Р Е
Ш Е Н
И Е
№.…
гр. Велико Търново, 01.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновски
районен съд, единадесети състав, в публично заседание на 18.05.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКО
ЦАНКОВ
при участието на
секретаря Ц. Зинева, като разгледа докладваното от съдия Пенко Цанков НАХД № 50
по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от адв. Л. В., в качеството и на защитник на Л.И.Г. против наказателно постановление /НП/ № **********/19.12.2019г. на зам. директор на Регионална дирекция по горите/РДГ/ Велико Търново. Навеждат се доводи, според които не е извършил процесното нарушение, както и такива за допуснати нарушения на процесуалните правила, в хода на административнонаказателното производство. Направено е искане за отмяна на обжалваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез упълномощеният си защитник адв. Й. Ц. поддържа подадената жалба и направените в нея искания. Представя писмени бележки.
Въззиваемата страна чрез упълномощения си представител заема становище, с което оспорва подадената жалба. Твърди, че издаденото НП е законосъобразно и правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Представя писмени бележки.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
АУАН № **********, серия В, с бланков № 005987 от 25.06.19г., е съставен от П В Й. (горски инспектор при РДГ - В. Търново, в присъствието на св. Н И. М, въз основа на Констативен протокол Серия В № 006220 от 14.05.2019г.
При
описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено в АУАН и НП
е прието, че Л.И.Г. в качеството си на лесовъд на частна практика, в периода от
11.01.2019г. до 14.05.2019г., не изпълнил задължението си да следи за спазване
одобрения технологичен план на отдел 514, подотдел "З", в землището
на с. В, за което имало издадено позволително за сеч № 0475167 от 08.01.2019г.,
като в имота бил направен 1 бр. извозен път с посока - североизток - югозапад,
с ширина от три метра и дължина от
АУАН е съставен в присъствие на нарушителя на 25.06.19г., и връчен на същата дата.
Въз основа на съставения акт, при възприемане в пълнота и идентичност на фактическата обстановка, отразена в АУАН и съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка, е издадено обжалваното НП № **********/19.12.2019г. на зам. директор на Регионална дирекция по горите/РДГ/ Велико Търново. За осъщественото от жалбоподателя нарушение на с чл. 12 б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, във вр. с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8 от 05.08.11г. за сечите в горите и на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, е наложено административно наказание – глоба в размер на 300.00 лева. НП е получено от нарушителя на 30.12.2019г. и обжалвано в срок в законоустановения срок пред ВТРС.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава, както от всички събрани по делото писмени доказателства (приетите и вложени по делото материали депозирани пред ВТРС с писмо № РдГ05-311/09.01.2020г. на РДГ- В. Търново), така и събраните гласни доказателства – свидетелските показания, дадени в съдебно заседание от актосъставителя - Пенчо Й., и св. по акта Н М, (свидетелите са установили на нарушението и издатели на КП № 006220 от 14.05.19г.). В показанията си свидетелите потвърждават направените от тях констатации, относно констатираното наличие на терена на изграден извозен път, описан в издадените актове, който не бил нанесен в издадения технологичен план. При това свидетелят Й., заявява, че сечта в обекта се е извършвала към момента на проверката, но конкретно не е имало работници в обекта.
В хода на съдебното следствие е разпитан като свидетел П С(пълномощник на "Лес груп 77" ЕООД, осъществяваща сеч в процесния парцел,). В показанията си свидетелят сочи, че сечта била извършена в края на 2018г. и през 2019г. следвало да се извърши единствено извозването на добитата дървесина. Твърди, че същата се извозвала на временен склад, като за целта използвали животни, тъй като теренът бил стръмен. Заявява, че служители на фирмата не били правили извозни пътища, които да не били включени в технологичния план. Сочи, че жалбоподателят бил лесовъда, който осъществявал необходимите дейности, както и че бил посещавал обекта през 2018г., като не посочва конкретен период или дата.
Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът приема, че
жалбата е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок и от лице
имащо право на това, а разгледана по същество е неоснователна.
При извършената служебна проверка, съдът не констатира нарушения на императивни законови разпоредби в производството по установяване на административното нарушение и налагане на административно наказание на жалбоподателя с наказателното постановление.
Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Изготвени са в законоустановените срокове, като не са допуснати нарушения и при тяхното връчване. В наказателното постановление, както и в предхождащият го АУАН правилно е описано нарушението с всички елементи от неговия състав. Ето защо, съдът намира, че в този му вид НП отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН и съдържа посочените задължителни реквизити. Изложеното мотивира съда да приеме, че същите са законосъобразни от формална страна.
От материалноправна страна съдът констатира, че законосъобразно и правилно е реализиранана административнонаказателна отговорност на Л.И.Г. за извършеното нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, наказва се с глоба от 300 до 5 000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях.
В нормата на чл. 108, ал. 3 от ЗГ е предвидено, че лицето по ал. 2 - лице, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика (в конкретния случай Л.И.Г.), на което е издадено позволителното за сеч, упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта, по ред, определен с наредбата по чл. 148, ал. 11, до освидетелстване на сечището.
Съгласно чл. 12 б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, лицата по чл. 108, ал. 2 от ЗГ, след получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят за следят за спазването на одобрения технологичен план и противопожарните норми и мерки при добива на дървесина.
В чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8/05.08.2011г. за сечите в горите, е предвидено, че в технологичния план се определя схемата на съществуващите и проектираните извозни пътища, технологични просеки и трасета за въжени линии.
Видно от приобщеното като доказателство по делото Позволително за сеч № 0475167 от 08.01.19г., за процесния обект и съответния подотдел, е издадено на жалбоподателя като лицензиран лесовъд. Изложеното обуславя жалбоподателя, в качеството му на лицензиран лесовъд да е отговорен за обекта, в който не следва да се правят извозни пътища, които не са отразени в изготвения технологичен план. Задължение, което към момента на констатиране на нарушението (на 14.05.19г.) не е било изпълнено. Този извод се обективира от показанията на св. П Й., и св. Н М, както и от съдържанието на изготвения технологичен план на обекта от които се установява наличието в сечището на съществуващ извозен път, който не е бил отразен в издадения технологичен план.
Установеният по делото факт, за наличие в процесния имот на съществуващ път за извозване на добита дървесина, който не е бил отразен в издадения технологичен план, сочи на допуснато от жалбоподателя нарушение, свързано с неупражняване на достатъчен контрол на дейностите, които се извършват в имота и представляващо неизпълнение от негова страна на задължения и контролни правомощия съгласно чл. 257 от ЗГ.
Разпоредбата на чл. 108, ал. 3 от ЗГ, респ. на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. не сочи на определен кръг от субекти, които могат да осъществяват незаконни действия по извършването на добива на дървесина и не стеснява кръга им до лица, намиращи се под прякото и непосредствено ръководство на лицензирания лесовъд. Контролните правомощия на лесовъда, регламентирани в цитираните разпоредби не визират субект на незаконната сеч, поради което е ирелевантно обстоятелството субектът дали е лице измежду тези, извършващи разрешената сеч – служители на фирмата, извършваща дърводобива или трето за сечта лице. Персонализацията на лицето, което направило процесния път е ирелевантно за отговорността на дееца обстоятелство. Обемът и характерът на контролните правомощия на лицензирания лесовъд не е свързан с не упражнен контрол върху лицата, извършващи добива на дървесина, или по направа на пътища, а е общо задължение, изразяващо се в неупражняване на контролни правомощия върху целия добив, независимо от лицата, които го извършват (в този смисъл Р. по КНАХД № 10131/2017 г. на ВТ - адм. съд; Р. по КНАХД № 10108/2017 г. на ВТ адм. съд; Р. по КНАХД № 10289/2019г. на ВТ адм. съд, ). Жалбоподаткелят е бил длъжен да организира и контролира извършването на добива и всички дейности свързани с него, за който има издадено позволително за сеч, като следи за спазване на правилата, въведени в Закона за горите и подзаконовите актове за извършване на сеч, включително и да не допуска направата на извозен път, който не е бил отразен в издадения технологичен план, което в процесния случай не е изпълнено.
Настоящият състав приема за неоснователно, наведеното оплакване за липса на точна дата на извършване на нарушението. По делото е установено, че срокът за провеждане на сечта съгласно издаденото позволително за сеч е за времето от 11.01.2019г. до 14.05.2019г., като в този период, за Г. е възникнало задължение да носи отговорност и да упражнява контрол по извършването на добива на дървесина, в това число и да не допуска направата на извозен път, който не е бил отразен в издадения технологичен план. Тези задължения следва да се изпълняват до датата на освидетелстване на сечището. Такова освидетелстване, към момента на извършване на проверката и констатиране на нарушението 14.05.19г. не е било извършено, и посочването от контролните органи, че към по-ранна дата – 11.01.2019г. и до датата на установяване на нарушението 14..05.19г. жалбоподателят не е изпълнил вменените му задължения, а именно периода на бездействие - покрива изискванията на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. При нарушение изразяващо се в бездействие, което се извършва до датата на констатирането му /какъвто е настоящия случай/, давностният срок за образуване на административнонаказателно производство започва да тече не от началната дата, на която е започнало бездействието, а от датата, на която е констатирано. В случая от доказателствата по делото се установява, че са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
В тази връзка и по изложените по - горе съображения, ирелевантно за реализиране на административнонаказателна отговорност на дееца са наведените твърдения, че към момента на констатиране на нарушението, в обекта не е била извършвана сеч, както и че служители на "Лес груп 77" не били извършвали дейности в обекта или такива по направата на процесния извозен път. Задълженията на жалбоподателя и следващата от тях отговорност не могат да отпаднат, тъй като в ал.3 на чл.108 от ЗГ е посочено, че именно лицето, на което е издадено позволителното за сеч, упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта, по ред, определен с наредбата по чл.148, ал.11, до освидетелстване на сечището.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че не може да му се вмени във вина неупражняването на контрол, тъй като било невъзможно 24 часа да следи за спазване на технологичния план в имота, а освен това не било установено кой е прекарал нерегламентираните извозни пътища. Като лице, длъжно да упражни контрол за спазване на технологичния план при добива на дървесина, жалбоподателят е следвало да посещава регулярно сечището и да разясни на работниците, извършващи добива, както и на тези, извозващи дървесината, че същата следва да се извозва само по съществуващия в технологичния план извозен път и да забрани прокарването на други и то през цялата площ на подотдела. В случая, както бе обективирано от съда, е неотносимо към предмета на доказване по делото кой точно е прекарал извозните пътища в имота, тъй като санкцията е наложена на жалбоподателя за бездействие и за неупражнения контрол от негова страна, а не за незаконни действия, свързани с изграждане на извозни пътища.
Съдът намира за неоснователни и възраженията, че при съставяне на акта и издаване на НП е допуснато нарушение на процесуалните правила, че описанието на нарушението не било ясно, което ограничило правото на защита на жалбоподателя да разбере какво точно нарушение се твърди, че е извършил. Нарушението е описано точно и ясно със съставомерните му елементи - форма на изпълнително деяние, време и място на извършването му.
На следващо място обстоятелството, че жалбоподателят не е присъствал при извършването на проверката, не може да предпостави извод за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Въззивникът е бил поканен и е присъствал при съставянето на акта за установяване на административно нарушение, когато е имал възможност да се запознае с всички доказателства, събрани от контролните органи и да направи съответните възражения.
По изложените съдображеният съдът приема, че законосъобразно и правилно е реализирана административнонаказателна отговорност на нарушителя за извършено административно нарушение на разпоредбите на чл. 12 б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, като осъществяването му е установено по безспорен начин от обективна и субективна страна (при форма на вината – непредпазливост в нейната разновидност - небрежност).
Не са налице основания за приложимост на разпоредбите на чл. 28 ЗАНН. Деянието е свързано с неизпълнение на професионалните задължения на лицето, което обективира, според съда по - високата му обществена опасност, в сравнение с др. подобни случаи. В тази връзка, констатираният брой на отсечени, немаркирани дървета, също не могат да обусловят извод - различен от направения от съда.
За извършеното нарушение, съгласно разпоредбата на чл. 257, ал. 1, пр. 2, т. 1, пр. 1 от Закона за горите, е предвидено административно наказание - глоба от 300 до 5000 лв. С обжалваното НП на Л.И.Г. е наложено наказание - глоба в размер от 300 лв.. Така определено по размер наказание е към предвидения в закона минимален размер, което мотивира съда да приеме, че същото е законосъобразно и правилно определено, и съобразено с разпоредбите на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
Предвид изложеното съдът счита, че обжалваното наказателно постановление се явява законосъобразно и правилно, и като такова следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
При този изход на делото и на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, вр. с чл. 144 от АПК, вр. с чл. 78 от ГПК, чл. 37 от ЗПП, и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, Л.Г., следва да бъде осъдено да заплати на въззиваемата страна, направени по делото разноски, за защита от юрисконсулт, в размер на 100,00лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р
Е
Ш
И
:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № **********/19.12.2019г. на зам. директор на Регионална дирекция по горите Велико Търново, с което на Л.И. Г, ЕГН **********,***, за извършено в периода11.01.2019г. до 15.05.2019г., в землището на с. Велчево, административно нарушение на чл. 12 б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, вр. с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8 от 05.08.11г. за сечите в горите и на основание чл. 257, ал.1, т. 1 от Закон за горите е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 300. 00 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, вр. с чл. 144 от АПК, вр. с чл. 78 от ГПК, чл. 37 от ЗПП, и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, Л.И. Г, да заплати на Регионална дирекция по горите Велико Търново, бул. "България" № 23 направени разноски по делото в размер на 100,00 (сто) лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. В. Търново в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: