Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.
София, 28.10.2018 г.
В
И
М Е Т О Н
А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско
отделение, 23 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива Иванова като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1557/ 2017 г., за да постанови решение, взе
предвид следното:
Предявени са
обективно и пасивно субективно съединени частични искове с правно основание чл.
49 от ЗЗД с искане за солидарно осъждане на двамата ответника да заплатят
обезщетение в размер на 50 000 лв., като
часто от 100 000 лв., за причинени неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. При
условия на евентуалност се претендира ответниците да бъдат разделно осъдени.
ИЩЕЦЪТ - К.Д.С., ЕГН: **********, чрез адв. Н. Н.Д. от САК, с адрес ***, четвърти
полуетаж, офис № 4, твърди, че на 6-ти февруари 2012 г. в О. Х., област Х.,
поради скъсване на язовирната стена на язовир „Иваново” (наричан още „Азмака” и
„Ешмеджика’) е наводнено землището на с. Иваново. Образувалата се огромна
няколко метрова приливна вълна вследствие на скъсаната язовирна стена, за
изключително кратко време е заляла големи територии в областта. Водата от
язовира е разрушила редица жилища, включително моста след язовир “Иваново” и е
наводнила абсолютно всички постройки в региона. Навежда, че при скъсването на
язовирната стена е била залята от водата, давила се е и продължително време е
стояла в студените и мръсни води, наводнили землището на село Бисер. Изживявала
неописуем шок и при постъпването си по този повод в „МБАЛ - Х.“ ЕООД била в
неадекватно състояние, с тремор (треперене), неориентирана, без възможност да
отговаря на въпроси – единствено отвръщала „едносрично на зададените въпроси“,
кожа - „бледа, настръхнала“. Осъзнавала всичко случващо се с и около нея, което
още повече подсилвало болките и страданията, които е претърпяла, търпи и ще
продължава да търпи. Изпитвала ужас, стрес, страдание от факта, че единствения
й дом останал под водата с всичко в него и трябвало да гледа как всичко, за
което се е борила в живота, е безвъзвратно загубено и трябва да започне
отначало. Останала без нищо, дори нямала принадлежности за текуща ежедневна
лична хигиена. Излага, че в резултат от преживяното е получила сърдечна недостатъчност
и диабетна полиневралгия – със сензорномоторен тип, умерено тежка форма.
Получава и изтръпване и мравучкане на пръстите на краката, болки и стягане в
мускулите на дисталните 1/3 части на двете подбедрици, парещи болки в ходилата,
хипертонична криза и анемия. Всички тези състояния продължават да й създават
дискомфорт ежедневно. Във връзка с преживения шок и развития диабет е получила
като усложнения и болезнени схващания на подбедрената мускулатура и задух в легнало положение и при
минимално раздвижване. Излага, че наред с горното и до настоящия момент страда
от депресия и посттравматичен стрес, изразяващи се в нарушения на съня, често
главоболие и тревожност. Преди процесното събитие била жизнена и контактна
личност, но сега се е затворила в себе си, отчуждила се е от семейството и
приятелите си, избягва случайни срещи с други хора и страни от обичайните за
всеки нормален човек срещи с приятели и роднини. Навежда, че във връзка с
процесното събитие е образувано досъдебно производство /сл.д./ № 17/2012г. по
описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура - гр. Х., пр. пр. №
114 по описа на Районна прокуратура - гр. Х., което впоследствие е препратено
под номер ДП /сл.д/ № 208/2014г. към описа на Окръжен следствен отдел при
Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, водено срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл. 335, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК, което към настоящия
момент е спряно на основание чл. 199 във вр. чл. 244, ал. 1, т. 3 от НПК.
Твърди, че причината за настъпването на събитието се корени в изключително
лошото техническо състояние на язовирната стена и липсата на данни за
извършването на каквато и да е поддръжка през последните години, което намира,
че е било задължение на двамата ответника. В тази връзка навежда, че с ПМС №
148/1961 г., имот № 000002 по КВС, в който е разположен около 2/3 от язовира,
ведно с цялата язовирна стена, е предоставен за управление и ползване на Министерство на отбраната, с който акт реално надлежно се
учредява вещно право на ползване. В резултат на горното язовирната стена попада
в терена на корпусен учебен център „Корен”, който е актуван с Акт № 0567 на М.НА
О.съответно М.НА О.е лицето, ползвало язовир „Иваново” от 1961 г. до датата на
процесното събитие без прекъсване за обучение по подводно кормуване и
десантиране и като единствено ползващо
лице е отговорно за стопанисването и поддръжката на това хидротехническо
съоръжение по смисъла на Закона за водите (съгласно чл. 139 и чл. 138а от
Закона за водите (поддръжката и ремонтно – възстановителните дейности на
хидротеническите съоръженията, в случая процесния язовир,се осъществяват от
собственика или ползвателят им). Освен
това с Акт № 00527 на О.Х.е актуван като
публична общинска собственост имот, в който попада останалата 1/3 част от
язовира. С оглед изложеното навежда, че се налага извода, че 2/3 от язовира,
ведно с цялата язовирната стена попада в имот, предоставен надлежно с нарочен
акт за ползване единствено и само на Министерството на отбраната, което го
ползва повече от 50 години без прекъсване (което първо осуетява възможното
стопанисване от трето лице, поради липса на достъп и правно основание. Отделно
иде реч за територия на МО, до която достъпът по правило е силно рестриктивен.
Като ползвател МО и при спорна собственост на язовира е единственото лице
съгласно Закона за водите задължено да поддържа и ремонтира хидротехническото
съоръжение. Останалата част от язовира попада в имот, актуван като публична
общинска собственост на О. Х.. С оглед изложеното намира, че ответниците са
имали задължението да поддържат техническото състояние на процесната язовирна
стена изправно, но същите са бездействали, което е довело да скъсването й.
Заявява, че предвид изложеното, при условията на чл. 49 ЗЗД същите следва да
бъдат осъдени солидарно да й заплатят обезщетение за причинените вреди.
Претендира размера на това обезщетение да е 100 000 лв., но предявява
претенцията само частично, за сумата от 50 000 лв., ведно със законната
лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Евентуално
прави искане за разделно осъждане на ответниците. Претендира разноски за
производството.
ОТВЕТНИКЪТ – О.Х.представя отговор на исковата молба в законоустановения срок като
оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че не е собственик, нито
ползвател на процесния язовир и съответно на язовирната стена, предвид което не
носи отговорност за стопанисването на последната. Излага, че язовирът е разположен в имот № 2,
№ 526 и № 528 като основно се намира в имот № 2, а в останалите два попада
незначителна част от неговия воден обем. В тази връзка навежда, че имот № 2 е
предоставен за управление и стопанисване на М.НА О.с АПДС № 0567/23.04.2003
г. с цел да бъде изграден учебен полигон
„ Корен“. Министерството е следвало да извърши заснемане на имота и да изключи
частта от него, която обхваща язовира като я предаде по съответния ред на О. Х.,
но до настоящия момент това не е направено. Предвид изложеното О.та е била в
невъзможност да предприеме каквито и да било действия по поддръжката на
язовира, доколкото в нейния имот е включена само незначителна част от водния
обем на язовира, но не и процесната язовирна стена. Навежда, че въпреки горното, с
цел осигуряване на безопасността на населението в района на язовира, О.та все
пак е предприела допустимите от закона действия, като е назначила експертизи от
Гражданска защита и свои собствени и след като е установила проблем в
безопасността на язовирната стена е сезирала Областна служба „Земеделие“Х.за
предприемане на съответни мерки за ремонт на стената. Областният Управител е сезирал Министерството
на отбраната за възникналия проблем с язовирната стена, но те не предприели
никакви мерки за поправката й. Кметът на О.та също изпратил напомнително писмо
до Министерството. Ответникът твърди, че освен горното, при спор за собственост
върху процесното съоръжение, отговорност за неговата техническа поддръжка носи
областния управител до влизането в сила на съдебното решение относно неговата
собственост. Евентуално намира претендираният размер на вредите за завишен с
оглед правилото на чл. 52 ЗЗД. Моли настоящия съд да отхвърли предявения срещу
него иск като неоснователен, евентуално да намали размера на претендираното
обезщетение, като прекомерно и несправедливо. Претендира разноски за
производството.
ОТВЕТНИКЪТ – М.НА О.- гр. София, ул., *******представя отговор на
исковата молба, оспорва иска по основание и размер. Оспорва иска като
недопустим като твърди, че имот № 2, в който се намира язовира и язовирната
стена, както и учебен полигон „Корен“, са предоставени в управление на
Сухопътни войски, които са самостоятелно юридическо лице по смисъла на чл. 60д
от Закона за отбраната и въоръжените сила на Република България. Евентуално
оспорва иска, предявен срещу него, като неоснователен като излага, че част от
полигона е поземлен имот № 000002 по КВС в землището на. с. Иваново, О. Х., за
който на основание чл. 70, ал. 2 от ЗДС е съставен АПДС № 0567/2003 г. за
незастроен терен от 2610573 кв. м. c начин на трайно ползване - друга територия
с нестопанско предназначение, съгласно скица № Ф00110/2003 г., издадена от
Общинска служба „Земеделие и гори“. За граници на същия имот, в скицата са
записани имоти № № 000526 и 000527 - язовир със собственик „О. Х.“. Имотът е
бил предоставен на М.НА О.с ПМС № 148/1961 г. В предоставената от ОС „Земеделие
и гори” -Х.скица № Ф00110/17.04.2003 г., послужила при издаване на акта за
публична държавна собственост, не е отразен воден обект, язовирна стена или
водно-стопанско съоръжение /територия с различен начин на трайно ползване като
отделна кадастрална единица в КВС на землището на с. Иваново/. В землището на
с. Иваново, където попада язовира /ПИ N° 000527 по КВС/, в управление на М.НА
О.е бил само ПИ № 000002 по КВС. ПИ с №№ 000526 и 000527 /язовир, собственост
на О. Х./ са отразени в тази скица като граници на ПИ № 000002. За язовира има
съставен акт за публична общинска собственост № 250/28.03.2000 г. Актът е
съставен на основание § 7, т. 2 от Закона за местното самоуправление и местната
администрация, съгласно който с влизане в сила на този закон /17.09.1991 г./,
преминават в собственост на общините и „язовири, езера и принадлежащите към тях
плажове, кариери за инертни и други материали от местно значение“, които до
този момент са били държавни. Съгласно § 1, ал. 1, т. 94 от Допълнителните
разпоредби на Закона за водите, „язовир” е водностопанска система, включваща
водния обект; язовирната стена, съоръженията и събирателните деривации. Видно
от легалната дефиниция, язовирът, като самостоятелен обект на собственост,
представлява водностопанска система, която не включва поземлен имот/ поземлени
имоти, върху който/ които е изградена. Язовир „Иваново” представлява водно
съоръжение, като част от напоителна система, включваща язовир, помпена станция,
подземен канал, открит канал, открити напоителни системи, подземни хидранти, разположени
на територия от 12 кв. км, попадащи на юг и югозапад от с. Иваново. Тези
характеристики говорят за сериозно хидротехническо съоръжение, което има и
необходимите технически защити - помпена станция, преливник, отвеждащ канал и
не малко напоителни канали. Сочи, че от изложеното се налага изводът, че
язовирът е една цялостна система, отделните елементи, от която не могат да се
разглеждат самостоятелно. Съгласно § 1, ал. 1 , т. 30 от Допълнителните
разпоредби на Закона за водите, "управление на водите” включва дейностите
по използване, опазване и възстановяване на водите, както и дейностите по
предпазването от вредното им въздействие. Функциите на Министерството на
отбраната не са свързани с такъв вид съоръжения, поради което язовирът не
фигурира в АПДС № 0567/2003 г. За изграждането на такова хидротехническо
съоръжение е необходимо да се извършат отчуждителни процедури, ако това се е
налагало, като необходим елемент от Учебен полигон „Корен“ за нуждите на
Министерство на отбраната. Ответникът излага, че от изложеното следва изводът, че на М.НА О.не е предоставян за
управление язовир „Иваново“, ведомството не е изграждало язовир, нито описаното
по-горе хидротехническо съоръжение в границите на Учебен полигон „Корен“,
поради което язовирът не е заведен в баланса на МО. Навежда, че на аероснимки
при извършено от М.НА О.летене през 1963 г., е видно, че язовир „Иваново“ е
съществувал и функционирал /язовирът е пълен и са налице съоръженията към
него/, а основните съоръжения за функциониране на полигона /вишка, полета,
пътища/ не са построени. Завземането на територията на полигона е осъществено
през 1962-1963 г., като към онзи момент са вървели процедури по обезщетяване на
ТКЗС за трайните насаждения. От последващо заснемане и отразяване в
топографските карти, през 1973 г„ в мащаб 1:25000 е видно следното: язовир
„Иваново“ е част от напоителна система, включваща язовир и всички описани
по-гори елементи - помпена станция; хидранти и пр. Параграф 7, т. 2 и т. 7 от
Преходните и заключителни разпоредби към Закона за местното самоуправление и
местната администрация (ДВ, бр. 77 от 1991 г., изм. и доп., бр. 49 от 1995 г.,
изм., бр. 26 от 2000 г.) гласи: „С влизане в сила на този закон преминават в
собственост на общините и следните държавни имоти: язовири, езера и
принадлежащите към тях плажове, кариери за инертни и други материали от местно
значение; мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на
транспортната, енергийната, водоснабдителната, канализационната, съобщителната
и инженерно-защитната система, които обслужват само територията на съответната О.
и не са включени в уставния фонд на търговски дружества.“ Съгласно чл. 56, ал.
2 от Закона за общинската собственост за временните постройки, улиците,
площадите, общинските пътища и други линейни обекти на техническата
инфраструктура не се съставят актове за общинска собственост, освен ако в
специален закон е предвидено друго. Елементи на техническата инфраструктура,
съгласно чл. 64, ал. 1, т. 5 от Закона за устройство на територията /3'УТ/ са
хидромелиоративните преносни (довеждащите и отвеждащите) проводи (мрежи) и
съоръженията към тях и хидромелиоративните строежи, изградени за предпазване от
вредното въздействие на водите. Съгласно § 5, т. 31 от Допълнителните разпоредби
на ЗУТ, "Техническа инфраструктура" е система от сгради, съоръжения и
линейни инженерни мрежи на транспорта, водоснабдяването и канализацията,
електроснабдяването, тогшоснабдяването, газоснабдяването, електронните
съобщения, хидромелиорациите, третирането на отпадъците и геозащитната
дейност”. Предвид цитираните разпоредби сочи, че язовир „Иваново“ ех lege е
собственост на О. Х.. С писмо изх. № РД-08-063/08.01,2009г. на областния:
управител на област Х., е изискана информация от М.НА О.за уточняване на
собствеността на язовир „Иваново“, разположен в землището на с. Иваново, О. Х.,
област Х.. С писмо peг. № 08-00-6/26.01,2009г., министърът на отбраната
уведомява, че на М.НА О.не е предоставен за управление язовир Иваново,
ведомството не е изграждало хидромелиоративно съоръжение в границите на учебния
полигон „Корен", както и същият не е заведен в баланса на Министерство на
отбраната. Министърът на отбраната е посочил, че е допусната явна фактическа
грешка в Картата на възстановената собственост в землището на с. Иваново и не
възразява да бъдат предприети действия от страна на собственика на язовира - О.Х.за
отстраняване на допуснатата грешка. Освен горното ответникът посочва, че
съгласно чл. 138б от Закона за водите, при спор или неяснота относно
собствеността на язовир областният управител осъществява организацията и
техническата му експлоатация до влизането в сила на съдебното решение или до
установяване на собственика. Твърди, че след наводнението на 06.02.2012г. в с.
Бисер, О. Х., област Х., поради скъсване на язовирната стена на язовир
„Иваново“ и наводняването на землището на с. Иваново, М.НА О.е извършило свое
независимо проучване за установяване собствеността на язовира, от което се е
установило следното: Язовир „Иваново“, известен още като „Азмака“ и
„Ешмеджика“, фигурира в документите на Напоителни системи като собственост на
ТКЗС - с. Иваново. През 1976 г. ТКЗС - с. Иваново се преобразува в клоново
стопанство към АПК „Тракия Х.“. През 1979 г. АПК-то се разделя и с. Иваново
преминава към АПК „Х.-юг“ като става производствен участък. За този период са
открити две справки за язовира с данни за местонахождението му към АПК „Х.-юг“,
към който се числи, както и технически данни за него. От 1989 г. АПК „Х.-юг“
престава да съществува и за негов правоприемник е посочен ДФ „Агрофирма“ - гр. Х..
През 1991 г. от ДФ „Агрофирма“ - гр.Х.се отделя ТКЗС „3-ти март“ - с. Иваново и
съгласно разделителния протокол имуществото преминава към новото ТКЗС. През
1992г. започва ликвидацията на ТКЗС ,,3-ти март“. В раздел „сгради и
съоръжения“ под инвентарен № 42 е описан язовир, който макар и да не е упоменат
поименно, съобразно годината на въвеждане в експлоатация - 1962 г., може да се
направи изводът, че това е язовир „Иваново“. С решение на ликвидационния съвет
на ТКЗС ,,3-ти март“ -- с. Иваново от 01.09.1994 г„ язовир „Иваново“ заедно с
напоително поле, главен канал, изравнитед на тръбопровод и две помпени станции
се обединяват в единен комплекс „Язовира“, което потвърждава описаното по-горе,
че се касае за цялостна напоителна система, а не за отделно изграден язовир.
Обособеният комплекс „Язовира“, след търг за продажба, става собственост на
правоимащите от с. Иваново, обединени в две земеделски кооперации - „Земя“ и
„Тракия прима“. Намира, че тези документи доказват, че от построяването му до
наводнението язовир „Иваново“ е бил собственост и се е стопанисвал от аграрно-
промишлени комплекси, земеделски кооперации, частни лица и други, но никога не
е бил държавна собственост, даден за стопанисване и управление на
Министерството на отбраната. В полза на Министерството на отбраната няма
учредено вещно право на ползване върху язовира. Министерството на отбраната не
е ползвало язовира, съгласно неговото предназначение, както и не е упражнявало
фактическа власт върху същия. С оглед изложеното моли съдът да остави без
разглеждане като недопустим, евентуално да отхвърли предявения срещу него иск
като неоснователен. Прави възражение и за погасяването по давност по
отношение на претендираните лихви за периода от 06.02.2012 г. до 06.02.2014 г.
Съдът, като
обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за
установено следното:
По делото е приет
АДС (публична) № 0567/23.04.2003 г., с който е актуван от министъра на
отбраната част от учебен полигон, представляващ незастроен поземлен имот №
000002 с площ от 2 610 573 кв.м., при граници: север – землищна
граница на с. Остър Камък, изток – поземлени имоти №№ 501001, 501002 –
широколистна гора, №№ 000026, 000028, 000223 – полски път, № 000495 – вътрешна
река, № 000530 – пасище, мера, юг – поземлени имоти №№ 000020, 000529, 000528 –
пасище, мера, № 000007 – широколистна гора, №№ 000527, 000526 – язовир, запад –
землищни граници на с. Елена и с. Остър Камък – имоти на МО. Видно от
представения с ИМ АДС в т. 9 от същия е посочено, че така описаният имот е бил
предоставен на МО на основание ПМС № 148/21.07.1961 г.
На 28.03.2000 г. е
съставен акт за публична общинска собственост № 250, на основание писмо №
90-04-14/16.10.1997 г. на МРРБ и § 7, т. 2 от ПЗР на ЗМСМА, с който е актуван
язовир „Ешмеджика“ с площ от 28.621 дка, представляващ имот с номер 000527 в
землището на с. Иваново, обл. Х., при граници: 529 – пасище, мера
МЗГАР-държавен фонд, 467, 468 – дере, О. Х., 020 – пасище, мера, О. Х., 002 –
складов терен на министерство на отбрана.
Установява се от
становище на началника на Главния щаб на сухопътни войски от 01.06.2004 г. до
началника на Генералния щаб на българската армия, че жителите на с. Остър камък са събрали подписи
с искане за преместване на линията на полигон „Корен“. В становището е счетено
за нецелесъобразно изменението на границите на полигона по причини, че участъци
от полигона се намират в буферната зона в рамките на 2-3 км и са предназначени
за изключване на попадения на снаряди и авиобомби извън територията на
полигона; м. „Добрева кория“ е в границите на полигона и осигурява пълноценно и
безопасно провеждане на ученията и стрелбите на ПУП „Корен“; язовир „Иваново“
се използва от подразделенията за обучения за подводно кормуване и десантиране;
в близост до гробищния парк не се провеждат активни действия, а ученията и
стрелбите не възпрепятствали погребения и ритуали. Отбелязано
е, че с водните запаси на язовира се разпорежда О.Х.и МО няма отношение към
тях.
На 08.01.2009 год. Областният управител на област Х. е изпратил писмо до Министерството
на отбраната и до О.Х.с искане за информация дали собствеността върху язовир
Иваново принадлежи на МО; каква процедура следва да се приеме, в случай, че
язовирът не принадлежи на МО и какво отношение е взела ТД Гражданска защита в
аварийните планове. Писмото е изпратено по повод констатиран от Агенция по
рибарство и аквакултури силен теч от стената на язовира.
С писмо изх. № ОХ-02-9 от 19/1/2009 год., кметът на О.Х.е уведомил
Областния управител на област Х., че от становището от 01.06.2004 год. на
Началника на ГЩ на сухопътни войски ставало ясно, че язовирът се намирал в
очертанията на полигон Корен и се използва от подразделенията; че е съставен
акт за общинска собственост и не са изяснени отношения на съсобственост с МО
и че О.Х.провежда системно наблюдение на състоянието на язовирната стена и
преливника, а потенциалната опасност от наводнение/скъсване на язовирната стена
е залегнала в плана за защита на населението при бедствия. Приложен е одобрен
от кмета на О.та авариен план, съгласуван с Началника на ОУ Пожарна безопасност
и защита на населението, в който е констатирана възможност от скъсване на
язовирната стена при обилни валежи, силно снеготопене или земетресение.
Министерството на отбраната от своя страна е отговорило на писмото
Областния управител от 08.01.2009 год. със свое писмо от 02.02.2009 год., в
което е отбелязано, че имотът, ползван от министерството за учебен център Корен
и актуван с акт са публична държавна собственост, не включва язовир Иваново,
който бил граничен имот на ползвания от министерството. Отговорено е, че МО не
е изграждало подобно съоръжение и такова не е заведено в баланса. Отговорено е,
че е допусната грешка в картата на възстановената собственост, за поправянето
на която МО не възразява да бъдат предприети действия от собственика на язовира
О. Х..
След този отговор областният управител на област Х. е информирало кметът на
О.Х.за отговора на МО и е поискал информация в срок до 24.02.2009 год. какви
действия са предприети за поправяне на грешката в картата на възстановената
собственост.
Отстраняването на фактическата грешка в картата на възстановената
собственост е поискано от кмета на О.Х.с писмо изх. № ОХ – 17-270 от 06.04.2009
год., адресирано до Общинска служба Земеделие и гори гр.Х.. В писмото изрично е
отбелязано, че имотът с № 527 с площ от 28 621 дка е собствен на О. Х., актуван
е като публична общинска собственост и че не е предоставян за ползване и
управление на МО.
В отговор до кмета на О.Х.от 22.04.2009 год., Началникът на ОС Земеделие и
гори гр.Х. е заявил, че координатите на терена на корпусен военен полигон Корен
били съгласувани с МО и не можело да се приеме, че в картата на възстановената
собственост на землище с.Иваново е допусната фактическа грешка, а МО следвало
да изключи частта от язовир Иваново, попадаща във военния полигон и да я
предостави на О. Х.. Отговорено е, че актът за общинска собственост ще бъде
отразен в картата на възстановената собственост.
С писмо вх. № 2550 от 19/11/2010 год. кметът на О.Х.е поискал съдействие от
Областния управител на област Х. във връзка с констатирано пропадане на стената
на язовир Иваново, констатирано на 12.11. 2010 год. В писмото е отбелязано, че
поради неизяснен статут на собствеността язовирът не се стопанисвал от никой и
опасността от скъсване на стената е повече от реална. Изпратени са документи
относно собствеността и доклад за техническото състояние на язовира.
Докладът, изготвен от инж.Г.Т.П.констатира
недостатъци, деформации и пропадане на язовирната стена, които към момента на
огледа не били критични, предложени са конкретни ремонтни работи, които да
бъдат предприети. Приложен е и констативният протокол от 12/11/2010 год.,
съставен по сигнал на жителите на с.Иваново и констативен акт от 19/2/2009
год., изготвен във връзка с извършена
проверка по Закона за водите от Министерството на извънредните ситуации, в
който е препоръчано да се премахне върба, намираща се в преливника на язовира и
да се изготви нов авариен план.
Във връзка с това писмо, областният управител на област Х. е поискал от
министъра на отбраната да предприеме незабавни мерки за отстраняване на
констатираните пробойни и за привеждане на язовира в нормално експлоатационно
състояние. Писмото е изпратено до МО, тъй като областният управител констатирал
при справка в ОД Земеделие, че язовирната стена попада в имот № 000002, актуван
като държавен и част от корпусен учебен център на МО.
В отговор на това писмо с писмо рег. № 08-00-6 от 09.12.2010 год.
министърът на отбраната е уведомил областния управител, че министерството не е
изграждало съоръжението и язовирът не му е предоставен за управление,
респективно не е заведен в баланса на министерството.
На 21/4/2011 год. е съставен констативен акт от служител на ГД Гражданска
защита, в който е установено, че язовир Иваново прелива и е с отворен основен
изпускател, както и че в язовира има вода над пределно допустимите количества.
На 14.11.2011 год. кметът на О.Х.е докладвал на областния управител на
област Х. за пропадане на язовирната стена на язовир Иваново и опасност от
разрушаването й, като е отбелязано, че язовирът се стопанисва от МО. В писмо на
кмета на О.Х.до областния управител от 16/12/2011 год. е съобщено отново за
опасността от разрушаване на язовирната стена, като изрично е отбелязано, че е
неустановена собствеността върху язовира между О.Х.и МО.
От така описаната
по-горе проведена дългогодишна кореспонденция между областен управител на
област Х., Министерството на отбраната и кмета на О.Х.се е установило, че
собствеността на язовир „Иваново“ не е изяснена. По тази причина никой не е
упражнявал контрол и текущ ремонт на водния обект, включително стената и
прилежащите съоръжения, за да се осигури ефективен мониторинг на състоянието му
и ограничаване размера на бедствието.
Представени са и писмени доказателства, от които се установява, че към 1970
год. в Хасковски окръг са определени отговорници за предотвратяване на
наводненията, като за язовир Иваново е бил определен конкретен отговорник и
създадена аварийна група. В списък на язовирите в районХ.е отбелязано, че
язовир Иваново е заведен на ТКЗС Иваново към 1971 год. Язовирът е отбелязан и в
списък на язовири, стопанисвани от АПК, като стопанисван от АПКХ.юг. През 1991
год. е направен разделителен протокол за отделяне на ТКЗС с.Иваново от АПК Х.,
като от самия протокол и приложения към него баланс не е ясно дали язовир
Иваново е бил предмет на разделянето – същият не е описан и в справка № 1 на
преоценените хидромелиоративни обекти. На 1/9/1994 год. ликвидационния съвет на
Земеделска кооперация „3-ти Март“, с. Иваново е взела решение да предложи на
търг обекти, сред които и „язовир“. На проведения търг за спечелил обекта
„язовир“ е обявен Д.С.П.Г.. С договор от 3/10/1994 год. Председателя на
ликвидационния съвет е продал на посочените две лица комплекс „язовира“ с. Иваново,
заедно с останалите обекти, посочени в списък.
На 14.02.2012 год. Комисия по чл.196 от ЗУТ, назначена със заповед на кмета
на О.Х.е прегледала жилищната сграда, лятната кухня и двете стопански постройки,
находящи се в УПИ ХІ-158, кв.15 по ПУП на с. Бисер и е констатирала, че
жилищната сграда е с компрометирани външни стени; лятната кухня и стопанските
постройки са с компрометирани стени. Комисията е констатирала, че всички сгради
са негодни за ползване и следва да бъдат разрушени.
На 28.02.2012 год. кметът на О.Х.е издал Заповед № 195, с която е наредил
премахване на постройките, находящи се в УПИ ХІ-158, кв.15 по ПУП на с.Бисер.
Заповедта е изпълнена на 5/3/2012 год.
Заключението на изслушаната
по делото съдебно-техническа експертиза дава отговор на поставените въпроси за
площта на язовира, за поземлените имоти, в които попада водната площ на
язовира, съответно язовирната стена, преливника и останалите съоръжения-
водната част от язовир „Иваново“ попада върху имот с номер 000002, част от
учебен полигон „Корен“ и предоставен за управление на МО с ПМС от 21.07.1961
г.; имоти и части от имоти №№ 000527, 00526, 000036, 000038, собственост на О. Х.;
имот № 000003, върху който правата на управление са предоставени на МО.
Язовирната стена попадала почти изцяло в имот № 2 от КВС на землището на с.
Иваново, както и преливникът на язовира, разположен откъм северната страна на
язовирната стена.
По делото е прието
и заключение на съдебно-техическа експертиза, установяваща причината за
скъсването на язовирната стена на язовир „Иваново" настъпило на 06.02.2012
г. Скъсването на
язовирната стена на язовир „Иваново", настъпило на 06.02.2012 г., е
предизвикано от покачването на водното ниво над проектните стойности и
преливане през короната. Покачването
на водното ниво е предизвикано в следствие на цялостно запушване на преливника,
което е предизвикано от натрупването на ледени блокове пред и върху него. До
голяма степен, роля в запушването на преливника и невъзможността за пропускане
на ледените блокове има и фактическото състоянието на преливника, наличие на изградени допълнителни бетонови
устои и наличието на паднали скални блокове, които допълнително влошават
пропускната способност на съоръжението. Вещото лице сочи, че дори и при липса на запушване на преливника с ледени
блокове, преливането над стената, частичното или цялостно разрушаване на
язовира е щяло да се осъществи. Самият процес е стартирал при вливането в
язовира на висока вълна от водосбора му с обезпеченост около 5% /повтаряемост 1
път на 20 години/. При спазване на проектните параметри на язовира и при
осъществяване на техническа експлоатация на язовирната стена подобни водни количества би следвало да
бъдат пропуснати безпроблемно. без да доведат до
значими повреди по съоръжението.
По делото е
представена медицинска документация, която съдът не е обсъжда, тъй като за
целта са необходими специални знания.
Тези доказателства са обсъдени от допуснатата от съда СМЕ.
От приетото по
делото заключение на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещо
лице-невролог, неоспорена от страните, се установява следното: получените увреждания от К.Д.С., които са в пряка причинно- следствена
връзка с настъпилото наводнение, в резултат-скъсване на язовирната стена на
язовир „Иваново" са описани в първата Епикриза в деня на наводнението,
когато ищцата е хоспитализирана в „МБАЛ-Х."-ЕООД, а именно неадекватност,
неориентираност, треперене, не отговаряла на въпроси адекватно, само
едносрично, кожа-настръхнала. Това състояние е описано и обяснено в Експертното
изследване на психолог Г., като стресова реакция и последващо реактивно
депресивно състояние, вкл. с вегетативни прояви. Последните могат да доведат до
моменти на нарушена функция на ВНС, с прояви на ускорен пулс, покачване на АХ,
безсъние, напрегнатост и др. За преодоляване на това състояние е необходим
период от време за преодоляване на психотравменото преживяване, при
необходимост провеждане на лечение. Описаните в приложените Епикризи
заболявания/АХ, ЗД-2 тип, ДПНП, Гонартроза,Киста на бъбреците/ са с хроничен
характер на протичане, имат епизоди на обостряне/OJICH, Хипертонична криза/ и на
компенсиране на същите. Споменатите заболявайиия не са възникнали след
описаното стресогенно събитие/наводнение/, а са предхождали същото- Захарен
диабет с начало 2003г- 2007г, Артериална хипертония с дългогодишна давност. В
приложените Епикризи е видно постигане
на сравнително бързо подобрение на състоянието на ищцата, след провежданото
стационарно лечение по отношение на обострените периоди на описаните
заболяванията. Развитието на повечето заболявания, налагащи системно лечение
/особено дегенеративните/ във времето имат прогресивен ход на развитие,
нарушаващи начина на живот и обслужване, без да са в пряка причинно следствена
връзка с процесуалното събитие.
От приетото по делото заключение на
съдебно-психологична експертиза се установява, че при ищцата е налице леко към средно изразено състояние на депресия.
Отличава периода, последващ инцидента на 06.02.2012 г., като екстремно
стресогеиен и претоварващ индивидуалният капацитет за справяне. Той е довел до
дистрес и обусловил психотравмено преживяване, което и понастоящем не е напълно
преработено. Преживяванията по време на инцидента и непосредствено след това
очертават картина на стресова реакция. В последващите стресогенното събитие
месеци е било налице реактивно депресивно състояние, характеризиращо се с
преживелищни и вегетативни симптоми. По принцип с изминаване на времето следва да
се очаква постепенно преминаване през фазите на скърбенс, но в случая е налице
е протрахирапо депресивно състояние, като в преживелищен план травматичното
събитие не е напълно преработено, а в известна степен капсулирано. Понастоящем
са налице и невротични фиксации.
По делото е разпитан като свидетел Т.А.Т., син на ищцата, който установява
болките и страданията й, описани в обстоятелствената част на исковата молба.
Показанията на този свидетел съдът преценява при условията на чл.172 от ГПК.
Други относими
доказателства по делото не бяха ангажирани.
При така установената фактическа обстановка, от правна
страна съдът намира следното:
Твърдения на ищцата, изложени в обстоятелствената част на исковата молба,
обосноват правната квалификация на исковете като такива по чл. 49 от ЗЗД, тъй
отговорността е обусловена от противоправното бездействие на служителите на
ответниците да поддържат изправността на язовира. Фактическият състав, който
поражда отговорността на ответниците, налага кумулативното установяване на
следните обстоятелствата: 1/ответниците са собственици на язовира; 2/ имат задължение
за неговата поддръжка; 3/ язовирната стена се скъсва поради техническа
неизправност, която няма стихиен характер; 4/ в причинно-следствена връзка със
скъсването на язовирната стена са причинени неимуществените вреди на ищцата. Отговорността
е гаранционно-обезпечителна. Тази отговорност е обективна, безвиновна.
На ищцата принадлежи доказателствената тежест за установяване на горните
обстоятелства.
По делото не е спорно, че на 06.02.2012г. поради преливане на водни маси
висока водна вълна след дъждовете и снеготопенето и невъзможността да се отвори
спирателния кран на основния изпускател поради техническата му неизправност се
скъсва язовирната стена на язовир„Иваново” (наричан още „Азмака” и
„Ешмеджика’), находящ се в О. Х., област Х., като в резултата на
това е наводнено землището на с. Иваново.
Основният спор е кой е собственик на язовир „Иваново” (наричан още „Азмака” и „Ешмеджика’);
евентуално кой е ползвателя на язовир „Иваново”; кому принадлежи задължението да поддържа
техническата изправност на язовира.
Кому принадлежи задължението за поддържане на техническата изправност на язовира
е определено с разпоредите на чл. 97 и на чл. 139, ал.1 от Закона за водите
(ЗВ). Такова задължение имат както собственикът, така и лицето, на което е
учредено право на ползване на водностопанската система. При спор за
собственост, независимо дали в съдебна или извън съдебна фаза, такова
задължение има и областният управител – арг. от чл. 139б от ЗВ. Вярно е, че в
редакцията на текста към момента на настъпване на събитието, разпоредбата на
чл. 139б от ЗВ не посочва в каква фаза (на какъв етап) следва да се намира
спора за собственост, но от това не следва, че тя касае само споровете за
собственост в съдебна фаза. Използваният от законодателя израз „…до влизане в
сила на съдебното решение“ посочва крайния момент, до който отговорността за
поддържането на язовира се носи от областния управител. Разпоредбата цели осигуряване
защита на населението именно в хипотези като процесната, за да се предотврати
настъпване на бедствия и аварии до установяването на действителния собственик
на язовира. Независимо, че в процесния случай отговорност носи и областният
управител, това обстоятелство не изключва отговорността на действителния
собственик. Отговорността на двамата спрямо пострадалите по аргумент от чл. 53
от ЗЗД е солидарна.
Съгласно § 1, ал. 1, т. 94 от Допълнителните разпоредби на Закона за водите
„язовир“ е водностопанска система, включваща водния обект, язовирната стена,
съоръженията и събирателните деривации. Правото на собственост върху воден
обект, водностопанска система или съоръжение следва съсобствеността на земята. Според разпоредбата на чл. 28 от Закона за водите язовирът като
водностопанска система не може да бъде разделен на реални части. Затова и
изречение второ на чл. 27 от ЗВ обявява, че собствеността върху водния обект,
който е единен и неделим реално, може да принадлежи общо на две или повече
лица, когато обектът е разположен в съсобствен имот. Според ищеца язовир „Иваново”попада на
територията на поземлени имота, които са собственост на ответниците. Или по
твърдения на ищеца всеки от двамата ответници следва да притежава реална част
от водностопанската система, което с оглед изясненото по-горе законодателно
разрешение е правно недопустимо.
Отговорността на ответниците се извежда от задължението им като собственици
да поддържат в изправност язовир„Иваново”, което налага да се изследва, в кой имот попада
той и кой е неговият собственик.
От доказателствата по-делото се установява, че поземлен имот № 000002 по
КВС в землището на с. Иваново, О.Х.е част от полевият учебен полигон „Корен”,
който е създаден въз основа на ПМС №148/1961г и за който е съставен АПДС №
0567/2003г. за незастроен терен от 2 610 573 кв.м. с начин на трайно ползване -
друга територия с нестопанско предназначение. В АПДС няма отразен воден обект,
язовирна стена или водно-стопанско съоръжение. ПМС №148/1961г не е представен
по делото, поради което съдът не е в състояние да формира фактически и правни
изводи какви обекти са включени въз основа на него в територията на полевия
учебен полигон „Корен”. По делото не са представени и други доказателства /като
балансови отчети; заповеди, с които се разрешава изграждането на язовира или
вече изградения такъв се отчуждава за нуждите на военните или че такъв обект се
заприходява в баланса на учебния полигон; околовръстни полигони, регулационни
планове, разрешения за строеж за изграждане на язовирната стена, помпените
станции, други/, въз основа на които да може да се направи обоснован извод, че
язовирът е част от полевия учебен полигон „Корен“. Ето защо и при
неблагоприятни последици на доказателствената тежест съгласно чл. 154, ал.1 от ГПК следва да се приеме, че язовир „Иваново“ не попада на територията на
полевия учебен полигон „Корен“ и не е част от поземлен имот № 000002 по КВС в
землището на с. Иваново, О. Х..
По делото не се установява на Министерството на отбраната да е учредено и
право на ползване върху язовира. Единствените индиции в тази насока са
изявленията на Началника на сухопътни войски до Началника на Генералния щаб на
Българската армия в писмо от 01.06.2004г, че там са извършвани учения по
подводно кормуване и десантиране. В това изявление няма конкретика въз основа
на какви документи и на какво основание са извършвани тези учения и с каква
повтаряемост, поради което и съдът не може да направи обоснован извод, че
Министерството е титуляр на учредено право на ползване на язовира.
Съгласно § 7 от ПЗР на ЗМСМА (ДВ, бр. 49 от 1995 г)., с влизане в сила на
закона преминават в собственост на общините изчерпателно посочените държавни
имоти. Точка втора на текста включва язовирите, езерата и принадлежащите към
тях плажове, кариери за инертни и други материали от местно значение.
Аналогично е основание на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС, съгласно който общинска
собственост са водите, водните обекти, водностопанските системи и съоръжения
определени със закон. Законът за общинската собственост е обнародван в ДВ бр.
44 от 21.05.1996 г. и е в сила от 01.06.1996 г., като по-късно приет спрямо
ЗМСМА и съдържащ същите предпоставки за придобиване на собствеността от О.та,
следва да се приеме, че той не урежда ново придобивно основание за О.та. Без да
предвижда ново придобивно основание е и разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 4, б.
"в" от Закон за водите, ДВ бр. 67 от 27.07.1999 г., в сила от
28.01.2000 г., която обявява за публична общинска собственост язовирите, които
не са публична държавна собственост съгласно приложение № 1 от ЗВ и които не са
собственост на други юридически или физически лица/така Решение № 468 от
2.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 921/2009 г., I г. о., ГК/. Прегледът на
законодателството показва, че поначало всички естествени и изкуствени водоеми,
водностопански системи и съоръжения, които не са публична държавна собственост
и не принадлежат на други търговски дружества или ВиК оператори, са публична
общинска собственост. В унисон с това законодателно разрешение е съставен и АПОС
№ 00250/28.03.2000г., с който като публична общинска собственост е актуван имот
№000527 с площ 28,621 дка в землището на село Иваново, с начин на трайно
ползване – язовир, посочен като язовир „Иваново”. Актът за публична общинска собственост като констативният
нотариален акт по чл. 587 ГПК притежава обвързваща доказателствена сила за
третите лица и за съда, като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице
е собственик на посочения в акта имот. В това се изразява легитимиращото
действие на акт за принадлежността на правото на собственост. Обстоятелството,
че не целият язовир е актуван с акт за публична общинска собственост, не
означава, че правото не принадлежи на О.та, тъй като актът има само
констативен, а не конститутивен ефект. Последният настъпва по силата на
законите, цитирани по-горе, без да е необходимо някакво допълнително изявление
на носителя на правото, за да го придобие. Оспорващата страна, която не
разполага с документ за собственост, носи тежестта да докаже несъществуването
на признатото с акта право /така ТР№ 11/2012г ОСГК на ВКС/. В случая ответникът
О.Х.не е оспорвала АПОС № 00250/28.03.2000г. , поради което се налага изводът,
че язовир „Иваново”е
публична общинска собственост.
Предвид приетото от съда главният иск за солидарно осъждане на Министерството
на отбраната и на О.Х.за обезщетяване на неимуществените вреди, причинени на
ищцата от наводнението, следва да бъде отхвърлен, тъй като липсват основания за
възникване на отговорност на Министерството, респективно не е възникнала
солидарна отговорност между двамата посочени от ищеца ответници. По същите
съображения следва да бъде отхвърлен и искът срещу предпочитания ответник –Министерството
на отбраната
Съдът следва да разгледа евентуално съединения иск, предявен срещу О. Х.,
която, по изложените по-горе съображения представлява лицето, което притежава
пасивна материално-правна легитимация да отговаря за вредите от наводнението.
Част от задълженията на собственика е да поддържа и извършва ремонтно-възстановителните
дейности на водностопанските системи и съоръжения (чл. 139 от ЗВ (ДВ, бр. 80 от
2011г, в сила от 14.10.2011г). А съгласно чл. 138 ал.1 от ЗВ той е задължен и
да вземе мерки за защита на населението. Защитата е оперативна и постоянна, включваща
изпълнение на мерки за ликвидиране на потенциално опасни язовири, чието
техническо състояние не позволява по-нататъшната им експлоатация (чл. 138 ал.1,
т.7 от ЗВ (ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011г.), включително
извършване на неотложни аварийно-възстановителни работи (чл. 19, ал.1, т.13 от
Закона за защита при бедствия). Следователно всяко бездействие на служителите
на О.та е противоправно, тъй като съставлява отклонение от законовоустановените
задължения за действие. От водената кореспонденция между институциите – О., Министерството
на отбраната, Областен управител, става ясно, че служители на О.та са били
наясно със съществуващата опасност от разрушаване на язовирната стена. Всичко
обаче е било в рамките на безумна кореспонденция кой трябва и кои не трябва да
обезопаси язовира и не са били предприети никакви мерки за предотвратяване на
бедствието. Нещо повече, от изслушаната по делото техническа експертиза се
доказва безспорно, че скъсването на язовирната стена е последица от липсата на
каквато и да било текуща и инцидентна техническа поддръжка. Допуснатото от
ответника О.Х.бездействие, без предприемането на каквито и да било конкретни
технически дейности по отстраняване на тези неизправности, представлява
противоправно деяние, за което посоченият ответник носи отговорност. О.та
следва да отговаря за вредите, настъпили в резултат от неизпълнение на
задължението й да осигури безопасността, живота и здравето на живеещите на
нейната територия и опазването на тяхното имущество.
Доколкото отговорността по чл.49 от ЗЗД е безвиновна, изследване на вината
на О.та за настъпване на трагедията не се налага. Вината на конкретните
служители на О.та, допринесли с бездействието си да настъпят вредоносните
последици, се предполага – чл.45, ал.2 от ЗЗД.
От наводнението и в пряка причинно-следствена връзка с него ищцата е
претърпяла неимуществени вреди, отразени в заключението на двете експертизи- съдебно-медицинска и
психологическа. Вещото лице д-р М. в о.з., проведено на 28.09.2018 г. поясни,
че сочените в исковата молба заболявания на ищцата са с давност доста преди
събитието (захарен диабет е от 2007г. , а голямата хипертония е с дългогодишна
давност), но при стресови ситуации същите се обострят и това е било поводът да
зачестят приемите на ищцата в болница. Настъпването на тези вреди се доказва от
разпитания по делото свидетел, чийто показания установяват безспорно, че
инцидентът се е отразил „зле“ на ищцата, стояла е два часа в ледените води,
като от самото измръзване всички стави й били увредени. Размерът на
обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да определи по справедливост
– чл.52 от ЗЗД. Справедливостта е етична ценностна норма, която няма легална
дефиниция, а е обществено установен критерий. Той се формира от нагласите на
обществото към даден момент. Според настоящия съд справедливостта следва да се
разглежда като съразмерност, а присъждането на обезщетение по справедливост е
възстановяване на нещата по начин и ред, който изглежда правилен, съответен на
претърпяната вреда. Така, при определяне на обезщетението за неимуществени
вреди, съдът следва да съобрази отражението, което трагичното събитие е
оставило в живота на ищцата –стресът, който трагедия от такъв мащаб закономерно
причинява. При съобразяване на тези обстоятелства съдът счита, че отговарящо на
справедливостта и на конкретните особености на настоящия случай, обезщетение би
била претендираната от ищцата сума от 50 000 лева.
По
отговорността за разноски:
Видно от данните по делото размерът на адвокатското
възнаграждение не е определен на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Съдът като се съобрази с чл.7, ал.2, т.4 от Н №1 за
размера на адв. възнаграждение и
уважената част от иска приема, че адв. възнаграждение е в размер на 2 030лв.
Предвид отхвърлянето на иска срещу Министерството на
отбраната ищцата следва да заплати на този ответник на основание чл.78 ал.8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на сумата 300 лева,
съобразно фактическата и правна сложност на делото.
С оглед
изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът О.Х.дължи и държавна такса върху уважената
част на иска по сметка на СГС в размер на 2 000 лв., както и 500 лв.
разноски на СГС за възнаграждение на вещи лица.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска с
правно основание чл.49 от ЗЗД, предявен от К.Д.С., ЕГН: **********, чрез адв. Н.
Н.Д. от САК, с адрес ***, четвърти полуетаж, офис № 4, за солидарно осъждане на М.НА О.- гр.
София, ул., *******и О. Х., БУЛСТАД:********, с адрес гр.Х. 6450, пл. ********,
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., частично от 100 000
лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането- 06.02.2012 г., до
окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска с
правно основание чл.49 от ЗЗД, предявен от К.Д.С., ЕГН: **********, чрез адв. Н.
Н.Д. от САК, с адрес ***, четвърти полуетаж, офис № 4, срещу М.НА О.- гр. София, ул., *******за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., частично от 100 000
лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането- 06.02.2012 г., до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА О. Х.,
БУЛСТАД:********, с адрес гр.Х. 6450, пл. ********, да заплати на К.Д.С., ЕГН: **********, чрез адв. Н.
Н.Д. от САК, с адрес ***, на основание чл.49 от ЗЗД обезщетение за претърпени неимуществени вреди
в размер 50 000 лв. (петдесет хиляди
лева), ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 06.02.2012 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА К.Д.С., ЕГН: **********, чрез адв. Н. Н.Д. от САК, с адрес ***, да
заплати на М.НА О.- гр. София, ул., *******на основание
чл.78, ал.8 от ГПК сумата 300 лева
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА О. Х.,
БУЛСТАД:********, с адрес гр.Х. 6450, пл. ********, да заплати на адв. Н. Н.Д. от САК, с адрес ***, на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата сумата 2030(две хиляди и тридесет) лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА О. Х.,
БУЛСТАД:********, с адрес гр.Х. 6450, пл. ********, да заплати в полза на Софийски Градски съд, на основание
чл.78 ал.6 от ГПК сумата 2 000 (две
хиляди )лева – държавна такса и 500
лв.(петстотин лева) разноски за възнаграждение на вещи лица.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: