Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 25.02.2020
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ
ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
ИВА НЕШЕВА
при секретаря Елеонора
Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Орешарова
гражданско дело №8518 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение №47681 от 21.02.2019г., постановено по
гр.д.№20655/2018г., Софийският районен съд, 172-ми състав е отхвърлил
иска, предявен от „Т.Н.С.“ ЕООД, ЕИК *******, със съдебен адрес ***, срещу „Ч.Е.Б.“
АД, ***, за признаване за установено спрямо, „Ч.Е.Б.“ АД, че „Т.Н.С.“ ЕООД не
му дължи сумата от 1 393,85лв,
начислена с фактура № **********/06.03.2018 г., като корекция на цена на потребена електрическа енергия за периода
15.11.2017г.-18.12.2017 г. С решението е осъден „Т.Н.С.“ ЕООД да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК, разноски за юрисконсултско
възнаграждение, депозит за вещо лице и за призоваване на свидетел в общ размер
от 300 лв.
Настоящото производство е образувано по въззивна жалба на „Т.Н.С.“
ЕООД, подадена чрез адв. Д., в която се излагат
доводи за неправилност на първоинстанционното решение
поради неправилно приложение на материалния закон, както и за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и необоснованост. В подробната въззивна
жалба са изложени съображения, че неправилно първоинстанционният
съд не е разгледал и приел, че разпоредбите на ПИКЕЕ са незаконосъобразни и в
тази връзка смята, че съдът следва да осъществи косвен съдебен контрол и да
приеме, че същите са издадени при липса на изискуемите мотиви и доклад при
приемане на нормативния акт, още повече, че с решение №1500 от 06.02.2017год.
на ВАС по адм.дело №2385/2016год. са отменени норми
от ПИКЕЕ с изключение на разпоредбите на чл.48-51, но също така и последните са
незаконосъобразни и е следвало да бъдат отменени. Също така смята, че от СТЕ е
видно, че са направени неправилни изчисления на корекцията след като е
посочено, че изчисленията са направени за ток, който предпазителят не пропуска,
а също така е направено за по-дълъг период от колкото посочения, поради което
сумата по корекцията е завишена. Сочи, че потребителят не е присъствал на проверката и
констативния протокол не е връчен, както не е уведомен, че предстои корегиране на сметката и с което смята, че не е изпълнено
задължението по чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ, както и в ОУ не е предвиден такъв ред за
уведомяване на клиентите. Посочва, че констативния протокол не е подписан от
орган на полицията и което смята, че в случая е задължително. Също така смята,
че следва да се вземе в предвид, че към
настоящия момент и последните три члена от ПИКЕЕ чл.48, чл.49, чл.50 и 51 са
отменени с решение №13691/28.02.2019год. по адм. дело
№4785/2018год. на 5 чл. състав на ВАС. Моли решението на СРС да бъде отменено и
вместо него постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен.
Претендира направените пред двете инстанции разноски. Представя списък по чл.
80 от ГПК.
В законоустановения
срок за отговор на въззивната жалба, такъв е постъпил
от ответника “Ч.Е.Б.”АД. С него се оспорва въззивната
жалба по подробно изложени съображения. Моли
жалбата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното
решение потвърдено. Претендира разноски
за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззивника.
Софийски градски съд, след като обсъди събраните по
делото доказателства и наведените от страните доводи по реда на въззивното производство, и при така очертания от жалбата
предмет, приема следното:
За да постанови обжалваното решение СРС е приел за
безспорно по делото, че между страните на 05.12.2017год. е сключен договор за
продажба на електрическа енергия за стопанска дейност при публично известни
Общи условия за продажба, поради което е приел, че между тях е налице валидно
облигационно отношение с предмет доставка на електрическа енергия на партида с
обект на потребление в гр. София, ЖК“Слатина“№64, с клиентски № 210038945546 и
абонатен № **********.
Първоинстанционният съд е приел за установено, че на 18.12.2017г., в
отсъствието на потребителя, е извършена техническа проверка на СТИ, обслужващо
имота, при която е установено, че липсва пломба на щита на ел. таблото,
пломбата на клемния блок е със скосена пломбата тел,
пломбите на шлема на големия капак на електромера са счупени от едната страна,
стикера е прегъван и в момента на проверката липсва товар и електромера не може
да бъде измерен с еталонен уред, поради което електромера е демонтиран и на
негово място е поставен нов. Електромерът е демонтиран и предаден за проверка
на БИМ, като констатацията на БИМ, обективирана в
констативен протокол за метрологична експертиза на средство за измерване №321/27.02.2018г.,
е, че е осъществен нерегламентиран достъп до вътрешността на електромера, като
липсва и втора напрежителни вериги, фазовите им
проводници са срязани, има изменение на електрическата схема и по този начин е
постигнато отклонение на преминаващата през електромера ел. енергия в посока
минус, посочен в т.4.4.1, т.4.4.2
и т.4.6- при грешка от минус 66%.
Представени са уведомления за извършена проверка на
средство за търговско измерване с фабричен №40011542 на сочения адрес София, ЖК
*******, цех, обект офис и помещение, както и уведомление, че следва да извърши
метрологична експертиза на същото СТИ от БИМ, и които са изпратени на адреса на дружеството
ищец в гр.София, кв.Лозенец, ул.“Свети Наем №25, с отбелязване, че дружеството
е непознато на адреса, но който е посочения адрес в заявление за сключване на
договор и в самия договор за продажба от 05.12.2017год. Към исковата молба е
приложена фактура и приложение към фактура във връзка с извършената корекция.
По делото е представено и предложение за корекция на
сметка и фактура за сумата от 1393,85лв., представляваща корекция по констативен
протокол № 3021423/18.12.2017 и КП на
БИМ 321/27.02.2018год за периода от 15.11.2017 г. до 18.12.2017г.
От изслушаното и прието по делото заключение на
вещото лице, се установява, че посоченото в констативния протокол за проверка и
констативния протокол на БИМ действие създава условие за нерегламентиран достъп
до СТИ, респективно за неправомерно въздействие върху защитената вътрешност на
електромера. Посочено е, установеното води до отклонение на отчитаната
преминаваща през електромера ел.
енергия, в посока минус и математически
правилно изчислено, съгласно чл. 48, ал. 1, т. 2 за небитови клиенти от ПИКЕЕ и
при съответните одобрени цени на ел. енергията за процесния
период от ДКВР, като преизчисляването на ел. енергията е извършено за 34 дни, вместо за 33 дни както е посочен периода на
корекцията. Вещото лице е посочило, че посочената формула на изчисляване на
корекцията по чл.48, ал.1 ПИКЕЕ математически е спазена, като пререгистрацията
на партидата с посочена дата 15.11.2017год. не е документирана, не е представен
протокол за новия абонат и който да е на името на дружеството ищец.
Представени са и Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД, ведно със сертификати за
тяхното публикуване.
От показанията на свидетелят А., разпитан в първоинстанционното производство се установява, че работи в
ЧЕЗ Р.Б.АД и участва в проверки за
неправомерно ползване на ел. енергия, като е участвал и в процесната
проверка с адреса, посочен в протокола от 18.12.2017год., за който сочи, че е съставил
и се е подписал. Посочва, че са търсели потребителя, но е отсъствал, като
проверката и протоколът е изготвен на място в присъствието на представители на
федерацията на потребителите. Посочва, че на таблото, намиращо се на външната
страна на фасадата до блока и което било заключено, след
отварянето му са проверили електромерите и този, за който се установило, че е
на юридическо лице потребител констатирали, че пломбата на щита липсва,
стикерът е бил прегънат, ушенцата, където се слагат пломбите, са били счупени
от едната страна. Сочи, че електромерът не е бил измерен, тъй като по време на
проверката не е имало товар върху него, нито един електрически уред не е бил
включен, като електромерът е бил демонтиран и изпратен за метрологична
експертиза и на негово място е поставен нов
електромер. В същия смисъл са и показанията на свидетеля Я., посочена в
протокола като представител на
федерацията на потребителите, който е присъствала на проверката и
възпроизвежда установеното при проверката на електромера, че липсвала пломба ,
а които са били там са нарушени и посочва, че е търсен потребителя, но не е
присъствал след като не е бил намерен.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Процесното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Настоящият въззивен състав счита, че същото е частично неправилно по следните съображения:
Правилно първоинстанционният съд е приел, че между
страните е налице валидно възникнало облигационно правоотношение, към което са
приложими общите условия на ответника. Неоснователни са доводите, че не е налице основание
за проверка на СТИ и след констатиране на
неточно измерване поради нарушение на системата за измерване на
електромера, монтиран за отчитане на ел. енергията, консумирана от ищеца на
корекция на сметката съгласно чл.48 от ПИКЕЕ. По силата на законова делегация е
предоставена възможност ДКЕВР да приеме Правила, по силата на които да се
регулира начинът за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия, включително начинът, по който тази електрическа
енергия ще се коригира. В този смисъл Определение № 556 от 21.06.2016 по дело №
2378/2015 г, I т.о., ВКС. Относно
наведените твърдения от страна на въззиваемия, за незаконосъобразност
и за нищожност на ПИКЕЕ поради липса на законова делегация, подзаконовият
нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното
решение (чл. 195, ал.1 АПК). Решение № 12897 от 01.12.2015 г. на ВАС,
постановено по адм. дело № 9462/2014 г., е обжалвано
като по жалбата е образувано адм. дело № 2385/2016
г., на петчленен състав на ВАС, по което е постановено решение № 1500 от
06.02.2017 г., в което съдът е приел, че ПИКЕЕ са издадени по силата на
законовата делегация и в съответствие с чл. 2 от ЗНА, поради което доводите за
нищожност са неоснователни, както и за това, че следва да се осъществи по
настоящото дело косвен съдебен контрол върху подзаконовия нормативен акт след
като с оглед на посочените адм. дела е осъществен
пряк контрол върху акта, който следва да бъде съобразен. Тъй като в
приключилото производство обект на спора е въпросът доколко органът, който е
издал ПИКЕЕ, е имал законово делегирани правомощия за това, въпросът е разрешен
по реда на АПК в посочения смисъл, че ПИКЕЕ са издадени по силата на законовата
делегация и е направен извод за наличие на материална компетентност на органа, който
ги е приел. С решението си, съдът е обезсилил решение № 12897 от 01.12.2015 г.,
постановено по адм. дело № 9462/2014 г. на Върховния
административен съд в частта, с която се отменят чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл.
51 от ПИКЕЕ и делото е прекратено в посочената част. Обезсилил е обжалваният
съдебен акт и в частта, с която се отхвърля оспорването чл. 47 и на чл. 1, ал.
1, т. 6 в частта й „и начините за извършване на преизчисления (корекция) на
количеството електрическа енергия" от ПИКЕЕ и е прекратил делото в
посочената част. С решението е отменил Правила за измерване на количеството
електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013
г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в
Държавен вестник, брой 98 от 12.11.2013 г., с изключение на чл. 48, чл. 49,
чл. 50 и чл. 51 от този акт, като е приел, че не е спазена
административната процедура по приемане на ПИКЕЕ. В последствие с решение от
08.11.2018год. по адм.дело №4785/2018год. на ВАС,
петчленен състав са отменени и останалите разпоредби на правилата. Ефектът на решението на административния съд е
преустановяване занапред действието на отменените правни норми поради отричане
на юридическата им сила. В конкретния случай, към момента на съставяне на
констативния протокол и предложението за корекция, ПИКЕЕ, в частта относно изчислението на корекцията намират приложение
чл. 48 – 51 от ПИКЕЕ, като ВАС в мотивите си приема, че същите не са нищожни,
поради което намират приложение до момента, в който същите не бъдат отменени
(чл. 195, ал. 1 АПК). Изричното законово указание, че правни последици са
възникнали при прилагане нормите на прогласен за нищожен подзаконов нормативен административен
акт, не е в стълкновение с правомощието на съда по чл. 15 , ал. 3 , във вр. с чл. 14 ЗНА да не приложи подзаконовите норми в
правораздавателната си дейност по конкретното дело. Съгласно чл. 15, ал. 3 от
ЗНА, ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на
нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат
по-високия по степен акт. Настоящият състав счита, че не е налице противоречие
между разпоредби на подзаконовия нормативен акт (ПИКЕЕ) и такива на нормативен
акт от по-висока степен (ЗЕ), обосноваващо прилагане на цитираните текстове от
ЗНА.
