Решение по дело №204/2023 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 377
Дата: 22 юни 2023 г.
Съдия: Евгения Тодорова Генева
Дело: 20231800500204
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 март 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 377
гр. С., 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Г. Ст. Мулешков

Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело
№ 20231800500204 по описа за 2023 година
Производството е по чл.278 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „К.К.Х.Б.К.Б.“ АД, ЕИК ****
против решение № 4 от 05.01.2023г. по т.д.№ 284/2022г. на Районен съд Е.,с
което е отхвърлен предявения осъдителен иск срещу ЕТ „Ц.А-С.Б.“, ЕИК ***
за сумата 20 062.08. лв.,представляваща продажна цена на 864 бутилки водка
„Финландия“ по фактура № **********/24.07.2019г. и в изпълнение на
договор от 24.07.2019г. и в изпълнение на договор от 24.07.2019г. за
дистрибуция на алкохолни напитки.Релевират се оплаквания за
необоснованост и съществени процесуални нарушения-неизготвяне на доклад
и неразпределяне на доказателствената тежест с надлежните указания за
ангажиране на доказателства.Иска отмяна на решението,уважаване на иска и
присъждане на съдебно-деловодни разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна оспорва жалбата и иска потвърждавате на
решението и присъждане на разноски за въззивната инстанция.Съдът
докладвал делото и разпределил доказателствената тежест като
неангажирането на доказателства било процесуално опущение на
ищеца.Решението било напълно обосновано предвид доказателствата по
делото.
След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
настоящият състав намира иска процесуално допустим,но неоснователен.
Между страните е сключен договор за дистрибуция /търговска
продажба по чл.318 ТЗ/със срок от 01.01.2019г. до 31.12.2019г.,съгласно
1
който всяка отделна доставка се плаща при доставянето по ценова листа на
Кока Кола.Ищецът твърди,че на 24.07.2019г. доставил 881 бр. бутилки водка
„Финладия“, от които 854 били фактурирани с процесната фактура при цена
19.35 лв. с акциз, обща цена без ДДС 16 718 .4 лв. и с ДДС-20 062.08
лв.Предаването станало в в склад,ползван от Кока кола ,стопанисван от
„М.Л.“ ООД,чийто служители предали стоката на представители на ответния
дистрибутор и това било документирано с превозни и предавателни
документи,в които било посочено направление за доставка 7 гр.Е.,ул.“Г.Д.“
32, склад РПК.Приложени са сертификат от 24.07.2019 г.,в който под
съставител има само подпис, а под „получател“ има подпис и е изписано
„С.Б.“.Отбелязано е ,че № на поръчката е 937145198г. с доставчик
„П.“,получател е ответната фирма с място на доставка склад на РПК в
Е.,ул.“Г.Д. „32.Приложена е товарителница № **********/24.07.2019г.,в
която срещу „изпращач“ е положен подпис и печат на „М.Л.“ЕООД, в графа
„Разтоварване“ под „Получател“ има подпис,но няма печат;а графа
„натоварване“ изобщо не е попълнена с данни за превозвач и пътен
лист,посочена е бройката на товара-881 бутилки,липсва подпис и
печат.Приложена е справка-декларация за ДДС и извадка от дневник
Продажби по ЗДДС за м.юли 2019г.,в която процесната доставка е отразена
под № 37950.В отговора си по чл.131 ГПК ответникът е оспорил иска и
представените товарителница и приемо-предавателен протокол с
твърдение,че не са получили стоката и липсва подпис и печат на техни
представители върху оспорените документи.За случая ответникът сезирал
Прокуратурата и било образувано досъдебно производство за измама и
документно престъпление, стоката била присвоена от търговски представител
на ищеца.Въпросният П. Р.И. на 31.07.2019г. донесъл фактурата с
обяснението че „ взел на нашия код кл.№ ********** стока на стойност
20 062 лв., за да си изпълни плана“и ще донесе парите,след като я продаде.,на
06.08.2019г.,но не изпълнил обещанието си.Ответникът уведомил ищеца на
12.08.2019г. чрез свой служител Ц.А.,въпреки което ищецът осчетоводил
фактурата.По молба на ответника с определение № ********** от
28.10.2020г. делото е прекратено и изпратено на Арбитражния съд към БТТП
поради арбитражна клауза в договора като определението е отменено поради
липса на възражение в този смисъл в отговора по чл.131 ГПК.В първото о.с.з.
на 13.09.2022г. съдът е открил производство за оспорване истинността на
сертификат №ЕсЕф0000050710/24.07.2019г.,товарителницата и фактурата и е
указал на ищеца,че е в негова тежест да докаже истинността на оспорените
частни документи и е дал възможност на ищеца да направи доказателствени
искания.Свидетелят Ц.А. – син на едноличната търговка и управител на
ответната фирма-установява,че от 2000г. работи за фирмата и от ответния
доставчик е осъществявана дистрибуция само на безалкохолни напитки.По
случая излага версията в отговора по чл.131 ГПК.При срещата си в офиса на
ответника разбрал,че П. оставил служебните ключове и телефон и от тогава
бил в неизвестност.Свидетелят потвърждава ,че получава стоката и подписва
фактурата съгласно функциите си по трудов договор ,но в случая не получил
процесната стока.Потвърждава ,че е положил подпис на процесната фактура и
2
дори подписал антидатиран допълнителен договор за доставка на алкохол
специално за случая,тъй като дистрибутирал само безалкохолни.В о.с.з. на
31.10.2022г. съдът изключил от доказателствата оспорените сертификат и
товарителница като недостоверна поради липса на надлежния подпис и е
указал на ищеца ,че е в негова тежест да докаже реалното доставяне на
процесните стоки.В същото заседание ищецът е въвел твърдението,че е
възможно междувременно дистрибуторът да е продал стоката на трето лице и
да е доставена на последното .Съдебно-счетоводната експертиза ,приета от
първонистанционния съд, установява,че в осчетоводените фактури липсва
описание на вида на конкретните стоки и процесната фактура е „анулирана“и
не е осчетоводена поради неполучаване на стоките като анулирането е
декларирано в НАП.Допълнителната съдебно-счетоводна експертиза
установява,че през периода юли-септември 2019г. ответната фирма „не е
разполагала с“ водка „Финландия“ от който и да било
доставчик.Установява,че са издадени и впоследствие анулирани фактури към
доставчици „В.К. 05“ ЕООД от 31.072019г.за 429 бр. водка „Финландия“ с
цена 19.4.35 лв. без ДДС и “О.М.“ ЕООД за 430 бр. водка „Финландия“ на
същата цена от 31.07.2019г.По делото са приложени протоколи за анулиране
на фактури от 02.08.2019г.,в които като основание за анулирането е посочено
„неизвършена доставка“.Съдебно-счетоводната експертиза,приета от
въззивната инстанция,установява,че фактура № **********/31.07.2019г. не е
включена в дневника за покупки на „В.К. 05““ ЕООД за м.юли 2019г.и
следващите 12 месеца.Протоколът за анулиране на фактурата също не е
посочен в дневниците за покупка.Същото е констатирано за „О.М.“ ЕООД
относно фактура № **********/31.07.2019г.Допуснатият от въззивната
инстанция свидетел З. А. –управител на „В. 05“ ЕООД,който през м.юли
2019г. бил служител в нея установява,че не е имал никакви търговски
отношения с ответната фирма,не си спомня случая и не познава Ц.А. и С.Б..

При тези данни настоящата инстанция споделя извода на
първонистанционния съд за неоснователност на иска.Ищецът не е провел
успешно главно и пълно доказване на правопораждащия факт ,че е доставил
процесната стока съгласно чл.327,ал.1 ,предл. първо на ТЗ,според което
купувачът е длъжен да заплати цената при предаване на стоката .Не се доказа
и във въззивното производство,че стоката е предадена на ответника в деня на
издаване на сертификат № Ес Еф ********** от 24.07.2019г.,товарителница
от същата дата и фактура № **********/24.07.2019 г.Въпросните
сертификат,товарителница и фактура са изготвени,но не са подписани от
представител на ответника и през процесния период последният не е
разполагал с описаните стоки.Опровергава се и версията на въззивника,че
била извършена транзитна продажба на трето лице.Ето защо решението
следва да бъде потвърдено и съобразно изхода на делото въззивникът следва
да заплати на въззиваемата страна съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение ,които съгласно приложения договор ,фактура и регистрация
по ЗДДС възлизат на 2652 лв.
Водим от горното, съдът
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4 от 05.01-2023г. по гр.д.№ 284/2022г. на
РС-Е..
ОСЪЖДА „К.К.Х.Б.К.Б.“ АД,ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр.С., ул.“Р.П.К. № 8,да заплати на ЕТ „Ц.А-С.Б.“ ,ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр.Е., ул.“Г. Д.“ № 32, съдебни разноски за
въззивната инстанци((((я в размер на 2652 лв. с ДДС.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Република България в
едномесечен срок от връчването му.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4