РЕШЕНИЕ
№ 287
гр. Варна , 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Красимира В. Манасиева Димитрова
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20213110201284 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на П. ЛЮБ. Н. ЕГН ********** от гр.Русе, ул.. „Мария Луиза“ №1 бл.
„Аксаков“ вх.А, ет.6, ап.1, против НП № 20-0433-000375/11.12.2021год. на
началника на І РУ ОД на МВР Варна, с което за нарушаване нормата на чл.
113, ал.1, т.3 от ЗДП му е било наложено адм. наказание глоба в размер на
50лв. на основание чл.184, ал.2, т.2 пр.1 от същия закон.
В жалбата си въззивникът твърди, че не е съгласен с фактическите
констатации изложени в АУАН и НП. Сочи е започнал да пресича булеварда
на зелен сигнал, който се бил сменил на червен непосредствено преди да
стъпи на отсрещния тротоар. Отделно от това навежда доводи за
маловажност на нарушението по смисъла на чл.28 от ЗАНН, както и за това,
че бил студент първи курс, не работел и нямал собствени източници на
доходи. Моли НП да бъде отменено.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се явява и не се
представлява.
За въззиваемата страна редовно призована за датата на съдебното
заседание, представител не се явява. По делото са постъпили писмени
бележки от ю.к. К.Лукова, в които същата излага становище за безспорна
доказаност на адм. наказателното обвинение, както и за липсата на допуснати
1
съществени нарушения на процес. правила. Сочи, че нарушението не може да
бъде определено като маловажно такова и моли НП да бъде потвърдено като
претендира присъждане и на юрисконсултско възнаграждение в размер. В
условията на евентуалност, в случай, че жалбата бъде уважена и бъде
поискано присъждането на адвокатско възнаграждение от ответната страна,
отправя искане за определяне на такова в минимален размер.
ВРП, редовно призована за датата на съдебното заседание не изпраща
представител и не изразява становище по жалбата.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение
на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното
наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна.
На 22.09.2020год. свидетелите И.Д. и И.Ж., и двамата полицейски
инспектори в І РУ Варна изпълнявали служебните си задължения като
съобразно утвърден план участвали в СПО по линия на пътната безопасност и
по-конкретно контрол по спазване на ЗДП от страна на пешеходците. В тази
връзка за времето от 17:00ч. до 18:00ч. свидетелите се били позиционирали на
бул. „Вл.Варненчик“ до № 112 (уширението пред МакДрайф“) и
контролирали движението на пешеходците преминаващи през кръстовището
между бул. „Вл.Варненчик“, ул. „Д-р Пискюлиев“ и ул. „Отец Паисий“.
Около 17:06 минути свидетелите видели въззивникът, който пресичал бул.
„Вл. Варненчик“ в посока от ул. „Д-р Пискюлиев“ към ул.“ Отец Паисий“,
точно срещу тях, на червен сигнал на светофарната уредба. След като
въззивникът пресякъл бул. „Вл.Варненчик“ свидетелите го спрели. Св. Д. го
попитал защо пресича на червен сигнал, след което св. И.Ж. му съставил фиш
за глоба с оглед извършено нарушение по чл. 113, ал.1, т.3 от ЗДП.
Въззивникът подал възражение срещу така издадения фиш, в резултат на
което същият бил анулиран, а на 23.10.2020год. св. Ж. му съставил АУАН бл.
№ 708940/23.10.2020год., в който посочил, че е нарушил разпоредбата на чл.
113, ал.1, т.3 от ЗДП.
Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивникът, който го
подписал вписвайки че няма възражения. В последствие въззивникът подал
писмени възражения срещу АУАН в което посочил, че бил започнал да
пресича булеварда на зелен сигнал както непосредствено преди да стъпи на
отсрещния тротоар сигнала се сменил на червен. Навел и доводи за
маловажност на нарушението като поискал да бъде приложена разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН.
Възражението не било възприето от АНО и на 11.02.2021год., въз
основа на акта, същият издал атакуваното НП като приел изцяло
констатациите изложени в акта, приел, че въззивникът е нарушил
2
разпоредбата на чл. 113, ал.1, т.3 от ЗДП и на основание чл. 184, ал.2, т.2, пр.1
от ЗДП на му наложил адм. наказание глоба в размер на 50лв.
Като свидетели в хода на съдебното следствие показания са дали И.Ж.
(актосъставител) и И.Д. (свидетел вписан в акта), които възпроизвеждат
констатациите отразени в акта с нужната конкретика. И двамата сочат, че
лично за възприели как въззивника пресича бул.“Владислав“ на червен
сигнал на светофарната уредба и точно това е бил поводът да го спрат.
Като писмени доказателства към АНП освен АУАН са приложени още
глоба с фиш от 22.09.2020год., възражение срещу фиша, 2 бр. докладни
записки от И.Ж., заповед № 365з-4328/01.11.2017год. на директора на ОД на
МВР варна, протокол за резултати от проведен изпит по ЗДП на служителите
от група ТП към сектор ОП в І РУ Варна, заповед № 8121з-515/14.05.2018год.
на министъра на вътрешните работи, както и справка за нарушител.
Като писмено доказателство в хода на съдебното следствие е
приобщено и писмо от зам. кмета на Община Варна, видно от което
Общината не разполага със записи от камерите разположени на кръстовището
на бул. „Вл.Варненчик“ и ул. „Д-р Пискюлиев“ в гр.Варна от 22.09.2020год.
Показанията на свидетелите Ж. и Д. съдът кредитира изцяло като
последователни, логични, взаимнодопълващи се и кореспондиращи изцяло
със събраните по делото писмени доказателства.
Като достверни съдът кредитира и всички събрани в хода на съдебното
следствие писмени доказателства.
От правна страна.
Жалбата е подадена в срока за обжалване от надлежна страна, поради
което и е приета от съда за разглеждане.
Съдът в изпълнение на задълженията си за контрол по
законосъобразността на образуването и провеждането на административно
наказателното производство установи, че акта за установяване на
административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно
постановление са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете
по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите
на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
В обст. части на АУАН и НП се съдържат обстоятелства и факти които
описват в достатъчна степен вмененото във вина на въззивника нарушение
както от обективна, така и от субективна страна. Посочени са дата и място на
извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и
нарушената законова норма като е налице пълно единство между фактическо
и юридическо обвинение. Допуснати съществени нарушения в хода на адм.
наказателното производство съдът не констатира, а и възражения в тази
3
насока не са направени и от въззивника.
Съгласно разпоредбата на чл.113, ал.1, т.3 от ЗДП пешеходците са
длъжни при пресичане на платното за движение да преминават по
пешеходните пътеки при спазване на светлинните сигнали. За неизпълнение
на това задължение в разпоредбата на чл.184, ал.2, т.2 от ЗДП е предвидена
глоба в размер на 50,00 лв. Според посочените разпоредби при наличие на
светофарна уредба и светещ червен сигнал не е предоставена възможност на
пешеходеца да съобразява поведението си с наличието или липсата на
преминаващи превозни средства, а е забранено да преминава през уличното
платно. От изложената по горе - фактическа обстановка се установява, че
жалбоподателят не е изпълнил това задължение, с което от обективна страна
е осъществен състава на нарушение визиран в чл.184, ал.2, т.2 във вр. с
чл.113, ал.1, т.3 от ЗДП.
В случая АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение
и е наложил на въззивника следващото му се за него наказани, което
определил във фиксирания в закона размер – глоба в размер нта 50лв.
В жалбата си въззивникът е навел твърдения за това, че бил предприел
пресичане на булеварда на зелен сигнал и едва непосредствнено преди да
стъпи на отсрещния тротоар сигнала се сменил на червен. З атези си
твърдения обаче въззивникът не е ангажирал каквито и да било доказателства
от една страна, а от друга същите се опровергават по категоричен начин от
събраните по делото гласни доказателства – показанията на двамата
разпитани свидетели, които са и очевидци на нарушението.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН,
тъй като фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не
указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН. За да е налице
"маловажен случай" на административно нарушение, то следва извършеното
нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по - ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид. Съдът намира, че в хода на производството не
се изтъкнаха доводи и не са ангажираха доказателства, които да сочат на по-
ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение
с обикновените случаи.
Що се касае до наведените в жалбата доводи за това, че нарушението
било първо, че с поведението си не бил създал опасност и липсвали вредни
последици отт деянието му съдът намира, че същите не биха могли да отличат
деянието със степен на опасност занчително по-ниска от обикновените случаи
на подобни нарушения. Фактът, че нарушението е първо би могъл да бъде
отчетен при определяне размера на санкцията, а от друга страна самото
нарушение е формално на просто извършване и не предполага настъпването
4
на някакви допълнителни вредни последици. С факта на осъществяване на
деянието вредните последици са настъпили.
Не може да обуслови извод за маловжаност на нарушението и
твърдението в жалбата за липса на източници на доходи. Отделен е въпроса,
че тези твърдения са абсолютно недоказани. Материалното положение на
нарушителя е от значение при определяне размера на санкцията. Доколкото
обаче в случая за конкретното нарушение е предвидена санкция във фиксиран
размер и точно в този размер е и наложеното от АНО наказание, в случая
материланото положение е без значение. Както за АНО така и за съда не
съществува възможност да опредили санкция пред предвидинеия в закона
раззмер като в тази насока е налице и законодателна забрана – чл. 27, ал.5 от
ЗАНН.
Безспорно наказанието глоба рефлектира върху финансовата сфера на
нарушителя, но неговите доходи не са определящи нито за съставомерността
на нарушението, нито за размера на наказанието. Противното би означавало
на лице без доходи изобщо да не бъде налагана санкция глоба или да бъде
налагана санкция в минимален размер при наличие на отегчаващи
отговорността обстоятелства, което не е нито целта, нито в духа на закона.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете ,че атакуваното НП е
издадено в съответствие с материалния закон, същото не страда от пороци,
които го правят процес.недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските.
С оглед крайния изход на делото съдът намира, че отправеното
своевременно от процес. представител на въззиваемата страна искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно поради
което и такова следва да бъде присъдено на основание чл.63, ал.3, вр. ал.5 от
ЗАНН вр. чл. 143, ал.3 от АПК вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ. И като взе предвид, че за
защита по дела по ЗАНН в чл.27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ е предвидено възнаграждение от 80лв. до 120лв., както и това, че в
случая делото не е с фактическа и правна сложност изискващи специални
процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з от
една страна, а от друга това, че процес. представител на въззиваемата страна
не е участвал лично в съдебното заседание като единствено е представил
писмени бележки съдът счете, че възнаграждението за юрисконсулт следва да
бъде определено в минималния предвиден в наредбата размер а именно 80лв.
като посочената сума следва да бъде заплатена от въззивника П. ЛЮБ. Н. в
полза на ОД на МВР Варна.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Варненският
районен съд
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0433-000375 от
11.02.2021год. на началника на І РУ ОД МВР Варна, с което на П. ЛЮБ. Н.
ЕГН ********** от гр.Русе, ул. „Мария Луйза“ №1, бл. „Аксаков“ вх.А, ет.6,
ап.1 е било наложено адм. наказание глоба в размер на 50лв. на основание чл.
184, ал.2, т.2, пр.1 от ЗДП за нарушаване нормата на чл. 113, ал.1 ,т.3 от
същия закон.
ОСЪЖДА П. ЛЮБ. Н. ЕГН ********** от гр.Русе, ул. „Мария Луйза“
№1, бл. „Аксаков“ вх.А, ет.6, ап.1, да заплати на ОД на МВР Варна сума в
размер на 80лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6