РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 940
гр. Пловдив, 23 април 2019 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито заседание на двадесет и седми март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при секретаря Д. Й. и участието на прокурора …, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 3061 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.215
от ЗУТ.
Образувано
е по жалба на Н.Х.Б., ЕГН **********, лично и като законен представител на
К.В.К., ЕГН ********** и Т.В.К., ЕГН **********,***,
против Заповед № 18 ОА2040/31.08.2018 г. на Кмета на Община Пловдив с твърдения
за незаконосъобразност на същата.
Излагат
се доводи, че изводът на АО, че изменението на ПУП цели узаконяване на
незаконен строеж не кореспондира с доказателствата по преписката предвид
обстоятелството, че процесния строеж е търпим, както и че не е налице влязъл в
сила мълчалив отказ.
Иска
се отмяна на оспорената заповед.
Претендират
се деловодни разноски.
В
съдебно заседание жалбата се поддържа по изложените съображения. Представят се
писмени бележки.
За
ответника, Кмета на община Пловдив, се заема становище за неоснователност на
жалбата. Представят се писмени бележки по съществото на спора. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните, събраните по делото доказателства – писмените доказателства,
представени ведно с жалбата, административната преписка в текстовата и
графичната ѝ част и приетата по делото СТЕ, достигна до следните
фактически установявания и правни
изводи:
Предмет
на процесното оспорване е заповед № 18ОА2040 от 31.08.2018 г. на Кмета на
Община Пловдив, с която е отказано допускане изработване на проект за изменение
на ПУП – ПРЗ за УПИ VII-1020235, за жилищно строителство и
обществено обслужващи дейности, УПИ VIII-1020235,
за жилищно строителство и обществено обслужващи дейности и УПИ IX-1020235, за жилищно строителство и обществено обслужващи
дейности, поземлени имоти с идентификатори 56784.533.906, 56784.533.908 и
56784.533.910 Район Южен, местност „кв.Беломорски“ гр.Пловдив.
За
да достигне до този извод, АО е приел, че вече е налице мълчалив отказ по
същото предложение за изменение на ПУП.
Макар
този извод на ответния административен съд да е правилен, въз основа на него
той е достигнал до незаконосъобразен като краен резултат извод като е разгледал
заявлението на жалбоподателите по настоящото делото по същество вместо да го
остави без разглеждане.
Съдът
достигна до този извод по следните съображения:
Със
заявление вх.№ 17-П-9252(3)/18.07.2018 г. от наследниците на В.С.К.е поискано
допускане изработване на проект за изменение на ПУП – ПРЗ за УПИ VII-1020235, за жилищно строителство и обществено обслужващи
дейности, УПИ VIII-1020235, за жилищно строителство и обществено обслужващи
дейности и УПИ IX-1020235, за жилищно строителство и
обществено обслужващи дейности, поземлени имоти с идентификатори 56784.533.906,
56784.533.908 и 56784.533.910 Район Южен, местност „кв.Беломорски“ гр.Пловдив,
като е описано, че копия от документите за собственост и предложението са
приложени към заявление с вх.№ 17-П-9252/08.09.2017 г. и заявление с вх.№
17-П-9252(1)/01.02.2018 г.
Както
правилно е приел АО това заявление, въз основа на което е постановен процесния
изричен отказ, е напълно идентично с предходно заявление на наследодателя на
жалбоподателите по това производство, по което е налице мълчалив отказ.
Видно
от данните по административната преписка със скицата предложение се предвижда
изменение на дворищно-регулационните линии между УПИ VII-1020235,
за жилищно строителство и обществено обслужващи дейности, УПИ VIII-1020235, за жилищно строителство и обществено обслужващи
дейности и УПИ IX-1020235, за жилищно строителство и
обществено обслужващи дейности, кв.56 по плана на кв.Остромила –
кв.Беломорски“, община Пловдив, гр.Пловдив. В УПИ IX-1020235,
за жилищно строителство и обществено обслужващи дейности има застрояване, за
което не са представени строителни книжа, поради което се нарушава разпоредбата
на чл.134, ал.4, т.1 от ЗУТ. Против тази констатация е постъпила жалба в община
Пловдив, с която е обжалван отказа на гл.архитект да разреши изработването на
ПУП – ПРЗ. Този отказ е оспорен пред съда, а видно от мотивната част на влязло
в сила определение № 815 от 25.04.2018 г. по адм.дело № 1166 от 2018 г. на
Административен съд – Пловдив, е конкретизирано, че предмет на жалбата е т.9 от
протокол № 8 от 21.02.2018 г. на ЕСУТ при Община Пловдив. Жалбата е оставена
без разглеждане, а производството по делото е прекратено, тъй като този акт не
подлежи на самостоятелно оспорване. В мотивите на определението на съда изрично
е посочено, че компетентен да издаде разрешението за изработване на проект за
ПУП – ПРЗ е кметът на община Пловдив, а
не гл.архитект като в жалбата нито се твърди, нито се доказва кметът на
общината да е издал такъв отказ, нито се обжалва негов отказ.
Каза
се това, определение е влязло в сила и от мотивите му става ясно, че по
процесното заявление следва да се произнесе кмета, съответно да издаде или не
разрешение за изработване на ПУП.
По
това предишно производство липсва изричен краен акт, който да го приключва,
което налага извода за формиран мълчалив отказ по заявлението на наследодателя
на жалбоподателите.
Следва
да се приеме, че след влизането в сила на определението на ВАС, с което е
оставено в сила определение № 815 от 25.04.2018 г. по адм.дело № 1166 от 2018
г. на Административен съд – Пловдив за ответника е започнал да тече едномесечен
срок за произнасяне – чл.124б от ЗУТ. Определението на ВАС по адм.дело №
6511/2018 г. на ВАС е от 07.06.2018 г. Срокът за произнасяне на ответника,
броен най-късно от влизане в сила на определението на ВАС, е изтекъл на 9 юли
2018 г.(първия работен ден). От тази дата е започнал да тече 14-дневния срок за
обжалване на този мълчалив отказ, който е изтекъл на 23.07.2018 г.
По делото не е спорно, че Кметът на
община Пловдив не се е произнесъл по заявлението на В.К.с изричен краен акт. Мълчаливият отказ представлява бездействие на
органа в случаите когато той има задължение да се произнесе по направено пред
него искане. Този отказ е индивидуален административен акт (чл.
58, ал.1 от АПК) и е напълно приравнен по последици към изричния такъв, тъй
като е не само липса на волеизявление от страна на компетентния орган, а и
отказ да се издаде акт с посочено от молителя съдържание. Срокът за обжалване
на формирания в случая мълчалив отказ за
даване разрешение за проектиране на ПУП-ПР е 14- дневен, считано от изтичане
срока за произнасяне (чл.
215, ал.4, във връзка с чл.
124б ал.5 от ЗУТ). Жалба, изхождаща от легитимирани лица, участници в
производството по чл.
124а ал.5 от ЗУТ и за които оспорения акт се явява неблагоприятен, не е
подадена.
Това налага извода, че този мълчалив
отказ е влязъл в сила на 24.07.2018 г.
Междувременно, на 18.07.2018 г. е
подадено ново заявление от страна на наследниците на Караджов. Това повторно
заявление, по което е образувано процесното административно производство, е
абсолютно тъждествено на предходното. Нещо повече, предвид спецификата на
производството по чл.124а от ЗУТ и императивното изискване на ал.7 на нормата,
а именно искането за издаване на разрешение да бъде придружено със задание, в
повторното заявление се прави изрично позоваване на документите и предложението,
подадени ведно с първоначалното заявление на Караджов.
При това положение, настоящият състав
намира за недопустимо образуваното повторно административно производство.
От събраните по делото доказателства съдът
приема за установено по несъмнен начин, че е налице влязъл в сила мълчалив
отказ по заявление с вх.№
17-П-9252/08.09.2017 г. и заявление с вх.№ 17-П-9252(1)/01.02.2018 г. на В. К.,
наследодател на жалбоподателите в настоящото производство.
Заявителите
по повторното заявление са универсални правоприемници на първоначалния заявител
Караджов, което налага извода, че е налице влязъл в сила административен акт между
същите страни и на същото основание, като не са налице нови фактически
основания за постановяването на оспорената заповед. Липсват както правни така и
фактически основания за постановяване на административния акт и на някое от
основанията по чл.
99 АПК. Съгласно императивното правило на чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК административният
орган проверява предпоставките за допустимостта на искането и за участието на
заинтересованите граждани или организации в производството по издаването на
индивидуалния административен акт, като първото условие за допустимост на
производството е липса на влязъл в сила административен акт със същия предмет и
страни. В случая е налице влязъл в сила акт със същия предмет и страни, поради
което образуваното производство е недопустимо и в този смисъл компетентността
на административния орган да постанови последващ административен акт е
отпаднала. ( В този смисъл Решение № 6016 от
9.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2678/2018 г., II о., докладчик съдията И. Д.)
Изложеното налага извод, че оспорената
заповед е нищожна. Заявлението, по което е издадена оспорената заповед, е
основано на идентични доказателства, които са представени към предходното
заявление и са обсъдени в хода на административното производство (протокол № 8 от 21.02.2018 г. на ЕСУТ при Община Пловдив), приключило в
крайна сметка с мълчалив отказ. Не се сочат нови факти и обстоятелства, които
да отразяват промяна по фактическата обстановка.
В случая е налице хипотезата на чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК, съгласно която
административният орган проверява предпоставките за допустимостта на искането и
за участието на заинтересованите граждани или организации в производството по
издаването на индивидуалния административен акт, като едно от основните
изисквания е липсата на влязъл в сила административен акт със същия предмет и
страни. Вместо да са произнася по същество на процесното заявление със заповед,
в мотивите на която се сочи, че вече е налице мълчалив отказ, но в крайна
сметка има и произнасяне по съществото на искането като отново имаме позоваване
и на нормата на чл.134 ал.4 т.1 от ЗУТ, както и разглеждане на повторното
заявление по същество видно от протокол № 30 от 22.08.2018 г. на ЕСУТ при
Община Пловдив, Кметът е следвало да констатира недопустимост на искането и да
прекрати производството поради наличието на стабилен административен акт, който
се явява абсолютна процесуална пречка за издаване на нов акт. За допустимостта
на искането ответникът е длъжен да следи служебно.
След като е сезиран със същото искане,
без да се представят нови доказателства и без промяна на фактическите
обстоятелства, при които е налице влъзъл в сила мълчалив отказ, кметът на
Община Пловдив не е следвало да се произнесе по съществото на заявлението от вх.№ 17-П-9252(3)/18.07.2018 г. на наследниците на В. С. К.. Като издава
нова повторна заповед по същия въпрос, ответникът постановява административен
акт извън своята компетентност, който следва да се обяви за нищожен, а
производството по делото - да се прекрати.
За пълнота съдът намира за нужно да
посочи, че приема, че заявителите по повторното заявление не подават същото на
самостоятелно собствено основание, тъй като те подават единствено заявление от
свое име в качеството си на наследници, като са позовават на всички
документи/задания и други доказателства, приложени към първоначалното заявление
на техния наследодател без дори да твърдят промяна на фактическите обстоятелства.
При така направените изводи е
безпредметно обсъждането на доводите на жалбоподателите касателно статута на
процесния строеж, съответно приетата по делото СТЕ.
По
разноските:
При
този изход на спора на жалбоподателите се следват сторените по делото разноски
в размер на 330 лева – ДТ и заплатен депозит за ВЛ. По делото липсват данни за
действително заплащане на адвокатски хонорар, съответно такъв не следва да бъде
присъждан като част от сторените по делото разноски.
Мотивиран
от гореизложеното, Съдът
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА нищожността на заповед №
18ОА2040 от 31.08.2018 г. на Кмета на Община Пловдив.
Прекратява
производството по делото.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.
Председател: