Решение по дело №249/2018 на Софийски окръжен съд

Р Е Ш Е Н И Е № 109

гр.София, 31.07.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски окръжен съд, търговско отделение 1-ви състав в публично заседание на 12.юли две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:РАДИ ЙОРДАНОВ

при секретаря Юлиана Божилова като разгледа докладваното от съдията ЙОРДАНОВ т.д.№249 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът „П.И.Б.“ АД, ЕИК., със седалище ***, е предявило иск с правно основание чл.345, ал.1, предл. последно от ТЗ, предявен по реда на чл.310, ал.1, т.2, предл.1-во от ГПК срещу „А.Б.“ ООД, ЕИК . със седалище и адрес на управление ***, п.к. 2010. к.к. Б., ап. хотел „К.“, и срещу „А.Б.Д.“ ЕООД с ЕИК. със седалище и адрес на управление *** 1756, р-н Студентски, ж.к. Дървеница, бл. 13, вх. Д. ет. 6, ап. 151, да опразнят и предадат наетите помещения, собственост на „П.И.Б.“ АД, находящи се в сграда със застроена площ от 1209 кв.м., на 63 недвижими имота, подробно описани в исковата молба, представляващи самостоятелни обекти в сграда с идентификатор №65231.919.144.4 (шестдесет и пет хиляди двеста тридесет и едно, точка, деветстотин и деветнадесет, точка, сто четиридесет и четири, точка четири) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., общ. С., обл. С., одобрени със Заповед РД-18-3/27.01.2005 год. на изпълнителния директор на АК, с адрес на сградата: гр.С., п.к. 2010, к.к. Б., ап. хотел. „К.“, построена в Поземлен имот с идентификатор №65231.919.144 (шестдесет и пет хиляди двеста тридесет и едно, точка, деветстотин и деветнадесет, точка, сто четиридесет и четири), находящ с в кв. 21 (двадесет и първи) в к.к. Б., гр. С., обл. С.с площ от 4 201 (четири хиляди двеста и един) кв.м., трайно предназначение: урбанизирана и начин на трайно ползване: за курортен хотел, почивен дом, при граници и съседи на имота по скица: поземлен имот с идентификатор 65231.919.93 (шестдесет и пет хиляди двеста тридесет и едно, точка, деветстотин и деветнадесет, точка, деветдесет и три), поземлен имот с идентификатор 65231.919.15 (шестдесет и пет хиляди двеста тридесет и едно, точка, деветстотин и деветнадесет, точка, петнадесет), поземлен имот с идентификатор 65231.919.113 (шестдесет и пет хиляди двеста тридесет и едно, точка, деветстотин и деветнадесет, точка, сто и тринадесет) и поземлен имот с идентификатор 65231.919.93 (шестдесет и пет хиляди двеста тридесет и едно, точка, деветстотин и деветнадесет, точка, деветдесет и три), включително и обособените в имота 16 (шестнадесет) броя паркоместа в гореописания поземлен имот с идентификатор № 65231.919.144 (шестдесет и пет хиляди двеста тридесет и едно, точка, деветстотин и деветнадесет, точка, сто четиридесет и четири), със застроена площ от 1209 кв.м. (хиляда двеста и девет квадратни метра), с 6 (шест) етажа и предназначение: апартаментен хотел, а именно:

1. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СТРАДА, представляващ СТУДИО - тип С14 („С” четиринадесет) с идентификатор 65231.919.144.4.

2. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА представляващ СТУДИО - тип С19 („С“ деветнадесет) с идентификатор 65231.919.144.4.6

3. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА представляващ СТУДИО - тип С4 („С” четири) с идентификатор 65231.919.144.4.12

4. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА представляващ АПАРТАМЕНТ - тип А7 („А” седем) с идентификатор 65231.919.144.4.

5. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА представляващ СТУДИО - тип С9 („С” девет) с идентификатор 65231.919.144.4.

6. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА представляващ АПАРТАМЕНТ - тип А10 („А ’’десет) с идентификатор 65231.919.144.4.18

7. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА представляващ СТУДИО - тип С11 („С” единадесет) с идентификатор 65231.919.144.4.

8. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА представляващ АПАРТАМЕНТ - тип А12 („А” дванадесет) с идентификатор 65231.919.144.4.20

9. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА представляващ АПАРТАМЕНТ - тип А13 („А“ тринадесет) с идентификатор 65231.919Л 44.4.21

10. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА представляваш АПАРТАМЕНТ - тип А29 („А” двадесет и девет) с идентификатор 65231.919.144.4.37

11. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА представляващ АПАРТАМЕНТ - тип А34 („А” тридесет и четири) с идентификатор 65231.919.144.4.42

12. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА представляващ СТУДИО - тип С58 („С” петдесет и осем) с идентификатор 65231.919.144.4.45

13. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СТРАДА представляващ СТУДИО - тип С61 („С” шестдесет и едно) с идентификатор 65231.919.144.4.48

14. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА представляващ СТУДИО - тип С63 („С” шестдесет и три) с идентификатор 65231.919.144.4.50

15. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА представляващ АПАРТАМЕНТ - тип А75 („А“ седемдесет и пет) с идентификатор 65231.919.144.4.64

16. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА представляващ СТУДИО - тип С76 („С” седемдесет и шест) с идентификатор 65231.919.144.4.65

17. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА представляваш СТУДИО - тип С77 („С” седемдесет и седем) с идентификатор 65231.919.144.4.

18. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА представляващ СТУДИО - тип С80 („С” осемдесет) с идентификатор 65231.919.144.4.69

19. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА представляващ СТУДИО- тип C81 („С” осемдесет) с идентификатор 65231.919.144.4.

20. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА представляващ СТУДИО - тип С82 („С“ осемдесет и две) с идентификатор 65231.919.144.4.71

21. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА представляващ АПАРТАМЕНТ - тип А91 („А” деветдесет и едно) с идентификатор 65231.919.144.4.83

22. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА представляващ СТУДИО - тип С92 („С” деветдесет и две) с идентификатор 65231.919.144.4.

23. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ 13 СГРАДА представляващ СТУДИО - тип С93 („С” деветдесет и три) с идентификатор 65231.919.144.4.85

24. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СТРАДА представляващ СТУДИО - тип С94 („С” деветдесет и четири) с идентификатор 65231.919.144.4.86

25. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА представляващ СТУДИО - тип С95 („С” деветдесет и пет) с идентификатор 65231.919.144.4.87

26. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА представляващ СТУДИО - тип С96 („С” деветдесет и шест) с идентификатор 65231.919.144.4.

27. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА представляващ СТУДИО - тип С83 („С” осемдесет и три) с идентификатор 65231.919Л44.4.

28. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА представляващ СТУДИО - тип С84 („С” осемдесет и четири) с идентификатор 65231.919.144.4.90

29. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА представляващ АПАРТАМЕНТ - тип А85 („А” осемдесет и пет) с идентификатор 65231.919.144.4.91

30. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА представляващ АПАРТАМЕНТ - тип А86 („А” осемдесет и шест) с идентификатор 65231.919.144.4.92

31. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА представляващ СТУДИО - тип С87 (осемдесет и седем) с идентификатор 65231.919.144.4.93

32. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА представляващ СТУДИО - тип С89 („С” осемдесет и девет) с идентификатор 65231.919.144.4.

33. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СТРАДА представляваш АПАРТАМЕНТ - тип А90 („А“ деветдесет) с идентификатор 65231.919.144.4.96

34. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА представляващ СТУДИО - тип С101 („С” сто и едно) с идентификатор 65231.919.144.4.97

35. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА представляващ СТУДИО - тип С102 („С” сто и две) с идентификатор 65231.919.144.4.98

36. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СТРАДА представляващ СТУДИО - тип С103 („С” сто и три) с идентификатор 65231.919.144.4.

37. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА представляващ СТУДИО - тип С104 („С” сто и четири) с идентификатор 65231.919.144.4.100

38. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА представляващ СТУДИО - тип С97 („С” деветдесет и седем) с идентификатор 65231.919.144.4.101

39. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА представляващ СТУДИО - тип С98 („С” деветдесет и осем) с идентификатор 65231.919.144.4.

40. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА представляващ СТУДИО - тип С100 („С” сто) с идентификатор 65231.919.144.4.

41. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА представляващ МАГАЗИН - тип М11 („М” единадесет) с идентификатор 65231.919.144.4.106

42. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА представляващ МАГАЗИН - тип М12 („М” дванадесет) с идентификатор 65231.919.144.4.107

43. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА представляващ РЕСТОРАНТ с идентификатор 65231.919.144.4.

44. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА представляващ ОФИС с идентификатор 65231.919.144.4.109

45. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА представляващ МАГАЗИН- тип М1 („М“ едно) с идентификатор 65231.919.144.4.110

46. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА представляващ МАГАЗИН- тип М2 („М” две) с идентификатор 65231.919.144.4.

47. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА представляващ МАГАЗИН - тип М3 („М” три) с идентификатор 65231.919.144.4.112

48. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СТРАДА представляващ МАГАЗИН - тип М4 („М” четири) с идентификатор 65231.919.144.4.

49. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА представляващ МАГАЗИН - тип М9 („М“ девет) с идентификатор 65231.919.144.4.116

50. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА представляващ МАГАЗИН - тип М8 („М” осем) с идентификатор 65231.919.144.4.117

51. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА представляващ МАГАЗИН - тип М7 („М” седем) с идентификатор 65231.919.144.4.118

52. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА представляващ МАГАЗИН-тип М6 („М“ шест) с идентификатор 65231.919.144.4.119

53. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА представляващ ЛОБИ БАР с идентификатор 65231.919.144.4.120

54. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СТРАДА с идентификатор 65231.919.144.4.121

55. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА представляващ ДИСКОТЕКА с идентификатор 65231.919.144.4.

56. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА представляващ БОУЛИНГ с идентификатор 65231.919.144.4.123

57. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА представляващ СПА ЦЕНТЪР с идентификатор 65231.919.144.4.124

58. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 65231.919.144.4.125

59. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА представляващ ФРИЗЬОРСКИ САЛОН с идентификатор 65231.919.144.4.126

60. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СТРАДА представляващ БАСЕЙН с идентификатор 65231.919.144.4.127

61. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СТРАДА представляващ ФИТНЕС ЗАЛА с идентификатор 65231.919.144.4.128

62. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ 13 СГРАДА представляваш ОФИС с идентификатор 65231.919.144.4.130

63. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА представляващ СКЛАД с идентификатор 65231.919.144.4.131

В исковата си молба, ищецът излага следното:

Твърди, че на 22.02.2016г. между „П.И.Б.“ АД, като лизингодател и първия ответник „А.Б.” ЕООД, като лизингополучател бил сключен Договор за финансов лизинг на недвижими имоти №HDOLEAS-001/22.02.2016г., с нотариална заверка на подписите на страните peг. №1591/12.04.2016г. на нотариус Димо Желязков, изменен и допълнен с Анекс №1/01.08.2016г., по силата на който „А.Б.” ЕООД в качеството си на лизингополучател възложил, а ищцовата банка в качеството си на лизингодател, се задължила да придобие от трето лице правото на собственост върху недвижимото имущество, подробно описано в приложение №1 към договора за лизинг и да го предостави за ползване на лизингополучателя срещу възнаграждение, заплащано под формата на лизингови вноски, в сроковете и при условията уговорени в договора и приложение №4 към него. Лизингополучателят „А.Б.” ЕООД се задължил да ползва недвижимото имущество предмет на договора за лизинг, съгласно условията на договора и срещу възнаграждение, заплащано под формата на лизингови вноски, в сроковете и при условията уговорени в договора и приложение №4 към него.

Ищецът „П.и.б.“ АД твърди, че в изпълнение на процесния договор, на 24.02.2016г., банката, като купувач, придобила от продавача - „А .” ООД, ЕИК, правото на собственост на процесното недвижимо имущество на основание Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти с №81, том 1, рег. №722, дело №53 от 2016г. на нотариус Борислав Механджийски рег. №411 на НК, вписан в Службата по вписванията – С., Имотен регистър към Агенцията по вписванията с вх. peг. № 591 от 24.02.2016г., акт №41, том 3, дело №123. С подписването на нотариалния акт, продавачът „А.” ООД предал на купувача „П.и.б.“ АД владението върху недвижимите имоти, предмет на същия /т.4, стр.43 от нот. Акт №81/. Продавачът изрично декларирал, че е собственик на недвижимото имущество, че същото не е прехвърляно на други лица, не е предмет на съдебни и извънсъдебни спорове, не е обременено с тежести и че върху него няма учредени права в полза на трети лица, както и вписани особени залози на основание ЗОС.

В изпълнение на задълженията си по договора за лизинг ищецът предал на ответника – лизингополучател „А.Б.” ЕООД, придобитото от него недвижимо имущество, в състоянието посочено в приложение към приемо – предавателен – протокол, съгласно който страните по договора за лизинг констатирали и че, ищцовата банка в качеството си на лизингодател, надлежно е придобила с нотариален акт правото на собственост върху недвижимите имоти предмет на договора за лизинг. В същия протокол лизингополучателят заявил, че лизингодателят надлежно изпълнил задълженията си по договора за лизинг, придобил собствеността върху недвижимите имоти предмет на договора от трети лица и предал недвижимото имущество на лизингополучателя, както и че последният е получил недвижимото имущество в напълно изправно и комплектно състояние, годно за ползването му по предназначение и няма каквито и да е претенции срещу лизингодателя. Договорът за лизинг бил вписан Централния регистър на особените залози на 09.06.2016г., въз основа на подадено от ищцовата банка заявление и предоставеното от съответното съгласие от ответника – лизингополучател.

Ищецът твърди, че поради неплащане на лизинговите вноски от първият ответник „А.Б.” ЕООД и продължителното неизпълнение на задълженията му по процесния договор за лизинг, с писмена покана, връчена на 19.04.2018г. на А.А. Г.управител на „А.Б.” ЕООД, предоставил на лизингополучателя 10 (десет) дневен срок за заплащане на всички суми по договора за лизинг, дължими към датата на плащането като със същата му указал, че ако не бъде извършено плащане в срок на дължимите суми, договорът за лизинг ще се счита за прекратен незабавно след изтичането на предоставения срок, на основание чл. 75 във връзка с чл.75.2, раздел XV във връзка с чл. 73 във връзка с чл. 73.1 и 73.2. раздел XIV от договора. На същата дата покана за връчване чрез ЧСИ Наталия Дангова била връчена и на втория управител на „А.Б.” ЕООД – А. И. К.. С поканата ответникът – лизингополучател бил уведомен още, че с прекратяване на договора за лизинг, лизингополучателят следва да се счита поканен да върне недвижимото имущество предмет на договора на седмия ден от прекратяването му в 11ч., което задължение следва да изпълни по местонахождението на недвижимото имущество /чл.63 от договора/. Поради това, че в предоставения 10-дневен срок не последвало плащане от „А.Б.” ЕООД на дължимите суми, считано от 30.04.2018г. договорът за лизинг бил прекратен, а недвижимото имуществото предмет на прекратения договор за лизинг следвало да бъде предадено на 08.05.2018г. Ищецът твърди, че на 08.05.2018г., представители на „П.и.б.“ АД отишли на местоизпълнението, за да получат недвижимото имущество, но представител на лизингополучателят - „А.Б.” ЕООД не се явил в уговорения ден и час, за което бил съставен протокол с нотариална заверка на подписите peг. № 1065/08.05.2018г. на нотариус Спасимир Хаджиангелов, рег. № 239 на НК.

Ищецът твърди, че и до датата на завеждане на исковата молба недвижимото имущество не било върнато на „П.и.б.“ АД от лизингополучателя - „А.Б.” ЕООД.

Ето защо ищецът счита, че за „П.и.б.“ АД е налице правен интерес от завеждане на настоящия иск срещу „А.Б.” ООД, ЕИК ., ответникът да бъде осъден да опразни и предаде недвижимото имущество, предмет на процесния договор за лизинг.

На следващо място в исковата молба ищецът излага, че за обезпечение на настоящия иск, подал на 04.10.2018г. молба пред Софийски окръжен съд за допускане и налагане на обезпечителна мярка, запечатване на недвижимото имущество предмет на бъдещия иск, по която с определение от 05.10.2018г., съдът допуснал обезпечението и след внасяне на определена от съда гаранция, на ищеца била издадена обезпечителна заповед, въз основа на която на 25.10.2018г. било образувано изпълнително дело.

По отношение на предявения иск срещу втория ответник -„А.Б.Д.“ ЕООД, в исковата молба ищецът „П.и.б.“ АД излага следното:

Ищецът „П.и.б.“ АД твърди, че непосредствено преди да бъде пристъпено към изпълнение на издадената в негова полза обезпечителна заповед, извършил справка в електронния регистър на Агенция по вписванията (www.icadastrc.bg) по партидата на процесното недвижимо имущество и установил наличието на вписан, на 25.09.2018г., договор за наем сключен между „А.ООД и „А.Б.Д.“ ЕООД. Твърди, че на 25.10.2018г. при извършване на запечатването на недвижимото имущество ЧСИ Васил Недялков констатирал, че достъп до имота, в който се намират обектите, предмет на обезпечителната заповед осигурил служител на втория ответник „А.Б.Д.“ ЕООД - упражняващ фактическа власт върху тях.

В качеството си на собственик, на 26.10.2018 г., ищцовата банка връчила покана вх. №5234/24.10.2018г. по описа на ЧСИ Васил Недялков с рег. №864 на КЧСИ, с която вторият ответник - „А.Б.Д.“ ЕООД било поканено незабавно да напусне заеманите от него помещения.

С нотариална покана, получена от ищеца на 02.11.2018г., връчена чрез нотариус Весела Ивчева, рег. №271 на НК, „А.Б.Д.“ ЕООД, уведомило банката, че на 01.02.2016г., било сключено тристранно споразумение между „А.Б.Д.“ ЕООД, „А.ООД и дружество „М.“ ЕООД със сегашно наименование „А.“ ООД – купувач, по силата на предварителен договор за покупко – продажба на процесните недвижими имоти. Със същата нотариална покана „А.Б.Д.“ ЕООД заявило на ищеца, че няма да предаде на банката недвижимите имоти. Ищецът счита, че с посочените действия вторият ответник умишлено и неправомерно отказва да върне недвижимите имоти на законния им собственик и владелец, както и че посоченото от последния тристранно споразумение и предварителен договор за покупко - продажба са неавтентични, с недостоверна дата, а като такива, които имат облигаторно действие, имащи сила само между подписалите ги страни и са непротивопоставими на собственика.

На следващо място ищецът „П.и.б.“ АД излага, че дори и да е било предадено владението на процесното недвижимо имущество, с твърдения предварителен договор за покупко-продажба сключен между това дружество и „А.ООД, владение е било прекъснато с продажбата на същото това имущество и предаването му на трето добросъвестно лице и настоящ собственик на тези недвижими имоти - „П.и.б.“ АД. А вписания нотариален акт, с който банката е придобила недвижимите имоти от момента на вписването е създал противопоставимост на ищеца като титуляр на правото на собственост върху процесните недвижими имоти срещу всяко друго лице, което би имало претенции относно тях, включително и на „А.“ ООД, легитимиращ се като собственик въз основа на предварителен договор за покупко – продажба на недвижими имоти. Твърди още, че „А.“ ООД упражнява правото на държане на процесните недвижими имоти на неосъществено основание, доколкото възможността да бъде обявен предварителния договор за покупко – продажба за окончателен е отпаднала със сключването на договор за покупко – продажба на същите тези недвижими имоти между ищцовата банка и „А.ООД, обективиран във вписания нотариален акт с № 81, том 1, рег. №722, дело № 53 от 2016г. на нотариус Борислав Механджийски рег. № 411 на НК, вписан в Службата по вписванията – С., Имотен регистър към Агенцията по вписванията. Съответно и основанието, с оглед на което е бил предаден имотът - бъдещото прехвърляне на правото на собственост върху същия по предвидения в закона ред, не би могло да бъде осъществено. Ето защо ищецът счита, че „А.“ ООД осъществява право на държане върху процесните недвижими имоти на неосъществено, евентуално - отпаднало основание, поради което същите следва да бъде върната на легитимния титуляр на правото на собственост. Твърди, че всяко друго действие, с което се пречи на реалния собственик на имота да владее и да се ползва от имота си е злоупотреба с право.

Ищецът „П.и.б.“ АД твърди в исковата си молба, че дори и да бъде прието, че е бил сключен договор за наем преди прехвърлянето на имота и в случай, че същият е с достоверна дата, то той би бил противопоставим по отношения на правата на новия собственик, в случая - „П.И.Б.“ АД, и задължителен за приобретателя до предвидения в него срок, но не за повече от една година от прехвърлянето на собствеността на недвижимото имущество. Твърди, че този срок е изтекъл на 24.02.2017г., една година след придобиване на имотите от банка. За това счита, че към датата на връчване на нотариалната покана 02.11.2018г. на „А.Б.Д.“ ЕООД от „П.и.б.“ АД, договорът за наем не е противопоставим на правото на собственост на банката.

Поради това, че и към дата на завеждане на исковата молба в съда, вторият ответник „А.Б.Д.“ ЕООД категорично отказва да предаде процесното недвижимо имущество на „П.и.б.“ АД, легитимираща се като негов собственик и владелец, ищецът твърди, че за него е налице правен интерес от завеждането на настоящия осъдителен иск за осъждането на „А.Б.Д.“ ЕООД да опразни и предаде процесните недвижими имоти.

Ищецът „П.и.б.“ АД моли, съдът да постанови решение, с което да осъди ответниците „А.Б.” ООД и „А.Б.Д.“ ЕООД на осн. чл.310 ал.1. т.2 ГПК да опразнят и предадат на „П.и.б.” АД, недвижимото имущество, подробно индивидуализирано в исковата молба.

Препис от исковата молба е връчен на ответника „А.Б.” ООД и в срока по чл.367, ал.1 от ГПК, от същия чрез управителя и представляващ дружеството А.К. е постъпил писмен отговор, с който счита предявения иск допустим, но оспорва същия като неоснователен и излага следните съображения и възражения.

С отговора не се оспорват следните твърдения на ищеца:

1. че на 22.02.2016г. между „П.И.Б.“ АД, като лизингодател и „А.Б.” ЕООД, като лизингополучател е бил сключен договор за лизинг на недвижими имоти, с нотариална заверка на подписите на страните;

2. че лизингополучателят не е плащал дължимите по договора за лизинг лизингови вноски;

3. че поради продължителното неизпълнение на задълженията на лизингополучателя по договора за лизинг, лизингодателят е връчил покана до лизингополучателя, с която е предоставен 10 (десет) дневен срок за заплащане на всички суми по договора за лизинг, дължими към датата на плащането;

4. че договорът за лизинг е прекратен.

„А.Б.” ЕООД оспорва следните факти и обстоятелства изложени от ищеца:

1. че съгласно т. 4, стр. 43 от Нотариален акт 81 с подписване на нотариалния акт продавачът „А.ЕООД е предал владението на недвижимото имущество на купувача „П.И.Б.” АД;

2. че с Приемо-предавателен протокол - Приложение №3 към Договора за лизинг, лизингодателят е предал на лизингополучателя недвижимото имущество, в изпълнение на чл. 40 от Договора, в състоянието, описано в Приложение към Приемо-предавателния протокол (стр. 1 - 22, раздел 11 от Приемо-предавателния протокол - Док. № 4).

С отговора на „А.Б.“ ООД, се навеждат следните твърдения:

Твърди се, че „А.Б.“ ООД е дружество, в което „П.и.б.“ АД чрез подставено лице притежава 50% от собствеността му. Твърди се, че това лице е дружество „Х.“ ЕООД с ЕИК ., чийто собственик и управител е М. Е. Х., с адрес по лична карта: гр. Р., ул. „Плиска“ №56, вх.1, ет.5, ап.13, който е дългогодишен служител в ищцовата „П.И.Б.“ АД, включително и към момента, и че другият управител на „А.Б.“ ООД – А. А. Г. също е лице, посочено и назначено от банката.

В отговора се твърди, че оспорените и представени от ищеца приемо-предавателни протоколи са формални и не отразяват вярно фактическата обстановка.

В отговора се излага още, че описаните в исковата молба недвижими имоти са във владение на дружеството „А.“ ООД с ЕИК №., действащо към онзи момент с наименованието „М.“ ЕООД, в качеството му на купувач по предварителен договор за покупко-продажба, който договор на 03.07.2015г. е бил заверен нотариално с нотариална заверка на подписите peг. №3500 от 03.07.2015г. на нотариус Бисерка Петрова, с район на действие PC Монтана, peг. №599 на НК. Твърди се, че по силата на посочения договор на основание чл. 19 от ЗЗД продавачът - „А.ООД се задължил да прехвърли на „М.“ ЕООД, със сегашно име „А.“ ООД, собствеността на процесните недвижими имоти.

Твърди се, че на основание договор за наем, с нотариална заверка на подписа с peг. №35 от 06.01.2016г. на Магдалена Хаджиангелова, нотариус с район на действие PC С., peг. № 439 на НК, държател на описаните в исковата молба недвижими имоти, било дружество „А.Б.Д.“ ЕООД, ЕИК .

Твърди се, че на 01.02.2016г. на основание чл.107 ЗЗД между купувач, продавач и наемател на процесните имоти било сключено тристранно споразумение (Договор за новация), с което правата и задълженията по договора за наем нот. заверка peг. №35 от 06.01.2016г. били преуредени, като след извършената субективна новация, наемодател по договора за наем станало дружеството „М.“ ЕООД - дружеството владелец на имота.

На следващо място в отговора на ответника „А.Б.“ ООД, се излага, че ищецът, „П.и.б.“ АД, е била наясно, че „А.Б.“ ООД не държи и не владее процесните недвижими имоти, за това представители на банката – ищец отправили до наемателя, втория ответник „А.Б.Д.“ ЕООД нотариална покана с вх. № 5234 от 24.10.2018г. да предаде процесните имоти, на която наемателят „А.Б.Д.“ ЕООД отговорило с нот. покана, с която отказвало да ги предаде, поради факта, че не е в договорни отношения с „П.и.б.“ АД, а с дружество „А.“ ООД с ЕИК № . (с предишно наименование „М.“ ЕООД), което дружество е наемодател на тези имоти, в качеството си на добросъвестен владелец. Със същата покана, банката била информирана, че следва да отправи всичките си претенции към „А.“ ООД - като владелец на имотите.

С отговора се твърди, че на 14.12.2018г. наемателят „А.Б.Д.“ ЕООД със споразумение-протокол с нот. заверка на подписите peг. № 11560 от 14.12.2018г. на Линка Чуткина - нотариус peг. №600 на НК и нот. заверка на подписите peг. № 7748 от 18.12.2018г. на Магдалена Хаджиангелова - нотариус peг. № 439 на НК, върнало държането на недвижимите имоти, предмет на настоящия иск, на дружество „А.“ ООД.

Затова ответникът, „А.Б.“ ООД твърди, че не би могъл като лизингополучател да предостави на банката исканото недвижимо имущество, поради обстоятелството, че нито го държи, нито го владее на някакво основание.

„А.Б.” ЕООД моли, съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения срещу „А.Б.“ ООД с правно основание чл. 310, ал.1, т. 2 от ГПК, като неоснователен и недоказан, както и да му присъди сторените в хода на производството деловодни разноски.

Препис от исковата молба е връчен на ответника „А.Б.Д.“ ЕООД и в срока по чл.367, ал.1 от ГПК, от същия чрез управителя и представляващ дружеството А. К. е постъпил писмен отговор, с който счита предявения иск недопустим, а по същество изцяло неоснователен и излага следните съображения и възражения.

В отговора се твърди, че заведените от ищцовата банка искове срещу втория ответник „А.Б.Д.“ ЕООД са за опразване на наети и заети за послужване помещения, а „А.Б.Д.“ ЕООД никога не е заемало или наемало от ищеца „П.и.б.“ АД описаните в исковата молба недвижими имоти. Поддържа се, че дори и ищецът да твърди, че е бил в лизингови (наемни) отношения с първия ответник – „А.Б.“ ООД, при съединяване в една искова молба на иск от посочените в ал. 1 на чл. 310 ГПК с иск, подлежащ на разглеждане по общия ред, бързо производство не се допуска. В подкрепа на така изложеното излага следните аргументи, че в настоящото исково производство на основание чл.314, ал. 2 ГПК не може да се предявяват насрещни искове, да се привличат трети лица и да се предявяват искове срещу тях, и че съгласно ал.3 от посочената разпоредба, не се допускат възражения за собственост и за извършени подобрения в имота. Или, че в рамките на настоящото производство „А.Б.Д.“ ЕООД не би могло да получи исканата защита.

Ето защо ответникът оспорва предявеният иск с правно основание чл. 310, ал.1, т. 2 от ГПК срещу „А.Б.Д.“ ЕООД като изцяло недопустим и моли производството по делото да бъде прекратено по отношение на „А.Б.Д.“ ЕООД .

В случай, че съдът счете предявения иск допустим, същият се оспорва като неоснователен и в отговора се излагат следните съображения за това:

С отговора не се оспорват следните факти и обстоятелства наведени от ищеца с исковата молба, а именно:

1. че между „П.И.Б.“ АД, като лизингодател, и първия ответник „А.Б.“ ЕООД, като лизингополучател на 22.02.2016г. е бил сключен Договор за финансов лизинг на недвижими имоти, с нотариална заверка на подписите на страните рег. № 1591/12.04.2016г. на нотариус Димо Желязков, изменен и допълнен с Анекс № 1/01.08.2016г.;

2. че „А.Б.“ ЕООД не е плащало дължимите по Договора за лизинг лизингови вноски;

3. че поради продължителното неизпълнение на задълженията на „А.Б.“ ЕООД по договора за лизинг, от банката е била връчена покана до „А.Б.“ ЕООД, с която е предоставен 10 (десет) дневен срок на дружеството лизингополучател за заплащане на всички суми по договора за лизинг, дължими към датата на плащането и

4. че процесният договор за лизинг е прекратен.

С отговора на „А.Б.Д.“ ЕООД се оспорват следните факти и обстоятелства изложени от ищеца:

1. че с подписване на нотариален акт №81 и съгласно т.4, стр.43 от същия, продавачът „А.ООД е предал владението на процесното недвижимо имущество на купувача „П.и.б.“ АД;

2. че с Приемо-предавателен протокол - Приложение №3 към Договора за лизинг, банката като лизингодател е предала на първия ответник недвижимото имущество, в изпълнение на чл.40 от договора за лизинг, в състоянието, описано в Приложение към Приемо-предавателния протокол.

В отговора се навеждат от ответника следните твърдения, идентични с твърденията изложени и в отговора на исковата молба, подаден от ответника „А.Б.“ ООД:

Твърди се, че „А.Б.“ ООД е дружество, в което ищецът „П.и.б.“ АДчрез подставено лице притежава 50% от собствеността. За такова лице се сочи „Х.“ ЕООД с ЕИК ., чийто собственик и управител е М. Е.Х., , с адрес гр. Р., ул. „Плиска“ №56, вх. 1, ет. 5, ап. 13, който бил дългогодишен служител в ищцовата „П.И.Б.“ АД, включително и към момента, и че другият управител на „А.Б.“ ООД – А. А. Г. също е лице посочено и назначено от банката.

Твърди се, че оспорените с отговора и посочени по-горе приемо-предавателни протоколи са формални и неверни и не отразяват вярно фактическата обстановка.

Излага се, че първият ответник „А.Б.“ ООД е било създадено, за да бъдат изпълнени определени финансови ангажименти от това дружество и още седем юридически лица към ищцовата банка, при условията на Договор за специална безлихвена сметка в лева с титуляр „П.И.Б.“ АД, както и в посочените осем юридически лица банката притежавала 50% от капитала им чрез дружество „Х.“ ЕООД, собственост на М. Е. Х. и контролирала управлението на тези дружества чрез управителя А. А. Г., поради факта, че същите се представлявали и управлявали от двамата управители заедно.

Твърди се още, че „Х.“ ЕООД прехвърлило обратно на „А.Б.Д.“ ЕООД собствеността си в дружество „А.Б.“ ООД, а управителя Ганчев подал оставка. Документите, с които са били извършени посочените действия, твърди, че са оставени на отговорно пазене при нотариус Весела Ивчева – рег. № 271 на НК, с адрес на кантората в гр. С., ул. „Мальовица“ 2, ет. 1, за което било подписано четиристранно споразумение peг. № 12095/02.08.2016г., дело № 12/2016г., спец. peг. № 12/02.08.2016г., по силата на което при нотариус Ивчева са били оставени два комплекта с идентични документи, а именно: Договор за покупко - продажба на дялове с нотариална заверка на подписите с peг. 12091/02.08.2016г. и нот. заверка на съдържанието peг. № 12092/02.08.2016г., акт № 142, том IV на нотариус Ивчева, сключен между „Х.“ ЕООД, ЕИК . - като продавач и „А.Б.Д.“ ЕООД - като купувач, по силата на който договор „Х.“ ЕООД продава всички притежавани от него 50 (петдесет) дяла по 1 лв. (един лев) всеки дял, представляващи 50 % (петдесет процента) от капитала на „А.Б.“ ООД с ЕИК; Решение на едноличния собственик на капитала на „Х.“ ЕООД с нотариална заверка на подписите с peг. 12085/02.08.2016г. и нот. заверка на съдържанието peг. № 12086/02.08.2016г., акт № 139, том IV-п на нотариус Ивчева на „А.Б.Д.“ ЕООД, с ЕИК, всички притежавани от „Х.“ ЕООД 50 (петдесет) дяла по 1 лв. (един лев) всеки дял, представляващи 50 % (петдесет процента) от капитала на „А.Б.“ ООД, Неприсъствени решения на Общото събрание на „А.Б.“ ООД - с нотариална заверка на подписите с peг. 12087/02.08.2016г. и нот. заверка на съдържанието peг. № 12088/02.08.2016г., акт № 140, том IV-п на нотариус Ивчева за вземане на следните решения: придобиване от „Х.“ ЕООД на всички дялове от капитала на „А.Б.“ ЕООД, освобождаване на А. А.Г. като управител на „А.Б.“ ООД; Молба от „Х.“ ЕООД за прекратяване на членствените правоотношения на дружеството в „А.Б.“ ООД.

Твърди се още, че нотариус Весела Ивчева, действаща чрез заместник нотариус Николай Атанасов Писаров, се задължила да предаде в оригинал на управителя на „А.Б.Д.“ ЕООД единия комплект на описаните документи в пункт I (първи) от споразумението, при изпълнение на посочените в същия условия. „А.Б.Д.“ изпълнило задълженията си по това споразумение, но поради създаване на технически пречки от страна на ищеца „П.и.б.“ АДи контролираните от банката лица - „Х.“ и управителя А. А. Г., нотариус Весела Ивчева отказала да предаде документите.

В отговора се твърди, че посочените в исковата молба недвижими имоти, от юни месец на 2015г. били във владение на трето за спора лице – дружеството „А.“ ООД с ЕИК № ., към онзи момент са наименование „М.“ ЕООД, предадени му в качеството на купувач по предварителен договор за покупко – продажба, който договор на 03.07.2015г. бил заверен нотариално с peг. № 3500 от 03.07.2015г. на Бисерка Петрова, нотариус в район PC Монтана, peг. № 599 на НК.

Твърди се, че по силата на този договор и на основание чл. 19 от ЗЗД, продавачът „А.ООД, като собственик се задължило да прехвърли на „М.“ ЕООД собствеността върху недвижимите имоти. Към датата на сключване на предварителния договор за покупко-продажба на недвижимите имоти, държател на процесните било ответното дружество „А.Б.Д.“ ЕООД, въз основа на договор за наем с нотариална заверка на подписа с peг. № 35 от 06.01.2016г. на Магдалена Хаджиангелова, нотариус с район на действие PC – С., с peг. № 439 на НК.

На 01.02.2016г. на основание чл.107 ЗЗД между купувач, продавач и наемател на процесните имоти било сключено тристранно споразумение (Договор за новация), с което правата и задълженията по договора за наем нот. заверка peг. № 35 от 06.01.2016г. били преуредени, като след извършената субективна новация, наемодател по договора за наем станало дружеството „М.“ ЕООД, дружеството владелец на имота.

Ответникът излага още, че ищецът е бил наясно с факта, че първият ответник „А.Б.“ ООД не държи и не владее процесните имоти, поради което представителите на банката отправили до „А.Б.Д.“ ЕООД - наемател на същите нотариална покана за предаването им от последното на „П.И.Б.“ АД. Твърди, че същото волеизявление било отпратено от банката и до пренаемателя на самостоятелен обект в сградата, представляващ дискотека, „Х.“ ООД.

Ответникът твърди, че в отговор на връчената му нотариална покана за предаване на владението на процесните имоти на ищцовата банка, изпратило насрещна нотариална покана, с която изрично заявил на ищеца, че отказва да предаде процесните имоти на банката, поради липсата на договорни отношения между „П.и.б.“ АД и „А.Б.Д.“ ЕООД, както и че последното е в наемни такива с дружеството „А.“ ООД, отдало му недвижимите имоти под наем, легитимирайки се като собственик на тези имоти по силата на предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти и добросъвестен владелец на същите. За това ответникът „А.Б.Д.“ ЕООД, с нотариалната покана информирал ищеца, че следва да отправи всички претенции за предаване на владението на имотите към „А.“ ООД.

Ответникът „А.Б.Д.“ ЕООД твърди, че на 14.12.2018г. върнало държането на процесните недвижими имоти, със споразумение – протокол с нотариална заверка на подписите, на „А.“ ООД, поради което и не би могло да предостави на ищцовата банка исканото недвижимо имущество, поради това, че защото нито държи, нито ги владее.

Моли, съдът да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения срещу „А.Б.Д.“ ЕООД иск с правно основание чл.310, ал.1, т.2 от ГПК като неоснователен и недоказан, както и да му бъдат присъдени сторените в хода на производството деловодни разноски.

В срока по чл.372 ГПК ищецът „П.и.б.“ АД е представил допълнителна искова молба вх. №1296/18.02.2019г. по отговора на ответника „А.Б.“ ООД и допълнителна искова молба вх. №2081/13.03.2019г. подадена по отговора на ответника „А.Б.Д.“ ЕООД, с които поддържа първоначалната и оспорва всички възражения, правни и фактически твърдения на ответниците, съдържащи се в отговорите на исковата молба като неоснователни, необосновани и недоказани.

С допълнителна искова молба вх. №1296/18.02.2019г., ищецът „П.и.б.“ АД оспорва като нередовен подадения отговор на първоначалната искова молба от ответника „А.Б.“ ООД, с твърдения, че същият е подписан от лице без представителна власт, доколкото съгласно учредителния акт на дружеството, последното се представлява заедно от законните му представители – А. И. К. и А. А. Г., а отговорът е подписан за дружеството само от единия от тях. По същество счита, че наведените в него факти и обстоятелства са неверни и недоказани, а направените възражения неотносими и немотивирани.

Ищецът „П.и.б.“ АД твърди, че относно доказването на факта на владение на процесните недвижими имоти са налице официални удостоверителни документи, които са представени като доказателства към първоначалната искова молба. Отделно от това твърди, че лицата приели владението на тези имоти за „А.Б.“ ООД от „П.и.б.“ АД са двамата управители на дружеството, които са А. Г. и А. К.. За това, оспорва като неверни наведените твърдения в първоначалния отговор на този ответник относно това, че приемо-предавателните протоколи, с които банката като лизингодател е предала владението на процесните недвижими имоти на лизингополучателя „А.Б.“ ООД, са неверни. Счита, че така наведените твърдения представляват самопризнание на представител на дружеството за извършена документна измама.

Ищецът счита недопустими възраженията на „А.Б.“ ООД за евентуални владелчески права върху процесните недвижими имоти на трети, неучастващи по делото лица, на основание чл.314, ал.3 от ГПК, съгласно който в производството образувано по реда на чл.310 ГПК не са недопустими възражения за собственост. А по същество счита същите неоснователни и недоказани. Твърди, че с покупко-продажбата на процесните недвижими имоти от „А.ООД на „П.и.б.“ АД на 24.02.2016г., твърдяното евентуалното владение осъществявано от „А.“ ООД е било прекъснато и към момента последното не притежава легитимни права върху собствеността им.

По възраженията на ответника, че ищецът е знаел, че ответникът „А.Б.“ ООД не държи процесните имоти на основание процесния договор за лизинг, поддържа твърденията си изложени и в първоначалната искова молба, че е узнал за присъствието на втория ответник „А.Б.Д.“ ЕООД в собствените на банката недвижими имоти, след извършена справка в Агенция по вписванията по имотната партидата на продавача „А.ООД. Твърди обаче, че нито договорът за наем сключен между „А.ООД и втория ответник на 06.01.2016г. и вписан на 25.09.2018г., нито тристранното споразумение, посочено от ответника „А.Б.“ ООД в отговора на исковата молба, са вписани по партидата на „А.“ ООД.

Ищецът твърди, че „А.Б.Д.“ ЕООД незаконосъобразно е върнал собствените на „П.и.б.“ АД процесни имоти на „А.“ ООД и че същото представлява самоуправство по смисъла на чл.323 от НК, доколкото банката е единствен легитимен собственик на тези имоти.

Уточнява, че с първоначалната искова молба са предявени кумулативно субективно съединени искове, с които „П.и.б.“ АД на основание прекратен договор за лизинг (считано от 30.04.2018г.) и страни „П.и.б.“ АД и „А.Б.“ ООД и прекратен договор за наем считано от 24.02.2017 г. (една година след придобиване на имота от ПИБ), но не по - късно от 26.11.2018 г. (един месец след връчване на покана с вх. № 5234 от 24.10.2018 г. по описа на ЧСИ Васил Недялков с peг. № 864 по описа на КЧСИ по смисъла на чл. 237, ал. 2 от ЗЗД), който договор за наем е бил сключен между „А.ЕООД (предходен собственик на имотите на Банката) и „А.Б.Д.“ ООД, като се иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответниците „А.Б.” ООД, ЕИК, със седалище и адрес на управление:***, п.к. 2010, к.к. Б., ап. хотел „К.” и „А.Б.Д.” ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:*** 1756, р-н Студентски, ж.к. Дървеница, бл. 13, вх. Д, ет. 6, ап. 151 да опразнят и предадат на „П.и.б.“ АД собственото ѝ недвижимо имущество.

Претендира се присъждане на сторените в производството разноски и разноски за юрисконтсултско възнаграждение.

С допълнителна искова молба вх. №2081/13.03.2019г., по възраженията и оспорванията, направени с отговора на исковата молба от ответника „А.Б.Д.“ ЕООД, ищецът „П.и.б.“ АД е изложил следното:

По възраженията на ответника за недопустимост на предявения иск срещу „А.Б.Д.“ ЕООД, ищецът поддържа, че същият е допустим, тъй като с преминаването на процесния недвижим имот в собственост на банката, сключеният преди това договор за наем между нейния праводател „А.ООД с ЕИК . и „А.Б.Д.“ ЕООД – наемател на 06.01.2016г., съгласно разпоредбата на чл.237, ал.2 от ЗЗД е задължителен за приобреталя – ищцовата банка до предвидения в него срок, но за не повече от една година от прехвърлянето на имота. За това, ищецът твърди, че след узнаването за сключения договор за наем по отношение на собствените на банката имоти е поискал развалянето му с нотариална покана от 24.10.2018г. Твърди, че след запечатване на недвижимите имоти, в протокол за запечатване на недвижими имоти по образуваното изп. д. №2018640400184 на ЧСИ Васил Недялков, рег. №864, пълномощникът на „А.Б.Д.“ ЕООД, направил заявление, че всички движими вещи, намиращи в тези имоти са собственост на ответника „А.Б.Д.“ ЕООД. С оглед на това, че въпреки предоставената му възможност да изнесе недвижимите си вещи от собствените на банката недвижими имоти, последният не го е сторил, ищецът счита, че предявеният срещу „А.Б.Д.“ ЕООД иск за опразването им е допустим.

Ищецът „П.и.б.“ АД счита неоснователни и възраженията на ответника за недопустимост на предявения иск, обосновани с невъзможност да получи исканата защита. Излага, че законът ясно регламентира възможност собственикът на имот, ползван нерагламентирано, след прекратяване на наемното правоотношение, да иска опразване на наетите помещения.

Наведените в отговора твърдения за формалност на официалните документи удостоверяващи полученото владение от „П.и.б.“ АД върху недвижимите имоти респ. предаването им от банката на „А.Б.“ ООД, и твърденията за постигнато споразумение между „А.Б.“ ООД, „А.Б. ДМА“ ЕООД и „Х.“ ЕООД за прехвърляне на дружествените дялове на „А.Б.“ ООД, оспорва като неотносими към предмета на спора, и счита,че следва да бъдат оставени без разглеждане. Счита недопустими и твърденията на ответника за евентуални владелчески права на трети за спора лица, като посоченото – „А.“ ООД, предишно име „М.“ ЕООД, на основанията и аргументите изложени в д.и.м. вх. №1296/18.02.2019г.

Относно наведените с отговора твърдения, че банката е знаела, че „А.Б.“ ООД не държи процесните имоти на основание сключения между Банката и дружеството договор за лизинг, навежда идентични аргументи на тези изложени в д.и.м. вх. №1296/18.02.2019г.

По отношение на твърденията, че банката е направила волеизявление, с което признава, че не владее самостоятелен обект в сграда, представляващ Дискотека с идентификатор 65231.919.144.4.122 (част от процесното недвижимо имущество) уточнява, че към момента на заявлението отправено от „П.и.б.“ АД до „Х.“ ЕООД - пренаемател на Дискотеката цялото процесното недвижимо имущество е било запечатано от ЧСИ Васил Недялков в изпълнение на обезпечителна заповед от 16.10.2018 г. издадена по ч.т.д. №200/2018г. на ОС - С.и не се е намирало в ничие държане респ. владение.

В срока по чл.373, ал.1 ГПК са постъпили отговори на допълнителната исковата молба с вх. №2792/03.04.2019г. от ответника „А.Б.“ ООД и с вх. №2793/03.04.2019г. от ответника „А.Б.Д.“ ЕООД, с които ответниците са отговорили на твърденията и възраженията наведени от ищеца и са ги оспорили изцяло.

Поддържат всички наведени твърдения, възражения и оспорвания с отговора на първоначалната искова молба.

Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 ал.1 ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По отношение на иска на „П.и.б.“ АД срещу „А.Б.” ООД по чл.345, ал.1, предл. последно от ТЗ.

Страните „П.и.б.“ АД и „А.Б.” ООД не спорят и са обявени за безспорни следните факти:

2. че лизингополучателят не е плащал дължимите по договора за лизинг лизингови вноски;

4. че договорът за лизинг е прекратен.

Неоснователни са възраженията на ответника „А.Б.” ООД продавачът „А.ЕООД не е предал владението на имотите на „П.и.б.“ АД. Това се установява с писмено доказателства декларирано от продавача и купувача в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти с №81, том 1, рег. №722, дело №53 от 2016г. на нотариус Борислав Механджийски рег. №411 на НК. От този момент държането може да се осъществява за новия собственик и от друго лице.

С писмена покана, връчена на 19.04.2018г. до „А.Б.” ООД като лизингополучател, считано от 30.04.2018г. договорът за лизинг бил прекратен, а недвижимото имуществото предмет на прекратения договор за лизинг следвало да бъде предадено на 08.05.2018г. На 08.05.2018г. представител на лизингополучателят - „А.Б.” ЕООД не се явил в уговорения ден и час, за което бил съставен протокол с нотариална заверка на подписите peг. №1065/08.05.2018г. на нотариус Спасимир Хаджиангелов, рег. № 239 на НК.

Съдът намира за неоснователни и ирелевантни възраженията на ответника „А.Б.” ООД за участие на „П.и.б.“ АД в собствеността на дружествени дялове в „А.Б.” ООД към изпълнението от страните на задълженията си по договора за финансов лизинг.

Не се доказа лизингополучателят „А.Б.” ООД да е изпълнил задължението си по договора да върне на лизингодателя процесните имоти, обект на лизинговия договор, което съгласно чл.345 ал.1 ТЗ прави иска основателен.

По отношение на иска на „П.и.б.“ АД срещу „А.Б.Д.“ ЕООД по чл.108 ЗС.

Фактическият състав за уважаване на ревандикационния иск предполага кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки:

1. ищецът е собственик на вещта, предмет на иска, на заявеното правно основание;

2. ответникът владее тази вещ към момента на предявяване на иска, и

3. това владение е без правно основание.

С Нотариален акт от 24.02.2016г. за покупко-продажба на недвижими имоти с №81, том 1, рег. №722, дело №53 от 2016г. на нотариус Борислав Механджийски ищецът „П.и.б.“ АД е придобил собствеността върху процесните имоти. С подписването на нотариалния акт, продавачът „А.” ООД предал на купувача „П.и.б.“ АД владението върху недвижимите имоти, предмет на същия /т.4, стр.43 от нот. Акт №81/

Съгласно чл.237 ал.2 ЗЗД договор за наем, сключен преди прехвърлянето на собствеността, ако има достоверна дата е задължителен за новия собственик, но не повече от една година от прехвърлянето. Ето защо твърдените права на наемателя са погасени след 24.02.2017г. и са непротивопоставими на собственика „П.и.б.“ АД, както са непротивопоставими и задължения от предишния собственик по отношение на сключен предварителен договор за продажба на имоти, които не са вписани като искови молби по чл.19 ал.3 ЗЗД към 24.02.2016г., когато са придобити от новия собственик.

По обезпечителна заповед в полза на „П.и.б.“ АД на 25.10.2018г. ЧСИ е намерил имотите във владението на ответника „А.Б.Д.“ ЕООД, който както се посочи по-горе няма правно основание да ги държи, противопоставимо на собственика, като „А.Б.Д.“ ЕООД е оспорил правата на собственика и предаването на имотите. Тези фактически действия обуславят правния интерес на ищеца от водения иск. Ето защо искът по чл.108 ЗС за установяване правото на собственост на имотите и осъждането на владеещия ги несобственик да ги предаде е основателен.

В постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №9/24.06.2013г. по гр.д.№301/2012г. на Първо ГО на ВКС пък е прието, че доколкото процесуалният закон допуска принудително изпълнение на осъдителното решение по иск за ревандикация не само срещу осъдения ответник, но и срещу трето лице, което е придобило владението върху имота след предявяване на иска по чл.108 ЗС (аргумент от чл.435, ал.5 ГПК и чл.523, ал.1 ГПК), обстоятелството дали ответникът по този иск в хода на процеса е престанал да владее спорния имот, защото е предал владението или то му е било отнето от друго лице, не е основание за отхвърляне на предявения против него ревандикационен иск.“

Ответникът „А.Б.” ООД на основание чл.78 ал.1 ГПК следва да понесе разноските на ищеца „П.и.б.“ АД съобразно с уважената част от иска по чл.345, ал.1, предл. последно от ТЗ. Ищецът е направил деловодни разноски: 54935,32,-лв. за държавна такса, 225,-лв. за юрисконсултско възнаграждение или общо 55160,32лв., които следва да се присъдят в пълен размер.

Ответникът „А.Б.Д.“ ЕООД на основание чл.78 ал.1 ГПК следва да понесе разноските на ищеца „П.и.б.“ АД съобразно с уважената част от иска по чл.108 ЗС. Ищецът е направил деловодни разноски: 54935,32,-лв. за държавна такса, 225,-лв. за юрисконсултско възнаграждение или общо 55160,32лв., които следва да се присъдят в пълен размер

Водим от горното СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА на основание чл.345, ал.1 от ТЗ „А.Б.” ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, п.к. 2010, к.к. Б., ап. хотел „К.” да предаде на „П.И.Б.“ АД, ЕИК., със седалище *** държането на следните недвижими имоти: