Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 21.01.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в
публично съдебно заседание на десети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме
Мъгърдичян
Марина
Гюрова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа
докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №7932
по описа за 2019
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 07.01.2019
год., постановено по гр.дело №45506/2018 год. по описа на СРС, ГО, 125 с-в, е
признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“
ЕАД срещу М.И.П. искове с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ вр. с чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответницата дължи на
ищеца сумата от 361.18 лв. –
главница, представляваща незаплатена стойност на доставена топлинна енергия в
топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к.*********, абонатен №128687, за
която са издадени обща фактура №********** от 31.07.2015 год. за отоплителен
сезон от 01.05.2014 год. до 30.04.2015 год. и обща фактура №********** от
31.07.2017 год. за отоплителен сезон от 01.05.2016 год. до 30.04.2017 год.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.02.2018 год. /датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 8602/2018 год.
по описа на СРС, ГО, 125 с-в/ до окончателното изплащане, сумата от 61.20 лв. – обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 16.09.2015 год. до 23.01.2018 год., сумата от 20.35 лв. – стойност на услугата дялово
разпределение по фактури от м.май 2015 год., м.юни 2016 год., м.юли 2015 год.,
от м.август 2015 год. до м.юни 2016 год. включително, от м.август 2016 год. до
м.ноември 2016 год. включително, ведно със законната лихва, считано от
09.02.2018 год. до окончателното изплащане и сумата от 3.90 лв. – обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 16.09.2015 год. до 23.01.2018 год., като исковете
са отхвърлени в останалата им част и ответницата М.И.П. е осъдена да заплати на
ищеца „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК направените разноски по
делото в размер на 182.75 лв. и направените разноски в заповедното производство
в размер на 49.84 лв., а ищецът „Т.С.“ ЕАД е осъден да заплати на ответницата М.И.П.
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски по делото в размер на 2.55
лв.
Срещу решението в
частта му, в която са уважени предявените искове, е подадена в законоустановения
срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответницата М.И.П..
Жалбоподателката поддържа, че срещу нея бил предявен иск за сумата от 354.87
лв., ведно със законната лихва от 07.02.2018 год. По делото били събрани
доказателства, от които било видно, че е заплатила изцяло процесните задължения.
Неправилно първоинстанционният съд бил приел, че не може да приеме за валидно
изразена волята на длъжника да плати определени вземания /свои задължения/
поради което разпоредбата на чл. 76, ал. 1, изр. 1 ЗЗД била неприложима.
Ответницата била посочвала изрично кои свои задължения погасява. Неправилно СРС
бил счел, че следва да бъде зачетено погасяването, което било възприето от
ищеца /в счетоводството му/, на основание чл. 76, ал. 1, изр. 2 ЗЗД.
Извършеното от ищеца погасяване било в разрез с водената между страните
кореспонденция, от която било видно, че ответницата се била позовала на изтекла
в нейна полза давност съгласно чл. 111 ЗЗД. От заключението на вещото лице по
допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна
експертиза се установявало, че с извършените през 2016 год. изрични плащания ищецът
бил погасявал самоволно свои вземания за стар период, които били погасени по
давност. Въпреки това вещото лице било посочило, че общата заплатена от
ответницата сума възлиза на 1 432.07 лв., която съвпадала с претендираната
от ищеца по делото /суми по издадените фактури и натрупани лихви/. Ето защо
моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а исковете –
отхвърлени. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.
Ответникът по
жалбата „Т.С.“ ЕАД счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в
обжалваната му част. Претендира и присъждането на юрисконсултско
възнаграждение.
Софийски градски съд, като
прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявени са за
разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 153 ЗЕ
вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.269
от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо в обжалваната му част, но е
неправилно.
Безспорно е във
въззивното производство, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена
към топлопреносната мрежа, че ответницата е собственик на 4/6
ид.ч. от процесния апартамент №18, находящ се в гр.София, ж.к.“*********и има
качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла § 1, т.
42 от ДР на ЗЕ /приложима редакция, Изм. - ДВ, бр. 74
от 2006 год./, респ. на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012
год./, че между страните по делото са били налице договорни отношения по
продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и
задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД.
Не се спори също
така, че за периода от м.май 2014 год. до м.април 2017 год. стойността на
доставената топлинна енергия възлиза на 823.40 лв. /429.81 лв. – по обща
фактура №********** от 31.07.2015 год. за отоплителен сезон от 01.05.2014 год.
до 30.04.2015 год. и 393.59 лв. – по обща фактура №********** от 31.07.2017
год. за отоплителен сезон от 01.05.2016 год. до 30.04.2017 год. – на л. 27 и 28
от първоинстанционното дело/, от която ищецът претендира сумата от 541.77 лв., стойността
на услугата дялово разпределение – на 33.30 лв., обезщетението за забава в
размер на законната лихва за периода от 16.09.2015 год. до 23.01.2018 год.
възлиза, както следва: върху главницата, представляваща стойност на доставена
топлинна енергия – на 91.81 лв., а върху главницата, представляваща стойност на
услугата дялово разпределение – на 5.88 лв., като от ответницата се претендират
4/6 части от посочените суми, а именно: 361.18 лв. – стойност на доставената топлинна
енергия, 61.20 лв. – обезщетение за забава, 22.20 лв. – стойност на услугата
дялово разпределение и 3.92 лв. – обезщетение за забава.
Основните спорни между страните въпроси по
същество във въззивното производство са свързани с това дали вземанията, които
се отнасят за периода от м.май 2014 год. до м.януари 2015 год. включително са
погасни по давност и дали ответницата е заплатила останалите претендирани от
ищеца и непогасени по давност вземания.
Според
задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011
год. на ВКС по тълк.дело № 3/2011 год., ОСГТК, понятието „периодични плащания”
по смисъла на чл. 111, б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един
правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което
са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД.
По отношение на
процесните задължения за главници въззивният съд приема, че е приложимо
правилото на чл. 114, ал. 2 ЗЗД. И това е така, тъй като страните по
правоотношението не са определили срок за изпълнение, поради което длъжникът
изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора /чл. 84, ал. 2 ЗЗД/, но
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало, поради
следните съображения:
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ /изм., ДВ, бр. 54 от 2012 год., в
сила от 17.07.2012 год./, предвижда, че
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1/ на 11 равни месечни
вноски и една изравнителна вноска; 2/ на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една
изравнителна вноска и 3/
по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация
и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна
енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалата през процесния период Наредба за топлоснабдяването.
Анализът на цитираната
нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите
за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от
изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат
самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на
месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в
полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата
между начислената суми по прогнозните
вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия,
отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни
месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително
доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. При всички случаи, обаче,
това “изравнително” вземане е самостоятелно и различно от вземанията на
топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се
касае до корекция на тези вноски със задна дата. Т.е.,
задължението за заплащане на изравнителната сметка не влияе на дължимостта на
месечните вноски.
Съгласно
действалите през процесния период Общи условия на ищеца, в сила от 12.03.2014
год., месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се
формира въз основа на определения за него дял от топлинната енергия за
разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача – чл. 32, ал. 1, а след отчитане на средствата
за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца,
продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки – чл. 32, ал. 2.
Клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1
в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача – чл. 33, ал. 1 от горепосочените Общи условия. Изравнителният
резултат води до възникване на ново вземане в полза на топлопреносното
предприятие, когато начислените прогнозни месечни вноски са в по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия – в този случай според чл.
33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния
период, в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на
продавача.
Публикуването на
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 от Общите условия и
на стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 /в която се отразява и стойността
на услугата дялово разпределение – виж и чл. 36, ал. 2 от Общите условия/,
представлява по своето естество уговорен между страните начин, по който
кредиторът отправя искането си /поканата си/ за изпълнение. Следователно
изпълнението на задълженията зависи от волята на кредитора, т.е. той решава
кога да поиска изпълнение. И тъй като правото на иск в случая зависи от волята
му, законодателят пренася началото на погасителната давност към възникване на
задълженията, защото поканата за изпълнение може да се отправи от възникването
на правото.
В този смисъл
въззивният съд счита, че задълженията за месечни вноски /прогнозни или равни/
възникват след изтичането на съответния месец, през който е доставена топлинна
енергия – всяка доставка поражда вземане за месечна вноска, а задълженията за
заплащане на цената на услугата дялово разпределение и за изравнителни вноски –
след отчитане на средствата за дялово разпределение /осъществяването на
услугата дялово разпределение/ и изготвяне на изравнителните сметки
/индивидуалните справки/. Т.е., в частност тригодишната давност по чл. 111, б.
„в“ ЗЗД за вземанията за прогнозни вноски за периода от м.май 2014 год. до м.януари
2015 год. включително е започнала да тече от 1-во число на съответния следващ
месец и е изтекла преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №8602/2018 год. по описа на СРС, ГО, 125
с-в – 07.02.2018 год. /индивидуалната справка за отоплителния сезон от м.май
2014 год. до м.април 2015 год., с която е определена сума за доплащане от абоната
от 9.75 лв., е изготвена най-късно на 31.07.2015 год. – когато от ищеца е била
съставена обща фактура №**********, т.е. вземанията за стойността на услугата
дялово разпределение и изравнителната вноска не са погасени по давност/.
Осъщественото от
ищеца фактуриране на консумираното количество топлинна енергия въз основа на
действителното потребление по реда на чл. 32, ал. 2 от Общите условия не
променя момента на изискуемостта на месечните вноски /равни или прогнозни/.
Определянето на срок за изпълнение на задълженията в процесните фактури, с
който ищецът би свързал началния момент, от който започва да тече погасителната
давност, няма действие по отношение на ответницата /арг. чл. 20а, ал. 2 ЗЗД/.
Следователно
главните вземания за прогнозни вноски, които се отнасят за горепосочения
период, се явяват погасени по давност, ведно с натрупаните върху тях лихви за забава според
правилото, установено в разпоредбата на чл. 119 ЗЗД.
В този смисъл
ищецът се легитимира като кредитор на главни вземания за периода от м.февруари
2015 год. до м.април 2015 год. за прогнозни вноски в размер на 99.61 лв.,
изравнителна вноска в размер на 9.75 лв. и за периода от 01.05.2016 год. до
30.04.2017 год. за стойност на доставената топлинна енергия в размер на 393.59
лв., както и на главни вземания за стойността на услугата дялово разпределение
за периода от м.май 2015 год. до м.април 2017 год. в размер на 33.30 лв.
/отговорността на ответницата е до размер на 4/6 части от посочените суми/.
Видно е от
представените по делото платежни нареждания, че ответницата е заплатила по
банков път на ищеца, както следва: на 01.03.2016 год. – сумата от 282.58 лв., с
посочено основание за плащане „сметки от м.май 2015 год. до м.февруари 2016
год., абонатен №128687“; на 04.09.2016 год. – сумата от 163.83 лв., с посочено
основание за плащане „фактури за 2015 год. – 139.01 лв. и дялово разпределение
за 2015 год. – 24.82 лв., абонатен №128687“; на 29.12.2016 год. – сумата от 100.52
лв., с посочено основание за плащане „фактури за м.юли – м.ноември 2016 год. –
93.02 лв. и дялово разпределение – 7.50 лв., абонатен №128687“; на 03.04.2017
год. – сумата от 225.05 лв., с посочено основание за плащане „219.45 лв. и
дялово разпределение от 5.60 лв. по три конкретно отразени номера на фактури,
абонатен №128687“; на 10.05.2017 год. – сумата от 42.61 лв., с посочено основание
за плащане „фактура №**********, абонатен №128687“; на 22.07.2017 год. – сумата
от 47.48 лв., с посочено основание за плащане „седем конкретно отразени номера
на фактури, абонатен №128687“; на 21.09.2017 год. – сумата от 26.73 лв., с
посочено основание за плащане „пет конкретно отразени номера на фактури,
абонатен №128687“ и на 09.03.2018 год. – сумата от 140.45 лв., с посочено
основание за плащане „пет конкретно отразени номера на фактури, абонатен
№128687“.
Въз основа на
заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното
производство съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на
чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, е установено следното:
1/ С направеното
на 01.03.2016 год. плащане на сумата от 282.58 лв. в счетоводството на ищеца са
погасени задълженията на ответницата по фактури за топлинна енергия за периода
от м.май 2015 год. до м.януари 2016 год. в общ размер на 267.34 лв. и лихва към
момента на превода в размер на 15.24 лв. върху общата фактура от м.07.2015 год.
/изчислена върху сумата от 429.81 лв. от 16.09.2015 год. до 01.03.2016 год./;
2/ С направеното
на 04.09.2016 год. плащане на сумата от 163.83 лв. в счетоводството на ищеца са
погасени задълженията на ответницата по обща фактура от м.07.2016 год. в размер
на 139.01 лв. /която не е предмет на настоящото производство/ и за стойността
на дяловото разпределение за периода от м.05.2014 год. до м.април 2015 год. –
по фактура №********** от м.05.2015 год., в размер на 24.82 лв., от които 22.20
лв. – главница и 2.62 лв. – лихва;
3/ С направеното
на 29.12.2016 год. плащане на сумата от 100.52 лв. в счетоводството на ищеца са
погасени задълженията на ответницата по фактура за топлинна енергия от м.април
2008 год. в размер на 62.38 лв., от които 33.19 лв. – главница и 29.19 лв. –
лихва и стойност на услугата дялово разпределение по фактура от м.май 2008 год.
в размер на 38.14 лв., от които 22.44 лв. – главница и 15.70 лв. – лихва;
4/ С направеното на
03.04.2017 год. плащане на сумата от 225.05 лв. в счетоводството на ищеца са
погасени задълженията на ответницата по фактури за топлинна енергия за периода
от м.декември 2016 год. до м.февруари 2017 год. в общ размер на 219.45 лв. и
стойност на услугата дялово разпределение за периода от м.декември 2016 год. до
м.февруари 2017 год. в размер на 5.60 лв., от които 5.55 лв. – главница и 0.05
лв. – лихва;
5/ С направеното
плащане на 10.05.2017 год. на сумата от 42.61 лв. в счетоводството на ищеца са
погасени задълженията на ответницата по фактурата за топлинна енергия за м.март
2017 год. в размер на 40.76 лв. и стойност на услугата дялово разпределение за
м.март 2017 год. в размер на 1.85 лв.
6/ С направеното
плащане на 22.07.2017 год. на сумата от 47.48 лв. в счетоводството на ищеца са
погасени задълженията на ответницата по фактури за топлинна енергия за периода
от м.април 2017 год. до м.юни 2017 год. в общ размер на 41.78 лв. /в т.ч. за
м.април 2017 год. – в размер на 18.04 лв./ и стойност на услугата дялово
разпределение за периода от м.април 2017 год. до м.юни 2017 год. в общ размер
на 5.70 лв. /в т.ч. за м.април 2017 год. – в размер на 1.85 лв./;
7/ С направеното
на 21.09.2017 год. плащане на сумата от 26.73 лв. в счетоводството на ищеца са
погасени задълженията на ответницата по фактури за топлинна енергия за периода
от м.април 2017 год., м.юли 2017 год. и м.август 2017 год. в общ размер на
22.80 лв. /в т.ч. за м.април 2017 год. в размер на 3.38 лв./ и стойност на
услугата дялово разпределение за периода от м.юли 2017 год. до м.август 2017
год. в общ размер на 3.93 лв., от които 3.92 лв. – главница и 0.01 лв. – лихва
и
8/ С направеното
плащане на 09.03.2018 год. на сумата от 140.45 лв. в счетоводството на ищеца са
погасени задълженията на ответницата по претендираната по настоящото дело
главница.
Съгласно
задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/2017
год. на ВКС по тълк.дело № 3/2017 год., условията и поредността за погасяване
на задълженията по чл. 76, ал. 1 и по чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат, ако липсва
уговорка между страните, която да определя други условия и ред за прихващане на
изпълнението. При предложено от длъжника и прието от кредитора изпълнение по
условия и ред, различни от определените в договора или от закона, нормите на
чл. 76 ЗЗД не се прилагат. При липса на уговорка между страните за реда на
погасяване на задълженията и ако са налице условията по чл. 76, ал. 1 ЗЗД,
изборът на длъжника кое от няколкото еднородни задължения погасява обвързва
кредитора. В случай, че длъжникът не е направил избор, погасяването
задължително се извършва по реда на чл. 76, ал. 1, изр. 2 или изр. 3 ЗЗД.
Правилото на чл. 76, ал. 1 ЗЗД е установено в интерес на длъжника. За
погасяването на паричните задължения приложение намира специалното правило на
чл. 76, ал. 2 ЗЗД, според което при недостатъчно изпълнение се погасяват
най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. Условие за
прихващане по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД е съществуването на едно задължение,
което се формира от поне два от посочените елемента /без законът да прави
разграничение между различните видове лихви – възнаградителна или
обезщетителна, договорна или законна/. При предложено от длъжника изпълнение
със забава на лихвоносно парично задължение, което не е достатъчно да покрие
лихвите и главницата, длъжникът може да посочи кой елемент на дълга погасява,
но този избор не е обвързващ кредитора. Кредиторът може да приеме така
предложеното изпълнение; да откаже да приеме изпълнението, ако няма интерес от
частичното плащане или да извърши погасяването по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Кредиторът
не може да откаже да приеме изпълнението, ако неизпълнената част е незначителна
с оглед размера на задължението. Когато длъжникът има няколко главни
задължения, всяко от които или някое от тях са лихвоносни, и изпълнението не е
достатъчно да погаси всичките, длъжникът може да заяви кое задължение погасява
по реда на чл. 76, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Ако предложеното изпълнение погасява
изцяло посоченото от длъжника задължение, включително с дължимите лихви към
този дълг, изборът обвързва кредитора. В този случай кредиторът не може
едностранно да се позове на чл. 76, ал. 2 ЗЗД и да прихване изпълнението с
лихви, акцесорни към друг дълг, различен от този, по който длъжникът е направил
плащането. При плащане, достатъчно да погаси изцяло някое или някои от
задълженията и ако длъжникът не е заявил кое задължение погасява, правилата на
чл. 76, ал. 1, изр. 2 и изр. 3 ЗЗД и на чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат в следния
ред: погасява се изцяло най-обременителното задължение, а след него следващото
по обременителност задължение в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД; ако задълженията са
еднакво обременителни, погасява се изцяло най-старото, а след него следващото
по възникване задължение в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД; ако задълженията са
еднакво обременителни и са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно
– всяко от тях по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
В контекста на
изложеното СГС приема на първо място, че отношение на процесните задължения за
главници страните по правоотношението не са определили срок за изпълнение,
поради което длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора –
чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Съгласно действалите през процесния период Общите условия на
ищеца, в сила от 12.03.2014 год., месечната дължима сума за доставена топлинна
енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от
топлинната енергия за разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която
сума се издава ежемесечно фактура от продавача – чл. 32, ал. 1, а след отчитане
на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността
на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки – чл. 32, ал. 2.
Клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1
в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача – чл. 33, ал. 1 от горепосочените Общи условия. Изравнителният
резултат води до възникване на ново вземане в полза на топлопреносното
предприятие, когато начислените прогнозни месечни вноски са в по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия – в този случай според чл.
33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния
период, в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на
продавача.
Публикуването на
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 от Общите условия и
на стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 /в която се отразява и стойността
на услугата дялово разпределение – виж и чл. 36, ал. 2 от Общите условия по
отношение на заплащането на услугата дялово разпределение/, представлява по
своето естество уговорен между страните начин, по който кредиторът отправя
искането си /поканата си/ за изпълнение. Следователно изпълнението на задълженията
зависи от волята на кредитора, т.е. той решава кога да поиска изпълнение.
В разглеждания
случай ищецът не е ангажирал каквито и да било доказателства, че ответницата е била
поставена в забава по отношение на задълженията за заплащане на цената на
доставената топлинна енергия за исковия период /обстоятелства, които същата
изрично е оспорила/.
На следващо
място, настоящият съдебен състав приема, че по делото е доказано по несъмнен
начин, че преди образуването на заповедното производство ответницата е погасила
изцяло задълженията си за стойността на доставената топлинна енергия за периода
от май 2015 год. до м.януари 2016 год. и натрупаната лихва за периода от
16.09.2015 год. до 01.03.2016 год., за стойността на услугата дялово
разпределение по фактурата от м.май 2015 год. и натрупаната лихва, стойността
на доставената топлинна енергия за периода от м.декември 2016 год. до м.април
2017 год. и стойността на услугата дялово разпределение за периода от
м.декември 2016 год. до м.април 2017 год., ведно с натрупаната лихва /виж и
извънсъдебното признание на ищеца, обективирано в съобщение към обща фактура
№********** от 31.07.2017 год. – на л. 57 от първоинстанционното дело, което
при преценката му по реда на чл. 175 ГПК с оглед останалите обстоятелства по
делото следва да се приеме, че отговаря на истината/.
Доказано е също
така, че на 09.03.2018 год. ответницата е погасила изцяло и задълженията си за
стойността на доставената топлинна енергия за периода от м.февруари 2015 год.
до м.април 2015 год., за периода от м.май 2016 год. до м.юли 2016 год. и
изравнителната сметка за отоплителния сезон от м.май 2014 год. до м.април 2015
год. – 9.75 лв. /видно от посоченото основание за плащане в платежното
нареждане от горепосочената дата и установеният размер на задълженията, които
се отнасят за посочените периоди/.
Плащанията са осъществени
при направен от ответницата избор кое точно задължение погасява, като е
несъмнено установено, че ищецът е приел така предложеното изпълнение /виж и чл.
33, ал. 6 от Общите условия/. Ищецът не претендира по делото задълженията,
които се отнасят за отоплителния сезон от м.май 2015 год. до м.април 2016 год.,
във връзка с които е издадена обща фактура от м.юли 2016 год. за сумата от
139.01 лв. /която е установено, че е заплатена от ответницата/.
На следващо място
СГС счита, че плащането на 29.12.2016 год. на сумата от 100.52 лв. е извършено
от ответницата преди настъпването на забава по отношение на задълженията й за
стойността на доставената топлинна енергия за периода от м.август 2016 год. до
м.ноември 2016 год. – в общ размер на 93.02 лв. и за стойността на услугата
дялово разпределение за същия период – в общ размер на 7.50 лв., поради което и
доколкото предложеното изпълнение погасява изцяло посочените от длъжницата
задължения, изборът обвързва кредитора. Отделно от това следва да се посочи, че
по делото нито се твърди, нито се установява, че към горепосочената дата е
съществувал друг дълг /в частност задължения от 2008 год./, различен от тези,
по които длъжницата е направила плащането.
Следователно при съобразяване
на осъществените от ответницата плащания, с погасителен ефект /които надхвърлят
стойността на претендираните по делото от ищеца задължения, поради което и длъжницата
не е дала повод за спора, а отделно от това кредиторът е и в забава – чл. 95 и
чл. 96 ЗЗД/, настоящият съдебен състав приема, че релевираните претенции следва
да бъдат отхвърлени.
Изводите на
въззивния съд не съвпадат с тези на първоинстанционнния съд. Ето защо решението
на СРС следва да бъде изцяло отменено в обжалваната му част, а исковете –
отхвърлени.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от
настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да
заплати на жалбоподателката /ответницата/ направените разноски в
първоинстанционното производство за възнаграждение за вещо лице и за
възнаграждение за един адвокат в размер на 797.75 лв., както и направените
разноски във въззивното производство за държавна такса в размер на 25 лв.
/дължим размер/ и за възнаграждение за един адвокат в размер на 300 лв.
На основание чл.
280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението от 07.01.2019 год., постановено по гр.дело
№45506/2018 год. по описа на СРС, ГО, 125 с-в, в частта му, в която е
признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“
ЕАД срещу М.И.П. искове с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ вр. с чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответницата дължи на
ищеца сумата от 361.18 лв. – главница, представляваща неплатена стойност на
доставена топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к.*********,
абонатен №128687, за което са издадени общи фактури №********** от 31.07.2015
год. за отоплителен сезон от 01.05.2014 год. до 30.04.2015 год. и №**********
от 31.07.2017 год. за отоплителен сезон от 01.05.2016 год. до 30.04.2017 год.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.02.2018 год. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 8602/2018 год. по описа на СРС, ГО,
125 с-в/ до окончателното изплащане, сумата от 61.20 лв. – обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 16.09.2015 год. до 23.01.2018
год., сумата от 20.35 лв. – стойност на услугата дялово разпределение по
фактури от м.май 2015 год., м.юни 2016 год., м.юли 2015 год., от м.август 2015
год. до м.юни 2016 год. включително, от м.август 2016 год. до м.ноември 2016
год. включително, ведно със законната лихва, считано от 09.02.2018 год. до
окончателното изплащане и сумата от 3.90 лв. – обезщетение за забава в размер
на законната лихва за периода от 16.09.2015 год. до 23.01.2018 год., както и в
частта му, в която ответницата М.И.П. е осъдена да заплати на ищеца „Т.С.“
ЕАД разноски за първоинстанционното производство в размер на 182.75 лв. и разноски
в заповедното производство в размер на 49.84 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, срещу М.И.П. с ЕГН **********,
с адрес: ***, искове с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ вр. с чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено,
че ответницата дължи на ищеца сумата от 361.18 лв. – главница, представляваща
неплатена стойност на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ
се в гр.София, ж.к.*********, абонатен №128687, за което са издадени общи
фактури №********** от 31.07.2015 год. за отоплителен сезон от 01.05.2014 год.
до 30.04.2015 год. и №********** от 31.07.2017 год. за отоплителен сезон от
01.05.2016 год. до 30.04.2017 год., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 09.02.2018 год. /датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 8602/2018 год.
по описа на СРС, ГО, 125 с-в/ до окончателното изплащане, сумата от 61.20 лв. –
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 16.09.2015 год.
до 23.01.2018 год., сумата от 20.35 лв. – стойност на услугата дялово
разпределение по фактури от м.май 2015 год., м.юни 2016 год., м.юли 2015 год.,
от м.август 2015 год. до м.юни 2016 год. включително, от м.август 2016 год. до
м.ноември 2016 год. включително, ведно със законната лихва, считано от
09.02.2018 год. до окончателното изплащане и сумата от 3.90 лв. – обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода от 16.09.2015 год. до
23.01.2018 год.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на М.И.П. с ЕГН **********, с адрес: ***, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски в първоинстанционното
производство за възнаграждение за вещо лице и за възнаграждение за един адвокат
в размер на 797.75 лв., както и направените разноски във въззивното
производство за държавна такса в размер на 25 лв. и за възнаграждение за един
адвокат в размер на 300 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/