№ 53
гр. Габрово, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Диана Василева
Благовеста Костова
при участието на секретаря Ваня Ил. Николова
в присъствието на прокурора М. Ив. Г.
като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20224200600118 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по глава ХХІ от НПК. Образувано е по въззивна жалба от
адв. В.И., в качеството на служебен защитник на подсъдимия С.Г.С. от с. Д., общ.
Севлиево, против присъда № 33 от 10.06.2022 г. по НОХД № 146/2022 г. по описа на
Районен съд – Севлиево.
С обжалваната присъда подсъдимият С.Г.С. е признат за виновен в това, че на
11.09.2021 г., около 14.50 часа, в гр. Севлиево, на ул. „***“ до *** (паркинг на магазин
„***“), в посока ул. „***“, управлявал МПС – лек автомобил „***“ с рег. № ***, в
срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане
на свидетелството за управление на моторно превозно средство със Заповед за
принудителна административна мярка № 21- 0341-000134 от 24.06.2021 г., издадена от
полицейски инспектор към ОДМВР Габрово, РУ - Севлиево, с което е извършил
престъпление, за което на основание чл. 343в, ал. 3 и чл. 54 от НК е осъден на ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в полза на държавата в размер на 200
лева.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изпълнението на наложеното
наказание лишаване от свобода, като на подсъдимия С.Г.С. е определен изпитателен
срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
1
Във въззивната жалба, изготвена от адв. И., се развиват съображения за явна
несправедливост на наложените наказания. Твърди се, че в полза на подсъдимия не са
отчетени проявените смекчаващи обстоятелства, а именно: от престъплението не са
настъпили имуществени или неимуществени вреди; не са засегнати в значителна
степен обществените отношения, уреждащи правилата по транспорта; подсъдимият не
е употребил алкохол или наркотични вещества; не е отчетено поведението му при
извършване на проверката, както и тежкото му семейно и материално положение,
задълженията му към семейството – женен, с три деца, за които следва да се грижи;
проявеното лекомислие и младостта му. Претендира се за изменение на присъдата,
като по реда на чл. 55 от НК наказанието лишаване от свобода се замени с наказание
пробация, което да включва двете задължителни пробационни мерки с минимална
продължителност. Алтернативно се отправя молба за намаляване на размера на
наказанието лишаване от свобода до законовия минимум от три месеца.
Подсъдимият С.С., нередовно призован, не се явява в съдебното заседание пред
въззивния съд. Подсъдимото лице, в нарушение на задълженията си, произтичащи от
взетата му още в досъдебната фаза на процеса мярка за неотклонение „подписка“, е
променило адреса си; не е намерен по местоживеене в с. Д., общ. Севлиево и са налице
данни, че е напуснал страната. При тези данни и на основание чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „а“
от НПК заседанието пред въззивния съд се проведе в отсъствие на подсъдимия.
Пред настоящия въззивен състав жалбата се поддържа от адв. И. по изложените
в нея съображения.
Представителят на Окръжна прокуратура - Габрово не оспорва жалбата и
счита, че същата следва да се уважи.
Въззивният съд, след като разгледа жалбата на защитника на подсъдимия,
обсъди становищата на страните в процеса и извърши цялостна служебна проверка на
присъдата, на основание чл. 314 от НПК, приема следното:
Жалбата е допустима. Същата е депозирана от страна в процеса, която е
легитимирана да атакува постановения съдебен акт и е подадена в срока за
обжалването му. Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните
съображения:
Въззивният съд намира, че за да постанови присъдата си първоинстанционният
съд е събрал всички относими към предмета на делото доказателства, като е
анализирал и съпоставил поотделно и в тяхната съвкупност показанията на
свидетелите Я.И., И.М. и И.К. писмените доказателства – АУАН № 361237/11.09.2021
г., Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0341-
000134/24.06.2021 г.; справки за нарушител/водач и за регистрацията на управлявания
от подсъдимия автомобил; заверен препис от решение № 154/12.11.2021 г. по адм. дело
№ 215/2021 г. по описа на АдмС – Габрово; справка за съдимост на подсъдимия и
2
други. След собствен комплексен анализ на доказателствената съвкупност, въззивният
съд намира че установената от районния съд фактическа обстановка е обоснована и
почива на вярна и добросъвестна интерпретация на доказателствата, като без да я
променя съществено по всички основни моменти от предмета на делото, я възприема,
както следва:
Подсъдимият С.Г.С. е роден на *** г. в гр. П. Същият е български гражданин,
женен и със средно образование, женен. Няма данни за трудовата му ангажираност.
Осъждан е през 2020 г. за престъпления по транспорта по чл. 345, ал. 1 от НК и по чл.
345, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК.
Подсъдимият С. притежавал свидетелство за управление на МПС от категории
„В“, „М“ и „АМ“. Със Заповед за принудителна административна мярка № 21-0341-
000134 от 24.06.2021 г., издадена от полицейски инспектор към ОД на МВР - Габрово,
РУ - Севлиево му била наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.
1, б. „б“ от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Мярката била
наложена във връзка с извършено нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. второ от ЗДвП, а
именно отказ да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози и неизпълнение на предписание за
химикотоксикологично изследване за установяване употребата на такива вещества.
Заповедта за ПАМ била връчена лично на подсъдимия С. на 25.06.2021 г. Той я
обжалвал пред Административен съд - Габрово, но с жалбата си не поискал да бъде
спряно предварителното изпълнение на административния акт. С Решение №
154/12.11.2021 г. по адм. дело № 215/2021 г. по описа на АдмС - Габрово, влязло в
законна сила на същата дата, оспорването на заповедта от подсъдимия С. било
отхвърлено, като било прието, че обжалваният индивидуален административен акт е
редовен, допустим и законосъобразен.
Въпреки така наложената му принудителна административна мярка за
временно отнемане на СУМПС, подсъдимият С. продължил да управлява МПС. На
11.09.2021 г., в гр. Севлиево, подсъдимият управлявал лек автомобил „***“ с рег. №
***, собственост на трето лице. Заедно с него в превозното средство пътували
съпругата и детето му. Около 14.50 часа, с управлявания автомобил, С. се намирал на
паркинга на магазин „***“ в гр. Севлиево. По същото време свидетелят И.М. и С.Я. -
служители на РУ на МВР - Севлиево, изпълнявали служебните си задължения като
наряд по АПППД. Със служебният автомобил навлезли в паркинга на хипермаркета и
забелязали подсъдимия в посочения автомобил. На двамата служители на полицията
било известно, че С. е с временно отнето СУМПС. Забелязали, че автомобилът,
управляван от подсъдимия потегля в посока ул. “***“ и решили да му извършат
проверка. Спрели превозното средство, след което извършили проверка на водача му,
3
при която установили, че СУМПС на С. е временно отнето, както и, че автомобилът е
със служебно прекратена регистрация, тъй като за него няма сключена застраховка
„Гражданска отговорност“. По този повод полицейските служители поискали
съдействие от колегите си, които работели като автопатрулен екип по КПД –
свидетелите Я.И. и И.К.. За установените от полицейските служители нарушения на
ЗДвП, на подсъдимия С. бил съставен АУАН, серия GA, № 361237 от 11.09.2021 г.
Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа
обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране
на вътрешното му убеждение, тъй като са взети под внимание всички относими
доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за
сметка на други, без логически грешки при обсъждането им или преиначаване на
техния смисъл. Несъмнено е, че към инкриминираната дата подсъдимият С. временно
(до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца) е бил лишен от
право да управлява МПС въз основа на заповед за ПАМ от 24.06.2021 г. и на 11.09.2021
г., в гр. Севлиево, е управлявал МПС. Съгласно чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, подадената
жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Поради това,
независимо от образуваното по жалба на подсъдимия производство пред
административния съд, към инкриминираната дата С. не е можел да се ползва от
правата, от които временно е бил лишен. Изведената по делото фактическа обстановка
не е предмет на оспорване от страните, включително от подсъдимия и неговия
защитник.
При правилно установената фактическа обстановка първоинстанционният съд
законосъобразно е извел правния извод за деятелността на подсъдимия С.С.,
приемайки, че същият, след като на 11.09.2021 г., около 14.50 часа, в гр. Севлиево, на
ул. „***“ до *** (паркинг на магазин „***“), в посока ул. „***“, управлявал МПС – лек
автомобил „***“ с рег. № ***, в срока на изтърпяване на принудителна
административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство със Заповед за принудителна административна мярка № 21-
0341-000134 от 24.06.2021 г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР Габрово,
РУ - Севлиево, както от обективна, така и от субективна страна е извършил
престъпление по чл. 343в, ал. 3 от НК. От обективна страна правилно е прието, че към
11.09.2021 г. подсъдимият е изтърпявал принудителна административна мярка за
временно отнемане на СУМПС, наложено му със Заповед за ПАМ от 24.06.2021 г.
Независимо, че процесната заповед не е била влязла в сила, тъй като подсъдимият е
инициирал съдебно производство по нейното обжалване пред административния съд,
то същата е подлежала на предварително изпълнение. Несъмнено е, че 11.09.2021 г., в
гр. Севлиево, в срока на изтърпяване на ПАМ, С. е управлявал МПС. Правилно
съставът на районния съд е приел, че от субективна страна престъплението е
извършено при пряк умисъл на вината, като подсъдимият е съзнавал
4
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му
последици и е искал настъпването им.
Основното оплакване на въззивния жалбоподател е по вида на наложеното
наказание, алтернативно по размера на наказанието лишаване от свобода. Настоящият
съд намира, че жалбата е неоснователна.
За престъпление по чл. 343в, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК законодателят е предвидил
наказание лишаване от свобода до три години и глоба от двеста до хиляда лева.
Въззивният съд споделя извода на контролираната инстанция за завишената
степен на обществена опасност на деянието, предвид динамиката на извършване на
подобен род престъпни прояви. Правилно са отчетени изразените в случая отегчаващи
обстоятелства – осъждането на С. за общоопасни престъпления, свързани с управление
на МПС; наличните данни за наказване по административен ред за множество
нарушения на ЗДвП; управлението на автомобил, за който няма сключена застраховка
„Гражданска отговорност“. Следва да се добави и, че С. е управлявал автомобил с
прекратена регистрация. Правилно е взето под внимание като смекчаващо
обстоятелство семейното положение на подсъдимото лице. Настоящият състав не
може да се съгласи обаче, че към тази група обстоятелства следва да се отчете и
възрастта на С., тъй като е видно, че същият е роден през ***., което предполага, че е
натрупал достатъчен житейски опит, за да не си позволява импулсивни и необмислени
действия, характерни за лицата в младежка възраст. Отчитайки така проявените
обстоятелства по чл. 54 от НК районният съд е индивидуализирал размерите на
кумулативно предвидените наказания – четири месеца лишаване от свобода и глоба в
размер на 200 лева.
Въззивният съд намира, че не са налице основания за корекция на наказанията
както по вид, така и по размер. Неоснователното е искането за приложение на чл. 55 от
НК, като наказанието лишаване от свобода се замени с пробация. Поначало
изпълването на хипотезата на чл. 55 от НК предполага кумулативното проявление на
две условия – наличие на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства и
убедителна констатация, че най-лекото, предвидено в закона наказание се явява
несъразмерно тежко за подсъдимото лице. В разглеждания случай не може да се
приеме, че е налице кумулативност на двете условия. Проявените смекчаващи
обстоятелства са взети под внимание от първоинстанционния съд, но те не са нито
изключителни, нито многобройни. Престъплението е на формално извършване, поради
което липсата на вреди от него, както и това, че не е установено С. да управлява
превозното средство след употреба на алкохол и/или наркотични вещества, в случая не
следва да се отчита като смекчаващо обстоятелство така, както счита защитата.
Семейното положение на подсъдимото лице е взето под внимание от контролирания
съд, като по делото липсват доказателства, които да го определят като тежко или
5
особено затруднено, за да се отдаде по-голяма тежест на това обстоятелство при
индивидуализация на наказанията. Съдът изложи по-горе съображенията си за това, че
възрастта на подсъдимия не предполага прояви на лекомислие, поради което и това
съображение за облекчаване на отговорността се явява неоснователно.
Настоящият състав счита, че неоснователно се претендира и за намаляване на
размера на наказанието лишаване от свобода. В случая на С. е наложено наказание от
четири месеца лишаване от свобода, т.е. в размер почти на законовия минимум, както
и наказание глоба в минимален размер. Видно е, че същият е осъждан за престъпление
по транспорта, както и че многократно е наказван по административен ред за
нарушения на правилата за движение по пътищата. При тези данни допълнителното
облекчаване на отговорността му би било проява на неоправдан либерализъм, което
противоречи на целите на личната и на генералната превенция, очертани в
разпоредбата на чл. 36 от НК.
При извършената служебна проверка въззивният съд не констатира присъдата
да е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят
до отмяната й.
По изложените съображения окръжният съд приема, че присъдата на
първоинстанционния съд следва да се потвърди.
В съответствие с изложеното и на основание чл. 338, във вр. с чл. 334, т. 6 от
НПК, Окръжен съд - Габрово
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 33 от 10.06.2022 г. по НОХД № 146/2022 г. по
описа на Районен съд – Севлиево.
Решението не подлежи на касационно обжалване или протест.
За изготвяне на решението да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6