Решение по дело №106/2022 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 163
Дата: 28 април 2022 г. (в сила от 28 април 2022 г.)
Съдия: Миглена Раденкова
Дело: 20227080700106
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

       РЕШЕНИЕ

 

№ 163

 

гр. Враца,  28.04.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 29.03.2022г. /дванадесет и девети март две хиляди  двадесет и втора година/ в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА

                                                                                                                                                       КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря  СТЕЛА БОБОЙЧЕВА  и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА  КАН дело № 106 по описа на АдмС – Враца за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 208 и сл. АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „ИЗО 2007“ ЕООД гр. Враца, депозирана чрез процесуалния представител адв. Ц. С. от АК – Враца, против Решение № 25/11.01.2022 г. на Районен съд – Враца, постановено по АНД № 1078/2021 г.

С оспореното решение е потвърдено издаденото от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Враца НП № 06-2100009/28.10.2021 г., с което на касатора в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 15 000,00 лв., за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ.

В касационната жалба са изложени твърдения, че обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон, в нарушение на процесуалните правила и е  необосновано – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. В подкрепа на релевираните касационни основания са наведени подробни съображения, както и в писмените бележки, че административнонаказващият орган е приел за осъществен състава на нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ, вместо по чл. 62, ал. 3 от КТ в резултат на което е нарушен материалният закон. Посочено е, че като не е обсъдил пълно, задълбочено и всестранно визираните от касатора  нарушения в издаденото НП, районният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила и е постановил незаконосъобразно решение. Отправено е искане към касационната инстанция да отмени решението на РС – Враца, ведно със законните последици от това – пълна отмяна на оспореното НП, или алтернативно да се измени НП като се намали размера на наложената имуществена санкция от 15 000,00 лв., като прекомерна и не съответстваща на целите, визирани в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН до минималния размер от 100,00 лв., предвиден в разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ. В съдебно заседание чрез пълномощника си адв. Стоев поддържа изцяло жалбата.

Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Враца, чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт М.К. ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Изразява становище, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 415в от КТ, за маловажно нарушение, тъй като нарушението не е такова. Приложима е разпоредбата за повторност, тъй като има влязло в сила НП спрямо същото дружество в едногодишен срок от издаването на НП е процесното нарушение е повторно. Подробни съображения в тази насока са изложени и в представената по делото писмена защита.

Представителят на Окръжна прокуратура - Враца дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

            В настоящото производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.

            Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, изразените от страните доводи и съображения и след извършване на служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218,  ал. 2 от АПК, приема следното:

          Касационната жалба е подадена от надлежната страна в съответствие с установения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на касационна проверка е Решение № 25/11.01.2022 г. на Районен съд – Враца, постановено по АНД № 1078/2021 г. по описа на съда, с което е потвърдено НП № 06-2100009/28.10.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Враца,  с което на „ИЗО 2007“ ЕООД гр. Враца , в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 15 000,00 лв.

За да постанови този резултат съдът е приел, че нарушението, визирано в наказателното постановление, е безспорно установено, с оглед на което и правилно е ангажирана отговорността на касатора на посоченото правно основание. Изложени са мотиви, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на последното.

Настоящият състав на касационната инстанция напълно споделя установената от районния съд фактическа обстановка и изведените въз основа на нея правни изводи, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които да водят до отмяна на атакуваното НП. Споделят се и правните изводи по съществото на спора за осъществено от касатора административно нарушение. Същото е безспорно установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

От събраните доказателства се установява по безспорен начин, че при извършена проверка  от служител на ДИТ, на дата 07.10.2021 г. около 07,10 часа в обект: Кравеферма, намираща се до Селски комплекс „От фермата“ с. Н., общ. Враца, стопанисван от „ИЗО 2007“ ЕООД гр. Враца, е установено, че лицето Г.Д.М. се намира в стопанския двор на кравефермата. Лицето писмено е декларирало, че престира работна сила, като е посочило, че е нает от дружеството да работи в обекта от 05.10.2021 г. на длъжността „дояч“, с установено работно време от 07,00 ч. до 08,30 ч. и от 19,00 ч. до 20,30 ч. и уговорено трудово възнаграждение дневно в размер на 20,00 лв., но не е получил копие от писмения договор, подписан от двете страни, както и копие от заверено уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ до ТД на НАП.

Обстоятелството, че по-късно същия ден, трудов договор сключен на 05.10.2021 г., е връчен на работника и е уведомена ТД НАП по реда на чл. 62, ал. 3 от КТ, за което са представени доказателства в Инспекция по труда гр. Враца на 12.10.2021 г. не променя съставомерността на описаното в НП административно нарушение именно по чл. 63, ал. 2 от КТ, тъй като лицето вече е работило. Посочената разпоредба има императивен характер и въвежда забрана за работодателя да допуска до работа работника или служителя преди да му предостави в писмена форма трудов договор, съответно подписан от двете страни и копие от уведомлението за същия до ТД на НАП. Отстраненото по-късно на същия ден – 07.10.2021 г. административно нарушение с предоставянето на работника на подписа на трудов договор и уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, както и факта, че същите са връчени на работника едва след проверката не са възприети от въззивнната инстанция, като смекчаващи отговорността обстоятелства. 

В обжалваното решение районният съд е извършил и служебна проверка, при която не са констатирани допуснати нарушения на процесуалните правила при съставянето и оформянето на АУАН и издаването на НП, представляващи основания за отмяната му.

Обосновани и съответни на доказателствата по делото са изводите на районния съд, че жалбоподателят и настоящ касатор е осъществил състава на административното нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ, за което административно-наказващият орган е приложил правилната санкционна норма по чл. 414, ал. 4 от КТ. Безспорно е установено по делото, че настоящето нарушение се явява повторно доколкото е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на друго НП за същото нарушение. НП №06-001068/25.01.2021 г., с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид, а именно – нарушение на чл. 83, ал. 2 от КТ, доказващо повторността е влязло в законна сила, на 02.02.2021 г., а настоящето НП, предмет на разглеждане е съставено на 28.10.2021 г. При определяне размера на имуществената санкция,  която е наложена за извършеното нарушение и при отчитане на всички релевантни обстоятелства по чл. 27 от ЗАНН, въззивния съд е потвърдил НП, като е отчел, че нарушението е повторно и е незабавно отстранено.

            По тези съображения и след извършена служебна проверка на решението на районния съд, съгласно изискванията на чл.218, ал.2 АПК, не се констатираха основания за отмяната му поради невалидност, недопустимост или несъответствие с материалния закон, извън посочените в касационната жалба. Съдебният акт е постановен от законен състав, в рамките на заявения спор и при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с неговата цел, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила, а предявената против него касационна жалба следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора и своевременно направено искане за юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител на ответника, на същия следва да бъде присъдено такова в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ/ЗПП/ и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, а именно възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер на 100 лева.

            Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН Административен съд – Враца 

 

РЕШИ:

 

            ОСТАВЯ  В СИЛА Решение № 25 от 11.01.2022г., постановено по АНД №1078 по описа за 2021 г. на Районен – Враца.

 

ОСЪЖДА „ИЗО 2007“  ЕООД гр. Враца ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Враца разноски по делото в размер на 100 /сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

     ЧЛЕНОВЕ:    1.

 

 

 

      2.