РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 26.09.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І-20 състав, в публично заседание на седемнадесети юни две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 5402/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба
с вх. № 56519/23.04.2018 г., предявена от К.П.Д.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, против З. „Б.И.“ АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***
Ищецът К.П.Д. твърди, че на 17.06.2017 г.,
около 19.00 ч., в гр. София, на бул. „П.Ю.Тодоров“, в района на блок № 3, К.Т.А.,
с ЕГН: **********, при управление на лек автомобил ,,Рено Клио”, с peг. № ******,
нарушил
правилата за движение по пътищата, и реализирал пътнотранспортно произшествие (ПТП) с насрещно движещия
се по бул. „П.Ю.Тодоров“ товарен автомобил „Сеат Инка“, с peг. № ******,
който се завъртял и се ударил в паркирания отдясно товарен автомобил „Ман Ф 07“, с
peг. № ******.
Ищецът твърди, че при настъпване на описаното
ПТП е бил водач на товарен автомобил „Сеат Инка“, с peг. № ******. В резултат на ПТП на
ищеца били причинени следните увреждания: Контузия на главата. Мозъчно
сътресение. Дисторзия на шията. Разтежение на шийни прешлени. Охлузване на
дясно коляно.
След
настъпване на ПТП, ищецът бил приет за лечение за болнично заведение в добро общо състояние, но
без спомен за случилото се и със силно изразен шиен вертебрален синдром. Била
му поставена имобилизираща шийна яка за 30 дни и му били направени изследвания.
След консултация с травматолог била констатирана бордна увреда на дясно коляно,
контузия и повърхностна екскориация на дясна патела с болка при палпация и
движение, за което му било препоръчано да не натоварва крайника. На 19.06.2017
г., ищецът бил изписан с препоръки да спазва щадящ хигиенно-диетичен режим,
била му назначена медикаментозна терапия и контролни прегледи. На 27.07.2017 г.
на ищеца била направена магнитно-резонансна томография на шиен отдел на
гръбначния стълб, заключението от която било: Дегенеративни (възможно и
посттравматични) вертебрални промени с дискова болест. На 31.07.2017 г., на
ищеца била направена електромиография, при която били констатирани ЕМГ и ЕНГ
данни за проксимални (преднокоренчеви) промени при изследваните мускули с
повишена инсерционна активност и много полифазни АП на ДЕ. Не била регистрирана
Ф-вълна по изследваните нерви - С5, 6 и С7, 8 коренчета. Посочено било
„Забавена скорост на провеждане по сетивните влакна на н. медианусдекс насочващи
към компресия на нерва в областта на карпалния канал“.
Ищецът твърди, че вследствие на получените от ПТП увреждания, е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, които продължавал да
търпи и към датата на предявяване на исковата молба.
Ищецът твърди, че към датата на увреждането,
по силата на застрахователната полица № BG/02/116002097438, със срок на
действие от 05.08.2016 г. до 04.08.2017
г., ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи
правомерно лек автомобил ,,Рено Клио”, с peг. № ******, включително и на водача
К.Т.А..
Предвид изложеното, ищецът моли да бъде
постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати: сумата от
90 000 лева,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 17.06.2017 г. до окончателното й плащане. Ищецът
претендира и направените по делото разноски.
В
срока по чл. 367 ГПК, ответникът З. „Б.И.“ АД е депозирал отговор на исковата
молба. Ответникът
не оспорва, че към датата на процесното ПТП - 17.06.2017 г., по силата на договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, е застраховал гражданската отговорност на
К.Т.А., като водач на лек автомобил ,,Рено Клио”, с peг. № ******. Ответникът
оспорва иска с възражението, че е неоснователен.
Ответникът
оспорва твърденията на ищеца, че процесното ПТП е причинено поради деликтно
поведение на водача на лек автомобил ,,Рено Клио”, с peг. № ******. Излага съображения, че от представената по
делото медицинска документация било видно, че на 17.06.2017 г., К.П.Д. е бил
приет в болнично заведение с оплаквания от главоболие, гадене, без повръщане и
много силна болка във врата, лявото рамо, кръста и дясното коляно. Съобщил е,
че не си спомня ясно обстоятелствата около инцидента. Не били описани
повърхностни травматични изменения по главата, тялото и крайниците, освен
описаната от консултацията с травматолог – бордна (предна) увреда на дясно
коляно, изразяваща се в контузия и повърхностна екскориация на дясна патела
(кожата, покриваща капачката), с болка при палпация и движение. За тази травма
била назначена криотерапия (студени компреси), покой и обезболяващи при нужда.
При направените изследвания не били намерени данни за травматични увреждания.
На третия ден бил изписан без данни за някакви усложнения и в добро общо
състояние. Била предписана терапия и препоръка да носи шийна яка за 30 дни.
Била поставена диагноза „мозъчно сътресение“ и „навяхване на врата“.
Ответникът оспорва твърденията на ищеца, че
описаните изменения в шийната област, констатирани при изследванията от
31.07.2017 г. и 11.01.2018 г. са предизвикани от процесното ПТП. С оглед на
това, ответникът посочва, че може да се направи извод, че при процесното ПТП,
ищецът е получил навяхване на шията – дисторзия и травма на предната част на
дясното коляно (бордна травма), изразяваща се в контузия и охлузване на кожата
в областта на капачката. Дори и да е
имало мозъчно сътресение, то е протекло без изпадане в комотозно състояние.
Предвид изложеното, ответникът счита, че
размерът на справедливото обезщетение е около 2 000 лева.
Евентуално, ответникът релевира възражение за
съпричиняване на вредата от страна на ищеца, тъй като при настъпване на
процесното ПТП е бил без поставен предпазен колан, шофирал е с превишена и
несъобразена скорост и е навлизал в лентата за насрещно движение.
В
допълнителната искова молба, ищецът поддържа иска и оспорва възраженията на
ответника
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ (обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от
01.01.2016г.).
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал. 2
на чл. 432 КЗ, може да прави възраженията, които произтичат от договора и от
гражданската отговорност на застрахования. Видно от законовата разпоредба, за
да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на валидно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника -
застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил. Наред
с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да са налице
и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД
/деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител – застрахован за обезщетяване на
причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално
обусловена от отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер
– застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се
предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в
тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
В
настоящия случай не се спори по делото, че към датата на процесното ПТП – 17.06.2017
г., по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
сключен на 03.08.2016 г., във формата на застрахователна полица № BG/02/116002097438,
валидна от 05.08.2016 г. до 04.08.2017
г., З. „Б.И.“ АД е застраховало гражданската отговорност на
лицата, управляващи правомерно лек автомобил ,,Рено Клио”, с peг. № ******, включително и на водача К.Т.А..
Този факт е приет за безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията между
страните по делото (с определението от 26.03.2019 г.), а и се установява от
представените Справка от базата данни на Информационния център към Гаранционен
фонд, комбинирана застрахователна полица, квитанция за платена сума по полицата
(л. 40 от делото).
Установяват
се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти,
представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
Съдът
приема за установено по делото, че на 17.06.2017 г., около 19.00 ч., в гр. София, на бул.
„П.Ю.Тодоров“, в района на блок № 3, е реализирано пътнотранспортно
произшествие с участници: лек автомобил
,,Рено Клио”, с peг. № ******, управляван от К.Т.А., товарен
автомобил „Сеат Инка“, с peг. № ******, управляван от ищеца К.П.Д. и товарен автомобил
„Ман Ф 07“, с peг. № ******.
Настъпването
на процесното ПТП и участието на водача, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, се установява от представения по делото Констативен протокол № К-405/17.06.2017
г., съставен от дежурен ПТП-О„ПП“ – СДВР, който е посетил
мястото на ПТП - гр. София, бул. „П.Ю.Тодоров“, в района на блок № 3.
Като
причини и обстоятелства за настъпване на ПТП в Констативния протокол е
посочено, че лек
автомобил ,,Рено Клио”, с peг. № ******,
управляван от К.Т.А., се е движел по бул. „П.Ю.Тодоров“, с посока от бул. „Гоце
Делчев“ към ул. „Нишава“, като в района на бл. 3, „участва в ПТП с насрещно
движещия се товарен автомобил „Сеат Инка“, с peг. № ******,
управляван от К.П.Д., който вследствие на удара се завърта и се удря в паркирания от
дясно товарен автомобил „Ман Ф 07“, с peг. № ******“.
Като
пострадали лица в Констативния протокол са посочени ищецът К.П.Д. (който е бил
настанен във ВМА с работна диагноза сътресение на мозъка, растежение на шиини
прешлени и охлузване на дясно коляно) и пътник от лекия автомобил.
Настъпването на
процесното ПТП и участието на лицето, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника се установява и от представените по делото Протокол
за оглед на местопроизшествие, съставен на 17.06.2017 г. от разследващ полицай при
О„ПП“ – СДВР, в съответствие с чл. 129 и сл. НПК. Към протокола за оглед е
съставена скица, която отразява местоположението на трите моторни превозни
средства, участвали в процесното ПТП. Протоколът има характера
на официален свидетелстващ документ, с обвързваща съда доказателствена сила,
съгласно чл. 179 ГПК относно установените обстоятелства при огледа на
произшествието.
По случая е било образувано досъдебно производство № 315 ЗМТ 11197/2017
г. по описа на СРТП-ОР-СДВР, пр.пр. № 22542/2017 г. по описа на СРП.
С постановление от 08.01.2018 г. на
прокурор при Софийска районна прокуратура, производството по ДП № 315 ЗМТ 11197/2017 г. по
описа на СРТП-ОР-СДВР, пр.пр. № 22542/2017 г. по описа на СРП, е било
прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК (след
като е прието, че К.Т.А. е допуснал
нарушения на правилата за движение по пътищата, станал е причина за настъпване
на процесното ПТП, но получените при ПТП от К.П.Д. увреждания се явяват лека
телесна повреда).
По
делото е прието заключението по извършената автотехническа експертиза, което не
е оспорено от страните и което съдът кредитира, като обективно и компетентно.
Вещото лице, след като се е запознало с представените по делото доказателства,
е описало следния механизъм на ПТП:
На
17.06.2017 г., около 19.30 часа, в гр. София, лек автомобил „Рено Клио”, с рег.
№ ******, управляван от К.А.се е движил по бул. „П. Ю. Тодоров”, в лявата от
двете ленти по посоката на движението си (от бул. „Гоце Делчев” към ул.
„Нишава”).
Видно
от АТЕ, широчината на платното за движение на бул. „П. Ю. Тодоров” е 14
метра, състоящо се от четири ленти за движение, по две във всяка
посока, с широчина по 3,5 м, като лентите за движение в една посока са
разделени една от друга с прекъсната линия M3, а двете посоки за движение с
двойна непрекъсната линия M2. Вдясно се намира тротоар с широчина 2,9 м.
В
района на бл. № 3, скоростта на лек автомобил „Рено Клио”, с рег. № ****** е
била около 44 км/ч. В същото време товарен автомобил „Сеат Инка”, с peг. № ******, управляван от К.Д., се е движел в обратна посока,
със скорост около 46 км/ч, в лявата от двете ленти за движение.
В
даден момент, водачът на л.а. „Рено“ се е отклонил на ляво, към платното за
насрещно движение и е навлязъл в лявата
пътна лента за насрещно движение, където се е ударил в насрещно движещия се
товарен автомобил „Сеат“. Ударът е бил с предната лява част на лекия автомобил
в предната лява част на товарния автомобил.
От
удар, т.а. „Сеат“ се е завъртял в посока обратна на часовниковите стрелки и със
задната си дясна част се е ударил в предната лява зона на паркирания в дясната
пътна лента, по посока на огледа, товарен автомобил „Ман“, след което се е
установил на мястото, описано в Протокола за оглед. След удара с т.а. „Сеат“, л.а. „Рено“ се е
завъртял в посока обратна на часовниковите стрелки и се е спрял на мястото
установено при огледа. При ударите между автомобилите са се получили деформациите и счупванията в зоните на
съприкосновение, а водачът на т.а. „Сеат“ - травмите описани в медицинската
документация.
Вещото
лице е посочило, че произшествието е настъпило в светлата част на денонощието,
при добра видимост, в мокро асфалтово покритие. Мястото на удара е било на бул.
„П. Ю. Тодоров”, както следва: по широчина на пътното платно - на 5,5-6,5 метра
вляво от десния край на платното за движение, считано в посоката на огледа (от
ул. „Нишава” към бул. „Гоце Делчев”), а по дължина на пътното платно - на 18-19
метра след ориентира, считано в същата посока.
Видно
от АТЕ, при адекватно въздействие на органите за управление и движение в
пътната лента за посоката му, водачът на л.а. „Рено Клио“ е имал техническа
възможност да предотврати произшествието.
Причината
за настъпилия удар между л.а. „Рено Клио“ и товарния автомобил „Сеат Инка“,
последващото отклоняване на т.а. „Сеат“ и ударът му с т.а. „Ман“ е субективното
поведение на водача на л.а. „Рено“, който е навлязъл в лентата за насрещно
движение - лентата за движение на товарния автомобил „Сеат“. Водачът на л.а.
„Рено Клио“ е имал техническа възможност да предотврати произшествието, като не
навлиза в лентата за движение на насрещно движещите се автомобили.
По делото е прието заключението по съдебно-медицинската
експертиза (СМА), което не е оспорено от страните и което съдът кредитира. Вещото
лице по СМЕ,
след като се е запознало с представената по делото медицинска документация и
след личен преглед на ищеца (извършен на 04.06.2019 г.), е приело, че
вследствие на процесното ПТП, К.П.Д. е получил следните
травматични увреждания:
·
Черепно -
мозъчна травма състояща се от следните компоненти:
- Мозъчно сътресение
·
Дисторзио
коли - Множествено изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки на
шийния отдел на гръбначния стълб.
Мозъчното сътресение протекло с количествена промяна в яснотата на съзнанието след инцидента (зашеметяване, объркване), без медицински данни за настъпило безсъзнателно състояние (кома) след травмата е реализирало медико-биологичния признак „Разстройство на здравето временно неопасно за живота“.
Множественото изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки на шийния отдел на гръбначния стълб (Дисторзио коли) е реализирало медико - биологичния критерий „Разстройство на здравето временно неопасно за живота само по себе си“.
След инцидента, К.П.Д. е бил транспортиран от екип на ЦСМП до Спешно отделение на ВМА - София. След проведени диагностични изследвания и консултативни прегледи със специалисти е приет на лечение в Клиниката по неврохирургия. При постъпване е бил в съзнание, нямал спомен за обстоятелствата около инцидента. Оплаквал се от главоболие, гадене, без повръщане, много силна болка във врата. Имал болки и в лявото рамо, кръста и дясното коляно. Проведени били параклинични (хематологични) и образни изследвания. Осъществено е комплексно болнично лечение, състоящо се от режим на легло, активно неврологично наблюдение, медикаменти. За болката в шиен отдел е била поставена мека шийна яка.
От невроизоброзителните изследвания (компютърна томография) на главен мозък без контраст и шиен отдел не са установени травматични промени на черепни кости и шийни прешлени (тела, израстъци, стави, луксации). Без интракраниални хеморагични огнища и мозъчен едем. От консултативните прегледи с травматолог и хирург липсват данни за травматична увреда на опорно-двигателния апарат и вътрекоремни и гръдни органи. Проведено е медикаментозно лечение. Неврологичният статус от постъпване и през време на стационарното лечение е без данни за отпадна неврологична симптоматика. На 19.06.2017 г., ищецът е бил изписан, без отпаднала неврологична симптоматика, Глазгоу кома скала – 15 т. (максимален брой). На ищеца са били дадени указания да спазва хигиенно-диетичен режим, предписано му е медикаментозно лечение, както и да носи имобилизираща шийна яка за 30 дни.
Болки и страдания ищецът е търпял за период от около три месеца, най-интензивни в първия
месец.
Вещото лице е посочило още, че мозъчното сътресение, като „възвратима травматична парализа” на мозъчните функции, при правилно проведено лечение и режим и нормално протичане на оздравителния процес, възстановителния период е в рамките на 3-5 седмици. При него няма патологични промени в паренхима на мозъка, неврологичния статус е в граници на нормата. Усложнения не се очакват, обичайно лечението приключва с оздравяване. Предвид липсата на данни за настъпили усложнения от претърпяната черепно-мозъчна травма, ВЛ е приело, че лечението е приключило успешно.
В заключението по СМЕ е посочено също, че възстановителният период при множественото изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки на шийния отдел на гръбначния стълб (Дисторзио коли) зависи основно от големината на получените травматични увреди в мускулатурата, лигаментите и ставния апарат на шийния сегмент. От проведното високотехнологично и с висока специфичност магнитно-резонансна томография на шиен отдел на гръбначния стълб са установени изразени дегенеративни промени с многоетажна дискова болест, загуба на нормалната лордоза до обръщане в кифоза, без данни за травматични изменения на тела на прешлени, израстъци, луксации (изкълчване).
Видно от СМЕ, травматичния инцидент не може да предизвика гореописаните дегенеративни изменения, те са се развили с годините при ищеца. Той е изиграл роля на катализатор за изява на оплаквания, след което са установени промените. Измененията в шийния сегмент на гръбначния стълб са неизбежен процес и се развиват с различна скорост при всеки отделен индивид. Изследвания сочат, че безсимптомни дегенеративни промени установени при магнитно-резонансна томография на шиен отдел са чести при хора над 30 годишна възраст.
ВЛ е посочило, че при прегледа, ищецът е съобщил за болки в шиен отдел на гръбначния стълб, влияещи се от движение и изтръпване по медиалната повърхност на лява ръка достигащо до четвърти и пети пръсти. Според ВЛ, тези оплаквания се дължат на описаните дегенеративни промени в шийния отдел на гръбначния стълб.
В открито съдебно заседание на 17.06.2019 г., ВЛ уточнява, че пациентът
се е оплаквал и от болки в коляното, но не е била поставена диагноза „контузия
на коляното“. Освен това, ВЛ е пояснило, че диагнозата „дисторзио коли“ се
поставя само въз основа на оплакванията на пациента. Ищецът е имал
микроразкъсвания в мускулатурата и ставите, които, обаче, не са се виждали при
изследванията. Обективни доказателства не съществуват. Освен това, ВЛ е
посочило, че е възможно
след претърпяната травма, дегенерацията да бъде ускорена и в
следващите 10 години измененията могат да бъдат още по-големи.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля В.К.Д.,
който е син на ищеца. След инцидента на 17.06.2017 г., свидетелят видял
баща си във ВМА. Ищецът бил обездвижен, на носилка, имал шина на врата, бил
замаян, не бил на себе си, не можел да говори. Имал болки в дясното рамо, в
едно от коленете, в кръста, виело му се свят и му се гадело. В болницата
останал 3 дни. Свидетелят сочи, че след като го изписали, баща му не бил добре,
оплаквал се от проблеми във врата и кръста и според свидетелят е трябвало да
остане още малко време за лечение. Един месец след това, ищецът пиел
болкоуспокояващи. Освен това се нуждаел от помощ и свидетелят се грижел за
него, помагал му да става, да ходи до тоалетната. Пречели му светлината и
шумът. Свидетелят сочи, че баща му си е останал в къщи между 20 и 30 дни. Ходел
на рехабилитация, поне 15 пъти. Свидетелят заявява, че баща му изпитва болки
във врата и има проблеми с кръста „до ден днешен“ (свидетелят е разпитан на
17.06.2019 г.).
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не беше
опровергавана. Водачът К.Т.А., ЕГН ********** е действал
противоправно, тъй като е нарушил разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 3 ЗДвП, предвиждаща, че на пътно платно с двупосочно движение има четири и повече
пътни ленти, на водача на пътно превозно средство е забранено да навлиза и да
се движи в лентите за насрещно движение.
Следователно, на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, застрахователят по застраховка „Гражданска
отговорност“ З. „Б.И.“ АД дължи
да заплати обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увреденото лице,
каквото като пострадал се явява К.П.Д. (чл. 478, ал. 2 и ал. 1 КЗ).
Що
се отнася до размера на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди, съдът намира следното:
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира
парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за
определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта
на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди следва
да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето
и претърпени от ищеца болки, в каквато насока е константната съдебна практика
на всички съдилища в Република България. В тази връзка съдът съобрази
указанията, дадени с Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление
№ 17/63г. на Пленума на ВС, съдебната практика по сходни случаи и
отчете вида и характера на доказаните по делото увреждания, възрастта на пострадалия; доказаните болки и страдания;
общият лечебен и възстановител период; отсъствието на негативни последици,
обществено - икономическите условия и лимита на застрахователното обезщетение
към датата на ПТП.
Предвид
всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът,
който са оказали и ще окажат върху начина на живот на К.П.Д., съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза общо на
сумата от 10 000 лева.
При
това положение, съдът следва да разгледа евентуалните възражения на ответника
за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия ищец.
По
обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т. 7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение
№ 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т.
д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г.
на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение №
169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. №
316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно
е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване
от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва неговото поведение
обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият
трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия
или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия
в тази насока не се изисква. Или, от съществено значение е конкретното
проявление на действието или бездействието на пострадалия, което съставлява
пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на делинквента) до увреждането като неблагоприятен
резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на
обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на
произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава
изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Както в т. 7 на
ППВС № 17/63
г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение
№ 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011
г. на ВКС, I ТО, решение №
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от
28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн.
други) е прието, че изводът за наличие
на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения. Т.е. във всички
случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента или по чл. 432, ал.1 КЗ срещу
застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с
позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице.
Освен
това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от
страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се
намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия
състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, т.е. във всички случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу
делинквента или по чл. 432, ал.1 КЗ срещу застрахователя съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.
51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т.
о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е
прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и
да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия
са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
С
отговора на исковата молба ответникът твърди, че К.П.Д. е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат, тъй като при настъпване на процесното ПТП е бил без
поставен предпазен колан, шофирал е с превишена и несъобразена скорост и е навлизал в лентата за
насрещно движение.
Видно
от заключението по АТЕ, управляваният от ищеца товарен автомобил „Сеат Инка“, с
peг. № ****** е бил оборудван фабрично с предпазни колани за всички места (на
водача и на пътниците). Вещото лице по
СМЕ, след като е анализирало механизма на ПТП и получените от ищеца увреждания,
е приело, че при настъпване на процесното ПТП, най-вероятно ищецът е пътувал е
правилно поставен колан. В СМЕ е посочено още, че без поставен обезопасителен
колан, ищецът би получил нараняване на главата, гръдния кош, корема,
крайниците. С оглед на така установените факти, съдът приема, че това
възражение е неоснователно.
Процесното
ПТП е реализирано в населено място (гр. София), липсват данни за специални ограничения
на скоростта, поради което и разрешената скорост на мястото на ПТП е била
разрешената в населено място скорост от 50 км/ч. Видно от АТЕ, скоростта на
товарен автомобил „Сеат Инка“, с peг. № ****** преди произшествието и в момента
на удара е била около 46 км/ч. Следователно, неоснователно е възражението, че
ищецът е управлявал автомобила с превишена скорост.
Неоснователни
са и възраженията на ответника, че управляваният от ищеца товарен автомобил е навлизал в лентата за
насрещно движение, както и че ищецът е управлявал автомобила с несъобразена
скорост. Както беше посочено, преди ПТП, водачът на л.а. „Рено“
се е отклонил на ляво, към платното за насрещно движение, навлязъл е в лявата
пътна лента за насрещно движение, където и е реализиран ударът с насрещно
движещия се товарен автомобил „Сеат“.
Видно от АТЕ, водачът на товарния автомобил
„Сеат“, движейки се със скорост 46 км/ч. непосредствено преди ПТП от момента
когато л.а. „Рено“ е навлязъл в пътната му лента не имал техническа възможност
да спре преди мястото на удара. ВЛ по АТЕ е посочило още, че ако водачът на
т.а. „Сеат“ се е движел със скорост 24 км/ч. и по-ниска, от момента на
навлизането на л.а. „Рено“ в пътната лента на т.а. „Сеат“, е имал техническа
възможност да спре преди мястото на удара, но това не означава, че удар не би
настъпил при продължаващо движение на лекия автомобил.
Възражението
за съпричиняване следва да бъде доказано по нетърпящ съмнение начин, каквото по
делото не е проведено. Поради това, съдът приема, че не се установява, че
ищецът е допуснал нарушения на правилата за движение по пътищата. Възраженията на ответника са неоснователни,
поради което и определеното по-горе обезщетение не следва да бъде намалявано.
Искът
е основателен и доказан за сумата от 10
000 лева, а за разликата до пълния предявен размер, искът следва да се
отхвърли.
Съгласно
чл. 432, ал. 1 КЗ, отговорността
на застрахователя е обусловена от отговорността на прекия причинител на
увреждането. При задължение от непозволено увреждане, деликвентът се смята в
забава и без покана и дължи лихва от
деня на увреждането (чл. 84, ал. 3 ЗЗД). Разпоредбите на новия КЗ (в сила от 01.01.2016г.), обаче,
предвиждат, че застрахователят дължи
лихва за забава от един по-късен момент. Съгласно чл. 497, ал. 1 , т. 1 и т. 2 КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано
от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал.
3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал.
1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3. Съгласно чл. 106, ал. 3 КЗ, когато ползвателят на застрахователната услуга е увредено лице по
застраховки „Гражданска отговорност“ или трето ползващо се лице по други
застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата, които той трябва
да представи за установяване на основанието и размера на претенцията му.
Допълнителни доказателства може да се изискват само в случай че необходимостта
от тях не е можела да се предвиди към датата на завеждане на претенцията и
най-късно в срок 45 дни от датата на представяне на доказателствата, изискани
при завеждането по изречение първо. Чл.
496, ал. 1 КЗ предвижда, че срокът за окончателно произнасяне по
претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по
реда на чл. 380
пред застрахователя, сключил застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В
случая, не се спори по делото, че претенцията на ищеца е била заведена при
ответника на 18.08.2017
г. Не се установява (а и не се твърди), ответникът да е обезщетил ищеца. С оглед на така установените
факти и цитирани разпоредби, обезщетението за неимуществени вреди е дължимо от 18.11.2017 г., а за периода от 17.06.2017
г. до 17.11.2017 г., претенцията следва да се отхвърли, като неоснователна.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, вр. чл.
7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца
– адвокат С. С.Н., адвокатско
възнаграждение съразмерно на уважената част от иска, в размер на 355.30 лева (3230 лв. х 0.11).
Ответникът е направил своевременно искане за присъждане
на разноски и е представил доказателства за извършени такива в размер на 4000
лева, без ДДС, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по договор за
правна защита и съдействие от 16.07.2018 г., приложен на лист 68 от
делото. В съдебно заседание на 17.06.2019
г., ищецът е направил възражение за прекомерност на възнаграждението и е
поискал същото да бъде намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 5
от Гражданския процесуален кодекс, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от
Закона за адвокатурата.
Разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата предвижда, че размерът на възнаграждението трябва да
е справедлив и обоснован и да не бъде по - нисък от предвидения в наредба на
Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Съгласно задължителните разяснения, дадени с
т.3 от ТР № 6 от 6.11.2013г. на ВКС по
тълк. д. № 6/2012г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане
адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК,
съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004г.
ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в
същата наредба минимален размер.
Съдът, след като взе предвид фактическата и правна сложност на спора, броя
на проведените открити съдебни заседания, вида и обема на събраните
доказателства, и след като съобрази предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 4 Наредба №
1/09.07.2004г. минимален размер, приема, че възнаграждението следва да се намали на 3230 лева, към която сума следва да
се начисли 20 % ДДС, или 3876 лева (с ДДС).
При
този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се
присъди сумата от 3805.64 лева от
общо направените разноски в размер на 4276 лева (4276 лв. х 0.89), в т.ч.
депозити за АТЕ и СМЕ (400 лева) и платено адвокатско възнаграждение (3876 лв.,
с вкл. ДДС).
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от иска,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд,
сумата от 444 лева, от които: 400 лв. - държавна такса и 44
лева – депозит за експертиза (400 лв. х 0.11), от внасянето на които, на
основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, ищецът е бил освободен.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на К.П.Д., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, на основание чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ, сумата от 10000 лева – главница, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените от К.П.Д. неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 17.06.2017 г., в гр. София, ведно със
законната лихва, считано от 18.11.2017 г.
до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ, за разликата над 10 000 лева до пълния
предявен размер от 90 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, както
и претенцията за лихва за забава, за периода от 17.06.2017 г. до 17.11.2017
г., като неоснователни.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адвокат С. С.Н., с ЕГН: **********, адрес: ***, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона
за адвокатурата, сумата от 355.30 лева
– адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА К.П.Д.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на З. „Б.И.“ АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 3805.64 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 444 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: