Решение по дело №672/2018 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 72
Дата: 10 април 2019 г. (в сила от 3 май 2019 г.)
Съдия: Валери Владимиров Събев
Дело: 20182150100672
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 юни 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№72

гр. Несебър, 10.04.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, шести състав в публично заседание на двадесет и осми март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев

при участието на секретаря Диана Каравасилева, като разгледа гр. д. № 672 по описа на Районен съд Несебър за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

От ищеца - Етажната собственост на сграда с идентификатор № **********по КККР на Несебър, представлявана от председателя на управителния съвет Р.Л., са предявени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено спрямо ответниците С.Г.М., Ю.С.М. и В.А.С., че дължат на етажната собственост припадащата се за всеки от тях част (по 1/3) от сумата от общо 784,46 лв., дължима за 2017г., от които 71,22 лв. – дължими вноски към ЕС за фонд „Ремонт и обновяване” по т. 5.2.1 от протокола от общото събрание, 228 лв. – други разходи, гласувани с решение на ОС на ЕС по чл. 50, ал. 4, т. 3 ЗУЕС и по т. 5.2.2 от протокола от ОС, 386,64 лв. – разходи по чл. 51 ЗУЕС, гласувани по т. 5.2.3 от протокола от ЕС, 64,09 лв. – вноска за фонд „Непредвидени разходи” по т. 5.2.4 от протокола от ОС и сумата от 34,51 лв. – вноска за фонд „Резервен” по т. 5.2.5 от протокола от ОС, ведно със законната лихва от 01.03.2018г. до окончателното изплащане. Претендира се и присъждане на сумата от 79,48 лв. – лихва за периода 02.03.2017г. – 28.02.2018г. С протоколно определение от съдебно заседание от 19.02.2019г. производството по делото е прекратено поради отказ от иска от страна на ищеца в частта му, в която срещу всеки от ответниците е предявен иск за установяване дължимостта на сумите по издадените срещу всеки от тях заповеди за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.03.2018г. по ч.гр.д № 195/2018г. по описа на Районен съд Несебър, в следните части: за разходи по чл. 51 ЗУЕС над размера от 50,64 лв. до пълния предявен размер от 128,64 лв., за вноска за фонд „Ремонт и обновяване” над размера от 23,74 лв. до пълния предявен размер от 23,77 лв., за лихва за забава за периода 02.03.2017г. – 28.02.2018г. над размера от 20,96 лв. до пълния предявен размер от 26,49 лв. По този начин производството е останало висящо по претенцията срещу всеки от тримата ответниците да се признае за устнаовено, че дължи на ищеца следните суми: 23,74 лв. - вноска за фонд „Ремонт и обновяване”, 76 лв. - други разходи, гласувани с решение на ОС на ЕС по чл. 50, ал. 4, т. 3 ЗУЕС и по т. 5.2.2 от протокола от ОС, 50,64 лв. - разходи по чл. 51 ЗУЕС, 21,36 лв. - вноска за фонд „Непредвидени разходи” по т. 5.2.4 от протокола от ОС, 11,50 лв. - вноска за фонд „Резервен” по т. 5.2.5 от протокола от ОС, 20,96 лв. - лихва за периода 02.03.2017г. – 28.02.2018г. Ищецът сочи, че ответниците са собственици на апартамент № *** S (студио № ***В) с идентификатор *********по КККР на гр. Несебър, находящ се в етажната собственост, със застроена площ от 29.63 кв. м. и 6,37 кв. м. ид. ч. от общите части на сградата. Твърди се, че на 28.11.2016г. и впоследствие на 29.11.2016г. при условията на спадащ кворум било проведено общо събрание на етажната собственост, на които били взети редица решения, вкл. за приемане на бюджет на ЕС за сезон 2017г., ред за разпределяне на вноските за фонд „Ремонт и обновяване”, разходи за управление и поддръжка, начало и край на финансовата година, срокове и начин на плащане на отделните вноски и такси и разходи от собствениците, ползвателите и обитателите в ЕС. Сочи се, че по силата на решенията ответниците, като етажни собственици, дължат посочените по-горе суми. Навежда се, че съгласно решението по т. 7 от дневния ред сумите следвало да се заплатят в срок до 01.03.2017г. Развива съображения в насока, че протоколът и взетите с него решения са влезли в сила. Обръща внимание, че председателят на ЕС е направил многобройни опити да проведе разговори с ответниците, които се оказали без резултат. Сочи, че на входната врата на жилището им било залепено уведомление за дължимите суми, но плащане не е последвало. Твърди, че плащането не е постъпило в сроковете. Навежда се, че по ч.гр.д. № 195/2018г. по описа на Районен съд Несебър били издадени заповеди № ***, ***А и ***Б от 22.03.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с които всеки от ответниците бил осъден да заплати в полза на етажната собственост припадащата му се част от посочените суми. Обръща внимание, че приходната разписка, представена от ответницата В.А.С. касае имот В ***, а с исковата молба се претендират суми за друг имот – В *** или *** S. Развиват се съображения в насока, че изпълнението на решение на общото събрание от юни 2017г. не е равносилно на изпълнение на решенията от ноември 2016г. С тези от съда се иска предявените искове да бъдат уважени. Претендира се присъждането на разноски от заповедното и исковото производство.

В срока по чл. 131 ГПК от ответницата В.А.С., чрез процесуалния й представител, е подаден отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като неоснователни. Твърди се, че ответницата е изпълнила задълженията си към процесната етажна собственост. Обръща се внимание, че изпълнението на решенията от 29.11.2016г. е било спряно с обезпечителна заповед по гр.д. № 106/2017г. по описа на Районен съд Несебър. Сочи се, че поради тази причина на 02.06.2017г. било проведено ново общо събрание, на което В.А.С. присъствала. Твърди се, че на това събрание бил определен размерът на дължимата от собствениците такса поддръжка за сезон 2017г. На база решението от 02.06.2017г. В.А.С. извършила плащане на „В.М.” ЕООД, което било от общото събрание да поддържа комплекса. Твърди се, че това плащане представлява точно изпълнение. С тези доводи от съда се иска да отхвърли предявените искове.

В срок по чл. 131 ГПК от ответника С.Г.М., чрез особения му представител, е подаден отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като недопустими и неоснователни. Сочи се, че не са представени доказателства за настъпила изискуемост на вземането. Твърди се, че към 22.03.2018г. решението на ОС на ЕС не е било влязло в сила. Оспорва се размера на иска, тъй като описаните суми не кореспондират с решенията на ОС и липсват доказателства за това по какъв механизъм са изчислени. Оспорва се претенцията за лихва. Акцентира се върху обстоятелството, че с приходна разписка от 03.06.2017г. претендираната по делото сума е заплатена. До съда се отправя искане да отхвърли исковете и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника Ю.С.М., чрез особения му представител, е подаден отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като неоснователни. Твърди се, че представения протокол от общото събрание няма изискуемото по чл. 16 от ЗУЕС съдържание и приложения, поради което не се ползва с придадената му от закона обвързваща материална доказателствена сила. Сочи се, че общото събрание не е свикано и проведено по установения в чл. 12, чл. 13, чл. 15, чл. 16 и чл. 17 от ЗУЕС ред. Твърди се, че протоколът не е бил разгласен по предвидения в ЗУЕС ред. Акцентира се върху обстоятелството, че липсват валидно взети влезли в сила решения на ОС на ЕС. Развиват се съображения за нищожност на решенията на ОС поради противоречие с чл. 51, ал. 1 ЗУЕС. Сочи се, че ответникът не е уведомен за задълженията си и поради това не е могъл да плати сумите. Обръща се внимание на липсата на решения по чл. 11, ал. 1, т. 4 от ЗУЕС. Акцентира се върху обстоятелството, че В.А.С. е заплатила задължението за целия апартамент. С тези доводи от съда се иска да отхвърли исковете.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следното от фактическа и правна страна:

По предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС.

В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС е да докаже, че ответниците са собственици на самостоятелен обект – апартамент № *** S (студио № ***В) с идентификатор *********по КККР на гр. Несебър, който се намира в режим на етажна собственост – в Етажната собственост на сграда с идентификатор № **********по КККР на Несебър. Следва да докаже, че с влезли в сила решения на общото събрание в етажната собственост от 29.11.2016г. са определени такси, дължими от етажните собственици за 2017г. В негова тежест е да докаже размера на претенцията си, както и, че е настъпила изискуемостта на вземането. При доказването на тези факти в доказателствена тежест на ответниците е да докажат погасяване на вземането.

По делото не се спори, а и от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **, том **, рег. № ****, дело № ****/2009г., съставен на 09.06.2009г. от нотариус Стоян Ангелов с район на действия – района на Несебърски районен съд, рег. № *** по регистъра на Нотариалната камара (на л. 8 – л. 9 от делото) се установява, че С.Г.М., Ю.С.М. и В.А.С. са собственици на студио № *** В – самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *********по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Несебър, находящ се в гр. Несебър, к. к. „С.Б.”, апартхотел „*.”, вх. *, ет. *, ап. *** S. От нотариалния акт се установява, че площта на апартамента, ведно с общите части, възлиза на 36 кв. м., а общите части се равняват на 0,24 %. Всеки от тримата ответници придобил по 1/3 идеална част от правото на собственост върху апартамента.

На 28.11.2016г. и 29.11.2016г., при условията на чл. 15, ал. 3 ЗУЕС, се провело общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор **********по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Несебър – комплекс „*.”. За проведеното събрание бил съставен протокол (на л. 10 – л. 29 от делото). Видно от него по т. 5.2.1.1 от дневния ред се взело решение да се създаде фонд „Ремонт и обновяване” на обща стойност от 29 673 лв. По т. 5.2.2 били гласувани разходи по чл. 50, ал. 4, т. 3 ЗУЕС както следва: 50 000 лв. за поддържане на прилежащите територии и инфраструктура, 15 000 лв. – за административна поддръжка на ЕС, 20 000 лв. – за застраховане на общите части, 4000 лв. – за мерки за противопожарна безопасност, 1000 лв. – за банкови услуги, 1000 лв. – за пощенски услуги, 4000 лв. – за компенсация на инициативна група по провеждане на ОС. По т. 5.2.3 от дневния ред общото събрание определило разходи по чл. 51 ЗУЕС, както следва: 15 000 лв. – за електрическа енергия в общите части, 10 000 лв. – за вода в общите части, 4800 лв. – за обслужване на асансьори, 4000 лв. – за почистване на общите части, ***0 лв. – за консумативи, 7000 лв. – възнаграждение за градинар, 1500 лв. – за транспорт, 8000 лв. – за възнаграждение на УС, 30 000 лв. – възнаграждение за охрана. По т. 5.2.4 се взело решение да се създаде фонд „Непредвидени разходи” на обща стойност от 26 706 лв. По т. 5.2.5 било взето решение за формиране на фонд „Резервен” в размер на 14 378 лв. По т. 6 от дневния ред се взело решение разходите да се разпределят съобразно притежаваните идеални части от собствениците. По т. 7 от дневния ред общото събрание взело решение за начало на финансовата година да се приеме 01.01.2017г., а за край – 31.12.2017г. Приело се дължимите от собствениците вноски да се заплащат по банковата сметка на ЕС в срок до 01.03.2017г. По т. 8 от дневния ред общото събрание взело решение да се вземат мерки срещу собствениците, които не са внесли съответните суми до 01.04.2017г., като първо им се изпратят покани за доброволно изпълнение, а впоследствие се предприемат и други необходими действия.

С протокол от заседание на управителния съвет от 01.12.2016г. (на л. 30 от делото) Р.Л. била избрана за председател на управителния съвет.

Както се посочи по делото срещу всеки от ответниците се претендират суми по пет пера: 23,74 лв. - вноска за фонд „Ремонт и обновяване”, 76 лв. - други разходи, гласувани с решение на ОС на ЕС по чл. 50, ал. 4, т. 3 ЗУЕС и по т. 5.2.2 от протокола от ОС, 50,64 лв. - разходи по чл. 51 ЗУЕС, 21,36 лв. - вноска за фонд „Непредвидени разходи” по т. 5.2.4 от протокола от ОС, 11,50 лв. - вноска за фонд „Резервен” по т. 5.2.5 от протокола от ОС. Общото събрание е приело решение вноските по чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС (за фонд „Ремонт и обновяване”) и разходите по чл. 51, ал. 1 ЗУЕС да се разпределят съобразно идеалните части на собствениците. Такова разпределение произтича от ЗУЕС и за разходите по чл. 50, ал. 4, т. 3 ЗУЕС, доколкото същите са част от тези за фонд „Ремонт и обновяване”. Останалите два фонда, по които са определени разходи „Резервен” и „Непредвидени разходи” нямат легална дефиниция в ЗУЕС, но доколкото волята на общото събрание очевидно е била разходите да се определят съобразно идеалните части на собствениците, вкл. и тези по чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, то може да се направи извод, че общото събрание е приело всички разходи да се определят по този ред (доколкото всички под една или друга форма попадат в обхвата на нормите на чл. 50 и чл. 51 ЗУЕС). В тази връзка съдът намира, че нормата на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС е диспозитивна и няма пречка в рамките на своята компетентност, дадена му на основание чл. 11, ал. 1, т. 4 ЗУЕС, общото събрание да приеме решение за определяне на такса в отклонение от чл. 51, ал. 1 ЗУЕС (т.е. не поравно според броя на собствениците). Подобен извод се съдържа имплицитно и в Определение № 429 от 16.07.2015г. по т.д. № 1955 от 2014г. на II търг. отделение на ВКС, с което не е допуснат до обжалване съдебен акт, в който нормата на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС е приета за диспозитивна. Ето защо общото събрание се е възползвало от правомощията си и е взело решение таксата да бъде определена в отклонение от предвиденото в диспозитивна норма на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС. По делото е представена фактура (на л. 197), която не се оспорва от страните. Според нея общите части за апартамент № *** В се равняват на 0,24 % (това изрично е посочено и в нотариалния акт за покупко-продажба на имота). Съдът кредитира посочените писмени доказателства, тъй като не са оспорени от ответниците и отразяват извършеното преизчисление в проценти на общите части, притежавани за посочения апартамент. В тези рамки съдът достигна до извод, че сумата от 71,22 лв. (23,74 лв. за всеки от ответниците) представлява 0,24 % от общата определена сума за фонд „Ремонт и обновяване” (29 673 лв.), сумата от 64,09 лв. (21,36 лв. за всеки от ответниците) представлява 0,24 % от общата определена сума за фонд „Непредвидени разходи” (26 706 лв.), а сумата от 34,51 лв. (11,50 лв. за всеки от ответниците) – 0,24 % от общата определена сума за фонд „Резервен”. Посочените разходи по чл. 50, ал. 4, т. 3 ЗУЕС, приети по различни пера по т. 5.2.2 от протокола от общото събрание, са в общ размер на 95 000 лв., поради което сумата от 228 лв. (76 лв. за всеки от ответниците) съответства на 0,24 % от тях. Общите разходи по чл. 51 ЗУЕС са определени от общото събрание в размер на 83 *** лв. (в това число и разходите за охрана по чл. 51, ал. 4 ЗУЕС). Сумата по фактурата за тези разходи в размер на 151,92 лв. (50,64 лв. за всеки от ответниците) е по-малка от 0,24 % от 83 *** лв. (199,92 лв.). Т.е. може да се направи извод, че претендираните от ищеца суми по различните пера съответстват на идеалните части от общите части в сградата за апартамент № *** В, отнесени към общия размер на определените за цялата етажна собственост суми по всяко перо.

