№ 12965
гр. София, 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20231110160369 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.
Предявен е положителен установителен иск по реда чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1,
т. 1 ГПК от ЗК „ЛЕВ ИНС” АД срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД с правно
основание чл. 410 КЗ за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 1 590,61 лв., представляваща ½ част от изплатено по задължителна з.ховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите обезщетение за з.хователно събитие -
ПТП, настъпило на 14.08.2017 г. в Република Германия между з.хован при ищеца
товарен автомобил марка „.“, с рег. № ., със з.ховано при ответника прикрепено към
него ремарке с рег. № ., и лек автомобил марка „...“, модел „.“, с германски
регистрационен номер ..., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда - 04.08.2023 г., до изплащане на вземането, за която сума е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 23809 от
11.08.2023 г. по ч. гр. д. № 44324/2023 г. по описа на СРС, 113 състав.
Ищецът твърди, че в срока на з.хователното покритие по договор за имуществена
з.ховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите е настъпило събитие – ПТП,
на територията на Република Германия, в причинна връзка с което са причинени
вреди на лек автомобил марка „...“, модел „.“, с рег. № .. Поддържа, че вредите са на
обща стойност 3 181,22 лв., в който размер е изплатил з.хователно обезщетение по
претенция Зелена карта от BECS. Твърди, че към з.хования от него товарен автомобил
марка „.“, с рег. № ., било прикрепено ремарке с рег. № ., з.ховано при ответното
дружество по валидна задължителна з.ховка „Гражданска отговорност” на
делинквента, като двете з.хователни дружества формират двойна з.хователна полица,
1
тъй като комбинацията от влекач и ремарке следвало да се разглежда като една
оперативна единица. Сочи, че за настъпилото ПТП следва да се приложи
з.хователното покритие по двойната з.хователна полица на превозните средства –
товарен автомобил и ремарке, поради което всяка страна следва да понесе половината
от дължимото з.хователното обезщетение на лекия автомобил марка „...“, модел „.“ за
причинените му вреди. Поддържа, че след покана ответникът е отказал заплащане на
сумата в размер на 1 590,61 лв., представляваща ½ част от левовата равностойност на
изплатено от него обезщетение. С оглед на изложеното, предявява настоящата искова
претенция за признаване за установено, че ответникът му дължи заплащане на
процесната сума, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 04.08.2023 г., до окончателното плащане на
вземането. Прет...ира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество депозира отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск като неоснователен. Излага доводи, че в случаите на
спор в съда между з.хователи приложимото право е българското, уреждащо, че при
нанесени вреди от ремарке, свързано с МПС и функционално зависимо от него по
време на движение, същите се покриват от з.хователя по задължителна з.ховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, свързана с притежаването и
ползването на теглещото МПС. При условията на евентуалност прави възражение за
съпричиняване на щетите от водача на лек автомобил марка „...“, модел „.“, с рег. № .,
който нарушил правилата за движение по пътищата. Моли за отхвърляне на исковете.
Прет...ира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на иска:
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с правно основание 410
КЗ. Видно от приложеното ч. гр. д. 44324/2023 г. по описа на Софийски районен съд,
113 състав, съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД. Заповедта за изпълнение е връчена
на длъжника, който в законоустановения срок по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирал
възражение срещу нея. В указания от съда едномесечен срок заявителят е предявил
установителен иск в хипотезата на чл. 415, ал.1, т. 1 ГПК, предвид което за ищеца е
налице правен интерес от предявената установителна искова претенция, а с оглед на
идентитета между съдебно предявеното вземане и вземането по заповедта за
изпълнение същата е процесуално допустима.
По основателността на иска:
За възникване на регресното вземане по предявения иск с правно основание чл.
410 КЗ е необходимо ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване
2
следните обстоятелства: да е сключен договор за имуществено з.ховане между ищеца
и водача на товарен автомобил марка „.“, с рег. № ., както и да е сключен договор за
имуществено з.ховане с ответното дружество за ремарке с рег. № ., в срока на
з.хователното покритие на които да е настъпило ПТП, за което ответникът също носи
риска наравно с ищеца, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на з.хования з.хователно обезщетение в размер на действителните вреди.
В тежест на ответника при доказване на горните факти, е да докаже, че е погасил
прет...ираното вземане. В тежест на ответника е и да установи при условията на
пълно и главно доказване положителните факти, на които основава възражението си
за съпричиняване.
Безспорно се явява по делото, че към датата на процесното ПТП – 14.08.2017 г., е
съществувала валидна задължителна з.ховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ищеца, по която е з.хован товарен автомобил марка „.“, с рег. №
., както и че е съществувала валидна задължителна з.ховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите при ответника, по която е з.ховано ремарке с рег. № ..
Установява се от представените по делото в превод от немски език Уведомление за
пътнотранспортно произшествие и Протокол-обобщение на ПТП по преписка №
6456/17/129410 /л. 21-27 по делото/, че на 14.08.2017 г. на ул. „Мойшер Вег“ № 3, гр.
Хайденау, Република Германия, е настъпило ПТП с участието на товарен автомобил
„.”, модел „....”, с рег. № ., с прикрепено към него ремарке, с рег. № ., управляван от
Панцалис Константинос, и лек автомобил „...“, модел „.“ с германски регистрационен
номер ..., управляван от С. Б.... В протокола е посочено, че водачът на седловия
влекач с ремарке се е движел в обратна на предписаната посока към входа на
супермаркет „Реалмаркт“ в гр. Хайденау, въпреки че улицата е била еднопосочна и е
имало забрана за това. В този момент водачът на лекия автомобил се е движел в
предписаната посока на движение и се е опитал да изпревари седловия влекач с
ремарке на завоя, въпреки че е трябвало да отчете неясната пътна ситуация,
вследствие на което се удря в лявата страна на седловия влекач с ремарке. Седловият
влекач с ремарке е претърпял имуществени вреди от лявата страна, а лекият
автомобил – от предната лява страна.
По делото не е спорно, че протоколът е издаден от компетентен държавен
полицейски орган в страната, където са настъпили процесното ПТП и имуществените
вреди, по предвидения от приложимото право ред, поради което съдът приема, че
същият е редовен от външна страна и се ползва с материална доказателствена сила за
изложените в него факти и обстоятелства, която не е оборена.
Процесното пътнотранспортно произшествие е настъпило от противоправно
поведение на пътя от страна на водача на влекач „.“, модел „....”, с рег. № ., с
прикрепено към него ремарке, с рег. № ., от което са нанесени материални щети по
лек автомобил „...“, модел „.“, с германски регистрационен номер .... Това
обстоятелство се подкрепя и от изслушаното заключение на вещото лице по
3
допуснатата съдебно-автотехническа експертиза, кредитирана от съда като
професионално изготвена и обоснована, от което се установява, че всички
увреждания по лек автомобил „...“, модел „.“, с германски регистрационен номер ...,
отразени в описа на з.хователя, се намират в пряка причинно-следствена връзка с
механизма на процесното събитие. В качеството на з.ховател на гражданската
отговорност на влекач „.“, модел „....”, с рег. № ., ищецът ЗК „Лев Инс“ АД е
определил и изплатил з.хователно обезщетение на собственика на увредения лек
автомобил в общ размер на 1 626,53 евро, видно от представените по делото писмени
доказателства Доклад по щета № .., Доклад по щета № ..., Доклад по щета № . и
Платежно нареждане № ********* от 13.02.2019 г. и Преводно нареждане № ... от
06.03.2019 г. /л. 83-100 по делото/.
Основният спорен въпрос е свързан с приложимото право спрямо отговорността на
страните по сключените договори за задължителна з.ховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите на товарния автомобил и на полуремаркето за вредите,
настъпили в друга държава-членка на ЕС при управление на товарния автомобил
докато тегли полуремаркето.
Отговорът на този въпрос е даден в Решение на Съда на ЕС от 21.01.2016 г. по
съединени дела С-359/14 и С-475/14, според което при пътнотранспортно
произшествие, причинено от теглещо превозно средство, снабдено с ремарке,
приложимото право спрямо регресния иск на з.хователя на теглещото превозно
средство, който е изплатил обезщетение на пострадалия при произшествието,
предизвикано от водача на това превозно средство, срещу з.хователя на тегленото при
произшествието ремарке, се определя съгласно чл. 7 от Регламент № 593/2008
(Регламент „Рим І“), ако правилата на деликтната отговорност, приложими спрямо
това произшествие по силата на чл. 4 и следващите от Регламент № 864/2007
(Регламент „Рим ІІ“), предвиждат разделяне на задължението за поправяне на
вредите, т. е. предвиждат отговорност на собственика или държателя на ремаркето
наред с отговорността на собственика или ползвателя на теглещото превозно
средство за възстановяване на вредите на пострадалото лице.
В т. 54 от горепосоченото решение е изрично посочено, че задължението на
з.ховател по з.ховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите да обезщети
причинена на пострадало лице вреда не произтича от настъпването на самата вреда
(чийто фактически състав и кръга на лицата, отговорни за обезщетяване на вредата,
действително се определят според приложимото право по чл. 4 и следващите от
Регламент „Рим ІІ“), а от договора, който го обвързва с отговорното з.ховано лице, а в
т. 61 и 62 – че на първо място, следва да се определи по какъв начин следва да бъде
разпределено обезщетението за претърпените вреди в полза на пострадалото лице
между водача и собственика на теглещото превозно средство, от една страна, и от
друга страна, държателя на ремаркето, в съответствие с правилата на приложимото
национално право по силата на Регламент „Рим ІІ“, а на второ място, следва да се
4
определи в съответствие с чл. 7 от Регламент „Рим І“ кое е приложимото право
спрямо договорите за з.ховка, сключени между з.хователя – ищец в производството, и
съответното з.ховано от него лице, за да се прецени дали и в каква степен този
з.ховател може по пътя на суброгацията да упражни правата на пострадалото лице
спрямо з.хователя на ремаркето.
От изложеното следва, че чл. 7 от Регламент „Рим І“ се прилага в случаите, в които
правилата на деликтната отговорност, приложими спрямо произшествието по силата
на чл. 4 и следващите от Регламент „Рим ІІ“, предвиждат разделяне на задължението
за поправяне на вредата. Настоящият случай е именно такъв – приложимото
материално право в отношенията между пострадалия и з.хователя е това на
Федерална Република Германия, което предвижда разделяне на отговорността между
з.хователя на влекача и з.хователя на ремаркето, поради което и приложимото
материално право в отношенията между з.хователите на влекача и на тегленото от
него ремарке следва да се определи по реда на чл. 7 от Регламент „Рим І“.
Доколкото в частност страните не са избрали приложимо право и няма съмнение,
че двамата з.хователи имат обичайно местопребиваване на територията на Република
България, то приложимо се явява българското право, а отделно от това следва да се
посочи, че и двете з.ховки са задължителни по смисъла на чл. 7, § 4 от Регламент
„Рим І“, като именно Кодексът за з.ховането (КЗ) на Република България
регламентира както задължението за сключване на з.ховките „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ (чл. 483 КЗ), така и обема на з.хователното
покритие по тях (в т. ч. покритите рискове при з.ховки „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите от притежаване и използване на ремарке – чл. 479 КЗ).
Съгласно нормата на чл. 479, ал. 1 КЗ (приложимо право съгласно чл. 7 от
Регламент „Рим І“) вреди, нанесени от ремарке, което е свързано с моторно превозно
средство и е функционално зависимо от това моторно превозно средство по време на
движение, и/или когато то се е откачило по време на движение, се покриват от
з.хователя по задължителната з.ховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
свързана с притежаването и ползването на теглещото моторно превозно средство.
Следователно, отговорността на ответника по процесния договор за з.ховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите поначало не включва задължение за
обезщетяване на вреди, нанесени при движение на ремаркето от теглещо превозно
средство, поради което и само на това основание релевираната претенция се явява
неоснователна.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да
бъдат присъдени своевременно поисканите от него разноски в размер на 200 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът няма право на разноски.
5
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК от ЗК „ЛЕВ
ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Симеоновско шосе” № 67а, срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Дианабад“, бул.
„Г.М. Димитров“ № 1, иск с правно основание чл. 410 КЗ за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1 590,61 лв., представляваща ½
част от изплатено по задължителна з.ховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите обезщетение за з.хователно събитие - ПТП, настъпило на 14.08.2017
г. в Република Германия между з.хован при ищеца товарен автомобил марка „.“, с рег.
№ ., със з.ховано при ответника прикрепено към него ремарке с рег. № ., и лек
автомобил марка „...“, модел „.“, с германски регистрационен номер ..., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 04.08.2023 г., до
изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 23809 от 11.08.2023 г. по ч. гр. д. № 44324/2023 г. по
описа на СРС, 113 състав.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе” № 67а, да заплати на ЗАД
„ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г.М. Димитров“ № 1, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сумата от 200 лв. за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийския градски
съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6