№ 5402
гр. София, 02.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110156611 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Н. Н. Х. срещу „Стик-кредит“ АД,
която отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
С исковата молба и отговора на исковата молба са представени документи, които са
допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради
което следва да се приемат като писмени доказателства.
Искането на ищеца за задължаване на ответника да представи описаните в исковата
молба документи /договора за кредит, погасителен план и СЕФ/, следва да се остави без
уважение, доколкото същите са представени с отговора на исковата молба.
Искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи
счетоводна справка за извършени плащания по процесния договор, е основателно и следва
да се уважи.
Относно необходимостта от исканата от ищеца съдебно-счетоводна експертиза по
формулираните в исковата молба въпроси съдът ще се произнесе в първото по делото
открито съдебно заседание, с оглед задължаването на ответника да представи счетоводна
справка и нейното съдържание.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 12.03.2024 г. от 10,50 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение.
ПРИЕМА представените от ищеца и ответника документи като писмени доказателства
по делото.
ЗАДЪЛЖАВА ответника на основание чл. 190 ГПК в 1-седмичен срок от получаване
на настоящото определение да представи счетоводна справка за извършени плащания по
процесния договор. При неизпълнение съдът по реда на чл. 161 ГПК може да приеме за
доказани фактите и обстоятелствата, за чието доказване страната е създала пречки.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза за първото по делото открито съдебно заседание след изслушване становищата
1
на страните.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК:
Предявени са от Н. Н. Х. срещу „Стик-кредит“ АД искове с правно основание чл. 26,
ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на чл. 27 от Договор за паричен заем №
912150/12.12.2022 г., предвиждащ заплащането па неустойка в размер па 0,9 % от
стойността на усвоената сума на ден и чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати сумата от 5,00 лева, предявена като частичен иск от вземане в размер на 2 693,97
лв., представляваща заплатена без основание сума по договор за кредит № 912150, ведно със
законната лихва, считано от дата на депозиране на исковата молба 13.10.2023 г. до
окончателно изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 12.12.2022 г. между страните е сключен Договор за
потребителски кредит № 912150, като отпуснатият кредит бил в размер на 950,00 лева, а
срокът на погасяване 24 месеца, при вид на погасителна вноска месечна, ГЛП 36 % и ГПР
42,58 %. Размерът на общата дължима за връщане сума се сочи, че е 1 488,79 лв. В чл. 17 от
Договора било уговорено, че страните се съгласяват договорът да бъде обезпечен с гарант,
отговарящ на условия посочени в ОУ или банкова гаранция. Съгласно чл. 27 от Договора
при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, била дължима
неустойка в размер на 0.9 % от стойността на кредита, платима наред с погасителните
вноски. Твърди, че му е начислена неустойка в общ размер на 2693,97 лева. Оспорва
договора за кредит като нищожен поради липса на форма. Счита, че не е посочен
действителният размер на ГПР, като подробно аргументира, че непосочването е основание
за нищожност на целия договор. Излага, че е била налице изначална невъзможност за
предоставянето на поръчител, който да отговоря на всички посочени от ответника критерии,
в такъв кратък срок. Аргументира, че е било задължение на ответника преди сключване на
договора, да направи оценка на кредитоспособността. Подробно излага, че клаузата, с която
е уговорена неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, както и че същата
е неравноправна. Сочи, че непредоставянето на обещани обезпечения е предпоставка за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем на основание чл. 71 ЗЗД. Счита, че
уговорената неустойка е следвало да бъде част от ГПР, поради което излага, че е налице и
заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Излага също и че посочването на ГПР в
размер, различен от действителния, представлява заблуждаваща търговска практика.
Оспорва и клаузата за възнаградителна лихва като нищожна поради накърняване на добрите
нрави. Оспорва целия договор като нищожен, а евентуално – отделните му клаузи. Моли
съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва като неоснователен. Не оспорва, че между страните е сключен
договор за кредит, като подробно описва и процедурата по сключването му и сочи, че
същият е сключен във формата на електронен документ при спазване на всички изисквания
съгласно ЗЕДЕУУ, ЗПФУР, ЗПК. Сочи, че твърдяната от ищеца неустойка не му е
начислена, респ. събирана, но въпреки това развива подробни съображения в насока, че
клаузата с която е уговорена е действителна. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3
ЗЗД е да докаже сключването на процесния договор за кредит с посоченото в исковата
молба съдържание, както и че част от съдържанието на договора е клауза, предвиждаща
заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД е да докаже факта на плащане на процесната сума на ответника.
В доказателствена тежест на ответника е да установи наличието на валидно
правоотношение по договор за заем, размера и изискуемостта на вземанията по него, в това
2
число и наличието на валидни клаузи, от които произтича процесното вземане, че са
индивидуално уговорени, респ. че е налице основание за получаването на сумата.
Обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните
обстоятелства: че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 912150,
със соченото от ищеца съдържание.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3