Определение по дело №1252/2019 на Районен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 ноември 2019 г.
Съдия: Светлана Кънчева Чолакова
Дело: 20193330101252
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 4776

                                                         25.11.2019г., гр.Разград

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На двадесет и пети ноември                                               две хиляди и деветнадесета година

В закрито съдебно заседание в състав:

                                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Чолакова Секретар

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гр.д. №79/2019 г.

 

            Производството е по реда на чл.140 от ГПК.

            Депозирана е искова молба от “БНП ПАРИБА Пърсънъл Файненс” ЕАД  гр. София срещу Ю.Р.Е., с която при условията на обективно съединяване на исковете са предявени такива за установяване дължимостта на сумите 3354,76 лв. – дължима от ответника главница по договор за кредит, сумата  1434,24лв. възнаградителна лихва, сумата 247 лв. обезщетение  за забава за  периода от 20.06.2018г. до 11.03.2019г, както и законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Както и в условията на евентуалност предявява осъдителен иск за сумите. Претендира и за заплащане на направените разноски. Твърди се, че при е сключен договор за потребителски заем PLUS-14535578  от 27.02.2017г. с ответника отпуснат паричен кредит  в размер на 4000лв. и закупуването на застраховка от 1075,20лв. Сумата е изплатена от кредитора по начин уговорен в чл.1 от договора, усвояването е удостоверено с полагане на подписа на ответника в поле „удостоверяване на изпълнението“ Въз основа на чл.3 от договора ответникът следвало да погаси заема на 48 месечни вноски всяка по 159,30лв. , които вноски представляват изплащане по заема ведно с оскъпяването съгласно ГПР-33,73% и ГЛП -27,21%. Длъжникът преустановил плащането на вноските на 20.05.2018г., към тази дата били погасени 14 месечни вноски. На основание чл.5 от договора, вземането на ищеца станало изискуемо в пълен размер поради неплащане  на  две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората вноска. По този начин ответникът следвало да изплати остатъка по заема в размер на 4789лв. представляващ оставащите 34 погасителни вноски към 20.06.2018г. към която дата станал изискуем в целия размер. До ответника изпратена покана за доброволно изпълнение, в която обявил вземането за изискуемо.  По подадено заявление по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №569/2019г. на РРС, е издадена заповед за изпълнение връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. Към исковата молба са приложени:  преписи от договор за кредит, погасителен план, обратна разписка, покана за доброволно изпълнение. Иска прилагане на ч.гр.д. №569/19 г. на РРС.

            В предоставения срок ответната страна чрез особен представител депозира отговор. Оспорва иска, счита, че на длъжника не е съобщена обявена предсрочната изискуемост на кредита. Възнаградителната лихва н размер на 1434,24лв. съгл. чл.3 от договора като част от месечната погасителна вноска поставя длъжника в неравностойно положение и противоречи на ЗЗП към който препраща чл.24 от ЗПК. Уговорената възнаградителна лихва увеличава ГПР много над максимума предвиден в чл.19 ал.4 ЗПК, съгласно чл.5 на същия клаузата е нищожна.

            Представените писмени доказателства от ищеца са допустими /предвидени от закона за установяване на тези обстоятелства/, относими /установяват правнорелевантни факти/ и необходими /за тези факти не са представени други доказателства/ и поради което следва да бъдат приети.

            Предявените искове са допустими. По отношение на заявения осъдителен иск – няма процесуална пречка наред с вземането предмет на заповедта за изпълнение срещу същият длъжник да се предяви и осъдителен иск, като в т.см. т.11 б от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Във връзка с възражението на ответната страна намира, че не са представени доказателства за връчената покана на длъжника за това, че кредита е обявен за предсрочно изискуем.

            По гореизложените съображения, съдът:

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ДОПУСКА за приемане в първото съдебно заседание на представените с молбата писмени доказателства.

НАСРОЧВА съдебно заседание за 17.12.2019 г. от 13,30 часа. Да се призоват страните като им се връчи и препис от определението. На ищеца да се връчи отговора на ответната страна.

УКАЗВА на ответника, че не представя доказателства за съобщаването на длъжника, че е обявил кредита за предсрочно изискуем

ПРИЛАГА ч.гр.д.№569/2019 г. на РРС.

            Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:

            Чл.146 ал.1 т.1 от ГПК

            Обстоятелствата, от които ищецът извежда претендираните права и задължения: За първия иск - сключен с ответника договор за потребителски кредит, че ответникът не е изпълнил задълженията си за погасяването на месечните вноски, че е изпаднал в забава, че дължимите вноски по кредита и лихви са  в претендирания размер, както и че за тези суми е издадена заповед за изпълнение. За евентуалния иск - валиден договор за потребителски кредит, изпълнение на задълженията, изпадане на длъжника в забава, че претендираните суми в твърдения размер.

Обстоятелствата, от които ответникът извежда възраженията си – ненадлежно известяване на длъжника за предсрочна изискуемост на кредита; нищожна клауза за възнаградителна лихва по т. 5 от договора, поради неравноправност по смисъла на ЗЗП и на ЗПК

            Чл.146 ал.1 т.2 от ГПК.

            Правна квалификация: за първия иск - чл.422 от ГПК вр. с чл.79 ЗЗД, чл.86 от ЗЗД; по чл.79ЗЗД, чл.86 от ЗЗД – за евентуалния иск.

            Правна квалификация на възражението: чл.146 вр. чл.143 ЗЗП и чл.24 ЗПК.

            Чл.146 ал.1 т.3 от ГПК

            Ответникът признава наличието на договорно правоотношение.

            Чл.146 ал.1 т.4 от ГПК

            Всички обстоятелства се нуждаят от доказване, освен договорното правоотношение.

            Чл.146 ал.1 т.5 от ГПК

            Ищецът следва да докаже обстоятелствата, които твърди: валидно сключен договор за потребителски паричен кредит между страните, че е изплънил задълженията си по договора, че ответникът дължи заплащане на месечни вноски в претендирания размер, че е изпаднал в забава и че дължимите суми възлизат на претендирания размер.

      Ответникът следва да докаже обстоятелствата, от които извлича изгодни за себе си правни последици.

           

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: