Разпореждане по дело №14/2016 на Окръжен съд - Бургас

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е № 2077

 

           Бургаският окръжен съд,                                 Първо гражданско отделение, в закрито заседание на седми април през две хиляди и шестнадесета година,

 в състав:

 

Окръжен съдия : Боряна Димитрова

 

като разгледа  докладваното от съдията т. дело №14 по описа за 2016 година, на основание чл.129, ал.4 ГПК, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

           Производството е образувано по повод исковата молба на „Голдън бъг“ ЕООД против Община Несебър, от която се претендира да заплати сумата от 71 872 ,10 лв., представляваща 10% от общия размер, посочен като сумата от 718 721, 07 лв., на дължимото обезщетение за осъществената обработка на отпадъци през 2011г. , заявено като неоснователно обогатяване.

В обстоятелствената част на исковата молба се сочи, а и от представения договор за отдаване на концесия става ясно, че Община Несебър в качеството си на концедент е дала разрешение на „Голдън Бъг” ООД със седалище гр. Несебър в качеството му на концесионер за извършване на следните дейности – третиране на битови отпадъци, които да се извършват на територията на Община Несебър и му е предоставила особено право на ползване върху имот – публична общинска собственост – терен, отреден за сметище с площ от 95 856, 50 кв.м. Страните по договора са се съгласили концесията да бъде предоставена за срок от 15 години и започва да тече от датата на неговото сключване и влизането му в сила, а цената на концесията е в размер на 25 920 000 лева и се заплаща на равни годишни вноски по 1 728 000 лева. Изрично в договора – по силата на чл. 5 страните са приели, че концесионерът е длъжен да извършва дейностите и да използва обектите на концесията, съгласно договореното им предназначение, като няма право да получава заплащане за третиране на битови отпадъци на населението.

           Пак в обстоятелствената част на исковата молба са посочени сключваните през годините споразумения, представени по делото, въз основа на които страните са договаряли дължимостта и размера на възнагражденията за обработени отпадъци през различните периоди от време. В сключения на 13.04.1999г. договор за отдаване на концесия, концесионерът се е задължил, че няма право да получава заплащане за третиране на битови отпадъци на населението(чл.5), като страните са дерогирали силата на тази разпоредба с последващи споразумения за 2008,2009 и 2010г., но не и за 2011г. Страните са сключили две споразумения – съответно от 20.04.2010г. – касаещо 2008г. и 2009г. и от дата – 19.05.2011г. – касаещо 2011г. и са внесли промяна в приетия чл. 5 от основния договор, като са постигнали съгласие относно стойността на един килограм обработен отпадък, че количествата депонирани отпадъци са доказани с двустранни приемо-предавателни протоколи съставяни на всяко тримесечие, като за всяка една от годините е посочено точно какво е количеството обработени отпадъци. И Община Несебър е поела задължение да заплати на концесионера определени суми за годините – 2008г., 2009г. и 2010г.

           От исковата молба става ясно, че не се спори, че страните по основния Договор за отдаване на концесия от 13.04.1999г. не са постигнали споразумение в горния смисъл за 2011г. и ответната Община Несебър не е поела задължение да заплати на концесионера определени суми за обработени отпадъци за 2011г., поради което и не може да бъде ангажирана договорната й отговорност.

           В исковата молба се сочи, че от началото на 2011г. до 12.11.2012г. ищецът е продължил да обработва извозваните на градското сметище отпадъци, като за 2011г. количеството е достигнало 42 277,71 тона. Ответната община обаче не зплатила възнаграждението за обработка на отпадъците за 2011г. Нещо повече, по водените от ищеца искове за заплащане на суми за обработване на отпадъците за 2011г., съдилищата са ги отхвърлили, защото са приели, че не може да бъде ангажирана договорната отговорност на общината за  заплащане на подобно възнаграждение, изключено по силата на чл.5 от договора. Твърденията обаче са, че през 2011г. отношенията между страните са се развивали по силата на този договор, като със Заповед № 1599/06.11.2012г. на  Кмета на Община Несебър, е постановено да се изземе от владението на „Голдън Бъг” ЕООД имот – публична общинска собственост – терен, отреден за сметище и актуван с АОС № 499/08.01.1999г. въз основа на решение № 819 от заседание на ОбС-Несебър от 22.12.2009г. на основание чл. 21, т. 8 от ЗМСМА във връзка с чл. 87, ал. 2 от ЗЗД за прекратяване на договора за отдаване на концесия, сключен на 13.04.1999г. между Община Несебър и „Голдън Бъг” ЕООД с предмет на договора – третиране на битови отпадъци.

           При тези изложени от ищеца факти, подкрепени с представени доказателства към настоящия момент, възниква въпроса за твърдяното неоснователно обогатяване на общината при наличие на договорни отношения между страните. Според ищеца, общината се е обогатила неоснователно чрез спестяване на необходимите разходи за обработка на отпадъците, както и е реализирало значителни по размер приходи от събирани такси за покриване на разходите за боклук. При твърдения и наличие на договорна обвързаност за посочения период, защо се претендира неоснователно обогатяване.

           Предвид изложеното, съществува противоречие между фактите в обстоятелствената част на исковата молба и петитума, поради което съдът, на основание чл.129, ал.4 ГПК

 

Р А З П О Р Е Д И

 

           ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по гр.д.№14/2016г. по описа на БОС и

           УКАЗВА на ищеца, в едноседмичен срок от връчване на настоящото разпореждане, да уточни обстоятелствата, на които основава претенцията си за неоснователно обогатяване.

 

 

                                                                            Окръжен съдия :