№ 194
гр. Ботевград, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Н. П. П.
при участието на секретаря М. К. П.
като разгледа докладваното от Н. П. П. Административно наказателно дело
№ 20221810200267 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Р. Г. Д., с ЕГН: **********, с постоянен адрес гр.И., обл. В., общ. А.,
ул. „О.“ № 12, е обжалвал в законния срок наказателно постановление № 22-
1204-000548/11.04.2022 г., издадено от Началник група към ОДМВР -
София, сектор Пътна полиция, упълномощен със заповед № 8121з-1632 от
02.12.2021 г. на Директора на ОДМВР-София, с което за нарушение на чл. 6,
т. 1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на
300,00 лева, и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец. В
жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на НП, иска се
отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща
представител.
Въззиваемата страна – ОДМВР София, редовно призована, не
изпраща представител в съдебно заседание.
Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не
изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по
жалбата.
1
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът приема, че от приложените по делото писмени
доказателства: АУАН № 568129/26.03.2022 г., НП № 22-1204-
000548/11.04.2022 г., заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Директора на
ОДМВР-София, справка КАТ за собственост на МПС, заповед № 517з-
51/05.01.2018 г., заповед № РД-11-1367/3.12.2021 г., справка за
нарушител/водач, писмо от МРРБ, АПИ, ОПУ София с изх. № 11-00-
417/20.06.2022 г., и събраните гласни доказателства – показанията на
свидетелите П. П. К. – актосъставител и Т. В. Д. – свидетел по акта, двамата
служители при ОДМВР София, сектор „Пътна полиция“, се установява
следната фактическа обстановка:
На 26.03.2022 г., в 07,48 часа, на АМ „Хемус“, при км 35, с посока
на движение гр. София, свидетелите П. П. К. и Т. В. Д., двамата служители
при ОДМВР София, сектор Пътна полиция, при изпълнение на задълженията
си по контрол и спазване на правилата за движение по Закона за движение по
пътищата, спрели за проверка жалбоподателя Р. Г. Д., който управлявал
товарен автомобил „М. ***** 57АТ НР“ с рег. № ********, с максимално
допустима маса 18 тона , и навлязъл и се движил в зоната на действие на
пътен знак В4 при въведена забрана за движение на товарни автомобили над
12 тона. За извършеното нарушение, свид. К. съставил против жалбоподателя
АУАН № 568129/26.03.2022 г., за нарушение на чл. 6, т. 2.1 ЗДвП, като му
бил иззет СУМПС и контролния талон.
Въз основа на така извършената проверка и съставения АУАН е
издадено атакуваното наказателно постановление № 22-1204-
000548/11.04.2022 г., издадено от Началник група към ОДМВР - София,
сектор Пътна полиция, в което е възпроизведена същата фактическа
обстановка и е прието за осъществено нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, а
именно за това, че на 26.03.2022 г., в 07,48 часа, на АМ „Хемус“, при км 35, с
посока на движение към гр. София, управлява товарен автомобил „М. *****
57АТ НР“ с рег. № ********, с максимално допустима маса 18 тона,
собственост на фирма „Евро фреш КаВ.“ , като навлиза и се движи в зоната
на действие на пътен знак В4 при въведена забрана за движение на товарни
автомобили над 12 тона в изпълнение на заповед № РД-11-1367/01.12.2021 г.
2
на Агенция „Пътна инфраструктура“ София, поР. което на основание чл. 53
ЗАНН и чл. 183, ал. 7 ЗДвП, му е наложил наказание глоба в размер на 300,00
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от
показанията на свидетелите П. К. и Т. Д., от съставения АУАН и от всички
приложени по делото писмени доказателства. Показанията на свидетелите са
непротиворечиви с писмените доказателства по делото и съдът ги цени с
доверие. По делото не се събраха доказателства които да противоречат на
фактическите констатации, отразени в съставения АУАН и съдът ги цени
като достоверни.
От заповед на АПИ РД № 11-1367/01.12.2021 г. се установява, че към
инкриминираната дата е била налична временна забрана за движение товарни
автомобили над 12 тона, въведена с пътен знак В-4 на АМ Хемус, в района на
47+060 ляво пътно платно в посока към гр. София. Съгласно заповедта се
ограничава движението на МПС над 12 т. в двет епосоки от км 30+260 /пътен
възел „Витинска река“/ по път I-1 и път II-17 до км 47+060/пътен възел
„Ботевград“.
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в
срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу
който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното
нарушение/.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че от
обективна и субективна страна жалбоподателят Р. Г. Д., е осъществил състава
на нарушението по чл. 6, т. 1 от Закона за движение по пътищата.
От обективна страна на 26.03.2022 г., жалбоподателят - водач на
моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, е
управлявал товарен „М. ***** 57АТ НР“ с рег. № ********, с максимално
допустима маса 18 тона, собственост на фирма „Евро фреш КаВ.“, в района на
35 км, в посока към гр. София, като е навлязъл след знак за временна забрана
за движение на товарни автомобили над 12. 000 кг, въведена с пътен знак В4,
в изпълнение на заповед № РД 11-1367/01.12.2021 г. на АПИ. Съдът приема,
че жалбоподателя е възприел забраната, тъй като според свидетелските
3
показания, на които съдът дава вяра, е имало поставени поне четири на брой
пътни знаци през определено разстояние, които да указват въведената
забрана. Забраната е разбираема за жалбоподателя, тъй като встрани от пътя е
имало поставен пътен знак, осигуряващ своевременното му разпознаване и
възприемане от участниците в движението. Този извод се подкрепя и от
писмените доказателства, събрани по делото /схеми на ВОБД – 8 броя и
Заповед за ВОБД № РД 11-1367/01.12.2021 г. на АМ „Хемус“/, които съдът
приема за обективни, достоверни и с доказателствена сила за посочените в
тях обстоятелства. ПоР. това съдът им се доверява изцяло. Ето защо
твърденията на жалбоподателя, че нямало поставен пътен знак забраняващ
навлизането на товарни автомобили по АМ Хемус, че е било тъмно и
неосветено и не било възможно да се забележи пътния знак, указващ
забраната, са категорично оборени от събраните в хода на съдебното
следствие гласни и писмени доказателства.
Разпоредбата на чл. 6, т. 1 е императивна. Целта е да се задължат водачите да
спазват предписанието на пътните знаци, за да се гарантира безопасността на
всички участници в движението и неправилното изпреварване да се изключи
като условие или причина за настъпване на пътно транспортно произшествие.
На водачите не е предоставена възможност да преценяват
законосъобразността или целесъобразността на поставянето на пътните знаци,
нито да нарушават предписанието им, а във всички случаи следва да се
съобразят с тях.
Посочването на чл. 6, т. 1 от ЗДвП е прецизно. Наличието на съответната
маркировка /пътен знак/ е безспорно, както и несъобразяването на
поведението на въззивника с нея, което е достатъчно за ангажирането на
отговорността му за нарушение на това задължение.
От субективна страна деянието е извършено умишлено, тъй като
жалбоподателят като правоспособен водач е знаел правилата установени с
пътните знаци, въпреки това е навлязъл след забраняващ знак и не е
съобразил поведението си с него.
Доказателствената сила на редовно съставения акт срещу наказаното лице,
въведена с нормата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, не се обори от събраните
доказателства в съдебно заседание.
Правилно административно-наказващият орган е наложил наказание за
4
нарушението в съответствие с предвидения в административно-наказателната
разпоредба размер от 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от един месец, доколкото посочените наказания в санкционната норма
на чл. 183, ал. 7 ЗДвП са с фиксиран размер и липсва възможност за
оперативна самостоятелност при определяне на стойности различни от
определените в сочената правна норма.
При преценката дали деянието по чл. 6, ал. 1 от ЗДвП е маловажен случай,
следва да се изхожда от съвкупната преценка на всички обстоятелства,
характеризиращи обществената опасност на конкретното деяние и дееца,
наличните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, вредните последици – т.
е. всички други последици, които нямат имуществен характер, но са вредни за
обществото и др. Що се отнася до вредните последици - в посочения смисъл,
то такива са налице вследствие на деянието, извършено от жалбоподателя. По
делото няма данни за смекчаващи обстоятелства, които да обусловят по-ниска
степен на обществена опасност на конкретното деяние и на дееца.
Ето защо и предвид изложеното по-горе съдът счита, че в конкретния случай
нарушението по чл. 6, ал. 1 от ЗДвП не може да бъде квалифицирано като
маловажен случай. С оглед на гореизложеното съдът намира жалбата за
неоснователна, а обжалваното по настоящото дело наказателно
постановление за законосъобразно и счита, че като такова същото следва да
бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-1204-
000548/11.04.2022 г., издадено от Началник група към ОДМВР - София,
сектор Пътна полиция, упълномощен със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021
г. на Директора на ОДМВР-София, с което за нарушение на чл. 6, т. 1 от
ЗДвП, на Р. Г. Д., с ЕГН: **********, с постоянен адрес гр.И., обл. В., общ.
А., ул. „О.“ № 12, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 183, ал. 7 ЗДвП, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 300,00 лева, и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 1 месец.
5
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен
съд София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
6