№ 1792
гр. София, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СТАНИМИР Б. МИРОВ
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно
наказателно дело № 20241110210649 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. Н. П. срещу Наказателно постановление № 23-4332-031120 от
19.12.2023 г., издадено от началник група в ОПП- СДВР, с което на жалбоподателя са
наложени административни наказания, както следва:
1. по чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП - глоба в размер на 20 /двадесет/ лева за извършено
нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП;
2. по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП - глоба в размер на 150 /сто и петдесет/ лева и лишаване
от право да управлява МПС за 1 месец за извършено нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3,
б. „В“ от ЗДвП.
В жалбата си санкционираното лице разкрива, че на посочените в оспореното наказателно
постановление дата, час и място е било реализирано пътнотранспортно произшествие с
неговия личен лек автомобил. Ударът обаче бил предизвикан от сина му Б. П., на когото бил
предоставил превозното средство, след което той напуснал местопроизшествието. По тези
съображения жалбоподателят моли наложеното му наказание да бъде прехвърлено на сина
му.
В съдебно заседание жалбоподателя – редовно призован, се явява лично. В пледоарията си
моли делото да бъде прекратено и поддържа позицията си, че няма вина за извършените
нарушения.
Въззиваемата страна – редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание.
Становището по същество на спора е изявено чрез неколкократно депозирани по делото
писмени бележки от различни упълномощени юрисконсулти на дружеството със сходно
1
съдържание. С тях се подкрепят възприетите в наказателното постановление фактически
положения и се моли за потвърждаването му по съображения, свързани с неговата
законосъобразност и правилност. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се
възразява за прекомерност на адвокатския хонорар на противната страна.
Софийски районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
наведените доводи, провери изцяло атакуваното наказателно постановление, като приема
за установено от фактическа страна следното:
На 27.12.2022 г., около 06:00 часа, в гр. София, по бул. „Константин Величков“ в посока от
ул. „Цар Симеон“ към ул. „Габрово“, жалбоподателят управлявал собствения си лек
автомобил „БМВ 318 Д“ с рег. № *******. На кръстовището с бул. „Сливница“ водачът
изчаквал позволителен сигнал от светофарната уредба, като след активирането му, привел
автомобила в движение с предприемане на маневра на заден ход, в резултат на което
реализирал пътнотранспортно произшествие с намиращия се зад него лек автомобил „Форд
Фиеста“ с рег. № *******, управляван от свидетелката Л. И.. След сблъсъка последната
излязла от превозното си средство и се приближила към другия автомобил, чийто шофьор
първоначално изявил желание да се разберат доброволно, но след завръщането на И. в
нейното МПС потеглил рязко и напуснал местопроизшествието.
След сигнализиране на органите на СДВР, на място бил изпратен екип от Отдел „Пътна
полиция“, които снели сведения от установения на място участник в ПТП и изготвили
протокол за ПТП и скица към него. За установените фактически положения свидетелят Ж. Й.
съставил докладна записка, която по-късно послужила като основание за съставяне на акт за
установяване на административно нарушение срещу собственика на напусналия
местопроизшествието лек автомобил.
След явяването на В. П. в ОПП-СДВР му била представена бланкова декларация по чл. 188
от ЗДвП, с което е гарантирана възможността му да посочи лицето, на което е предоставило
превозното си средство за управление. Жалбоподателят П. отказал да попълни
декларацията, вследствие на което свидетелят А. С. възприел, че именно негова е
отговорността за извършените нарушения по чл. 40, ал. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „В“ от
ЗДвП, за които му съставил АУАН с бл. № 129909/13.11.2023 г. Въз основа на този акт е
издадено атакуваното НП № 23-4332-031120 от 19.12.2023 г. на началник група в ОПП-
СДВР.
Видно от заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи,
административнонаказващият орган е компетентен да издава наказателни постановления по
ЗДвП, а актосъставителят – да издава АУАН. За заеманите от посочените лица длъжностни
качества свидетелстват приложените по делото заповед № 513з-5073/21.07.2015 г. на
директора на СДВР и заповед № 8121К-13180/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните
работи.
Горепосочената фактическа обстановка беше установена въз основа на показанията на
свидетеля А. С. /актосъставител/, свидетелката Л. И. /участник в ПТП/ и свидетеля Ж. Й.
2
/посетил ПТП и изготвил Докладна записка/, както и въз основа на писмените
доказателства, приобщени към материалите по делото.
От показанията на свидетелката И. се изяснява по непротиворечив начин механизмът на
настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие, мястото на инцидента и
взаимното разположение на участващите в него превозни средства. Тя описва, че след
активиране на позволителния сигнал на светофарната уредба, разположения пред нея лек
автомобил е предприел движение на заден ход, което довело до настъпилия удар. И. споделя,
че другият участник в произшествието е останал в автомобила си и след кратка размяна на
реплики между двамата е напуснал местопроизшествието без да изчака пристигането на
службите за контрол на пътя. Показанията на тази свидетелка намират опора в останалите
налични по делото доказателствени източници, като в същината си кореспондират на
отразените в протокола за ПТП обстоятелства, а са напълно еднопосочни и с декларираните
от И. факти пред органите на СДВР.
От показанията на свидетеля С. се установява законосъобразното провеждане на
процедурата по съставяне на АУАН въз основа на наличните данни, събрани от
полицейските служители по повод присъствието им на мястото на инцидента.
Актосъставителят разкрива, че е действал в пределите на своята компетентност, като в
присъствието на жалбоподателя П. му е съставил акт в неговото качество на собственик на
процесния автомобил. Логичните и обосновани твърдения на свидетеля С., че е дал
възможност на нарушителя да се освободи от отговорност като попълни собственоръчно
декларация, намират подкрепа в приобщените по делото писмени материали, и идват да
оборят с категоричност възраженията на жалбоподателя, че при посещението си в ОПП-
СДВР е удостоверил, че автомобилът е бил управляван от сина му. В опровержение на това
фактическо съждение е и официалното изявление от Отдел „Пътна полиция“, направено на
съдебното следствие и обективирано в писменото уведомление на л. 31 от делото, според
което собственикът на превозното средство е бил санкциониран след своя отказ и
невъзможността си да посочи кое лице е управлявало лекия автомобил към процесната дата.
Разпитан пред съда, свидетелят Ж. Й. потвърждава, че лично е изготвил докладната записка,
в която са обективирани преките му впечатления от процесния случай. Други възприятия от
интересуващите процеса събития не се установиха в съзнанието на свидетеля, като
заличаването им е оправдано от изминалия период от време и еднообразието в естеството на
служебните задължения по посещения на пътнотранспортни произшествие с избягали
участници в тях.
Обясненията на жалбоподателя П., дадени в различни етапи от съдебното следствие, не
получиха доверието на съдебния състав, тъй като същите са непоследователни,
фрагментарни и необективни. Освен като средство за възпроизвеждане на възприетите от
лицето фактически положения, обясненията на санкционираното лице са призвани да му
послужат за изграждане на неговата защитна версия. В случая последната се явява силно
компрометирана и несъответна на наличната доказателствена съвкупност. Проявление на
този извод се открива в твърденията на П., че бил попълнил пред полицейските служители
3
документ, според който автомобилът му е бил управляван от неговия син, в опровержение
на което е удостоверителната стойност на информацията, предоставена от ОПП-СДВР в
официален вид, а също и показанията на актосъставителя, който пред съда беше
категоричен, че е дал възможност на нарушителя да напише декларация, но същият му е
отказал. Друг фактор, който съществено разколебава достоверността на обясненията на
жалбоподателя, е настъпилото в хода на производството изменение в неговата позиция с
пораждането на съмнения, че синът му е извършител на нарушенията предвид последвалата
кражба на превозното средство.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема
следното:
Жалбата е подадена в предвидения от закона преклузивен срок за обжалване и изхожда от
легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима. Тук следва
да се направи уточнението, че в сезиращия съдебната инстанция документ, находящ се на л.
4 от делото, се съдържа извънпроцесуално и нелегитимно изявление, придадено на лицето Б.
В.ев П., според което последният привидно се признава за виновен в извършването на
описаните в наказателното постановление нарушения. Подобно признание, частично
допълващо изходящата от наказания субект жалба, не е меродавно и обвързващо и не може
да породи правния си ефект, не само защото не се ползва с автентичност на своя източник,
защото на практика посоченото лице не разполага с правен интерес от обжалването, а също
и с оглед несъобразяването на регламентирания в ЗДвП процедурен ред за декларирането на
такива обстоятелства и незачитането на процесуалните правила за събиране на
доказателства в по-генерален план. Воден от тези си аргументи, съдебният състав намери, че
в тази си част жалбата не следва да се чете и не може да се взема под внимание при
преценката на подлежащите на доказване факти.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния давностен срок, от
компетентен орган, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.
Административнонаказателното производство е започнало с редовно съставен акт,
съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл. 42 от ЗАНН реквизити. Същият е
предявен и връчен на жалбоподателя. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да
се защитава.
За да се произнесе по съществото на правния спор, съдът съобрази, че настоящото
производство е от административнонаказателен характер и същественото при него е да се
установи има ли извършено административно нарушение от лицето, посочено в АУАН и НП.
Именно в този предметен обхват попадат и основните оплаквания, предявени от
жалбоподателя. Авторството на двете правонарушения според съда се доказа по
категоричен начин от приобщената доказателствена съвкупност, която позволява да се
формира несъмненият извод, че е била правилно ангажирана отговорността на
жалбоподателя като собственик на процесния лек автомобил „БМВ 318 Д“ с рег. № *******.
4
За правилното определяне субекта на отговорност служи редът, регламентиран в
разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, според която, за извършеното нарушение отговаря
собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство. Собственикът
се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство. По този начин е въведена една законова
презумпция, чието оборване е в тежест на собственика на МПС и предполага активно
поведение от негова страна. Следователно, за да се освободи от отговорност, лицето следва
да посочи на кого е предоставил своето превозно средство. Последното се извършва
посредством попълване на нарочна декларация по образец, каквато в настоящия случай е
налична – представена е била от свидетеля С. на жалбоподателя, който обаче е отказал да я
попълни, с което си поведение той е бездействал по повод на възможността си да посочи
дали някой друг е упражнявал фактическа власт върху превозното му средство към
относимата дата. Горното означава, че на собственика на процесния автомобил е осигурена
обективна възможност да посочи дали друго лице е управлявало автомобила му в
съответния ден посредством попълването на декларацията по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, което
същият не е сторил.
В заключение към гореизложеното съдът намира за установено, че в случая жалбоподателят
е бил правилно санкциониран в качеството си на собственик на процесното МПС, доколкото
не е навел твърдения, че същото е било управлявано от другиго. В. П. не се е възползвал от
нормативно предоставената си възможност да обори презумпцията по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП
с декларирането на съответните обстоятелства, които да снемат отговорността му. Доколкото
се касае за една правна възможност, лицето не е задължено да подава подобна декларация,
но и бездействието му в тази насока влече след себе си съответните последици, уредени в
чл. 188, ал. 1, изр. 2 от ЗДвП, съобразяването на които води до окончателния извод, че
субектът на административнонаказателна отговорност е бил правилно индивидуализиран.
По отношение на нарушението, визирано в пункт първи на наказателното постановление,
съдът съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, преди да започне движение назад, водачът е
длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен, и че с това си поведение
няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.
Съобразно разпоредбата на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, „пътнотранспортно произшествие“ е
събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало
нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение,
товар или други материални щети.
От материалите по делото се установява по безспорен начин, че управлявайки лек
автомобил „БМВ 318 Д“ с рег. № *******, при потегляне назад на кръстовището на бул.
„Константин Величков“ и бул. бул. „Сливница“ жалбоподателят е реализирал неподсигурена
маневра по движение на заден ход, тъй като не се е убедил, че пътят зад превозното му
средство е свободен и че с това си действие няма да създаде опасност или затруднения за
5
останалите участници в движението. Вследствие на това той е причинил ПТП, като блъснал
намиращия се зад него в статично положение лек автомобил „БМВ 318 Д“ с рег. № *******.
В подкрепа на това обстоятелство е съставеният протокол за ПТП от 27.12.2022 г. В тази
насока от съществено значение са и показанията на свидетелката И., станала непосредствен
участник в инцидента с факта на управлението на увредения вследствие произшествието
автомобил.
Настоящият съдебен състав приема за безспорно установено от фактическа страна, че на
визираната в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното
постановление дата е възникнало ПТП, което е било причинено именно от жалбоподателя,
при управление на л.а. „БМВ 318 Д“ с рег. № *******. При предявяване му на акта за
установяване на административно нарушение жалбоподателят не е отразил възражения, че
не е управлявал МПС на визираната дата и час, нито е обективирал такива в предоставената
му декларация по чл. 188 от ЗДвП.
Съдът намира, че в съставения акт за установяване на административно нарушение са
отразени действителни факти и обстоятелства относно нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП. В
процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становище на съда за
различни констатации от тези, отразени в акта, а оттам и за различни правни изводи от тези
на административнонаказващия орган.
Поради изложеното, съдът намира, че жалбоподателят действително не е изпълнил
задължението си, визирано в разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, с което е осъществил от
обективна и субективна страна състава на посоченото административно нарушение. За
административните нарушения не се изисква пряк умисъл, като е достатъчно да са
извършени непредпазливо. Съдът намира, че в конкретния случай се касае за непредпазливо
деяние. Административнонаказващият орган правилно е квалифицирал нарушението, което
е било осъществено, съобразил се е с действителната фактическа обстановка и е приложил
съответната административнонаказателна разпоредба на ЗДвП.
Посоченото в наказателното постановление нарушение по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП е формално
и признаците на състава му не изискват настъпването на определен вредоносен резултат. За
осъществяване на нарушението е достатъчно от обективна страна наказаното лице да не е
изпълнило задължението си преди да предприеме маневрата да се убеди, че пътят зад него е
свободен, както и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в
движението.
Налице е съставомерно деяние, осъществено от страна на жалбоподателя, тъй като съгласно
легалната дефиниция за пътнотранспортно произшествие, съдържаща се в разпоредбата на т.
30 на параграф 6 от допълнителните разпоредби на ЗДвП, „пътнотранспортно
произшествие“ е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство
и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път,
пътно съоръжение, товар или други материални щети. За посоченото нарушение
административнонаказателната разпоредба на чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП предвижда
наказание „глоба“ в размер от 20 лева за водач, който нарушава правилата за движение
6
назад. В този смисъл съдът намира, че по отношение на това нарушение административно
наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба,
като наказанието е определено правилно, във фиксирания размер, предвиден в закона, при
което липсва възможност за по-нататъшна индивидуализация. Ето защо наказателното
постановление в частта му по пункт първи се явява законосъобразно и правилно и следва да
бъде потвърдено.
По отношение на описаното в пункт втори нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „В“ от
ЗДВП, съдът установи следното:
Според императивната разпоредба на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „В“ от ЗДвП, водачът на пътно
превозно средство - участник в пътнотранспортно произшествие, при което са причинени
само имуществени вреди, но между участниците в произшествието няма съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, е длъжен, без да напуска местопроизшествието, да
уведоми съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на
територията, на която е настъпило произшествието, и да изпълнява дадените указания.
От показанията на свидетелката И. /участник в ПТП/ и данните от протокола за ПТП
безспорно се установява, че водачът на л.а. „БМВ 318 Д“ с рег. № *******, след
настъпването на ПТП, не е слязъл от автомобила си, като е проявил привидна активност в
посока установяването на щетите от произшествието с вербалния израз на това си мнимо
намерение, след което обаче е напуснал мястото на произшествието и не е останал на място
до пристигането на контролните органи.
Съгласно нормата на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДВП: Наказва се с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв.
водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие.
Наложената в случая санкция в размер над минималния, а именно – глоба от 150 лева, е
оправдана с наличните отегчаващи отговорността обстоятелства, по-конкретно проявени
чрез измамливото първично поведение на нарушителя по увещаване на другия участник в
ПТП, че ще бъде постигната уговорка относно причините за настъпилия инцидент, чрез
което е отвлечено вниманието на свидетелката И. и са създадени предпоставки за
последващото напускане на мястото от страна на жалбоподателя, а също и извършването на
повече от едно самостоятелни административни нарушения.
С оглед на изложените съображения, НП следва да бъде потвърдено изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с
юридическо образование, а според ал. 5 в този случай размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Предвид разпоредбата на чл. 27е
от Наредбата за заплащане на правната помощ и поради невисоката фактическа и правна
сложност на делото, жалбоподателят следва да понесе разноските за юрисконсулт в
7
минимално предвидения размер на 80. 00 /осемдесет/ лева, която сума следва да бъде
присъдена на въззиваемата страна.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-4332-031120 от 19.12.2023 г., издадено
от началник група в ОПП- СДВР, с което на В. Н. П. са наложени административни
наказания, както следва:
1. по чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП - глоба в размер на 20 /двадесет/ лева за извършено
нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП;
2. по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП - глоба в размер на 150 /сто и петдесет/ лева и лишаване
от право да управлява МПС за 1 месец за извършено нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3,
б. „В“ от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН В. Н. П. с ЕГН ********** да заплати в
полза на Столичната дирекция на вътрешните работи сумата от 80 (осемдесет) лева за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с касационна жалба на основанията,
посочени в НПК, по реда на АПК пред Административен съд - София-град, в четиринадесет
дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8