С изменението в Закона за енергетиката с ДВ бр. 54/12
г. съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на
клиент при доказано неточно отчитане на потребената
електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и
по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред
за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на
сметките за предоставената електрическа енергия (така Решение № 111 от
17.07.2015 г. на ВКС, I ТО, постановено по т.д. № 1650 от 2014 г., Решение №
173 от 16.12.2015 г. на ВКС, II ТО, постановено по т.д. № 3262 от 2014 г., и двете
по реда на чл. 290 от ГПК), какъвто ред е предвиден в чл. 17 и сл. от
приложимите ОУ, които са представени по делото. Съдът не споделя
довода на ищеца, че в общите условия на ответника не е предвиден ред за
уведомяване. В чл. 17, ал. 2 от действащите Общи условия на ответното дружество
е установено задължение за последното за уведомяване на потребителя за сумите,
които дължи, а редът за това е определен в чл. 49, ал. 2 поради което по делото
е установено, че е предвиден ред за уведомяване на потребителя на електрическа
енергия за извършената корекция (така и Решение № 118 от 18.09.2017 г. по т.д.
№ 961/2016 г., II ТО на ВКС). Същият е спазен видно от представените по делото
известия за доставяне, независимо, че отбелязванията
са, че на адреса на дружеството ищец е
посочено, че е непознато, но същото е уведомено за извършената корекция с оглед
на представеното към исковата молба приложение
към фактура с корекционната сметка. Освен това
евентуалното неуведомяване на ищеца за съставения констативен протокол не
следва, че не е възникнало правото на корекция и което се установява по съдебен
ред и в тази връзка решение
№124/18.06.2019год., постановено по гр.дело №2991/2018год., ІІІ отд. на ВКС.
Настоящият състав счита, че извършената от ответника
проверка, обективирана в констативния протокол № 3021423
от 18.12.2017 г., за установяване на неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия, е осъществена след влизането в силата на приетите от ДКЕВР Правила за
измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, поради което и
последните са приложим материален закон към отношенията между страните по повод
извършените от ответника действия по установяване на неточно измерване и
начисление на цена за ел. енергия на основание същото.
В действащите към момента на
проверката текстове на чл. 48 до 51 от ПИКЕЕ са регламентирани случаите, в
които е допустимо извършването на корекции на сметки на потребителите при
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и начините, по
които следва да бъде извършено преизчислението на
количеството потребена такава. Тези случаи като цяло
се свеждат до две групи - на констатирано обективно неизмерване, неправилно или
неточно измерване и на субективно въздействие върху измервателната система. С
първата, е въведена обективна отговорност на потребителя, като изключение от
общото правило за наличие на вина при ангажиране отговорността за вреди —
корекция се допуска при липса на средство за търговско измерване или при
установено несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики
на средството за търговско измерване /СТИ/ със заложените нормативи /т.е. при
отчитане на грешки извън допустимите/. Втората група случаи обхваща тези, при които при извършена
проверка е констатирано нарушение целостта и/или функционалността на
измервателната система, добавяне на чужд елемент - обстоятелства, предполагащи
намеса на субективен фактор, при която се променя схемата на свързване, водещо
до неотчитане или неправилно отчитане на потребената
електроенергия. И в двата случая се съставя констативен протокол, подписан от
представител на оператора и потребителя /или от заместващи го две независими
лица, присъстващи като свидетели. В случая с оглед на приложения констативен
протокол и разпитаните по делото свидетели се установява, че операторът на мрежата е извършил проверка на измервателните системи
за съответствието им с изискванията на правилата, протоколът е подписан от
представител на оператора на съответната мрежа и от клиента или негов
представител, а в случай на отсъствие на клиента или при отказ от негова страна
да го подпише, констативният протокол е подписан от двама свидетели, които не
са служители на дружеството. В настоящия случай това условие е спазено, което е
видно от представения по делото констативен протокол от 18.12.2017год.,
подписан и от представители на Федерацията
за защита на потребителите, като независим орган, участващ в проверката. В тази
връзка неоснователно е възражението, че проверката не е извършена в присъствието на органите
на полицията, след като съгласно чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ тяхното присъствие е
задължително само когато при проверка на измервателната система се установи промяна
на схемата за свързване в хипотези, когато външното вмешателство във веригата,
от която е част и СТИ и може да бъде установено с просто око и не касае
нарушения в целостта и/или функционалността на самия електромер или добавяне на
чужд за него, а не за веригата елемент. Наличието или липсата на подобно
вмешателство може да бъде установено при преглед на вътрешността на СТИ от
специализираните органи за метрологичен надзор и е извън компетенциите на
представителите на полицията. Тяхното присъствие в хипотезата на промяна на
схемата на свързване е обосновано от обстоятелството, че те, независимо и
безпристрастно, без да са необходими специални знания, могат да удостоверят
наличието на допълнителен проводник, или друг елемент (шунт),
позволяващ отклонение на част от електрическата енергия по начин, който
позволява тя да не преминава през иначе годно СТИ. Настоящия случай не е такъв и фактът на осъществения достъп до вътрешността на
електромера с оглед на което се постига отклонение на преминаващата през
електромера ел. енергия в посока минус, посочен в т. 4.4 и т.4.6 се установява безспорно от констативния
протокол №321/27.02.2018 г. на БИМ, който
е официален свидетелстващ документ, чиито авторство и вярност също не са
оспорени по делото. В него е посочено, че при проведени измервания се
установява, че СТИ мери с грешка -66%-тарифа І и -66%-тарифа ІІ. Въз основа на
горното, съдът намира, че правилно операторът е определил, че приложение към
едностранната корекция в процесния случай намира чл.
48, ал. 1, т. 2, буква „б“ от ПИКЕЕ и в тази връзка е приета СТЕ, която не е
оспорена от страните и в която е посочено, че математически вярно е приложена
формулата за корекция по чл.48, ал.1 ПИКЕЕ за 34 дневен период, както е по корекционната сметка и която е за сума от 1393,85лв.
независимо, че като период от време, посоченото в сметката съответства за 33 дни,
а не за 34дни. Основателно е възражението на въззивника,
че не следва да се взема в предвид изцяло посочената сума за корекцията,
съобразно СТЕ след като не е установено, че за периода както е посочено в предложение
към фактура от 06.03.2018год. за корекция от 15.11.2017год. до 18.12.2017год.-датата на
проверката и съставяне на констативния протокол ищецът е небитов клиент и потребител за процесния имот на ел. енергия след като по делото не е
установено да е налице договор за продажба на ел. енергия за периода преди датата
05.12.2017год., с оглед на приложеното по делото заявление за сключване на
договор за продажба на ел. енергия за небитови нужди от ищеца като наемател в
имота и без да са налице доказателства
за присъединяване на конкретния потребител за целия посочен период на
корекцията. В чл.48, ал.1 от ПИКЕЕ е
посочено, че при липса на средство за търговско измерване, както и в случаите,
когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско
измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на
съответната мрежа изчислява количеството ел. енергия за период от датата на
констатиране на неправомерното/неточното измерване или неизмерване до датата на
монтажа на средството за търговско измерване или до предходната извършена
проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни. В
случая независимо от приложен договор за
наем от 28.11.2017год. с наемател ищеца по делото относно процесния
имот и декларация за въвод от 05.12.2017год. с оглед
на същия договор за наем, при изричното оспорване от ищеца, че е страна по договор за продажба на ел. енергия
за периода преди датата 05.12.2017год., с оглед на приложено заявление за сключване на
договор от същата дата, подписано от представител на ищеца при липсата на
доказателства, че е предоставено ползването на ел. енергия, открита е партида
на същия и пререгистрация на партидата
преди тази дата, за която вещото лице е посочило, че липсва протокол и кога е
осъществено, независимо, че договорът за продажба на ел. енергия е
неформален и сключването му може да се
установи с всички допустими доказателства, в случая такова доказване пълно и
главно за наличие на договор за продажба на ел. енергия за времето преди
05.12.2017год. не е осъществено. Поради което
за периода от 15.11.2017год. до 04.12.2017год., като част от периода
целия от 15.11.2017год. до 18.12.2017год.-датата на констативния протокол
за проверка на електромера в обекта, за
който е начислена корекцията с оглед на
чл.48, ал.1,т.2 от ПИКЕЕ след като не се установява за същия период ищецът да е
небитов клиент и страна по договор за
продажба на ел. енергия не следва да се включва в общия период за начисляване
на корекцията. С оглед изложеното следва да се приеме, че ответникът е спазил
процедурата по извършване на едностранна корекция на законово основание, поради
което начислената сума за корекция за периода от 05.12.2017год. до
18.12.2017год. /за 14 дни / и за сумата от
573,94лв. се явява дължима, а в
останалата част за разликата до пълния посочен размер по искова молба и по
фактура от 06.03-2018год. от 1393,85лв. или за сумата от 819,91лв.
предявения отрицателен иск е основателен
и следва да се уважи.
При частично съвпадение
на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде
отменено за сумата от 819,91лв., представляваща разликата над сумата от
573,94лв. до пълния посочен размер на иска
от 1393,85лв. и за тази сума се
уважи отрицателния установителен иск, а в останалата
част, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора при направеното искане и от
двете страни за присъждане на разноските по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца от общо направените
разноски за първоинстанционното производство от
383,32лв. и от които 55,75лв.-за държавна такса и от 327,57лв.-направени
разноски за адвокатско възнаграждение и което не се явява прекомерно с оглед на
чл.7, ал.2,т.2 НМРАВ след като е в минималния размер съгласно посочения текст се дължат разноски с оглед на уважената част
от иска и от 225,48лв. При направени разноски за въззивното
производство от общо 355,47лв., от които 27,90лв. за държавна такса и 327,57лв.-за
адвокатско възнаграждение, което също не се явява прекомерно и е в минималния размер съобразно чл.7,
ал.2,т.2 от НМРАВ с оглед на уважената част се дължат разноски на ищеца въззивник от 209,10лв. С оглед на отхвърлената част от иска
на ответника се дължат разноски за първоинстанционното
производство от направените разноски от общо 300лв.-за депозит за вещо лице и
за юрисконсултско възнаграждение от 123,53лв., както и за въззивна
инстанция от разноските за юрисконсултско
възнаграждение от 100лв., съгласно чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ с
оглед на отхърлената част се дължат разноски от
41,18лв.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение №47681 от
21.02.2019г., на СРС, 172-ри състав, постановено по гр.д.№20655/2018г. в частта, с
която е отхвърлен предявеният от „Т.Н.С.“
ЕООД, ЕИК ******* срещу „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *******иск за признаване за установено
спрямо, „Ч.Е.Б.“ АД, че „Т.Н.С.“ ЕООД не му дължи сумата от 819,91лв.,
представляваща разликата над 573,94лв. до посочения размер от 1 393,85лв, начислена с фактура №
**********/06.03.2018 г., като корекция на цена на потребена
електрическа енергия за периода 15.11.2017г.-18.12.2017 г. и в частта за разноските над сумата от 123,53лв.
до 300лв. и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Т.Н.С.“
ЕООД, ЕИК ******* срещу „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *******иск, че „Т.Н.С.“ ЕООД не дължи
на „Ч.Е.Б.“ АД сумата от 819,91лв., представляваща разликата над сумата от 573,94 лв. до посочения размер от 1 393,85лв., начислена с фактура № **********/06.03.2018 г., като корекция на цена на потребена електрическа енергия за периода
15.11.2017г.-18.12.2017г.
ПОТВЪРЖДАВА решение в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА “Ч.Е.Б.”АД, с ЕИК:*******и седалище и адрес
на управление:*** да заплати на „Т.Н.С.“ ЕООД, ЕИК ******* сумата от 225,48лв.-разноски за първоинстанционното производство и сумата от 209,10лв. разноски за въззивното
производство.
ОСЪЖДА „Т.Н.С.“ ЕООД, ЕИК ******* да заплати на “Ч.Е.Б.”АД, с ЕИК:*******сумата
от 41,18лв.-разноски за въззивна инстанция.
Настоящото решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.