Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

15.02.2022

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

03.02.

Година

2022

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор

Павлина Петрова

като разгледа докладваното от

Съдията

Адм.

дело номер

327

по описа за

2021

година.

Производството е по реда на чл. 268 от ДОПК.

Депозирана е жалба от И.Г.Н. от ***, против Решение № 280/05.10.2021 г., издадено от директора на ТД на НАП - Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата срещу Разпореждане № С210009-137-0006049/03.09.2021 г. на публичен изпълнител по изп. дело № ***/*** г.

Излага съображения, че в оспореното решение бил изведен изводът, че двегодишната давност, започнала да тече от влизането в сила на релевантния фиш – 17.07.2018 г., е била прекъсната с изпращането на преписката на ТД на НАП – Пловдив, офис гр. Кърджали.

Счита, че така възприетото от издателя на оспореното решение е в пряко противоречие с разяснението, дадено с ТР № 7/15.04.2021 на ВАС. В този смисъл сочи, че постановлението за налагане на запор върху банкови сметки с № С210009-022-0058222/10.08.2021 г., е наложено след изтичане на погасителната давност.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение № 280/05.10.2021 г., издадено от директора на ТД на НАП – Пловдив и Разпореждане № С210009-137-0006049/03.09.2021 г. на публичен изпълнител по изп. дело № ***/*** г. Претендира разноски.

В съдебно заседание, редовно призован, явява се лично. Поддържа жалбата по изложените в нея съображения. В допълнение излага съображения, че не бил своевременно поканен да плати доброволно задължението си по изпълнителното дело, както и че не бил уведомен за наложения от публичния изпълнител запор, за което обстоятелство разбрал от съответната банка. Позовава се на по-горе цитираното Тълкувателно решение № 7/15.04.2021 г. на ВАС, с което било прието, че всички действия на публичния изпълнител от възникване на задължението до посягането към паричните средства на длъжника, в т.ч. и поканата за доброволно изпълнение, се явявали предварителни действия, поради което счита, че задължението му, датиращо от 2018 г., към 2021 г. било с изтекъл законосустановен давностен срок.

В съдебно заседание, ответникът – Директор на ТД на НАП – Пловдив, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

И.Г.Н. е длъжник по изпълнително дело № ***/*** г. по описа на ТД на НАП – Пловдив, офис Кърджали, за събиране на публични държавни вземания. Изпълнителните титули, въз основа на които е образувано ИД са задължения за ДОО за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г. с главница *** лв. и лихва *** лв. и периода 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г. – главница *** лв. и лихва *** лв., с взискател НАП, както и Наказателно постановление № 43/23.07.2012 г. на ОД на МВР Кърджали. Издадено е и е връчено съобщение за доброволно изпълнение на основание чл. 221 от ДОПК с изх. № С 170009-048-0167952/06.10.2017 г./л. 28 от делото/. По повод възражение на длъжника е постановено Разпореждане с изх. № С170009-035-0313251/06.10.2017 г. за частично прекратяване на производството по принудително изпълнение съгласно чл. 225 от ДОПК /л. 26/, с което е прекратено производството по изпълнителното дело, в частта за вземанията по изпълнителен титул НП № 43/23.07.2012 г. на ОД на МВР Кърджали.

С Разпореждане за присъединяване с изх. № С200009-105-0010082/21.01.2020 г./л. 25/, към релевантното изпълнителното производство е присъединено вземане на община Бургас в размер на ** лв., представляващо глоба по фиш № 16-0031868/08.07.2018 г. С Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С210009-022-0058222/10.08.2021г./л. 24/ е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки. Цитираните разпореждане за присъединяване и постановление за налагане на обезпечителни мерки са връчени на И.Н. на 31.08.2021 г., видно от разписка с № С210009-РЗЛ-0015770/31.08.2021 г. /л. 23/.

Жалбоподателят е депозирал възражение до публичния изпълнител, с което е поискал относимите за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г. и 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г. задължения за ДОО, както и това към община Бургас, да бъдат отписани поради погасяването им по давност. В тази връзка с Разпореждане с изх. № С210009-137-0005991/01.09.2021 г. /л. 17/, издадено от Б. Н. – публичен изпълнител в ТД на НАП – Пловдив, офис Кърджали, е прекратено поради изтекла погасителна давност, събирането на публични вземания по ИД № ***/*** г., а именно задълженията за ДОО по декларация образец 6 за 2013 г. и 2014 г. общо в размер на *** лв. (главници и лихви). По отношение на вземането, произтичащо от глоба по фиш № 0031868/08.07.2018 г. на община Бургас, е отказано да се прекрати изпълнителното дело. По повод ново възражение за изтекла погасителна давност с ново Разпореждане с изх. № С210009-137-0006049/03.09.2021г./л. 13/, издадено от Б. Н. – публичен изпълнител в ТД на НАП – Пловдив, офис Кърджали, отново е отказано погасяването по давност на задължението по наложена глоба по Фиш № 0031868/08.07.2018 г. по ИД № ***/*** г., като е прието, че давността по отношение на релевантното задължение не е изтекла. Против последното е депозирана жалба от И.Г.Н. с вх. № 94-00-6367/21.09.2021 г., подадена в срока по чл. 266, ал. 1 от ДОПК чрез публичния изпълнител до териториалния директор на ТД на НАП – Пловдив /л. 12/.

С оспореното в настоящето производство Решение № 280/05.10.2021 г. /л. 9 – л. 11/, издадено от директора на ТД на НАП - Пловдив, жалбата срещу Разпореждане № С210009-137-0006049/03.09.2021 г. на публичен изпълнител по изп. дело № ***/*** г., е оставена без уважение. Решаващият орган е изложил мотиви, че Фиш № 0031868/08.07.2018 г. на община Бургас е влязъл в законна сила на 17.07.2018 г., поради което предвидената в чл. 82, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН двугодишна давност е започнала да тече от влизането в сила и е прекъсната на 26.11.2019 г., когато преписката е изпратена от взискателя към НАП. Това се явявало „действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието“ по смисъла на чл. 82, ал. 2, пр. I-во от ЗАНН. Съгласно пр. II-ро на същата разпоредба от ЗАНН, след завършване на действието, с което е прекъсната давността, започвала да тече нова давност. Горецитираният фиш бил присъединен с Разпореждане за присъединяване с изх. № С200009-105-0010082/21.01.2020 г. към образуваното изпълнителното дело, което било връчено на длъжника. След прекъсване на давността в хипотезата на чл. 82, ал. 2 от ЗАНН при изпълнение на административното наказание „глоба“ се прилагал давностният срок по чл. 82, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН, а именно - две години. В новия двугодишен срок, било издадено и връчено Постановление за налагане на обезпечителни мерки - запор върху банкови сметки с изх. № С210009-0220-0058222/10.08.2021 г., с което давността се спирала.

При така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на допустимостта  на жалбата и при извършената на основание чл. 168, ал.1  от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира, че процесната жалба е допустима като подадена в законоустановения 14 – дневен срок от съобщаването на акта и от лице, имащо правен интерес от обжалването, като разгледана по същество се явява основателна.

Оспореното решение е валиден административен акт, издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му от закона правомощия, в съответствие с чл. 266 от ДОПК, а именно директорът на компетентната териториална дирекция, в случая директорът на ТД на НАП - Пловдив. Решението е издадено в изискуемата писмена форма и съдържа посочените в чл. 59, ал. 2 от АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, реквизити. Самият изричен отказ за прекратяване на изпълнителното производство, мотивиран с довода, че погасителната давност не е изтекла по отношение на процесното вземане, също е издаден от оправомощен по смисъла на чл. 226, ал. 1 от ДОПК орган, в рамките на неговите правомощия.

При издаване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В решението са посочени фактическите и правни основания за издаването му.

Настоящият състав намира, че обжалваното решение е материално незаконосъобразно, поради следните съображения:

По силата на чл. 168, т. 3 от ДОПК, изтичането на погасителната давност е основание за погасяване на публичните вземания, а вземанията, които са погасени по давност се отписват - чл. 173, ал. 1 от ДОПК. Съгласно чл. 173, ал. 2 от ДОПК, вземанията се отписват служебно с изтичането на срока по чл. 171, ал. 2 от ДОПК, респ. с изтичането на абсолютната давност, а по аргумент от противното – във всички останали случаи, при изтичане на обикновената погасителна давност, по възражение на заинтересуваното лице. Разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК регламентира обикновената 5-годишна давност за погасяване на публичните вземания, срокът на която започва да тече от първи януари на годината, следваща тази, през която е трябвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок, а чл. 171, ал. 2 от ДОПК установява абсолютната 10-годишна погасителна давност, като с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено; вземането е предявено в производство по несъстоятелност; е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение; изпълнението е спряно по искане на длъжника или е подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел IIа.

Съдържащата се в чл. 171, ал. 1 от ДОПК уредба на обикновената погасителна давност е неприложима по отношение на глобите и санкциите по влезли в сила наказателни постановления, които съгласно чл. 162, ал. 2, т. 7 от ДОПК, са вид публични държавни вземания и се изпълняват по реда за събиране на държавните вземания – чл. 79, ал. 1 от ЗАНН, респ. за събирането им е приложим установеният в ДОПК ред за събиране на държавните вземания.

ЗАНН съдържа специална разпоредба, уреждаща давността относно вземанията за глоби по влезли в сила наказателни постановления, респ. и по електронни фишове, която следва да се прилага при преценката за изтичане на обикновената погасителна изпълнителска давност. В тази връзка съгласно чл. 82, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН, административното наказание „глоба“ не се изпълнява, ако са изтекли две години от влизането в сила на наказателното постановление за налагането му, съответно на електронния фиш. Разпоредбата на чл. 82, ал. 2 от ЗАНН предвижда, че с всяко предприето действие на надлежните органи за изпълнение на наказанието давността се прекъсва и започва да тече нова давност, за която отново е приложим двегодишният срок по чл. 82, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН. В този смисъл е и даденото разрешение с Тълкувателно решение № 2/12.04.2017 г. по ТД № 3/2016 г.

Алинея 3 на чл. 82 от ЗАНН регламентира, че независимо от спирането или прекъсването на давността, административното наказание, в т. ч. и глобата, не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1, а съгласно ал. 4, пр. І-во на същия текст, разпоредбата на предходната ал. 3 не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането й в срока по ал. 1 е образувано изпълнително производство.

В конкретния случай постановения отказ да бъде прекратено частично изпълнителното производство по Изпълнително дело № ***/*** г., касае именно вземане, произтичащо от наложено наказание глоба в размер на 20 лв. по Фиш № 0031868/08.07.2018 г., който е влязъл в законна сила на 16.07.2018 г., т.е. по отношение на давността е приложим горепосочената уредба в ЗАНН. Актът, с който посоченото вземане е присъединено към образуваното изпълнително производство е Разпореждане за присъединяване с изх. № С 20009-105-0010082/21.01.2020 г. По делото не се твърди и не се представят доказателства, разпореждането за присъединяване да е връчено длъжника и жалбоподател в настоящето производства.

Съдът не споделя доводите в обжалваното решение, че установената двугодишна давност била прекъсната със самото изпращане на процесния Фиш № 0031868/08.07.2018 г. от Община Бургас на ТД на НАП на 26.11.2019 г., след който момент започвала да тече нова двугодишна давност. В тази връзка следва да се отбележи, че така възприетото от административния орган не намира  основание в относимата нормативна уредба. Изпращането на самия титул на публичния изпълнител не представлява действие по принудително изпълнение, поради което не прекъсва давността.

На следващо място неоснователни и необосновани са и изводите на органа, че давността е прекъсната с издаването на  Разпореждане за присъединяване с изх. № С 20009-105-0010082/21.01.2020 г. от публичния изпълнител. В този смисъл, съгласно ТР № 7 от 15.04.2021 г. на ВАС,  образуването на изпълнително дело по реда на чл. 220, ал. 1 ДОПК и съобщението по чл. 221, ал. 1 от ДОПК не прекъсват давността, респ.  образуването на изпълнителното дело, макар да е посочено в раздел ІV „Действия“ на глава ХХV „Принудително изпълнение“ от ДОПК, не представлява същинско действие по принудително изпълнение, както и изпращането на съобщение за доброволно изпълнение по чл. 221, ал. 1 ДОПК по същността си не представлява „действие по принудително изпълнение“ по смисъла на чл. 172, ал. 2 ДОПК.

С други думи действието на публичния изпълнител по присъединяването на вземането, произтичащо от влязло в сила НП, към вече образувано изпълнително дело, не представлява действие по принудително изпълнение, прекъсващо на давността по смисъла на чл. 82, ал. 2 от ЗАНН.

От доказателствата по делото се установява, че първото действие на публичния изпълнител по принудително изпълнение на вземането по изпълнителния титул е Запорно съобщение с изх. № С210009-003-0044874/10.08.2021 г., което действие е осъществено на 10.08.2021 г., към която дата обаче е бил изтекъл регламентираният в чл. 82, ал. 1 от ЗАНН двегодишен давностен срок. Горният извод се налага от факта, че релевантният Фиш № 0031868/08.07.2018 г. е влязъл в законна сила на 16.07.2018 г., поради което от 17.07.2018 г. е започнал да тече и давностния срок, който е изтекъл на 17.07.2020 г., т.е. след като в този двегодишен срок не са били предприети действия от публичния изпълнител, с които да е надлежно прекъсната давността по горецитераната разпоредба, то вземенето е погасено по давност. Изтичането на този срок, респ. законоустановения период за принудително изпълнение на вземането, има за последица пораждането на субективно непритезателно право за длъжника да откаже изпълнение на паричното си задължение, въвеждайки възражение за изтекла давност, което е основание за прекратяване на изпълнението по това вземане.

Настоящият състав намира за неоснователни изложените в оспореното решение доводи, че с налагането на обезпечителни мерки от страна на публичния изпълнител по събиране на вземането, което било извършено с Постановление за налагане на обезпечителни мерки - запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки с изх. № С210009-022-0058222/10.08.2021 г., давността се спирала, на основание чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК. В тази връзка отново следва да се отбележи, че посоченото постановление е издадено след изтичането на двегодишния давностен срок, тъй като същият не е бил прекъснат с разпореждането за присъединяване от 21.01.2020 г., поради незавършване на действието на публичния изпълнител в регламентирания от закона давностен срок.

Предвид горното, вземането по Фиш № 0031868/08.07.2018 г. се явява погасено по давност, поради което следва да бъде отписано, а изпълнителното производство в тази му част следва да бъде прекратено.

По изложените съображения съдът намира, че депозираната жалба от И.Г.Н. от *** се явява основателна, респ. обжалваното Решение № 280/05.10.2021 г., издадено от директора на ТД на НАП - Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата против Разпореждане № С210009-137-0006049/03.09.2021 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП - Пловдив, както и разпореждането на публичния изпълнител, се явяват материално незаконосъобразни, поради което следва да бъдат отменени.

Следва административната преписка да бъде върната на публичен изпълнител в ТД на НАП – Пловдив, офис – Кърджали, за ново произнасяне по депозираната от жалбоподателя молба за изтекла погасителна давност по Изпълнително дело № ***/*** г., в частта му относно вземането, произтичащо от наложена глоба в размер на ** лв. по Фиш № 0031868/08.07.2018 г.

При този изход на делото, предвид надлежно въведеното искане за заплащане на деловодни разноски, следва да бъде осъдена ТД на НАП – Пловдив да заплати на жалбоподателя деловодни разноски в размер на 10 лв., произтичащи от внесена държавна такса при образуване на делото.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТМЕНЯ Решение № 280/05.10.2021 г., издадено от директора на ТД на НАП - Пловдив, издадено от директора на ТД на НАП - Пловдив и Разпореждане № С210009-137-0006049/03.09.2021 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП - Пловдив, с което  е постановен отказ за прекратяване поради изтекла погасителна по давност събирането на наложена глоба в размер на 20 лв. по Фиш № 0031868/08.07.2018 г. по Изпълнително дело № ***/*** г.

ВРЪЩА преписката на публичен изпълнител в ТД на НАП – Пловдив, офис – Кърджали, за ново произнасяне по молба на И.Г.Н. от ***, с ЕГН **********, за погасяване на публично вземане в размер на 20 лв. по Фиш № 0031868/08.07.2018 г. по Изпълнително дело № ***/*** г., поради изтекла погасителна давност, съобразно изложените мотиви в решението.

ОСЪЖДА Териториална дирекция на НАП гр. Пловдив, ***,  да заплати на И.Г.Н. от ***, с ЕГН **********, деловодни разноски в размер на 10 лв.

Решението  е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                                              Председател: