнасяне
на присъдата, т. е. след като решаващият съд е формирал своето убеждение относно
въпросите на деянието, вината, авторството и правната квалификация, обосновано с
доказателствата, събрани в развил се пред същия този съд процес, и по реда на чл. 309 от
НПК, който задължава съдебния състав, постановил този съдебен акт, служебно да вземе
отношение и по актуалната МНО на подсъдимото лице. Обосновано първата инстанция е
приела, че с постановената осъдителна присъда е налице хипотезата на чл. 309, ал. 2 от
НПК, според която, когато подсъдимият е признат за виновен, осъден е на наказание
„лишаване от свобода“, изпълнението на което не е отложено по реда на чл. 66 от НК, и е
налице опасност същият да се укрие, съдът може да измени МНО с по-тежка или да вземе
такава. В конкретния случай, съставът на СРС е преценил, че спазвайки закона, следва да
измени наложената спрямо подсъдимия Ш. мярка за неотклонение от „гаранция в пари“ в
„задържане под стража“, който извод се споделя и от настоящата съдебна инстанция.
Съображенията за това са следните:
На първо място, спрямо подсъдимия Я.Д. Ш. е постановена осъдителна присъда, с
която същият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр.
чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за
което на същия е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 6 г. и 6 м. при
първоначален строг режим на изтърпяване – следователно налице са визираните в чл. 309,
ал. 2 от НПК формални предпоставки за определяне на по-тежка МНО.
На следващо място, настоящият съдебен състав счита, че в случая е налице и
следващото условие, предвидено кумулативно в чл. 309, ал. 2 от НПК – реална опасност
2
подсъдимото лице да се укрие. Изследвайки опасността подсъдимият Я.Ш. да се укрие,
въззивната инстанция съобрази процесуалното му поведение по делото. Последният, макар
да е бил редовно призован за заседанието, проведено на 21.12.2021 г., не се е явил пред
районния съд без да уведоми предварително за наличието на уважителни причини за това. В
посоченото съдебно заседание не само, че не са представени доказателства, сочещи
уважителни причини за неявяването на лицето, но не са и наведени доводи в тази връзка.
Такива съображения са изтъкнати едва с подаването на частната жалба пред настоящата
съдебна инстанция, пред която обаче отново не са представени каквито и да е доказателства,
които да обосноват наличието на обективни причини за неявяването на подсъдимия на
съдебното заседание на 21.12.2021 г., а именно влошаване на здравословното му състояние,
в който смисъл се излагат твърдения в жалбата. Поради това не може да бъде счетен за
основателен доводът на защитата, че подсъдимият е с влошено здравословно състояние,
респ. че са налице уважителни причини за неявяването му в съдебното заседание на
21.12.2021 г. В действителност по делото са налични данни, че същият е имал здравословни
проблеми, но последните сведения за това датират от месец август 2021 г., след което обаче
подсъдимият се е явявал пред първоинстанционния съд в две открити съдебни заседания от
08.12.2021 г. и 17.12.2021 г. При тези обстоятелства и с оглед материалите по делото
въззивният съд не може да направи извод, че към настоящия момент здравословното
състояние на подсъдимото лице се е влошило и е възпрепятствало явяването му в съдебно
заседание, още повече, че подобни данни са само формално посочени в частната жалба, без
да са подкрепени с документи, удостоверяващи същите. Поради това настоящият въззивен
състав намира за неоснователни доводите на защитата за безукорно процесуално поведение
на подсъдимия, изключващо опасността последният да се укрие. От друга страна,
въззивният съд се солидаризира с извода на СРС, че самият характер и размер на
наказанието, наложено с присъдата /“лишаване от свобода“ в размер на 6 г. и 6 м./, ведно с
определения режим за изтърпяването му /първоначален строг режим/, е от такова естество,
което предпоставя възможна мотивация на подсъдимото лице да се отклони от воденото
срещу него наказателно производство. Фактът на постановяване на присъдата несъмнено
променя фактическото положение, като създава опасност лицето да се укрие, знаейки какво
конкретно наказание му е наложено, макар и с невлязъл в сила съдебен акт. С оглед
изложените съображения настоящият състав на Софийски градски съд намира, че
първоинстанционният съд е направил правилна по съществото си преценка за наличие на
визираната в чл. 309 от НПК опасност от укриване на подсъдимото лице, даваща
възможност за изменение на мярката му за неотклонение в „задържане под стража“.
При горните мотиви настоящият съдебен състав, както първоинстанционния такъв,
намира, че най-адекватната според конкретните обстоятелствата мярка за процесуална
принуда е именно "задържане под стража", доколкото са налице всички основания,
визирани в чл. 309, ал. 2 от НПК, поради което законосъобразно и в съответствие със закона
и с конкретните обстоятелства районният съд е изменил взетата спрямо подсъдимия Я.Д. Ш.
мярка за неотклонение от „гаранция в пари“ в "задържане под стража".
Предвид изложените съображения, Софийски градски съд, Наказателно отделение, X
– ти въззивен съдебен състав, намира подадената частна жалба за неоснователна, а
атакуваният с нея съдебен акт – за правилен и законосъобразен, поради което и на основание
чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. 309, ал. 6 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 21.12.2021 г., постановено по НОХД
№ 14097/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 18 – ти състав,
с което по реда на чл. 309, ал. 2 от НПК е изменена взетата спрямо подсъдимия Я.Д. Ш.
мярка за неотклонение от „парична гаранция“ в „задържане под стража".
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4