Спорен по делото е въпросът дали посочените суми се дължат от ответниците. В тази връзка на първо място следва да се посочи, че решенията на общото събрание са влезли в сила. От представените към исковата молба съдебни актове на Районен съд Несебър, Окръжен съд Бургас и Апелативен съд Бургас (на л. 33 – л. 48 от делото) се установява, че решенията са атакувани по съдебен ред, но по окончателен начин производството по делото е прекратено. Ето защо решенията на общото събрание са влезли в сила и следва да се зачетат от настоящия съдебен състав. В съдебната си практика върховната инстанция (Решение № 39 от 19.02.2013г. по гр.д. № 657/2012г. по описа на I гр. о. на ВКС) е имала повод да се произнесе в насока, че Етажната собственост се управлява от общото събрание на етажните собственици чрез решения, които се формират от успоредни волеизявления на мнозинството от присъстващите на събранието, насочени за постигане на определена цел. При решенията на етажната собственост няма насрещни права и задължения, както при сделките. Субективните предели на действие на решенията на общото събрание на етажната собственост са по-широки от тези на многостранните сделки. След влизането им в сила решенията на етажните собственици са задължителни за всички етажни собственици, включително за тези, които са гласували против, за не участвалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели. Следователно за собствениците в етажната собственост е възникнало задължение да направят съответните вноски съобразно гласуваното от общото събрание. Съгласно цитираното решение неспазването на различни правила от предвидените за свикване и провеждане на общото събрание и за вземане на решенията не е равностойно, но законът не определя кои пороци водят до нищожност и кои до незаконосъобразност, като е оставил тази преценка на съда в рамките на съдебното производство. Затова извън определения от закона срок не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения. Поради тази причина няма възможност в настоящото производство да бъдат разгледани възраженията на особения представител на ответника Ю.С.М. за нарушения, свързани с процесното общо събрание - на чл. 12, чл. 13, чл. 15, чл. 16 и чл. 17 от ЗУЕС, както и за нищожност на решенията на ОС поради противоречие с чл. 51, ал. 1 ЗУЕС. Тези възражения е следвало да се наведат в инициираното производство по обжалване на решенията на общото събрание. По делото се установи, че решенията на общото събрание са влезли в сила по силата на съдебно решение, което е задължително за настоящия съд – арг. от чл. 297 ГПК. Ето защо въпросите за законосъобразното провеждане на общото събрание не могат да бъдат разглеждани повторно в настоящия процес. Следва да се има предвид, че общото събрание няма за задължение да приема решения за дължимите от всеки един собственик суми, като е достатъчно да се приемат глобални решения за разходите в етажната собственост. Управителният съвет е този, който организира изпълнението на решенията на общото събрание (арг. от чл. 23, ал. 1, т. 1 ЗУЕС). Ето защо с формиране на волеизявлението си за определяне на конкретните задължения за процесния апартамент (вкл. и чрез изготвяне на фактурата на л. 197 от делото) управителният съвет е предприел действия по изпълнение решенията на ОС.

Вземането на ищеца е и изискуемо, тъй като по т. 7 от протокола на общото събрание е определен и изричен падеж за плащане на вноските – 01.03.2017г. Следователно задължението е било определено като платимо на определен ден (по смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС). Поради тази причина не е било необходимо до ответниците да се изпраща допълнителна покана за заплащането на сумите. Предвиденото в решението по т. 8 от дневния ред на общото събрание изпращане на покани има единствено допълнителен характер и е свързано с още една възможност, която общото събрание е приело, че следва да се даде на лицата, които не са внесли съответните суми. Това решение обаче не променя извода, че сумите е следвало да се заплатят до точно определена дата, която към момента е настъпила, поради което вземането е изискуемо.

Неоснователно е и възражението, лансирано от ответницата В.А.С., че претендираните суми са заплатени. Както се посочи тя обосновава това свое възражение с доводите, че дължимите суми са заплатени на „В.М.” ЕООД по силата на решение на общо събрание на етажната собственост от 02.06.2017г. В подкрепа на тези свои твърдения ответницата е представила по делото приходна разписка от 03.06.2017г. (на л. 98). На първо място следва да се обърне внимание, че с тази разписка на „В.М.” ЕООД са заплатени годишна такса поддръжка и фонд ремонти за периода 01.05.2017г. – 30.04.2018г., касаещи апартамент *** В, находящ се в комплекс „А.”. Настоящото дело е образувано за дължими такси за апартамент *** В, находящ се в същия комплекс. Следователно с приходната разписка не се установява плащане на суми, относими за процесния апартамент. Както се установява и от показанията на св. Т. (управител на „В.М.” ЕООД) ответницата В.А.С. притежава два апартамента в комплекса. Поради тази причина съдът приема, че плащането за апартамент *** В касае друг притежаван от нея имот, а не този, във връзка с който е образувано настоящото дело. Следователно приходната разписка изначално не може да докаже надлежно извършено плащане от ответницата.

Извън горното следва да се обърне внимание, че с приходната разписка се удостоверява плащане във връзка с решения на общото събрание на етажната собственост от 02.06.2017г. (на л. 232 – л. 314 от делото) и сключеният във връзка с тях договор за стопанисване и поддържане (на л. 228 – л. 231 от делото). От решенията на общото събрание и от приходната разписка се установява, че плащането е направено за отчетен период 01.05.2017г. – 30.04.2018г. По делото се претендират суми, взети с решение на общото събрание от 28.11.2016г. и 29.11.2016г. с отчетен период 01.01.2017г. – 31.12.2017г. Т. е. налице са два акта на общото събрание, които частично се припокриват като отчетен период за дължимостта на определени суми, свързани с поддръжката на етажната собственост. Вярно е, че към 02.06.2017г. изпълнението на решенията от общото събрание от 28.11.2016г. и 29.11.2016г. е било спряно (видно от обезпечителна заповед от 27.02.2017г. на л. 96 от делото). По арг. от чл. 235, ал. 3 ГПК обаче, съдът следва да вземе предвид всички факти, настъпили в хода на процеса, които са от значение за спорното право. В тази връзка съдът следва да вземе предвид, че с влязъл в сила съдебен акт е прекратено производството по жалба срещу решенията от общото събрание от 28.11.2016г. и 29.11.2016г., а с влязъл в сила съдебен акт тези от събранието от 02.06.2017г. са отменени (Решение № 127 от 11.07.2018г. по гр.д. № 657/2017г. по описа на Районен съд Несебър – на л. *** – л. 215 от делото). Последният факт не се оспорва от страните. Поради горното дори да се приеме, че към 03.06.2017г. В.А.С. е извършила надлежно плащане, към момента основанието на плащането е отпаднало, тъй като решенията на общото събрание от 02.06.2017г. са отменени. Т.е. между двете основания за плащане (две различни решения на общото събрание) действащо към момента е само основанието, на което ищецът основава иска си. Поради тази причина няма как да се приеме, че плащането, основано на вече отмененото решение на общото събрание, замества плащането на претендираните от ищеца суми.

Налага се извод, че са доказани всички елементи от фактическия състав на предявения иск. Както съдът е посочил при разпределение на доказателствената тежест при доказването на тези елементи в доказателствена тежест на ответниците е било да докажат погасяване на вземането. Такова доказване не е направено, въпреки възраженията на ответницата В.А.С..

Очевидно е, че ответниците са придобили правото на собственост върху апартамента при равни квоти, поради което всеки от тях следва да заплати 1/3 от дължимите суми, както е отразено в издадените срещу тях заповеди за изпълнение във все още действащите им части, които не са обезсилени от съда.

С оглед изложеното съдът достигна до извод, че искът по чл. 422 ГПК вр. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС следва да бъде уважен в уточнените в хода на настоящия процес размери.

По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на ответниците в забава и размера на обезщетението за забава. Както се посочи задължението на ответниците е било определено като платимо на определен ден (по смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС) – 01.03.2017г. Ето защо от следващия ден (02.03.2017г.) те са изпаднали в забава и не е било необходимо да им бъдат изпращани допълнителни покани за заплащане на дължимите суми. При наличието на главен дълг и изпадането на ответниците в забава за периода 02.03.2017г. – 28.02.2018г., то претенцията за лихва е доказана по основание. Същата е доказана и по размер, доколкото сумата от 20,96 лв. съответства на дължимата от всеки от ответниците лихва, съразмерно на дължимите от него суми за главница.

По разноските:

При този изход на спора на ищеца следва да се присъдят разноски. В настоящото производство ищецът е направил следните разноски: 75 лв. – платена държавна такса, 400 лв. – платени депозити за особени представители на ответниците и *** лв. – платено възнаграждение за един адвокат. Ето защо посочените суми следва да се присъдят в полза на ищеца.

От своя страна в заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 25 лв. – за платена държавна такса. Следователно ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца тази сума - за направени разноски в заповедното производство (арг. от т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС).

С оглед разпоредбата на чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК следва да се обърне внимание на обстоятелството, че по отношение на претенциите за главници и лихви в настоящото производство са предявени установителни искове по чл. 422 ГПК. Основанието, на което се дължат тези суми, е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 143/2018г. по описа на Районен съд Несебър. Ето защо по арг. от чл. 412, т. 7 ГПК дължимите в това производство суми следва да се преведат по банковата сметка по заповедта, посочена изрично от заявителя в производството по чл. 410 ГПК.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че С.Г.М., гражданин на Р.Ф., роден на ***г., код по БУЛСТАТ ******, с постоянен адрес в к. к. „С.Б.”, к-с А., вх. В, ет. 3, ап. *** S, дължи на Етажната собственост на сграда с идентификатор № **********по КККР на Несебър - комплекс „*.”, находящ се в к. к. „С.Б.”, представлявана от председателя на управителния съвет Р.Л., сумите както следва:

- на основание чл. 38, ал. 1 ЗУЕС - сумата от 23,74 лв. - вноска за фонд „Ремонт и обновяване”, сумата от 76 лв. - други разходи, гласувани с решение на ОС на ЕС по чл. 50, ал. 4, т. 3 ЗУЕС и по т. 5.2.2 от протокола от ОС, сумата от 50,64 лв. - разходи по чл. 51 ЗУЕС, сумата от 21,36 лв. - вноска за фонд „Непредвидени разходи” по т. 5.2.4 от протокола от ОС, сумата от 11,50 лв. - вноска за фонд „Резервен” по т. 5.2.5 от протокола от ОС, представляващи 1/3 от общо дължимите за апартамент *** В (*** S) вноски за 2017г., приети с решение на ОС на ЕС от 29.11.2016г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 01.03.2018г., до окончателното изплащане на вземането;

- на основание чл. 86 ЗЗД – сумата от 20,96 лв. - представляваща лихва за забава за периода 02.03.2017г. – 28.02.2018г.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че Ю.С.М., гражданин на Р.Ф., роден на ***г., код по БУЛСТАТ ******, с постоянен адрес в к. к. „С.Б.”, к-с А., вх. *, ет. *, ап. *** S, дължи на Етажната собственост на сграда с идентификатор № **********по КККР на Несебър - комплекс „*.”, находящ се в к. к. „С.Б.”, представлявана от председателя на управителния съвет Р.Л., сумите както следва:

- на основание чл. 38, ал. 1 ЗУЕС - сумата от 23,74 лв. - вноска за фонд „Ремонт и обновяване”, сумата от 76 лв. - други разходи, гласувани с решение на ОС на ЕС по чл. 50, ал. 4, т. 3 ЗУЕС и по т. 5.2.2 от протокола от ОС, сумата от 50,64 лв. - разходи по чл. 51 ЗУЕС, сумата от 21,36 лв. - вноска за фонд „Непредвидени разходи” по т. 5.2.4 от протокола от ОС, сумата от 11,50 лв. - вноска за фонд „Резервен” по т. 5.2.5 от протокола от ОС, представляващи 1/3 от общо дължимите за апартамент *** В (*** S) вноски за 2017г., приети с решение на ОС на ЕС от 29.11.2016г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 01.03.2018г., до окончателното изплащане на вземането;

- на основание чл. 86 ЗЗД – сумата от 20,96 лв. - представляваща лихва за забава за периода 02.03.2017г. – 28.02.2018г.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че В.А.С., гражданин на Р.Ф., родена на ***г., код по БУЛСТАТ ******, с постоянен адрес в к. к. „С.Б.”, к-с *., вх. *, ет. *, ап. *** S, дължи на Етажната собственост на сграда с идентификатор № **********по КККР на Несебър - комплекс „*.”, находящ се в к. к. „С.Б.”, представлявана от председателя на управителния съвет Р.Л., сумите както следва:

- на основание чл. 38, ал. 1 ЗУЕС - сумата от 23,74 лв. - вноска за фонд „Ремонт и обновяване”, сумата от 76 лв. - други разходи, гласувани с решение на ОС на ЕС по чл. 50, ал. 4, т. 3 ЗУЕС и по т. 5.2.2 от протокола от ОС, сумата от 50,64 лв. - разходи по чл. 51 ЗУЕС, сумата от 21,36 лв. - вноска за фонд „Непредвидени разходи” по т. 5.2.4 от протокола от ОС, сумата от 11,50 лв. - вноска за фонд „Резервен” по т. 5.2.5 от протокола от ОС, представляващи 1/3 от общо дължимите за апартамент *** В (*** S) вноски за 2017г., приети с решение на ОС на ЕС от 29.11.2016г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 01.03.2018г., до окончателното изплащане на вземането;

- на основание чл. 86 ЗЗД – сумата от 20,96 лв. - представляваща лихва за забава за периода 02.03.2017г. – 28.02.2018г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С.Г.М., гражданин на Р.Ф., роден на ***г., код по БУЛСТАТ ******, с постоянен адрес в к. к. „С.Б.”, к-с *., вх. *, ет. *, ап. *** S, да заплати на Етажната собственост на сграда с идентификатор № **********по КККР на Несебър - комплекс „*.”, находящ се в к. к. „С.Б.”, представлявана от председателя на управителния съвет Р.Л., сумата от 258,33 лв., представляваща 1/3 от направените по делото разноски в общ размер от 775 лв.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ю.С.М., гражданин на Р.Ф., роден на ***г., код по БУЛСТАТ ******, с постоянен адрес в к. к. „С.Б.”, к-с *., вх. *, ет. *, ап. *** S, да заплати на Етажната собственост на сграда с идентификатор № **********по КККР на Несебър - комплекс „*”, находящ се в к. к. „С.Б.”, представлявана от председателя на управителния съвет Р.Л., сумата от 258,33 лв., представляваща 1/3 от направените по делото разноски в общ размер от 775 лв.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В.А.С., гражданин на Р.Ф., родена на ***г., код по БУЛСТАТ ******, с постоянен адрес в к. к. „С.Б.”, к-с *., вх. *, ет. *, ап. *** S, да заплати на Етажната собственост на сграда с идентификатор № **********по КККР на Несебър - комплекс „*.”, находящ се в к. к. „С.Б.”, представлявана от председателя на управителния съвет Р.Л., сумата от 258,33 лв., представляваща 1/3 от направените по делото разноски в общ размер от 775 лв.

ОСЪЖДА С.Г.М., гражданин на Р.Ф., роден на ***г., код по БУЛСТАТ ******, с постоянен адрес в к. к. „С.Б.”, к-с *., вх. *, ет. *, ап. *** S, да заплати на Етажната собственост на сграда с идентификатор № **********по КККР на Несебър - комплекс „*.”, находящ се в к. к. „С.Б.”, представлявана от председателя на управителния съвет Р.Л., сумата от 8,34 лв., представляваща 1/3 от направените в заповедното производство разноски в размер от 25 лв. – платена държавна такса.

ОСЪЖДА Ю.С.М., гражданин на Р.Ф., роден на ***г., код по БУЛСТАТ ******, с постоянен адрес в к. к. „С.Б.”, к-с *., вх. *, ет. *, ап. *** S, да заплати на Етажната собственост на сграда с идентификатор № **********по КККР на Несебър - комплекс „*.”, находящ се в к. к. „С.Б.”, представлявана от председателя на управителния съвет Р.Л., сумата от 8,34 лв., представляваща 1/3 от направените в заповедното производство разноски в размер от 25 лв. – платена държавна такса.

ОСЪЖДА В.А.С., гражданин на Р.Ф., родена на ***г., код по БУЛСТАТ ******, с постоянен адрес в к. к. „С.Б.”, к-с *., вх. *, ет. *, ап. *** S, да заплати на Етажната собственост на сграда с идентификатор № **********по КККР на Несебър - комплекс „*.”, находящ се в к. к. „С.Б.”, представлявана от председателя на управителния съвет Р.Л., сумата от 8,34 лв., представляваща 1/3 от направените в заповедното производство разноски в размер от 25 лв. – платена държавна такса.

Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: