№ 188
гр. Перник, 12.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20231720200327 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е Наказателно постановление № 8011 от 13.01.2023г. (НП),
издадено от началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа” към
дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна
инфраструктура” (АПИ), гр.София, с което на С. Е. Т., ЕГН ********** за
извършено нарушение по чл. 26, ал.2, т.1, б.„а”, предл. 2-ро от Закона за
пътищата (ЗП), вр. чл. 8, ал.2, вр. ал.1, чл. 37, ал.1, т.1, предл.1-во от Наредба
№ 11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства, издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството (Наредба № 11 от 03.07.2001г.) е наложено на основание
чл. 53, ал.1, т.2, предл. 2-ро от ЗП административно наказание глоба в размер
на 3000 лв (три хиляди лева).
Жалбоподателят С. Е. Т., чрез пълномощника си адв. Й. Й. от САК,
по изложени в жалбата доводи моли НП да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. Твърди се, че нарушението не е доказано по безспорен и
категоричен начин, както и че неправилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на санкционираното лице, което
като водач на процесния товарен автомобил не е субект на същото. Лансира
се теза за не надеждност на осъщественото измерване на натоварването на ос
на пътното превозно средство (ППС). Счита се, че начина по който словесно е
описано нарушението в акта за установяване на административно нарушение
1
(АУАН) и НП не сочи по еднозначен и категоричен начин в какво се състои
нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Излагат се алтернативни доводи за маловажен случай, както и за
несправедливост на наложеното наказание.
Жалбоподателят не участва лично в хода на съдебното производство, в
което се явява упълномощения му защитник адв. Й. Й., който поддържа
жалбата. Допълнително излага доводи за процесуална незаконосъобразност
на проведеното административнонаказателно производство. Счита, че
предвид дадените свидетелските показания на актосъставителя и свидетеля по
АУАН в хода на съдебното следствие по категоричен начин не е доказано на
коя ос е било установено претоварване, като същевременно при липсата на
приложен по делото протокол за измерване на превозното средството, не е
изяснено какво е било разстоянието между самите оси. Счита, че е налице
несъответствие между дадената правна квалификация на нарушението и
приложената санкционна разпоредба. Предвид изложеното моли съда да
постанови решение, с което да отмени обжалваното НП, алтернативно–да го
измени, като намали размера на административното наказание глоба.
Административнонаказващият орган (АНО) - началник отдел
„Контрол по републиканската пътна мрежа” към дирекция „Анализ на риска
и оперативен контрол” при АПИ-гр.София, чрез процесуалния си
представител ю.к. М.М., изразява становище за неоснователност на жалбата,
като моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира
за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, пред
компетентния съд, и в предвидения преклузивен срок, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява частично основателна.
От фактическа страна:
На 29.12.2022г. в 11:24 часа на АМ Струма, км 30+500, на пътен възел
за с. Боснек, намиращ се на територията на община Перник, свидетелите А.
М. А. и Л. Е. М. – инспектори в АПИ, гр. София спрели за проверка
движещото се в посока към гр. София моторно превозно средство (МПС) с
четири оси с две управляеми оси марка „Мерцедес” с рег. № *******. Същото
се управлявало от С. Е. Т. и превозвало фракция. Контролните органи
извършили измерване с ролетка № 1302/18/5м. и установили, че разстоянието
на двойната задвижваща ос (3-та и 4-та) е 1.36 м. Товарният автомобил бил
претеглен на електронна мобилна везна за измерване на маса и по осово
натоварване на ППС модел DFW-KR № 118844 от св. А. А., след което от
измервателното средство била принтирана разпечатка на кантарна бележка, в
2
която е отразено натоварването на съответните четири оси както следва: 1-ва
ос 8578 кг, 2-ра ос 9765 кг, 3-та ос 16180 кг и 4-та ос 16195 кг. На кантарната
бележка жалбоподателят лично вписал регистрационния номер *******,
удостоверявайки със своя подпис пътното превозно средство, което е
измерено. Водачът представил на контролните органи издадения за процесния
товарен автомобил пътен лист бл. № 590135, както и кантарна бележка от
29.12.2022г. на Кариера „Благоустройство-Студена”, удостоверяваща, че
ППС с отразен рег. номер, съвпадащ с този на процесния товарен автомобил,
е с тегло с натоварена фракция от 50300 кг.
Предвид отчетените стойности след претеглянето на управлявания от
жалбоподателя автомобил, че сумата от натоварването на двойната
задвижваща ос (3-та и 4-та) била 32375 кг (32.375 т) контролните органи
установили, че при максимално допустимо натоварване на оста 19 т, съгласно
чл. 7, ал.1, т.5, б. „в” от Наредба № 11 от 03.07.2001г., е налице превишаване
с 13.375 т. Съгласно чл. 3, ал.2 от Наредба № 11 от 03.07.2001г., при
превишаване на максимално допустимите норми по чл. 7, пътното превозно
средство е тежко. Водачът не е представил документ (разрешително) за
платена пътна такса за дейности в рамките на специалното ползване на
пътищата, поради което св. А. М. А. на място съставил АУАН № 0009279 от
29.12.2022г., в който приел, че установения факт досежно констатираното
превишаване на стойностите по 7, ал.1,т.5, б.„в” от Наредба № 11 от
03.07.2001г. и липсата на горепосоченото разрешително, осъществява състава
на административно нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б. „а” от ЗП, вр. чл. 8, ал.2
и ал.1 и чл. 37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. Актът бил предявен
на жалбоподателя за запознаване, който вписал, че няма възражения срещу
направените констатации. Той подписал разписка, че е получил препис от
него, като в същата декларирал, че е извършвал превоза без разрешение от
администрацията управляваща пътя.
Въз основа на представените материали, АНО извел извод, че се
извършва движение с тежко ППС, без разрешение за дейности в рамките на
специалното ползване на пътищата (разрешително) и издал атакуваното НП, с
което на основание чл. 53, ал.1, т.2, пр.2-ро от ЗП наложил на жалбоподателя
административно наказание глоба в размер на 3000 лв.
Процесното НП е връчено на С. Т. на 18.01.2023г.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:
АУАН № 0009279 от 29.12.2022г., разписка за връчване на препис от него на
жалбоподателя, принтирана разпечатка на кантарна бележка от 29.12.2022г.,
11:24 часа за претегляне на електронна везна на ППС с рег. № *******, пътен
лист бл. № 590135, свидетелство за регистрация част ІІ на управлявания от
жалбоподателя товарен автомобил, кантарна бележка от 29.12.2022г. на
Кариера „Благоустройство-Студена”, Удостоверение за признаване на
3
одобрен тип средство за измерване № 06.07.4603 на Българския институт по
метрология на везна тип DFW, приложение към заявление за извършена
последваща проверка от 21.04.2022г. на везна тип DFW с фабричен № 118844,
сертификат за съответствие DIN 50049-2.1 на ролетката № 1302/18/5м,
свидетелство за калибриране на ролетката, протокол за проведено обучение
от 15.04.2020г., Заповеди №№ РД-11-246 от 31.03.2022г. и РД-11-247 от
31.03.2022г. на председателя на Управителния съвет на АПИ, които
кореспондират и със свидетелските показания на А. М. А. и Л. Е. М..
Последните, разпитани в хода на съдебното следствие, потвърждават изцяло
отразените в обстоятелствената част на АУАН фактически обстоятелства.
От правна страна:
НП е издадено от компетентен орган, с оглед чл. 56, ал.3, т.1 от ЗП и
приложената Заповед № РД-11-246 от 31.03.2022г. на председателя на
Управителния съвет на АПИ, с която са делегирани права на АНО по смисъла
на чл. 47, ал.2 от ЗАНН. АУАН също е издаден от длъжностно лице с
доказана материална компетентност съгласно чл. 56, ал.2 от ЗП, предвид
приложената Заповед № РД-11-247 от 31.03.2022г. на председателя на
Управителния съвет на АПИ.
По делото са налице категорични и безспорни доказателства, че на
процесната дата и час (29.12.2022г. в 11:24 часа) С. Е. Т. е управлявал товарен
автомобил с четири оси с две управляеми марка „Мерцедес” с рег. № *******,
което следва да бъде квалифициран като тежко ППС по смисъла на чл.3, т.2
от Наредба № 11/03.07.2001г., предвид превишаването на максимално
допустимите норми в чл. 7 от посочения нормативен акт. Това е видно от
приложената по делото разпечатка на кантарна бележка, която е принтирана
от електронна мобилна везна № 118844 за измерване на маса и по осово
натоварване на ППС, в която еднопосочно и ясно е отразено, че двойната
задвижваща ос (3-та и 4-та) на управляваното от жалбоподателя ППС с рег. №
******* е била с натоварване от 32375 кг (32.375 т) при максимално
допустимо натоварване на оста 19 т, съгласно чл. 7 ал.1,т.5, б. „в” от Наредба
№ 11 от 03.07.2001г., с което камионът е бил претоварен с 13.375 т.
Измерената маса и по осово натоварване на ППС с процесната електронна
мобилна везна с №118844 е станало в присъствието на жалбоподателя, който
лично се е запознал с отчетените стойности, удостоверявайки това с вписване
саморъчно на своите имена и полагане на подписа си в принтираната
разпечатка на кантарната бележка от техническото средство. От
приложението към заявление за периодична проверка на везна тип DFW с
фабричен № 118844 е видно, че тя е извършена на 21.04.2022г. и същата е
била валидна към датата на установяване на процесното нарушение.
Измерването е било извършено от лице, което е преминало обучение видно от
протокола за обучение от 15.04.2020г., поради което съдът намира, че
товарният автомобил е бил измерен с технически годна везна с правилно и
достоверно отчетени резултати. Изрично е вписано в съставения на мястото
на проверката АУАН, че е било измерено разстояние между осите 1.36 м,
4
което е извършено с ролетка № 1302/18/5 м/, като същото е извършено в
присъствието на водача, който се е запознал с отчетената величина и не е
направил възражение срещу премереното разстояние между осите, което
обстоятелство непосредствено му е било предявеното при съставянето на
акта.
Изложеното, наред с показанията на актосъставителя А. А., налага
категоричен извод, че е било извършено надлежно измерване на мястото на
проверката, респективно – установените стойности са достоверни, поради
което съдът не споделя доводите на пълномощника на жалбоподателя за
неправилно установена фактическа обстановка, базираща се на използване на
негодни или некалибрирани средства за измерване и от лице, което не
притежава компетентност за това.
Неоснователно е възражението, че липсата на съставен протокол за
измерване на ППС поставя под съмнение визираните в НП стойности, тъй
като същите не подлежат на съмнение предвид приложената по делото
разпечатка на кантарна бележка от процесната електронна мобилна везна №
118844, с която е извършено измерване на маса и по осово натоварване на
процесното ППС и вписаното измерено разстояние между осите в АУАН.
Няма основание да се счете, че извършените измервания са неточни, още
повече, че измереното общо натоварване от 50715 кг съответства
приблизително на посоченото претегляне от 50300 кг в кантарната бележка на
кариера „Благоустройство-Студена”, придружаваща превоза и представена от
водача при проверката от контролните органи.
Съгласно чл. 8, ал.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. движението на
извънгабаритни ППС се осъществява в рамките на специалното ползване на
пътищата и се разрешава в случаите, когато е невъзможно или
нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт, или когато товарите не
могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото
ползване на пътищата. В чл. 8, ал.2 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. е
указано, че извънгабаритните и/или тежки ППС могат да се движат с
разрешително за преминаване по пътищата, отворени за обществено
ползване, издадено от администрацията, управляваща пътя, съгласувано със
съответната служба за контрол при Министерство на вътрешните работи или
след заплащане само на дължимата такса съгласно чл. 14, ал.3 от Наредба №
11 от 03.07.2001г.
Според чл. 37, ал.1, т.1, предл.1-во от Наредба № 11 от 03.07.2001г.
във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и
АПИ спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и
ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки ППС, както и съставят
акт на водача, когато при проверката се установи, че движението се извършва
без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал.3.
Управляваното от жалбоподателя ППС има максимално натоварване
на ос на двойната задвижваща ос, което надвишава посоченото максимално
5
допустимо такова в чл.7, ал.1, т.5, б. „в” от Наредба № 11 от 03.07.2001г.,
като установеното натоварване не сочи на изключението по чл. 8, ал.5, вр. чл.
14, ал.3 от същата наредба, доколкото установеното в случая натоварване на
ос надвишава с повече от 30% допустимото максимално натоварване на ос по
раздел ІІ. При това положение се изисква нарочно разрешение по чл. 26, ал.3
от ЗП, в каквато насока е формулирано административното обвинение в
АУАН и в НП, поради което и движението на процесния товарен автомобил
следва да бъде квалифицирано като нарушение на чл. 26, ал.2, т.1, б. „а”,
предл. 2-ро от ЗП, защото тази разпоредба въвежда забрана за движение на
тежки ППС без разрешение. При това положение жалбоподателят е
санкциониран за нарушение, което е установено категорично, че е извършил
от обективна и субективна страна.
Несподеляеми са твърденията на пълномощника на жалбоподателя, че
установената сума от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на
процесния товарен автомобил, макар и да превишава максимално допустимо
натоварване на оста 19 т, съгласно чл. 7, ал.1,т.5, б.„в” от Наредба № 11 от
03.07.2001г., попада в изключението по чл. 8, ал.5, вр. чл. 14, ал.3 от същата
наредба, тъй като наличието или не на основание за разрешаване на
движението чрез издаване само на документ за платени пътни такси, е
обстоятелство, което е ирелевантно към процесния
административнонаказателен състав. Параметрите на тежко ППС, покриващо
съответно хипотезата на чл. 8, ал.5, вр. чл. 14, ал.3 от Наредбата, съответно и
посочване на тези разпоредби, биха били от значение в случаите на
установено нарушение във връзка с разпоредбата на чл. 37, ал.1, т.3, предл.
последно от Наредба № 11 от 03.07.2001г. – движение на ППС, габаритните
размери, общата маса или натоварване на ос на което са по-големи от
посочените в документа за платена такса в случаите по чл. 14, ал.3, каквото
не е процесното нарушение.
Ето защо след направеното описание на констатираните обстоятелства,
свързани с установеното отклонение от допустимото натоварване на ос и в
АУАН, и в НП ясно и еднопосочно е предявено фактическо обвинение, като и
в двата документа не съществува разминаване досежно правното
квалифициране на тази деятелност, тъй като като нарушени са посочени
съответните законови разпоредби – чл. 26, ал.2, т.1, б. „а” от ЗП, вр. вр. 8, ал.1
и ал.2, чл. 37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г., поради което съдът
не установи посочените от пълномощника на жалбоподателя несъответствия
при описание на нарушението в съдържанието на АУАН и НП. И в двата
документа ясно е вписано, че водачът е извършвал превоз на фракция като е
управлявал ППС с над максимално допустимото натоварване на двойна
задвижваща ос. В АУАН е посочено, че водачът „не представя документ
(разрешително) за платена пътна такса”, а в НП АНО е приел, е превозът се
извършва „без разрешение за дейности в рамките на специалното използване
на пътищата (разрешително)”. Действително, така формулираното
фактическо обвинение в тази му част е формално неидентично, но не и в
6
степен ограничаваща правото на санкционираното лице да разбере за каква
негова деятелност се ангажира административнонаказателната му
отговорност. Това е така, тъй като както снабдяването с разрешително, така и
издаването само на квитанция за заплатени пътни такси, представляват
разрешение за движение на извънгабаритното/тежко ППС по пътищата
отворени за обществено ползване, в рамките на специалното ползване на
пътищата. На следващо място, движението и в двата случая се разрешава
след заплащането на пътни такси, като такова обстоятелство – без
разрешение, е част от фактическото обвинение както в АУАН, така и в НП,
независимо от непрецизната формулировка. Дали осъществяването на
движение е без разрешително, или осъществяването на движение е без
квитанция, изпълва се един и същи административнонаказателен състав –
движение на тежко ППС по пътищата, отворени за обществено ползване, в
рамките на специалното ползване на пътищата, без разрешение, издадено от
собственика или администрацията, управляваща пътя, със съответно правна
квалификация по 26, ал.2, т.1, б.„а”, предл. 2-ро, вр. чл. 53, ал.1, т.2, предл. 2-
ро от ЗП, вр. чл. 8, ал.1 и ал.2 и чл. 37, ал.1, т.1, предл.1-во от Наредба №
1/03.07.2001г., т.е. дали движението се осъществява без разрешително или без
квитанция е обстоятелство, което е ирелевантно за правната квалификация на
процесното нарушение. И актосъставителят и АНО са съобразили, че сумата
на натоварването на ос на двойната задвижваща ос не попадат в
изключението по чл.14, ал.3 от Наредба № 11/03.07.2001г. поради което и
тази разпоредба не е посочена като нарушена, тъй като не са приели, че се
касае за установено нарушение във връзка с разпоредбата на чл. 37, ал.1, т.3,
предл. последно от Наредба № 1/03.07.2001г. – движение на ППС с
натоварване на ос по-големи от посочените в документа за платена такса в
случаите по чл. 14, ал.3 от посочената наредба, каквото в действителност не е
процесното нарушение.
В този смисъл е и константната практика на Административен съд
Перник по сходни казуси, като настоящият съдебен състав изцяло споделя
указанията по приложението на закона, обективирани и в най-скорошно
постановеното от касационната инстанция Решение № 78 от 10.04.2023г. по
КАНД № 50/2023г.
Съдът прие за неоснователни изложените от процесуалния
представител на жалбоподателя доводи, че АНО е ангажирал отговорността
на С. Т. за деяние, което не може да му бъде вменено във вина, тъй като той
не е превозвач или собственик на товарния автомобил, като съображенията са
следните:
Разпоредба на чл. 26, ал.2, т.1, б.„а” от ЗП, която е вменена на
жалбоподателя не поставя изискване относно субекта, който следва да се
снабди с разрешение за специално ползване на пътищата, а съдържа
единствено забрана за извършване на дейности по специалното ползване на
пътищата чрез движение на тежки и/или извънгабаритни ППС, без за това да
има надлежно издадено разрешение. Именно поради това субект на това
7
нарушение е и лицето, което фактически извършва дейността по ползване на
пътя, като управлява тежко ППС, какъвто безспорно в случая е
жалбоподателя С. Т.. В тази връзка е и разпоредбата на чл. 37, ал.1, т.1 от
Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ.
Не е спорно и че отговорността на жалбоподателя, ангажирана за
нарушение на чл. 26, ал.2, т.1, б.„а” от ЗП, не игнорира изискването на чл. 15,
ал.3 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, съгласно който собствениците
на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите,
са длъжни да подадат в АПИ или в съответното областно пътно управление
или община заявление за издаване на необходимото разрешително по
образец. Отговорността за неизпълнение на тази законова разпоредба, спрямо
задължените лица обаче, не освобождава водачите на съответното ППС от
задължение да спазват предписаното правило на чл. 26, ал.2, т.1, б.„а” от ЗП и
респективно при неизпълнение на същото да не носят отговорност. Още
повече, че от съдържанието на приложената санкционна норма на чл.53, ал.1
от ЗП е видно, че същата предвижда налагане на наказание глоба на
физическите лица, които нарушават разпоредбата на чл. 26, ал.2 или които
извършват или наредят да бъде извършено движение на извънгабаритни и
тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или
администрацията, управляваща пътя. След като безспорно е установено, че
наказаното лице като водач на ППС осъществява движение на тежко пътно
превозно средство без разрешение, то попада в кръга на субектите на
нарушението и правилно е ангажирана административнонаказателната му
отговорност за извършеното.
Неправилно е и изложеното в жалбата твърдението, че дори и да е
приел наказващия орган, че С. Т. е извършил административно нарушение, то
е следвало да бъде ангажирана неговата административнонаказателната
отговорност не по чл. 53, ал.1 от ЗП, а по чл. 177, ал.3 от Закона за движение
по пътищата (ЗДвП), тъй като двете норми не защитават идентични
обществени отношения. Разпоредбата на чл. 177, ал.3 от ЗДвП е свързана с
целта на закона, посочена в чл.1, ал.2 от ЗДвП-да се опазват животът и
здравето на участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното
придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и физическите
лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни
средства. Нормата на чл.53, ал.1 от ЗП защитава обществените отношения,
свързани с правото на администрацията, управляваща пътя да прецени
доколко е допустимо преминаването на определено извънгабаритно или
тежко превозно средство по конкретен път, с оглед неговата товароносимост
и евентуалните неблагоприятни последици за поддръжката му впоследствие.
В конкретния случай издаването на АУАН е на основание чл. 56, ал.2,
т.1 от ЗП и е в правомощията на длъжностните лица от АПИ, тъй като се
касае за движение свързано с превоз на товари на тежко ППС в обхвата на
пътя без разрешение по смисъла на чл. 26, ал.2, т.1, б.„а” от ЗП, което се
наказва по чл. 53, ал.1, т.2 от същия закон. Движението на ППС в нарушение
8
на изискването за натоварване на осите по чл. 139, ал.1, т.2 от ЗДвП се
наказва по реда на чл. 177, ал.3, т.1 от ЗДвП, каквото не е словесно
предявеното на жалбоподателя обвинение.
Относно маловажност на нарушението:
По делото не са налице доказателства за наличието на предпоставките
на чл. 28, ал.1, вр. §1, т.4 от Допълнителните разпоредби на ЗАНН, поради
което съдът прие, че не се касае за маловажен случай и е неприложима
хипотезата на чл. 28 от ЗАНН. Процесното нарушение не представлява по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от същия вид, като в тази насока настоящият състав споделя
съображенията на АНО, които са изложени в обжалваното НП, които счита за
безпредметно да преповтаря.
По вида и размера на наказанието:
Движението на тежки ППС в обхвата на пътя без разрешение по
смисъла на чл. 26, ал.2, т.1, б. „а”, предл. 2-ро от ЗП се наказва по реда на чл.
53, ал.1, т.2 от ЗП.
В конкретния случай на С. Т. е наложена глоба, значително над
минималния размер, а именно 3000 лв, който не е мотивиран, което води до
незаконосъобразност на обжалваното НП в частта, в която е определен размер
на глобата над минимално предвидения в санкционната норма. Съдебният
състав счита, че наложеното административно наказание на жалбоподателя е
завишено и при индивидуализацията му не са отчетени наличните
смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно: отбелязаната изрично в
НП констатация, че нарушението е за първи път, както и че жалбоподателят е
управлявал процесното пътно превозно средство в изпълнение на възложени
му трудови функции от работодателя, предвид свидетелските показания на Б.
Е. Т.. Същевременно АНО не ангажира доказателства за семейното и имотно
състояние на санкционираното лице. С оглед на изложеното НП следва да
бъде изменено, като на жалбоподателя бъде наложено административно
наказание глоба в размер на 1000 лв (хиляда лева), който намира за съответен
на целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН.
По разноските:
При този изход на спора, при който се прие, че деянието е
осъществено, като е намален само размера на административното наказание,
съдът дължи произнасяне съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал.2 от ГПК по
направеното искане от процесуалния представител на АНО за присъждане на
сторените по делото разноски, като счита, че това следва да стане съразмерно
на изменения размер на административното наказание.
Съгласно чл.63, ал.5 от ЗАНН, вр. чл. 37, ал.1 от Закона за правната
помощ и като съобрази фактическата и правна сложност на делото, както и
вида и количеството на извършената дейност, настоящият състав намира, че
на юрисконсулта на АНО следва да бъде присъдено възнаграждение в
минималния размер от 80 лева, предвиден в чл. 27е от Наредбата за
9
заплащането на правната помощ. В съответствие с правилото на чл.78, ал.3 от
ГПК същото следва пропорционално да бъде намалено съобразно изменения
размер на административното наказание, като жалбоподателят бъде осъден да
заплати 27 лв (двадесет и седем лева) такова в полза на АПИ, в структурата на
която е АНО.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.2, т.4, вр. ал.7, т.2 от ЗАНН и
чл. 63д, ал.1 и ал.4 и от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 8011 от 13.01.2023г.,
издадено от началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа” към
дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна
инфраструктура”, гр.София, с което на С. Е. Т., ЕГН ********** за
извършено нарушение по чл. 26, ал.2, т.1, б.„а”, предл. 2-ро от Закона за
пътищата, вр. чл. 8, ал.2, вр. ал.1, чл. 37, ал.1, т.1, предл.1-во от Наредба № 11
от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства, издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството е наложено на основание чл. 53, ал.1, т.2, предл. 2-ро от
Закона по пътищата административно наказание глоба в размер на 3000 лв
(три хиляди лева), като НАМАЛЯВА размера на наложеното
административно наказание глоба на 1000 лв (хиляда лева).
ОСЪЖДА С. Е. Т., ЕГН ********** да заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура” с адрес: гр. София, бул. „Македония” № 3 сумата от 27 лв
(двадесет и седем лева), представляваща разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
10