Р Е Ш Е Н И Е
№
18.10.2019 г. град Велико Търново
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Великотърновски
районен съд
VІ-ти граждански състав
на
първи октомври две хиляди и деветнадесета
година
в
публично заседание в състав:
Районен съдия: Георги
Георгиев
при
секретаря Милена Радкова
като разгледа гражданско дело № 1339 по описа за
Производството е образувано по искова молба
на Н.П.М. срещу А.Т.В., с която се моли съдът да измени постановените с
решението по в. гр. дело № 767/2018 г. на Окръжен съд - Велико Търново мерки по
отношение на роденото от съвместното съжителство на страните дете В.Н.М. и да
постанови нови, с които да предостави упражняването на родителските права по
отношение на детето на бащата, при когото да бъде и неговото местоживеене, да
определи режим на лични отношения с майката и да осъди последната да заплаща
месечна издръжка за детето.
Ищецът
твърди, че с решение по гр. дело № 767/2018 г. на Окръжен съд - Велико Търново родителските права по отношение на малолетния
син на страните са предоставени на ответницата, при която е определено и
неговото местоживеене, а за него е определен режим на лични контакти със сина
си и е осъден да му заплаща месечна издръжка. Заявява, че от постановяване на
решението по посоченото дело, респ. от получаване на същото от ответницата,
последната не е проявила желание да види детето или да го взе в изпълнение на
решението, като не се интересува от неговото състояние и житейско положение.
Сочи, че между него и детето има изградена силна емоционална връзка, последното
има установена трайна среда, приятелки и роднински кръг, като са осигурени
необходимите условия за неговото отглеждане и възпитание.
В законоустановения срок е постъпил отговор, в
който се изразява становище за недопустимост на предявения иск, доколкото
въпросът относно упражняването на родителските права и местоживеенето на детето
е решен в производството по в.гр.д. №
767/2018 г. на Окръжен съд - Велико Търново. По същество искът се оспорва по
подробно изложени съображения. В отговора е направено възражение за местна
неподсъдност на делото, както и искане за спиране на производството.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца поддържа исковата молба и моли за нейното уважаване. Сочи,
че не е доказан родителският капацитет на майката и възможностите й да отглежда
детето, както и че доверителят му е получил информация, че същата се занимава с
платена любов в гр. София. Смята, че в интерес на детето е родителските права
да бъдат предоставени на ищеца.
Процесуалният представител на ответницата
оспорва исковата молба, като заявява, че доверителката му е разбрала за
частичното оттегляне на касационната жалба на ищеца през м. май
Съдът,
като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от следното
фактическа и правна страна:
Производството е по реда на чл. 59, ал. 9 СК
- за изменение режима на упражняване родителските права, местоживеенето,
личните отношения и издръжката, установени с решението по в. гр. дело №
767/2018 г. на ВТОС.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 9 СК,
ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от родителите може да
измени постановените по-рано мерки. Изменение на обстоятелства, което налага
промяна, може да бъде както възможността за осигуряване на по-добър социален и
битов живот от единия родител, неговите възпитателски качества и грижи, така и настъпила
промяна във възможностите на родителя и отношенията родител-дете, т.е. наличие
на новосъздадена обстановка, при която интересите на детето да изискват ревизия
на постановените мерки, като съдът във всички случаи следва да изхожда само и
единствено от интересите на детето. От значение са също качества на родителите,
техния морален облик, полаганите грижи и отношение към детето, привързаността
на детето към родителите, полът и възрастта на детето, възможността трети лица
да оказват помощ при отглеждането и възпитанието и респ. отношението на детето
към тях. Съгласно разясненията, дадени в ППВС № 1/1974 г., под „интереси на
децата” следва да се разбират всестранните интереси на децата по тяхното
отглеждане, възпитание и развитие, създаване на трудови навици и дисциплина,
подготовка за обществено полезен труд и изобщо изграждането на всяко дете като
съзнателен гражданин. При това, изменение на обстоятелствата по смисъла на
закона е наличието както на нови обстоятелства, които влошават положението на
детето, така и на обстоятелства, с които би се подобрило положението му при
евентуално ново разрешение или такива, засягащи ефикасността на взетите по-рано
мерки.
Не е спорно, а и се установява от
приложеното решение 14.12.2018 г. по в. гр. д. № 767/2010 г. на Окръжен съд –
Велико Търново, че със същото е отменено решението по гр. д. № 1845/2018
г. на Районен съд – Велико Търново в частта относно упражняването на родителските
права и местоживеенето на малолетния В.Н.М., като тези права са предоставени за
упражняване на майката, при която е определено и местоживеенето на детето, а за
бащата е определен режим на лични отношения и същият е осъден да заплаща
месечна издръжка в размер на 140.00 лева.
В исковата си молба ответникът твърди, че от постановяване на решението по
горепосоченото дело, респ. от получаване на същото, ответницата не е проявила
желание да види детето или да го взе в изпълнение на решението, като не се
интересува от неговото състояние и житейско положение.
Според съда
ангажираните от ищеца свидетели, а и като цяло представените от него
доказателства, не доказаха горното твърдение.
В показанията
на св. И. С.няма данни в тази насока, а и съдът намира, че въпросната
свидетелка не би и могла да бъде достоверен източник на подобна информация
предвид направеното от самата нея признание, че от м. август миналата години
живее в гр. София. Очевидно е при това положение, че цялата информация, с която
св. С. разполага по случая на детето, е споделена й такава от ищеца Н.М., респ.
от неговата съпруга – св. Д. М.. Свидетелката споделя за чути от нея слухове в
гр. К., че ответницата се заминава с проституция, както и че условията в
жилището й в с. Староселци са неприемливи, макар сама
да признава, че е посетила въпросното жилище за последно преди 4-5 години.
В показанията
на св. Д. М. също лисват конкретни данни относно нежелание от страна на
ответницата да види детето или да го взе в изпълнение на решението по
горепосоченото дело. Единственото, което свидетелката заявява в тази връзка, е
че от 26.6.2018 г. насетне от страна на ответницата няма интерес към детето. Освен,
че въпросното твърдение се явява твърде общо, то следва да се има в предвид, че
същото идва от съпругата на ищеца, която несъмнено следва да се приеме за
заинтересовано от изхода на делото лице, като това ясно личи от цялостните й показания.
На свой ред, в
показанията си свидетелите П. В. и Ц. В. заявяват, че от постановяване на
решението на Окръжен съд –
Велико Търново ищцата е многократно е правила опити да види детето или поне да
се чуе с него. Доколкото обаче и тези показания са дадени от заинтересовани от
изхода на делото лица, съдът намира, че и спрямо тях следа да намери приложение
разпоредбата на чл. 172 ГПК и същите да бъдат ценени с оглед всички други данни
по делото.
Във връзка с горното, следва да се отбележи,
че в социалния доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане” – Велико
Търново, е посочено, че още на 3.7.2018 г. майката е депозирала молба за
съдействие по повод контакт с малолетния В.Н.М.. Отново по данни от въпросния
социален доклад, на 22.11.2018 г. в Дирекция „Социално подпомагане” – Велико
Търново е получена нова жалба от майката, с която същата търси съдействие за контакт
със сина си. По данни от доклада, след проведен разговор с директора на детска
градина „И. Б.”, гр. Велико Търново същият е споделил за проведени два
телефонни разговора с майката, в които последната се е интересувала от сина си.
Други доказателства в подкрепа твърдението
на ищеца за липса на желание от
страна на ответницата да види детето или да го взе в изпълнение на решението по
в.гр.д. № 767/2018 г. на Окръжен съд – Велико Търново по делото не бяха
ангажирани, поради което и съдът приема същото за недоказано.
От изготвения от Дирекция „Социално
подпомагане”, гр. Велико Търново доклад се установява, че към 19.7.2019 г.
основните грижи по отглеждането и възпитанието на малолетния В.М. са били полагани
от бащата Н.М. и от неговата съпруга – св. Д. М., както и че между тях е налице
емоционална връзка.
От изготвения от Дирекция „Социално
подпомагане”, гр. Кнежа социален доклад, на свой ред, се установява, че след
предаването на детето на майката същото се отглежда в жилището на последната в
с. Староселци, Община Искър. По данни на социалния
работник в жилището има добра битова и санитарно-хигиенна обстановка, за
малолетния В.М. и за брат му Т. М. има самостоятелна стая, като децата са в
добро здравословно състояние и същите са обгрижвани.
При проведен разговор с учителя на детето в детската градина, която посещава, е
установено, че същото се е адаптирало много бързо, като то и брат му винаги са чисти
и с подходящи за сезона дрехи, с добра лична хигиена. Дадено е становище, че
семейната среда на майката е напълно подходяща и не представлява опасност за
живота, здравето и развитието на детето, че майката притежава необходимия
родителски капацитет за неговото отглеждане и възпитание, че между двамата има
силна емоционална привързаност, както и че близките на майката са изразили
подкрепата си относно отглеждането и възпитанието на двете й деца.
Предвид на горното, съдът приема, че от
момента на постановяване на съдебното решение по в.гр.д. № 767/2018 г. на Окръжен съд – Велико Търново
не е налице изменение на обстоятелствата, което да води до изменение на
постановените по-рано мерки.
На първо място, съдът намира, че недоказано
остана твърдението на ищеца, че от
постановяване на решението по в.гр.д. № 767/2018 г. на Окръжен съд – Велико
Търново, респ. от получаване на същото, ответницата не е проявила желание да
види детето или да го взе в изпълнение на решението, както и че същата не се
интересува от неговото състояние и житейско положение. Въпросното решение е
постановено на 14.12.2018 г., като срещу същото от страна на ищеца на 21.3.2019
г. е подадена касационна жалба, върната с разпореждане от 23.4.2019 г. Тук
следва да се има в предвид, че жалбата е върната в една нейна част, като на
19.8.2019 г. от страна на Окръжен съд – Велико Търново до ответницата е
изпратено съобщение за вземане на становище по касационната жалба и нейните
уточнения. По делото няма данни кога разпореждането за частично връщане на
касационната жалба е влязло в сила (няма данни кога същото е връчено на ищеца),
като най-ранният възможен момент за влизането му в сила е началото на м. май
На следващо място, съдът намира, че активното
участие на ответницата в хода на висящото пред Районен и Окръжен съд – Велико
Търново производство по предоставяне упражняването на родителските права на
малолетния В.М., а и в хода на настоящото производство, само по себе си, е
свидетелство, че същата се
интересува от състоянието и житейското положение на сина си. В този
период същата освен, че е поддържала претенцията си за предоставяне
упражняването на родителските права над детето, е депозирала молба за
съдействие до Дирекция „Социално подпомагане” – Велико Търново по повод контакт
със сина си и е подавала жалби в тази насока. В изготвения от Дирекция
„Социално подпомагане” – Велико Търново социален доклад са посочени и проведени
телефонни разговори между директора на детска градина „И. Б.”, гр. Велико
Търново и майката, в които последната се е интересувала от състоянието на сина
си.
На следващо място, съдът намира за
необходимо да отбележи, че макар формално предявеният понастоящем иск по чл.
59, ал. 9 СК да е допустим, завеждането на същия едва няколко дни след влизане
в сила на решението, с което родителските права по отношение на малолетния В.Н.М.
са предоставени на майката, и то в хипотеза, при която бащата е оттеглил касационната
си жалба срещу това решение, граничи със злоупотреба с право. Междувпрочем, свидетелство за това е и самото изявление на
процесуалния представител на ищеца в хода на устните състезания, че е оттеглил
подадената касационна жалба срещу решението на Окръжен съд – Велико Търново, за
може да предяви настоящия иск. Т.е. ищецът сам признава, че се е отказал да
обжалва решението на въззивния съд пред Върховния
касационен съд и да претендира правата над сина си, само за да може малко
по-късно да заведе иск по чл. 59, ал. 9 СК. Подобно поведение представлява опит
да се заобиколи решението на съда, което макар по иск с правно основание чл.
127, ал. 2 СК да не се ползва със сила на присъдено нещо и при изменение на
обстоятелствата страната да разполага с възможност да предяви иск по чл. 59,
ал. 9 СК, то в случая е очевидно, че за такъв изключително кратък период от
време подобно изменение е практически невъзможно. По този начин, предявявайки
настоящия иск, ищецът се опитва да прехвърли тежестта от собствените си
действия (изразяващи се в подаване на касационна жалба срещу решението на
Окръжен съд – Велико Търново и последващото й оттегляне) върху ответницата, на
която вменява, че се е дезинтересирала от детето.
Не на последно място, съдът намира, че от
постановяване на решението по в.гр.д.
№ 767/2018 г. на Окръжен съд – Велико Търново, респ. от влизането му в сила, до
настоящия момент не е налице изменение на обстоятелствата, което да налага
ревизия на постановените по-рано мерки по отношение на детето. От представения
от Дирекция „Социално подпомагане”, гр. Кнежа социален доклад се установява, че
майката притежава необходимия родителски капацитет за отглеждането и
възпитанието на сина си, същата разполага с нужните битови условия, както и
подкрепата на своите близки. Установява се също, че детето се е адаптирало към
детската градина, която посещава, че то е достатъчно обгрижвано,
че семейната среда на майката е напълно подходяща и не представлява опасност за
живота, здравето и развитието му, както и че между него и майката има силна
емоционална привързаност.
По изложените съображения съдът намира искът
по чл. 59, ал. 9 СК за неоснователен.
По
исканията на страните във връзка с определените привременни мерки по делото,
съдът намира следното:
С оглед на горните изводи, съдът намира, че
до влизане в сила на решението по настоящото дело в интерес на детето е
родителските права по отношение на него да продължат да се упражняват от
майката, при която да бъде и неговото местоживеене, а за бащата да има
определен режим на лични отношения и същият да заплаща месечна издръжка на сина
си. Искането на майката за ограничаване режима на лични контакти с бащата и
това на последния за цялостна ревизия на мерките по отношение на детето са
неоснователни.
По разноските:
С оглед становището на съда за неоснователност
на предявения иск, ответницата има право на направените разноски за адвокатски
хонорар. От страна на ответника е направено възражение за прекомерност на
заплатения адвокатски хонорар, което е основателно, тъй като фактическа
обстановка по делото не сочи на особена сложност от фактическа и правна страна,
поради което възнаграждението следва да бъде намалено до 800.00 лева. В тази
връзка следва да се отчете, че все пак делото беше разгледано в две открити
съдебни заседания, за които ответницата и нейният процесуален представител се
явяваха от населени места извън района на съда, като в рамките на тези
заседания бяха разпитани няколко свидетели и бяха отправени множествено
доказателствени искания. Разноските във връзка с молбата за издаване на
изпълнителен лист по повод определените привременни мерки и таксата за издаване
на преписи от документи по делото не следва да бъде възлагани в тежест на ищеца,
а следва да останат за сметка на ответницата.
Мотивиран от горното, Великотърновският
районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
иска на Н.П.М., ЕГН ********** срещу А.Т.В., ЕГН ********** за изменение
на постановените с решение по в. гр. дело № 767/2018 г. на Окръжен съд - Велико
Търново мерки по отношение на роденото от съвместното съжителство на страните
дете В.Н.М., ЕГН ********** и за постановяване на нови, с които на ищеца да бъде
предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето, при
когото да бъде и неговото местоживеене, да бъде определен режим на лични
отношения с майката и последната да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка за
детето.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на
страните за изменение на постановените по делото привременни мерки по отношение
на малолетния В.Н.М., ЕГН **********.
ОСЪЖДА Н.П.М., ЕГН ********** да заплати на А.Т.В.,
ЕГН ********** сумата от 800.00 (осемстотин) лева, представляваща направените
по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от същото на страните, освен в частта, с която са оставени
без уважение исканията за изменение на постановените привременни мерки.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: