Р Е Ш Е
Н И Е № 260393
гр. Хасково, 07.10.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен
съд - Хасково, ГО, 7 –и граждански състав, в публично съдебно заседание на седми
октомври две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Христина Жисова
при участието на секретаря Елена Стефанова, като
разгледа докладваното от съдия Жисова гр. д. № 563 по описа за 2021г.
на Районен съд - Хасково, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 422 вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1 ЗЗД от
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Хасково, ул.”Сакар” №2, представляван от управителя Тодор Райчев
Марков, със съдебен адрес ***, офис 2, адв.Н.М.Н., против Й.С.З., ЕГН
**********,***.
Ищецът твърди, че ответницата
била потребител на ВиК-услуги за битови нужди, по смисъла на чл. 3, ал. 1 от
Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи
/Наредба № 4 от 14.09.2004г./, тъй като била собственик на водоснабден имот,
находящ се в адрес ******. В това й качество между ответницата и ищеца въз
основа на Наредба № 4 от 14.09.2004г. и на общите условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите на ВиК оператора „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД – гр. Хасково, приети и оповестени съгласно чл. 8 от Наредба № 4 от
14.09.2004г. и одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ бил
сключен договор за предоставяне на ВиК услуги, изразяващи се във
водоснабдяване, канализация, пречистване на водите и други дейности до имот,
находящ се на адрес ****** с партиден номер 370012, срещу заплащане на цена. По
силата на възникналото между страните облигационно правоотношение ищецът
изпълнявал своите задължения за предоставяне на посочените ВиК услуги за имот с
партиден номер 370012, но ответницата не изпълнила паричните си задължения за
периода от 17.07.2019г. до 21.08.2020г., за които ежемесечно били издавани
фактури (14 броя на обща стойност от 415,51 лева с ДДС за главница и 22,26 лева
за обезщетение за забава или общо в размер на 437,77 лева). От общата дължима
сума били изплатени 16,35 лева, с които частично било погасено задължението по
фактура от 17.07.2019г., с общо задължение по нея 29,08 лева (27,00 лева за
главница и 2,08 лева за обезщетение за забава). Фактурите били съставени в
съответствие с нормативните изисквания. С оглед настъпването на падежа на всяко
задължение, вземанията му против ответницата били ликвидни и изскуеми, а тъй
като ответницата не ги погасила в уговорения срок дължала и обезщетение за
забава в размер на законната лихва за забава, начислена върху формираните за
всеки отчетен период главници.
За неплатените по горепосочените
фактури суми ищецът поискал издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
В тази връзка било образувано ч.гр.д. № 2498 по описа за 2020г. по описа на
Районен съд - Хасково, като за процесните суми в негова полза била издадена
заповед за изпълнение № 260286 от 02.11.2020г. по ч.гр.д. № 2498 по описа за
2020г. на РС-Хасково, с която било разпоредено Й.С.З., ЕГН ********** да
заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – гр. Хасково, ЕИК *********
сумата в размер на 401,24 лева за главница с 20,18 лева за обезщетение за
забава върху нея за периода от 17.08.2019г. до 23.10.2020г. и законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението (23.10.2020г.) до
изплащане на вземането, както и сумата от 25,00 лева, представляваща платена
държавна такса и сума в размер на 50,00 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение. По повод подадено възражение по чл. 414 от ГПК на ищеца били
дадени указания по чл. 415, ал. 1,т. 1 от ГПК, което обуславяло правния му
интерес от завеждане на настоящите искове.
С тези мотиви се претендира
приемане за установено по отношение на ответницата съществуването на вземанията
на ищеца към него, за които е издадена заповед за изпълнение № 260286 от
02.11.2020г. по ч.гр.д. № 2498 по описа за 2020г. на РС-Хасково, а именно сума
в размер на 401,24 лева за главница с 20,18 лева за обезщетение за забава върху
нея за периода от 17.08.2019г. до 23.10.2020г. и законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението (23.10.2020г.) до изплащане на
вземането.
Претендират се направените
съдебни разноски.
Ответникът не депозира отговор на
исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, не се явява в съдебно заседание и не
взема становище по иска.
В депозираната преди съдебно
заседание от процесуалният представител на ищеца молба се прави искане за
постановяване на неприсъствено решение.
Съдът като взе предвид, че
ответникът не депозира отговор в срока по чл.131 от ГПК, не се явява в съдебно
заседание, не взема становище по предявения против него иск и не прави искане
за разглеждане на делото в негово отсъствие, счита, че са налице визираните в
закона условия за постановяване на неприсъствено решение съгласно разпоредбата
на чл.238 ал.1 от ГПК.
Имайки предвид гореизложеното и
като взе предвид, че в случая са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, както и че от данните по делото може да се направи извод
за вероятна основателност на исковата претенция и предвид липсата на оспорване
на твърденията на ищеца, съдът намира, че следва да се уважи предявения иск с
правно основание чл.422 ал.1 от ГПК.
Следва да бъде осъден ответника
да заплати на ищеца и направените в заповедното и настоящото производство
разноски в размер общо на 510лв., от които 100лв. – държавна такса; 50лв. –
юрисконсултско възнаграждение и 360лв. – адвокатско възнаграждение, с оглед
изричните указания в тази насока, дадени в ТР №4/18.06.2014г., постановено по
т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от горното и на основание
чл.239 ал.2 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО,
по отношение на Й.С.З., ЕГН **********,***, че дължи на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Хасково, ул.”Сакар” №2, представляван от управителя Тодор Райчев Марков,
сумите от 401.24 лв. – главница, представляваща
стойност на незаплатени доставени услуги от „ВиК“ ЕООД във водоснабден имот,
находящ се в гр.Хасково, ул.“Найчо Цанов“ № 39, ет.1, за който е открита
партида с номер 370012, за периода
17.07.2019г. – 21.08.2020г., и 20,18лв.
– мораторна лихва за периода 17.08.2019г. – 23.10.2020г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 23.10.2020г. до
окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед №
260286/02.11.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 2498/2020г. по описа на
РС-Хасково.
ОСЪЖДА Й.С.З.,
ЕГН **********,***, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул.”Сакар” №2,
представляван от управителя Тодор Райчев Марков, направените в заповедното и в
настоящото производство разноски в
размер общо на 510лв.
Решението не подлежи на обжалване
на основание чл.239 ал.4 от ГПК.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с
оригинала!
Секретар:
Е.С.
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260413
19.10.2021 година, гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Седми
граждански състав, на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година, в закрито заседание в следния състав:
Председател: Христина Жисова
като разгледа докладваното от съдия Хр.Жисова, гражданско дело № 563
по описа за 2021г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.247 ал.1 от ГПК.
След
извършена проверка на постановеното на 07.10.2021г. решение по посоченото гр.д.
№ 563/2021г. на РС Хасково, съдът констатира, че е допусната очевидна
фактическа грешка в Решение № 260393 от 07.10.2021г., постановено по гр.дело №
563 по описа на Районен съд Хасково за 2021г., като вместо датата на
проведеното публично заседание, а именно 17.09.2021г., неправилно е посочена
датата на постановяване на решението – 07.10.2021г.
Съгласно
чл. 247 ал.1 от ГПК, съдът по своя инициатива или по молба на страните може да
поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки. Така поправената
очевидна фактическа грешка на влияе на крайния извод на съда и не изменя
съществено Решението, а има за цел единствено да поправи една неточност относно
датата на провеждане на публичното заседание.
Допуснатата
очевидна фактическа грешка следва да бъде поправена, като в постановеното
Решение № 260393 от 07.10.2021г., по гр.дело № 563 по описа на Районен съд
Хасково за 2021г., датата на проведеното публично заседание следва да се чете
„седемнадесети септември“, вместо „седми октомври“.
Съгласно
чл.247 ал.4 от ГПК, Решението за поправката се връчва на страните и може да се
обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Решението не подлежи
на обжалване на основание чл.239 ал.4 от ГПК, т.е. същото се отнася и за
решението за поправката.
Водим
от горните съображения и на осн. чл. 247 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ДОПУСКА поправка на
очевидна фактическа грешка, като в Решение № 260393 от 07.10.2021г.,
постановено по гр.дело № 563 по описа на Районен съд Хасково за 2021г., датата
на проведеното публично заседание следва да се чете „седемнадесети септември“,
вместо „седми октомври“.
Решението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с
оригинала!
Секретар:
М.П.