№ 24347
гр. София, 12.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110108632 по описа за 2023 година
на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, съдът докладва делото, както следва:
Предявени са от „...............“ ЕООД против А. Б. Д. кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество
сумата от 1 279,86 лева, представляваща непогасена главница по договор за издаване на
кредитна карта „Visa Electron, Visa, Mastercard“ от 26.10.2015 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 24.08.2022 г. до
изплащане на вземането и сумата от 345,57 лева, представляваща лихва за забава за периода
от 26.10.2019 г. до 23.08.2022 г., за които суми по ч. гр. дело № 45738/2022 г. по описа на
Софийски районен съд, I ГО, 51-ви състав е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 02.09.2022 г.
Ищецът твърди, че на 26.10.2015 г. между „.............“ АД, в качеството му на кредитор
и ответника А. Б. Д., в качеството му на кредитополучател, бил сключен договор за издаване
на кредитна карта „Visa Electron, Visa, Mastercard“, по силата на който кредиторът
предоставил на кредитополучателя и картодържател кредитна карта с разрешен кредитен
лимит от 1 500 лева. Последните били усвоени от Д. чрез тегления в брой и плащания в
търговски обекти, както и за погасяване на предходно негово задължение по договор за
издаване на кредитна карта „Globul ОББ MasterCard“ от 2007 г. съгласно клаузата на чл. 2.2
от договора за кредит. Посочва се, че съгласно клаузата на чл. 3 от договора ползваната част
от разрешения кредитен лимит се олихвява с променлив годишен лихвен процент, формиран
от референтен лихвен процент, който към момента на сключване на договора възлиза на
0,943 % и фиксирана надбавка, която се различава при безкасово плащане на стоки и услуги
и при теглене на пари в брой. Поддържа се, че при допуснато просрочие от страна на
кредитополучателя търговската банка начислява и наказателна надбавка в размер от 5 % на
основание чл. 3.6 от договора. Уговореният ГПР възлиза на 22,29 % , съответно на 35,22 % -
в зависимост от начислената договорна лихва и при условие на усвояване на целия кредитен
лимит. Ищцовото дружество твърди, че процесният договор е сключен след предоставяне на
ответника на преддоговорна информация, съдържащи основните характеристики на
договора. Посочва, че договорът е със срок на действие от две години, считано от
подписването му и обусловен от периода на валидност на кредитната карта. Същият е
подновен автоматично за нови две години при липсата на изрично заявление от
кредитополучателя с изразено несъгласие за това. „...............“ ЕООД заявява, че на
15.12.2021 г. е придобило вземанията по договора за кредитна карта от 26.10.2015 г. срещу
1
ответника А. Д. по силата на приложение № 1А към договор за прехвърляне на парични
вземания, сключен между ищеца и кредитора ............, за която промяна ответникът следва
да се счита за уведомен с нарочно писмено уведомление, представляващо приложение към
исковата молба. Посочва се, че на 26.10.2019 г. е настъпил крайният срок за погасяване на
дължимите суми по договора за кредитна карат, като от Д. са останали непогасени вземане
за главница в размер от 1 279,86 лева и вземане за лихва за забава в размер от 345,57 лева за
периода от 26.10.2019 г. до 23.08.2022 г. За посоменит суми в хода на производството по ч.
гр. дело № 45738/2022 г. по описа на СРС, 51-ви състав е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение срещу която е подадено писмено възражение от длъжника. С тези
доводи ищецът обосновава правния си интерес от търсената защита и отправя искане за
уважаване на исковите претенции. Намира за дължима и претендира и законната лихва за
забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 24.08.2022 г.
до изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът А. Б. Д., чрез
пълномощника си адв. Е.Ш., оспорва предявените искове като недопустими и
неоснователни, намирайки, че ищцовото дружество не е процесуално легитимирано да
предяви същите, тъй като не е носител на материалното право. Конкретно поддържа, че
приложените към исковата молба доказателства касаят сключването на договор за цесия, по
силата на който са прехвърлени вземания по договор за кредит от 29.10.2007 г., а
процесните искове касаят договор за кредитна карта от 26.10.2015 г. По същество оспорва
исковете с довод за липсата на доказателства относно съществуването на процесните
вземания и начина на формиране на размера им. Възразява срещу твърдението за
надлежното уведомяване на ответника за извършената цесия, тъй като уведомлението към
исковата молба не изхожда от упълномощен представител на ищеца, а и е адресирано до
трето лице. Навежда довод за погасяване на вземанията по давност. С тези доводи отправя
искане за прекратяване на производство, респ. за отхвърляне на исковете и за присъждане на
сторените по делото разноски.
Съдът, при извършена по реда на чл. 140 ГПК служебна проверка, намира предявените
искови претенции за процесуално допустими, предвид изричните твърдения на ищеца, че
същият е носител на вземанията по договора за кредитна карта от 26.10.2015 г. по силата на
настъпило частно правоприемство от първоначалния кредитор, чрез прехвърлянето им с
договор за цесия. В тази връзка доводите на ответника, развити в отговора на исковата
молба, за липсата на процесуална легитимация на ищеца, обоснована с отсъствието на
доказателства за прехвърляне в правната му сфера именно на процесните вземания, касае
спора по същество и неговата активна легитимация като носител на притезанията, което е от
значение за основателността на исковете, но не и за тяхната допустимост, поради което не е
налице основание за прекратяване на производството.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените
установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 9 ЗПК и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва:
В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване: 1).
наличието на твърдяното облигационно правоотношение между дружеството-кредитор и
ответника, предаването на кредитната карта и усвояването на кредитния лимит от
кредитополучателя, уговорения падеж на погасителните вноски; 2). наличието на валидно
постигната договореност между страните за връщане на кредита с надбавка лихва; 3).
настъпване на падежа на кредита; 4). да установи вземанията си и по размер, както и
размера на обезщетението за забава за процесния период; 5). да установи, че е станал
титуляр на сочените вземания на твърдяното основание – договор за цесия, сключен с
дружество, придобило вземанията, включването на процесните вземания в неговия предмет
2
и уведомяването на длъжника за настъпилата промяна в кредиторите.
При доказване на горните факти в тежест на ответника е да установи погасяване на
паричното си задължение, за което не сочи доказателства.
По доказателствените искания:
Приложените към исковата молба писмени материали са относими и необходими за
правилното решаване на правния спор, предмет на делото, поради което следва да бъдат
приети като писмени доказателства, като въпрос по същество е как същите ще бъдат ценени
от съда при постановяване на крайния съдебен акт с оглед конкретната им доказателствена
стойност.
С оглед конкретното оспорване, направено с отговора на исковата молба и
разпределената доказателствена тежест, като относимо и допустимо следва да бъде уважено
искането на ищеца за допускане изслушването на съдебносчетоводна експертиза по
въпросите, формулирани в исковата молба.
Следва да бъде приложено ч. гр. дело № 45738/2022 г. по описа на Софийски районен
съд, I ГО, 51-ви състав, в хода на което за процесните вземания е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.09.2022 г., до приключване на
настоящото с окончателен съдебен акт.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото съгласно мотивите на настоящото определение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 23.10.2023 г. от
11:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищеца и препис
от депозирания писмен отговор.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
ищеца писмени материали.
ДОПУСКА по искане на ищеца изслушване на съдебносчетоводна експертиза по
въпросите, формулирани в исковата молба, като вещото лице работи въз основа на
материалите по делото и след проверка в счетоводството на ищеца, а при необходимост и на
третото за процеса лице – дружеството кредитор „.............“ АД, като при отговор на въпрос
№ 1 вещото лице посочи по какъв начин е бил усвоен първоначално кредитният лимит по
договора, в случай на такова усвояване.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И.Л.Д., включен в Списъка на специалистите, утвърдени
за вещи лица за съдебния район на Софийски градски съда за 2023 г.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на сумата от 350 лева,
вносими от ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ДА СЕ УВЕДОМИ за поставените задачи и ДА СЕ ПРИЗОВЕ за
съдебно заседание – след представяне на доказателство за внасяне на депозита.
ПРИЛАГА към делото ч. гр. дело № 45738/2022 г. по описа на Софийски районен съд,
I ГО, 51-ви състав, до приключване на настоящото с окончателен съдебен акт.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и
проекто – доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“,
3
която предлага безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в
чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията
– съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4