РЕШЕНИЕ
№
163
гр.
Враца, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 29.03.2022г. /дванадесет
и девети март две хиляди двадесет и
втора година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА КОЦЕВА
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ,
като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА
КАН дело № 106 по описа на АдмС – Враца за 2022 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по чл. 208 и сл. АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „ИЗО
2007“ ЕООД гр. Враца, депозирана чрез процесуалния представител адв. Ц. С. от
АК – Враца, против Решение № 25/11.01.2022 г. на Районен съд – Враца,
постановено по АНД № 1078/2021 г.
С оспореното решение е потвърдено издаденото
от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Враца НП № 06-2100009/28.10.2021
г., с което на касатора в качеството му на работодател е наложена имуществена
санкция в размер на 15 000,00 лв., за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ.
В касационната жалба са изложени
твърдения, че обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния
закон, в нарушение на процесуалните правила и е необосновано – касационни основания по чл.
348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. В подкрепа на релевираните касационни основания
са наведени подробни съображения, както и в писмените бележки, че
административнонаказващият орган е приел за осъществен състава на нарушение по
чл. 63, ал. 2 от КТ, вместо по чл. 62, ал. 3 от КТ в резултат на което е
нарушен материалният закон. Посочено е, че като не е обсъдил пълно, задълбочено
и всестранно визираните от касатора
нарушения в издаденото НП, районният съд е допуснал съществено нарушение
на процесуалните правила и е постановил незаконосъобразно решение. Отправено е
искане към касационната инстанция да отмени решението на РС – Враца, ведно със
законните последици от това – пълна отмяна на оспореното НП, или алтернативно
да се измени НП като се намали размера на наложената имуществена санкция от
15 000,00 лв., като прекомерна и не съответстваща на целите, визирани в
разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН до минималния размер от 100,00 лв., предвиден в
разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ. В съдебно заседание чрез пълномощника си
адв. Стоев поддържа изцяло жалбата.
Ответникът – Дирекция „Инспекция по
труда“ гр.Враца, чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт М.К. ангажира
становище за неоснователност на касационната жалба. Изразява становище, че в
случая е неприложима разпоредбата на чл. 415в от КТ, за маловажно нарушение,
тъй като нарушението не е такова. Приложима е разпоредбата за повторност, тъй
като има влязло в сила НП спрямо същото дружество в едногодишен срок от
издаването на НП е процесното нарушение е повторно. Подробни съображения в тази
насока са изложени и в представената по делото писмена защита.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Враца дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
В
настоящото производство не са представени нови писмени доказателства за
установяване на касационните основания.
Настоящият
съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, изразените от
страните доводи и съображения и след извършване на служебна проверка на
обжалваното решение, съгласно чл. 218,
ал. 2 от АПК, приема следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежната страна в съответствие с установения срок по чл.
211, ал. 1 от АПК и същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на касационна проверка е Решение
№ 25/11.01.2022 г. на Районен съд – Враца, постановено по АНД № 1078/2021 г. по
описа на съда, с което е потвърдено НП № 06-2100009/28.10.2021 г. на Директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Враца, с което на „ИЗО 2007“ ЕООД гр. Враца , в
качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на
15 000,00 лв.
За да постанови този резултат съдът е
приел, че нарушението, визирано в наказателното постановление, е безспорно
установено, с оглед на което и правилно е ангажирана отговорността на касатора
на посоченото правно основание. Изложени са мотиви, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи и не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да
водят до отмяна на последното.
Настоящият състав на касационната
инстанция напълно споделя установената от районния съд фактическа обстановка и
изведените въз основа на нея правни изводи, че при съставяне на АУАН и издаване
на НП не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените,
които да водят до отмяна на атакуваното НП. Споделят се и правните изводи по
съществото на спора за осъществено от касатора административно нарушение.
Същото е безспорно установено от събраните по делото писмени и гласни
доказателства.
От събраните доказателства се
установява по безспорен начин, че при извършена проверка от служител на ДИТ, на дата 07.10.2021 г. около
07,10 часа в обект: Кравеферма, намираща се до Селски комплекс „От фермата“ с.
Н., общ. Враца, стопанисван от „ИЗО 2007“ ЕООД гр. Враца, е установено, че
лицето Г.Д.М. се намира в стопанския двор на кравефермата. Лицето писмено е
декларирало, че престира работна сила, като е посочило, че е нает от
дружеството да работи в обекта от 05.10.2021 г. на длъжността „дояч“, с
установено работно време от 07,00 ч. до 08,30 ч. и от 19,00 ч. до 20,30 ч. и уговорено
трудово възнаграждение дневно в размер на 20,00 лв., но не е получил копие от
писмения договор, подписан от двете страни, както и копие от заверено
уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ до ТД на НАП.
Обстоятелството, че по-късно същия
ден, трудов договор сключен на 05.10.2021 г., е връчен на работника и е
уведомена ТД НАП по реда на чл. 62, ал. 3 от КТ, за което са представени
доказателства в Инспекция по труда гр. Враца на 12.10.2021 г. не променя
съставомерността на описаното в НП административно нарушение именно по чл. 63,
ал. 2 от КТ, тъй като лицето вече е работило. Посочената разпоредба има
императивен характер и въвежда забрана за работодателя да допуска до работа
работника или служителя преди да му предостави в писмена форма трудов договор,
съответно подписан от двете страни и копие от уведомлението за същия до ТД на НАП.
Отстраненото по-късно на същия ден – 07.10.2021 г. административно нарушение с предоставянето
на работника на подписа на трудов договор и уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ,
както и факта, че същите са връчени на работника едва след проверката не са
възприети от въззивнната инстанция, като смекчаващи отговорността
обстоятелства.
В обжалваното решение районният съд е
извършил и служебна проверка, при която не са констатирани допуснати нарушения
на процесуалните правила при съставянето и оформянето на АУАН и издаването на
НП, представляващи основания за отмяната му.
Обосновани и съответни на
доказателствата по делото са изводите на районния съд, че жалбоподателят и
настоящ касатор е осъществил състава на административното нарушение по чл. 63,
ал. 2 от КТ, за което административно-наказващият орган е приложил правилната
санкционна норма по чл. 414, ал. 4 от КТ. Безспорно е установено по делото, че настоящето
нарушение се явява повторно доколкото е извършено в едногодишен срок от влизане
в сила на друго НП за същото нарушение. НП №06-001068/25.01.2021 г., с което
нарушителят е наказан за нарушение от същия вид, а именно – нарушение на чл. 83,
ал. 2 от КТ, доказващо повторността е влязло в законна сила, на 02.02.2021 г.,
а настоящето НП, предмет на разглеждане е съставено на 28.10.2021 г. При
определяне размера на имуществената санкция, която е наложена за извършеното нарушение и
при отчитане на всички релевантни обстоятелства по чл. 27 от ЗАНН, въззивния
съд е потвърдил НП, като е отчел, че нарушението е повторно и е незабавно
отстранено.
По тези съображения и след извършена
служебна проверка на решението на районния съд, съгласно изискванията на
чл.218, ал.2 АПК, не се констатираха основания за отмяната му поради
невалидност, недопустимост или несъответствие с материалния закон, извън
посочените в касационната жалба. Съдебният акт е постановен от законен състав,
в рамките на заявения спор и при правилно прилагане на материалния закон и в
съответствие с неговата цел, поради което оспореното решение следва да бъде
оставено в сила, а предявената против него касационна жалба следва да бъде
отхвърлена.
При
този изход на спора и своевременно направено искане за юрисконсултско
възнаграждение от процесуалния представител на ответника, на същия следва да
бъде присъдено такова в размер определен в чл. 37 от Закона за
правната помощ/ЗПП/ и чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащане на правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, а именно възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер на 100
лева.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН
Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 25 от 11.01.2022г.,
постановено по АНД №1078 по описа за 2021 г. на Районен – Враца.
ОСЪЖДА „ИЗО 2007“ ЕООД гр. Враца ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция "Инспекция по труда"
гр. Враца разноски по делото в размер на 100 /сто/ лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.