№ 985
гр. София, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20221000500551 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 266903 от 10.12.2021 год., постановено по гр.д.№ 15826/2019 год. по описа на
СГС, I-6 състав е уважил частично предявените искове от „Юробанк България“ АД против
Ж. К. Х. и В. В. Х. с правно основание чл.422 от ГПК за установяване в отношенията между
страните, че ответниците дължат солидарно следните суми: 35 790.43 евро, представляващи
част от неплатена главница в пълен размер на 105 864,68 евро, от която: 94 874.24 евро
главница с ненастъпил падеж за плащане и 10 990.44 евро падежирали и неплатени вноски
за периода от 02.10.2014 г. до 02.11.2018 г., предвид погасяването по давност на
падежиралите и неплатени анюитетни вноски за главница за периода от 02.04.2013 г. до
02.09.2014 г. на обща стойност 2 707.53 евро, като частично предявената главница от
35 790.43 евро е дължима въз основа на договор за кредит № 120-68/2008 Алфа ипотечен
кредит за покупка от 28.05.2008 г., изменен с Анекс № 1 от 03.09.2010 г. и Анекс № 2 от
02.03.2012 г., обявен за предсрочно изискуем на 16.11.2018 г., ведно със законната лихва,
считано от 09.01.2019 г. до изплащане на вземането; сумата от 105.52 евро, представляващи
застраховка за периода от 17.01.2017 г. до 08.01.2019 г., част от общо дължимата сума за
застраховка в размер на 491.65 евро и сумата от 80 лева, представляващи разноски по
събиране на вземането за периода от 08.05.2018 г.-08.01.2019 г., като иска за тези разноски е
отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 905.39 лева, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417,
т.2 ГПК от 15.01.2019 г. по гр.д. № 1031/2019 г. по описа на Софийски районен съд,
1
гражданско отделение, 118 състав. С решението са разпределени и разноските между
страните.
Решението е обжалвано от ответниците Ж. К. Х. и В. В. Х., в установителната част с доводи
за недопустимост и неправилност. Поддържа се, че решението е недопустимо на три
основания: 1/ въпреки направеното възражение, че делото следва да се разгледа по общия
ред, съдът го е разгледал по реда на Глава 32 от ГПК; 2/ твърди се, че договора за кредит не
е сключен с ищеца по настоящето дело, а с „Алфа Банк – клан България“, а в заповедното
производство не е представен документ, който да сочи правоприемство между ищеца и
кредитора по договора, т.е. в заповедното производство не е установен факта на
прехвърляне на търговското предприятие и 3/ твърди се, че неправилно съдът служебно, без
да е сезиран с такова искане е установил изискуемост на неплатени вноски по кредита с
ненастъпил падеж да определена дата /94 874.24 евро/, които са били обявени за предсрочно
изискуеми, както и е установил такива с настъпил падеж до определена дата /10 990.44
евро/, т.е. постановил е решение извън наведеното в исковата молба. Отделно от това се
твърди неправилност, като се оспорват изводите на съда, че прехвърлянето на търговското
предприятие на „Алфа Банк – клон България“ от „Алфа Банк“ А.Е. на ищеца е било
противопоставимо на кредитополучателите, съответно вземанията по договора за кредит
били направени предсрочно изискуеми. Моли се за отмяна на решението и отхвърляне на
установетилния иск. Претендират се разноски.
Въззиваемият „Юробанк България“ АД оспорва жалбата, като твърди неоснователност, тъй
като съдът правилно и в съответствие с материалния закон е формирал воля за дължимост на
сумите по заповедното производство и моли за потвърждаване на обжалвания съдебен акт.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от
ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е
обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие
да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към
процесното правоотношение. В този смисъл е задължителното тълкуване на закона дадено с
ТР №1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК на ВКС- т.т.1 и 4.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в
тази връзка са неоснователни доводите за недопустимост. Заповедното производство по
което е издадена заповедта за изпълнение е образувано на 09.01.2019 год., а съгласно
разпоредбата на чл.422, ал.1 от ГПК, искът за съществуване на вземането се смята за
предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
случай, че е спазен срокът по чл.415, ал.4 ГПК, което в настоящия случай не е спорно, като
2
към този момент, разпоредбата на чл.113 от ГПК не е включвала изречение второ. Така,
съгласно чл.365, т.1 от ГПК спорът във връзка с неизпълнението на търговска сделка се
разглежда по реда на Глава 32 от ГПК. Процесния договор за банков кредит, сключен на
28.05.2008 г. е абсолютна търговска сделка - арг. от чл.1, ал.1, т.7 от ТЗ.
На следващо място са неоснователни доводите за недопустимост на решението, поради
обстоятелството, че договорът за банков кредит, въз основа на който са издадени заповедта
за незабавно изпълнение и изпълнителният лист, не бил сключен с ищеца „Юробанк
България“ АД, а с „Алфа Банка - клон България“. Това е така, тъй като прехвърлянето на
цялото търговско предприятие на праводателя в полза на банката прави последната негов
универсален правоприемник /арг. чл.15, ал.1, изр.първо от ТЗ/. Вземането на „Алфа Банка -
клон България“ по договора за кредит от дата 28.05.2008 г. е именно част от това търговско
предприятие. Няма как в заповедното производство да бъде посочено нещо различно от
това, че договорът за банков кредит е сключен с „Алфа Банка - клон България“ и няма от
кого другиго освен от нейният универсален правоприемник да бъде инициирано
заповедното, респ. исковото производство. В този смисъл няма ново основание на
предявения установителен иск и същият е процесуално допустим, като предявен от
универсален правоприемник на първоначалния кредитор по договора за банков кредит.
