Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Добрич, 12.05.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ШЕСТИ СЪСТАВ на
дванадесети април през две хиляди двадесет и първа година в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ ДЖЕНКОВА
При секретаря: КАЛИНКА МИХАЙЛОВА
като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д. №1573 по описа за 2020г. и за да се произнесе съобрази следното :
Ищецът „СЕРЕНИТИ ЕНТЪРПРАЙСИЗ" ЕООД,
ЕИК203878820, със седалище и адрес на
управление: с. П., община Д., област В., стопански двор, идентификатор №……….е подал искова молба, с която срещу
„ОРЕХИТЕ" ЕООД, ЕИК124061436, със седалище и адрес на управление: с. К.,
община Д., област Д. е предявен осъдителен иск за сумата от 3552,00лева,
представляваща договорна неустойка за неизпълнение по договор, сключен на
28.03.2017г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на
настоящата искова молба до окончателното заплащане на вземането;
Претендират се сторените по делото разноски, както и
адвокатско възнаграждение.
Твърдения в
исковата молба:
На
28.03.2017г., между „СЕРЕНИТИ ЕНТЪРПРАЙСИЗ" ЕООД, в качеството на Възложител, и „ОРЕХИТЕ" ЕООД,
качеството на Производител, е сключен Договор за производство и изкупуване на
нахут срещу предоставяне на семена.
По силата на договора „СЕРЕНИТИ ЕНТЪРПРАЙСИЗ"
ЕООД възложил на „ОРЕХИТЕ" ЕООД , през стопанската 2016/2017г. да засее и отгледа 50 дка
/петдесет декара/ посеви от нахут, от сорта „Кабули", калибър 8+, като
„ОРЕХИТЕ" ЕООД се задължи да продаде цялата получена продукция от реколта
2017г. на „СЕРЕНИТИ ЕНТЪРПРАЙСИЗ" ЕООД.
В изпълнение на задължението си по т.2 от договора
„СЕРЕНИТИ ЕНТЪРПРАЙСИЗ" ЕООД продало на „ОРЕХИТЕ" ЕООД необходимите
за производството семена, а именно: нахут за. посев от сорта „Кабули",
калибър 8+, с общо тегло 800 кг. /осемстотин килограма/ с единична цена от 3,70
лева без ДДС, на обща стойност 3 552,00 лв.
с ДДС. За продажбата на горепосоченото колиество нахут „СЕРЕНИТИ
ЕНТЪРПРАЙСИЗ" ЕООД издаде фактура N90000000022 от 28.03.2017г. за сумата
от 3 552,00 лв. , която „ОРЕХИТЕ"
ЕООД платил чрез превод по банковата
сметка на ищеца на 13.04.2017г.
Въпреки точното изпълнение от страна на „СЕРЕНИТИ
ЕНТЪРПРАЙСИЗ" ЕООД, „ОРЕХИТЕ" ЕООД не изпълнило задължението си да
продаде цялата получена от предоставените семена продукция от реколта
2016-2017г. На ищеца не било продадено никакво количество нахут. Ищецът вече
нямал интерес от реално изпълнение на задължението, защото нахутът от реколта
2016-2017г., е стар и с изключително ниска цена.
Съгласно чл.7.1 от процесния договор при неизпълнение
на задължението на Производителя по т. 4.1 от договора той дължи неустойка на
Възложителя в трикратен размер на предадените му и фактурирани семена, както и
всички понесени щети от нереализираната продукция.
В срока по чл.131 от ГПК, от ответната страна
е депозиран отговор, с който иска се
оспорва като неоснователен.
Ответникът не оспорва следните факти: подписване на
Договор на 28.03.2017 година. Извършената продажба и заплащане от страна на
ответника “ОРЕХИТЕ“ - ЕООД на 800 кг. семена нахут за посев, при единична цена
3.70 лв/кг. без ДДС, или 3 552 лева с вкл.ДДС.
В изпълнение на задълженията си, "ОРЕХИТЕ" -
ЕООД засяло уговорените в договора 50 декара нахут и извършило всички
необходими агротехнически мероприятия.
Когато наближила жътвата, в изпълнение на задължението
съгласно разпоредбата на чл. 3.4. от договора, ответникът уведомил ищеца -
възложител за предстоящата жътва и за готовността си да предаде пожънато
количество нахут, тъй като съхранението в
склада на изпълнителя е разход. Проведени били няколко разговора с пълномощника
на ищеца – А. П.В., който е подписал и договора. Последния бил уведомен за
точната дата на начало на жътвата. Разговорите били водени в присъствието на
работниците М.Г.И. и В. М. П.
На уговорената дата за началото на жътвата не дошъл
представител на ищеца. Тъй като нахута е капризна култура и не търпи дълго
време да стои непожъната, ответникът започнал жътвата. Същия ден провел още
няколко разговора с А. П. В.. Поканил го на следващия ден да присъства. На
следващия ден отново нямало представител на ищеца. След приключване на жътвата
А. В., представляващ ищцовото дружество, бил уведомен, че „ОРЕХИТЕ" - ЕООД
е пожънало 4 тона нахут и че стоката се намира в склада на дружеството в село К.
Съгласно разпоредбата на чл. 6.1. от договора,
Възложителят се задължил да извози със собствен транспорт произведения нахут.
Възложителят не извозил и не закупил произведеното от ответника количество
нахут, тъй като договорената в чл. 4.1. от договора цена от 1 300 лева за тон,
към датата на жътвата не била актуална. Цената на нахута паднала драстично и
възложителя нямал интерес да закупи произведения от „ОРЕХИТЕ" - ЕООД нахут
и да му плати такава висока цена.
Ответникът излага правни доводи, че при търговската
продажба изпълнението на задължението за предаване на стоката е обвързано с
уговорен срок, което означава че липсва законов срок за изпълнение на това
задължение. В договора, подписан между страните, няма уговорен срок за
предаване на стоката от ответното дружество. И доколкото сделката е търговка по
смисъла на ТЗ, съгласно разпоредбата на чл. 319 от ТЗ, когато не е уговорен
срок за предаване на стоката, купувачът може да поиска предаването й в разумен
срок, т.е. задължението на „ОРЕХИТЕ" - ЕООД да предаде стоката възниква
само при поискване, съобразно разпоредбата на чл. 319 ТЗ. Липсват твърдения и
доказателства в исковата молба ищецът да е поискал от „ОРЕХИТЕ" - ЕООД да
му предаде стоката, предмет на процесния договор. Още повече, че съгласно
разпоредбата на чл. 6.1 от договора, Възложителят- ищец се задължава да извози
със собствен превоз произведения нахут. Т.е. инициативата да поиска предаване
на стоката и организиране на транспорта, са изцяло и само задължение на ищеца и
без тези действия, ответното дружество не е в състояние да изпълни задължението
си да предаде стоката.
Ответникът сочи, че при разваляне на договор поради
неизпълнение възниква въпроса може ли да се претендира уговорената в него
неустойка като се има предвид нейния акцесорен характер.
При уважаването на вземането за неустойка следва да
липсват и предпоставки, изключващи отговорността на длъжника за неустойка.
Следва да се обсъди и поведението на кредитора с оглед прилагането на общото
правило на чл. 83 ЗЗД. Правилото на чл. 83 ал. 1 ЗЗД е общ принцип на
договорната отговорност, които гласи, че ако "неизпълнението се дължи и на
обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, съдът може да намали
обезщетението или да освободи длъжника от отговорност". При конкретния
договор, страните са се договорили, че Възложителят се задължава да извози със
собствен транспорт произведения нахут от складовата база на Производителя. В
тази връзка не „ОРЕХИТЕ" - ЕООД е неизправна страна по договора и на това
основание не дължи неустойка. Престацията на ответника е търсима от страна на
ищеца, инициативата за изпълнение на договора лежи върху него като купувач на
стоката. Бездействието на ищеца, представляващо неизпълнение на задълженията му
по договора, е самостоятелно основание за изключване на отговорността на
ответното дружество за неустойка.
Районният
съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните,
намира за установено от фактическа
страна следното:
На 28.03.2017г. , между „СЕРЕНИТИ
ЕНТЪРПРАЙСИЗ" ЕООД, в качеството на Възложител, и „ОРЕХИТЕ" ЕООД,
качеството на Производител, е сключен Договор за производство и изкупуване на
нахут срещу предоставяне на семена. Договорът е сключен чрез пълномощник- А. П.
В..
По силата на чл.1.1 от договора „СЕРЕНИТИ
ЕНТЪРПРАЙСИЗ" ЕООД възложил на „ОРЕХИТЕ" ЕООД , през стопанската 2016/2017г. да засее и отгледа 50 дка
/петдесет декара/ посеви от нахут, от сорта „Кабули", калибър 8+, като
„ОРЕХИТЕ" ЕООД се задължи да продаде цялата получена продукция от реколта
2017г. на „СЕРЕНИТИ ЕНТЪРПРАЙСИЗ" ЕООД по договорена спецификация в
чл.3.6. Възложителят се задължава да предостави необходимите семена според
условията на т.2.1 от договора/таа т.1.2./.
В чл.2 е уговорено, че Възложителят се задължава да
продаде на производителя нужните семена, описани, и на стойност 2960лв. без
ДДС. В чл.2.2. се установява задължение на производителя да заплати семената в
петдневен срок от предаването.
По силата на чл. 3.4. от процесния договор,
ответникът, в качеството му на „производител“, е длъжен, в срок от пет дни
преди започване жътвата на продукцията от нахут, да уведоми ищеца за това
събитие, както и за възможността си да изпълни задължението по предаване на
готовата продукция.
В чл.4.1 от договора е уговорена цена за произведената
продукция- 1300лева за тон срещу
задължението на производителя да прехвърли цялото произведено количество нахут
реколта 2017г. добито от засетите площи.
В
чл.6 страните договорили, че възложитеят се задължава да извози със собствен
транспорт произведения нахут от складова база на производителя.
Съгласно чл.7.1 от процесния договор при неизпълнение
на задължението на производителя по т. 4.1 от договора той дължи неустойка на
Възложителя в трикратен размер на предадените му и фактурирани семена, както и
всички понесени щети от нереализираната продукция.
Не е спорно за страните, че в изпълнение на
задължението си по т.2 от договора „СЕРЕНИТИ ЕНТЪРПРАЙСИЗ" ЕООД продало на
„ОРЕХИТЕ" ЕООД необходимите за производството семена, а именно: нахут за.
посев от сорта „Кабули", калибър 8+, с общо тегло 800 кг. /осемстотин
килограма/ с единична цена от 3,70 лева без ДДС, на обща стойност 3 552,00
лв. с ДДС.
За продажбата на горепосоченото количество нахут
„СЕРЕНИТИ ЕНТЪРПРАЙСИЗ" ЕООД издало фактура N90000000022 от 28.03.2017г.
за сумата от 3 552,00 лв. , която
„ОРЕХИТЕ" ЕООД платило чрез превод по банковата сметка на ищеца на 13.04.2017г., видно от
справка за движения по сметка, неоспорена от страните.
По делото е допусната съдебно-
счетоводна експертиза. Вещото лице установява, че в счетоводството на ответника
са осчетоводени 4 тона нахут реколта 2017 г., които са продадени на трето лице със
сделка на 06.12.2018 г. за продажба на нахут реколта 2017 г., негоден, за фураж,
за общата сума от 600лева, декларирана в подадената пред ТД на НАП Варна,
Годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за 2018 г. с вх.№ 0800И207916 от
01.04.2019 г.
За
ищеца са изслушани двама свидетели – А. П. В.и Р. С. М. Свидетелят В.в
процесния период действал като пълномощник на ищцовото дружество, а в
последстви, за около три месеца бил и управител. В качеството на пълномощник
свидетелят сключил договора с „Орехите“ ЕООД . След като сключили договора задължението на „СЕРЕНИТИ ЕНТЪРПРАЙСИЗ"
ЕООД било, в края на кампанията, да започне да си търси продукцията и да си ги
прибере в базата. Свидетелят В.разговарял по телефона с управителя на ответното
дружество по повод превоза на реколтата. В този момент цената на нахута
нараснала много. Имало голямо търсене на пазара, цената скочила до 1800 - 2000
лева. При тази обстановка ответникът отказал да предостави на ищцовото
дружество добитата реколта от нахут на уговорената цена. Настоявал за
предоговаряне на цената, защото добитото количество е много малко- 4тона.
Осъществените няколко разговора не довели до ново съглашение между страните по
договора относно цената, доколокото ищцовото дружество настоявало, че има
договор и претендира да прибере продукцията на уговорената цена.
След жътвата на нахута свидетелят посетил базата на
ответника и видял, че действително е налично количество нахут в нея. Тогава не
е осъществена среща с управителя на ответното дружество.
Свидетелката М.
няма никакви взаимоотношения със страните по делото към момента. Работила
в „Серенити Ентъпрайсиз“ ЕООД като технически секретар от м.юли 2017 г. до м.
септември 2019г. Спомня си за договора сключен с „Орехите“ ЕООД. Задълженията
на свидтелката включвали да получава селскостопанската продукция, да предава
такава, съответно да се занимава с оформянето на необходимите документи и да ги
съхранява, /договори, кантарни бележки/ на всеки един от клиентите в досиета в
база Т.. Продукцията от „Орехите“ ЕООД трябвало да се получи през м. август – м.
септември на 2017 г. Управителят към оня момент А. В.споменавал, че е търсил
тази фирма. Веднъж свидтелката присъствала случайно на телефонен разговор. В.влязъл
в офиса и попитал кои фирми не са си издължили продукцията. Свидетелката ги
изброявала и той се обаждал на всяка фирма включително и на „Орехите“ ЕООД,
като питал какво става със селскостопанската продукция от нахут, кога ще има
възможност да отидем да я вземам и да я приберем в база Т.. В.казал : „М., какво стана с продукцията,
какво изкарахте, кога ще ни се издължите“. Свидетелката не чула отговора, но след
приключването на разговора г-н В.бил доста ядосан и казал: „..и от тази фирма
няма нищо да вземем“.
И други съконтрахенти отказали да предадат нахута.
Свидетелката предполага, че причината за това е, че цената в сключените договори
била по-ниска, а впоследствие цената на нахута се вдигнала.
От
страна на ответника са водени двама свидетели В. М. П. и М.Г.И.. Свидетелят П.
към 2017г. работил в „Орехите“ ЕООД като
водач на селскостопански машини. Спомня си, че през стопанската 2016/2017г., в
землището на с.К. от „Орехите“ ЕООД са
били засяти две полета с нахут. Семето било предоставено от друга фирма, за която била предназначена и реколтата.
Извършени били всички агротехнически мероприятия. Два – три дни преди жътвата
началникът на „Орехите“ ЕООД звъннал по
телефона и пред свидетеля разговарял с А., като го уведомил че предстои жътва
на нахута, да се организира превоз за прибиране на реколтата
По време на самата жътва в края на месец юни 2017г.
свидетелят чул как Д.Д. разговаря по телефона и казва „Жънем в момента, вземи
мерки да дойдеш да си вземеш реколтата“. Рзговорът се осъществил докато
свидетелят чакал да свърши работа комбайна управляван св.И.. Свидетелят не е
виждал в базата на „Орехите“ ЕООД превозно
средство, което е дошло за товара от нахут.
Свидетелят И. е в служебни правоотношения с ответника
по делото. Работи като …… в „Орехите“ ЕООД от 20 години. Потвърждава, че през
ст. 2016/2017г. са засети 50дка с нахут. Реколтата излезла около 4 тона.
Свидетелят чул управителя да се обажда по телефона, включен на високоговорител
след като свършила жътвата. Казал: „Н. ожънахме нахута, идвай си го вземай!“. Никакви камиони не са идвали за да вземат
нахут. На разговора присъствал и свидетеля П..
На
въпрос на адвокат на ищцовата страна ”Когато говорше г-н Д. с А., каза ли му
къде да дойде да си вземе нахута?, свидетелят И.отговаря: „ Там ги оставих сами
да си говорят, не се намесвам в техните разговори. Не чух, не бях при разговора”.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи: Каузалното правоотношение по сключения между страните
договор е търговска сделка съгласно чл. 286 ал.1 от ТЗ, като извън особените
разпоредби от раздел І, гл. ХХІІ от ТЗ, съгласно чл. 288 от същия закон, за нея
са приложими и тези на гражданското законодателство.Уредбата на неустойката в
търговското право се изчерпва с установената по чл. 309 от ТЗ забрана за
намаляването й поради прекомерност, когато е дължима по търговска сделка. По
отношение функциите на неустойката, елементите от фактическия състав на
отговорността на длъжника и възможността на кредитора да претендира обезщетение
за по-големи вреди от нейния размер, отношенията между търговците се регулират
по правилото на чл. 92 от ЗЗД.
В случая страните са сключили своеобразен “смесен
договор”, който съдържа признаците и на договор за изработка, и на договор за
покупко-продажба. Налице е валиден договор, който обвързва страните с насрещни
задължения, респективно ответникът да продаде, а ищецът да закупи произведеното
количество нахут при договорената цена.
Липсват възражения досежно валидността на договорната
клауза за неустойката в разглежданата търговска сделка, но и служебната
проверка на съда установява валидна и действителна неустоечната клауза.
Съгласно чл.7.1 от процесния договор при неизпълнение на задължението на
производителя по т. 4.1 от договора той дължи неустойка на Възложителя в
трикратен размер на предадените му и фактурирани семена, както и всички
понесени щети от нереализираната продукция. В чл.4.1 от договора е уговорено
задължението на производителя да прехвърли цялото произведено количество нахут
реколта 2017г. добито от засетите площи. В случая е уговорена компенсаторна
неустойка за пълно неизпълнение.
В доказателствена тежест на ответника е доказването , че
е изправна страна по договора и е уведомил купувача, че продукцията е прибрана
от полето и може да се вдигне от складова база на производителя. От събраните
гласни доказателства безспорно се установи обстоятелството, че купувачът е
узнал за осъществената жътва и количеството добита реколта от нахут. На
купувача е известно местонахожданието на базата на ответника в с.К. Самия той
твърди, че я посетил и установил складираното количество нахут. Доколкото
именно ищецът твърди, че управителят на ответното дружество отказал да изпълни
задължението си да продаде нахута, негова е доказателствената тежест да
установи това обстоятелство чрез пряко и главно доказване. Представените от
ищеца свидетелски показания са в насока, че е проведен телефонен разговор.
Свидетелят В.твърди, че при телефонния разговор управителя на ответника искал
предоговаряне на цената. Такова не е постигнато и В.настоявал, че отношенията
между страните следва да се развиват съобразно разпоредбите на вече сключения
договор и определна цена.
Свидетелката М. не е възприела отказ на управителя на
ответното дружество да продаде стоката. Дочутия коментар на В.след приключване
на разговора „..и от тази фирма няма нищо да вземем“, може да обоснове различни
изводи, например, че е добито много
ниско количество нахут, различно от очакванията. Тази фраза не е достатъчна да
обоснове пряко и пълно доказване на относимото обстоятелство на отказ за
продажба.
Разпоредбата на чл.6 от договора вменява в задължение
на купувача организирането на транспорта по извозване на стоката. По делото
липсват твърдения, респективно не се събраха и доказателства купувача да е
изпратил превоз за ожънатите 4 тона нахут. Липсват доказателства ответникът да
е отказал дължимото съдействие, изразяващо се в натоварване на стоката в
изпратените камиони. Продажбата е двустранна, консенсуална и възмездна сделка, при
която и за двете страни възникват насрещни права и задължения. Задължението на
продавача е да предаде стоката в уговорените между страните количества и
качество, а на купувача да я получи, в случая да я извози с негов транспорт от
склада на продавача и да плати цената. В
доказателствена тежест на ищеца е доказването, че е изправна страна по
договора, включително,че е осъществил съдействие по изпълнение на сделката, доколкото
само изправната страна по договора може да претендира неустойка по него. В
настоящия случай липсват доказателства за съдействието на купувача дължимо по
договора, а именно изпращане на свои камиони до изтичане на срока за извозване до базата на
продавача,с цел получаване на стоките. Длъжникът по сделка, която за него е
търговска, трябва да полага грижата на добър търговец“, гласи чл.302 от
Търговския закон. Търговецът „СЕРЕНИТИ
ЕНТЪРПРАЙСИЗ" ЕООД не е удостоверил по надлежен ред отказа на
съконтрахента си по писмен договор да изпълни.
В този случай следва да се приеме, че
процесната земеделска култура е складирана в базата на ответника и
купувача е можел да предприеме действия по прибирането и. С оглед на направените изводи, приложима е
разпоредбата на чл.83 ал.1 от ЗЗД, съгласно която, ако неизпълнението се дължи
и на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, съдът може да намали
обезщетението или да освободи длъжника от отговорност. С тези мотиви ответникът
следва да бъде освободен от отговорност за неизпълнението по договора, а искът
като неоснователен и недоказан да бъде отхвърлен.
Относно разноските:
На осн.чл.78 ал.3 от ГПК и с оглед изхода от спора, в
полза на ответната страна следва да се възложат разноските сторени в настоящото
производство, а именно 450лв. адвокатско възнаграждение и 80лева разноски за
експертиза.
По гореизложените съображения, Добричкият районен съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „СЕРЕНИТИ ЕНТЪРПРАЙСИЗ"
ЕООД, ЕИК203878820, със седалище и адрес
на управление: с. П., община Д., област В., стопански двор, идентификатор №……, срещу „ОРЕХИТЕ" ЕООД,
ЕИК124061436, със седалище и адрес на управление: с. К., община Д., област Д.,
иск за сумата от 3552,00лева, представляваща договорна неустойка за
неизпълнение по договор, сключен на 28.03.2017г., ведно със законна лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба -15.07.2020г. до окончателното заплащане на вземането;
ОСЪЖДА „СЕРЕНИТИ ЕНТЪРПРАЙСИЗ"
ЕООД, ЕИК203878820, със седалище и адрес
на управление: с. П., община Д., област В., стопански двор, идентификатор № …, да заплати на „ОРЕХИТЕ" ЕООД,
ЕИК124061436, със седалище и адрес на управление: с. К., община Д., област Д., адвокатско
възнаграждение в размер на 450лв. и 80лева разноски за експертиза.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :.............................