№ 494
гр. Стара Загора, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Генчо Атанасов
при участието на секретаря Живка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело №
20245530100512 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Ищецът Д. М. Б. твърди в исковата си молба, че БП №... ЗМ - .../2022 г. по описа на
Първо РУ, ОД на МВР - Стара Загора, пр. пр. №.../2022 г. по описа на Районна прокуратура
гр. Стара Загора, било образувано на 17.12.2022 г. с първото действие по разследването и
водено за престъпление по смисъла на чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК срещу ищеца. С
Постановление от 22.12.2022 г. БП било преобразувано в ДП. В хода на същото били
извършени множество процесуално-следствени действия. С Постановление от 16.01.2023 г.
в качеството на обвиняемо лице по посоченото досъдебно производство бил привлечен
ищецът за това, че на 17.12.2022 г., в гр. Стара Загора, без надлежно разрешително по
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите държал високорискови
наркотични вещества - коноп /марихуана, канабис/ с нетно тегло 0,14 грама и със
съдържание на активен наркотичнодействащ компонент - тетрахидроканабинол - 15,6%
/тегловни процента/, на стойност 0,84 лв. /осемдесет и четири стотинки/, съгласно
Приложение №2 към Постановление на Министерски съвет на Република България
№23/1998 г. за определяне на цени на наркотични вещества за нуждите на
съдопроизводството, като случаят бил маловажен - престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3,
г. 1 от НК. Със същото постановление спрямо ищеца била взета и мярка за неотклонение
„подписка“. С Обвинителен акт от 23.02.2023 г. ищецът бил предаден на съд за посоченото
деяние. Образувано било НОХД №.../2023 г. по описа на Районен съд гр. Стара Загора. С
Присъда №55/06.04.2023 г. ищецът бил признат за невинен по повдигнатото обвинение,
поради което и на основание чл. 304 от НПК бил оправдан по обвинението за извършено
престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. с ал. 3, т. 1 от НК. Против така постановената присъда
1
бил депозиран протест от Районна прокуратура гр. Стара Загора, като било образувано
ВНОХД №.../2023 г. по описа на Окръжен съд гр. Стара Загора. С Решение №227/12.10.2023
г., постановено по делото, първоинстанционната присъда била потвърдена като правилна и
законосъобразна. Решението било окончателно и не подлежало на обжалване, предвид което
влязло в сила на 12.10.2023 г. След привличането му в качеството на обвиняемо лице и
взетата мярка за неотклонение ищецът търпял неоснователно последиците от
незаконосъобразните действия на прокуратурата. В хода на досъдебното производство били
извършени множество неправомерни действия - разпити, ангажиране на свидетели,
привличане като обвиняемо лице, вземане на мярка за неотклонение, предявяване на
материалите по ДП, извършване на експертизи, връчване на обвинителен акт, впоследствие
и участие в образуваното съдебно производство пред две съдебни инстанции и ищецът
оказвал необходимото съдействие при извършването на тези действия. Всички тези
обстоятелства причинили вреди на ищеца. Стигнало се до злепоставянето му пред
семейството, близките, приятелите и колегите му. По този начин в продължение на девет
месеца неизвестността от наказателна репресия дала своето негативно отражение върху
него. Преживеният стрес провокирал появата на семейни проблеми - общуването в
семейството станало затруднено, често се стигало да скандали. Голяма част от хората в
обкръжението на ищеца започнали да се отдръпват от него и той почувствал, че губи
уважението на приятелите и колегите си. Наказателното преследване се отразило
изключително неблагоприятно и върху общото психоемоционално състояние на Д. Б.. Той
се чувствал оскърбен, унизен и потиснат от неоснователно повдигнатото му обвинение и от
факта, че в продължение на месеци наред бил обвиняем и подсъдим на две инстанции за
престъпление, което не бил извършил. Изпитвал чувство на срам относно този етап от
живота си. Станал неуверен, страхувал се, че има реална възможност да бъде признат за
виновен в престъпление, което не е извършил, и то на толкова млада възраст. Сериозно били
накърнени както честта и достойнството му, така и чувството му за справедливост. И към
настоящия момент той често се връщал към преживяното, като не можел да приеме факта, че
бил несправедливо обвинен и трябвало да премине през всички тези унижения.
Претърпените морални вреди от категорията на неимуществените били неизмерими с пари и
затова размерът на следващото се за тях обезщетение се определял съгласно принципа на
справедливостта, закрепен в чл. 52 от ЗЗД. Съгласно разясненията, дадени в ППВС № 4/1968
г. и в константната практика на ВКС по приложението на посочения институт при
определяне на размера на неимуществените вреди следвало да се вземат предвид всички
обстоятелства, обуславящи тези вреди и то не само чрез посочването им, но и чрез отчитане
на тяхното значение за размера на вредите. Справедливостта не била абстрактно понятие, а
била свързана с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, която
преценка относно наличието на претърпени неимуществени вреди, както и относно техния
размер, следвало да се направи след анализ на всички факти, които имали значение по
делото. При исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ такива правно релевантни обстоятелства
за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди били: тежестта на
повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното производство, вида и
2
продължителността на взетите спрямо ищеца мерки за неотклонение и други наложени му
ограничения в рамките на наказателното производство; дали срещу ищеца били водени и
други наказателни производства; по какъв начин всичко това се отразило на ищеца -
конкретни преживявания и цялостно отражение на предприетото срещу него наказателно
преследване върху живота му - семейство, приятели, професия и професионална реализация,
обществен отзвук, обичайна среда и пр. В настоящия случай предвид изброените
приложими критерии за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди,
справедливо се явявало обезщетение в размер на сумата от 1000 лв. Същото било
съобразено не само с посочените релевантни обстоятелства, но и със стандарта на живот в
страната към периода на увреждането. Във връзка с воденото срещу него наказателно
производство ищецът извършил разходи за адвокатска защита и процесуално
представителство в размер на общо 4200 лв. Сумата в размер на 2400 лв. с вкл. ДДС била
заплатена по Договор за правна защита и съдействие от 04.04.2023 г., сключен между
ищеца като възложител и адв. П. К. като изпълнител, с предмет процесуално
представителство и защита по БП №.../2022 г. по описа на Първо РУ, ОД на МВР - Стара
Загора и в производството по НОХД №.../2023 г. по описа на Районен съд гр. Стара Загора.
От посочената сума по договора 1200 лв. с вкл. ДДС били заплатени за представителство в
досъдебна фаза на процеса и 1200 лв. с вкл. ДДС - за представителство в производството
пред първа инстанция. За извършеното плащане на адвокатско възнаграждение била
издадена фактура №564/05.04.2023 г. Сумата в размер на 1800 лв. с вкл. ДДС била заплатена
по Договор за правна защита и съдействие от 26.09.2023 г., сключен между ищеца като
възложител и адв. П. К. като изпълнител, с предмет процесуално представителство и защита
на подсъдимо лице в производството по ВНОХД №.../2023 г. по описа на Окръжен съд гр.
Стара Загора. За извършеното плащане на адвокатско възнаграждение била издадена
фактура №.../26.09.2023 г. Както договорите, така и фактурите били представени и
приложени към материалите по делото. Съгласно устойчивата съдебна практика платените
от гражданите хонорари за адвокатска защита в хипотезите на чл. 2, ал. 1, т. 1-7 от ЗОДОВ
също представлявали пряка и непосредствена последица от увреждането по смисъла на чл. 4
от ЗОДОВ. Посочените разходи представлявали имуществени вреди, произтичащи от
неоснователното и незаконосъобразно обвинение срещу ищеца, като били налице
доказателства, че същите били реално извършени. Бил осъществен фактическият състав за
ангажиране отговорността на държавата за дейността на правозащитните й органи, визиран
в чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Налице били всички елементи от него, обосноваващи призната
по съответния ред незаконност на действията на правозащитните органи: повдигнато от
Прокуратурата на Република България обвинение в извършване на престъпление и
свързаните с това последващи действия, като предявяване на обвинението, разпит на
обвиняемото лице и други следствени действия, предявяване на разследването, връчване на
обвинителен акт, образуване на съдебно производство и др.; незаконност на повдигнатото
обвинение - оправдаване на подсъдимото лице с влязъл в сила съдебен акт; претърпени
имуществени и неимуществени вреди; пряка причинно-следствена връзка между
незаконното обвинение и причинения вредоносен резултат. Ищецът моли съда да постанови
3
решение, с което да осъди Прокуратурата на Република България, да заплати на Д. М. Б.
следните суми: сумата в размер на 1000 лв. представляващи обезщетение за претърпени от
Д. М. Б. неимуществени вреди - душевни болки и страдания и дискомфорт, пряка и
непосредствена последица от повдигнато и поддържано срещу него обвинение в извършване
на престъпление от общ характер по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 от НК, наказателното
производство по което е приключило с влязла в сила оправдателна присъда, сумата в размер
на 4200 лв., представляващи обезщетение за претърпени от Д. М. Б. имуществени вреди -
извършени разходи за адвокатска защита във връзка с воденото срещу него наказателно
производство, от които: 2400 лв. - разходи за адвокатска защита във връзка с обвинението по
Договор за правна помощ и процесуално представителство от 04.04.2023 г. с предмет
процесуално представителство на Д. Б. по БП №.../2022 г. по описа на Първо РУ, ОД на
МВР - Стара Загора и в производството по НОХД №.../2023 г. по описа на Районен съд гр.
Стара Загора и 1800 лв. - разходи за адвокатска защита във връзка с обвинението по Договор
за правна помощ и процесуално представителство от 26.09.2023 г. с предмет процесуално
представителство на Д. Б. в производството по ВНОХД №.../2023 г. по описа на Окръжен
съд гр. Стара Загора. Претендира и законна лихва върху сумите, считано от 12.10.2023 г.,
датата на която е влязло в сила Решение №227/12.10.2023 г. по ВНОХД №.../2023 г. по
описа на Окръжен съд гр. Стара Загора, с което била потвърдена Присъда №55/06.04.2023 г.
по НОХД №.../2023 г. по описа на Районен съд гр. Стара Загора, до окончателното
изплащане на сумите.
Ответникът Прокуратура на Република България счита предявения иск за
неоснователен. В конкретния случай воденото наказателно производство - досъдебно
производство - приключило в разумен срок съобразно установената съдебна практика, като в
исковата молба на ищеца не се съдържали данни по отношение на него да била взета мярка
за неотклонение „задържане под стража“. От материалите по делото било видно, че ищецът
бил с наложена най-лека мярка за неотклонение „подписка“, т.е. повдигнатото обвинение не
променило в значителна степен обичайния начин на живот на ищеца. Разследването по
наказателното производство било проведено в разумни срокове. Ищецът не ангажирал
каквито и да е доказателства за твърдяното негативно отражение върху общото му
психологическо, физическо и емоционално състояние. Тежестта на доказване била за ищеца
и той следвало да представи доказателства в подкрепа на фактическите твърдения в
исковата молба, за вида и размера на вредите, както и за наличието на пряка причинно-
следствена връзка между претендираните имуществени и неимуществени вреди и
обвинението, по което бил оправдан от съда. В тази насока не били ангажирани
доказателства и за влошено му психично и физическо здраве. Не бил представен
доказателствен материал за проблемите на ищеца, изразяващи се във влошените отношения
с роднини и приятели, както и за връзката между наказателното дело и твърдените от ищеца
имуществени и неимуществени вреди. Изявленията на ищеца били абстрактни, в тях
липсвали данни за конкретни неудобства и вреди. Ищецът не представил доказателства за
съществуваща пряка причинна връзка между евентуално претърпените морални вреди и
незаконното обвинение, които се изразявали се според ищеца в негативна обществена
4
оценка , накърнено добро име и достойнство и дейността на Прокуратурата на Република
България. Липсвали доказателства органите на Прокуратурата да са осъществили действия
извън правнорегламентираните в хода на наказателното производство. В хода на
разследването по делото и в двете му фази - досъдебна и съдебна не било налице
неправомерно действие от страна на Прокуратурата на РБ. Посочената претенция, касаеща
неимуществените вреди, в размер на 1000 лева била завишена и не била съобразена както с
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, така и с трайно установената съдебна практика. Съгласно
посочената разпоредба, обезщетението за неимуществени вреди се определяло от съда по
справедливост. Претендираните суми за неимуществени вреди, ищецът оценявал на 1000
лева, като претендираното обезщетение било в противоречие с разпоредбата на чл. 52 от
ЗЗД. При определяне размера на дължимото обезщетение, съдът следвало да съобрази
такива обективни обстоятелства, каквито представлявали продължителността на воденото
наказателно производство, взетата мярка за неотклонение, тежестта на повдигнатото
обвинение и отражението, което е породила наказателната репресия върху семейния и
приятелския кръг на ищеца, сред колегите и в обществото, върху психиката и физическото
здраве на ищеца и др. Претендираното от ищеца обезщетение в размер на 1000 лв. било в
разрез със съдебната практика по аналогични случаи/ включително и тази на ЕСПЧ/ и на
икономическия стандарт в страната. Искът бил завишен и неотговарящ на твърдените вреди
и несъобразен с продължителността на досъдебната фаза и съдебната фаза на наказателното
производство. В депозираната искова молба не се сочели конкретните ограничения, които
претърпял ищецът от наложената му мярка за неотклонение „подписка“, както и с какво тази
най-лека мярка за неотклонение повлияла на обичайния му начин на живот, а също и по
какъв начин тази мярка за неотклонение „подписка“ увредила и засегнала правата и
законните му интереси. Съгласно константната съдебна практика размерът на
обезщетението за неимуществени вреди бил свързан с критерия за справедливост, като
справедливостта не била абстрактно понятие, а се извеждала от съвкупната преценка на
конкретни факти и обстоятелства. Воденото наказателно производство срещу ищеца
приключило в разумен срок съобразно установената съдебна практика и международните
стандарти. Неоснователно се претендирали и имуществени вреди в размер на 4200 лева.
Предявените претенции за имуществени вреди касаели обезщетение за извършени разходи
за адвокатска защита. Съгласно разпоредбата на чл.5 ал.2 от ЗОДОВ, когато пострадалият
виновно допринесъл за увреждането, обезщетението се намалявало. По наказателното
делото се съдържали доказателства за противозаконно виновно поведение на ищеца, което
било единствената причина за започване на наказателната репресия. Поради това съдът
следвало да приложи разпоредбата на чл. 5, ал.2 от ЗОДОВ. Престъплението за което бил
привлечен ищецът като обвиняем не изисквало задължителна защита, възможността да
ползва адвокатска защита била изцяло по негова преценка. Затова следвало да се приложи
разпоредбата начл. 5 ал.1 от ЗОДОВ. Разследването по наказателното производство било
проведено в разумни срокове - около 2 месеца. Ищецът не ангажирал каквито и да е
доказателства за твърдяното от него негативно отражение върху общото му здравословно,
физическо и емоционално състояние. Тежестта на доказване била за ищеца и той следвало
5
да представи доказателства в подкрепа на фактическите твърдения в исковата молба, както и
относно вида и размера на вредите, а също и за наличието на пряка причинно-следствена
връзка между претендираните вреди и обвинението, по което бил оправдан от съда. Не били
ангажирани доказателства за наличието на пряка причинно-следствена връзка между
воденото срещу ищеца наказателно производство и посочените обстоятелства в исковата
молба. Ответникът моли съда да постанови решение, с което да отхвърли като
неоснователен и недоказан по основание и размер предявения пред РС-Стара Загора иск на
Д. М. Б. по гражданско дело № 512/2024 година по описа на PC - Ст.Загора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, намери за установено следното.
Видно от материалите по приложеното ДП №... ЗМ - .../2022 г. по описа на Първо РУ
на МВР - Стара Загора, с Постановление от 16.01.2023 г. ищецът е привлечен като обвиняем
за престъпление по чл. 354а, ал.5, вр. с ал. 3, т.1 НК. Със същото постановление по
отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение „Подписка”, отменена с Определение №
426/06.04.2023 г. по НОХД № .../2023 г. по описа на РС – Стара Загора.
С Обвинителен акт от 23.02.2023 г. ищецът е предаден на съд, като е образувано
НОХД №.../2023 г. по описа на РС - Стара Загора. С Присъда № 55/06.04.2023 г. ищецът е
признат за невинен по повдигнатото обвинение, поради което и на основание чл. 304 от
НПК е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. с ал. 3, т.
1 от НК. По протест на РП - Стара Загора е образувано ВНОХД №.../2023 г. по описа на ОС
- Стара Загора. С Решение № 227/12.10.2023 г., влязло в сила на същата дата, присъдата е
потвърдена.
Разпитаната по делото свидетелка Д.С. Б.а /майка на ищеца/ сочи, че след
образуването на делото срещу сина й, той изпаднал в депресия. Не можел да спи, спрял да се
храни и да говори. Карал се с родителите си и с приятелите си. Станал по-затворен.
При така установените обстоятелства съдът намира, че е налице фактическият
състав на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ. По отношение на ищеца е повдигнато обвинение в
извършване на престъпление по чл. 354а, ал.5, вр. с ал. 3, т.1 НК, като същият е оправдан с
влязла в сила присъда. С оглед на това следва да бъде ангажирана отговорността на
ответника за репариране на причинените на ответника вреди.
Разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ предвижда, че държавата дължи обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. В
разглеждания случай ищецът претендира заплащане на обезщетение за причинени
имуществени вреди в размер на 4200 лв. и неимуществени вреди в размер на 1000 лв.
Претендираните от ищеца имуществени вреди се изразяват в заплатено от него
адвокатско възнаграждение в наказателното производство. От материалите по приложеното
НОХД №.../2023 г. по описа на РС - Стара Загора се установява, че ищецът е заплатил
възнаграждение за адвокат в размер на 2400 лв. по Договор за правна защита и съдействие
6
от 04.04.2023 г. /л.21 от делото/. По ВНОХД №.../2023 г. по описа на ОС - Стара Загора е
представен и Договор за правна защита и съдействие от 26.09.2023 г. за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лв. /л.40 от делото/. В НПК не е предвидена
възможност за лицето, което е признато за невинно или наказателното производство срещу
него е прекратено, да претендира направените в хода на наказателното преследване съдебни
разноски. Липсата на процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в
наказателния процес налага извод, че изразходваните средства в хода на наказателното
преследване, приключило с оправдателна присъда или прекратено в хипотезите на
чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ, представляват имуществени вреди за лицето, подложено на
неоправдана наказателна репресия, за която държавата дължи обезщетение на основание
чл.4 ЗОДОВ /в този смисъл е Решение № 442 от 08.04.2016 г. по гр. д. № 1643/2015 г. на
Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение, ГК/. От писмените доказателства по делото
съдът намира за установено, че реално претърпените вреди от ищеца в резултат на
незаконното наказателно преследване срещу него са размер на 4200 лв. /2400 лв. разноски за
адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство и 1800 лв. разноски за
адвокатско възнаграждение във въззивното производство/ и предявеният иск за заплащането
им се явява основателен в този размер.
Разпоредбата на чл.52 от ЗЗД предвижда, че размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя по справедливост. Според Постановление № 4 от
23.12.1968 г. на Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. Според съдебната практика такива релевантни обстоятелства са:
данните за личността на увредения, начина му на живот, обичайната среда, контактите и
социалния му живот, положението му в обществото, работата му. От значение е как
обвинението в извършване на конкретно престъпление, неговата продължителност и
наложените мерки на принуда, с оглед установеното относно посочените по-горе
обстоятелства, се е отразило върху личния, обществения и професионалния живот,
чувствата, честта и достойнството на увредения /Решение № 376 от 21.10.2015 г. по гр. д. №
514 / 2012 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение, ГК, Решение № 308 от
14.10.2015 г. по гр. д. № 2244 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение, ГК и
др./.
В разглеждания случай следва да се отчете преди всичко обстоятелството, че на
ищеца е било повдигнато обвинение за престъпление, наказуемо с глоба до 1000 лв., което
го е поставило пред угрозата от намаляване актива на имуществото му и несъмнено е
предизвикало безпокойство и притеснение. При разследването по отношение на ищеца са
предприети процесуални действия, засягащи личната му неприкосновеност /протокол за
обиск и изземване от 12.12.2022 г./. По отношение на същия е взета и мярка за
неотклонение, макар и най-леката такава, с продължителност близо три месеца. Видно от
свидетелските показания, обвинението се е отразило неблагоприятно върху самочувствието
7
и психиката на ищеца. Липсват обаче данни за възникване на конкретни здравословни
проблеми от физическо и психическо естество, породени от разследването. Обвинението е
дало известно отражение и на социалните контакти на ищеца, но няма данни за загуба на
работа и професионален статус и за загуба на възможност за трудова и социална реализация.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчете и
обстоятелството, че наказателното преследване срещу ищеца е приключило в разумен срок –
близо 9 м. за досъдебносто производство и двете съдебни инстанции. С оглед на тези
обстоятелства съдът счита, че за справедливо репариране на претърпените от ищеца
неимуществени вреди от повдигане на обвинение в престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. с ал.
3, т. 1 от НК следва да бъде определено обезщетение в размер на 1000 лв.
Ответникът е направил възражение за намаляване отговорността му за вреди на
основание чл.5, ал.2 ЗОДОВ. Съгласно посочената разпоредба, когато пострадалият виновно
е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява. С оглед на това е необходимо да
се изследва доколко поведението на пострадалия е в причинно-следствена връзка с
настъпилия вредоносен резултат от незаконното действие на държавния орган, като ако
пострадалият е допринесъл за настъпването на резултата, обезщетението се намалява с оглед
особеностите на всеки конкретен случай - т.3 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г.
на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК. Такава хипотеза е налице, когато пострадалият с
действията си по време на наказателното преследване недобросъвестно е създал
предпоставки за повдигане и поддържане на незаконно обвинение - поради недобросъвестно
направени неистински признания или въвеждане на органите на разследването в
заблуждение с цел да се прикрият определени обстоятелства, да се забави или опорочи
разследването на престъпление /в този смисъл е Решение № 51 от 14.03.2016 г. на ВКС по
гр. д. № 4621/2015 г., III г. о., ГК/. Твърдения и доказателства за подобно поведение на
ищеца в случая няма. Няма данни Б. да е извършил действия, които да имат отношение към
законността на действията на правозащитните органи при привличането му към наказателна
отговорност и осъществяването спрямо него на процесуална принуда. Упражняването на
гарантираното от закона право на защита чрез ангажирането на адвокат категорично не
може да бъде определено като поведение, допринесло за увреждането. Поради изложеното
съдът намира за неоснователно възражението на ответника за намаляване отговорността му
за имуществени и неимуществени вреди на основание чл.5, ал.2 ЗОДОВ.
Тъй като при непозволеното увреждане длъжникът е в забава от датата на
увреждането /чл.84, ал.3 ЗЗД/, в полза на ищеца следва да бъде присъдена законната лихва
от този момент. Съгласно т.4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр.
д. № 3/2004 г., ОСГК началният момент на забавата и съответно на дължимостта на
мораторната лихва е влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление.
В случая Присъда № 55/06.04.2023 г. по НОХД №.../2023 г. по описа на РС - Стара Загора е
влязла в сила на 12.10.2023 г. и законната лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди следва да бъде присъдена от този момент.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск за обезщетение за
8
причинени вреди от повдигане на обвинение в престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. с ал. 3, т.
1 от НК по ДП №... ЗМ - .../2022 г. по описа на Първо РУ на МВР - Стара Загора, НОХД
№.../2023 г. по описа на РС - Стара Загора и ВНОХД №.../2023 г. по описа на ОС - Стара
Загора, за което ищецът е оправдан, е основателен и следва да бъде уважен за сумата 4200
лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди и сумата 1000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната
лихва върху тези суми от 12.10.2023 г.
На основание чл.78, ал.1 ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на 1354 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение и държавна такса.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, гр.София, бул.“Витоша“ 2, ЕИК *********
да заплати на Д. М. Б. от гр...., ..., ЕГН ********** сумата 4200 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди от повдигане на обвинение в престъпление
по чл. 354а, ал. 5, вр. с ал. 3, т. 1 от НК по ДП №... ЗМ - .../2022 г. по описа на Първо РУ на
МВР - Стара Загора, НОХД №.../2023 г. по описа на РС - Стара Загора и ВНОХД №.../2023
г. по описа на ОС - Стара Загора, за което е оправдан, сумата 1000 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди от повдигане на обвинение в престъпление
по чл. 354а, ал. 5, вр. с ал. 3, т. 1 от НК по ДП №... ЗМ - .../2022 г. по описа на Първо РУ на
МВР - Стара Загора, НОХД №.../2023 г. по описа на РС - Стара Загора и ВНОХД №.../2023
г. по описа на ОС - Стара Загора, за което е оправдан, ведно със законната лихва върху тези
суми от 12.10.2023 г. до окончателното им изплащане, както и сумата 1354 лева,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Старозагорския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
9