№ 364
гр. София, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело №
20211000501342 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 278 от ГПК.
С решение № 261953 от 17.12.2020г., постановено по гр.д. № 10487/2019г. СГС, I
ГО, 9 състав е осъдил СТОЛИЧНА ОБЩИНА да заплати на М. Р. М., на основание
чл.49, вр.чл.45 и чл.86 ЗЗД сумата от 10 320 лева - обезщетение за неимуществени
(10 000лв.) и имуществени (320лв.) вреди от травма на ахилесовото сухожилие на
десния крак, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.06.2019 г. до
окончателното й изплащане и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 524 лева -
разноски по делото, като е отхвърлил иска за разликата над сумата 10 320 лева до
сумата от 27 820 лв. С решението СГС, I ГО, 9 състав е осъдил СТОЛИЧНА ОБЩИНА
да заплати на адв. А. Г., на осн. чл.38, ал.2 ЗА, сумата 506.20 лв. адвокатско
възнаграждение. С решението СГС, I ГО, 9 състав е осъдил М. Р. М. да заплати на
СТОЛИЧНА ОБЩИНА сумата 100 лева - разноски за юриск. възнаграждение.
Решението е обжалвано от осъдения ответник Столична община в частта, в
която е осъдена да заплати обезщетение за неимуществени вреди за разликата над
4000лв. до присъдения размер от 10 000лв., както и в частта, в която е осъдена да
заплати обезщетение за имуществени вреди за разликата над 160лв. до присъдения
размер от 320лв. В жалбата се излагат съображения за неправилност и необоснованост.
Прави се искане въззивният съд да отмени решението в обжалваната част и да
постанови решение, с което да отхвърли исковете, ведно със законната лихва.
1
Предявява се претенция за присъждане на разноските по делото.
Въззиваемият-ищец, чрез процесуалня си представител, е депозирал писмен
отговор, с който оспорва въззивната жалба. Предявява претенция за разноски.
В открито съдебно заседание пред въззивния състав въззивникът не изпраща
представител. Ответникът по жалбата, чрез пълнощника си, изразява становище, с
което оспорва жалбата.
Софийски апелативен съд, в настоящия си състав, след като обсъди
съображенията на страните във връзка с атакувания съдебен акт и с оглед
правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира следното:
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК и е срещу
подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Преценявайки основателността на жалбата, съобразно изложените оп- лаквания,
съдът намира следното:
Предявените против Столична община обективно съединени искове са с правно
основание чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. При предявен иск по чл. 49, вр. с
чл. 45 от ЗЗД ищецът следва да докаже, при условията на пълно и главно доказване,
наличието на противоправно, увреждащо го действие или бездействие, настъпването
на вредоносен резултат от непозволеното увреждане, причинно-следствената връзка
между деликта и причинените вреди, както и, че последните са настъпили от
действията на деликвента, във връзка с работа, възложена му от ответника по иска.
Съгласно чл. 45, ал.2 от ЗЗД, вината се предполага до доказване на противното.
За да уважи частично предявените искове, първостепенният съд е приел, че са
налице предпоставките чл. 49 ЗЗД за ангажиране на гаранционно-обезпечителната
отговорност на ответника за вредите, претърпени от ищеца. Посочил е, че инцидентът
е настъпил като пряка и непосредствена последица от противоправното поведение във
вид на бездействие на служители на Столична община, изразяващо се в неупражнен
надзор по поддържане и обезопасяване общинските тротоари. Отбелязал е, че е било
допуснато неизпълнение на задължението им по чл. 31 ЗП, за изграждане, ремонт и
поддържане на пътищата, публична общинска собственост, като е посочил, че
тротоарът представлява елемент от пътното платно и конструктивна част от пътя
съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 1 и т.2 от ДР на ЗП. Приел е, че сред
нормативно регламентираните задължения на Общината попада съблюдаването на
състоянието и съответната поддръжка на тротоара към пътя. Направил е извод, че ако
същите са били реално упражнени и тротоарът е бил в състояние необходимо за
пешеходни цели, то не би се стигнало до инцидента. Посочил е, че с оглед вида на
отговорността е без значение точно кои органи и/или длъжностни лица не са
предприели съответните действия по осигуряване безопасността на терена, тъй като
релевантно е обстоятелството, че без небрежното бездействие на лицата, на които
2
ответникът възлага дейността по поддържане на пътя, не би настъпил вредоносният
резултат. Поради това е уважил предявените искове, като е присъдил обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 10 000лв. и обезщетение за имуществени вреди в
размер на 320лв., като до пълния предявен размер на претенцията за неимуществени
вреди е отхвърлил иска.
Решението, в частта, с която е отхвърлен искът до пълния предявен размер от
27500лв., както и в осъдителната част съответно до 4000лв. – по иска за обезщетение за
неимуществени вреди и до 160 лв. – по иска за обезщетение за имуществени вреди като
необжалвано е влязло в сила. Поради това основанието на претенциите е установено
със сила на пресъдено нещо и въззивният състав не дължи произнасяне. Основният
спорен въпрос пред въззивната инстанция е свързан с правилното приложение на чл.
52 ЗЗД. Въззивният състав изцяло възприема изводите на първоинстанционния съд и
препраща, на основание чл.272 от ГПК към тях, като по доводите във въззивната жалба
приема следното:
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, свързано с присъдения
размер на обезщетение за неимуществени вреди.
От приетото и неоспорено пред първата инстанция заключение на СМЕ,
изготвено от доктор-ортопед, е ведно, че претърпяната от ищеца травма представлява
руптура на ахилесовото сухожилие, по повод на която е бил опериран под анестезия,
като за срок от 45 дни му е била поставена гипсова шина и е имал забрана да стъпва на
оперирания крак, след 45-ия ден е била свалена гипсовата шина и е била поставена
ортеза на подбедрицата и глезена, като е започнало постепенно натоварване с помощта
на 2 патерици. Вещото лице е посочило, че на ищеца е било разрешено да стъпва на
оперирания крак едва след 2-ия месец с помощта на едно помощно средство. Допълнил
е, че пълно възстановяване за нормално ходене е настъпило след 3 - 4-ия месец, а
възможността за натоварване при спорт след около 1-1,5 година. Докторът е направил
извод, че при ищеца цялото лечение (болнично и домашно амбулаторно) е продължило
около 3 месеца. Според мнението на експерта при този вид травма най-силна болка
пациентът е изпитал в първите минути след травмата, след това в първия
следоперативен ден и по-слаба болка при раздвижването и първите дни на
натоварване. Съгласно заключението на вещото лице основният дискомфорт на
пациентите с тази увреда е невъзможността им да стъпят на оперирания крайник и
необходимостта около 8-10-седмици да ходят с патерици. Според вещото лице, слабата
болка на пострадалия в момента на прегледа при опит да тича се очаква да озвучи до 1-
2 месеца.
Настоящият състав изцяло кредитира фактическите изводи на вещото лице,
обективирани в приетата СМЕ, тъй като експертът е отговорил пълно и обективно на
поставените въпроси.
3
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Л. П.,
който по време на инцидента е бил заедно с ищеца – М.М.. В съдебно заседание
свидетелят е заявил, че след инцидента ищецът е изпитвал силна болка, не могъл да
стане, поради което ищецът бил принуден да извика такси и да го откара в болница,
където бил около 5 дни, след изписването му свидетелят посетил М. в дома му, заварил
го в недобро състояние, бил с гипс и ползвал патерици, като възстановяването
продължило около 4 месеца.
Въззивният съд възриема показанията на свидетеля, тъй като същите са дадени в
резултат на преки и непосредствени впечатления и не противоречат на останалия
доказателствен материал.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав
достига до следните правни изводи:
С оглед конкретно установените и обсъдени по-горе доказателства, въззивният
състав намира за неоснователни оплакванията в жалбата на ответника, че определеното
от първостепенния съд обезщетение за неимуществени вреди е в завишен размер.
Размерът на обезщетението, което следва да бъде заплатено на ищеца от ответника,
както повелява нормата на чл. 52 от ЗЗД, следва да бъде определен по справедливост.
Съгласно Постановление №4/1968г. на ВС, понятието „справедливост“ не е
абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които следва да се имат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. Апелативният съд, в настоящия си състав, съобрази вида и характера
на получената от ищеца увреда – скъсване на дясно ахилесово сухожилие, която по
своя медико-биологичен характер представлява средна телесна увреда. Взе предвид
продължителността на възстановителния период – 3 месеца, през които пострадалият е
бил първоначално с гипсова имобилизация за 45 дни, придвижвал се е с две патерици,
със забрана да стъпва на увредения крак и чак след 10 седмици е могъл да стъпва на
цяло стъпало, като е продължил да се придвижва с една патерица. Всички тези
обстоятелства безспорно са причинили на ищеца дискомфорт, тъй като той не е могъл
да се движи и съответно да се обслужва сам в социално-битов план. Съдебният състав
съобрази и вида на проведеното лечение – оперативно, престоя в болницата,
обстоятелства, които безспорно са се отразили негативно върху психо-емоционалното
състояние на ищеца. От друга страна, съдът съобрази ниския интензитет и
продължителност не търпените от ищеца болки, както и липсата на негативна бъдеща
прогноза. Като съобрази и стадия на обществено-икономическо развитие на страната,
както и съдебната практика в други сходни случаи и съобразявайки се с принципа на
справедливост споделя извода, направен в обжалваното решение, че справедливият
размер на обезщетението, с оглед конкретно установените по делото факти, възлиза на
сумата от 10 000 лв. Необосновано е възражението на жалбоподателя, че при
4
определяне на обезщетението съдът не е взел предвид работоспособната възраст на
ищеца и доброто му общо състояние, които обстоятелства не са способствали в
значителна степен той да бъде затруднен в преодоляването на травмата. Напротив
всички тези данни са съобразени и отчетени, като същите са мотивирали съда да
присъди именно този размер.
Неоснователно е релевираното в жалбата оплакване, свързано с необсъденото
от първата инстанция възражение за съпричиняване – а именно, че свидетелят и ищеца
са си разговаряли и затова не са видели дупката, която е била видима и е могла да бъде
избегната. Въззивният съд намира възражението за преклудирано, тъй като същото е
релевирано едва в хода на устните състезания. Но дори и да бъде разгледано, същото е
неоснователно. Не са налице предпоставки за намаляване на размера на обезщетението,
тъй като ищецът не е бил длъжен да предполага за такава опасност на тротоара. На
следващо място, дупката не е била обезопасена, в който случай от него би се изисквало
да види сигнализацията и да заобиколи опасния участък.
С оглед изложените съображения присъдените обезщетения за неимуществени и
имуществени вреди не следва да бъдат намалявани.
Върху така присъдените обезщетения ответникът дължи законната лихва,
считано от датата на увреждането – 24.06.2019г.
В заключение: Въззивният състав приема, че решението в обжалваните части е
правилно. Не са налице релевираните в жалбата на ответника оплаквания за неговата
незаконосъобразност.
С оглед изложеното, крайният извод на въззивния съд съвпада с този на
първоинстанционния съд, поради което решението следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските пред САС, с оглед неоснователността на жалбата,
то въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия разноските – за
адвокатско възнаграждение в полза на адв. Г. за оказана безплатна правна помощ и
съдействие по реда на чл. 38 ЗАдв., чийто размер възлиза на 789 лв. /с ДДС/, /съгласно
чл. 7, ал.2 от Наредба №1/2004г./.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №261953 от 17.12.2020г., постановено по гр.д. №
10487/2019г. от СГС, I ГО, 9 състав в обжалваните части.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА - гр. София 1000, р-н „Оборище”, ул.
„Московска” №33 да заплати на адв. А. Г. гр.***, ул.“***“ №14, ет.3 сумата от 789 лв.
5
/с ДДС/-адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и съдействие,
на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв.
Решението в частта по иска за обезщетение за неимуществени вреди с правно
основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните при условията на чл. 280, ал.1 и 2 от ГПК, а в частта
по иска за обезщетение за имуществени вреди същото е окончателно не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6