Неоснователно е и възражението за недопустимост, основано на това, че съдът служебно,
без да е сезиран с исковата молба, е установил изискуемост на неплатени вноски по кредит с
ненастъпил падеж до определена дата, които са били обявени за предсрочно изискуеми,
както и бил установил такива с настъпил падеж до определена дата. Безспорно в настоящето
производство е че и двамата длъжници са уведомени надлежно за настъпването на
предсрочната изискуемост на 16.11.2018 г., т.е. цялата сума по договора за банков кредит е
изцяло дължима - разлика по отношение на падежиралите вноски преди обявяването на
предсрочната изискуемост и непадежиралите такива, обаче липсва. Както в т.9 от
заявлението по чл.410 ГПК, а така също и в петитума на исковата молба е посочено, че
претендираната от заявителя, респ. ищеца е част от главницата. Носителят на вземането е
този, който решава за каква част от него да потърси съдебна защита на нарушеното му
субективно право. След като кредитът е обявен за предсрочно изискуем,
кредитополучателят дължи цялата непогасена главница, ведно с лихвите към нея.
С оглед развитите въззивни съображения съдът приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Не е спорно между страните, че на 28.05.2008 год. между „Алфа Банк“ А.Е. чрез клона й
„Алфа Банк - клон България“, в качеството й на кредитодател от една страна и Ж. К. Х.,
кредитополучател и В. М. Х., ипотекарен длъжник е сключен договор за кредит № 120-
68/2008 г. Алфа Ипотечен Кредит, по силата на който Банката е отпуснала на
кредитополучателя 120 000 евро целеви кредит за покупка на недвижим жилищен имот.
Размерът на кредита от 120 000 евро е усвоен наведнъж на 30.05.2008 г., който съгласно
погасителния план се погасява на 240 месечни анюитетни вноски, дължими на всяко 30-то
число от съответния месец, с първи падеж 30.06.2008 г., а крайният срок за погасяване на
3
кредита е 30.05.2028 г., като договора е анексиран два пъти.
На 29.02.2016 г. между „Алфа Банк“ А.Е. и „Юробанк България“ АД е сключен договор по
силата на който „Алфа Банк“ А.Е. е продало на „Юробанк България“ АД целия бизнес,
който развива в България чрез своя Български клон, чрез сделка която включва и
продажбата на съвкупността от активи, задължения и фактически отношения, като това
прехвърляне е вписано в Търговския регистър на 09.03.2016 г. по партидата и на двете
дружества.
От приетата пред първоинстанционният съд съдебно-счетоводна експертиза се установява,
че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение
по чл.417 на ГПК /09.01.2019 г./, кредитът не е обслужван редовно, като забавата в
плащанията на месечни погасителни вноски /главница и лихви/, считано от 02.04.2013 г. до
18.01.2019 г. включително, е 2108 дни.
На 16.11.2018 г. и на двамата длъжници е редовно връчена поканата на банката, с която
същата уведомява ответниците, че обявява кредита за изцяло предсрочно изискуем, поради
непогасяване на формирани просрочия в размер общо на 55 440.80 евро, като в поканите
изрично е посочено, че „Юробанк България“ АД е правоприемник на дейността на Алфа
Банка-клон България.
Неоснователен е доводът на въззивниците, че ищецът въззиваемата банка не се легитимира
като носител на вземанията по процесния договор за ипотечен кредит, тъй като
прехвърлянето на търговското предприятие на „Алфа Банк“ А.Е. не им било съобщено от
стария кредитор. Нормата на чл.15, ал.1, изр.2 от ТЗ възлага задължението за уведомяване
на кредиторите и длъжниците за извършеното прехвърляне върху отчуждителя на
предприятието. Съобразно трайната практика на Върховния касационен съд, уведомлението
на длъжника може бъде валидно извършено и с исковата молба, с която приобретателят
претендира срещу длъжника вземанията, включени в имуществения субстрат на търговското
предприятие. В настоящия случай е установено по делото, че длъжниците са били
уведомени за настъпилото правоприемство още на 16.11.2018 г., когато са им били връчени
поканите. Най-късно те са били уведомени за това обстоятелство със заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, съответно исковата молба, където изрично е посочено,
че „Юробнак България“ АД предявява вземането си в качеството на правоприемник на
дейността на клона на „Алфа Банк“ А.Е. в България с фирма „Алфа Банка - клон България“,
по силата на вписаното в Търговския регистър от 09.03.2016 г. с номер № 142457
прехвърляне на клон на търговско предприятие. Въз основа на изложеното съдът приема, че
волеизявлението за обявяване предсрочната изискуемост на кредита е породила правното си
действие.
Следва да бъде посочено, че по делото не се твърди, а липсват и доказателства в този
смисъл, че преди предявяване на иска по делото ответниците са изпълнили изцяло или
частично задълженията си по договора по отношение на предишния собственик на
търговското предприятие „Алфа Банк“А.Е, поради което правоотблъскващото възражение
на ответниците с позоваване на чл.15, ал.1, изр. второ от ТЗ също е неоснователно.
4
Поради съвпадане в изводите на двете инстанции в обжалваната част, решението на
Софийски градски съд следва да бъде потвърдено. В останалата част същото е влязло в сила.
Съобразно изхода на спора пред въззивния съд, ищецът има право на юрисконсултско
възнаграждение, но по делото се установява, че същия е представляван от адвокат /отговора
на въззивната жалба и процесуалното представителство/, поради което не следва да се
присъжда такова възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 266903 от 10.12.2021 год., постановено по гр.д.№ 15826/2019
год. по описа на СГС, I-6 състав.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5