гр.Силистра, 16.01.2019 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд гр.Силистра, в
публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди и осемнадесета
година, в състав: съдия Павлина Г.-Железова, при секретаря Румяна Пенева, с
участието на Окръжния прокурор при ОП - Силистра Теодор Желев, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 137 по описа на съда за 2018 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Съдебно производство с основание
по чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/,
чл. 203 - чл. 207 от Административно-процесуалния кодекс АПК/ и чл. 86 от Закона
за задълженията и договорите /ЗЗД/.
Образувано е по искова
молба на П.А.Й. ***, чрез адв. В. В. *** срещу Столична дирекция на вътрешните
работи гр. София при Министерство на вътрешните работи, с която са обективирани
претенции за неимуществени вреди в размер на 8 000 лева вследствие
незаконосъобразно наложена принудителна административна мярка „задържане за
срок до 24 часа в поделения на МВР“, отменена от съда, ведно със законната
лихва по чл. 86 от ЗЗД върху главницата в размер на 1 142,28 лева, считано
от датата на увреждането 09.03.2017 г. до предявяване на исковата молба - 06.08.2018
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата, следваща
предявяването на исковата молба, до окончателното изплащане. Неимуществените
вреди са конкретизирани като тревожност и стрес, загуба на самочувствие, душевни
и физически страдания, трайно усещане за проявена несправедливост от страна на
държавата, превес на негативните преживявания, намаляване на работоспособността
в личен и служебен план, уронване честта и достойнството на ищеца вследствие
създалото се впечатление за наличие на основания за задържане в поделенията на
МВР, което впечатление е обусловило и прекратяване трайната връзка с
приятелката на ищеца. Претендират се присъждане на сторените по делото
разноски.
Ответникът - Столична дирекция
на вътрешните работи гр. София, чрез писмен отговор по исковата молба по реда
на чл. 163, ал. 2 от АПК, оспорва исковете като неоснователни. Счита, че по
делото няма доказателства за отмяна на процесната мярка, че не е осъществен
фактическия състав на непозволеното увреждане. Позовава се на съпричиняване по
смисъла на чл. 5 от ЗОДОВ, тъй като ищецът е разгласил факта на незаконно
задържане, а отдалечеността на поделението на МВР в гр. София спрямо
местоработата и местожителството на ищеца в гр. Силистра благоприятствало
липсата на информация. Счита, че компетентност за оценка наличието или липсата
на неимуществени вреди не притежават свидетелите като лица, заинтересовани от
изхода на спора. Не ангажира становище в съдебната фаза след първото по делото заседание. Претендира за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение и възразява за прекомерност на адвокатския
хонорар.
Представителят на
Окръжна прокуратура гр. Силистра дава заключение за основателност на
осъдителните искове.
Исковата претенция за имуществени
вреди,ведно със законната лихва, е оттеглена, поради което съдът е прекратил
производството в тази й част.
Съдът, въз основа на
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Разпоредбите на ЗОДОВ и
чл. 203 - чл. 207 от АПК посочват като правно значими спрямо процесната
претенция за обезвреда следните обстоятелства: отменен като незаконосъобразен
административен акт, във връзка с който пряко и непосредствено са претърпени
неимуществени вреди, които, ако са установени като основание, следва да бъдат
определени по размер въз основа на преценка за справедливост /чл. 52 от ЗЗД/.
С Решение №
6297/03.11.2017 г., постановено по административно дело №3101/17г. по описа на
Административен съд София - град, влязло в сила на 01.12.2017 г., е отменена
като незаконосъобразна заповед за задържане на ищеца с рег. №
225-33-365/09.03.2017 г. в поделения на МВР в гр. София. Основанието за отмяна
е „липса на фактически мотиви“, тъй като цитираният такъв, съставляващ
заявителски материал „ЗМ 697 от 2017 г.“, след изрично изискване от съда, не е
бил представен като наличен. В приложената по адм.дело № 3101 / 2017 г.
докладна записка като основание за задържане в поделения на МВР е посочено
„профилактика“ /л. 62/. В отменената заповед за задържане не е описано
евентуално престъпление, по повод на което би могло лицето да бъде задържано за
срок до 24 часа.
От събраните по делото
доказателства се установява, че на 09.03.2017 г. около 19:30 ищецът, пътувайки
с приятелката си М. Д., е бил спрян от полицейски служители в гр. София. Поискали
са му документите за проверка. Съобщили му, че ще бъда задържан за срок от 24
часа в районното полицейско управление, тъй като е имал кодове без обяснение за
естеството на последните. След задействане на звуков сигнал от полицейския
автомобил им е било указано да карат към Районно управление на МВР-София. Двама
от полицейските служители са се настанили в колата на ищеца и по време на
придвижването са попитали М. Д. дали е била задържана. В сградата на РУ при МВР
- София била издадена процесната заповед за налагане на принудителна
административна мярка „задържане в поделенията на МВР за срок до 24 часа“ спрямо
ищеца. След 1,40 часа той бил освободен. В периода на задържане на П.Й.
приятелката му М. изчаквала в колата, изпаднала в шок, без ясна ориентация за
място и време. Присъединилият се към нея приятел на ищеца П. Д. свидетелства за
изпадането й в „тежка ситуация“, без координация на действията и движенията й,
мисълта й не течала гладко.
По делото не са заявени факти и не са
представени доказателства за наличие на криминални проявления на ищеца, за
каквито споменава ответникът в писмения отговор. Разпитаните по делото
свидетели Е. Д. /майка на ищеца/, П. Д. и Г. Е. сочат, че след издаване на
процесната заповед ищецът е изпаднал в състояние на апатия към обичайните си
задължения и интереси, неспособен е бил да се грижи за служебните си
ангажименти по изискуемия се начин като вместо обичайните 12 часа работа на ден
е работел след провокация по 3-4 часа, изолирал се е .Настъпил е срив в
психо-емоционалната сфера, ограничен бил кръгът на приятели и близки. У М. Д.,
с която ищецът е пребивавал в едно жилище от около една година на семейни
начала, е възникнало съмнение, че той има криминални проявления, които се
укриват от нея. Непосредствено след издаването на процесната заповед Д.
преустановила връзката .Тази последица засилила негативните преживявания на
ищеца ведно с продължаващите симптоми на тревожност, безпокойство, социална
изолация, липса на положителна нагласа и умения за справяне с ежедневните
задължения. Показанията на тримата свидетели взаимно се допълват и подкрепят
като потвърждават изложеното в обстоятелствената част на исковата молба. От
назначената и приета без оспорване от страните съдебно-психологическа
експертиза е видно, че и към настоящия момент ищецът не се е освободил от
негативните преживявания, предизвикани от неправилно наложената му принудителна
мярка „задържане в поделения на МВР“. Вещото лице - психолог е категорично,че
през релевирания период - от издаване на акта 09.03.2017 г. до настоящия момент
се регистрират преживяване на депресивни симптоми, високи нива на тревожност и
вътрешни конфликти. Налице е мисловно и емоционално заредено връщане към
стресовото събитие, безсъние, епизодични моменти с наличие на съмнение за
несправяне и изолираност, нисък праг на търпимост. На ментално и телесно ниво
са се появили симптоми на липса на апетит и нежелание за активност. Дискомфорт
внася връщането към стресогенния повод, тъй като се налага повтарящо се
емоционално изживяване на травмата под формата на оживяване на минали сцени. Негативните
преживявания и емоционални страдания са довели до ограничаване и на нормалните
му ежедневни личностни дейности в този период,до нарушения в социалното, емоционално
и психическо функциониране на личността на ищеца.
Заключението на вещото
лице е в синхрон със събраните гласни доказателства по делото, което сочи на
безпротиворечивост, последователност, кореспондентност и логическа обвързаност
на обсъжданата доказателствена съвкупност.
Въз основа на така
установените факти, съдът извежда следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на
чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/
държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по
повод на изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от посочения
закон дължи се обезщетение за всички неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Легално се забранява да не се вреди
другиму /чл. 45 от ЗЗД/ като отговорността на държавата е обективна/ чл. 49 от ЗЗД/, без съставомерност на елемента „вина”. Понасянето на неимуществени вреди
подлежи на пълно и главно доказване, като размерът им се определя по
справедливост /чл. 52 от ЗЗД/. Дейността на държавата се обективира в
административни актове, действия или бездействия на нейни служители.
Процесната Заповед за
задържане с рег. № 225-ЗЗ-365 от 09.03.2017 г. съставлява административен акт,
който е отменен като незаконосъобразен. Следователно искът е допустим от гледна
точка на валидно сезиране на съда за произнасяне по същество на спора /чл. 204 от АПК/. Това
обстоятелство е и една от материално-правните предпоставки за уважаване на
иска.
По делото е установена
пряка връзка между отменения като незаконосъобразен административен акт и
понасяните от ищеца неимуществени вреди като установените негативни последици
са функционално обусловени. Под преки вреди следва да се разбират тези, които
са типична и неизбежна последица в резултат на незаконосъобразната
административна дейност. Следва да се отчете и степента и интензитетът на
провокиращата незаконосъобразна дейност както и спецификата на конкретната
личност за възприемане на стресопровокиращите фактори и ресурса му за справяне
с проблема.
Производството за
налагане на принудителна административна мярка „задържане в поделенията на МВР
за срок до 24 часа“ е правно-регламентирана дейност и корелира с баланса между
ограничаването свободата на придвижване с необходимостта да се охранят
обществени отношения, свързани с предотвратяване извършването на престъпление,
респ. ограничаване вредните му последици. Елемент от фактическия състав на
приложената мярка е наличието на данни за вероятно извършено престъпление. В
процесния случай обаче се е установило, че такова не е упоменато дори в
мотивите на отменената заповед. Цитираният „заявителски материал № 679“ след
изрично изискване не е бил представен, което е мотивирало административния съд,
преценяващ законосъобразността на принудителната мярка, да приеме, че не
съществува такъв заявителски материал. Административните актове се ползват с
оборима презумпция за законност, което предопределя нагласата, че същите не се
издават своеволно и лековерно. В процесното дело свидетелката по адм. дело № 70
/ 2017 г. по описа на АС - София-град, приложено към настоящото дело, М. Д., с
която ищецът е свързвал плановете си за перспектива, е изходила от убеждението
си, че органите на МВР не предприемат толкова съществено ограничаване на
конституционно закрепеното право на свобода без да имат действително основания
за това. Подкрепящ фактор за това съмнение са загатнатите в административните
дела криминални кодове, които не разкриват разпознаваема информация, но са
цитирани като факт на потърпевшия и близките му и внушават чувство на
неизвестност и несигурност по отношение спазване на установения правопорядък.
При тези съждения съдът намира, че наложената принудителна мярка е предпоставка
за етикирането на ищеца като неблагонадежден и отчуждаването на приятелката му
М. Д. с преустановяване и на връзката помежду им. От своя страна заключението
на съдебно-психологическата експертиза сочи съществената връзка между
настъпилите тревожни клинични състояния на ищеца с факта на така
преустановеното приятелство. По делото е установен спад и в обичайната дейност
на ищеца в дейността на дружеството, на което е управител /гласните доказателства
по делото/, което се свързва с настъпилата психологическа травма. За период от
близо две години все още се регистрират негативни преживявания на ищеца - депресивни
симптоми, високи нива на тревожност и вътрешни конфликти, обусловени от
отменената принудителна мярка. Установеното психоемоционално състояние на
ищеца, преустановяване на желаната перспектива с приятелка, преживените от него
негативни чувства за несправедливост, довели до затруднения в неговото
ежедневие за период от близо две години, налагат извод за доказаност на иска по
отношение на неговото основание. Като съобрази характера на деянието и вредата,
естеството и степента на претърпените морални страдания и периода на понасяне
на неблагоприятните последици, съдът намира, че справедливият паричен
еквивалент на вредата следва да се определи на 2 000 лева.
Върху главницата следва да се начисли
претендирана по чл. 86 от ЗЗД законна лихва, която за периода до предявяване на
иска възлиза на 286,69 лева /изчислена съобразно „calculator.bg“/, ведно със
законната лихва върху главницата до окончателното изплащане. Искът в останалата
му част до предявения размер от 8000 лева, следва да бъде отхвърлен.
В този контекст се налага обсъждане на
възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като
разгласяването на незаконната административна дейност не би могло да се
осъществи без участието на ищеца. Възражението е неоснователно, тъй като
разгласяването не е елемент от фактическия състав на заповедта за налагане на
принудителна административна мярка, а последица от нея. Информацията за
отменената заповед като вид административен акт е публично достъпна чрез
публикуването на решението на административния съд в интернет пространството.
Самото „разгласяване“ на отменената незаконосъобразна заповед не съставлява
съпричиняване, защото не е елемент от фактическия състав на отменения
административен акт.
Разноски своевременно са
поискали и двете страни, каквито с оглед изхода на процеса, се дължат съгласно
специалното правило от чл. 10 ал. 3 ЗОДОВ, в отклонение от чл. 143, ал. 1 АПК,във вр. с чл. 78, ал. 1 и ал. 5 ГПК като същите следва да се възложат
изцяло в тежест на ответника и при частично уважаване на иска по ЗОДОВ. Разноските
по делото възлизат на 20 лева - платена държавна такса по двата обективно
съединени иска и 200 лева - възнаграждение на вещото лице за извършена
съдебно-психологическа експертиза.
Относно адвокатския
хонорар следва да се съобрази разпоредбата на чл. 10, ал.3, изр. 2 от ЗОДОВ, съгласно
която ответникът дължи възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената
част от иска. Предявените осъдителни претенции възлизат общо на 9 142 лева
/8000 лева по ЗОДОВ и 1 142,28 лева по ЗЗД/ лева. Уважени са в размер на
2 287 лева /2000 лева по ЗОДОВ и 287 лева – законна лихва/. Последното
налага редуциране на разноските за адвокатска помощ до 25% от действително
направените такива. От приложения на л. 9 договор за правна защита и съдействие
се установява, че договореното и заплатено в брой възнаграждение на адвоката
възлиза на 1600 лева, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 400 лева, или общо разноски в размер на 620 лева.
Възражението на ответника за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно предвид
фактическата и правна сложност на делото и реално положените усилия от
упълномощения адвокат.
Така мотивиран
Административният съд гр. Силистра
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Столична дирекция
на вътрешните работи гр. София с код 1303, гр. София, ул. „Антим I“, № 5 ДА
ЗАПЛАТИ на П.А.Й., ЕГН:********** *** сумата от 2000 /две хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от отменена
заповед за налагане на принудителна административна мярка № 225-ЗЗ-365 от
09.03.2017 г. на старши полицай при СДВР-София, сектор ООП, ведно със законна
лихва в размер на 287 /двеста осемдесет и седем/ лева за периода от 09.03.2017
г. до предявяване на иска – 06.08.2018 г., ведно със законната лихва върху
2 000 лева, считано от деня, следващ предявяването на иска - 07.08.2018
г., до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.А.Й.
срещу Столична дирекция на вътрешните работи гр. София иск за обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над 2000 лева до предявения размер от 8000
лева, както и искът за мораторна законна лихва за сумата над 287 лева до
предявения размер от 1142 лева - изтекла за периода: 09.03.2017 г. -
06.08.2018г.
ОСЪЖДА Столична дирекция
на вътрешните работи гр. София ДА ЗАПЛАТИ на П.А.Й., ЕГН: ********** *** сумата
от 420 /четиристотин и двадесет/ лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Столична дирекция
на вътрешните работи гр. София ДА ЗАПЛАТИ на Окръжна прокуратура Силистра сумата
от 200 /двеста/ лева, представляваща разноски за експертиза.
ОТХВЪРЛЯ искането на
ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: