Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 361 06.02.2017г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД, XI-ти гр. състав в открито
съдебно заседание на единадесети януари две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ АСПАРУХОВА
ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Павлина Попова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1836 по описа на ПРС за 2016г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 87 ал. 3 от ЗЗД.
Ищецът М.С.И., ЕГН: **********,***, чрез п. си адв. П.М.,
е предявила против Г.Л.Т. ***, М.Н.Т. *** и С.Н.Т.,***, иск за разваляне на
договор, сключен с *** ПРС, по силата на който ищцата е прехвърлила на *** си Н.
С. Т., починал на ***, притежаваните от нея 1/6 ид.ч. и придобитите 2/6 ид.ч. по
наследство от майка си- М.Д.Т., ЕГН: **********- другата ищца, п. в хода на
процеса, от следния недвижим имот, а именно: 5/6 ид.ч. от дворно място, цялото
застроено и незастроено с площ от 1500 кв.м., находящо се в***, съставляващо
имот планоснимачен номер***, за който е отреден парцел ***, от кв. *** по плана
на селото, с площ на този парцел от 1420 кв.м., като имот пл. № *** участва в
парцел ***с 1395 кв.м., като регулацията не е приложена, заедно с 5/6 ид.ч. от
построената в това място жилищна сграда, плевня и навес, както и от всички
останали подобрения и насаждения, при съседи за описания парцел: от две страни
улица, парцел***, парцел***, срещу задължение от страна на приобретателя да
поеме гледането и издръжката на М.Д.Т., докато е жива, поради пълно неизпълнение
на това задължение от наследниците на Н. С. Т., починал на *** – ответниците Г.Л.Т.,
М.Н.Т. и С.Н.Т..
В исковата молба е посочено, че през 1995 г. с *** при
ПРС, двете ищци прехвърлили на Н. С. Т. собствените си 5/6 ид. ч. от следния
недвижим имот, а именно: 5/6 ид.ч. от дворно място, цялото застроено и
незастроено с площ от 1500 кв.м., находящо се в***, съставляващо имот
планоснимачен номер***, за който е отреден парцел***, от кв. *** по плана на
селото, с площ на този парцел от 1420 кв.м., като имот пл.№*** участва в парцел
***с 1395 кв.м., като регулацията не е приложена, заедно с 5/6 ид.ч. от
построената в това място жилищна сграда, плевня и навес, както и от всички
останали подобрения и насаждения, при съседи за описания парцел: от две страни
улица, парцел ***, парцел***, от който недвижим имот първата ищца притежавала и
прехвърлила 4/6 ид.ч., а втората ищца притежавала и прехвърлила 1/6 ид.ч. Така
посочените права върху описания имот двете ищци прехвърлили срещу поетото от
приобретателя Н. С. Т. задължение да поеме гледането и издръжката на първата
ищца, докато е жива, като й осигури нормален и спокоен живот до смъртта й, като
тя си запазила правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху продаваемия
имот. Сочи се, че договорът бил възмезден и към датата на сключването му Н. С. Т.
бил в граждански брак с Г.Л.Т., т.е. собствеността върху имота била придобита в
режим на СИО. Н. С. Т. починал през 2009г. като оставил за законни наследници
съпругата си Г.Т. и двете им деца М.Т. и С.Т.. Твърди се, че от няколко години
здравословното състояние на първата ищца рязко се влошило и същата се нуждаела
от ежедневни грижи, за да води един спокоен и нормален живот. Страдала от
множество заболявания, като ***болест на***, ***, трудно се *** и се нуждае от
помощ във връзка с ежедневното й обслужване, като имала и поставен ***. Често
се налагало да постъпва в болница. Във връзка със заболяванията й се нуждаела и
от средства за закупуване на лекарства. Средства й били необходими и за
закупуване на дърва за огрев, както и за посрещане на обичайните разходи.
Твърди, че пенсията не й била достатъчна за това, а ответниците не й осигурявали
никакви грижи и издръжка. Ежедневно имала нужда от храна, както и от други
грижи като чистене, грижи свързани с личната й хигиена, цепене на дърва, палене
на печка и всичко необходимо за един нормален живот, но ответниците не
изпълняват тези свои задължения. Твърди, че Г. още през 1999г. се установила
трайно да живее и работи в Испания, като оттогава до настоящия момент не се
интересувала от състоянието на първата ищца, не й изпращала средства, не я
виждала или чувала по телефона. Твърди, че нито Г., нито другите ответници са
полагали някакви грижи за нея. По силата на брака си с Н., първата ответница
придобила както ½ от собствеността върху имота, така и задължението да
се грижи за първата ищца, но след смъртта на Н. Т., нито един от ответниците не
изпълнявали задълженията по договора. Претендират направените по делото
разноски. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска. Представя и
писмена защита.
Първият
ответник – Г.Л.Т.,
не представя отговор в срока по чл. 131 от ГПК.
За втория ответник М.Н.Т. е постъпил отговор на исковата
молба, подаден от назначения й ***адв. Р., с който искът се оспорва като
неоснователен и погасен по давност, на която се позовава. Твърди, че давността била
изтекла, считано от датата на смъртта на приобретателя по процесния договор, а
именно-***. Твърди, че в исковата молба не били изложени обстоятелства за
неизпълнение на задължението по процесния договор от датата на сключването му
до датата на смъртта на приобретателя –***., поради което не било основателно
пълното разваляне на договора, тъй като не било налице пълно неизпълнение, а
искът за разваляне на договор бил неоснователен, когато длъжникът процентно
изпълнил огромна част от задължението си. В тази връзка се цитира съдебна
практика, постановена по решение № 999 по гр.д. № 737/1995г. на ІІ ГО. Сочи, че
договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане бил единен и задължението по него е неделимо както по своя характер,
така и поради намерението на страните. Неговото неизпълнение следвало да се
преценява от гледна точка на чл. 87, ал. 4 от ЗЗД – доколко съществено е
неизпълнението с оглед интереса на кредитора, защото от сключването на договора
до смъртта на приобретателя по процесния договор, бил изтекъл период от 14
години, в който той престирал дължимото на първата ищца. Сочи, че не били
изложени обстоятелства, на които се основавал иска на М.С.И. и какъв бил правният
интерес от предявяване на същия, а поради липсата на правен интерес, моли
делото да бъде прекратено по отношение на ищцата М.С.И.. Твърди, че
изпълнението на задължението за гледане и издръжка, когато не било детайлно
уговорено, следвало да съответства на действителните нужди на кредитора –
жизнени и битови, като се отчита и възможността му да се справи сам, като сочи,
че не били представени доказателства относно обстоятелството, че ищцата не можела
да посрещне адекватно своите нужди. Моли предявения иск да бъде отхвърлен. В
с.з. обаче страната, която се явява лично, променя позицията си в процеса, като
посочва, че по принцип живеела в Испания, като заявява, че признавала иска за
основателен, а изложените в исковата молба твърдения били верни. С оглед
признанието на иска, моли да не й бъдат възлагани разноските по делото.
От третия ответник С.Н.Т., чрез адв. К.Д., е постъпил
отговор на исковата молба, с който счита предявения иск за неоснователен, като
го оспорва по основание. Твърди, че с ***по обстоятелствена проверка *** при ***,
ищците М.Д.Т. и М.С.И., както и баща му Н. С. Т., били признати за собственици
по наследство и давностно владение на въпросния имот, находящ се в***, общ. К.,
при квоти 4/6 ид.ч. за М.Т. и по 1/6 ид.ч. за леля му М.И. и баща му Н. Т.. На
същия ден с ***за продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане *** на
същия *** ищците продали на Н. Т. полагащите им се идеални части от имота.
Твърди, че известно време след изповядване на сделката Н. Т. се преместил да
живее в имота като той, ответника, майка му и сестра му ходили там в събота и неделя
да обгрижват баба си, като грижите се състояли в чистене, готвене, подреждане
на къщата. Твърди, че до смъртта на баща му Н. Т. –***, той постоянно живял в
имота и понеже бил съкратен от работа, направил в двора на къщата заведение,
което функционирало докато баща му починал. Сочи, че майка му Г.Т. теглила
заеми за изграждането и оборудването на заведението и поради тази причина,
както и във връзка с икономическата обстановка в страната се наложило да замине
в Испания, за да може да погасява месечните вноски по заема. Ответникът и
сестра му М. живеели в къщата им в гр. К. и в почивните дни ходили да помагат
на баба си и баща си. Твърди, че след като общият наследодател починал, майка
му Г.Т. останала да работи в Испания, където била и до момента и след като
завършили училище преди няколко години ответникът и сестра му М., също живеят и
работят в Испания. Твърди, че когато са си идвали в България на почивка са
ходили при баба си в имота, но тя се карала с тях, не им говорила и започнала
да заключва вратата и да не ги пуска в къщата. Счита, че с направените подобрения
в имота от баща му, той бил осигурил спокоен и нормален начин на живот на
ищцата М.Т., а тя също получава пенсия, като от години само тя си ползва имота.
Твърди, че ответниците не били отказвали при посочена банкова сметка ***,
колкото не й достигат за водене на нормален живот. Поради изложеното, счита, че
нямало основания за постановяване на решение, с което да бъде развален изцяло
договора за покупко-продажба, а още повече, че ищцата М.С.И. нямала право да
иска разваляне на въпросния договор, поради обстоятелството, че получила
финансово обезщетение за своя дял от имота, както било тогава по данъчна
оценка. В с.з. страната и пълномощникът й поддържат отговора.
В хода на процеса- на 07.07.2016 г. е п. ищцата М.Д.Т.,
ЕГН: **********, която е била заличена като страна, като тя е оставила за свои наследници
по закон следните лица: другата ищца – М.С.И., както и двама от ответниците – М.Н.Т.
и С.Н.Т.. С уточняваща молба от 10.10.2016 г. ищцата М.С.И., заявява, че с
оглед наследствените квоти на страните моли договорът да бъде развален до
размера на притежаваните от нея общо 3/6 идеални части от процесния недвижим
имот- 1/6 ид. части, от които е била собственик към датата на завеждане на ИМ и
2/6 ид. части, които е придобила по наследство от майка си – заличената като
ищца М.Д.Т., п. в хода на процеса.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди
събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна
следното:
С***, ищците М.Д.Т. (майка) и М.С.И. (дъщеря) са прехвърлили
на Н. С. Т. (син) процесния имот- 5/6 ид.ч. от дворно място, цялото застроено и
незастроено с площ от 1500 кв.м., находящо се в село Б., съставляващо имот
планоснимачен номер ***, за който е отреден парцел***, от *** по плана на
селото, с площ на този парцел от 1420 кв.м., като имот пл. № *** участва в
парцел *** с 1395 кв.м., като регулацията не е приложена, заедно с 5/6 ид.ч. от
построената в това място жилищна сграда, плевня и навес, както и от всички
останали подобрения и насаждения, при съседи за описания парцел: от две страни
улица, парцел***, парцел***, срещу задължение на приобретателя да поеме
гледането и издръжката на майка си докато е жива, като й осигури нормален и
спокоен живот до смъртта, както и правото на безвъзмездно пожизнено ползване на
имота.
За процесния имот са налични удостоверение за актуална
данъчна оценка и скица.
С ***по обстоятелствена проверка ***, прехвърлителите М.Д.Т.
и М.С.И., както и приобретателят Н. С. Т., са били признати за собственици по наследство
и давностно владение на въпросния имот, при следните квоти: 4/ 6 ид.ч. за Т. и
по 1/6 ид.ч. за И. и Т..
Представено е удостоверение за наследници, от които е
видно, че след смъртта си приобретателят Н. С. Т. е оставил за свои законни
наследници тримата ответници- Г.Л.Т. (съпруга), М.Н.Т. (дъщеря) и С.Н.Т. (син).
От друго удостоверение за наследници пък е видно, че
починалата в хода на процеса ищца и прехвърлител по договора М.Д.Т., е оставила
за свои законни наследници другата ищца М.С.И. (дъщеря) и по право на
заместване ответниците- М.Н.Т. и С.Н.Т. (внуци).
Представени са медицински документи за здравословното
състояние на прехвърлителя по договора М.Д.Т.- множество епикризи, резултати от
медицински изследвания, листове за преглед на пациент, рецепти, рецептурна
книжка, както и справка от НОИ за отпусната пенсия на лицето в размер на общо
353, 84 лева.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит
на двама свидетели, ангажирани от ищцата. Св. Г. В. И.- съпруг на ищцата И.,
посочва, че починалата ищца Т. ***, като през зимата била при дъщеря си. Синът
й починал, като ответницата Г.- неговата съпруга живеела в Испания, а синът й- С.,
дошъл само на погребението. Свидетелят и съпругата му купували лекарства на
бабата, като дори докато бил жив синът й Н., пак те се грижели за нея, тъй като
той работел в Пловдив в строителството и живеел там на квартира, като само
почивните дни ходел на село при майка си. Св. М. В. П.- позната на страните,
посочва, че бабата я гледала само дъщеря й М., заедно със съпруга си, като след
като паднала, те вече изцяло се грижели за нея. Ответницата Г. била в чужбина и
не се връщала. Подобрения в къщата правела ищцата М. и мъжът й. Синът на бабата
работел в град Пловдив, а тя си била на село. Ответникът С.- внукът й, пък
въобще не се обаждал, като това била най- голямата й мъка, която тя споделяла
пред свидетелката.
Ответниците не са ангажирали гласни доказателства.
При така установените факти от значение за спора, съдът
намира от правна страна следното:
В случая е предявен иск за разваляне на валиден договор
за гледане и издръжка от единия прехвърлител по сделката, действащ в лично
качество и като *** на другия прехвърлител, който е починал в хода на процеса. Принципно
няма процесуална пречка и наследник да поиска разваляне на алеатрония договор,
но само до размера на собствените си наследствени права, като именно за това в
настоящия случай ищцата прехвърлителка иска разваляне само до размера на
притежаваните от нея общо 3/6 идеални части от процесния недвижим имот- 1/6 ид.
части, от които е била собственик към датата на завеждане на ИМ и 2/6 ид.
части, които е придобила по наследство от майка си – заличената като ищца М.Д.Т.,
п. в хода на процеса. В този смисъл искът е допустим и следва да се разгледа по
същество, като се обсъди въпросът изпълнено ли е задължението на преобретателя
и неговите наследници в последствие, за да се породи основанието за разваляне
на съглашението.
Общият принцип, заложен в чл. 87 ал. 1 от ЗЗД, предвижда,
че, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си
поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, а,
когато се касае за договори, свързани с прехвърляне на вещни права върху недвижим
имот, развалянето става по съдебен ред- ал. 3.
Договорът за издръжка и гледане е алеаторен такъв и с
неговото сключване се прехвърля правото на собственост върху имота, като
преобретателят трябва за в бъдеще да изпълнява задължението си по доставяне на
грижи и издръжка. Именно в хипотезата, в която той не го изпълнява, се поражда
основанието за разваляне на договора, като в тежест на ответника е да докаже
факта на изпълнението на съглашението, а в тежест на ищеца- нуждите на
прехвърлителя от грижи и издръжка, както и необходимите средства за издръжка и
естеството на грижите.
В настоящия случай не е спорно, че наследодателят на ответниците
е придобил процесния имот, като е поел задължението да оказва грижи за нуждите
на единия прехвърлител и осигурява материалната му издръжка до края на живота.
Доколкото купувачът е бил в брак по време на сключване на договора,
собствеността върху имота е придобита в режим на СИО и за съпругата му
ответницата Г.Л.Т. също се поражда задължението за издръжка и гледане. Тази
престация следва да се дължи до смъртта на прехвърлителя и тя има ежедневен,
постоянен и непрекъсваем характер, като при наличието на един валидно сключен
договор, в тежест на ответниците е да докажат трайните и непосредствени грижи,
които са оказвали, както и осигуряването на издръжката, от която се нуждае
продавачът.
Според съдържанието на договора насрещната престация на
купувача е да осигури нормален и спокоен живот до смъртта на прехвърлителя,
като поради липсата на конкретна индивидуализация за дължимите грижи и
издръжка, следва да се приеме, че в случая страните по договора са се съгласили
купувачът да осигури цялата необходима на продавача издръжка и да полага спрямо
него всички грижи, от които той се нуждае. Подобно нещо обаче от събраните по
делото доказателства въобще не се установява, като на първо място в тази връзка
следва да се отбележи процесуалното поведение на ответниците- първата не подава
отговор, втората в с.з. лично признава иска, а третият- го оспорва, но пък не ангажира
никакви доказателства в подкрепа на твърденията си в отговора, въпреки че
именно в тежест на приобретателя, респективно наследниците му, е да докажат
изпълнение на задълженията си по договора. На второ място, което и по- важното,
ищцата доказва, че майка й от една страна е имала нужда от гледане и издръжка,
предвид напредналата си възраст, множеството си заболявания, за което са
представени писмени доказателства, липсата на средства за закупуване на
лекарства, предвид ниската пенсия, фактът, че е живеела сама без подкрепа от
сина си и неговото семейство и т.н. От друга- именно лицата, които е следвало
да й оказват помощ в ежедневието, за да й осигурят нормални условия и дори
обикновен жизнен стандарт, са били не ответниците, а ищцата и нейния съпруг, при
които починалата прехвърлителка е живяла през зимните сезони, а в летните
месеци, когато е била сама на село, пак семейството на дъщеря й е поемало
необходимите грижи и издръжка. Те са й закупували лекарства, водели са я на
лекар, почиствали са дома й, хранели са я, гледали са я, предоставяли са й
средства за живот и покриване на битови нужди, защото пенсията й е била
недостатъчна. Дори и когато тя си е била на село, през почивните дни редовно са
я посещавали и подкрепяли, за да може да живее спокойно, а след трайното
влошаване на здравословното й състояние, са я взели при себе си и са били до
края с нея. Същевременно никой от ответниците дори не е проявявал интерес към
прехвърлителката, като в тази връзка следва да се посочи, че след смъртта на
приобретателя съпругата му е заминала за живее и работи в чужбина, като по-
късно това са направили и децата й. Дори и обективно тримата ответници да не са
имали възможност пряко да се грижат приживе за починалата ищца, същите са
можели да й предоставят издръжка в пари, като по този начин й осигуряват
средства за преживяване, но нито лично, нито пък чрез трето лице са изпълнявали
задълженията си по договора, въпреки че не се установява да е имало някаква
пречка да го правят. За пълнота на изложението, следва да се посочи, че не се
доказа, че и прехвърлителят, докато е бил жив, е поемал издръжката и гледането
на майка си, по начин да предоставя редовни, ежедневни и постоянни грижи или
трайно и непрекъснато да изпълнява задълженията си по договора. Оттук следва,
че същият е получил недвижим имот, без да престира необходимото от своя страна,
а това е недопустимо с оглед на възмездния характер на договора, като тук е без значение дали неизпълнението на поетото задължение за издръжка и/ или гледане е пълно или частично, забавено или
неточно, доколкото всяка форма на неизпълнение на алеаторно задължение се
приравнява по последици на пълно неизпълнение. Предвид обстоятелството, че в доказателствена
тежест на ответниците лежи установяването
на дължимата издръжка и гледане на прехвърлителката, но същите въобще не доказаха по безспорен начин изпълнение на това тяхно задължение, са налице предпоставките договорът да бъде развален, предвид неговото неизпълнение от страна на приобретателят и наследниците му, а искът- да бъде уважен изцяло.
Предвид изхода от спора, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК
на ищцата се дължат направените по делото разноски, доколкото искът е уважен, а
и разноски в производството се претендират. На първо място, ответниците следва
да бъдат осъдени да внесат по сметка на ПРС в полза на бюджета на съдебната
власт дължимата по делото държавна такса, от която ищцата е освободена на
основание на чл. 83 ал. 2 от ГПК с определение от 12.03.2016 г., като същата
възлиза в размер на 110, 18 лева. На следващо място, по отношение на разноските
за адвокат, следва да се отбележи, че ищцата е представлявана от свой
пълномощник в процеса, на когото тя не е заплатила хонорар, но моли за
определяне на неговото възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за
адвокатурата (ЗА). По делото в представения договор за правна защита и
съдействие на тази страна (лист 127) е посочено, че страната се представлява
безплатно от адвокат М., поради затрудненото си материално положение, което по
смисъла на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА представлява основание за оказването й на
безплатна адвокатска помощ. Изрично в подобни хипотези законодателят е
предвидил възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение,
което с оглед цената на иска, следва да бъде изчислено съгласно чл. 7 ал. 2 т. 2
от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като същото възлиза в размер на 461, 38 лева, до който размер е
допустимо да се възложи в тежест на ответниците. На трето място, ответницата М.Н.Т.
следва да понесе и разноските за назначения й в процеса особен представител,
доколкото страната с процесуалното си поведение е станала причина за това- тя не
се е намирала на регистрирания си постоянен адрес в страната и не е изпълнила
задължението си по чл. 40 ал. 1 от ГПК да посочи при заминаването си в чужбина
съдебен адрес. Отделно от това, не са налице предпоставките по чл. 78 ал. 2 от ГПК за освобождаването й от разноски, защото действително искът е признат, но
тя с поведението си е дала повод за завеждане на делото, като не е изпълнила задължението
си да полага грижи за баба си, което обстоятелство изрично се признава от
лицето в съдебно заседание. Доколкото е била допусната правна помощ на ответницата
под формата на процесуално представителство и ищцата е освободена от разноски,
възнаграждението на особения представител на страната, платено от бюджета на
съда, следва да остане в тежест на ответницата, предвид изхода на делото и на
основание чл. 78 ал. 7 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
РАЗВАЛЯ сключения между М.Д.Т., ЕГН: **********- п. в хода на процеса и М.С.И.,
ЕГН: **********, от една страна като продавачи и Н. С. Т., ЕГН: **********-
починал на ***г., от друга като купувач, до
размера на притежаваните от ищцата М.С.И., ЕГН: **********, общо 3/6 идеални части- собствена 1/6 ид.ч. и
придобити 2/6 ид.ч. по наследство от майка си- М.Д.Т., ЕГН: **********, от
следния недвижим имот: 5/6 ид.ч. от дворно място, цялото застроено и
незастроено с площ от 1500 кв.м., находящо се в с. Б., съставляващо имот
планоснимачен номер***, за който е отреден парцел***, от кв. *** по плана на
селото, с площ на този парцел от 1420 кв.м., като имот пл. № *** участва в
парцел *** с 1395 кв.м., като регулацията не е приложена, заедно с 5/6 ид.ч. от
построената в това място жилищна сграда, плевня и навес, както и от всички
останали подобрения и насаждения, при съседи за описания парцел: от две страни
улица, парцел *** от кв. ***, парцел *** от кв. ***, срещу задължение от страна
на приобретателя да поеме гледането и издръжката на майка си М.Д.Т. докато е
жива, поради пълно неизпълнение на това задължение от наследниците на починалия
Н. С. Т.- ответниците Г.Л.Т., с ЕГН: **********, М.Н.Т., с ЕГН: **********, и С.Н.Т.,
с ЕГН: **********.
ОСЪЖДА Г.Л.Т., с ЕГН: **********,***, М.Н.Т., с ЕГН: **********,*** и С.Н.Т., с
ЕГН: **********,***, да заплатят на адвокат П.Н.М., ЕГН: **********,***, в
качеството й на п. на ищеца М.С.И., ЕГН: **********,***, адвокатско възнаграждение за осъществено на страната безплатно
представителство по делото, в размер на 461,
38 лева (четиристотин шестдесет и един лева и тридесет и осем стотинки),
определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Г.Л.Т., с ЕГН: **********,***, М.Н.Т., с ЕГН: **********,*** и С.Н.Т., с
ЕГН: **********,***, да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по
сметката на Районен съд- Пловдив, сумата от 110, 18 лева (сто и десет лева и осемнадесет стотинки),
представляваща държавна такса по
настоящото производство.
ОСЪЖДА М.Н.Т., с ЕГН: **********,***,
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на Районен съд-
Пловдив, сумата от 461, 38 лева (четиристотин
шестдесет и един лева и тридесет и осем стотинки), представляваща депозит за назначения й в процеса
особен представител.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала!ВГ