Р Е Ш Е Н И Е
№ 08.03.2019 г. гр.А.
В ИМЕТО НА НАРОДА
А.КИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесети ФЕВРУАРИ две
хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Мария Дучева
секретар Яна Петкова
като разгледа докладваното от съдия Дучева
гражданско дело №455 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е
образувано по постъпила искова молба от Г.Д.Г. с ЕГН **********
и Д.Д.Г.,с ЕГН ********** и двамата с адрес *** ,
чрез адв. Г.М. , съдебен адрес:*** против Н.Д.В., с ЕГН ******** 12,с пост.
адрес: ***, В.В.Н. , с EГH ********** , с пост.
адрес:г***.С ИМ е
предявен иск с правно основание чл.124 от ГПК вр.чл.79 ЗС. При условията на евентуалност е предявен иск с
правно основание чл.26, ал.2 , пр.1-во ЗЗД.
В исковата молба се сочи, че Г.Д.Г.
и Д.Д.Г. са собственици на следния недвижим имот:
дворно място, с административен адрес : гр А., ***, преставляващо поземлен имот № 3431/три хиляди четиристотин
тридесет и първи/,в квартал 201/двеста и първи/по плана на гр.А.,целият с площ
от 370 /триста и седемдесет / кв.м. , при граници: от двете страни —улица и
поземлени имоти 3429 , 3430 и 3432
, за който поземлен имот е отреден УПИ VIII-3431 /осми за три хиляди
четиристотин тридесет и едно/ , в кв.20 l/двеста и първи/ по плана на гр.А. ,
целият с площ от 378 /триста седемдесет и осем/ кв.м. , с неуредени
регулационни сметки за 8 /осем/ кв.м. , при граници на УПИ : от двете страни
—улица,УПИ Х-3429 , УПИ VII-3430 и УПИ IX-3432 , BEДHO с построената в негo двуетажна масивна жилищна сграда,със самостоятелни
входове за всеки жилищен етаж.
Първи собственик на дворното
място съставляваща урегулиран парцел № VI- 2421,в кв.154 no
плана на гр.А. е Д. Г.Д.. Toй приживе се разпорежда с
имота, както следва:
-с нотариален акт № 7,т.I,д. № 10
от 26.01.1975 год. Г.Д.Г. придобива 1/2 ид.ч. от
дворно място ,цялото образуващо самостоятелен урегулиран парцел № VI-2421,в
кв.154,пo плана гр.А.,целият с пространство от 424
кв.м.,а имот с планоснимачен № 2421 с пространство от
431 кв.м., ,/сегашен поземлен имот 343 1/три хиляди четиристотин тридесет и
първи/,в квартал 201/двеста и първи/ , ведно с вторият етаж от застроената в
него двуетажна жилищна сграда,при граници на целият парцел : от двете страни
—улица , Д. С. , Д. Д..
-С нотариален акт № 8, т.I,д. №
11 от 26.01.1975 год.,Н.Д.В. , сестра на ищеца е надарена от наследодателя Д. Г.Д.,
със стая и кухня в западната част на първия етаж-със западно изложение със
самостоятелен вход от източната страна на жилищната сграда за първия етаж, от
двуетажна жилищна сграда построена в самостоятелен урегулиран парцел №
VI-2421,в кв.154,по плана гр.А. , целият с пространство от 424 кв.м.,а имот с планоснимачен № 2421 с пространство от 431 кв.м., ,/сегашен
поземлен имот 343 1/три хиляди чети стотин тридесет и първи/, от квартал
201/двеста и първи/ .
Половината дворно място и
останалата част от първи жилищен етаж наследодателят на първият ищец до смъртта
си запазва за себе си. Наследодателят Р. М. Д. почива на 19.05.1999 год. ,а
наследодателят Д. Г.Д. почива на 27.12.2002 год.
Приемайки, че е налице
съсобственост върху първи жилищен етаж и половината от дворното място ,
страните провеждат производство no разпределение на
ползването. C решение № 379, постановено no гр.д. №
597 по описа на Районен съд гр.А. за 2003 год. ,се разпределя реалното ползване
на дворно място ,представляващ УПИ № XIII-3431 , в кв. 201 no
регулационния п.пан на гр.А. , обл. Б. , находящ се на *** , целият с пространство от 360 кв.м. ,
при граници: от двете страни —улици и поземлени имоти №№ Х-3429,VII-3430 и
IX-3432,ведно с първи жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, построената в
същото дворно място,съобразно заключението пo CTE c
вх. № 1422/09.11.2006 год.,както следва: ищцата Н.Д.В.,с ЕГН ********** ***,ще
ползва оцветената в зелено на скици № 5 и 6, част от дворно място и първи
етаж,а ответника Г.Д.Г.,с ЕГН ********** ***,ще ползва оцветената в кафяво на
скиците част от дворно място и първи етаж. Решението влиза в законна сила на
08.05.2008 г.
След влизане в сила на съдебния
акт и в неуспешен опит да се помирят и споразумеят, ищците ограничили достъпа на Н.Д.В. дo имота и установяват цялостна фактическа власт за себе си
както no отношение на първия етаж —изцяло, така и no отношение на дворното място. По този начин придобиват
идеалните части на ответницата В. ,чрез непрекъснато давностно
владение в периода от 10.05.2008 год. до 10.05.2018 гoд.
B този период те извършват в този имот подобрения, ремонти и др.
Първата от ответниците
с нотариален акт № 63,т.III,per .№ 1964,д_№ 285 от 08.04.2016 год. на нотариус Г. Г.,вписан под №
557 в регистъра на Нотариалната камара,район на действие — Районен съд гр.А., Н.Д.В.
сключва договор за дарение с дъщеря си В.В.Н., за
следния недвижим имот находящ се в гр.А.,***,а
именно: 1/4 идеални части от поземлен имот № 3431 ,в кв.201,при граници:от
двете страни — улица и поземлени имоти 3429,3430 и 3432,с реално ползване на
югозападната част от него,за който поземлен имот е отреден УПИ VIII-3431,в
кв.201,по плана на гр.А.,целият с площ от 378 кв.м.,с неуредени регулационни
сметки за 8 кв.м.-прид. място,при граници на УПИ: от
двете страни-улица, YHH X -3429УПИ VI11-3430 и УПИ IX-3432-за жилищна сграда и
поща, ВЕДНО с три четвърти идеални части от първи жилищен етаж от построената в
имота двуетажна масивна жилищна сграда със самостоятелни входовe
за всеки етаж с площ за целият етаж от 100 кв.м.,с реално ползване на стая и
кухня, находящи се в западната част на етажа,при
граници на целият етаж: от четири страни външни зидове,както и ведно със
съответните идеални части от общите части на жилищната сграда и от правото на
строеж върху терена.
Предвид изложеното ищците считат, че за тях е налице правен интерес
съдът да постанови решение , с което да се приеме за установено, на основание
чл.124, ал.1 ГПК, спрямо ответниците Н.Д.В. , с ЕГН *********
2,с пост. адрес: *** и В.В.Н. ,с ЕГН ***** 10634,с
пост. Адрес:г***,че ищците Г.Д.Г. с ЕГН ********** и Д.Д.Г., ЕГН **********
със същия адрес са собственици no давност на следният
недвижим имот : 1/4 ид.ч. идеална част от дворно
място,съставляващо от поземлен имот № 3431 ,в кв.201,при граници:от двете
страни —улица и поземлени имоти 3429,3430 и 3432,с реално ползване на
югозападната част от него,за който поземлен имот е отреден УПИ VIII-3431,в
кв.201,по плана на гр.А.,целият с площ от 378 кв.м.,с неуредени регулационни
сметки за 8 кв.м.-прид. място,при гpaницu
на УПИ: от двете страни-улица, УПИ Х-3429,УПИ VIII-3430 и УПИ IY-3432-за
жилищна сграда и поща, ВЕДНО 1/2 идеална част от първи жилищен етаж от
построената в имота двуетажна масивна жилищнa сграда
със самостоятелни входове за всеки етаж ,с площ от 67.20 кв.м.,при граници на
целият етаж: от четири страни вънцпни зидове,както и
ведно със съответните идеални части от общите части на жилищната сграда и от
правото на строеж върху терена;
В условията на евентуалност и ако
първият иск бъде отхвърлен, ищците молят съда да прогласи сделката обективирана в НА № 8, т.I,д. № 11 от 26.01.1975 год на РС-А. за нищожна на осн.
чл.26 , ал.2, предл.1-во ЗЗД поради невъзможен
предмет и на това основание следва да се приложат правилата на ЗН.
В законоустановения
срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на ответниците Н.Д.В. и
В.В.Н., в който оспорва факта, че ищците са придобили
имота по силата на давностно владение . Излага се че Н.Д.В.
е получила ¾ ид.ч. по силата на дарение и
наследствено правоприемство и съвсем законно ги е
прехвърлила на дъщеря си. По същество ответникът счита ИМ за неоснователна и
моли да бъде отхвърлена. Излагат се фактически действия, който доказват
владението на ответниците над процесния
имот в периода, в които ищците твърдят че са го придобили по давност.
От събраните по делото доказателства от фактическа страна съдът установи
следното:
С нотариален акт № 7,т.I,д. № 10
от 26.01.1975 год. Д. Г.Д. дарява на сина си Г.Д.Г. 1/2 ид.ч.
от дворно място ,цялото образуващо самостоятелен урегулиран парцел № VI-2421,в
кв.154,пo плана гр.А.,целият с пространство от 424
кв.м.,а имот с планоснимачен № 2421 с пространство от
431 кв.м., ,/сегашен поземлен имот 343 1/три хиляди четиристотин тридесет и
първи/,в квартал 201/двеста и първи/ , ВЕДНО С ВТОРИЯТ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от
застроената в него двуетажна жилищна сграда,при граници на целият парцел : от
двете страни — улица , Д. С. , Д. Д..
-С нотариален акт № 8, т.I,д. №
11 от 26.01.1975 год., Д. Г.Д. дарява на дъщеря си Н.Д.В. стая и кухня в западната част на първия
етаж-със западно изложение със самостоятелен вход от източната страна на
жилищната сграда за първия етаж, от двуетажна жилищна сграда построена в
самостоятелен урегулиран парцел № VI-2421,в кв.154,по плана гр.А. , целият с
пространство от 424 кв.м.,а имот с планоснимачен №
2421 с пространство от 431 кв.м., ,/сегашен поземлен имот 343 1/три хиляди чети
стотин тридесет и първи/, от квартал 201/двеста и първи/ .
C решение № 379, постановено no гр.д. № 597 по описа на Районен съд гр.А. за 2003 год.
,се разпределя реалното ползване на дворно място ,представляващ УПИ № XIII-3431
, в кв. 201 no регулационния п.пан на гр.А. , обл. Б. , находящ се на *** ,
целият с пространство от 360 кв.м. , при граници: от двете страни —улици и
поземлени имоти №№ Х-3429,VII-3430 и IX-3432,ведно с първи жилищен етаж от
двуетажна жилищна сграда, построената в същото дворно място,съобразно
заключението пo CTE c вх. № 1422/09.11.2006
год.,както следва: ищцата Н.Д.В.,с ЕГН ********** ***,ще ползва оцветената в
зелено на скици № 5 и 6, част от дворно място и първи етаж,а ответника Г.Д.Г.,с
ЕГН ********** ***,ще ползва оцветената в кафяво на скиците част от дворно
място и първи етаж. Решението е влязло в законна сила на 08.05.2008 г.
С НА № 63,т.III,per .№ 1964,д_№ 285 от 08.04.2016
год. на нотариус Г. Г. , Н.Д.В. дарила на дъщеря си В.В.Н.,
следния недвижим имот находящ се в гр.А.,***,а
именно: 1/4 идеални части от поземлен имот № 3431 ,в кв.201,при граници:от
двете страни —улица и поземлени имоти 3429,3430 и 3432,с реално ползване на югозападната
част от него,за който поземлен имот е отреден УПИ VIII-3431,в кв.201,по плана
на гр.А.,целият с площ от 378 кв.м.,с неуредени регулационни сметки за 8 кв.м.-прид. място,при граници на УПИ: от двете страни-улица, YHH
X -3429УПИ VI11-3430 и УПИ IX-3432-за жилищна сграда и поща,ВЕДНО с три
четвърти идеални части от първи жилищен етаж от построената в имота двуетажна
масивна жилищна сграда със самостоятелни входовe за
всеки етаж с площ за целият етаж от 100 кв.м.,с реално ползване на стая и
кухня, находящи се в западната част на етажа,при
граници на целият етаж: от четири страни външни зидове,както и ведно със
съответните идеални части от общите части на жилищната сграда и от правото на
строеж върху терена
Като свидетели по делото са
разпитани А. У. , Д. П. К. и М. Д.-свидетели на ищцата и Г. Н.-свидетели на
ответника. Съдът по отношение на показанията на свид.
Г. Н. (съпруг на В.Н.), счита че не са налице пречки последния да
свидетелства, но показанията му следва да бъдат съотнесени
към всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и да се ценят в
светлината на родствената му връзка с ответника В.Н..
В показанията си А. У. , Д. К. и М.
Д. са категорични, че в процесния първи етаж от къща
са живели само възрастните родители на ищеца Г.Г. и
ответницата Н.В.. След смъртта на баща им Д. през 2002г нито ищците,нито ответниците са живели в имота, като Г.Г.
е живял на собствения му втори жилищен етаж и е поддържал цялата къща като през
годините е сменил покрива и улуците, направил е изолация и др. И тримата
свидетели са категорични че са виждали ответницата Н.В. в имота до смъртта на
баща й около 2002г, след което не са я виждали там.
Свидетелите А. У. и Д. К. са категорични, че в
първия жилищен етаж няма баня и тоалетна, а същите се намират извън къщата- на
двора. Свид. Д. К. е помагал при изграждане на двете
складови помещения зад къщата и е категоричен , че предназначението им никога
не е било да бъдат баня и тоалетна , както и че в тях няма прекарана течаща
вода и мръсен канал.
В този смисъл съдът не кредитира
показанията на свид.Н. в частта , в която твърди, че
в едното складово помещение има баня и тоалетна и за него се минава през
кухнята. В тази част показанията му противоречат не само с показанията на
останалите свидетели , но и с двете допуснати експертизи, в които и двете ВЛ са
категорични, че в складовете няма баня или тоалетна.
Съдът прецени обаче да кредитира
друга част от показанията на свид.Н. относно
отношенията между страните през годините. Свид.Н. не
крие, че ищците подпомагани от техните деца, са извършвали основните ремонти по
поддръжката и подобрения по къщата, като от съпругата му не са искали пари, но
в същото време споделя, че през годините ищците лично или чрез трети лица са
предлагали на съпругата му и на него да купят нейния дял.
Съдът при преценка на показанията
на свидетелите, счита че не следва да бъдат кредитирани с доверие показанията
на свид.К. в частта , в която твърди, че малко преди 10 май 2008г ищецът Г.Г. е сменил ключалката на входната врата към първия етаж .
До този извод съда стигна изхождайки от факта, че свид.К.
не е присъствал на място при смяна на ключалката, а предава информация, която
той самият е получил от ищеца. Поради тази причина и т.к. показанията му се
отнасят до събития, които не е възприел лично , а са му предадени като такива
от ищеца, съдът прецени да не кредитира показанията на свид.К.
в тази част.
По делото са изготвени и две СТЕ
експертизи, като съдът е приел заключенията и на двете ВЛ. В основаната си част
те са непротиворечиви. И двете ВЛ са категорични, че стаите, предмет на сделка
между бащата Д. и ответницата Н., а по-късно и между Н. и дъщеря й В., не могат
да бъдат самостоятелен обект съгласно ЗУТ, т.к не притежава баня и тоалетна,
сервизно помещение, както и самостоятелен вход.
При горните фактически данни предявеният иск
с правно основание по чл.124 ГПК вр. 79, ал.1 от ЗС е неоснователен по следните съображения:
Посоченото от ищците първично придобивно основание за собствеността върху 1/4 ид.ч. идеална част от дворно място,съставляващо от поземлен
имот № 3431 ,в кв.201,при граници:от двете страни —улица и поземлени имоти
3429,3430 и 3432,с реално ползване на югозападната част от него,за който
поземлен имот е отреден УПИ VIII-3431,в кв.201,по плана на гр.А.,целият с площ
от 378 кв.м.,с неуредени регулационни сметки за 8 кв.м.-прид.
място,при гpaницu на УПИ: от двете страни-улица, УПИ
Х-3429,УПИ VIII-3430 и УПИ IY-3432-за жилищна сграда и поща,ВЕДНО 1/2 идеална
част от първи жилищен етаж от построената в имота двуетажна масивна жилищнa сграда със самостоятелни входове за всеки етаж ,с
площ от 67.20 кв.м.,при граници на целият етаж: от четири страни вънцпни зидове,както и ведно със съответните идеални части
от общите части на жилищната сграда и от правото на строеж върху терена – давностно владение – не се доказа по делото по несъмнен и
категоричен начин.
За да може съдът да приеме, че Г.Г. и Д.Г. валидно са
придобили самостоятелни и еднолични права върху процесните
ид.ч. от имота, същите следваше да докажат, че след смъртта
на общия наследодател Д. Г., са упражнявали фактическа власт върху имота
непрекъснато и явно в течение на поне 10 години, при това установявайки и че са
демонстрирали, че държат имота като свой, а не като владелци на своите ид.части и държатели на ид.части
на другите съсобственици. Не се събраха никакви категорични доказателства нито
за наличието на обективния елемент на владението (corpus),
нито за субективния елемент (animus) демонстрирани в твърдяния период от 10 години. Напротив, установи се, че
след смъртта на общия наследодател в периода 2002-2016г ответницата Н.В. ***
дължимите данъци и такси за имота (л.49-56). В същото време ищецът Г.Г. е подал изрична декларация в Община А. , че ид.ч. от първи жилищен етаж, които притежава не се ползват
от него за периода 2014-2017г (л.82-84 ). Изложеното се потвърждава и от писмо
№ К-2179-1/21.08.2018г на „ВиК“ съгласно което в процесният първи жилищен етаж от 26.06.2003г не е отчетена
консумация на вода. Следователно ищците категорично не са живели в спорния
имот. Нещо повече според показанията на свид.Н.
синовете на ищците многократно са търсили първата ответница, а по-късно него и
съпругата му (последно на 28.04.2018г) с предложение да закупят техните идеални
части от имота. Следователно в отношенията си с ответниците,
ищците сами са се идентифицирали като
съсобственици, а не като еднолични собственици на имота.
Единствените данни по делото , че
ищците са владели имота за себе си са показанията на свид.
К., който твърди, че точно на определена дата през м.май 2008г ищецът е сменил
бравата на входната врата на имота. Тази част от показанията на свид.К. съдът изрично обсъди и прецени да не кредитира с
доверие поради факта, че свид.К. не е присъствал на
място , а пресъздава това, което е чул от ищеца Г.. В същото време свид.Н.
разказва, че през 2009г със съпругата му и майка й са ходили , за да слагат
отрова за мишки в имота, като са си отключили със собствен ключ. Това в
съвкупност с факта, че до 28.04.2018г ищците чрез синовете си са продължили да
правят предложения за закупуване на имота е индикация, че ищците не третират
имота като свой , а като чужд.
Следователно
не се доказа нито владение на имота от Г. и Д. Г. , нито пък намерение за държане на имота като
тяхна лична собственост. Именно заради това ищците не са могли валидно да
придобият правото на собственост върху спорните ид.ч.
на соченото правно основание – давностно владение,
продължило непрекъснато в течение на 10 години, считано от 10.05.2008г., каквито
са и условията на това оригинерно продобивно
основание, съгл. чл.79, ал.1 от ЗС.
Отхвърлянето на основния иск
задължава съда да се произнесе и по алтернативно предявения иска по чл.26 ,
ал.2, предл.1-во ЗЗД. В ИМ в
частта относно предявения иск по чл.26 , ал.2, предл.1-во
ЗЗД ищците твърдят, че помещенията , които са дарени на ответницата Н.В. не
могат да бъдат самостоятелен обект на прехвърлителна
сделка и на това основание договорът за дарение , обективиран
в НА№ 8, т.I,д. № 11 от 26.01.1975 год. на РС-А., е нищожен.
В съдебно заседание ВЛ Д.С. заявява,
че описаните в НА № 8, т.I,д. № 11 от
26.01.1975 год на РС-А. помещения- само стая и кухня
в западната страна на първия етаж, не
отговаря на изискванията на Наредба № 5 (действала по време на прехвърлителната сделка) за самостоятелно жилище, тъй като
няма санитарен възел.
Предвид обстоятелството, че ВЛ С.
не е отговорила на част от поставените й въпроси по обективни причини, съдът е
назначил друго вещо лице, което след оглед на процесния
първи жилищен етаж от сграда потвърждава, че на етажа тоалетна няма. В отговорите
на поставените въпроси в о.с.з и второто ВЛ сочи, че не са открити обособени самостоятелни
обекти в сградата нито по първоначалния план, нито вследствие на допълнителни
преустройства. Няма зазиждани или избивани врати, няма допълнително преграждани
помещения със зидове. Според ВЛ не се потвърждава и твърдението на ответниците, че в пристроените складове зад къщата има
тоалетна, до която се стига през кухнята. От разпитите и на двете ВЛ (огледали
на място сградата) става ясно, че такова преустройство е в сферата на
възможното и е следвало да се изпълни веднага след влизане в сила на решението,
с което е разпределено реалното ползване (през 2008г). Към момента дарените на ответниците стая и кухня не отговарят на изискванията за
самостоятелно жилище.
При така събраните доказателства,
съдът намира, че процесният договор за дарение на само
стая и кухня в западната страна на първия етаж, обективиран
в НА № 8, т.I,д. № 11 от 26.01.1975 год на РС-А., е
нищожна правна сделка, поради невъзможен предмет, тъй като се установи, че на процесния етаж няма изграден санитарен възел- тоалетна. Липсват по делото
доказателства изобщо да са били извършвани преустройства на първия етажи да е било обособено самостоятелно жилище,
отговарящо на изискванията на закона, в случая на действащата към датата на
сключване на договора Наредба № 5 за правила и норми на ТСУ (отм.), чл. 54 от
която изисква всяко самостоятелно жилище
да има помещения за клозет, за баня, за пране и сушене на прането и др., като
при жилища за един и двама обитатели клозетът може да бъде в едно помещение с
банята. Не се доказа по делото на първи жилищен етаж изобщо някога да е имало
санитарен възел. С оглед на това съдът намира, че към момента на дарението
прехвърлената реална част от първия етаж на сградата не е отговаряла на
строителните правила и норми за самостоятелно жилище, действали към датата на
сключване на договора, следователно процесният
договор, съгласно който е дарена само стая и кухня в западната страна на първия
етаж, е нищожен, поради невъзможен предмет, тъй като помещенията-предмет на
дарението нямат характер на самостоятелно жилище, а по делото няма и
доказателства, че такова е било обособено впоследствие, нито че може да бъде
обособено. Ето защо искът за прогласяване нищожността на договора за дарение , обективиран в НА № 8, т.I,д. № 11 от 26.01.1975 год на РС-А. е основателен и доказан и следва да бъде
уважен.
С оглед
крайния резултат (отхвърляне на основния иск и
уважаване на евентуалния) на основание чл.78, ал.1 от
ГПК в полза на ищците следва да
се присъдят половината от направените по делото съдебно- деловодни разноски. Съдът
изчисли, че разноските на ищците възлизат на 1300 лева, от които 900лева за
адвокатски хонорар на трима адвокати по Наредба №1/ 9 юли 2004 (чл.7, ал.1.т.4) и 400лева за СТЕ. От
посочената сума съдът с оглед на изхода на делото прецени да им присъди
разноски в размер на 650 (шестотин и петдесет) лева.
Съобразно отхвърлянето на
основния иск и на основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът също има право на
половината от сторените разноски. Доколкото от ответника беше направено
възражение за прекомерност на адв. възнаграждение, съдът прецени същото като
основателно, т.к. делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради
което съдът прецени, че за положените процесуални усилия на адвоката на ответниците също се дължи възнаграждение по Наредба №1/ 9 ЮЛИ 2004 или по 300лева за всяка от ответниците. Така пресметнати разноските на ответниците възлизат на 1005лева, от които следва да им се
присъди половината или 502,50лв (петстотин и два лева и 50ст.).
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
иска на Г.Д.Г. с ЕГН ********** и Д.Д.Г.,с
ЕГН **********и двамата с адрес *** , чрез адв.Г.М. , съдебен адрес:*** против Н.Д.В.
,с ЕГН ******** 12,с пост. адрес: *** и В.В.Н. , с
EГH ********** , с пост. адрес:г*** за признаване за установено, че Г.Д.Г. с
ЕГН ********** и Д.Д.Г.,с ЕГН ********** *** са
придобили по силата на непрекъснато и необезпокоявано давностно
владение , продължило повече от 10 години собствеността върху 1/4 ид.ч. идеална част от дворно място,съставляващо от поземлен
имот № 3431 ,в кв.201,при граници:от двете страни —улица и поземлени имоти
3429,3430 и 3432,с реално ползване на югозападната част от него,за който
поземлен имот е отреден УПИ VIII-3431,в кв.201,по плана на гр.А.,целият с площ
от 378 кв.м.,с неуредени регулационни сметки за 8 кв.м.-прид.
място,при гpaницu на УПИ: от двете страни-улица, УПИ
Х-3429,УПИ VIII-3430 и УПИ IY-3432-за жилищна сграда и поща,ВЕДНО 1/2 идеална
част от първи жилищен етаж от построената в имота двуетажна масивна жилищнa сграда със самостоятелни входове за всеки етаж ,с
площ от 67.20 кв.м.,при граници на целият етаж: от четири страни външни
зидове,както и ведно със съответните идеални части от общите части на жилищната
сграда и от правото на строеж върху терена;
ПРОГЛАСЯВА ЗА
НИЩОЖЕН на осн. чл.
26, ал. 2,
предл. 1 от ЗЗД Договор за дарение,
обективиран в НА № 8, т.I,д. № 11 от 26.01.1975 год.на
РС-А., с който Д. Г.Д. дарява на Н.Д.В.
само стая и кухня в западната страна на първи етаж със западно изложение, със
самостоятелен вход от източна страна на жилищната сграда за първи етаж, изградени
в поземлен имот № 3431 ,в кв.201,при граници:от двете страни —улица и поземлени
имоти 3429,3430 и 3432,с реално ползване на югозападната част от него,за който
поземлен имот е отреден УПИ VIII-3431,в кв.201,по плана на гр.А.,целият с площ
от 378 кв.м.,с неуредени регулационни сметки за 8 кв.м.-прид.
място,при гpaницu на УПИ: от двете страни-улица, УПИ
Х-3429,УПИ VIII-3430 и УПИ IY-3432-за жилищна сграда и поща, поради невъзможен предмет.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
Н.Д.В. ,с ЕГН ******** 12,с пост.
адрес: *** и В.В.Н. , с EГH **********
, с пост. адрес:г***, че
Г.Д.Г. с ЕГН ********** и Н.Д.В. ,с ЕГН ******** 12 за съсобственици всеки по 1/4
ид.ч. идеална част от дворно място,съставляващо от
поземлен имот № 3431 ,в кв.201,при граници:от двете страни — улица и поземлени
имоти 3429,3430 и 3432,с реално ползване на югозападната част от него,за който
поземлен имот е отреден УПИ VIII-3431,в кв.201,по плана на гр.А.,целият с площ
от 378 кв.м.,с неуредени регулационни сметки за 8 кв.м.-прид.
място,при гpaницu на УПИ: от двете страни-улица, УПИ
Х-3429,УПИ VIII-3430 и УПИ IY-3432-за жилищна сграда и поща,ВЕДНО 1/2 идеална
част от първи жилищен етаж от построената в имота двуетажна масивна жилищнa сграда със самостоятелни входове за всеки етаж ,с
площ от 67.20 кв.м.,при граници на целият етаж: от четири страни външни
зидове,както и ведно със съответните идеални части от общите части на жилищната
сграда и от правото на строеж върху терена, по силата на наследствено правоприемство по чл.5, ал.1 ЗН.
ОСЪЖДА Н.Д.В. , с ЕГН ******** 12,с пост. адрес: *** и В.В.Н. , с EГH ********** , с пост.
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на Г.Д.Г. с ЕГН ********** и Д.Д.Г.,с ЕГН **********
и двамата с адрес ***, сумата от 650 (шестотин и петдесет) лева, представляващи направени по делото
съдебно-деловодни разноски по делото.
ОСЪЖДА Г.Д.Г. с
ЕГН ********** и Д.Д.Г.,с
ЕГН **********и двамата с адрес ***, ДА
ЗАПЛАТЯТ на Н.Д.В. ,с ЕГН ******** 12,с пост. адрес: *** и В.В.Н. , с EГH ********** , с пост. адрес:г***, сумата от 502,50лв (петстотин и два лева и 50ст.),
представляващи направени по делото съдебно-деловодни разноски по делото.
Решението може да се обжалва
пред Бургаския Окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: